Guest Емил от Льонеберя Добавено Юни 28, 2012 Доклад Share Добавено Юни 28, 2012 Андреас Гурски ... с фотография за 4.3 милиона долара изостава доста значително от петното на Ротко... Фотографията си е изкуство за по-посредствени авангардисти, явно... http://www.guardian.co.uk/artanddesign/2011/nov/11/andreas-gursky-rhine-ii-photograph Ани и Илен 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диан Георгиев Добавено Юни 29, 2012 Доклад Share Добавено Юни 29, 2012 ... нямаме проблем с "ужасната" българска действителност. Може би си зависи от човека, дали за него нещата ще са човекоядни или не. Щом нямате проблем, постът ми не е за вас. Той е за тези за които проблем има. Ако има само един човек който има проблем с т.нар. българска действителност, която включва и т.нар. българска духовност, т.нар. българска демокрация и прочие само така наречени неща които нямат нищо общо с действителните, той е лесен, той ще отиде да живее другаде. Друг подобен човек също, докато останат само тези които казват че нямат проблем с българската действителност. В резултат на това България загуби толкова население колкото не е губила във всички войни и национални катастрофи от Освобождението досега взети заедно. Тези които нямат проблеми с българската действителност пък са най-бедните в Европа и имат раждаемост между най-ниските в света. Без съмнение българите имат сериозен проблем с българската действителност и трябва да реагират, защото тя ги унищожава като народ, не просто този или онзи чувствителен индивид. Който реагира на този проблем и посочва това крещящо разминаване между думи и дела на духовници, политици, бизнесмени, артисти, продавачи в магазини, чиновници и прочие хора създаващи българската действителност, той прави нещо тя да се промени към по-добра, към по-справедлива. Това е работа която никой друг няма да свърши за българите и начина по който те реагират към тези които се опитват да я вършат определя бъдещето на България. А за разликата между физическото и духовно вегетарианство е казано доста от Учителя. Христос го е казал ясно че не това което в устата осквернява хората, а това което излиза от нея. Ако и псувните се смятат за нормални в духовен и артистичен обмен, то няма смисъл да говорим повече за духовност и изкуство, поне аз не желая да губя време за този форум. Ани 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Емил от Льонеберя Добавено Юни 29, 2012 Доклад Share Добавено Юни 29, 2012 (edited) Знаете, че по принцип изследвам мишките и правя различни експерименти с тях /с изключение на гастрономически - много косми ми се събират и ми издуват корема/, но в свободното ми време се интересувам от фотография. Един стар френски фотограф, който ... е бил любител на по-старите фотографски техники /представяте ли си, че през 1910 година вече е имало желаещи да бъдат ретро във фотографията!?/ - Евгени Атжет http://www.atgetphotography.com/The-Photographers/Eugene-Atget.html Неговите фотографски плаки бяха потънали... и преди няколко години този странен старчок ... се издигна по стълбицата на фотографското изкуство ... Мен ме плени със сцените, които ни разкрива от ... един Париж, който съвсем съзнателно е бил представен доста по-ретро, отколкото реално - той самият е искал да запази този, старият Париж, който е изчезвал лека по лека, за да отвори място на модерния Париж - в неговите снимки отъстват емблематични за времето си сгради, символ на просперитета на френската столица - дори Айфеловата кула отсъства. Той самият е можел да снима с много по-съвременна фотографска техника, но вместо нея избрал да работи с класическа голямоформатна фотокамера с плаки. С други думи - представете си един господин на средна възраст, който вместо да използва филм и да снима с малко фотоапаратче като повечето хора, е използвал техника на неговата възраст /а това в онези години е било много - по-старите процеси са били тотално пометени от модерните фотокамери и фотографски емулсии/. Както се случи и с една детегледачка от Щатите, една лелка, никому неизвестна, която снимала години наред, оставила огромен архив от ... непроявени, но изснимани филми... Вивиан Майер... Тази жена е невероятна. http://www.vivianmaier.com/ Тези двамата - абсолютно неизвестни и обикновени хора ... ме карат да им се радвам... Едни прости, обикновени хора с една широка душа. Невероятни хора, невероятна фотография - чиста и топла... сладури са. Много ги обичам... Тези двамата са снимали живота - такъв, какъвто го виждат и такъв, какъвто са искали да ни го покажат... Не отричам разкрачените разкикерчени каки на Хемлут Нютон, той също е велик, но по друг начин - той е комерсиален моден фотограф, снимал е това, което се очаква от него. Фотографиите му са много стилни, но са студийни творения - докато Атжет и Майер снимат неподправения живот - светът около тях - един вид "репортери на времето" - "регистратори на времето" или "репортажни документалисти"... ... Вивиан Майер е била детегледачка през целия си живот - а в свободното си време е снимала - и виждайки какъв огромен архив ни е оставила - снимала е денонощно! Част от архива й се състои от проявени филми и снимки от по-ранния й период, по-късно само проявява филмите, а през последните си години само снима, без да проявява дори филмите си. Няма обяснение на какво се дължи това - може би се е чувствала отхвърлена или неразбрана ... но е снимала, понеже това е нейния живот - напълно я разбирам... И днес, 30-40 години по-късно - чрез специална обработка... ние успяваме да видим какво е запечатала нейната фотокамера!!! Невероятно!!! Това са двата примера, които мога да дам за фотографи, станали супер известни дълго след смъртта си /за Атжет е доста дълго, за Вивиан не толкова дълго/. Иначе мога да ви пусна линкове към другите любими - Ансел Адамс, Анри Картие Бресон, Едуард Уестън, Имоген Кънингам, Роберт Капа, Рене Бури, Томас Хьопкер, разни любими кубински фотографи, Йозеф Судек, Ричард Аведон, Ървин Пен, Луи дьо Фюнес и много други - но всички тези са известни фотографи ... Хихи, признавате ли си, че не очаквахте да видите Луи дьо Фунес в списъка? Всъщност Луи де Фунес е с испански родители... учил е фотография... и се е изхранвал като пианист из кабаретата... а фотография е правил още от млади години, за да се издържа - а след като влиза в киното - за удоволствие. Редактирано Юни 29, 2012 от Емил от Льонеберя jul и Мария-София 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юни 29, 2012 Доклад Share Добавено Юни 29, 2012 (edited) " Картината "Оранжево, червено, жълто" (1961 г.) на американския абстрактен експресионист Марк Ротко постави нов рекорд за продажба на търг на творба от съвременното изкуство, предаде АФП. Тя беше продадена за 86,9 млн. долара от аукционната къща "Кристис" в Ню Йорк. " http://bg.time.mk/re...b75c/index.html Inatari, способна ли си да ми обясниш защо това платно е толкова скъпо? " Картината "Оранжево, червено, жълто" (1961 г.) на американския абстрактен експресионист Марк Ротко постави нов рекорд за продажба на търг на творба от съвременното изкуство, предаде АФП. Тя беше продадена за 86,9 млн. долара от аукционната къща "Кристис" в Ню Йорк. " http://bg.time.mk/re...b75c/index.html Inatari, способна ли си да ми обясниш защо това платно е толкова скъпо? Скъпи Viva Caselli, ако ти си способен да си обясниш кой е МАрк Ротко, какво е абстрактен експресионизъм , ще бъдеш в състояние да си отговориш и на въпроса защо тази картина струва толкова. Други имена за преглеждане на абстрактния експресионизъм, които давам са: Уилям де Куунинг Джаксън Полък Барнет Нюман Ив Клайн Луцио Фонтана Марк Ротко -велик За този вид абстрактен експресионизъм, който показва Марк Ротко са водещи две думи: медитация и движение. Защо това е така? Разгледайте и публикувайте малко картини на абстрактните експресионисти и ще разберете, тяхната откровена концепция. Редактирано Юни 29, 2012 от Inatari Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария-София Добавено Юни 29, 2012 Доклад Share Добавено Юни 29, 2012 (edited) От думата РЕАЛНОСТ и тежичка реалност,която съм употребила, Диана преекспонира до ]"ужасната" българска действителност. Може би си зависи от човека, дали за него нещата ще са човекоядни или не. , а Деян до т.нар. българска действителност, която включва и т.нар. българска духовност, т.нар. българска демокрация и прочие.... И двамата са написали каквото те виждат.Без коментар.... Извинявам се на Ина за спама. Редактирано Юни 29, 2012 от Мария-София Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юни 29, 2012 Доклад Share Добавено Юни 29, 2012 Color Fields или Цветните полета Това е един много интересен ракурс, в който се развива абстрактният експресионизъм/за който се счита ,че тръгва като направление от Синтетичния кубизъм/ Климънт Грййнбърг един изкуствовед,който първи въвежда това понятие, с което се опитва да определи работата на Марк Ротко/Mark Rothko/,Клифърд Стил/Clyfford Still/, Барнет Нюман/Barnet Newman/,Роберт Мадеруел/Robert Motherwell,Адолф Готлийб/ Adolph Gottlieb/,Ад Реинхард/Ad Rejnhard,успява да проследи и изследва техните картини дълги години като написва няколко задълбочени статии по тематa. Color Field художниците превръщат цвета сам по себе си в обект на съзерцание и наблюдение. Марк Ротко е такъв художник на съзерцанието и на обръщането на зрителя към полетата на вътрешния му свят. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Емил от Льонеберя Добавено Юни 29, 2012 Доклад Share Добавено Юни 29, 2012 (edited) Една фотография, една картина, са като деца за художника, фотографа. Те са негови отражения и превъплъщения. Така например, Том Сойер е Марк Твен, а Малкият Принц е Екзюпери. Същото може да се пренесе и тук - творбите на Ротко са си него самия. Можем да прочетем що за личност е бил от википедия: /по-долу лек превод/ "In the spring of 1968, Rothko was diagnosed with a mild aortic aneurysm. Ignoring doctor’s orders, Rothko continued to drink and smoke heavily, avoided exercise, and maintained an unhealthy diet. Meanwhile, Rothko's marriage had become increasingly troubled, and his poor health and impotence resulting from the aneurysm compounded his feeling of estrangement in the relationship. Rothko and his wife Mell separated on New Year’s Day 1969, and he moved into his studio. On February 25, 1970, Oliver Steindecker, Rothko’s assistant, found the artist in his kitchen, lying dead on the floor in front of the sink, covered in blood. He had sliced his arms with a razor found lying at his side. During autopsy it was discovered he had also overdosed on anti-depressants. He was 66 years old. The Seagram Murals arrived in London for display at the Tate Gallery on the very day of his suicide.[13 " За мен този човек не е обект на вдъхновение. Не съвпада с моите разбирания за това, кое е стойностно в живота. Какво толкова велико може да бъде творчеството му, какви толкова велики идеи може да има, а той самият да живее такъв живот? Предпочитам Екзюпери... Бих могъл да кажа, че съвременното изкуство в своята най-голяма част е изкуство на алкохолици и разгулници... /хихи, колко моралистично прозвучах/. Нямам желание да се правя на "изследовател" до какво може да доведат алкохола и безнравствения живот... не ми е бедна фантазията... Редактирано Юни 29, 2012 от Емил от Льонеберя Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юни 29, 2012 Доклад Share Добавено Юни 29, 2012 (edited) Културното наследство, което оставя Ротко е огромно за целия артистичен свят, световно признат, така както и Ван Гог, който умира в психиатрична болница. Така както и хиляди хиляди души на артисти.Всеки си избира дали да си остане само с "Малкият Принц" или да се поинтересува що е то Абстрактен експресионизъм, къде се намира това течение в огромното поле на съвременното изкуство.Казва се уикипидия на български между другото заради английския спелинг, който е световно приет. Редактирано Юни 29, 2012 от Inatari Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Юни 29, 2012 Доклад Share Добавено Юни 29, 2012 "In the spring of 1968, Rothko was diagnosed with a mild aortic aneurysm. Ignoring doctor’s orders, Rothko continued to drink and smoke heavily, avoided exercise, and maintained an unhealthy diet. Meanwhile, Rothko's marriage had become increasingly troubled, and his poor health and impotence resulting from the aneurysm compounded his feeling of estrangement in the relationship. Rothko and his wife Mell separated on New Year’s Day 1969, and he moved into his studio. On February 25, 1970, Oliver Steindecker, Rothko’s assistant, found the artist in his kitchen, lying dead on the floor in front of the sink, covered in blood. He had sliced his arms with a razor found lying at his side. During autopsy it was discovered he had also overdosed on anti-depressants. He was 66 years old. The Seagram Murals arrived in London for display at the Tate Gallery on the very day of his suicide.[13 " Простено му е. Явно е имал сериозни проблеми, за да остави такива петна. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Емил от Льонеберя Добавено Юни 29, 2012 Доклад Share Добавено Юни 29, 2012 (edited) Културното наследство, което оставя Ротко е огромно за целия артистичен свят, световно признат, така както и Ван Гог, който умира в психиатрична болница. Така както и хиляди хиляди души на артисти.Всеки си избира дали да си остане само с "Малкият Принц" или да се поинтересува що е то Абстрактен експресионизъм, къде се намира това течение в огромното поле на съвременното изкуство.Казва се уикипидия на български между другото заради английския спелинг, който е световно приет. Ина, кефиш ме, щ`ти звънна! Много ми харесваш - особено с "английския спелинг, който е световно приет". Английският правопис /опс, пардон, спелинг/ е приет световно главно в англо-говорящите държави. В неаглоговорящите държави или англоговорящите недържави той не е приет. Благодаря ти за забележката. И все пак - столицата на САЩ е Вашингтон, макар че не е по международния английски правопис. Но какво говоря - Марк Туейн би ми се смял в гроба! А нима Екзюпери се изчерпва само с "Малкият Принц"? И нима няма други стойностни хора по тази земя - виж - Марк Туейн даже го споменавам за трети път! Списъкът може да е доста дълъг, ако почна да изреждам, тия очила и тая червена панделка не са случайни! Редактирано Юни 29, 2012 от Емил от Льонеберя Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юни 29, 2012 Доклад Share Добавено Юни 29, 2012 И ти ме кефиш,Емиле, очаквай обаждане и от мен! Хахаххаха Само едно ще ти кажа професията си е професия, а хобито хоби.Остани си със здраве!Да не се караме, интелигентни хора сме, pls! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Емил от Льонеберя Добавено Юни 29, 2012 Доклад Share Добавено Юни 29, 2012 Ето една абсолютно обикновена снимчица на един абсолютно необикновен човек... Ансел Адамс Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Юни 29, 2012 Доклад Share Добавено Юни 29, 2012 Inatari, благодаря за отговора! Попитах те защото разбрах, че си художник. Аз нямам претенции, че разбирам от подобен род изкуство. Явно има тесен кръг от хора, които долавят някакви послания в абстрактните произведения. Е, аз не съм от тях. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юни 29, 2012 Доклад Share Добавено Юни 29, 2012 Няма нищо Viva Caselli, крайно време е да отворя и тема за абстрактния експресионизъм, но си иска сериозно ровене и четене, за да е достъпна за вас, на български и не чак толкова академичен език.Което от моя страна означава инвестиция от време . Ще видим. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 30, 2012 Доклад Share Добавено Юни 30, 2012 Помня от студентските си години нещо, което много ми допадна тогава и до днес си остава личната ми визия за изкуството. Истинското изкуство представлява призма, с помощта на която можем да видим спектъра на слънчевата светлина. Преслава Петрова и Inatari 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Юли 21, 2013 Доклад Share Добавено Юли 21, 2013 Какво ли е видял? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юни 20, 2014 Доклад Share Добавено Юни 20, 2014 (edited) Пиша тук, въпреки че измина много време и темата може да не е толкова "гореща". Попитайте двама художници от различни поколения и те ще ви кажат тотално различни неща за "визията им, какво трябва да бъде изкуството". Попитайте и двама човека от улицата и те също ще ви кажат различни неща. Но, знаете ли, именно в това е красотата на изкуството. Безкрайното многообразие, което предлага и стилово и като изразни средства и като теми за изследване. Редактирано Юни 20, 2014 от Inatari Кон Круз 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Юни 20, 2014 Доклад Share Добавено Юни 20, 2014 Не виждам смисъл да питам, когото и да е било за визията му в изкуството, просто защото самия акт е противоречив. Художникът или събирателно - творецът, ако е такъв, не трябва да изразява визията си, а да претворява теченията на времето, или ако отидем още по напред, да пречупва непреходното през духа на времето. Точно времето, в ретроспекция, дава своята оценка за изкуството в дадения период, а тези творци, които са го уловили се запомнят, а тези, които не са, биват забравени. Пред съвременния творец стои сложен проблем, който може да се дефинира, както би казал Марио Льоса, в явление наречено - Култура на зрелището. А в нашата българска действителност, поне върху нея имам наблюдения, се вижда точно това. Оформя се странен парадокс в нашите арт-среди. Изкуство, което се стреми да се отдели от масовата публика, да си лепне етикета "елитарно", да се тълкува и оценява от кръг специалист, отдавна спрели развитието си в минала соц. епоха, но с единия крак върху врата на съвремието. Българската визия в изкуството, подобно на всичко в България, е отделено от теченията в света, затисната в лоното на пресъхналите, но още стискащи авторитета си в мъртвешка хватка, преподаватели. И всичко това гарнирано с вино от картонени кутии. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юни 20, 2014 Доклад Share Добавено Юни 20, 2014 (edited) Всеки има различни представи за нещата. Факт е, че младите хора се опитват да разчупят посткомунистическата действителност. Да излязат от клишето и да се съхранят. Разбира се има и меркантилност и нагаждачество, но къде ли ги няма. Важното е, че започнахме да пътуваме, да гледаме, да каним и чуждестранни художници тук в България. Факт е, че старото поколение трудно отстъпва позициите си, а именно младите хора създават нова следа, нов отпечатък в културата. Факт е, че се протежират ученици на тези и тези професори или любимци на критици. Но и това ще си отиде. Изкуството никога не е било по-освободено в България от хватката на соц-а и изолираността. Малко бавен процес, но културата е като архитектурата.Строи се бавно, на много пластове, процес, който протича на много културни нива, но за сметка на това остава за дълго време в историята на човечеството. Светът на идеите се обитава от онези, които искрено желаят в сърцето си да се изразяват чрез него. Редактирано Юни 20, 2014 от Inatari Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Юни 20, 2014 Доклад Share Добавено Юни 20, 2014 (edited) За съжаление, няма порив без социален ангажимент, да се изразя по този начин. Всеки е продукт на своята епоха, доколкото ние сме ситуирани в епоха, а не в следепохалност по смисъла на Хосе Отрега и Гасет. Стремежът е винаги дъждът да вали навън, а не у нас. За съжаление, наводнението е в къщите ни. Машината вече не е идеал, към нея и на нея се гледа с недоверие, визирам машината като приоритет на последните три столетия, човекът прескочи от нея към дълбокото несъзнавано, което не умее и не владее. Чистата експресия се замени с думи за нея и с експресия на експресията. В този смисъл, всички инсталации са тъжен спомен по първата машина на Да Винчи. Летателни апарати без летежно време. Изкуството, но и но и не само то, философията и литературата са в колапс. Бъркането в кацата с меда на Азия е мъртво живостоене, оплитането в мрежата на коката по южноамериканското фантазмено говорене - също. Европа е в колапс, говоренето на Европа и за нея е колапс, изразните й средтсва са колапсирали звезди, а звездното отброяване се изчислява в минало време. От гледна точка на историята. И все пак, единствено Европа даде на света цивилизация, която изразена и чрез тази тема, е смисъл на света - да бъде значещ, да рисува, да твори самия себе си и да се изнамира в сенките на световете. Да бъде приобщен. Затова, докато, човекът е фантазиращо животно, ще има смисъл и да твори. Дори и това да е една само скица на щастливо битие на елен и на първобитен ловец. Редактирано Юни 20, 2014 от Лиула Ashtoning 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юни 20, 2014 Доклад Share Добавено Юни 20, 2014 (edited) Истината е, че има такова движение на мултикултурализъм, тенденции и практики, които преминават от един вид изкуство в друг, духът на времето сега не е този, в който е живеел Леонардо, безспорен гений и енциклопедист. Концептуализирането, пак ще се повторя е на дневен ред. Ако Леонардо е правил машина за летене или фойерверки, то сега се правят непрестанни реплики към световно известни художници и художествени обекти с определена концепция и намигване към големите в изкуството. Или има надграждане на идеи. Ако Хосе Ортега и Гасет беше критик на сегашното време би отбелязал и това. В неговите студия "Бунтът на масите", един от най - прогресивните трудове на своето време той говори за елитарното изкуство с преклонение и отбелязва всички недъзи на масовото общество, на масовия човек. Като прави това по много рационален и анализаторски начин, труд, който звучи съвременно и днес по отношение на изкуството. Дали човек си фантазира и за това прави изкуство е спорен въпрос. Лично аз няма как да се съглася с тази теза. Изкуството, такова, каквото е днес борави с проблеми на социума, на сексуалността, на контекста, на постмодерността(това в никакъв случай не постепохално понятие, а явление на смесването на определени стилове, доколкото могат да се открият в чист вид). Редактирано Юни 20, 2014 от Inatari Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Юни 20, 2014 Доклад Share Добавено Юни 20, 2014 (edited) Репликата не е откритие. По същия начин, по който днес Луната на братя Тавиани, не може да бъде заместена от интерактивна лампа. Истината за Луната е нейна истина, това визирам. А изкуство е онова, което всеки мисли, че е изкуство. В това е тъгата. Или откритието. Или безсмислието. П.С. Важно е да има смислен диалог, вече това е от значение. И думите да бъдат проведени извън своя пряк смисъл. Тогава вече има творчество, нали така Редактирано Юни 20, 2014 от Лиула Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юни 20, 2014 Доклад Share Добавено Юни 20, 2014 Разбира се, че е важно да има смислен диалог! Даже се радвам, че най- сетне някой реши да пише в тази тема! Изкуството не борави с открития, така както науката, нещата са много, много по- различни в 21 век. А и пак казвам, съвременното изкуство се обосновава с концепции. Може да бъде реплика даже към съвременен артист и пак да е изкуство, надграждане. Вариациите са безброй, но е хубаво, когато човек гледа изкуство, да знае какъв е кода на художествения обект, да познава и новата история на изкуството, тогава става интересно. Това важи и за модата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Юни 20, 2014 Доклад Share Добавено Юни 20, 2014 Ина, диалогът зависи от хората, знаеш. Иначе, всяко съвременно изкуство се очертава от концепции, които обаче не надвишават концепцията на психиката. Т.е. онова, което тя може да си позволи. В тая връзка, нито модата, с някои изключения, които аз наблюдавам, не чертае парадигми за човека. Тя отново е спомен. За да се аргументирам, визирам последната колекция на Dolce & Gabanna, завръщане у миналото на героя и на героинята, което е картина на уникални умотворения, разкошни идеи на фона на есенно вино и неаполски багри (говоря за фреските от Неапол и от Стабия). Това именно връщане към чистата Античност, е красиво, и което ни липсва. Онзи вкус на хляб и на грозде, което сме забравили ... Вероятно напомнянето на чистия вкус към нещата неотменно присъства и у багрите на Dolce & Gabanna, дори и послeдният им аромат, който отново е спомен за отминала епоха на dolce vita. Какво ще кажеш за това? Ashtoning 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юни 21, 2014 Доклад Share Добавено Юни 21, 2014 (edited) Хах, ами какво мога да кажа, Долче и Габана са си Долче и Габана. Поостаряха, винаги са били прекалено буквални и леко наивни. Иначе, красиво си го написала Ивета! Но ако погледнем младите съвременни модни дизайнери, трудно ще открием подобни картини на психиката. Ще открием футуризъм, абстракция, архитектоника, геометрия, 3Д ефекти, 3Д принтиране, математика, минимализъм, архитектурност. И така, всяко изкуство има собствен изразителен език, който включва и набор от концепции, които също преминават през времето като тенденции, въпросът е да си уловим някоя във въздуха и да я разгледаме от близо, ще се изненадаме какво ще открием, защото времената са различни сега. Нищо не съществува в чиста форма, всичко е микс от много стилове и визуализации. Редактирано Юни 21, 2014 от Inatari Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.