B__ Добавено Януари 8, 2012 Доклад Share Добавено Януари 8, 2012 Навик, рутина, закостеняване. Пак да кажа, че Учителя не случайно говори за разнообразието в живота. Изключването на всякакъв навик. Всичко да се прави съзнателно. Навикът е несъзнателност. Дори да приемем, че си имал предвид нещо подобно на алхимичната теория, че трансформацията (съзнателно нарочно да се прави нещо) води до трансмутация (нещото става част от природата на човека), то когато нещото стане част от природата, то вече не е нужно реално да се прави, то може дори и да се забрави. Тук няма никакъв навик. Ако състраданието ти е присъщо, то се учиш как и кога да се прилага и кога да не се прилага и навик само би попречил на последващото развитие. А и какво значи пълен самоконтрол? Това нещо не го разбирам. Какво значи да е пълен? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 8, 2012 Доклад Share Добавено Януари 8, 2012 (edited) Несъзнателните процеси помагат на човека да фокусира цялото си внимание и своето съзнание в една или няколко по-малко на брой посоки. За много неща просто вече няма необходимост да мислим съзнателно и ако го правим това означава, че част от нашето внимание бива разпиляно без полза. Да оставим настрана, че подобна разнопосочност ще доведе до лудост. В несъзнателните процеси няма нищо лошо, стига те да се извършват правилно. Има вредни навици, има и полезни навици. Няма нужда да ангажираме съзнанието си с промяна на полезните навици, а само на вредните. Има и разбира се неща, които не бива да превръщаме в навик, пък бил той и полезен. Такива са мисълта, висшите чувства и добродетели, въобще всичко подлежащо на развитие. Навикът разбира се пречи на промяната и развитието, и ако искаме да променим или развиваме нещо, ние трябва да го извадим от областта на несъзнаваното в областта на будното ни съзнание. Редактирано Януари 8, 2012 от Станимир val68z 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Емил от Льонеберя Добавено Януари 8, 2012 Доклад Share Добавено Януари 8, 2012 Самоконтролът е първата стъпка към самоизтезаването. Самоизтезаването и самонаказването, личното критикуване и самоизяждане са сочните плодове на самоконтрола... Вие от кои плодове искате да ядете? jul и Диана Илиева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Януари 8, 2012 Доклад Share Добавено Януари 8, 2012 Емил от Льонеберя, има ли според теб разлика между "самоконтрол' и "самообладание"? val68z 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 8, 2012 Доклад Share Добавено Януари 8, 2012 (edited) За първокласника е трудно докато се научи да чете, но тези усилия дават своите благотворни резултати в бъдеще. Всяка промяна, която си налагаме е трудна, но трябва ли да не се променяме заради това? Сега знам, че мнозина няма да пожелаят да видят връзката между промяната, т.е. овладяването на нещо ново и контрола... Няма и да настоявам да я забележат – аз я виждам, което за мен е достатъчно. Ако някой не се харесва, това го терзае и се превръща в причина да търси промяна в себе си, това е отделен въпрос. Аз се харесвам и пак търся промяна в себе си. В никакъв случай не се чувствам като изтезаван от каквото и да е. И как можем да претендираме за правото да живеем в един по-добър свят, ако не можем да утвърдим една по-голяма висота на живота в самите себе си? Контролът не е прекомерна взискателност. Последната е едно астрално желание. Контролът не е желание. Желанието за контрол не е контрол. То може да доведе до установяването на контрол, но само по себе си не е контрол. Прекомерното желание за контрол няма как да бъде удовлетворено, т.е. то няма да доведе до постигане на желания контрол. Нужно е да се разбере какво представлява контролът и да се разграничи от нашите очаквания, желания и често нереални амбиции. Контролът е организация и ред. Предполагам, че всички са чували за високата организираност на живота във висшите светове. Не знам защо контролът над себе си често се възприема като нещо ненормално. Сега възприемаме много неща като даденост – ние можем да ходим, да говорим и много други неща. А за колко милиона години е постигната лекотата с която правим всичко това, някой знае ли? Лесно ли е било? Никой разумен човек обаче няма да отрече необходимостта от този етап на човешката еволюция. Това, което в момента правим несъзнателно и лесно, в миналото е изисквало от нас огромни усилия. Разумните усилия няма как да не дадат своите благотворни плодове в бъдеще. Човекът е като градина. Човечеството е като градина. Представете си в какво ще се превърне една градина, ако бъде оставена без надзор. Човешкият дух е като градинар в своята градина, грижещ се в нея да растат само красиви и ароматни цветя, а дърветата да дават богата реколта от плодове. По същият начин се полагат грижи и за човечеството в неговата съвкупност. Всичко това е контрол. Няма ли го този контрол, то градината ще се напълни с плевели, водата няма да достига, почвата няма да е достатъчно богата за да ги изхранва... То и сега нещата в градината на човечеството не са съвсем наред, но главно защото самите хора се отнасят по същия начин към себе си. Ако не е контролирано, човечеството отдавна да се е самоунищожило. Въобще природните сили оставени сами на себе си, без въздействие от страна на духа винаги водят до деградация и отклонения. Редактирано Януари 8, 2012 от Станимир val68z 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.