didoto Добавено Януари 17, 2012 Доклад Share Добавено Януари 17, 2012 Най-напред честита 2012 на всички с пожелание да си честитим и 2013. Имам проблем който ще се стори неразбираем за повечето хора.(въпреки че като гледам из интернет въобще не съм само аз с така) Ами вече не съм малък, попреминах средата на двадесетте си години и още съм девствен. Направо съм трагичен като опрат нещата до любов и секс. И то защото ме надува шубе! Смешно, нали? Само на мен хич не ми е смешно. Най-голямата ирония е, че в очите на доста хора изглеждам "играч" пък аз и на истинска среща не съм бил.Изглеждам добре и женско внимание никога не е липсвало, но съм просто не съм способен да сваля която и да е жена защото си гълтам граматиката от притеснение. :-( Ако пък си падна по-сериозно по някое момиче става направо ужас- изпотяване, студени длани, топка в стомаха, сърцебиене,сухота в устата и ступор и в крайна сметка нищо не правя, а само тя ми е в главата, не мога да се храня и да спя нормално. Даже момичето да ми дава аванси просто замръзвам, една девойка дори направо ме попита "Защо като ме харесваш не го покажеш?". Ми не знам защо.... а незнам и как. После като си остана сам се проклинам за дето съм такава шматка. Пробвах , pick-up, NLP, методи за съблазняване, ''inner game'' и в общи линии се чувствах като агне във вълча кожа. Проблема не в външното ми поведение или че жените не ме допускат близо, а в проклетото шубе което ме надува. Открих термина "Любовна срамежливост/Love Shyness'' който не е приет на серизно от психолозите, но за страдащите от тоя "синдром" си е съвсем сериозно. И моите проблеми доста добре пасват в описаното. Любовната срамежливост е нещо като фобия, много силно притеснение и страх когато си в романтична, интимна или сексуална ситуация. За нормалните хора звучи невероятно..... Търсил съм помощ от специалисти в моя град. Първо при сексолог, честно казано малко ме подразни отношението му, като му разказах доста надълго и на широко първо почна с едни въпроси в смисъл, дали пък не харесвам мъже, и една ирония усетих. После реших, че може би е добре да пробвам с жена-психолог. Понеже не можах да събера смелост да говоря направо почнах с разни недостатъци и други неща които не харесвам в себе си. Вторият сеанс направихме разни тестове и според нея имам Дефицит на вниманието само че без хиперактивност. Това доста неща ми изясни и като прочетох за ADD. На третия сеанс щяхме да учим разни техники за съсредоточаване ама аз хъката-мъката изохках си голямата болка. Психоложката се държа много професионално но нямала опит с точно такива случай и ми предположи че групова терапия или психодрама може да ми се отрази добре. Моля за за съвет или идеи как бих могъл да справя с гадната си "любовна срамежливост"..... Много ми е тежко че неща които за всички хора са естествени като яденето, пиенето и ходенето за мен са толкова трудни. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Януари 17, 2012 Доклад Share Добавено Януари 17, 2012 Това, което описваш спада към социалните фобии.По темата има доста писано тук.Прочети го и ако имаш въпроси питай. Орлин Баев 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Емил от Льонеберя Добавено Януари 19, 2012 Доклад Share Добавено Януари 19, 2012 Излез на площада, извади една шапка, извади една свирка и почни да свириш... Мисля, че ако посвириш два-три часа.. и събереш пет-шест лева... и два-три шамара... Няма изобщо да се интересуваш какво сме писали в тази тема и ще отидеш при госпожицата и ще й намигнеш както си трябва... jul и Орлин Баев 2 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
didoto Добавено Януари 19, 2012 Автор Доклад Share Добавено Януари 19, 2012 Здрасти пак от мен! Късметче, щеше да е много хубаво ако казаното от теб важеше и за мен но уви, в моя случай срамуването, да го наречем така, си е пречка а не част от любовта. Като бях по-малък и аз си мислех-Е добре, може би не му е дошъл момента, тези неща се случват от самосебе си и подобни. Обаче моментите идваха, аз се панирам, и си отиваха. За социалната фобия съм съгласен че е така, психоложката с която разговарях и тя така го определи. Доколкото разбирам, има доста методи с които може да се преодолее страха в социални ситуации при извършването на определени действия примерно хранене, или изпълнение или както е при тъговските обучения, да преодолееш смущението си и да предлагаш на клиента. Само че, при емоционално общуване когато имаш някъкво шубе, то просто ти изменя смисъла на общуването. Любовното поведение при другите хора (пък и при животните) изглежда е нещо инстинктивно, по един или друг начин е нещо, което просто правят по усет без да го мислят, така им идва отвътре. На мен отвътре ми идва стрес !!! Някой път си мисля, че инстинктите са ми угелпени и бъркат тоягата с моркова. Въпроса е, как с моите усещания мога да изградя някакви интимни отношения с партнйорка. От страх човек може само барикада да си построи. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Януари 19, 2012 Доклад Share Добавено Януари 19, 2012 (edited) ,,Любовното поведение при другите хора (пък и при животните) изглежда е нещо инстинктивно, по един или друг начин е нещо, което просто правят по усет без да го мислят, така им идва отвътре. На мен отвътре ми идва стрес,, Възпитание.Всяко отношение се възпитава.Ти просто си възпитан/ обучен/ да се притесняваш.Примерът на родителите ти е насадил този стрес в общуването ти с жените. Това обаче в момента няма значение, ти си възрастен и имаш желание и избор да се промениш.Направи го.Препоръчах ти да прочетеш различните предложения в сайта.Предполагам не си го направил, иначе щеше да имаш конкретни въпроси.Прочети ги, все пак е уважение към труда ни. Редактирано Януари 19, 2012 от д-р Тодор Първанов Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Януари 19, 2012 Доклад Share Добавено Януари 19, 2012 Сега е 12.30 през нощта - затова ще напиша съвсем накратко... Чел си литература - нлп техники, пик ап похвати и т.н. - добре! Но ти липсва истинско приложение! В случай като твоя, когато човекът е вече подготвен в голяма степен, бих процедирал по следния начин. Една-три предварителни сесии с анализ, работа с транс, мотивиране... След което ТЕРЕННА РАБОТА! Например с някаква уловка кратка листовка с няколко въпроса един цял уикенд запознаване, запознаване, запознаване! Заговаряне, заговаряне, заговаряне - у още и още и още! С всичките пик ап стратегии (отваряне, зона на комфорт, показване на превъзходство и т.н....), които знаеш или без тях - в даден момент ще осъзнеш, че не те са важните, а увереността, която започва да с струи от теб! Сигурен съм, че ако с терапевт или пик ап коуч или с приятел правите това дори само за ден, в края на деня ще имаш поне 50 телефона на момичета, които с удоволствие ще искат да излязат с теб! Самото заговаряне ще изиграе важна роля по преодоляване на бариерите ти. Колкото повече и по-често тренираш така - толкова по-малко страх и повече увереност ще имаш! Ще посрещнеш страха от страха си! Ще посрещнеш страха си от провал и отхвърляне и ще бъдеш отхвърлян многократно, ще чуеш много не-та и все по-малко ще ти пука! Но ще чуваш и все повече да-та! Само за седмица такава практика огромна част от страха ти ще бъде претопен, да не говорим, че ще имаш громен избор от жени! Когато страхът намалее, от тези доста жени можеш да пресееш няколко - как? Това си е работа като всяка друга - изисква време и усилия! В 9 среща с Мария, в 11 с Христина, в 13 в Михаела, в 16 с Ваня и т.н. Това ще постави играта на по-високо ниво - след първоначалното запознаване ще се учиш да посрещаш вече по-слабия си страх по време на създадената зона на комфорт - да практикуваш чара си по време на разговор и т.н. Оттам насетне следва и сексът... Типичната жена е готова за него след разтваряне на душата си - тоест стигането до секса минава през сърцето на жената... При нас мъжете често е обратното... Всичко споменато по-горе си е интензивна работа! За по-малко от месец можеш да промениш всичко! разбира се, по-голямата част можеш да свършиш сам и с приятел! Терапевтът или пик ап коучът могат да отделят един два уикенда, но едва ли повече! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
didoto Добавено Януари 31, 2012 Автор Доклад Share Добавено Януари 31, 2012 Здравейте отново, съжалявам че не можах да се включа по-рано. Благодаря много за отговорите. Доктор Първанов, уважавам труда ви, и прочетох съветите но просто малко ми е трудно да ги отнеса към моя случай. Благодаря и на Орлин и на Емил, което сте казали, така си е по-принцип. Взимането на телефона или начеването разговор, за мене лично, е сравнително лесната част. Примерно по-дискотеки или купони, където има повече екшън нямам проблеми да почна приказки-ала-бала или да искам телефони (и обикновенно ми ги дават). Само че на другия ден като имам номера и в главата ми почва един хамлетов монолог "Да звънна или да не звънна, ми като звънна ако не ми вдигне, ми ако пък ми вдигне кв'о да кажа и т.н." Тоя проблем с взимането на решения си го имам за повечето неща, и ми пречи а пък като общувам с някоя девойка която харесвам и трябва да действам, вътрешният ми глас се разбърборва точно като във вицовете.Та единият ми въпрос е как да го накарам да млъкне? Другото нещо е че като цяло имам някакви затруднения да изразявам чувства, даже и към най-близките ми. Малко ми е неестествено да прегръщам и да целувам хората. Още като малък си спомням, че хич не обичах да ме пипат, и като ме целуваха по бузата се бършех. Та, по-тоя повод, дали терапия може да ми помогне да си изразявам чувствата по-добре, да си повиша емоционалната интелигентност един вид? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Януари 31, 2012 Доклад Share Добавено Януари 31, 2012 Да, може да ти помогне терапия, която работи през тялото. Има такава школа в психотерапията - психотелесна анализа (неорайхианска). Райхианска, защото е основана школата от аналитика Вилхелм Райх. А нео - защото е развита. В тази школа освен анализа, се работи с много психотеатър, биоенергийни дишания, ролеви игри, медитация, поведенчески експерименти... Ти прекомерно планираш - в медитацията би се учил да спираш вътрешния си диалог. Това би породило тревожност от загуба на контрола и провал - но точно допирът до страховете ти ще ги стопи! Ще се учиш да мислиш по-малко и на място, а да действаш повече - здрава агресия. Да обикнеш тялото си и телата на другите - да си в досег с недоверието и страха, който поражда близостта в теб и да ги трансформираш в базисно доверие и разтворена обич! Всичко това само с психоанализа и когнитивна терапия няма как да се получи - те нямат капацитета да достигнат до сърцевината на ставащото в теб! Затова пък психотелесната анализа, поведенческата терапия и хипнотерапията могат да бъдат стабилна помощ в промяната ти! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Февруари 1, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 1, 2012 Ще допълня само, че Орлин се обучава в тази школа. Орлин Баев 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
didoto Добавено Февруари 8, 2012 Автор Доклад Share Добавено Февруари 8, 2012 Привет отново. Съжалявам дето се включвам несвоевременно, но за известно време съм без личен компютър. Преди всичко, благодаря на Орлин за насоката. От както отворих темата тука, доста си мисля за това и, като съдя по себе си, май срамежливоста е по-скоро върха на айсберга. При мен, а и при други " попрехвърлили девственици" едва ли е просто страх от отрязване, ами някаква неспособност да си комуникираш чувствата и от там идва стреса. Ако професионалистите са попадали на подобни случаи, ще е интересно какво е мнението им. Доктор Първанов посочи възпитанието, но при мен едва ли е това фактора. Всъщност родителите ми винаги се опитваха да ме социализират като малък, но аз бях от тези деца, дето стоят и гледат другите как играят. А и родителите ми винаги са си изразявали по-свободно чувствата, от колкото аз, даже някой път са ми казвали че им е малко криво, дето съм толкова резервиран и не споделям. Та, затова терапията, която Орлин описа, ми стана доста интересна. Чудех се, и дали за изграждането на страх от жените допринася и това че в семейството ми доминиращи са жени(баба ми и майка ми). Те и двете са доста избухливи и обичат да се налагат, майка ми има бъзо циклиращо биполярно разтройство-ту пали и крещи за няма нищо, ту се депресира и плаче. Като бях 2-3 клас изпадна в няква много дълбока депресия, ходи по диспансери, от тогава е на хапчета и през последните години е по-добре. И с нея никога не съм знаел как да се държа. И за това смятам да посъбера малко пари и да си пробвам терапия. Просто проблемите май не са просто със заговарянето и взимането на номера. Орлин Баев 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts