Синева Добавено Август 25, 2006 Доклад Share Добавено Август 25, 2006 Чистата човешка любов е подобие на Божията, само, че в смален вид - спрямо носителя и! Щом расте носителят успоредно расте и любовта му. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Август 25, 2006 Доклад Share Добавено Август 25, 2006 Все пак мислиш ли че eros = agape ? http://www.ignatiusinsight.com/features200...lical_jan06.asp Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Август 25, 2006 Доклад Share Добавено Август 25, 2006 (edited) = Подобие! БИБЛИЯ КНИГИТЕ НА СВЕЩЕНОТО ПИСАНИЕ НА ВЕТХИЯ ЗАВЕТ ПЪРВА КНИГА МОИСЕЕВА БИТИЕ ГЛАВА 1. 26. След това рече Бог: да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие; Частичката не може да стане равна с цялото, ако не се разтвори в него. Редактирано Август 25, 2006 от Синева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Август 25, 2006 Доклад Share Добавено Август 25, 2006 Да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие мъж и жена ги създаде Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Август 25, 2006 Доклад Share Добавено Август 25, 2006 Винаги съм се чудил това. Дали не се има предвид - душата? С мъжкото и женското в нея? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Август 25, 2006 Доклад Share Добавено Август 25, 2006 (edited) един тривиален отговор за мен е - менталното и астралното тяло построени като индивидуални отражения на глобалните ментален [образът, лице] и астрален [подобието] светове много устойчиви абстрактни формации които преминават без проблеми между различни физически съществувания ще се радвам да споделите и други виждания Редактирано Август 25, 2006 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Август 25, 2006 Доклад Share Добавено Август 25, 2006 (edited) Да, точно в това изречение е ключът към отговорите на повечето въпроси. Отговори ли си някой на това, какво представлява човекът, за който пише в Битие, ще придобие и представа за Бог. За същността и смисълът. Да потърсим отговора на този въпрос в темата "Какво всъщност е човекът?". Редактирано Август 25, 2006 от Синева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Август 25, 2006 Доклад Share Добавено Август 25, 2006 (edited) Ето коментар от Шри Юктешвар относно "агапе" и "ерос", разказан от Йогананда в неговата "Автобиография на един йога": "Книгата Битие е дълбоко символична и не е възможно да се разбере буквално. - каза той. Нейното "Дърво на живота" се намира в "Градината" на човешкото тяло. Гръбначният мозък е подобен на обърнато дърво, където корените са косите на човека, а нервите - клоните които донасят и отвеждат нервните импулси. На дървото на нервната система има много доставящи удоволствие плодове, или чуства: зрението, слухът, обонянието, вкусът и осезанието. Човекът по право може да им се радва. Беше му забранено да се занимава със секса - "ябълката" в центъра на тялото ("в средата" на телесната градина). "Змията" олицетворява спирално навитата енергия стимулираща половите органи. "Адам" е разумът, "Ева" е чувството. Когато емоцията, или съзнанието на Ева в човешкото същество е победено от половия импулс, неговият разсъдък, или Адам, също е победен. Жената, която Ти ми даде, тя ми даде от плода и ядох. Жената каза, змията ме прелъсти, и аз ядох" Битие, 3.12-3.13 Бог създаде човешкия род като материализира телата на мъжете и на жените със силата на своята воля. Той ги надари със способността да творят деца по подобен чист, или божествен начин. Тъй като Неговото проявление в индивидуалната душа беше ограничено в животните, свързани с инстинкта и лишени от възможностите на пълния разум, Бог създаде първите тела, символично наричани Адам и Ева. В тях за благоприятна еволюция Той пренесе душите, или Божествената същност от две животни. [Битие 2.7] В мъжа, Адам, преобладаваше разумът, а в Ева, жената - чувствата. Така беше изразена дуалността, или полярността, която е основа на феноменалните светове. Разумът и чувството у всяко човешко същество са в небесата на радостния съюз докогато умът не е измамен от змийската енергия на животинските склонности. Така човешкото тяло е не само резултат от еволюцията от животните, но е създадено от Бог с акта на специално творение. Животинските форми бяха твърде груби за изразяване на пълната Божественост. Човекът единствен бе надарен с огромните способности на Разума - хилядолистния лотос в мозъка, а също и с пробудените окултни центрове в гр. стълб. Бог или Божественото съзнание в първата създадена двойка ги посъветва да се наслаждават на всички останали видове човешки чувства, но да не се насочва вниманието към половото чувство. То беше забранено за да не повлече използването на половите органи човечеството в низшите животински способи за размножаване. На предупреждението на Бог да не се оживяват присъстващите в подсъзнанието животински спомени не беше обърнато внимание. Това доведе до възобновяване на животинския начин за възпроизвеждане на потомство. Адам и Ева отпаднаха от първоначалното състояние на небесно блаженство, естествено за съзнанието на първоначалния съвършен човек. Както и предупреди Бог, безсмъртното им състояние бе изгубено. Те се поставиха под въздействието на физическия закон по който телесното раждане трябва да се съпроводи от телесна смърт. Знанието за добро и зло, обещано на Ева от змията се отнася за дуалистичните принуждения на мая. Изпадайки в заблуждение вследствие на неправилна употреба на чувствата и разума, или Ева и Адам, човек се отказва от Божествените си права. Съзнанието на Божествения човек създаден първоначално от Бог бе съсредоточено във всемогъщото око в центъра на челото (На Изток), "И постави Бог рай в Едем на Исток, и сложи там човека, когото създаде"Битие 2.8.Всетворящите сили на волята съсредоточени в това място бяха загубени когато човек започна да оре земята на своята низша природа., И изгони го Господ Бог от Едемската градина да обработва земята, от която бе взет. Битие 3.23 " Редактирано Август 25, 2006 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Rusalka Добавено Август 26, 2006 Доклад Share Добавено Август 26, 2006 Здравейте,приятели! Много се развълнувах от всичко,което прочетох.Радвам се,че някой ,освен мен е изживял истинската, разтърсваща любов. Не можех да намеря смелост да се включа,защото не знам как да опиша това,което чувствам в момента,защото съм раздвоена и уплашена.Аз по природа съм силна жена,но и аз като Дидче срещнах отново старата си неугасваща дори и след 17 години любов. Тя беще прекъсната от него,тъй като чувствата ни излизаха от контрол,а и двамата бяхме вече семейни/ не един за друг/.Аз дълго страдах, не наближавах и на 100 метра негови град,но така и никога не престанах да го обичам. А тази година/м.юли/ съдбата отново ни срещна. Страхувам се,защото когато една любов се прекъсне насилствено,тя се връща след време с нова още по-ужасяваща сила. Не мога да опиша с думи какво изпитваме и двамата-любов,страст,страх и др. На всичко отгоре и двамата сме с трудни характери.Не знам как ще свърши всичко това,но няма да го изпусна,защото мисля че любовта е всичко. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Август 26, 2006 Доклад Share Добавено Август 26, 2006 Все си мисля, че човешката любов е пристрастна. Ставаш заслепен, боготвориш любимия човек, винаги го извиняваш. Харесваш как изглежда някой, харесваш някои черти в неговия характер-че е добър, или честен, или трудолюбив...харесваш някои негови способности-че е поет, или педагог, или музикант...Но ние не сме всичко това. Всичко това е непостоянно и се променя. И когато дойде момента на промяната, любовта се превръща в болка, а възможно и в омраза. Любимият човек постъпи нечестно, и всичко рухва. Тогава настъпва страданието. Защото сме се хванали за нещо външно, нещо непостоянно. Защото сме обичали не душата, а външни качества. Преди да си станал поет, или учител, или баща, какъв си бил? Винаги ли си бил лекар, или учител, или баща, или в младо красиво тяло? Това са важни въпроси, те са път навътре към духа. Получавайки веднъж завинаги отговорите им, ще станем центрирани, свободни. Тогава ще постигнем зрялост и стабилност. Тогава ще обичаме душата като душа, а не като външни променящи се атрибути (качества в характера, тяло и т.н.), и любовта ни винаги ще бъде еднаква към всички. Каквато е тази на Бога. Тя е безусловна и постоянна. И няма да се редува с разочарования. Тогава ще бъдем истински щастливи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Септември 9, 2006 Доклад Share Добавено Септември 9, 2006 На мен ми се е случвало точно обратното , да обичам душата като душа , но да не харесвам външните качества у даден човек . Което също не е хубаво . Постоянно се чувствам разкъсана между духовния свят и битийния , този с качествата , нравите , социалните отношения , среда и цели . Някакси трябва да има синхрон и равновесие между двете неща. Когато бях много малка , харесвах именно тези " външни " качества , но забелязвах и колко бързо им се насищах . Разбрах колко повърхностно е да обичаш някой и да изпитваш най- милите чувства на които си способен , само защото той е музикант или много добър художник или пък има блестящ ум и завидно чувство за естетика . Това са все външни качества , придобити или пък развити или пък вродени , но някакси все са притурки на душата . Аксесоари разни , които не са същинските качества на душата . Качесвата на душата обаче са част от моралните категории . Добро и Зло Красиво и Грозно Морално и Неморално Градивно и Деструктивно Любов и Омраза Живототворящ , позитивен и Смъртодостигащ Негативен Външността , специално никога не ме е впечатлявала , аз съм свикнала да съзерцавам материята от много малка , да я разбирам , да я възпроизвеждам и променям . Това е то да си художник , цяла съдба . Ставаш господар на материята , не се страхуваш от нея , познаваш я , променяш я . Но оттам нататък е по - трудно да станеш господар над собствения си вътрешен свят и ценностна система. Мисля , че и двете неща са важни и качествата на душата и аксесоарите й , в мир трябва да е човек и с тези две неща на любимия си , защото инак винаги настъпва дисбаланс . Колкото е важна душата за отношенията , толкова са важни и всички външни качества и склонности на характера . Златната среда на хармонията , онова място на чудесно премерените добре развити духовни отношения , но здраво заземени, стабилни с истински корени по карали в земята , и развити в красиво , стабилно дърво , стремящо се към небесата . Или една връзка и чувства към някои са дълготрайни и добре развити , когато са налице и двете неща . Тогава летите и кацате едновременно , реете се и посаждате заедно и въобщеее, все приключения на духа . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дидче Добавено Септември 9, 2006 Доклад Share Добавено Септември 9, 2006 " Да те погледат остави очите ". Може и да прогледнеш. Силвия СД, извинявай, че толкова късно се включвам, но отдавна не съм влизала във форума. Моля те, кажи ми какво искаш да кажеш с това "Може и да прогледнеш"? Ще съм ти благодарна, защото аз все още се уча. И когато не разбирам, питам. Разбира се ако желаеш, не те задължавам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
south girl Добавено Септември 11, 2006 Доклад Share Добавено Септември 11, 2006 1.Аэ те обичам не эаради това което си ти,а эаради това което съм аэ,когато съм с теб. 2.Няма човек който да заслужава твоите сълэи ,а който ги эаслужава, не те кара да плачеш. 3.Само това ,че някой не те обича,както ти се иска не оэначава,че не си обичан с цялото му същество. 4.Истинския приятел е тоэи който държи ръката ти и докосва сърцето ти. 5.Най-лошия начин да ти липсва някой е да бъдеш с него и да энаеш че никога няма да е твой. 6.Никога не преставай да се усмихваш,дори когато ти е тъжно,някой може да се влюби в усмивката ти. 7.В тоэи свят може да си само човек ,но эа някого ти си светът. 8.Не си губи времето с човек,който не цени своето време прекарано с теб. 9.Може би Бог иска да срещнеш много неподходящи хора,преди да срещнеш истинския,эатова когато това се случи,бъди благодарен. 10.Не плачи эащото е свършило.Усмихни се эащото е станало. 11.Винаги ще има хора, които да те нараняват,эатова продължавай да вярваш,само че бъди предпаэлив. 12.Стани по-добър и направи така че да си сигурен кой си. 13.Не прекалявай с борбата,най-хубавите неща се случват неочаквано. Помни: Всичко което се случва си има причина. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Септември 13, 2006 Доклад Share Добавено Септември 13, 2006 Нещо красиво: Миг като вечност Още преди да те срещна в живота си - теб съм обичал. В древни гравюри и улични фотоси, в звездна поличба, в шумни площади и празни понятия, в цирков спектакъл, по телевизия, по телепатия - теб аз съм чакал. Колко години без шум са сближавали двата маршрута! Колко причини в света са създавали тази минута! - Нежният сблъсък на влюбени атоми. Вик на вселени. Още преди да започне съдбата ми - ти си до мене. Ти ме въздигаш по стръмните пътища. Ти ме възпираш. Мойте кошмари и приказни сънища ти режисираш. Двама се лутаме в болка и истина, в гняв и сърдечност. Тази любов е в безкрая единствена. Миг като вечност. Георги Константинов Красиво беше и изпълнението на Тодор Върбанов Лъчезарна 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Септември 13, 2006 Доклад Share Добавено Септември 13, 2006 Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bagain Добавено Септември 16, 2006 Доклад Share Добавено Септември 16, 2006 (edited) Ееех любовта какво ли не е казано и написано за нея и каквото и да се каже или да се напише ще е излишно за любовта не може да се говори тя трябва да се изживее можеби по малко всеки ден може би изведнъж като изпепеляващ пожар според мен всички проблеми на човечеството са започнали когато някой се е опитал да определи и да огрничи любовта-така трябва да се обича така не така се прави така не.Не можеш да ограничиш любовта не можеш да я затвориш в рамки рано или късно тя ще избухне и ще разруши всички стени и окови който я държат.Веднъж попитах сърцето си какъв е онзи огън в него който не ми дава да заспя и токаза че това е което винаги го е движило от наи ранна децка възраст това е за което тупти това е желанието да обича и аз осъзнах това-любовта винаги ме е водила под една или друга форма това е което съм търсил някой който да ме обича и когото да обичам!Не ще можете да познаете истинската любов тук на земята и в тази форма но тук можете да познаете неините проявления в земните форми няма любов като божията любов само божията любов е любов.А тя присъства във всичко и във всички това е което търся в човека до себе на пъро място.Нека не изглежда грубо и превзето но пъро търся светлината в сърцето му,за да я обичам като човек не като външна форма. Много думи казах за любовта и малко стигат но да са и верни нека сърцето ми тупти в едно със сърцата на всички същества от светлина и великото сърце на любовта!ОМ РАМ! Модераторска бележка: Моля, спазвайте коректно българския правопис. Моля, старайте се да пишете по темата. Текстове, които рязко се отклоняват от започнатата тема ще бъдат почиствани в името на общия интерес за добре структурирана информация. Редактирано Септември 16, 2006 от Васил Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Септември 16, 2006 Доклад Share Добавено Септември 16, 2006 Потопих се във вълните на водата станах част от нея... Поисках сили от Земята, да мога Любовта да проумея. За нея в огън влизах и горях, за нея молих се и плаках, но да я повикам не посмях. А тя живеела в мен и пред очите ми била. Не огнено-горяща и не като бушуваща вода... В дълбоките очи докосващи безкрая,.. там обичта личи... Познах я, онази, дето все я търсех... Познава ме сега и тя. Поглъща сили от Земята потича - бистра, утихнала река... 12.07.04г. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Септември 16, 2006 Доклад Share Добавено Септември 16, 2006 Силвия СД, извинявай, че толкова късно се включвам, но отдавна не съм влизала във форума. Моля те, кажи ми какво искаш да кажеш с това "Може и да прогледнеш"? Ще съм ти благодарна, защото аз все още се уча. И когато не разбирам, питам. Разбира се ако желаеш, не те задължавам. Ти извинявай, но чак сега видях въпроса ти. Няма готови рецепти за това, нито пък аз зная много, нищо не зная даже, от непрогледналите съм още. Но, възможно е, ако оставиш очите да те погледат, окото на душата ще разбере кое е истинското " обичам те ". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Септември 17, 2006 Доклад Share Добавено Септември 17, 2006 Взаимното привличане е това, което хората наричат Любов, но не е! Любовта е това, което хората могат да нарекат изява на Бог, тя е негово тяло, но то има различни аспекти. Така могат да се нарекат и Универсалния дух и донякъде Сина, Истината, Живота. Те могат да въздействат на човек по много различни начини, но само ако е отворен за тях и съвместим с техните изгарящи вибрации. Изгарящи и разрушителни са за повечето хора и въпреки, че те проникват нашето жизнено поле, то е по начин, който ги неутрализира за природния човек, понеже бихо го унищожили. Когато човек се пробуди, благодарение на друг разрушител - страданието за тях, тогава той е способен да приеме нещо от по-ниските им вибрации. Страдание е целия така наречен живот, който с мъки бутаме по хоризонталната плоскост и осъзнаването на това ни носи първите стъпки нагоре. А самото приемане не е никаква гарнция за последващо задължително израстване, понеже старите навици и целия ни товар продължават да смущават нашите системи и заглушават слабия глас на Божествената искра, която е преминала от сън в полулатентност. Отдаването на Нея позволява последващите процеси на приемане въздействието на Духа и само тогава човек може да добие минимална представа за естеството на Любовта, но пак с огромни ограничения. Все пак намират се допирни точки с действителността и става ясно, че любовта няма как да произлезе от човек, а може само да премине през него, без капка задържане. Само постоянното общение с Отца може да облече Любовта в изява, но тогава човек не е от този свят, а е жив участник в тялото Христово. Взаимното привличане с нашия Господ само може да даде Живот, а Живота е другото лице на Любовта. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 17, 2006 Доклад Share Добавено Септември 17, 2006 Взаимното привличане е това, което хората наричат Любов, но не е! Според мен взаимното привличане е сигнал за сходство в нещо - в какво, бива да си дадем шанс да разберем, но без да изпадаме в зависимост от него и без да го абсолютизираме. Още според мен е и сигнал за нас, че това е човек, който може с нещо да ни помогне да обичаме себе си повече и да ни отвори очите за себе си.... Страдание е целия така наречен живот, който с мъки бутаме по хоризонталната плоскост и осъзнаването на това ни носи първите стъпки нагоре. ... старите навици и целия ни товар продължават да смущават нашите системи и заглушават слабия глас на Божествената искра, която е преминала от сън в полулатентност. Това е един от възможните варианти - да! Но всичко си зависи от самите нас. Ние сме тези дето правим живота си страдание или щастие. И възможно Е да го трансформираме от страдание в щастие! Само постоянното общение с Отца може да облече Любовта в изява, но тогава човек не е от този свят, а е жив участник в тялото Христово. Взаимното привличане с нашия Господ само може да даде Живот, а Живота е другото лице на Любовта. Това звучи красиво, но и малко безнадеждно... Според мен е ключово да се определи какво се разбира под "този свят" и под "тялото Христово" да не изпадаме в недоумение и недоразумение... Ще съм много благодарна ако авторът може да ни го обясни та да знаем имаме ли според него шанс в тялото, което сме сега и в мястото и времето където сме , да станем "живи участници в тялото христово". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Септември 19, 2006 Доклад Share Добавено Септември 19, 2006 Според мен взаимното привличане е сигнал за сходство в нещо - в какво, бива да си дадем шанс да разберем, но без да изпадаме в зависимост от него и без да го абсолютизираме. Още според мен е и сигнал за нас, че това е човек, който може с нещо да ни помогне да обичаме себе си повече и да ни отвори очите за себе си.... Това е един от възможните варианти - да! Но всичко си зависи от самите нас. Ние сме тези дето правим живота си страдание или щастие. И възможно Е да го трансформираме от страдание в щастие! Това звучи красиво, но и малко безнадеждно... Според мен е ключово да се определи какво се разбира под "този свят" и под "тялото Христово" да не изпадаме в недоумение и недоразумение... Ще съм много благодарна ако авторът може да ни го обясни та да знаем имаме ли според него шанс в тялото, което сме сега и в мястото и времето където сме , да станем "живи участници в тялото христово". Аз мисля , щом ни е предложено да изпитваме чувства на привличане да се радваме на това в пълна сила , това е онова инстинктивно намиране на себеподобни частици в пространството . И защо не , защо да се противим на взаимното провличане и да си казваме : Хм това не е любов . Само Христовата любов е истинска . Аз не съм способен да изпитвам това чувство . Според мен това са пълни глупости . Човек трябва да живее пълноценно и да осъществява всичко , което може да осъществи в живота си . Мисля ,твърде анемично и някак безплътно да си мислим , че не сме способни на любов и освен това никъде в християнството не се казва или толерира по някакъв начин това . Никъде в библията не е написано : Човекът не е способен на любов ..... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 19, 2006 Доклад Share Добавено Септември 19, 2006 Може би под Христова любов се разбира любов без зависимости, безусловна любов. Може би се приема презумпцията, че любовта между двама души - мъж и жена - не може да съществува без зависимости... И защо да не може? Само тук в този форум съм прочела вече поне 20 поста, в които някой разказва за баба, майка или роднини, които винаги са се обичали спокойно и щастливо..С разрешение на автора ще "издам" част от личен разговор по ICQ: много - те се обичат още тези хора и аз като ги видя как се гледат влюбено сияя цялата от щастие, аз съм от децата с щастливите семейства, рано са се срещнали и не са си и помислели за друг Те- това са нейните родители. Може би те или такива като тях могат да ни кажат тайната на Христовата любов между мъж и жена? Как са преживели всичките тези години без да изпаднат в зависимост, без да водят битки...? Може би не само аз имам какво да споделя, може би не само аз имам какво да науча и променя... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Септември 21, 2006 Доклад Share Добавено Септември 21, 2006 Инстинктите определено са нещо, което може само да ни отдалечава от Живота. Какво трябва да обяснявам, Той каза: "Аз съм Пътя и Истината и Живота", а тялото говори за изява. "Този свят" е моментното ни състояние на природно родени човеци, нямащи понятие от Божия план, нямащи спомени от Небесния живот... В това тяло нищо не мобем да направим, но в този живот може да направим много, както и да изменим тялото си... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Септември 21, 2006 Доклад Share Добавено Септември 21, 2006 В това тяло нищо не можем да направим, но в този живот може да направим много, както и да изменим тялото си... След като сме се освободили от подчиненията и сме стъпили на Пътя, не трябва да се отказваме. Колкото и трудно да е. Защото пакостните духове са винаги нащрек! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 21, 2006 Доклад Share Добавено Септември 21, 2006 Инстинктите определено са нещо, което може само да ни отдалечава от Живота. Според мен както тялото ни, така и инстинктите ни са ни дадени точно от този Живот, от Бог. Това, което не ни е дадено от Него, са мисля си нашите измислени ценности и правила, забрани, оценки и присъди за добро и зло... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.