178. По-леко ще бъде наказанието

[Слънчева]

Молитвен наряд за начало:

Добрата молитва

По-леко ще бъде наказанието-беседа

Аз съм човек, служител на Доброто-формула

„Казвам ви, че в онзи ден по-леко ще бъде наказанието на Содом и Гомор, нежели на този град.'*

Когато страхливият прочете този стих, косите му настръхват, и той казва: Страшно нещо е това! Много съм грешен. Когато смелият го прочете, казва: Празна работа е това. Който писал Евангелието, той го измислил. Какво наказание може да има? Отде ще дойде то?

Казвам: Този стих се отнася до същества с високо съзнание, до същества от висш свят. Той не се отнася до невежите. За да разбере този стих, човек трябва да има висока култура. Не мислете, че като наказват някого, той може да разбере живота и да стане културен. Природата не наказва, но е строга. Като изучавате законите й, виждате, каква неумолимост съществува в тях. Знаете, че на о-в Мартиника цял град от 40 – 50 хиляди души загинаха в една нощ. При земетресението в Лисабон също толкова хора загинаха в един ден. В миналото са потънали хиляди и милиони хора във водите на моретата и океаните. Тия цифри изглеждат баснословни, по историята на човечеството записва всичко. Ако питате учените, от колко години съществува светът, ще кажат – от осем хиляди години. Питам: Какви са тези осем хиляди години – години на децата, на възрастните, или на умните хора? Мярката на децата е една, а тази, с която държавата мери нещата, е друга. Децата мерят със сламчици, а възрастните – с мерки, установени от държавата. Значи, тези осем хиляди години са години на Бога. Неговата мярка е друга. Метрите и километрите на децата се различаватот общоприетите мерки на държавата. Децата си правят къщички от пясък. Вие наблюдавате, как ги правят и казвате, че са хубави, но разликата между детските къщички и къщите на възрастните е грамадна. След всичко това, тези деца се опитват да тълкуват Писанието. Те казват: Къщи са това! – Да, къщички, направени от вода и пясък. Писанието не говори за тези къщи, но за такива, направени от здрав и хигиеничен материал, който вековете не могат да разрушат.

Сега вие ще кажете, че това са измислици. – Не, ще ви докажа, че това става и на земята. Де отива богатството, придобито с неправда? Най-много след четири поколения това богатство ще се върне там, отдето е дошло. Това е закон. Разликата в този закон на земята и в духовния свят се състои само в бързината на действието: на земята законът работи бавно, а в духовния свят – моментално. Докато държиш здраво торбата в ръката си, твоя е; щом я пуснеш от ръката си, тя отива там, отдето е дошла. Днес млади и стари искат да се осигурят. Може да се осигурите, но само в този свят, дето има наказание за доброто. Човешкият свят ще се оправи само тогава, когато се създадат закони за доброто. Сега всички се радват, когато властта преследва злото и наказва престъпниците. Не е така. Добрите хора трябва да се наказват. Де са добрите хора? Де има закони за тях? В нашия свят нито един добър човек не е наказан. Може ли тогава да се оправи светът? Питате: Защо трябва да се наказва добрият човек? Такава е философията на природата, която трябва да се преведе на ваш език, да ви стане ясна, разбрана. Отиваш на нивата си и виждаш, че цяла обрасла с тръни. Недоволен от това, ти взимаш мотиката и ги изравяш, засипваш ги отгоре с пръст. Недоволни от положението си, тръните започват да се оплакват на слънцето, което им казва: Мълчете, аз пак ще ви дам условия да растете и да дадете повече плод, отколкото по-рано. Те израстват, а ти се чудиш, какво е станало с тях, че се размножили. Питам: Ако и добрият човек се накаже по същия начин, т. е. ако се посади в почвата и даде повече плод, няма ли да се радвате? Следователно, страданията, през които минава добрият човек, не са нищо друго, освен наказание за доброто, което е правил. Това е закон за превръщане на една математическа величина в друга.

– Забрави ли, че, освен прави линии, има и точки? – Не виждаме точки, само правите линии изпъкват. Те са същественото в света. – Правата линия нали е съставена от точки? Значи, точката, в своята дейност, образува правата линия. Правата линия пък, в своята дейност, образува плоскостта. Малцина имат представа за плоскостта, защото е невидима. Когато правата линия се проектира в пространството, крайните й точки ще се срещнат някъде в безкрайността. Да допуснем, че тези точки са живи същества. Ако се движат в една посока, те могат да се срещнат някъде в безкрайността. Ако се движат в обратна посока, с гърбовете си, те могат да се срещнат само ако постоянно се сърдят. И те не могат да си обяснят, как е станало това. Понеже орбитата, по която се движат, е кръг, те непременно ще се срещнат. Кръгът е определен. Те ще се гледат, без да се познаят. И двамата ще питат: Кой си ти? Ще кажете, че това е противоречие. – Да, в света на едното измерение има противоречия. Не е лесно да разбереш света на първото измерение. Като влезеш във второто измерение, тогава ще разбереш първото. – Защо? – Защото то става основа на второто измерение. Двете същества, които при движението си образуват плоскост, не могат да се приближат.

– Защо? – Защото всяко придвижване, т. е. изместване на правата, създава ново измерение – третото. Какво ще стане, ако някой измести двете линии, т. е. двата непримирими врага? Казваш: Аз да отида да му се поклоня? Никога! Тази непримиримост показва, че си във второто измерение. И мъжът, като се разсърди на жена си, казва: Аз да й се подчиня! Никога няма да направя това, да унижа своето достойнство. – Ще се примириш.

Щеш, не щеш, ще се огънеш, т. е. плоскостта се огъва, а не ти. Единият е богат, другият – беден – ще се примирят. Бедният, като погладува няколко дни, започва да се огъва: тук поиска нещо, там поиска нещо. Като дойде до богатия, казва: Лош човек е този, враг ми е, но ще отида при него. Като си подадат ръка, работата се нарежда. Примиряването е закон на второто измерение. Мнозина питат: Какъв е смисълът на примиряването?

– Враговете да станат приятели. Условията, нуждите, в които хората изпадат, имат сила да примирят и най-големите врагове. Казвам на двама души, които враждуват: Вие трябва да се примирите! – Как? – Две семейства са непримирими. Те носят враждата от две поколения. В третото поколение ще се примирят. В едното семейство се ражда момиче, а в другото – момче. Като пораснат, те се влюбват. Майката на момата казва: Ако се ожениш за този момък, ще те изпъдя вън от нашия дом. И на момъка казват същото. Но младите не мислят така. Те казват: Ние ще напуснем домовете си, но пак ще се съберем. Научихме вече второто измерение. След две години родителите ги прощават. Докато бяха в първото и второто измерение, не се примиряваха. Щом напуснаха второто измерение и влязоха в третото, в куба, те казаха: Елате сега, деца, да ви благословим. Младите дойдат, коленичат пред родителите си и получават тяхното благословение. С примиряването изчезват всички илюзии, всички заблуждения в човека. Някой бил честолюбив, не могъл да се примири. – И той ще се примири. Това е само въпрос на времето. Ако не се примириш, ще стане това, за което Христос казва: „По-леко ще бъде наказанието на Содом и Гомор, нежели на онзи град."

Христос казва, че по-леко ще бъде наказанието на Содом и Гомор, отколкото на онзи град. – На кой град?

– Който не е разбрал и не е приложил Христовото учение. – Какво ще бъде наказанието му? – Мъчения и страдания. Жителите на този град ще говорят, ще мислят, но нищо няма да постигнат. Ще критикуват този-онзи, ще говорят по адрес на това и на онова общество, докато най-после кажат: Говорихме, критикувахме, мислихме, работихме, но нищо не постигнахме. Навсякъде само терзания и мъчения. Питам: Какво делят хората? Какво ги спъва?

По-леко ще бъде наказанието

Молитвен наряд за край:

Псалом31

Песен за светлия път - от "Песен на Ангелите"

Редактирано Декември 25, 2011 от Слънчева

[Мария-София]

Ще изясня мисълта си. Представете си, че цялата земя е покрита с лед. За да се махне ледът, трябва да се разбива с чукове, с търнокоп. Иначе не може да се живее. Ледът трябва да се махне, но с чукове нищо не се постига. Като изгрее слънцето, ледът ще се стопи. Колкото повече се усилва слънцето, толкова по-лесно се топи ледът. Ледовете, това са грешните хора. Какво ще стане с тях? – Ще изчезнат. Жестоко ли е това? – Какво ще стане после? – Наводнение. То представя добрите хора. – А след наводнението? – Ще излезе буйна растителност. Земята ще се покрие с дървета и цветя. Не е ли по-добре да изчезнат грешните от лицето на земята? Те ще изчезнат от повърхността на земята и ще влязат във вътрешността й – там да работят. Тяхната енергия ще влезе в земята. Това значи, грешните ще носят праведните на гърба си. На всеки грешен по един праведен. Казвате: Ужасно учение! Да носиш човек на гърба си! –Дивачката не носи ли облагородената присадка на гърба си? Кой ви дава право да присаждате? Според мен, това е в реда на нещата. Щом искаш да опитомиш дивата череша, ще я опитомиш; нека дава хубави плодове. На същото основание, питам: Защо да не присадиш един грешен човек? Щял да плаче. Не е в това въпросът. Икономията на природата изисква да се прави това, което е нужно за общото развитие на всички същества. Следователно, страданията са допуснати, когато служат за общото добро.