Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Как да помогна на сина си


Recommended Posts

Здравейте!

Не знам от кой и каква помощ да потърся,затова пиша тук ,с надежда да ми помогнете.

Проблема ми е следния.Сина ми е на 20 години.Завърши средното си образование миналата година с отличен успех.Беше приет за студент в УНСС и в УАСГ.Той предпочете УНСС,и аз се съгласих ,макар,че предпочитах другия институт.Започна учебната година септември ,а на 1 ноември се прибра и каза,че се отказва...Точните думи бяха-"Това не е моя институт,сбъркал съм с избора си,и догодина ще кандидатсвам в УАСГ.Обещавам,че ще уча."

Опитахме се да го убедим да продължи годината,а на следващата година да кандидатсва на ново ,каквото иска..не се съгласи.Прибрахме багажа,и той си остана цяла година в къщи.Не го карахме да почне работа,с надеждата,че на следващата година ще учи.

В средата на месец май,той съвсем изненадващо каза,че няма да кандидатсва в УАСГ,а ще опита в Техническия Университет,специалност свързана с компютрите-това му е слабост,и хоби.Занимава се с правене на сайтове,от които е изкарвал някой и друг лев ,но нищо сериозно.

Бях изненадана,че го решава почти в последния момент преди кандидатстудентските изпити,но и с това се съгласихме.Решихме,че няма смисъл да учи нещо,което не иска.

Приеха го.Започна с голямо желание.

Онзи ден трябваше да е първия му изпит.Виждах,че не се готви изобщо за този изпит,но той все отговаряше-спокойно,ще го взема.

В деня след изпита се прибра и каза-аз не ходя на лекции от средата на ноември,не съм заверил и няма да продължа....не искам да уча.Бях потресена от лъжата му,и безотговорното отношение.На въпроса защо не иска да учи,отговори,че висшето образование е надценено,и той нямало да си губи времето.

Не разбирам постъпката му.Опитвам да говоря с него,но той отговаря грубо,и не желае да коментира въпроса.Приятелката му е студентка,тя учи за разлика от него.Моля ви,кажете как да разговарям с него,как да го убедя,че трябва да учи.....той наистина е умен,и е жалко да пропилява шанса си.

Линк към коментар
Share on other sites

Аз не виждам синът ви да има проблем! Вие имате проблем с изборите на сина ви! Ако той има проблем, би питал той, не вие - но той явно е спокоен при решенията си... Питате как да го убедите, че висшето образование е ценно и е добра база, "гръб" в професионалната кариера през целия живот. Принципно е така... Въпросът е, че това е ваше и евентуално на много други хора мнение, но очевидно не негово. Звучите като една доста загрижена майка... Хубаво, но с грижите си и желанието си за участие в неговите решения, когато той е мъж на 20 год. от една страна поддържате в него детска психика, която си мисли, че "все що хвърчи, се яде", а от друга страна, причинявате в него съпротива и желание да прави точно обратното на това, което се опитвате да му вмените, дори и да сте принципно права... Според скромното ми мнение, нужно е да го оставите сам да си решава. Когато отдръпнете вкопчването си от него и го оставите сам да взема решенията си, както и когато му спрете финансовите постъпления и поддръжка, е много вероятно той да реши да започне работа, а след време и да учи! Но вече по собствено решение, когато е осъзнал, че на много работни позиции се изисква диплома за висше образование. Дори да не реши да учи, не е фатално - в сферата на компютрите дипломата наистина е по-маловажен фактор, а уменията са всичко! Просто отдръпнете менталното си залепване и финансовата си поддръжка от личността му и му позволете да живее неговия живот на самостоятелен мъж! Останалото зависи от него!

Линк към коментар
Share on other sites

Позволявам си да споделя личен опит, който силно резониза с Вашия проблем.

Преди години имах приятел, който пободно на Вашия син се занимаваше с програмиране, правене на сайтове - самоук. Той нямаше намерение да учи висше, защото реално, не му бе необходимо, той го осъзнаваше - той беше по "напред с материала" от немалко преподаватели. Уви, не така смяташе майка му. Тогава бяхме на по 20г., запознахме се май месец и аз бях трън в очите на майка ме, защото тя си реши, че съм го разсеяла и отделила от пътя му, по-точно нейната представа за пътя му. Спря да ни говори, отношенията ни станаха кошмар, вече не можех да ходя у тях, всъщност - разделихме се. Как продължи живота му?

Много успешно! Да, не изкара висше, но се реализира изключително успешно! И не послуша майка си :) нито нейните притеснения.

А това с лъжите - не го взимайте много присърце. Моят брат направи нещо подобно :) Той рисува гениално, нямаше нужда от уроци, за да влезе някъде. Родителите ми му даваха, той ги ползваше за друго (защото тогава нямахме достатъчно), а в същото време влезе с отличен в НАТФИЗ - заведението, където е прочуто с това, че без рушвет едва ли не, е трудно да влезеш. Изкара го почти задочно, защото знаеше, че е художник, а вътре се опитваха да смачкат таланта го и да го оформят по калъп. Пропускаше лекции, имаше проблеми...така беше и преди това в техникума - викаха родители ни за фалшив бележник, за много отсъствия, затова, че правил карикатури на учителите и ставали за смях и т.н.

Брат ми сега е един щастливо реализиран човек - талантлив, работещ, има две деца, майка ми и баща ми преживяха онези далеееечни сътресения и се убедиха, че неговата гъвкавост, талант, въображение, способността да общува и изгражда мостове с останалите, както и факта, че приемаше нещата като игра, а не така насериозно, му помагат в живота.

По-добре оставете сина си не само да решава сам, но и да преценява сам какво е добро за него, не се тревожете толкова, не взимайте лъжите му твърде насериозно, той ще намери пътя.

Линк към коментар
Share on other sites

Подкрепям мненията на Орлин и Жул.

Има смисъл да се учи нещо, което ще се работи после. И да се работи с желание.

ДЕйствително Бг е пълна с млади висшисти без работа или работещи не по специалността.

Да не говорим за тези, които записват висше, само за да отидат на бригада в чужбина или да "следват" , а всъщност да работят там. Те поне знаят, какво искат.

Помислете, родители, вашето дете се жени за професията си почти без право на развод до пенсия - за цели 40 - 45 години! Дайте му толеранс няколко години да избира, но през това време да се пробва да си вади хляба, не да лентяйства.

П.П.

Казват, че човек бил щастлив , ако

- с радост отива на работа и

- с радост се връща вкъщи.

Редактирано от късметче
Линк към коментар
Share on other sites

×
×
  • Добави...