B__ Добавено Декември 19, 2011 Доклад Share Добавено Декември 19, 2011 Идват просветлени хора. Създават школа и наука. Обучават членовете на школата, Показва им форма, смисъл, същност. Умират просветлените. Остават старшите ученици. Те успяват да обучават по форма и смисъл, но не и по същност. Умират старшите ученици. Идват кандидат учители, които могат да обучават само по форма. И така е със всяка наука, всяко начинание, всяко знание във времето, Едно умира и друго се ражда, а умиращото е толкова притегателно със формата си. То и единствено форма има. Защото това позволява на човека да проектира всеки свой въображаем смисъл и същност върху формата. Затуй е толкова притегателно. И дори да се яви някой, който да умее да открои смисъла и същността от формата, то никой няма да му обърне внимание. Хубаво е в света на илюзиите.... Какви духовни имитации познаваме? Аз се сещам да изредя: - "духовните" екскурзии в Египет, Индия и т.н. - дистанционното духовно обучение (хе хе хе ха ха ха) - "духовните" телевизии - отхвърлянето на човешкото и материалното - духовните сбирки, където се прави единствено безцелно бла-бла-бла-бла - "следването на духовно течение" (не се знае въздушно ли е или водно) - модата на Кабала - постоянното четене на "духовни" книги - аз и ох по всичко толкова духовно, тооооолкова възвишено - ооооо да, тази толкова голяма увереност в собствената позиция, която се прокламира за вяра......... Вие какво можете да допълните? Латина и vorfax 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Декември 19, 2011 Доклад Share Добавено Декември 19, 2011 Всеки да си търси имитациите! За едни имитациите са точно в онези просветлени хора, които са създали школа и наука, показали ли ни смисъл, показали ли ни същност. Но истината за мен е по - проста. Знае що е духовност човека, но за жалост знае, че може и да си позволи да не знае що е духовност. Така е по - удобно. Има място и за грешки. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Декември 19, 2011 Доклад Share Добавено Декември 19, 2011 Идват просветлени хора. Създават школа и наука. Обучават членовете на школата, Показва им форма, смисъл, същност. Умират просветлените. Остават старшите ученици. Те успяват да обучават по форма и смисъл, но не и по същност. Умират старшите ученици. Идват кандидат учители, които могат да обучават само по форма. И така е със всяка наука, всяко начинание, всяко знание във времето, Едно умира и друго се ражда, а умиращото е толкова притегателно със формата си. То и единствено форма има. Защото това позволява на човека да проектира всеки свой въображаем смисъл и същност върху формата. Затуй е толкова притегателно. И дори да се яви някой, който да умее да открои смисъла и същността от формата, то никой няма да му обърне внимание. Хубаво е в света на илюзиите.... Какви духовни имитации познаваме? ... Вие какво можете да допълните? Да, съгласна съм, че така се получава, но все пак това е само едната страна на нещата, песимистичната. Аз бих искала да допълня и другата страна - минава време и се ражда някоя светла и извисена душа, която успява да възкреси смисъла, а понякога дори същността. Човекът, в който е тази душа, може и да не е начело на съответното учение, школа и т.н. и едва ли се стреми към това, но събужда в много други около себе си интерес към съответното учение, дава насоки, стимул ..., е, не на всички, само на които трябва А от друга страна не е ли интересно, изследвайки формата да достигнем до смисъла? После до същността ... То и къде ли е казано, че трябва да е лесно? Просто е общодостъпно, а оттам нататък си е индивидуално Cveta5, Ани и B__ 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 20, 2011 Доклад Share Добавено Декември 20, 2011 Темата всъщност е за истината и лъжата (заблудата). Проблемът с истината е, че ние следва да я разберем. А това никой не може да направи вместо нас. Хората искат да знаят истината. В същото време обикновено надценяват способността си да я разберат. Това, което е в моментните им възможности за разбиране се приема лесно, а останалото се отхвърля. Така истината се ограничава и изкривява, и се получават заблудите. В много учения се говори за това да се освободим от досегашните си схващания, от това, което знаем, от своите мисли. Тук моментът е много тънък, а е необходимо да бъде правилно разбран. Схващанията ни при всички случаи са непълни, възможно е в някои отношения дори да са погрешни. Това, което се изисква всъщност от нас е безпристрастност. Нищо не трябва да се приема или отхвърля сляпо, но в същото време е необходима гъвкавост от наша страна. Необходимо е да излезем от субективизма си, да отчетем, че нещата съществуват независимо от нас и да се опитаме да ги видим „не с нашите очи“. Заместителите се търсят защото са удобни за хората. Те разкриват една удобна „истина“. Една „истина“, която хората могат да разберат и да следват. Не е нужно човек да надскача себе си, ограниченията си, предразсъдъците си. Затова и заместителите са толкова привлекателни – всеки лесно може да си намери удобната „истина“, която му допада. Хората не обичат нещо да бъде скрито от тях, не искат да повярват, че не са достойни за определено знание, а също така не обичат и когато им е трудно. А тайните на мирозданието са безброй. Хората дълбоко в себе си усещат това. И търсят, но често прибързват, а търсенето произвежда предлагане. И понеже истината не се продава на пазара, то се предлагат заместители, а хората с определени психологически и маркетингови прийоми биват агитирани да купуват от предлагания продукт. Обещава се светло бъдеще, преход, по-добър свят, енергиен скок и какво ли още не. Да, надежда трябва да има, но хората трябва да са наясно и с цената която ще платят. По-добрия свят сами ще трябва да го построим. Сами следва да отхвърлим старото и да приложим новото. Да, новата епоха ще доведе (и вече е довела) до някои промени в мисленето, но работата която следва да се извърши от хората е огромна. Всяко нещо се заплаща – както в индивидуалното, така и в общочовешкото развитие. А цената обикновено е отказ от нещо старо, но което все още ценим прекалено много и което по този начин ни тегли назад. Когато се изкачват върхове, няма как да бъде следван пътя на най-малкото съпротивление. Последният винаги води надолу. Това са елементарни принципи, но хората не им обръщат достатъчно внимание. Cveta5, Валентин Петров, Диана Илиева и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Декември 20, 2011 Доклад Share Добавено Декември 20, 2011 (edited) Духовното в момента е модерно по света с така наречените алтернативи: алтернативни учения, алтернативни хора, алтернативна енергия, алтернативна храна, алтернативен начин на живот... New Age едно алтернативно учение, събрало в себе си всички духовни учения на едно място, постулирайки, че всичко, в което вярваш е вярно. Докато истината е, че нищо, в което вярваме не е вярно. Толкова е проста. Мисълта ми беше, че дори това, за което говори Станимир е едно въртене на „по-високо” ниво отново в същия омагьосан кръг. Духовността няма нищо общо с всичко външно, видимо и осезаемо на този свят. Духовното търсене е вътрешно търсене. То е вглеждане вътре в себе си, а не оглеждане на вън, за нещо по-добро или по-хубаво. Духовността се изразява в „кървавата” битка на един да унищожи егото си или представата за самия себе си. Никой обаче не е склонен да се вгледа навътре, защото не иска да открие какво има там. Духовността не е за това как да станем творци на един по-хубав живот, защото това е егоизъм. В наши дни както и в минали, духовността е най-задълбочения егоизъм от който няма оттърване, точно по причина, че искаме да се самоусъсвършенстваме, но не искаме да се самоунищожим. Редактирано Декември 20, 2011 от no_self smehy 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 20, 2011 Доклад Share Добавено Декември 20, 2011 Духовността не е за това как да станем творци на един по-хубав живот, защото това е егоизъм. В наши дни както и в минали, духовността е най-задълбочения егоизъм от който няма оттърване, точно по причина, че искаме да се самоусъсвършенстваме, но не искаме да се самоунищожим. Ако това е представата ти за егоизъм, то аз съм егоист и винаги ще си остана егоист. Още за егоизма на себеотричането: „По същия начин днес всички хора казват: Да се самоотречем. Питам: Ако дадеш някому 1000 лева, това самоотричане ли е? Самоотричането е велик вътрешен процес. Някои мислят, че като се самоотрекат, тъй ще изгубят всичко. Да се самоотречеш, значи да придобиеш това, което никой в света не може да ти даде. Ако се самоотречеш като жабата, която е живяла в локвата и отива да живее в океана, това самоотричане има смисъл. Ако се самоотречеш от своя живот като птица и започнеш да живееш като млекопитаещо, и това самоотричане има смисъл. Ако се самоотречеш, като млекопитаещо и започнеш да живееш като човек, и това самоотричане има смисъл. Ако се самоотречеш от живота си като човек и се качиш в по-висока област, в областта на ангелите или други висши същества, и това самоотричане има смисъл. Ние не считаме, че самоотричането се заключава в неразумно раздаване на богатството ни.“ Из „За тяхното неверство“ – НБ, 6 февруари 1927 г. Поне ми остава успокоението, че не съм единствения, който подкрепя подобен егоизъм. Хайде, приятно самоунищожаване. И не се отчайвай ако не стане от първия път. Опитвай отново и отново, и отново, и отново... пък може и да разбереш какво е самсара. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Декември 20, 2011 Автор Доклад Share Добавено Декември 20, 2011 Тук и двамата според мен кривнахте в някакви крайности. Мисля си, че Хем, желанието за самоусъвършенстване може да роди най-усъвършенствания и гибелен егоизъм. Хем, че истинският и близък до Бог живот може да донесе един по-хубав и щастлив живот и то заслужен. Мария-София 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Декември 20, 2011 Доклад Share Добавено Декември 20, 2011 Духовното в момента е модерно по света с така наречените алтернативи: алтернативни учения, алтернативни хора, алтернативна енергия, алтернативна храна, алтернативен начин на живот... New Age едно алтернативно учение, събрало в себе си всички духовни учения на едно място, постулирайки, че всичко, в което вярваш е вярно. Докато истината е, че нищо, в което вярваме не е вярно. Толкова е проста. Мисълта ми беше, че дори това, за което говори Станимир е едно въртене на „по-високо” ниво отново в същия омагьосан кръг. Духовността няма нищо общо с всичко външно, видимо и осезаемо на този свят. Духовното търсене е вътрешно търсене. То е вглеждане вътре в себе си, а не оглеждане на вън, за нещо по-добро или по-хубаво. Духовността се изразява в „кървавата” битка на един да унищожи егото си или представата за самия себе си. Никой обаче не е склонен да се вгледа навътре, защото не иска да открие какво има там. Духовността не е за това как да станем творци на един по-хубав живот, защото това е егоизъм. В наши дни както и в минали, духовността е най-задълбочения егоизъм от който няма оттърване, точно по причина, че искаме да се самоусъсвършенстваме, но не искаме да се самоунищожим. Има ли отърване от егоизма, ' щото като те чета и в мен го има? Не егоизъм да имам нещо, да съм някой, а едно силно искане да бъде света такъв, какъвто аз го искам. Не е грешен егоизъм да се стремиш да бъдеш безгрешен, съвършен ( според представите си), как мислиш? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Декември 20, 2011 Доклад Share Добавено Декември 20, 2011 Духовността се изразява в „кървавата” битка на един да унищожи егото си или представата за самия себе си. Никой обаче не е склонен да се вгледа навътре, защото не иска да открие какво има там. Духовността не е за това как да станем творци на един по-хубав живот, защото това е егоизъм. В наши дни както и в минали, духовността е най-задълбочения егоизъм от който няма оттърване, точно по причина, че искаме да се самоусъсвършенстваме, но не искаме да се самоунищожим. Самоунищожение и самоусъвършенстване, несъвместими ли са ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 20, 2011 Доклад Share Добавено Декември 20, 2011 Да, ако се отнасят до едно и също нещо. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Декември 20, 2011 Доклад Share Добавено Декември 20, 2011 До кое нещо ? Нали се визира смисълът на живота, приближаването до Бог. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Декември 21, 2011 Доклад Share Добавено Декември 21, 2011 (edited) Станимир: „Ако се самоотречеш от живота си като човек” Всичко друго е егоизъм. Вие предпочитате да останете в комфортната зона на вярванията си, защото от там е уютно и удобно да се философства. Но не искате да се изправите пред вътрешните си демони и да ги погледнете в очите, защото всички се страхуват до смърт от тях. Убий поне един демон, откажи се поне от една своя страст завинаги, и така, малко по-малко, по един опит всеки път. Докато накрая не стигнеш до бащата на всички демони - страха. Той държи във властта си душите на хората. За да го победиш, ще трябва да „умреш”. И когато „умреш” за него, ще се „родиш” като ангел в ония по-високи области, за които говори твоя учител, но няма да си човек, такъв какъвто очакват другите от теб да бъдеш. Цената е всичко и никой не иска да я плати. Това е смисъла на самоунищожаването и приближаването до Бог. Редактирано Декември 21, 2011 от no_self Мария-София 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Декември 21, 2011 Доклад Share Добавено Декември 21, 2011 "ние"... и... "вие" На къде ли накланя везната? Мария-София и Розалина 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Декември 21, 2011 Автор Доклад Share Добавено Декември 21, 2011 (edited) .....едно силно искане да бъде света такъв, какъвто аз го искам. Не е грешен егоизъм да се стремиш да бъдеш безгрешен, съвършен ( според представите си), как мислиш? По първото. Критикуваш Бог, че е създал света неправилно. Та ти знаеш по-добре от него какъв да бъде По второто. Критукуваш Бог, че теб е създал неправилно. Та ти по-добре о тнего знаеш какво е да си съвършен. Всичко това води до загуба на жизненя сила, увяхване, смърт. Редактирано Декември 21, 2011 от БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 21, 2011 Доклад Share Добавено Декември 21, 2011 Станимир: „Ако се самоотречеш от живота си като човек” Всичко друго е егоизъм. Вие предпочитате да останете в комфортната зона на вярванията си, защото от там е уютно и удобно да се философства. Но не искате да се изправите пред вътрешните си демони и да ги погледнете в очите, защото всички се страхуват до смърт от тях. Убий поне един демон, откажи се поне от една своя страст завинаги, и така, малко по-малко, по един опит всеки път. Докато накрая не стигнеш до бащата на всички демони - страха. Той държи във властта си душите на хората. За да го победиш, ще трябва да „умреш”. И когато „умреш” за него, ще се „родиш” като ангел в ония по-високи области, за които говори твоя учител, но няма да си човек, такъв какъвто очакват другите от теб да бъдеш. Цената е всичко и никой не иска да я плати. Това е смисъла на самоунищожаването и приближаването до Бог. Добре, това горе-долу е вярно. Но не ми е ясно за какво самоунищожение говориш. Нима победата над човешките слабости е самоунищожение? „Цената е всичко“ – това също е илюзия. Сега поясняваш, че човек „умира“ за човешките слабости и това се разбира под „самоунищожение“. Важно пояснение, въпреки че е малко закъсняло. То изменя изцяло смисъла на предходното ти мнение. Е, аз когато говоря за човека имам в предвид истинския човек, а не това с което се отъждествява. Така смятам за коректно. Човекът е триадата атма-будхи-манас, а от трите нито едно не може да бъде жертвано. Дори и слънцето ни дарява само светлината и топлината си, но източника на тази светлина и топлина пази дълбоко в себе си – той не може да бъде жертван или раздаван. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Декември 21, 2011 Доклад Share Добавено Декември 21, 2011 „Духовността не е разходка в парка в слънчев ден, бърборейки за приятни неща, с идеите за мир на земята и за добрата воля между хората. В гъвкавата си сърцевина тази духовност е пълна с нежно фокусиране и мека светлина, тиха музика, всичко е леко и приятно, даже пухкаво. Всеки въведен в истинския процес на събуждане би видял подобна фриволност така, както някой човек, който води кървава битка на истинското бойно поле, все едно, че вижда децата да си играят в двора на война. Истинската духовност е свирепо, безжалостно и яростно въстание. Тя е издигането на подтиснатия в следване на заповедта направи-или-умри за свободата. Това не е нещо, което хората правят за да спечелят заслуги или да впечатлят приятелите си или да намерят по-голяма радост и смисъл в живота. То е самоубийствено нападение към враг с невъобразимо превъзходство.” „Има само един истински култ – Култът към Фалшивата Собствена Личност- и всеки е фанатично посветен член. Събуждането е процес на разпрограмиране. Просветлението е непрограмирано състояние. Единствената истина за всеки човек лежи като черна дупка в самата му сърцевина. И всичко друго, всичко друго е само боклуци и глупости, остатъци и отломки, които покриват дупката. Всеки страх в основата си е страх от вътрешната черна дупка и нищо от тази страна на черната дупка не е истинско. Процеса на достигане на просветление е за това как да се разчупят и разбият пречките и задръстването, отблокирането на запушването и встъпването в дупката. И всичко, което не е свързано с попадането в и преминаването през дупката е само още повече безсмислици и наноси от парчета.” „Смъртта на егото, в смисъла и значението на тази не-личност е всичко за което става въпрос в това пътешествие.” „Нищо истинско не може да бъде разрушено, нищо фалшиво не съществува.” „Егото е фалшивата личност. Всичко, което ти казва, че си разделен от всичко друго е фалшиво. Има само едно нещо. Това, което е то, е това, което си ти. Всичко, което ти казва нещо друго е твоята собствена, лична, фалшива интерпретация. Това е егото, това си ти и това е същността на невежеството.” „Няма истинска личност, която да бъде възприемана – има само фалшива самоличност и безличност (не-личност). Един търси истинската си личност и не успява да открие нищо, тъй както истинската му личност не е била истина изобщо.” „Няма истинска личност, истинско себе. Истината и личността са взаимно изключващи се.” Мария-София 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Декември 21, 2011 Доклад Share Добавено Декември 21, 2011 E, нещата не са толкова прости Там е работата, че хем има индивидуалност, хем сме свързани и едно цяло. B__ и Ники_ 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария-София Добавено Декември 22, 2011 Доклад Share Добавено Декември 22, 2011 (edited) Нещата са прости,когато излезеш от схемата на дуалността. Ники го е написал по-горе:Златната среда-трудно се гради и поддържа.... Редактирано Декември 22, 2011 от Мария-София Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Теодора Андреева Добавено Февруари 15, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 15, 2012 (edited) Мисля си, че Хем, желанието за самоусъвършенстване може да роди най-усъвършенствания и гибелен егоизъм.... Най-големите дяволи са в така наречените духовни общества. Говори ти смиреният човечец за мир и любов, говори ти за положителни енергии и в следващия момент такова го плесне, че да не можеш да се очистиш цял ден. Има един момент когато търсещият се е полутал из живота, попрочел разни неща, разбрал разни закони и истини, и си казва "Леле, колко съм велик и възвишен, колко съм напреднал, а другите колко са изостанали и нищо не разбират, трябва да им обясня кое е правилно и кое - не, да им отворя очите!" Много фатален момент. И като получи няколко кармични плесвания по ръчичките (защото незнаещият греши, за да се научи, но знаещият няма това право) търсещият разбира че досега е бил в теоретичния курс, а сега минава в практическия, където трябва да въведе в практика това което е научил, т.е. да започне да живее (а не само да говори и да мисли) в мир и любов. Всичко научено преминава в начина му на живот и даже забравя, че го е учил, то става част от него. И тогава престава да се възмущава, да се гневи, да критикува, да съди, да поучава, да се самозаблуждава и пр. Тогава прегръща само истината и търси смисъла и причината на това което се случва. (Източник на горните размишления - наблюдения и собствен опит) Редактирано Февруари 15, 2012 от Теодора Андреева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диан Георгиев Добавено Февруари 15, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 15, 2012 Чак "духовни имитации" не бих ги нарекъл. Така разбират хората духовното - така го правят. Духовните дейности са част от живота въобще, а всяко живо същество живее както разбира и както му е възможно да живее. Защо го разбира така и защо са му такива възможностите, са големи въпроси които изискват доста познания за да бъдат отговорени. Значително по-лесно е да се разкритикуват различните от нашия начини на живот, на духовност и т.н. А критикуването също е елемент на светоусещането който може да се нарече "имитация на мъдрост" поради леснотата си. Розалина и Диана Илиева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Теодора Андреева Добавено Февруари 16, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2012 ... А критикуването също е елемент на светоусещането който може да се нарече "имитация на мъдрост" поради леснотата си. Не знам дали е критика, споделям просто опит. И нямам претенциите да съм мъдра. Може и да съм мъдра, но нямам претенции. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диан Георгиев Добавено Февруари 16, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2012 ... А критикуването също е елемент на светоусещането който може да се нарече "имитация на мъдрост" поради леснотата си. Не знам дали е критика, споделям просто опит. И нямам претенциите да съм мъдра. Може и да съм мъдра, но нямам претенции. Мнението ми е по темата както е обяснена в началото, не конкретно към вашето мнение което не съм чел. Форумната обмяна на мнения понякога подвежда, и аз съм се обърквал така. Chaos 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Галио Добавено Февруари 16, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2012 (edited) Идват просветлени хора. Създават школа и наука. Обучават членовете на школата, Показва им форма, смисъл, същност. Умират просветлените. Остават старшите ученици. Те успяват да обучават по форма и смисъл, но не и по същност. Умират старшите ученици. Идват кандидат учители, които могат да обучават само по форма. И така е със всяка наука, всяко начинание, всяко знание във времето, Едно умира и друго се ражда, а умиращото е толкова притегателно със формата си. То и единствено форма има. Защото това позволява на човека да проектира всеки свой въображаем смисъл и същност върху формата. Затуй е толкова притегателно. И дори да се яви някой, който да умее да открои смисъла и същността от формата, то никой няма да му обърне внимание. Хубаво е в света на илюзиите.... Какви духовни имитации познаваме? Аз се сещам да изредя: - "духовните" екскурзии в Египет, Индия и т.н. - дистанционното духовно обучение (хе хе хе ха ха ха) - "духовните" телевизии - отхвърлянето на човешкото и материалното - духовните сбирки, където се прави единствено безцелно бла-бла-бла-бла - "следването на духовно течение" (не се знае въздушно ли е или водно) - модата на Кабала - постоянното четене на "духовни" книги - аз и ох по всичко толкова духовно, тооооолкова възвишено - ооооо да, тази толкова голяма увереност в собствената позиция, която се прокламира за вяра......... Вие какво можете да допълните? - очакването някой (духовна или материална същност) да ти каже какво и как да правиш - гуро централизацията - масонските(и не само) духовни иеарархии - като цяло ясновидството/лечителството за пари (има и тук-таме изключения) - любопитството да се надниква в бъдещето - ритуалите, наизустяването - духовната идентификация с определена външна визия - приемането на нещо за 100% вярно само защото е написано еди си къде или еди си кой го е казал - излишното самочувствие (обикновенно с цел всеяване на респект към !специалната! мисия на душата живееща в дадено физическо тяло) - страхът да не бъдеш отхвърлен от дадена духовна група, общество или Бог (мотиваторът трябва да бъде любовта и желанието! ако то липсва значи не сме за там) ................... Редактирано Февруари 16, 2012 от Галио Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Март 12, 2012 Доклад Share Добавено Март 12, 2012 Духовния бизнес (или нашествието на лъжепророците) http://www.svoizbor....false-prophets/ Мария-София и Диана Илиева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.