59. ВЕЧНИЯТ ПОРЯДЪК

[Розалина]

Наряд:

15 минути размишление.

Добрата молитва.

91 псалом.

Пътят на живота.

Отче наш.

Молитвата на Царството.

3 глава от Евангелието на Марка.

Беседа: ВЕЧНИЯТ ПОРЯДЪК

Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят Вечния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота! (три пъти)

3. Утринно Неделно Слово, държано на 8 октомври 1933 г., 5 ч. с, София - Изгрев.

Задачата ни, която имаме сега на земята, е да се поддържа онзи ред, който съществува у нас. Съществува един вечен ред на нещата, в който ние се движим. И които от вас изследвате нещата, ще го намерите. Той съществува и ние трябва да поддържаме този вечен ред на нещата. Защото има друг един ред, който е разбъркан отвънка. Там не знаеш кой яде, кой пие, кой плаща - безпорядък навсякъде. Ти можеш да се справиш с този безпорядък само като поддържаш вечния порядък в себе си. Сега този вечния порядък ние го наричаме порядък на Любовта! А безпорядъка ние го наричаме безпорядък на омразата. В Любовта ти учиш човека. Приятно ти е да го посрещнеш, да му направиш добро, да му услужиш. В омразата ти всякога имаш предвид този, когото не обичаш да се махне оттам, да го не видиш.

Ако ти влезеш във вечния порядък, ти трябва да имаш един много схватлив ум, трябва да имаш едно сърце съвършено чисто. Не вземайте чистотата като едно препятствие за вас. То е едно от условията. Чистотата не е един процес външен.

Чистите мисли, чистите желания извършват онова мощното в нашия живот. Постоянно трябва да се чистим, за да се повдигнем. Когато дойдат най-лошите условия, най-лошите страдания, едва тогава идва възможността да влезем в този порядък на нещата. Зад всеки затвор, зад всяка тъмнина седи светлината. Лошите условия, това е затвор, лошите разбирания, това е затвор, спънки за човека, но зад всичко туй седи светлината, седи въздухът, седи свободата.

Къде е този порядък? Той е проекцията на външния живот. Ние ще го разберем дотолкова, доколкото можем да разберем този вътрешния порядък и безпорядък. Нашите вътрешни състояния се отразяват върху външния живот. И следователно, за да изучим външната природа, ние непременно трябва да имаме туй вътрешно предразположение. Тази наука трябва да проучваме сега. Докато всички вие не станете господари на себе си, да владеете себе си, да може да се справите със своя ум, да може да се справите със своето сърце, тази наука не може да се усвои. Аз мога да ви убедя, че умът е един много добър слуга, и сърцето също. Те са двамата слуги, които имате. По-добър слуга от вашия ум и от вашето сърце нямате. Но щом не се обхождате с тях добре, по-лоши слуги от ума и от сърцето няма. Ще се отнасяш много добре с тях. Ще вярваш на ума и ще разчиташ на честността на сърцето и на ума. Ако си несправедлив спрямо сърцето си, то ще почне да те лъже. А ако ти станеш несправедлив спрямо своя ум и той няма да разсъждава тъй, както трябва.

Та първото нещо - ще вярвате в онова, което вашият ум носи и в онова, което вашето сърце носи. Нищо повече! Трябва да вярвате в тях!

И волята на човека зависи от човешкия ум и от човешкото сърце. Силата на волята зависи от подтика, който сърцето дава и от онзи простор, който умът отваря за човешката воля. И най-после, нашата воля е обусловена от светлината, която нашият ум има и от благородството на нашето сърце. Те са трите неща, които влизат в пътеводителя. След туй вие ще влезете в онзи Божествения свят, да разберете какво нещо е душата, т.е. да разберете себе си, какво сте вие и какво е човешкият дух. Тези три неща трябва да се разяснят и понятията на всички трябва да бъдат почти еднакви. Има известни понятия, които трябва да бъдат еднакви за всички.

Че се оплаквате, не е погрешка, че сте недоволни, не е погрешка. Каквото и да правите, погрешка не ви намирам. В реда на нещата е. Но че не работите, това е погрешка. Само една погрешка намирам на хората: че не работят за възстановяване на вечния порядък. Всички други работи са в реда на нещата. И казвам: Ще се оправи, ще се оправи, ще се оправи, ще се оправи - всичко ще се оправи. Но когато човек не работи, казвам: Това вече е сериозна работа! А работата е, която ще оправи нещата в света! Всякога, когато човек стане сутринта да каже в най-чистата форма: Трябва да работя! И работата е най-хубавото нещо, което човек има. Работата, върху която човешкият ум, човешкото сърце, човешката воля, човешката душа могат да вземат участие, туй е, което може да създаде онова приятно настроение на Духа, на човека, на хората. То е, когато човек може да мисли за далечните бъднини. Работете за възстановяване вечния порядък на земята! И на нас ни предстои сега един вечен порядък на земята. И на нас ни предстои един вечен богат живот за в бъдеще.

Редактирано Януари 14, 2012 от Розалина

[Розалина]

Какво количество богатство се изисква, за да бъде човек щастлив?

Гладът заставя един беден човек да открадне хляб. Разбирам, материални са причините бедният да краде. Но когато богатият краде? Има милиони, но краде, обира. Това да обясните! Какво го заставя да краде? Някаква далечна причина. Не е някаква нужда. Аз го наричам това безпорядък. Безпорядъкът не е в сиромаха. Безпорядъкът в дадения случай е в богатия, който краде. Той е вътре в безпорядъка. Той се занимава с една фиктивна идея, че няма да му стигнат тия пари, които има. Голямо количество пари му трябват, за да бъде щастлив.

Какво количество богатство се изисква, за да бъде човек щастлив? Богатите не знаят това. Един има един милион, иска да има два милиона. Който има два милиона, иска да има три, иска да има десет милиона. В историята не се помни каква е нормата да бъде човек щастлив. Не само това, но колкото богатите стават по-богати, повече изгубват своето щастие. Те изгубват условията за щастието. Дори богатството носи своето нещастие в себе си. То е един закон вътре. Нито един човек в света няма право да каже, че богатството, което съществува в природата е негово. Той може да използва известно богатство, но трябва да носи в съзнанието си мисълта, че туй богатство не е негово. Мисли ли онзи богаташ, който има милиони килограми жито, че това богатство е негово? Милиони хора са работили за него. Природата, растенията и животните са работили за житото и той събрал това жито и казва, че туй богатство е негово.

Вашето тяло е едно богатство, което имате. Вие сте един богат човек. Питам: Туй тяло откъде го взехте вие? Че то е едно богатство! Ако сте един поддръжник на месната храна, аз мога да ви кажа колко овце, колко агънца, колко кокошки, колко пиленца, колко яйца и сирене сте употребили, за да съградите туй тяло. Туй е богатство. И вие сте здрав, силен, снажен и казвате: Това богатство е мое. Е, хубаво, защо ви е дадено туй богатство, да правите зло ли с него? Не, вашето тяло ви е дадено да се покажете като човек! Всеки един има едно огромно богатство - организма на човека. Някои са милионери, някои са милиардери, но колкото и да е хилаво тялото, аз слагам най-малката цена: Ако едно тяло струва най-малко 1 милион, и то звонкови франка, французки златни пари! Аз така съм преценил горе-долу. Някои го преценяват по-евтино, но аз го оценявам 1 милион. И то е най-малкото, за да си обясним един факт.

Аз вярвам, че вие сте толкова богати, че богатството на всеки едного от вас се равнява на един милион французки франка. Това е, което имате. Тъй щото не ви считам за бедни хора. Например, ако сте сиромаси и вземете един хляб от фурната без да го платите, това не го считам за голямо престъпление. И право имате. За един хляб и въпрос не правя. Но ако дойде хлебарят да се оплаква, ще кажа, че има право този човек. Аз ще платя 5 лева за вас. Но ако сте богати и направите такава постъпка, ще кажа: Турете го в затвора този богатия, нека си плати! Богатите хора нямат извинение. Богати ли сме, нямаме извинение за своите престъпления. Аз ви казвам този пример в мека форма, защото вие правите тези постъпки от някакви съображения да станете по-щастливи. Не. С кражба щастлив не можеш да станеш.

Вечният порядък трябва да преодолее, да премахне този безпорядък, който съществува, на който сме изложени. Мнозина от вас сте раздрусани от безпорядъка на нещата без да искате.

Беседа: ВЕЧНИЯТ ПОРЯДЪК

Редактирано Януари 14, 2012 от Розалина

[Ани]

Беседата ме "грабна" още в началото с тези думи на Учителя:

Има два начина, които са подготвителни за знанието. Знанието върви по един процес непреривен. Човек да не мисли, че в един ден той ще може да знае всичко, че няма да има нужда вече да учи. Всякога, когато човек изгуби желанието да учи, остава недоволен от себе си и обезсмисля се животът му. Защото туй, което ние наричаме живот, не е нищо друго, а минаване от едно състояние в друго. Пътуваш по една местност или разглеждаш времето, или четеш една книга, те са все възможни състояния, които изпитваш едно след друго, които се сменят и образуват вътрешния живот.

Да слушаме, значи да умеем да се концентрираме. Човек не може да слуша ако не може да се концентрира. То е един процес вътрешен. Често сегашната мисъл на хората е разсеяна, понеже много работи занимават умовете им. Когато искаш да свършиш една работа, ти трябва да слушаш, да се концентрираш добре. Защото ако не се концентрираш, възприятията няма да бъдат правилно поставени.

След слушането иде възприятието. Дотолкова, доколкото ти слушаш, дотолкова можеш да възприемаш.

И след това, каквото си възприел, можеш да го приложиш. След процеса на слушане и възприемане иде един процес на приложение, понеже в живота има цел, към която човек се стреми.

Да кажем, че ти работиш на нивата, но искаш да се върнеш в къщи, защото там, дето работиш нямаш никакъв хляб. Затова искаш да свършиш работата си, да се върнеш вкъщи. Целта е да се върнеш, защото си гладен, искаш да се нахраниш. В дадения случай хлябът е цел за човека. Ще кажеш: След като възприема хляба, какво ще стане? Ще се премахне онова мъчително чувство на глад и изгубената сила ще се възстанови, ще настъпи едно вътрешно равновесие.

Или истинското знание изисква първо концентрация при слушането, правилно възприемане и накрая - прилагане. Така го разбрах.

Редактирано Януари 14, 2012 от Ани