Натрапливи мисли - ОКР

[melinda]

Здравейте, много е хубаво че съществува това място. Чета форума и по специално темите за ОКР. Много ще се зарадвам ако получа отговор от г-н Орлин Баев. Не искам да повтарям но съм впечатлена от съветите, които дава. Много време мислех дали да споделя. Моето ОКР се изразява повече в броенето.Броя за почти всяко едно нещо, не съм предполагала че толкова много мисли могат да преминават през главата ми. И това броене е до определени числа.Като се замислих вече минават 2-3 години. В началото не ми правеше такова впечатление,дори не знаех какво точно е, но нещата се задълбочиха . Просто искам да се справя, не се чувствам добре по този начин. Изнервям се, избухлива съм, понякога просто искам да се изолирам от всичко. В момента завършвам гимназията и имам за цел да постигна добри резултати ,по принцип съм амбициозна. Но усещам че има моменти, в който тези ритуали се засилват, заедно с натрапчивите мисли.По скоро тогова когато съм на място непознато за мен.Не мога да го определя точно. Последно време даже се разстройвам и всичко останало ми е безразлично. Започвам да се справям, опитвам се да приема тези мисли, да спра ритуалите. Но те се увеличават. Тези ритуали ме побъркват, броенето по n-пъти , чувството да не пипна там някъде и всичко това, дори това че някои около мен (някои близък) не е направил нещо няколко пъти.Всичката тази тревожност, страх и натрапчиви мисли, искам да ги няма, да не са постоянно в главата ми. Мисля си да започна да бягам и да ходя на йога. От голям град съм, но не търся специалист по простата причина, че не чувствам, че мога да им се доверя. Много съм объркана. Благодаря .

[melinda]

наистина съм много объркана надявах се тук да получа отговор на въпроса си, извинявам се ако не съм написала нещо така както трябва

Когато видях че не получавам отговор много се разстроих,разплаках се. Извинявам се, че прибързвам. Съжелявам ако съм допуснала неточности защото докато пишех много пъти поправях, не знаех как да започна и кое най-точно да опиша.Затова, че съм писала, че много време съм мислила дали да споделя.Просто се опасявах дали всичко ще съм написала както трябва.Много притеснителен човек съм. А затова, че съм писала, че не търся специалист исках всъщност да изразя че нито знак кого, а след като не знам дали е добър специалист няма как да му се доверя.За това се обърнах към вас защото виждам професионализма и всички тези благодарни хора.Това не означа че не бих се консултирала. Просто искам да избегна момента с лутането, да знам че съм при правилните хора. Това са моите разбирания.Извинявам се наистина за неточностите. Искам да се справя с тези натрапливи мисли. Просто усетих че тук е мястото и хората на които мога да се доверя. Нуждаех се от някого, надявах се на някого, който ще разбере как се чувствам. Благодаря

Редактирано Януари 3, 2012 от Орлин Баев

[Орлин Баев]

Здравей, мила Мелинда!

Това, което веднага се вижда от писмото ти, е че уверено градиш т.н. ригиден характер (клик)! Той често е менталната база при обсесивно компулсивно р-во...

В началото на справянето, на едно по-симптоматично ниво доста работа може да бъде свършена с поведенческа терапия, нлп техники, медитация/ подходящи визуализации! Едно по-високо ниво на работа е психотелесната терапия (школа в психотерапията, основана от Вилхелм Райх и развивана от Валдо Бернаскони), която практикувана от добър специалист буквално би разтърсила цялото ти същество! Това е най-ефективната и интегративна школа, с която засега съм се сблъсквал в практиката си! Разбира се, по-важен е специалистът - той прави терапията, не "шапката" на школичката, през която практикува! Ако желаеш, пиши на л.с., за да те насоча към човек, който наистина би ти свършил работа, за да избегнеш лутането!

В поведенческата част от терапията би се учила да се излагаш (exposure) на стимули, които те дразнят и предизвикват натрапчивото ти броене и ритуалите, да издържаш напрежението, което се поражда при спирането на компулсиите (ритуалите), да работиш с обсесивното желание за броене чрез медитация. На по-високо ниво на работа именно медитацията/ съзерцанието би ти помогнала да се освободиш от вкопчването в свръхконтрола, да си позволиш да летиш във вътрешната си необятност, да си в допир с непознатото в теб. Едно междинно ниво на работа е "през тялото", както условно се нарича в терапията - практически тук в твоя случай се практикуват психотеатър, биоенергийни дишания, поведенчески експерименти и т.н., които те поставят в конфронтация с несъзнаваните ти страхове от провал, нараняване, излагане и отхвърляне и т.н. при свалена защитна "маска". Свалена характерова и телесна броня от перфекционизъм, нащрек и контрол! Когато си позволиш да си спонтанна, сърдечна, в допир със страховете си при ролевите игри и т.н., те все повече се погасяват и превръщат в спокойна, непринудена и самоуверена сърдечност! Тогава и външната броня от защитен контрол, негативизъм и мислено предъвкване стават излишни! Разбира се, в работата се преминава и през кратък и структуриран анализ на биографията ти - но само като познавателна база за цялостната работа по промяна, без прекомерно задържане в миналото. Ако се работи с една сесия седмично, доста работа може да бъде свършена за 2-6 месеца! За това време, с помощта на задействаното ти намерение и все по-стопяващи се страхове в теб, би могла да се насочиш към: постоянна практика на съзерцание, дейности резониращи с родилата се в теб артистичност и спонтанност - примерно танци, театър, рисуване или каквото резонира със съществото ти... Като цялостна насока, имаш нужда да "слезеш" от главата в сърцето и стомаха (тялото си), да живееш повече преживелищно, отколкото аналитично, да чувстваш и интуираш повече и мислиш по-малко! Да се довериш на дълбинното си мъдро сърце, на смисъла на целокупния живот, на доброто в теб и в хората, което винаги е там, зад външните привидности! Да се научиш да бъдеш разтворена и разкрита, даваща и обичаща. Когато си разкрита, си ранима да! Но това е ранимостта на невинността, която самата Вселена пази и защитава, както тази на малко дете! Когато си разкрита, можеш да даваш и получаваш Любов свободно! Защото именно Любовта, а оттам и щастието е блокирана при характер като твоя! Добра идея в процеса на промяната ти, вече наистина на по-фино и напреднало ниво от работата ти, е разширяване на мирогледа, четенето на подходяща литература (библиотерапия), общуването с артистични, светли, интуитивни, сърдечно обичащи и творчески спонтанни люде и приятели!

Надявам се да съм ти бил полезен с нахвърляните щрихи за пътя на промяната ти. Чувствай се свободна да коментираш, питаш и споделяш!

Една сърдечна 2012-та година ти пожелавам!

Орлин

[melinda]

Благодаря искрено за отговора. Имам един въпрос, защото в момента нямам възможност от към време да започна терапия- както споменах по горе завършвам и ми е доста натоварено. Ако отложа за след няколко месеца, може ли да се задълбочи или зависи от мен? Могат ли поне малко да намалеят ритуалите и натрапчивите мисли ?

[Орлин Баев]

Нямаш време или нямаш мотивация и не ти е достатъчно важно? Броенето ти е само връхчето на айсберга. Под него стои свръхконтрол и свръхотговорност, а още по-дълбоко букет от страхове! Ако искаш връхчето на айсберга (напрежението, мислите и ритуалите) да го няма, е нужно да поработиш върху цялостния си характер. Да го моделираш в приемащ нормалните грешки, провали и слабости! Искаш да бъдеш мегауспяваща социално - няма нищо лошо в това, разбира се. Неприятното в случая е, че амбицията ти е част от перфекционистичната характерова броня, с която се бориш със сянката си, с подсъзнателните си страхове... Птицата на щастието много рядко и за много малко каца "на раменете" на такъв характер, дори при най-значимите външни постижения... А нали именно щастието целим по един или друг начин - чрез вътрешна хармония или социални удачи...

На въпроса ти - не, няма страшно ако отложиш с месец-два. Имай предвид и че несъзнаваното ти е свикнало да поддържа именно този ти характер и промяната му ще среща съпротиви, понякога ще интелектуализираш, ще отричаш, ще се гневиш на терапевта си, би могла понякога да пренасяш върху него недоверието си към "значимия" друг... Та, целта в случая не е само симптоматична работа по ритуалите и броенето - защото дори да олекне временно, айсбергът отдолу отново изплува в една или друга симптоматика. Та, по моя преценка 2-6 месеца психотерапевтична работа биха ти дали чудесен тласък. Това са 8-24 срещи, не е кой знае какво нито като честота и брой срещи, нито като времево натоварване, още по-малко финансово. Когато решиш, пиши ми, з да те насоча към действен и ефективен терапевт, подходящ за случая ти!

Бъди щастлива! Желая ти го от все сърце!