maiamiii Добавено Януари 17, 2012 Доклад Share Добавено Януари 17, 2012 (edited) Здравейте, искам накратко да разкажа за моитe проблеми, които незнам дали са ПА, дали вегетативна дистония, нервен стомах ли....незнам и аз коя от всички диагнози е моята, по простата причина , че освен че получавам нещо като атаки, аз имам и постоянни симптоми така да се кажа, т.е. всеки ден ми е лошо, гади ми се, вие ми се свят, имам топли вълни и разни все неприятни симптоми, както и едно почти постоянно напоследък вътреяно напрежение,което усещам в гърдите или слънчевия сплит,някъде там. Този кошмар не се търпи повече, не мога да се радвам на детенцето си, което е на 2год. и половина, не мога да бъда същия като преди човек, весел,щастлив ....имам прекрасно семейство, а не мога да му се нарадвам истински. ВИнаги каквото и да ми предстои, дори да трябва да отида на кафе, аз почвам да се побърквам от мисли, ами ако ми стане лошо, ....дали ще ми стане...и така. Иначе моята история датира от преди 3 год. някъде, когато в едно заведение за пръв път ми стана много зле, прилоша ми изведнъг, едни вълни ме обляха, прималя ми, зави ми се свят, имах чувството, че умирам, просто кошмар. Започна се ходенето по лекари, всеки казва добре си, нищо ти няма, а аз се чувствам като болна и като парцал всеки ден. Последно ми казаха, че имам гастрит+ хеликобактер, който ми изписаха лечение с АБ за 7 дни и така.Други диагнози - Паническо разтройство, Вегетативна дистония, Нервен стомах, имам притиснат шиен прешлен, друго не помня да са ми казвали. Но азпродължавам да се питам какво ми има, защото ако са П.Атаки, което със сигурност съм имала, даже последната беше вчера, защо тогава аз изпитвам постоянно, а не само по време на атака точно симптомите типични за Панически атаки? Ако може някой да помогне, има ли измъкване от този ужас, искам си предишния живот. Ходила съм и на невролог, на психиатър и на психолог, от никой не съм видяла ефект( това е моята история. Редактирано Януари 17, 2012 от maiamiii Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Alexander Добавено Януари 18, 2012 Доклад Share Добавено Януари 18, 2012 Здравейте Мая, Като медицинска диагноза, според мен най-вероятно е ПА. Щом като всичко сте опитала и дори и психиатър и психолог не са могли да Ви помогнат, остава още едно - Хомеопатия, класическа хомеопатия, която позитивния опит показва че действа в състояния като Вашето. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maiamiii Добавено Януари 18, 2012 Автор Доклад Share Добавено Януари 18, 2012 В момента дори пия едно хомеопатично - Argentum nitricum и едни чайове, от окло месец, но нищо не съм усетила да се подобрило, даже напоследък ми зачестиха атаките. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mоrena Добавено Януари 18, 2012 Доклад Share Добавено Януари 18, 2012 Maiami, има ли причина за тези симптоми? Искам да кажа преживяла ли си някакъв тежък инцидент или смърт на близък роднина/приятел? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maiamiii Добавено Януари 18, 2012 Автор Доклад Share Добавено Януари 18, 2012 (edited) Ами не, нямам такъв инцидент....или поне не се сещам. Единственото, което се сещам беше че когато го получих за пръв път, точно тогава работих на една работа където имаше много напрежение и стрес ( с друго не го свързвам Всъщност имам такъв на един приятел, но той почина след това.....т.е. след първата ми криза, близо година и нещо след това. Редактирано Януари 18, 2012 от maiamiii Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Януари 18, 2012 Доклад Share Добавено Януари 18, 2012 Здравей! А забелязала ли си от какво се подобряваш като състояние? Например усещаш, че ти прилошава по-осезателно и ако предприемеш какво - примерно разговор с много добра приятелка или др. - имаш подобрение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maiamiii Добавено Януари 18, 2012 Автор Доклад Share Добавено Януари 18, 2012 Ами нямам такъв момент от който да ми се подобрява, аз като ми прилошее и почва филма в главата, какво ми, защо пак така, няма ли край това и то става адски кошмара Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 18, 2012 Доклад Share Добавено Януари 18, 2012 (edited) Може би ти е необходима повече вяра. Това че си опитала множество методи (хомеопатия, психотерапия и др.) дали всъщност не означава, че не си била достатъчно настоятелна с нито един от тях (просто предположение)? Какъв според теб е характерът ти? Опиши го. Също не ми стана съвсем ясно, дали чувстваш отпадналост и недостиг на енергия или обратното. Когато започна всичко била ли си бременна? Ако си била, случилото се е лесно обяснимо, а ти с ума си и страха си си го превърнала в проблем. Трябва да осъзнаеш, че ти самата с мислите си създаваш това състояние в което се намираш. Усещането ти в областта на слънчевия сплит говори за страх и притеснение. Говори за емоционална нестабилност. Дишането и разходките навън винаги помагат. Ментовият чай и аромат също може да са от полза. Но най-важното е да насочиш мисълта си към това да си спокойна. Когато се появят някакви симптоми основното е да си наложиш спокойствие. Дори и емоционално да се чувстваш неспокойна, запази спокойствието на ума си. Просто наблюдавай какво ти се случва, без да го оценяваш като желателно или нежелателно, като добро или лошо. Състоянието ти ще отмине и ако ти останеш само в ролята на наблюдател, то няма да окаже никакво влияние върху тебе. То няма да те засегне, освен ако ти не му позволиш. Нека да се случва. На първо време това е неизбежно, но ти го наблюдавай като нещо странично и отделено от теб (каквото е в действителност – следствие от емоциите и мисълта ти). Опитай се предварително да отиграеш своята реакция. Представи си, че ти се случва всичко това, което те притеснява, но ти оставаш спокойна в ума си. Просто се опитай предварително да се подготвиш в съзнанието си. Същото прави и след като си имала описаното от теб преживяване. Ако си допуснала страха да надделее, отново отиграй мислено това, което ти се е случило, но така сякаш си останала умствено спокойна. Учи се от грешките си, без да съжаляваш за тях. Така ще си създадеш навик, който в определен момент ще надделее над страха. Но трябва постоянство и упоритост, и разбира се вяра. Редактирано Януари 18, 2012 от Станимир Фам и maiamiii 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maiamiii Добавено Януари 18, 2012 Автор Доклад Share Добавено Януари 18, 2012 (edited) Незнам колко съм била настоятелна, в момента съм на хомеопатия и засега нищо. Иначе за характера ми незнам вече, преди бях много силна и борбена, ама сега съм много слаба сякаш и притеснителна / ама то и преди си бях притеснителна/. Отпадналост и липса на енергия - да чувствам и то голяма, особено в момент в който дори имам и само един симптом. Не, когато ми случи за пръв път това, не бях още бременна, забременях след няколко месеца 3-4. Иначе в началото атаките ми бяха доста накратко, но сега вече както казах, освен атаки, аз си имам дни и с постоянни симптоми и то не по един. Много е трудно в момент, в който ти стане лошо да мислиш за хубави неща, или както казват мисли позитивно, то острани е лесно...нека някой който е преживял това...да каже. Редактирано Януари 18, 2012 от maiamiii Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 18, 2012 Доклад Share Добавено Януари 18, 2012 Без съмнение е трудно. Затова има психотерапевти. Но пък е важно да попаднеш на добър. Пиши във форум Психотерапия онлайн. Там сигурно ще те насочат към подходящ човек. Да, позитивно няма как да мислиш, по време на атаки. То и няма да си съвсем искрена. Не, просто наблюдавай, без да оценяш. Чувстваш страх – отбелязваш това в съзнанието си. Няма нужда да се преструваш, че не се страхуваш, но погледни страха си отстрани. Само така можеш да видиш неговата неоснователност. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maiamiii Добавено Януари 18, 2012 Автор Доклад Share Добавено Януари 18, 2012 (edited) Без съмнение е трудно. Затова има психотерапевти. Но пък е важно да попаднеш на добър. Пиши във форум Психотерапия онлайн. Там сигурно ще те насочат към подходящ човек. Да, позитивно няма как да мислиш, по време на атаки. То и няма да си съвсем искрена. Не, просто наблюдавай, без да оценяш. Чувстваш страх – отбелязваш това в съзнанието си. Няма нужда да се преструваш, че не се страхуваш, но погледни страха си отстрани. Само така можеш да видиш неговата неоснователност. Незнам дали съм наясно дали знам какво значи точно това / за поглеждане на страха отстрани/, но ще опитам Редактирано Януари 18, 2012 от maiamiii Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mоrena Добавено Януари 18, 2012 Доклад Share Добавено Януари 18, 2012 От какво те е страх? ...изброй всичко за което се сетиш ако нямаш нищо против... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maiamiii Добавено Януари 18, 2012 Автор Доклад Share Добавено Януари 18, 2012 Моите страхове са свързани главно със състоянието ми, но нека да ги изброя все пак: Страх от смъртта, да не припадна, да не полудея, да работя като съм така,страхувам се за детето си,от поредната ПА,страх че никога няма да се излекувам от това нещо, страх от коварни болести/рак, тумор/,страх от неизвестното, страх да не остана сама, страх да не загубя всичко, което имам/семейството/, страхувам се от моето състояние и от симптомите му. ДО момента се сещам за тези страхове, но те не са никак малко((( Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лора Витанова Добавено Януари 18, 2012 Доклад Share Добавено Януари 18, 2012 Имаш прекалено много свободно време, както на работа, така и вкъщи, така си мисля, и нямаш някакви по-различни страхове от другите хора, но ти ги правиш направо чудовища. Уплътнявай си повече времето и не се задълбавай толкова много. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maiamiii Добавено Януари 18, 2012 Автор Доклад Share Добавено Януари 18, 2012 (edited) ИСтината е, че аз в момента не работя изобщо и откако го имам това не съм работила, защото след това забременях, после майчинство та до ден днешен. Обаче има и нещо друго, страхувам се като съм и като постоянно ми прилошава дали ще мога да работя, дайте съвет, защото аз вече искам да работя, да съм ползена с нещо.. Редактирано Януари 18, 2012 от maiamiii Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лора Витанова Добавено Януари 18, 2012 Доклад Share Добавено Януари 18, 2012 А ти търсиш ли си работа? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maiamiii Добавено Януари 18, 2012 Автор Доклад Share Добавено Януари 18, 2012 В момента не, защото ми предстои заминаване в чужбина именно по този повод. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лора Витанова Добавено Януари 18, 2012 Доклад Share Добавено Януари 18, 2012 Какво ще работиш в чужбина? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maiamiii Добавено Януари 18, 2012 Автор Доклад Share Добавено Януари 18, 2012 (edited) Е още не са ясни нещата какво точно? А в момента имам едно много странно усещане като тежест на стомаха,като тежест в слънчевия сплит и като стягане ...тежко ми е на душата, ако мога така да се изразя, и някакви храчки на гърлото, които ме задушават и не мога да се отпусна някак си от всичко това. Редактирано Януари 18, 2012 от maiamiii Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Alexander Добавено Януари 18, 2012 Доклад Share Добавено Януари 18, 2012 Моите страхове са свързани главно със състоянието ми, но нека да ги изброя все пак: Страх от смъртта, да не припадна, да не полудея, да работя като съм така,страхувам се за детето си,от поредната ПА,страх че никога няма да се излекувам от това нещо, страх от коварни болести/рак, тумор/,страх от неизвестното, страх да не остана сама, страх да не загубя всичко, което имам/семейството/, страхувам се от моето състояние и от симптомите му. ДО момента се сещам за тези страхове, но те не са никак малко ((( ... А в момента имам едно много странно усещане като тежест на стомаха,като тежест в слънчевия сплит и като стягане ...тежко ми е на душата, ако мога така да се изразя, и някакви храчки на гърлото, които ме задушават и не мога да се отпусна някак си от всичко това. Да, не са никак малко и освен това не отговарят на хомеопетичната картина на Arg-nit. Не знам дали ти е предписано от квалифициран класически хомеопат или от т.н. "боаронец" но и самия факт че не ти е помогнало потвърждава че не е това л-вото. Хомеопатичното л-во, когато е правилно предписано, действа много бързо, за минути или часове след първия прием. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ivail Добавено Януари 18, 2012 Доклад Share Добавено Януари 18, 2012 Здравей, пробвала ли си неприемане на храна за 1-2 дена с пиене на чиста топла вода, съчетано със бавно коремно дишане(2-3 пъти на ден по 5 минути) и често отпускане в леглото (дори с кратки моменти на заспиване пред деня)? Страха е голяма илюзия, която може би в твоя случай е начин да осъзнаеш твоя красив потенциал, когато го преодолееш. Мария-София, Розалина и Креми (късметче) 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maiamiii Добавено Януари 18, 2012 Автор Доклад Share Добавено Януари 18, 2012 не съм го пробвала това с малко дете съм и няма кой да ме остави така и един ден.....дори и в друга стая да съм, ме търси. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ivail Добавено Януари 18, 2012 Доклад Share Добавено Януари 18, 2012 (edited) Ако още се кърмите тогава се прави упражнение само с коремно дишане през носа със затворена уста и лека усмивка: Бавно вдишване с мисъл върху думата Радост докато се издува корема, леко задържане на дъха с думата Здраве, и издишане с думата Любов. Страха е илюзия - Чудесата са реалност Редактирано Януари 18, 2012 от ivail Розалина и Креми (късметче) 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Януари 22, 2012 Доклад Share Добавено Януари 22, 2012 (edited) Е още не са ясни нещата какво точно? А в момента имам едно много странно усещане като тежест на стомаха,като тежест в слънчевия сплит и като стягане ...тежко ми е на душата, ако мога така да се изразя, и някакви храчки на гърлото, които ме задушават и не мога да се отпусна някак си от всичко това. Здравей, Пиша ти, като човек, който е минал през всичко това, което си описала в темата. Абсолютно през всичко. Християнството, Будизма, Дао (до колкото между тях има разлика) и въобще духовния живот и практики, ако може така да се каже... много помагат в такива случай. Чрез тях човек се свързва с Бога, с Твореца и му се разкриват много неща, не само болестите, не само причините за тях, но и смъртта. Виж сега, предназначението на страхът е да се страхуваме. Колкото и банално и недодялано да звучи. Но не само. Страхът те подтиква към нещо, към търсене, към развитие, към промяна. Затова е писано, че страхът Божи (разбирай от съдбата, от стечението на обстоятелствата, от страданието/болката/нещастието) придава мъдрост. Сега, на тази етап няма да те занимавам с Кундалини, с духовно развитие, със състоянието "Страшен Съд" или с енергийната система от чакри и нади. Въпреки, че ако имаш желание със сигурност ще посоча разяснения. Нека поговорим просто. Страхът идва от мислите и е абсолютно свързан с светогледа ни - с нас, с аз-а/индивидуалността, като център, и с другия/другите/другостта, като периферия. Абсолютно всички страхове, които си описала до тук са свързани с теб самата - с твоето желание за щастие и с твоето нежелание за нещастие. Желанието произлизат от ума, от психиката (душата и духа) и те са свързани с нивото на развитие, индивидуалното за всяко същество, в духовен план. На мен ще ми е лесно да ти река, във връзка със слънчев сплит и тежестта в сърцето/душата, че нещата тръгват от менталния свят, сиреч от мисловния, но в случая се изразяват най-вече в астралния свят, сиреч емоционалния, но за да ме разбереш правилно и за да е по-лесно за схващане, ще обясня по друг начин. Мисловните модели, са свързани с проявата на различни емоции, на различни страсти. Емоциите се усещат най-вече в/с горната част на коремната кухина и по-точно в областта на слънчевия сплит. Страстите се усещат най-вече в/с ниската част на коремната кухина и най-вече на нивото на половите органи. Всичко това тръгва от ума, от моделите на мислене. Мислите са като река, която тече и всеки човек, всяко съзнание привлича и изживява мисли, които отговарят и са полезни за неговото развитие и ниво. В наши дни, вече не знам колко пъти и на колко хора съм обяснявал, емоциите са силно осезаеми. Емоциите се наричат метафорично "огън". Но и страстите са "огън", друг вид. Любовта, истинската, която не бива да се бърка с обич, също може да бъде оприличена с огън, от трети вид. Като цяло обаче е най-характерно с огън да се оприличават емоциите, особено ако те са ярки, ако са взривни. Та, в тези времена този вид огън е най-характерен. Всичката динамика, всичката рязкост, всичката агресивност са продукт на този огън. Мнозина от хората се сблъскват с това, което си описала. Лично съм отчел поне десетки, с които пряко сме говорили по този въпрос и на които съм давал някакви по вид разяснения. Човечеството се подготвя за преминаване в друг тип взаимоотношение. Няма да ти пиша за друг тип съществуване, защото асоциациите по този въпрос могат да бъдат подбудител за бетониране на страховете. Има два варианта за твоето положение, за положителен изход. Първият вариант е да усилиш вярата и доверието в Бога, както и да предадеш изцяло своето съществуване на Неговата Воля. Можеш да усилиш общението си Него, молитвата, да Му изплачеш тревогите си, опасенията си, да потърсиш помощ, подкрепа от Него. Това е най-добрия вариант, но не е лесно да се отдадеш изцяло на Божията Воля. Това изисква много решимост, много смелост, много готовност, съгласие, смирение с това да бъде каквото ще. Вторият вариант е да се опиташ сама да се справиш с проблемите, като не даваш на зловредните мисли храна, сиреч като не допускаш въпросните да играят порочното си хора в ума ти. Това също не е лесно, но пък е въпрос на настройка, на оптимизъм, на позитивна нагласа. Нали си чула за позитивното мислене!?! Овладееш ли мислите си, то те няма как да дават израз в емоции, които да блокират сплита ти, където се изживява онова, дет си описала - тежест, буца, парене, огън, сковаване в областта на слънчевия сплит. Именно това стопира хармонията на органите и на тъканите в областта. Нарушава се функцията на черен дроб, на жлъчка, на стомах, на тънките черва и дванадесетопръстника, на панкреаса, на далака и не на последно място - на диафрагмата, която ако не работи добре, ако е блокирала, то и дишането не е нормално, а от там се усеща угнетяване в сърдечната област, в душата и се изживява тъга, нещастие. Още нещо може да направиш. Взимай студени душове. Пий топли чайове, но не и горещи, а тъй че да не горят на езика и небцето. Прави упражнения, гимнастика, като например "Слънчевия комплекс" от Йога: http://www.google.bg...Surya+Namaskar+ http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/53/Suryanamaskar.gif или т. н. "Прострации" в Будизма: Може и да приложиш някои билки, за в помощ. Има една рецепта от 12-сет билки, които прочистват кръвта и много помагат: - агримония, - борови връхчета, - гръцка коприва, - цвят от жълт кантарион, - жълт равнец, - теснолистен живовляк (листа), - горска ягода (листа), - малина (листа), - миризлива лазаркиня, - орехови листа, - касис (листа и плод), - червена хвойна (зърна) От всички билки по 30 г. Размесват се добре, вземат се по 2 супени лъжици от сместа, слагат се в 500 г кипяща вода и се оставят да врят 5 мин. След като изстине, сместа се прецежда. Пие се по 1 винена чаша (75 г) 3 пъти на ден сутрин, обед и вечер преди ядене. Довежда до „обновяване" на кръвта, до „подмладяване". Препо-ръчва се да се употребява пролет и есен по 10 дни. Другия вариант е да пиеш един месец билката Бял пелин - една супена лъжица от нея се слага към 800 мл. топла вода и тъй нощува. На сутринта се водата се прецежда и се пие през целия ден от нея. Следващия месец по същия начин се приема билката Червен кантарион. Третия месец пак по същата система се приема билката Жълта тинтява. И тъй... Не е лошо да се запознаеш с това какво се случва с човек, когато енергията (Кундалини) вътре в него тръгне да работи. http://www.beinsadou...ndpost&p=141387 Имаше преди един човек, което прекрасно е описал своя опит с тези неща - Гопи Кришна: http://www.koausa.org/Kundalini/ Както и друг - Равиндра Кумар: http://www.quantumso.../shakti_pat.php http://books.google....ata&redir_esc=y Единя от двамата, до колкото си спомням, е имал индентични на твоите проблеми 12-сет години, а другия 20-сет, но в това не съм сигурен, защото съм забравил точните данни от биографиите им, пък и не бива да те плаши, защото нещата днес се случват много по-бързо, както вече поменах. Та, това е което мога да пиша по тези въпроси и да посъветвам. Поздрави! Редактирано Януари 22, 2012 от Ники_ Мария-София, FoxMulder, Креми (късметче) и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Януари 22, 2012 Доклад Share Добавено Януари 22, 2012 (edited) неприемане на храна за 1-2 дена с пиене на чиста топла вода, съчетано със бавно коремно дишане(2-3 пъти на ден по 5 минути) и често отпускане в леглото (дори с кратки моменти на заспиване пред деня)? Бива да се познават влиянията и енергиите, както и механизмите. Когато човек подходи с пост, с въздържание от към храни, то той автоматично и постепенно започва да се "отваря" за енергията от "вън", наречена "космическа енергия", "прана", "ци", "чи", "ки" и пр. Повечето хора не знаят нищо за т. н. "вътрешна енергия", която може да черпят от "вътрешния си извор". Именно поради това "отваряне", съществува и опасността да "лепнеш" нещо нехармонично, ако средата е такава. Има много видове среди, които могат да се видят и усетят/осезават, подушат, или вкусят, че даже и да се чуят. Там хармонията липсва, т.е. нехармонично е, тъмно е, сиреч там т. н. "Космическа енергия"/"Светлината" е малко. В такива случаи човек лесно се "оцветява" и придобива нехармонично състояние, а от там и страдание, депресии, тъга и пр. Тъй че с това бива да се внимава и да се има една на ум. Дихателните практики са наистина от полза, както и релаксациите, но пак казвам - да се търси добра среда за практикуването и на двете - най-добре в сред природата, далеч от тъмнината, енергийната, на големия град. Да се спи след обяд е абсолютно вредно. Не е присъщо и не е естествено. Човека спи през нощта. Денят е за друго. Много често "астралните атаки" се случват именно насън, още повече през деня, когато покоят е далеч и динамиката, мисловните процеси са хиперактивни. Редактирано Януари 22, 2012 от Ники_ Креми (късметче), Мария-София и stelyana 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.