Как да помогна на сина си

[Byrborana2]

Здравейте!

Не знам от кой и каква помощ да потърся,затова пиша тук ,с надежда да ми помогнете.

Проблема ми е следния.Сина ми е на 20 години.Завърши средното си образование миналата година с отличен успех.Беше приет за студент в УНСС и в УАСГ.Той предпочете УНСС,и аз се съгласих ,макар,че предпочитах другия институт.Започна учебната година септември ,а на 1 ноември се прибра и каза,че се отказва...Точните думи бяха-"Това не е моя институт,сбъркал съм с избора си,и догодина ще кандидатсвам в УАСГ.Обещавам,че ще уча."

Опитахме се да го убедим да продължи годината,а на следващата година да кандидатсва на ново ,каквото иска..не се съгласи.Прибрахме багажа,и той си остана цяла година в къщи.Не го карахме да почне работа,с надеждата,че на следващата година ще учи.

В средата на месец май,той съвсем изненадващо каза,че няма да кандидатсва в УАСГ,а ще опита в Техническия Университет,специалност свързана с компютрите-това му е слабост,и хоби.Занимава се с правене на сайтове,от които е изкарвал някой и друг лев ,но нищо сериозно.

Бях изненадана,че го решава почти в последния момент преди кандидатстудентските изпити,но и с това се съгласихме.Решихме,че няма смисъл да учи нещо,което не иска.

Приеха го.Започна с голямо желание.

Онзи ден трябваше да е първия му изпит.Виждах,че не се готви изобщо за този изпит,но той все отговаряше-спокойно,ще го взема.

В деня след изпита се прибра и каза-аз не ходя на лекции от средата на ноември,не съм заверил и няма да продължа....не искам да уча.Бях потресена от лъжата му,и безотговорното отношение.На въпроса защо не иска да учи,отговори,че висшето образование е надценено,и той нямало да си губи времето.

Не разбирам постъпката му.Опитвам да говоря с него,но той отговаря грубо,и не желае да коментира въпроса.Приятелката му е студентка,тя учи за разлика от него.Моля ви,кажете как да разговарям с него,как да го убедя,че трябва да учи.....той наистина е умен,и е жалко да пропилява шанса си.

[Орлин Баев]

Аз не виждам синът ви да има проблем! Вие имате проблем с изборите на сина ви! Ако той има проблем, би питал той, не вие - но той явно е спокоен при решенията си... Питате как да го убедите, че висшето образование е ценно и е добра база, "гръб" в професионалната кариера през целия живот. Принципно е така... Въпросът е, че това е ваше и евентуално на много други хора мнение, но очевидно не негово. Звучите като една доста загрижена майка... Хубаво, но с грижите си и желанието си за участие в неговите решения, когато той е мъж на 20 год. от една страна поддържате в него детска психика, която си мисли, че "все що хвърчи, се яде", а от друга страна, причинявате в него съпротива и желание да прави точно обратното на това, което се опитвате да му вмените, дори и да сте принципно права... Според скромното ми мнение, нужно е да го оставите сам да си решава. Когато отдръпнете вкопчването си от него и го оставите сам да взема решенията си, както и когато му спрете финансовите постъпления и поддръжка, е много вероятно той да реши да започне работа, а след време и да учи! Но вече по собствено решение, когато е осъзнал, че на много работни позиции се изисква диплома за висше образование. Дори да не реши да учи, не е фатално - в сферата на компютрите дипломата наистина е по-маловажен фактор, а уменията са всичко! Просто отдръпнете менталното си залепване и финансовата си поддръжка от личността му и му позволете да живее неговия живот на самостоятелен мъж! Останалото зависи от него!

[jul]

Позволявам си да споделя личен опит, който силно резониза с Вашия проблем.

Преди години имах приятел, който пободно на Вашия син се занимаваше с програмиране, правене на сайтове - самоук. Той нямаше намерение да учи висше, защото реално, не му бе необходимо, той го осъзнаваше - той беше по "напред с материала" от немалко преподаватели. Уви, не така смяташе майка му. Тогава бяхме на по 20г., запознахме се май месец и аз бях трън в очите на майка ме, защото тя си реши, че съм го разсеяла и отделила от пътя му, по-точно нейната представа за пътя му. Спря да ни говори, отношенията ни станаха кошмар, вече не можех да ходя у тях, всъщност - разделихме се. Как продължи живота му?

Много успешно! Да, не изкара висше, но се реализира изключително успешно! И не послуша майка си нито нейните притеснения.

А това с лъжите - не го взимайте много присърце. Моят брат направи нещо подобно Той рисува гениално, нямаше нужда от уроци, за да влезе някъде. Родителите ми му даваха, той ги ползваше за друго (защото тогава нямахме достатъчно), а в същото време влезе с отличен в НАТФИЗ - заведението, където е прочуто с това, че без рушвет едва ли не, е трудно да влезеш. Изкара го почти задочно, защото знаеше, че е художник, а вътре се опитваха да смачкат таланта го и да го оформят по калъп. Пропускаше лекции, имаше проблеми...така беше и преди това в техникума - викаха родители ни за фалшив бележник, за много отсъствия, затова, че правил карикатури на учителите и ставали за смях и т.н.

Брат ми сега е един щастливо реализиран човек - талантлив, работещ, има две деца, майка ми и баща ми преживяха онези далеееечни сътресения и се убедиха, че неговата гъвкавост, талант, въображение, способността да общува и изгражда мостове с останалите, както и факта, че приемаше нещата като игра, а не така насериозно, му помагат в живота.

По-добре оставете сина си не само да решава сам, но и да преценява сам какво е добро за него, не се тревожете толкова, не взимайте лъжите му твърде насериозно, той ще намери пътя.

[Креми (късметче)]

Подкрепям мненията на Орлин и Жул.

Има смисъл да се учи нещо, което ще се работи после. И да се работи с желание.

ДЕйствително Бг е пълна с млади висшисти без работа или работещи не по специалността.

Да не говорим за тези, които записват висше, само за да отидат на бригада в чужбина или да "следват" , а всъщност да работят там. Те поне знаят, какво искат.

Помислете, родители, вашето дете се жени за професията си почти без право на развод до пенсия - за цели 40 - 45 години! Дайте му толеранс няколко години да избира, но през това време да се пробва да си вади хляба, не да лентяйства.

П.П.

Казват, че човек бил щастлив , ако

- с радост отива на работа и

- с радост се връща вкъщи.

Редактирано Януари 13, 2012 от късметче