generation Добавено Януари 12, 2012 Доклад Share Добавено Януари 12, 2012 Здравейте, ще ви въведа накратко в историята ми. Имам ужасни отношения с майка си и мъжа и. От това съм изпадал в депресия, пих антидепресанти малко време... 4-5 месеца, спрях ги и съм добре. Не пия нищо. Но! Когато съм под един покрив с тези хора, редовно ме обзема чувство на притеснение, тъга и сякаш депресията се връща, но то не е така, защото когато ги няма се чувствам чудесно. Питането ми към вас е - ако се махна от тези манипулативни хора (явно им е природна дарба) ще ми минат ли и оплакванията. Някога усещам просто... страх, не е адски силен, но страх и притеснение от това, че не знам точно кога ще се разкарам от тука. Ще се радвам да ми отговорите - премахвайки истинските причинители на депресията и паническите атаки, ще спрат ли тези оплаквания - притеснението, тревожността и най-вече яда. Само като ги погледна се ядосвам жестоко, усещам че искам да не ги виждам никога в моя живот повече, но за сега съм вързан. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Януари 12, 2012 Доклад Share Добавено Януари 12, 2012 ,,,Питането ми към вас е - ако се махна от тези манипулативни хора (явно им е природна дарба) ще ми минат ли и оплакванията. ,,, Най-вероятно. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Януари 12, 2012 Доклад Share Добавено Януари 12, 2012 На колко си години? Разкажи повече за майка си, за мъжа и, за баща ти, за миналото ти... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
generation Добавено Януари 12, 2012 Автор Доклад Share Добавено Януари 12, 2012 На 20 години. В обтегнати отношения съм - миналото е свързано само със критики по мой адрес, безпричинни. Те са единствените хора в тоя свят с които почти не се разбирам. Обиждаха ме много като малък - да кажем, ако дете сгреши и има нужда да му обясниш как да прави нещо, те ми казваха - Ти си боклук, за нищо не ставаш и разни такива. Явно в следствие на прекалено многото обиди и унижения стана така, че буквално не мога да ги гледам. Скоро ще се изнеса, само да пооправя въпроса с парите, че знаете не е толкова лесно напоследък, но работя в тази насока. И когато не са покрай мен, като че ли съм добре. Като са вкъщи, рядко не винаги, но почва примерно да ми става едно такова притеснено все едно съм на модно ревю - всеки гледа как стъпваш по подиума и дали няма да се спънеш и всички да те критикуват. Забелязвам, че навикът им е останал колкото и да не говоря с тях почти - всичко е критика. Едно хубаво нещо не се чува. Сега, аз не съм дете, надживял съм ги тези работи, но явно емоциите които изпитвам към тях ме карат да се чувствам депресиран, а някога съм бил на ръба на паник атака. Казвам на ръба защото не е много силна - примерно е само ускорен пулс, притеснителност и май с притеснителността се изчерпва. Почвам да си мисля как не искам да ги виждам, обаче как съм още затворен тука и се ядосвам и като се ядосам стават другите проблеми. Може ли да ви дам един пример? Сигурно голяма част от вас са гледали Кръстникът, та там всички герои спокойно приемат случващото се, анализират го спокойно и спрямо това вземат решенията. Аз не мога така - аз направо избухвам (фитила ми е много къс), даже напоследък имам известни проблеми с агресията, които се опитвам да овладея, защото знам че не е хубаво да навлизам в конфликти (физически) с хората. Примерно като се ядосам от близките, или от това че още не съм се разкарал от тях, или въобще като се ядосам много, трудно се справям с гнева, достатъчен е малък повод и мога направо да се скарам много лошо с някой, дори да се сбия - било то и случаен човек. А искам да съм спокоен, да премислям нещата преди да реагирам, но емоциите надделяват. И това се случва обикновено, когато те са в основата на това за което се ядосвам. И в следствие на яда се случва да премине в притеснителност, срам (в себе си срам, че се държа така) и като цяло някви много емоционални неща са, но мисля че опират до семейната среда. Та се чудя, когато се махна и заживея без тях, дали ще съм по-добре? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Януари 13, 2012 Доклад Share Добавено Януари 13, 2012 Здравей! Сред специалистите по човешко поведение има две крайни мнения. Едното е, че всичко в нашият живот е субективно като събитията и хората са неутрални и ние сме тези, които им придаваме смисъла, който те имат за нас. Другото мнение е, че всичко е социално обусловено и както казва К.Маркс - битието определя съзнанието. Според първото твърдение, вашите родители са такива каквито са и това, че те ви дразнят и депресират зависи изцяло от вашата представа и предразсъдъци. Те биха ви предложили да се промените и променяйки мисленето си вие можете да промените начина, по който възприемате родителите си и дори да ги заобичате. Според второто твърдение, ако вие промените социалната среда - изнесете се от къщи и не се виждате с тях, те няма да ви влияят негативно и вие ще живеете спокойно без депресия. Въпреки, че изглеждат противоположни и сякаш си противоречат, и в двете твърдения има истина и нищо не бива да се разглежда само от едната гледна точка - субективна или социална. Затова всеки психотерапевт разглежда всеки случай и в двата аспекта. Така той прави плана за психотерапията и аспектите на интервенция-социална, индивидуална или и двете. Аз бих ти препоръчал първо да напуснеш родителите си. Това би довело до по-бърз ефект отколкото психотерапията. За адаптирането към новият начин на живот са нужни поне 4-6 месеца. Ако след това имаш още емоционални проблеми, вече трябва да се обърнеш към психотерапевт. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts