Психичен проблем или желание за себедоказване

[foxy]

Запознах се с настоящия си съпруг през лятото на 2009-та. Тогава той се беше току-що развел с първата си съпруга, с която са имали брак близо 9 години. Той ми обясни, че изневери на бившата му жена са причина за развода им, които не можел да приеме, понеже искал моногамна връзка. След година и половина се оженихме, въпреки че нямахме възможност да се опознаем добре, понеже живеехме на голямо разстояние един от друг. Съпругът ми винаги в твърдял, че ми е верен и много ме обича. Малко, след като се премстих да живея при него, разбрах, че той е поддържал паралелно още няколко връзки, заедно с нашата. Беше регистриран в поне 15 сайта за запознанства и продължаваше да пише на десетки жени, опитвайки се да ги вкара в леглото си. Омайваше "жертвите" с всевъзможни комплименти, като не пропускаше да обясни, че е "директор, в голяма международна компания"/това наистина е така/.

Когато разбрах за истинската същност на моя съпруг, бях потресена и много разочарована от избора си. Опитах се да говоря с него, но той отричаше абсолютно всичко. Обвини ме в параноя. Започна да твърди, че не му осигурявам небходимите за него , цитирам, "уют и спокойствие", които толкова се надявал, че ще получи. Без той да знае, се регистрирах с фалшив профил в някои от сайтовете, в които и той имаше регистрация. Там той ми пишеше, че много ме харесва и, ако се видим и се получи "химията между нас", щял да ме вземе за жена! Обичаше да се хвали, че покрай него винаги е купон, че всичките му бивши гаджета са били много доволни от секса с него, че има много приятели, а в работата е доста успял. На най-добрия си приятел пък се хвалеше, че има много жени, които му се натискат и всички си дават телефонните номера, като каже, че бил директор!

Преди няколко месеца казах на съпруга си, че е разкрит и знам за изневерите му и сайтовете за секс/запознанства. Сега той твърди, че ми е изеверявал само преди да сключим брак, след това само пишел в сайтовете за запознанства, като така се освобождавал от напрежението и компенсирал липсата на "уют и спокойствие", които аз не съм му давала в къщи.

Разбрах, че моя съпруг е имал регистрация в сайтове за запознанства с цел намиране на секс партньор още през 2005-та година, 4 години преди развода с бившата му жена. Не мога да кажа със сигурност дали е изневерявал физически на жена си или не.

Питането ми е възможно ли е съпруга ми да има някакъв психичен проблем или причина за безразборните му сексуални връзки, комуникирането с абсолютно произволни жени(21-44 годиишни, без оглед на религия, образование, националност) се дължат на много ниско самочувстие, резултат от предишния му брак ?И още нещо- съпруга ми е дете на разведени родители и е израстнал при майка си. Майката има доста силно, почти обсебващо влияние над сина си въпреки, че той минава 40-те. Питам се до колко е възможно майката да е причина за неуспешните връзки на сина си ?

[д-р Тодор Първанов]

Здравейте!

Не мисля, че поведението на съпругът ви е свързано толкова с ниското самочувствие или предният брак. Моето обяснения е друго. Според мен се касае за определен модел на поведение, формиран през най-ранните детски години. Ще се опитам да поясня с няколко думи. Детето се ражда без никаква представа за света около него, ролите, които му предстои да изпълнява в него и тяхното съдържание. Тези представи и модели на поведение се формират през първите му години и то главно под влияние на семейството. Така неговите представи за добро и лошо, за грозно и красиво , за мъжко и женско са всъщност представите на неговите родители и евентуално баби и дядовци, участващи в отглеждането му. Разбира се, тези представи се обогатяват, разширяват и коригират и под влияние на социума, но за основа служи формираното през първите години в семейството. По някаква причина, може би защото е израстнал без баща, моделът му за мъжко поведение е формиран от социума или пък защото модела на баща му е бил точно такъв, във вашият съпруг е формирано убеждението, че мъж означава човек, който трябва да ,,свали,, и преспи с максимален брой жени. Само по себе си това убеждение не е лошо, стига човек да е неженен, но и когато е, то за него пак не е лошо. Лошо е за партньора му. Сама се убеждавате ,че то партнира на реципрочното убеждение, което имат много жени - с колкото повече мъже съм спала и то с по-висок от моя соц. статус имат те , толкова повече жена съм. В случая има идеално допълване в убежденията и на двата пола - както се казва и вълкът сит и агнето цяло. Още помня как в една болница имаше медицинска сестра, която си имаше и съпруг и любовник и въпреки това си беше поставила за цел да преспи с всеки лекар. И това,че мой познат, който работеше там и се ,,опъваше,, беше сериозно разочарование и обида за нея.

В този смисъл да очаквате от съпруга си да промени поведението си е все едно да очаквате от него да каже ,, аз не съм мъж, а пу…ьо,,. Е, ако му опрете пистолет в слепоочието може и да го направи, но махнете ли го, ще продължи по същият начин. Мисля, че и вие самата не бихте се отказали от това поведение, което според вас ви характеризира като жена. Така че съпругът ви ще обещава каквото искате, но реална промяна не бива да се очаква, освен да стане по –дискретен и се крие по-добре от вас.

Какви избори на поведение имате?

Първо; може да промените представата, която вие самата имате за това какво е съпруг и мъж. Ако вие приемете , че истински мъж е този мъж, който може и трябва да преспи с възможно най-много жени / тоест, влезете в представата на съпруга си/ решавате тотално проблема. Така дори ще може да му помагате в ,,свалянето ,, на поредната жена, а той ще споделя преживяванията си с вас и наистина ще станете толкова близки, колкото никога не сте били. Дори ще бъдете горда и със себе си и с него. В интерес на истината този вариант ми изглежда много ненормален, но съм сигурен ,че ще има колеги които ще го подкрепят, казвайки ,че този който истински обича, не иска да промяна партньора и го приема такъв какъвто е.

Второ, може да се примирите в известна степен и оставите нещата така както са сега. Разбира се ще самозалъгвате, че той с годините ще се промени и с времето всичко ще с е оправи. Този вариант е много удобен , защото не изисква никаква промяна от ваша страна. Е, ще бъдете малко нещастна , но предполагам в един момент и вие ще си намерите любовник и семейството ви ще се стабилизира. Така че аз очаквам вие да приемете този вариант

Трето, разбира се има вероятност да съберете смелост и решителност и се разделите. Така ще можете да си намерите нов мъж и живеете с него съгласно вашите представи. Не крия ,че това е моят вариант, но познавайки хората съм скептичен относно избора му.

Препоръчвам ви да видите и тази тема

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=10361, тук приятеля на момичето идентифицира мъжкото поведение с редовното пиене и напиване. Затова и не може да спре с пиенето, въпреки ,че ходи на някаква психотерапия. Интересно е да се проследи и поведението на питащата, от приемане/защото да чакаш той да спре да пие след 2 години е точно това / тя вече се колебае дали да не се раздели с него.

За мен това е правилното поведение, но също съм с много голяма резерва относно това, че тя ще го направи.

Редактирано Януари 6, 2012 от д-р Тодор Първанов

[foxy]

Д-р Първанов,

Вашият отговор ме накара да погледна нещата от друг ъгъл и да си дам още по-голяма сметка колко важни са първите години от живота на едно дете...Очевидно това, че бащата е имал доста връзки с различни жени, силно е повлияло формирането на представата за мъжко поведение у настоящия ми съпруг. За жалост в средата, в която е израстнал той-тази на майка си и нейните родители, не се е намерил авторитет, който да послужи за пример и да бъде алтернатива на поведението на бащата.

Вариантите, които сте посочил като евентуално мое поведение, също са много интересни. На вариант 1 не бих се спряла, защото не мисля, че обичам съпруга си до толкова, че да заема поза на доброволно самоунижение до края на живота ми. Остава да избера между варианти 2 и 3. Засега мога да кажа, че нямам желание, нито време и най-вече илюзии, че ще променя съпруга си. В живота има далеч по-интересни неща, на които да се посветя, вместо да се занимавам с пренареждане на ценностната система на човек, който се чувства МЪЖ само като "сваля" и спи с абсолютно произволни жени. Липсата дори на елементарна селективност в избора му на секс-партньорки, направо ме потриса, а все пак става дума за високо образован мъж с прилична визия и добра кариера. Дано поне в дебелеите учебници по Психология има логично обяснение за подобно поведение, защото аз определено не успях да намеря такова.

Убедена съм, че мъжът ми ще опита да бъде доста по-дискретен относно бъдещеите си авантюри. Също така вероятно ще положи усилия да ме убеди, че е скъсал с порочното си минало. Това, което ме притеснява вече не е двойствения му начин живот, а това, че ставам раздразнителна, когато той започне да ми обяснява колко ме обича и колко държи на семейните ценности, а аз съм била тази, която искала да разруши всичко.Питам се как ли трябва да се реагира "правилно" в такива моменти? Понякога се чудя-този човек наистина ли не си дава сметка, че с поведение като неговото няма как да има здраво семейство, или смята че е голям късметлия и за него има резервирано трасе "между капките"?

Дали ще си намеря любовник или ще се разведа, остава да реша като поодминат малко емоциите.Края на света няма да дойде- ще впиша преживяването в графа "лош опит", а съпруга ми в актива си ще има "още един провален брак"- може не само броя на жените, а и този на браковете да го карат да се чувства повече мъж, знам ли... :-)

[Орлин Баев]

Присъединявам се напълно към мнението на д-р Първанов! Казвате, расъл е без баща, но с майка си и родителите и. Тоест мъжът ви няма ясно заложен мъжки образ - нямал е примерът на баща си. Дядото разбира се компенсира донякъде, но не е същото! Като прочетох сега писмото ви, ми се зароди следната картина - дон жуановско поведение с несъзнавана цел компенсация на липсващия отвътре мъжки модел. Вторият фактор за подобно поведение биха били взаимооотношенията му с майка му в ранните години. Растейки при нея, основният интроект (интернализиран родителски образ, психичен импринт) в него е на майката. В зависимост от характера и поведението и, би могъл сега да се държи дон Жувановски защото: 1) като опит за освобождаване от моралните изисквания на интроекта си и/или един вид отмъщение на тези изисквания. В този случай майката би била доста строга, взискателна, изискваща. 2) Копиране модела на майката, подобно описания от Тодор случай с медицинската сестра, но тук в мъжки вариант. Вярване, че си мъж само ако се самодоказваш, спейки с колкото се може повече жени. Този вариант съвпада с липсата на мъжки модел и компенсацията му със същото донжуановско самодоказване. 3) Комбинация от горните два модела

Възможно е с горните си разсъждения да бъркам във всичко. Не познавам ситуацията, просто хипотезирам. Бих се радвал вие да разкажете повечко за родителското му семейство - за характера на свекърва ви, за възпитанието на съпруга ви в детските му години и т.н.

Д-р Първанов е прав като казва, че тези модели не се променят лесно и с обещания. Защото са дълбоко несъзнавани и силни. Ако съпругът ви цени вас и семейството си, би могъл да започне курс психотерапия. Но по собствено желание и мотивация, идващи от осъзнаване на проблема му - поне донякъде. Собствена мотивация, която ще му позволи да бъде изцяло открит и честен в терапията и с помощта на терапевта наистина да върви към промяната си! Промяната е възможна! Казвам го от опита си - личен и професионален! Но се случва само през осъзнаването и силното лично желание на самия човек тя да се се осъществи!

Редактирано Януари 7, 2012 от Орлин Баев

[foxy]

Присъединявам се напълно към мнението на д-р Първанов! Казвате, расъл е без баща, но с майка си и родителите и. Тоест мъжът ви няма ясно заложен мъжки образ - нямал е примерът на баща си. Дядото разбира се компенсира донякъде, но не е същото! Като прочетох сега писмото ви, ми се зароди следната картина - дон жуановско поведение с несъзнавана цел компенсация на липсващия отвътре мъжки модел. Вторият фактор за подобно поведение биха били взаимооотношенията му с майка му в ранните години. Растейки при нея, основният интроект (интернализиран родителски образ, психичен импринт) в него е на майката. В зависимост от характера и поведението и, би могъл сега да се държи дон Жувановски защото: 1) като опит за освобождаване от моралните изисквания на интроекта си и/или един вид отмъщение на тези изисквания. В този случай майката би била доста строга, взискателна, изискваща. 2) Копиране модела на майката, подобно описания от Тодор случай с медицинската сестра, но тук в мъжки вариант. Вярване, че си мъж само ако се самодоказваш, спейки с колкото се може повече жени. Този вариант съвпада с липсата на мъжки модел и компенсацията му със същото донжуановско самодоказване. 3) Комбинация от горните два модела

Възможно е с горните си разсъждения да бъркам във всичко. Не познавам ситуацията, просто хипотезирам. Бих се радвал вие да разкажете повечко за родителското му семейство - за характера на свекърва ви, за възпитанието на съпруга ви в детските му години и т.н.

Д-р Първанов е прав като казва, че тези модели не се променят лесно и с обещания. Защото са дълбоко несъзнавани и силни. Ако съпругът ви цени вас и семейството си, би могъл да започне курс психотерапия. Но по собствено желание и мотивация, идващи от осъзнаване на проблема му - поне донякъде. Собствена мотивация, която ще му позволи да бъде изцяло открит и честен в терапията и с помощта на терапевта наистина да върви към промяната си! Промяната е възможна! Казвам го от опита си - личен и професионален! Но се случва само през осъзнаването и силното лично желание на самия човек тя да се се осъществи!

Здравейте г-н Баев,

Родителите на моя съпруг са се разделили, когато той е бил 4 годишен, след което никой от тях не е встъпил във втори брак. Не мога да кажа дали поведението на майката се е отличавало с висок морал или е било подобно на това на мед. сестрата в примера на д-р Първанов... Що се касае до възпитанието-съпругът ми твърди, че е възпитаван доста строго, но какво се разбира под "строго", нямам никаква представа.

Питате за характера на свекърва ми-Сам разбирате, че мнението ми ще бъде твърде субективно, тъй като аз все пак съм нейна снаха, не нейна приятелка. Ще се опитам да я опиша от моя гледна точка въпреки, че оценката ми може да е едностранчива и доста неточна. Според мен поведението на свекърва ми се характризира с няколко основни неща, които много бързо се набиват на очи: Тя е 70 годишна жена, с висока интелигентност, пътувала доста по света. След развода на моя съпруг, се е преместила да живее при него, за да му помага с домакинството и т.н. В момента живее половината време при нас.Според съпруга ми, майка му все още много му помагала...

Бих описала свекърва си като жена, която ревнува сина си, силно недобронамерена към бившата си снаха, доста резервирана и към мен самата. Това, което бързо прави впечатление, е ниската й степен на социализация-неумението й да общува с хора извън нейната среда(син, роднини, близки приятели), негостоприемна-примерно, ако някой дойде на гости, не се сеща и чаша вода да му предложи. Когато говори с мен, никога не ме гледа в очите. Ако усети, че синът й не й обръща нужното внимание, започва да театралничи-сърди се за най-дребни неща, демонстрира колко е тъжна и обидена...Понякога се питам дали тя си дава реална сметка за вързастта си и, че нейната единствена роля е да бъде майка на детето си, не да се държи като негова съпруга. Затова беше и въпросът ми до колко майката е причина за неуспешните връзки на сина си? Нейното поведение е много повече обсебващо, според мен, отколкото грижовно, но може и да греша, тъй като аз все още нямам деца и ми е трудно да се поставя на нейно място.

Мисля, че съпругът ми не би се подложил на психотерапия, тъй като на него "донжуановското поведение" не му пречи, даже напротив-кара го да се чувства повече мъж, както беше отбелязал д-р Първанов. Аз също нямам никакво желание и време да инвестирам в пренареждане на ценностната система на мъжа си. Освен това загубих доверието и респекта си към този човек-неща, които не мисля, че могат да се върнат с времето.

Докато взема решение как да продължа живота си, бих Ви помолила да ми дадете препоръки/насоки как аз да реагирам, как да се държа с него и майка му, така че нещата, които те правят да не ме нервират и дразнят? В края на краищата аз не искам да променям съпруга си, искам да запазя доброто си настроение и най-вече психиката си. Наясно съм , че няма как тази случка да не ми се отрази, но бих искала нанесените щети да са минимални!

[Орлин Баев]

Вижте първия вариант от по-горе. Една властна и обсебваща анима в мъжа ви, залагаща несъзнавани вярвания за слабост и безсилие, компенсирани от съблазняващо поведение. Гледала ли сте сериала "Двама мъже и половина"? Вижте персонажите на по-големия брат Чарли и майката... Във вашия случай майката манипулира през пряко обгрижване, докато тази от сериала през дистантно и отстранено - но примерът все пак е достатъчно добър за онагледяване. Казано другояче - обсебваща вътрешна женственост и липса на мъжки модел. Тази вътрешна женственост и слабост не се виждат в такъв мъж, тъй като във външното си поведение с всички сили се стреми да се докаже и самодокаже като мъж пред властната жена в себе си, пред собственото си съзнание и пред социума.

Ако сте важна за мъжа ви и притежава капацитета за терапевтична промяна, той би намерим мотивация да осъзнае психичните си процеси и поработи върху себе си, което се случва в процеса на психотерапия. Ако няма такова желание, вътрешните емоционални факти в него ще продължат да го тласкат към себедоказване, а той да смята "завоеванията" си за повод за гордост... Ако това е така, както твърдите, вие можете да си прецените...

Как да ви бъде по-леко, докато сте в процес на изкристализиране на решенията и посоките си? Направете го ползвайки помощта на психотерапевт, който може да отрази подходящо чувствата ви, да ви помогне в себеразбирането и ясното осъзнаване на собствените нужди и цели!

Редактирано Януари 10, 2012 от Орлин Баев