Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Сподели настроението си с музика или стих - 10


Inatari

Recommended Posts



[media=]




Some years ago while travelling in a bus in Nepal it became clear to me how the perfect music should be. It was a very strong experience. We were driving through a valley at quite low altitude, maybe four to five hundred meters. In that area the landscape was very fertile. There were rice fields, water buffalos, children, trees, parrots and colourful villages full of vibrant life. Behind all of that one could see the mountains standing seven, eight thousand meters high, an inhospitable zone where no one can live. They appeared to be a symbol of eternity and with their shining snow peaks, also of purity. These two things side by side, colourful life and the eternal pure and unreachable, sometimes one dominating, sometimes the other, struck me to be the image of perfect music. The two opposites complemented one another; the fields would not have been so interesting without the mountains, and the mountains without the fields simply too cold.
In my music I intend to have both of these elements present, the love of life’s emotions and this dimension of the eternal, unreachable. Music which emphasizes only one of these aspects becomes either too sweet or too cold. The perfect balance of course, will appear for each listener to be in another place.
From an interview with the magazine “Die Bühne”, Austria Редактирано от Vespertine
Линк към коментар
Share on other sites

Линк към коментар
Share on other sites

Линк към коментар
Share on other sites

На 3 юни един ден преди най-големия празник на траките посветен на богинята Бендида ,който се е чествал на 4 юни е най-печалният за Родопеецът, любимецът на музите Орфей, защото в този ден умира ухапана от змия Евридика.

Когато си отида, знайте-

за мен ще плачат не очи,

а дървеса и тъжен вятър,

и звездна горест от лъчи.

За мен ще жали планината-

и изворът със ромон тих.

И птиците с копнеж в крилата.

И моят тъжен влюбен стих.

В такива дни - росата плаче:

Небето жали за певец!

И птици любовта ми тачат.

И музите плетат венец.

Линк към коментар
Share on other sites

[media=]

Текст песни:

Человек был тише ночи,

Человек был проще неба,

Только был он добрым очень,

Никогда жестоким не был.

Он ходил от звезды к звезде,

Зажигал от звезды звезду,

Он ходил от беды к беде

И гасил за бедой беду.

Он ходил от цветка к цветку,

Зажигал от цветка цветок,

У ночей отбирал тоску,

Чтобы ты тосковать не мог.

Больше он ничего не умел,

Больше он ничего не хотел.

Человек был словно лучик,

Словно солнечный осколок,

Он хотел, чтоб стало лучше,

Чтобы грустный стал веселым.

Он ходил от звезды к звезде,

Зажигал от звезды звезду,

Он ходил от беды к беде

И гасил за бедой беду.

Он ходил от цветка к цветку,

Зажигал от цветка цветок,

У ночей отбирал тоску,

Чтобы ты тосковать не мог.

Больше он ничего не умел,

Больше он ничего не хотел.

От его незлого смеха

Сколько раз светлели лица...

Но убили человека

В 41-м, на границе.

Но опять от звезды звезду

В синеве кто-то вновь зажег

И опять за бедой беду

Человек погасить помог.

Он идет от цветка к цветку

Зажигать от цветка цветок,

У ночей отбирать тоску,

Чтобы ты тосковать не мог.

Так пошла от тропы тропа,

Так зажглась от судьбы судьба

Редактирано от Рассвет
Линк към коментар
Share on other sites

Майко... Майко...

Тоя път не ти казах, майко...

Сега знам какво е...

Сестричке... Сестричке...

Свърши се , сестричке...

Братчето ми, братче... Братче, мило братче...

Милица - Отведи ме оттук Lyrics

Отведи ме оттук,

ей така ме хвани за ръката,

или само със поглед

ме издърпай на някъде.

Скрий ме в шумните улици

на града милионен,

скрий ме в твоите спомени,

или в нашите спомени.

Отведи ме оттук,

приюти ме в очите си

в кафенето отсреща,

навън под звездите.

В едно нощно такси

на ръба на вселената,

на ръба на сълзата,

избликнала в мене.

Отведи ме от тук

от втрещените погледи,

от усмивките зейнали,

иронични и строги.

От просъскани думи

за благоприличие

под небесната арка на

твоето “Обичам те!”

Отведи ме оттук

на където ти видят очите

в рая, в ада,

в дома си, в трамвая,

в мечтите си,

в оголяла от късната есен градина,

в някой жилищен вход,

в телефонна кабина.

Отведи ме оттук,

отведи ме за бога, по дявола,

трябва някъде, място такова,

да има за двама ни.

Все едно е къде

и каква е цената.

Отведи ме оттук,

с чиста съвест продавам душата си...

Символен Човек,...

С дедо ли си , братчето ми? Славейче запя навън...

А, тука, Тука си...

Братчето ми..., братчето ми... Милото ми братче...

Майко, майко... И аз и сестра ми знаехме. Този път ти разбра всичко последна...

Ей, Искро... Искро от Слънцето.

Ти, Която раждаш по Възкресение Христово и по време на Богородица...

Връщам ти Сина...

Модераторска бележка -Мнението е преместено от "Мисли от Учителя по теми" .Моля да се спазват правилата за публикуване .

Редактирано от Розалина
Линк към коментар
Share on other sites

Гост
Тази тема е затворена за писане.

×
×
  • Добави...