58. Двата процеса в живота

[Лъчезарна]

Молитвен наряд за начало:

Псалом 91

Пътят на Живота

Отче наш

Молитвата на царството

Беседа: Двата процеса в живота

Молитвен наряд за край:

Проявената Любов на Духа,

проявената Мъдрост на Духа,

проявената Истина на Духа

носят пълния живот на Бога,

на Единния вечен Бог на живота.

2 глава от Евангелие на Марко

Има два процеса в живота, които едновременно вървят. Единият процес е когато всички неща се реализират, а другият процес е когато нищо не се реализира. От тия два процеса ние имаме един малък пример в райската градина, когато жената се намирала пред дървото за познаване доброто и злото. За единия процес Господ казва тъй: В който ден ядеш от това дърво, ще умреш! Да знаеш. - Дойде изкусителят и каза: В който ден ядеш, няма да умреш и ще станеш като Бога. - Кое стана? Стана туй, което Господ каза, а не онова, което изкусителят каза. Сега всеки един от вас всеки ден има да се справя с тия два процеса. Две нашепвания има. Единият глас казва: Не прави това! В който ден го направиш, ще умреш. А другият глас казва: Не, в който ден ядеш, ти ще оживееш, ще станеш като Бога! Вие казвате, че и сега туй дърво е там. Не е вдигнато дървото.

Ще се научите да различавате тия два гласа! В това седи знанието. Когато ти говори Господ, каквото каже, ще стане. Ще стане, но като престъпиш границата, казва: В който ден ти ядеш от забраненото дърво, ще умреш. И в който ден ти не ядеш, няма да умреш. Сега имате две заповеди еднакви. Едната казва "в който ден ядеш" - изкусителят не казва няма да ядеш, а казва "в който ден ядеш". Щом има две положения с две противоположни значения, ще стане първото.

~

Вие ще питате сега: Как е тази работа? Не я разбираме. - Туй, което не разбираш, туй е по човешки. Остави го настрана! Туй, което разбираш, то е по Бога, приложи го! Туй, което не го разбираш, не го прилагай, но туй, което разбираш, приложи го! Сега, когато Бог казва на Адам "Няма да ядеш!", Адам знаеше какво значи неяденето, но знаеше и какво е яденето. И казва се, че му е казано: Ще си почиваш като дойдеш при това дърво, ще почиваш от яденето, няма да ядеш! Нищо повече! - Изкусителят казва, че като дойдеш при дървото, ти ще ядеш и тогава ще придобиеш най-голямото благо, което някога може да добиеш в света. Изкушението е там сега.

И сега запример вие някой път се спирате. Дойде изкушението. Искате да направите едно добро. Така ви е казано, но мислите с туй добро сега ще можете ли да влезете в Царството Божие? То е едно изкушение, то е подкуп. Значи ти трябва да направиш едно добро, за да те пуснат - да подкупиш и да влезеш в Царството Божие. С добро в Царството Божие не се влиза. Доброто е плод на онзи Божествения живот, който е в нас. Когато правим добро, с това ние само изразяваме Божественото, което е в нас. Доброто означава, че Бог работи в нас, значи слушаме ние, показваме в дадения случай, че животът ни е Божествен. Нищо повече! А когато правим зло, показваме, че не вършим Волята Божия, а волята на онзи, който ни изкушава - злото. Следователно, когато правиш зло, животът у тебе се намалява и вследствие на това той се прекратява. А щом животът престане, смъртта иде като един резултат.

~

Всякога във вас мисълта трябва да бъде положителна. Положителна мисъл е тази, че каквото искаш, да стане точно навреме. Кажеш нещо и стане! Запример болен си, в съзнанието ти дойде мисълта, че ще оздравееш. Кажеш в себе си, че оздравяваш. Още на другия ден си здрав. Дойде другата мисъл, кажеш: Няма да оздравея. И на следващия ден наистина не оздравяваш. Питам сега, ако ти не беше казал "ще оздравея", щеше ли да оздравееш? Понеже каза първото по Бога "ще оздравея" и оздравя; понеже каза и второ, което не е по Бога - "няма да оздравея", повярва в това и не оздравя. Следователно тия двата процеса стават в човека. Дойде една мисъл, кажеш: Аз ще се науча! Аз ще служа на Бога! И така стане. Някой път кажеш: Аз съм много слаб, от мене нищо няма да стане. И става точно така, както си казал.

Божественият живот у човека - това е най-красивото, което той може да придобие. Всяка човешка мисъл, всяко човешко желание, всяка човешка постъпка, за да може да се реализира и да има добър резултат, човек непременно трябва да има Божественото вътре в себе си. Щом Божественото е в човешката мисъл, в човешкото желание и в човешката постъпка, то ще се реализира. Ако няма този Божествен импулс, то не може да се реализира. И тогава ние оставаме само със своите мечти в света или със страдания и противоречия. Вие се раждате и казвате: За в бъдеще аз ще стана нещо. - Дойде бъдещето и нищо не стане от вас. Защо? Вие сте пропуснали настоящето. В настоящето нещата се осъществяват.

Или другояче казано: В своето съзнание не трябва да допускаш да проникне абсолютно никакво съмнение! Когато една мисъл е права, никога не я спъвай, никога не се съмнявай в нея. Страданията, които може да претърпиш повидимому, те са препятствия на пътя ти. Ако един пътешественик тръгне на път и се уплаши от планинските препятствия, реки и океани, той няма да се помръдне в пътя си. А онзи, който е тръгнал на пътешествие, той не трябва да се бои от никакви препятствия. И човек е в състояние да преодолее всичките мъчнотии, когато постъпва разумно. Вас са ви научили на неща, които не са верни или си ги носите от миналото. Казвате: Господ е добър. - Добър е Господ. Кога? Когато вършиш Волята Му. А щом не вършиш Волята Му, Неговата добрина няма да се прояви.

~

В ежедневния си живот каквато и работа да вършите, питайте се в тази ваша работа има ли нещо Божествено. Пишеш ли, четеш ли, слуга ли си някъде, метеш ли, инженер ли си, лекар ли си, каквато и работа да вършиш, питай се в нея има ли нещо хубаво, Божествено. И ако ти така мислиш, ще почувстваш нещо радостно.

Няма работа, колкото и нищожна да е, в която да няма нещо Божествено! Ние искаме да бъдем богати. Богатството има Божествена страна. Ти си сиромах, и в сиромашията има една Божествена страна. Здрав си, има Божествена страна в здравето. Болен си, има Божествена страна в болестта. Имаш знания, Божествено има в знанието. Невежа си, има Божествена страна и в невежеството. Не считай, че като си невежа, е лошо нещо. Някой казва: Аз съм невежа. - Че то е едно благо за дадения случай! Че кой не е невежа? Аз пътувам на 10 километра. Не зная какво има на пътя. Някой овчар, който е пред мене, знае повече. Какво от това? Минавам покрай него, питам го за мястото, разправя ми, аз го слушам, но този овчар няма хляб в торбата си. Аз пък в туй отношение не съм невежа. Нося хляб и му давам. Той ще ми покаже пътя, а аз ще извадя от торбата хляб и ще му дам. Разменяме моето знание за неговото знание. Да. Знание със знание може да се разменя.

~

Ние казваме: Когато дойде Христос, ще разреши всичките въпроси. Христос ги е разрешил, но въпросът за възкресението е въпрос наш. Въпросът за живота е въпрос наш. Въпросът за нашето повдигане е въпрос наш. Бог е вътре в нас и Той ще разреши нашето спасение. Но ние трябва да Го слушаме. Ти искаш да станеш учен в света, за да изпълниш Волята Божия, нали? И мислиш ли, че учението в този свят ще ти помогне да изпълниш Волята Божия?

Сега могат да се извадят две заключения. Аз поставям въпроса малко по-другояче. Малка ли да бъде вадичката, или големичка да бъде вадата, която тече? Много ли да знае човек, или малко да знае? Да знае толкова, колкото да напои градината. Защото ако не знае, съвсем ще изсъхне градината. Ако пък знае много, отдето мине прелива и може да задигне всичко, и реката може да бъде толкова голяма, че всичко може да изкорени. Знанието ти трябва да бъде толкова, че да напои цялата ти градина. То е истинско знание, а не да не достигне като е малко и не да бъде толкова изобилно, че всичко да завлече и да задигне. Туй трябва да бъде мярка. Знание, което всякога да служи като един вечен импулс за твоето растене. Всеки човек може да е учен. Да не казва човек: Аз няма да уча. Всякога да искате да учите!

~

Използвайте във всеки един момент онова, което знаете и онова, което не знаете. И знанието, и незнанието да ви служат като един подтик. Като знаеш, да се радваш и като не знаеш, пак да се радваш. Пак да ти бъде като един подтик. Защото и в знанието се крие Божественото, и в незнанието се крие Божественото. И в двата момента трябва да схванеш Божественото. И в туй, което знаеш, е Божественото, и в това, което не знаеш и не разбираш, и в него се крие една възможност да разбереш Божественото. И когато не знаеш, и в туй незнание трябва да знаеш, че пак се крие Божественото.

Дръжте сега тия две мисли. Добри са те, могат да ви обновят.

[Надеждна]

Духът не е нещо, което Бог може да изпрати. Ще изпрати Духа Си, но кога? Само ако Божествената любов е в нас вътре, тогава ще изпрати Духа Си. Духът се привлича от Любовта. Единственото нещо, от което Духът се привлича за проявление, е Божията Любов! Когато се говори, че Любовта е плод на Духа, то е едно положение. Защото Любовта е външната страна на Духа, а Духът е външната страна на Бога. Но понеже казваме, че Бог е Любов, тогава това е вътрешната страна на тази Любов, от която Духът излиза и се проявява. Всякога във вас мисълта трябва да бъде положителна. Положителна мисъл е тази, че каквото искаш, да стане точно навреме. Кажеш нещо и стане! Запример болен си, в съзнанието ти дойде мисълта, че ще оздравееш. Кажеш в себе си, че оздравяваш. Още на другия ден си здрав. Дойде другата мисъл, кажеш: Няма да оздравея. И на следващия ден наистина не оздравяваш. Питам сега, ако ти не беше казал "ще оздравея", щеше ли да оздравееш? Понеже каза първото по Бога "ще оздравея" и оздравя; понеже каза и второ, което не е по Бога - "няма да оздравея", повярва в това и не оздравя. Следователно тия двата процеса стават в човека. Дойде една мисъл, кажеш: Аз ще се науча! Аз ще служа на Бога! И така стане. Някой път кажеш: Аз съм много слаб, от мене нищо няма да стане. И става точно така, както си казал.

В ежедневния си живот каквато и работа да вършите, питайте се в тази ваша работа има ли нещо Божествено. Пишеш ли, четеш ли, слуга ли си някъде, метеш ли, инженер ли си, лекар ли си, каквато и работа да вършиш, питай се в нея има ли нещо хубаво, Божествено. И ако ти така мислиш, ще почувстваш нещо радостно. Няма работа, колкото и нищожна да е, в която да няма нещо Божествено!

Много ли да знае човек, или малко да знае? Да знае толкова, колкото да напои градината. Защото ако не знае, съвсем ще изсъхне градината. Ако пък знае много, отдето мине прелива и може да задигне всичко, и реката може да бъде толкова голяма, че всичко може да изкорени. Знанието ти трябва да бъде толкова, че да напои цялата ти градина. То е истинско знание, а не да не достигне като е малко и не да бъде толкова изобилно, че всичко да завлече и да задигне. Туй трябва да бъде мярка. Знание, което всякога да служи като един вечен импулс за твоето растене.

...

И знанието, и незнанието да ви служат като един подтик. Като знаеш, да се радваш и като не знаеш, пак да се радваш. Пак да ти бъде като един подтик. Защото и в знанието се крие Божественото, и в незнанието се крие Божественото. И в двата момента трябва да схванеш Божественото. И в туй, което знаеш, е Божественото, и в това, което не знаеш и не разбираш, и в него се крие една възможност да разбереш Божественото. И когато не знаеш, и в туй незнание трябва да знаеш, че пак се крие Божественото.

Двата процеса в живота

Благодаря ти, Лъчезарна! В известен смисъл в тази беседа намерих отговор на въпроса, който поставих вчера за човешкия и Божествения живот тук . Пътят към Божественото минава през човешкото, през изборите и състоянията, които позволяваме или не позволяваме да ни превземат...

[Розалина]

За да се добие едно истинско знание, човек трябва да знае да слуша със сърцето си, не с ума си. И второто положение - да възприема с душата си и с духа си и каквото е възприел, да приложи.

Вие се раждате и казвате: За в бъдеще аз ще стана нещо. - Дойде бъдещето и нищо не стане от вас. Защо? Вие сте пропуснали настоящето. В настоящето нещата се осъществяват. Или другояче казано: В своето съзнание не трябва да допускаш да проникне абсолютно никакво съмнение! Когато една мисъл е права, никога не я спъвай, никога не се съмнявай в нея. Страданията, които може да претърпиш повидимому, те са препятствия на пътя ти. Ако един пътешественик тръгне на път и се уплаши от планинските препятствия, реки и океани, той няма да се помръдне в пътя си. А онзи, който е тръгнал на пътешествие, той не трябва да се бои от никакви препятствия. И човек е в състояние да преодолее всичките мъчнотии, когато постъпва разумно. Вас са ви научили на неща, които не са верни или си ги носите от миналото. Казвате: Господ е добър. - Добър е Господ. Кога? Когато вършиш Волята Му. А щом не вършиш Волята Му, Неговата добрина няма да се прояви.

Двата процеса в живота