Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Взаимно привличане и любовта


Recommended Posts

Лятото - сезонът на любовта. Ето как Тя се отразява на нас хората: Погледите се срещат. Два различни свята се сливат в точката на единната зрялост - любовта. Те на са се търсели. Поне не и съзнателно. Всеки от тях двамата - влюбените е имал свой идеал досега. Никой не бе и допускал, че това същество, което сега стоеше пред погледа му бе "предначертаното". И само с този един - единствен изгарящ поглед се промени и цялата Вселена. Всичко важно изглежда маловажно в този миг. Единственото, за което бие сърцето, пулсира вената и бленува умът е то - съществото пред очите на влюбеният. Щастливец! Той оглупява дори... И само се усмихва забравил собственото си присъствие. Минаващите покрай тези влюбени забелязва изписаното на челата им желание за осамотение и свежда поглед отминавайки забързано, замислен в своя собствен спомен за първият път когато бе усетил този енергиен заряд за тяло и душа, пламъка който лумва и променя величината на всичко. :rolleyes: Думите са излишни... Те просто се гледат и дори четат мислите си. Преди да са чули гласовете си, те вече са си казали всичко и хващайки се за ръце тръгват бавно, но устремно към ежедневието на цял един живот. Крачки изпълнени с увереност, че светът е техен и че им принадлежи всяка секунда, всеки миг. Тази любов е истинска! Да тя ще трябва да премине през много изпитания и спънки, през изкушения и лишения, през взора и уроците на годините и времето, но ще достигне до блажената и жадувана награда, мисълта и чувството че "Живях, страдах и се научих да обичам истински! Вече знам, че жертвата и търпението, вярата и доверието са принушението за безграничната и всепоглъщаща любов!". Взаимното привличане и любовта са енергичния заряд за тяло и душа, стимула за борба с времето и грижите, с проблемите и нищетата, те са оръжието за опазването на онова първородно и единствено чувство на първата и единствена по рода си любов! :wub:

(Надявам се да не изглежда твърде глупаво или банално, но за мене това е истината за първата любов и взаимното привличане, което вървят ръка за ръка!)

Линк към коментар
Share on other sites

Мисля, че пьрвия гост имаше друго предвид. Случила са е втора любов, която е била толкова хубава, че е "погубила" т.е заличила спомена за пьрвата, която си е отишла, трябвало е да си замине. :thumbsup1::hypocrite::dancing yes:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Хммм , първата любов , незрялата любов , лятната красива 15 годишна любов ,оправдавана по-късно с невинността , измечтаната любов , потъналата в разговори любов ,мълчаливата любов , доверчивата любов , приятелската любов , шумната ,

весела любов , забравената любов , старата любов , бленуваната любов ,материалната любов , снизходилната любов , общочовешката любов, преданата любов , истинската любов , космичната любов , духовната любов , Божествената

любов ....... любов е целия живот , от момента на раждането до последния дъх , все за любов ще слушаме да ни разказва живота . :) Приказката на живота е любовта . Ние всички сме главни , действащи лица.... :whistling:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Всяка любов е хубава. По свой начин. Няма грешна любов. Има междуличностна и интра-душевна химия. Душите в различните тела предлагат различни аспекти и любовта никога не се повтаря.

Не знам какво имате в предвид с първа любов. Моите почнаха на 5 годинки в детската. Това ли ми беше първата любов. Или тази в основното училище, когато лагерници лагеруваха една нощ, срещнах едно лице, разби ме от мечти и също така безчезно изчезна, или тинейджърската любов, или обезчестяването, или първата зряла любов, или любовите по дистанция... объркана съм и не мога да смятам... помогнете

Линк към коментар
Share on other sites

Аз се връщам пак на заглавните думи : Взаимното привличане и любовта . Енергиен заряд за душа и тяло .

Колко странно понякога така наречените " чувства " не отговарят на енергийния заряд , който се е настанил в нас . Случвало ли ви се е да са противоречиви тези две сфери на възприятията . Казваме си този човек е много интелигентен ,той е красив и притежава някакво вътрешно очарование , но енергийния ни заряд е отрицателен . И ние не обръщаме внимание на този човек , защото точно в този момент енергийния ни заряд казва твърдо не , не се разтваряй сега , не можеш да си го позволиш .

И обратното , наблюдаваме някой и си казваме , този човек не ме привлича по никакъв начин външно , не ми се струва любопитен , няма какво да науча от него , но енергийния заряд вътре в нас е положителен и ние сме свободни да комуникираме и да дадем внимание и любов на съответния човек . :whistling:

А принципно взаимното привличане за мен специално важи , не само в любовта ,а по принцип , старая се да откривам това взаимно привличане у всякакви хора . или ако видя някакъв потенциал , да отворя вратите на взаимното привличане . Говоря за хора от всякаква възраст и пол .

Старая се да създавам постоянен баланс на енергийния си заряд . Но много е трудно . :D

Любовта може ли да бъде енергиен заряд за душа и тяло .

Ами може ,просто защото любовта е сила , която е постоянно в движение , красиво движение на творене .

Огнена , въздушна , земна или дълбока като водата , любовта е сила , творяща сила . Как да бъде константа , статукво или матрица ?

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

"Взаимното привличане и любовта са енергичния заряд за тяло и душа, стимула за борба с времето и грижите, с проблемите и нищетата, те са оръжието за опазването на онова първородно и единствено чувство на първата и единствена по рода си любов!

(Надявам се да не изглежда твърде глупаво или банално, но за мене това е истината за първата любов и взаимното привличане, което вървят ръка за ръка!) " - от Никола

Никола, благодаря ти, че толкова красиво си го написал, и те подкрепям в думите ти. Не е нито глупаво, нито банално. Личи си, че си го изпитал . Тази Любов е наистина зашеметяваща и аз съм я изпитала - първата ми любов. Влюбих се в него още щом се срещнаха погледите ни. Толкова силно беше, че когато се виждахме всеки следващ път ми се подкосяваха краката и пребледнявах. Той изпълваше всяка клетка от мен. Обичахме се дълго време и това, което съм преживяла с него не съм срещала друг път. След като се разделихме аз разбрах, че няма да спра да го обичам и така стана. Чувствата, които изпитвахме никога няма да бъдат забравени и от двама ни. Сега всеки има своя съдба, но се срещнахме след дълга раздяла на един купон и когато си тръгвахме аз го целунах по устните за довиждане. Имах усещането, че никога не сме се разделяли и не ми се искаше да се отделям от него. А той ми сподели, че когато съм го целунала "Сякаш пак бяхме само двамата на този свят и нищо друго не ни интересуваше". Той остава вятъра в косите ми и слънцето в очите ми. Такава любов зарежда с енергия и те кара да правиш всичко с лекота. Дори споменът за нея е вдъхновяващ. Сега след като съм тръгнала по духовната пътека разбирам много по-добре от къде идва тази сила на любовта между двама - от милостта на Бога. Понеже нали Бог е Любов. Просто влюбените виждаме истинската си Божествена природа един в друг. Няма недостатъци, всичко е красиво и страхотно, щастието блика от сърцето.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...

Понякога обстоятелствата налагат прекъсване на една връзка колкото и красива да е тя.Съжаляваме,хубавите спомени остават,но дали не е по-добре така?"Много хубаво не е на хубаво" са казали старите хора!

Линк към коментар
Share on other sites

Любовта е най-прекрасното чувство на света и затова трябва да и се отдадем всеки път когато я почувстваме за да не съжаляваме някой ден за пропуснатите моменти

Линк към коментар
Share on other sites

Да,такива моменти никога не трябва да се пропускат.Любовта е наистина най-красивото чувство на света,но понякога съжаляваме за моментите които не сме пропуснали,ако след това се налага да се върнем към реалния живот.

Линк към коментар
Share on other sites

Тези красиви моменти не са ли част от същия този реален живот?

Ако съжаляваме за тях, ние си затваряме сами сетивата за следващите красиви и щастливи моменти...

Ако вместо да съжаляваме за преживяната красота, всеки път си я спомняме с радост и благодарност, създаваме зародишите на новите си красиви и щастливи изживявания, с които Господ ще ни награди за благодарността ни. :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Изобщо и не мисля че трябва да се съжалява за красивите моменти.Казвам,че последствията от тях понякога са пагубни в оставащия ни-реалния живот.Самият спомен не може да ти помогне да живееш по-добре.Може да те накара само да се чувстваш по зле,защото знаеш че никога няма да се докоснеш отново до тях.

Линк към коментар
Share on other sites

Ако в човек има любов-то той е напълно в настоящия момент. Тогава човек е много близко до просветлението. Защото то самото означава да бъдеш на 100% в настоящия миг. Само когато човешкият ум е в настоящето-само тогава сме щастливи. Затова не е добре за нас да се връщаме към миналото. Защото или ще си спомним някой неприятен момент и ще станем нещастни, или ще си спомним някой хубав момент и пак ще станем тъжни, защото не можем да го върнем. Нито е добре да мислим прекалено за бъдещето, защото започваме да се притесняваме от неизвестността. Духът може да бъде възпламенен само тук и сега.

Линк към коментар
Share on other sites

Любов и превличане -до някаде това е взаимно свързан процес ,на любовта може да се гледа в различни аспекти -напримел любов към майката ,към детето любов към приятел любов към съпруг и космическа та любов ,която прави от нас едно цяло ,който разбира космическата любов той е част от това цяло той е градивна частица от целият велик замисъл, ние хората трябва по често да се обръща ме към тази космическа любов и да се стремим да я разберем ,да бъдем част от тази велика любов-що се отнася до любовта на мъж към жена то тази любов може да бъде и чиста ако любовта е взаймна и се основава на искренност ,доверие ако тези две души се слеят в едно те могат да постигнат чудеса да се обичат дори и от растояние да се чувстват блиски дори и когато не са един до друг въобще любовта е едно необхватно чувство велико и прикрасно,само този ,който е почувствал тази чистата любов може да бъде щастлив с партньора си, има много прикрасни начини да я сподели важното е те да бъдат взаимни и ако има превличане между тях ,което е нормално и много важно то те са наисена щастливи за любовта

и превличането може да се каже много наистена те са взаимно свързани но има и нещо което трябва да се отбележи -понякога хората бъркат любовта с превличането и това ги наранява дълбоко,което разбира се не е никак приятно но този,който не е намерил любовта трябва да я търси и тя ще дойде сама ще му отвори вратата на щастието защото да обичаш означава да се раздаваш но не и да покоряваш не да владееш а да разбираш да вярваш че твоята любов ще ги направи по силни и по добри.

Линк към коментар
Share on other sites

Слънчев прах със слънчев прах се слепва

по повелята на Любовта;

Тя сближава сферите небесни -

всичко във вселената е Тя.

Даже и природата без нея

ще се разпилее в миг на прах.

Хаос ще погълне световете-

Нютоне, плачи, плачи над тях!

Без Любов душите ще са мъртви,

както тялото без жизнен сок!

Без Любов и пролетта ще свърши!

Без Любов за нас е чужд и Бог!

из "Фантазия за Лаура" - Шилер

Линк към коментар
Share on other sites

:angel:

Любов може да има само между две разумни души. Между един разумен и един глупав човек никаква любов не може да съществува. Между тях може да има самоотношение между господар и слуга. Любовта между разумните души е широка, тя е Космичната Любов, която обхваща целият свят. В Космичната Любов, Космичното начало ни оставя свободни да се проявяваме както разбираме.
Б. Дуно

не отминавай никое "обичам те"

пошепнато от глас, с очи, с мълчание.

То идва от пустинни разстояния

и от раненото сърце изтича.

Не отминавай никое "обичам те",

защото ако то не те намери

Вселената от скръб ще потрепери,

звездите ще помръкнат от обида.

Изостряй своя слух, за да дочуваш

със всички свои сетива долавяй

блуждаещият зов за всеотдайност.

А ако ехо все пак в теб не се събуди

отново се поспри, не отминавай!

Да те погледат отново очите,

да те запомнят щедро до насита,

а после в сънища да те извайват...

:angel:
Линк към коментар
Share on other sites

Прекрасни стихове.

Карат те да се поспреш и да се замислиш дали си достатъчно внимателен в живота си към тези около теб.

Но как би могло да се приема всяко "обичам те", след като умът подлага всичко на съмнение, анализ и коментира?

Когато умът се научи да приема безусловността в "обичам те", тогава ще е изпълнимо.

Линк към коментар
Share on other sites

Но как би могло да се приема всяко "обичам те", след като умът подлага всичко на съмнение, анализ и коментира?

" Да те погледат остави очите ".

Може и да прогледнеш.

Линк към коментар
Share on other sites

:thumbsup:

По повод на

Но как би могло да се приема всяко "обичам те", след като умът подлага всичко на съмнение, анализ и коментира?

Преди време някъде прочетох, че фразата "обичам те" на повечето езици има агресивен подтекст. Бях поразена, но доказателствата бяха толкова неоспорими в ушите ми на филолог и психолог, че не можех да не се съглася.

1. Двете главни части в нея са в 1л. ед.ч. - аз обичам - т.е. моите чувства са в центъра на вниманието и любовта е действие с извършител - Аз

2. Човекът на когото се обясняваме в любов е допълнение в изречението - т.е. засегнат от действието любов или обектът, към когото е насочено това действие.

Започнах да осъзнавам защо се чувстваме толкова засегнати, когато обектът на любовта ни не оценя нашето "внимание" и защо смятаме любовта си към него като подарък за него или обратното - защо сме му благодарни, ако приеме нашето "действие". Ето защо едно "обичам те" очаква "и аз любими" в отговор, т.е. подсъзнателно се превръща освен в обяснение и в тест за чувствата на обекта.

От тази позиция вече всеки от вас може да доразвие катастрофалните последици, до които води нещо толкова невинно като едно изречение, което е било повтаряно векове наред в най-красивите мигове на живота.

Добре, ако наистина е така, то с какво да го заместим? "Ние сме щастливи заедно" звучи още по-агресивно, ако не е казано от двамата. "Ти си любовта на живота ми" поставя любимото същество в задължението да поддържа живота ни...

"Щастлив съм, когато сме заедно" се оказа най-подходящата формула в онази книга. :)

Нещо подобно прочетох малко по-късно и в беседите на Учителя:

"За любовта ти никой не трябва да знае. Любовта с език не се предава. Онзи ,който те люби, не говори , но ти чувстваш, че в тази душа има любов.Проговори ли за любовта си , тя се изгубва.

Ако кажеш на някого, че го обичаш, с това все едно, че искаш да му кажеш: " Както аз те обичам, и ти трябва да ме обичаш".

Никой няма право да запита приятеля си или когото и да е , обича ли го. Зададе ли такъв въпрос на приятеля си, любовта между тях ще изчезне. Обичате ли някого , и той ви обича. Няма защо да го питате.Щом питаш , ти не вярваш вече."

за любовта

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

Много добър пост, Донка. Благодаря за ясните формулировки и разбирането.

Също другаде Учителят казва "обичам го, искам да го стисна, да го сграбча"

или "вълкът яде агнето защото го обича" казано в ироничен смисъл.

Наскоро Папата направи според мен основна грешка като приравни

Божествената и човешката любов.

Да видим какво ще е нататък.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...