Методи от Учителя за самовъзпитание

[Лъчезарна]

Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за нещата, да прилагате знанията и способностите си като методи за самовъзпитанието си.

~

За да се освободи от лошите и отрицателни мисли, човек трябва да работи върху самовъзпитанието си, да прави опити.

Какво разбирате под думата „самовъзпитание“? Самовъзпитание означава самостоятелно хранене. В пътя на самовъзпитанието си човек прави много опити, докато дойде най-после до известен метод. Така той изработва прави чувства и мисли, които представляват негова лична опитност. Ценни са мислите на човека, който е дошъл до тях чрез свои лични преживявания.

За пример, за да стане учен, човек идва до заключение, че трябва да употреби постоянство и работа. За да стане певец, човек трябва да има добре развит ларинкс, да има любов към пеенето и добър учител. За да бъде красив, човек трябва да се свързва с красиви образи и лица, от които да се въодушевява. За да стане умен, човек трябва да се свързва с мисълта на разумните и възвишени същества. Ако иска да придобие великата Любов, човек трябва да се свърже с Бога. Той ще приеме Божията Любов през горната част на главата си, през темето. Физическата любов пък минава през задната част на главата.

Изобщо, всеки мозъчен център е свързан с известни сили на природата. Като знае това, човек трябва да бъде внимателен, да не пипа центровете си безразборно. Ако пипне някой център не на време, той може да си причини голяма пакост. Ако пипне някой център на време и знае как да го пипне, той може да подобри състоянието си. Това знание може да се използва при самовъзпитанието на човека.

Като ученици, вие трябва да гледате на тялото си като на нещо свещено. Ето защо, когато пипа тялото си, човек трябва да знае, че то представлява част от великия космос. Следователно чрез тялото си той има отношение към космоса. Всяка дисхармония, причинена някъде в тялото му, внася дисхармония и в космоса. Има центрове в човешкия организъм, които не трябва да се докосват. Докосне ли се до тях, без да иска, човек произвежда експлозия в себе си. Само посветеният знае кога и как да се докосва до центровете на своя организъм. За да не произвеждате несъзнателни експлозии в себе си, трябва да контролирате движенията си. Избягвайте несъзнателните, безразборни движения и вървете към съзнателните и разумни.

В този смисъл самовъзпитанието се заключава в съзнателно живеене. Да се самовъзпитава човек, това значи да прави съзнателни движения, да дава път на разумността в себе си.

~

За развиване на всеки център, на всяка способност са нужни работа и упражнения. Физиологически човек може да е построен по един или по друг начин, но чрез съзнателна работа, чрез самовъзпитание той може да изправи лошите влияния на планетите върху себе си и да усили добрите.

Киселицата ябълка може да се присади с доброкачествена присадка и да дава добри плодове. Значи разумният човек може да присади доброто в себе си. Мнозина казват, че условията на живота са лоши, че човек не може да прояви доброто и т.н. Това са умствени построения, които се отнасят само до невежия. Обаче който има знания, той работи, упражнява се, прилага и постепенно се усъвършенства. Не е лесно човек да се усъвършенства, но не е невъзможно. Чрез усилена и съзнателна работа върху себе си, той може да възпита своите слабости и да усили доброто, което е вложено в него.

~

...за човека природата разполага и с други методи. Тя му посочва своите по-високи методи и го оставя сам да се възпитава. Ако следва нейните методи, той ще има добри резултати. Всяко живо същество – риба, птица, млекопитаещо – има свои специфични методи за възпитание; и всеки човек, учен или прост, също така има специфични методи за възпитание и самовъзпитание.

Изобщо, когато човек иска да възпитава и да се самовъзпитава правилно, трябва да следи методите на мъдреците и на светиите, защото те черпят знания от разумната природа. Проследете техния живот, да видите как лягат и стават, как се мият и обличат, как се молят и работят. Чрез самовъзпитание човек може да измени стария живот, да влезе в областта на новия, където нещата стават правилно. Някой се гневи и мисли, че по този начин ще изправи себе си и окръжаващите. С гняв нищо не се постига. Има един гняв, който помага на човека, но когато произтича от силата на Божественото Начало. Ако Божественото не взима участие в постъпките ви, лесно ще капитулирате.

~

Дръжте в ума си мисълта, че всичко, което е вложено във вас, е разумно; че животът има смисъл и трябва да се ползвате от методите на природата при самовъзпитанието си. Че нямате още истински знания, това не трябва да ви смущава, но ако не работите за придобиване на тези знания, това не ви извинява. Всички хора страдат, понеже имат условия да работят, а не ги използват. – „Ама грешни хора сме.“ – И това не ви извинява. Щом имаш погрешки, ще ги изправиш. Казано е в Писанието, че за всяка празна дума ще даваш отчет. Всяка празна дума е дълг, който трябва да платиш с лихвите заедно.

~

Всички трябва да работите за себе си и за своите ближни. Работата е един от важните методи при самовъзпитанието. Ако не работите доброволно, насила ще ви заставят, но ще имате други резултати. Истинската работа подразбира работата с любов и без насилие. Ако работи по този начин, човек се радва на резултатите си. Работи ли без любов, резултатите му ще бъдат плачевни. Който учи с любов, радва се на успехите си. Само такъв човек може да стане учен.

Приложете Любовта като метод при самовъзпитанието, за да развиете и най-малките дарби, вложени във вас. Любовта изключва всякакво обезсърчаване. Колкото пъти и да паднете, пак ще станете. Дали ще изгубите имането си или здравето си, пак ще ги придобиете. Човекът на Любовта не губи нищо. Временно може да изгуби нещо или да се лиши от него, но пак ще го придобие. В Любовта има само печалби и придобивки.

Като ученици, вие трябва да гледате оптимистично на живота. Каквото и да ви се случи, приемайте го с радост. Отнасяйте се съзнателно към мъчнотиите си, за да откриете ценното, което се намира в тях. Всяка мъчнотия, всяко страдание носят известни блага. Използвайте благата, които радостите и страданията ви носят в живота. Във всичко виждайте проявите на великата Божия Любов, Мъдрост и Истина. Този е правият метод, който можете да приложите при самовъзпитанието.

Методи за самовъзпитание, МОК, 06.02.1931 г.

[Лъчезарна]

Различието между хората съществува не само във външните им черти, но и в техния вътрешен живот. За пример, един човек има силно желание да постигане някаква идея, а у друг някой желанието за същата идея е слабо, или почти го няма. Причината за силното или слабо желание на човека към нещо се обуславя от закона за съответствие между нещата. Желанията на човека, силни или слаби, са необходими като методи за неговото самовъзпитание. Чрез желанията си той изучава силите на своя организъм, с които работи.

~

Всяка мисъл, всяко чувство, всяко желание имат определено място. Измените ли местата им, турите ли ги по-близо или по-далеч, отколкото трябва, вие нарушавате естествения ход на нещата. Временно можете да ги приближите към себе си, докато ги изучите. После ще ги поставите на местата им. Не постъпвате ли така, вие сами си създавате противоречия.

Следователно, да възприемате една мисъл, това значи да я проучите, обработите и след това да я поставите на нейното място. Да проявите едно желание, това значи да изучите неговия характер и произход, да го облагородите и да го поставите на мястото му. Да направите една добра постъпка, това значи да реализирате един плод, който да съдържа обработената мисъл и облагороденото желание, и след това да я поставите на пътя, който Природата ѝ определила. Да поставяш всяко нещо на своето място, това значи да си разрешил правилно една от трудните задачи на живота. Това е задача на възпитанието и на самовъзпитанието.

Казваме въз-питание. Думата „питание“ започва с буквата „П“ – узрял плод, който е готов вече да падне на земята. Буквата „Т“ показва, че за да узрее плодът, човек трябва да мине през известни противодействия. Буквата „А“ означава бременност. Значи, който се храни, т.е. възприема, трябва да израсте, да цъфне, да завърже и да узрее. За да мине през тези процеси, човек трябва да е бременен с някаква идея.

И тъй, да се самовъзпитава човек, това значи да работи с една от великите науки. Самовъзпитанието е музика, хармония. Който не може да се самовъзпитава, той е дошъл до онази дисхармония, която нарушава естествените процеси в живота му. Той постоянно се оплаква, че това няма, онова няма и сам се трови. – Защо? – Не знае как да съпоставя нещата. Изпаднете ли в безпаричие, поставете срещу него живота и вижте кое бихте предпочели. Каквито несгоди и мъчнотии да имате, поставете пред тях живота. Имате ли живот, здраве и сила, всичко ще преодолеете. Животът, даден на човека, е над всички блага, над всички временни постижения. За предпочитане е да бъдеш сиромах, невежа, но здрав и пълен с живот, отколкото богат и учен, но да изгубиш живота. Като живее, сиромахът може да стане богат, невежият – учен. Обаче ако отнемат живота му, всичко пропада – и знание, и богатство, и слава. Казано е в Писанието: „Блажени нищите духом“. – Защо? – Защото привидно те нямат нищо, а всъщност всичко притежават.

Като ученици на Великата Школа на живота, от вас се иска любов към Бога и към Истината. Докато не любите Бога, вие нямате живот в себе си; докато не обичате Истината, не можете да бъдете свободни. В каквото положение и да се намирате, бъдете готови да си кажете истината първо на себе си, да не се самозаблуждавате, да не се самоизлъгвате. Не затваряйте очите си пред истината. Каквато погрешка и да направите, изповядайте се пред себе си. Не закривайте погрешката си. Щом се изповядате, вие се освобождавате.

Изповядването на човека пред истината наричаме покаяние или освобождаване. Бъдете готови да казвате истината първо на себе си. Щом постигнете това, никой не е в състояние да ви обиди, да отнеме мира и равновесието на вашата дума. Който е придобил Истината, той е господар на себе си. Никой не е в състояние да му отнеме свободата. И да го лъжат, той не се лъже. Един път може да се излъже, но втори път не се лъже. Понякога се оставя да го лъжат, но сам никога не лъже. За предпочитане е да те лъжат, отколкото да лъжеш; да те обират, отколкото ти да обираш хората; да страдаш, отколкото да причиняваш страдания. Който лъже, краде, убива и причинява страдания на ближните си, всякога губи. Когото лъжат, крадат, измъчват, той всякога печели.

И тъй, ако сте слаби, не се обезсърчавайте; ако сте невежи, не се обезсърчавайте; ако сте сиромаси, пак не се обезсърчавайте. Вземете пример от житното зърно, което е малко, но храни цял свят. То прави слабия силен, неучения – учен, сиромаха – богат. И най-малките мисли, чувства и желания са в състояние да повдигнат човека. Те носят в себе си силата на житното зърно. Приемете малките житни зрънца, посадете ги в земята, обработвайте ги с радост. Те ще ви дадат плод стократно.

Превръщане и съпоставяне, МОК, 27.06.1930 г.

Редактирано Юни 1, 2012 от Лъчезарна

[B__]

От "Проява на съзнанието"

"...

Обърнете внимание върху следното нещо: ако вашето ограничено съзнание преодолява над всичко във вас, то ще спъне вашия прогрес, ще спъне цялото ви развитие. Това лесно може да проверите. – Как?– Ако наблюдавате развитието на детето, ще видите, че то расте и се развива правилно, благодарение на това, че съзнанието му не е заето с мисълта, дали расте, как расте и т.н. Обаче ако успеете да обхванете съзнанието му с мисълта, че то трябва да расте и да се развива бързо, неговото растене ще спре. Следователно, ако и вие,като малкото дете, започнете да живеете с мисълта за вашето растене,ще се спънете. Едно се иска от вас: да пожелаете да растете и след това да престанете вече да мислите за растенето. Защо? Защото растенето е Божествен процес, който не зависи от вас, Вие не можете сами да се заставите да растете. Искате ли да растете, отстранете далеч от себе си временното, ограниченото си съзнание и оставете душата си свободно да се развива. Вложете във вашето подсъзнание и свръхсъзнание желанието си да растете и не мислете повече върху него.Ще видите, че след известно време ще имате резултат.

Съвременните хора се спъват в развитието си, благодарение на известни прояви, които стават в тях преждевременно, преди да са дошли до съответното развитие. Например, мнозина, преди още да са влезли в Школата, са имали видения, сънища, светлини и си казват: „Нека влезем в Школата, да придобием там повече знания“. Обаче докато се ръководят от това ограничено съзнание, те ще изгубят и онова знание,което са имали до това време. Правилно е да запазят знанието си,защото знанието, което естествено са придобили отвън, не е в разрез с това, което ще придобият в Школата. Вън или вътре, Школата е една.Преди всичко, вие трябва да се стремите към свобода, да бъдете свободни по дух, по душа, по ум и по сърце..."

Редактирано Декември 17, 2011 от Лъчезарна

[Лъчезарна]

При сегашното състояние, в което се намирате, вие често се натъквате на някои наследствени черти, за които трябва да бъдете морално готови да ги посрещнете. В първичното тяло на човека или в тъй наречения матрикс* са складирани всички добри и лоши семена на човешките мисли и чувства, които от време на време се проявяват. Във всяко прераждане човек дава възможност или подтик на някои от своите мисли и чувства да се проявяват, да се развиват. За тази цел той трябва да има знания – за всеки даден случай да разбира как да постъпва. Например, някъде в градината си имате трън; какво ще направите с този трън? Ще го присадите, нищо повече. – Ама могло да се изкорени. Никакво изкореняване – ще го присадите. Някой е горделив; гордостта в него е трън, който не трябва да се изкорени, но да се присади. Този трън може да се присади, само когато се подчини на моралните чувства в човека. За тази цел човек трябва да развива моралните си чувства. Те се развиват чрез ума. Когато разработва умствените способности в себе си, по този начин човек влияе върху моралните си чувства и ги развива. За развиване на мозъка, на умствените способности пък влияят всички отрасли на изкуствата, на техниката, както и всички научни дисциплини.

Ако се вгледате в Природата, ще видите, че в нея има и музика, и изкуство, и наука. Де е музиката в Природата? В течението на водите, в клокоченето на изворите, в шумоленето на листата, в духането на ветровете. Де е изкуството в Природата? В различните краски на цветята, на крилцата на насекомите и пеперудите, на птиците. Де е архитектурата в Природата? В строежа на планините и скалите. Де са естествените науки? Естествените науки са изразени във всички минерали, растения и животни. Не само това, но в Природата ще срещнете философията на всички науки. Следователно, който иска да се самовъзпитава, нека влезе в контакт с живата, разумна Природа. Този контакт може да се създаде, когато човек постави в ума си мисълта, че Природата е жива, разумна и интелигентна. Дето влезете в Природата, вие сте обиколени от живи, съзнателни същества и сили. Достатъчно е да се нагласите съобразно нейните трептения, за да можете да влезете в общение с нея. Щом влезете в общение с Природата, тя ще ви упътва, ще ви дава методи за правилна и разумна работа върху себе си. Обаче това не се постига изведнъж, но постепенно, с течение на времето. Затова не напущайте още стария си живот. В този живот вие събирате нови възгледи, складирате ги в подсъзнанието, дето те се проявяват при специфични случаи.

...човешката енергия може да се разработи в три направления: в широчина, която дава стабилност на характера; в дълбочина, която дава активност и предприемчивост; във височина, която дава стремеж и полет на духа. Тези са трите насоки, които могат да се дадат на енергиите в човешкия мозък. Оттук и всяка идея трябва да има широчина, дълбочина и височина. Широчината се проектира на физическия свят, дълбочината – в Духовния, т.е. в Сърдечния или Астралния свят, а височината – в Умствения свят.

В заключение на това можем да кажем, че недъзите в съвременния свят се дължат на човешката мисъл. Това не значи, че има някакъв недоимък в нея. Напротив, човек страда от излишък на енергия, която не е разработил. При съвременното възпитание трябва да се има предвид следното: да се намери път на излишната енергия и да се впрегне на работа, защото Природата наказва всички ония, които складират нейната енергия и не я използват. Това всеки е забелязал. Когато се отпусне, когато стане мързелив, човек започва да надебелява, придобива много мазнини. Като не разбира законите на Природата, той се радва, че се е оправил. Никакво оправяне не е това. Природата няма да закъснее да даде урок на този човек. Как? Ще му изпрати една болест, която всичко ще стопи. С това тя иска да каже, че трябва да се работи. Природата не търпи никакъв застой – никой няма право да държи енергиите на Природата в застой.

Следователно Природата изисква от човека да бъде изправен едновременно и в трите свята – физически, Духовен и Умствен. Той трябва да работи едновременно и в трите свята. Особено това се изисква от ученика. Като наблюдавам лицата ви, виждам, че вие живеете повече в света на чувствата, отколкото в Умствения свят. Вие още не сте влезли в света на здравата, положителна мисъл. Който живее в чувствения свят, той мяза на мома, която по цели дни се оглежда в огледало – измие се, нареди се, облече се и хайде пред огледалото. След половин или един час – пак същата история. Седите, оглеждате се и намислите някакъв план; неочаквано дойде нещо отвън, развали плана ви. Какво правите тогава? Поскърбите малко, но се облечете в нов костюм и хайде пред огледалото. Мислите, че като излезете така облечен, ще направите нещо особено. Излезете в света, но виждате, че нищо не можете да направите; пак се върнете, обаче с едно малко разочарование. Не си правете илюзии, знайте, че новият костюм нищо няма да ви придаде. При сегашните условия на Живота костюмите не спасяват човека. Защо? Защото съвременните хора още живеят в низшите полета на Астралния и Менталния свят. Докато не излязат от тези полета, те нищо не могат да направят. Това, което сега става на физическия свят – страдания, изпитания, всичко иде в помощ на съвременните хора, за да ги подтикне към Новата култура, към новия Живот. Невидимият свят изпраща свои представители да се въплътят на Земята с цел да дадат нова насока на културата.

~

...способен, умен човек е този, който действа едновре­менно в три области на своя ум – в широчина, в дълбочина и височина. Той трябва да бъде добър математик, музикант, философ; освен това в него трябва да бъдат добре развити моралните, обществените и домашните чувства. Из­общо, когато всички способности и чувства действат едновременно в човека, той минава за умен, за правилно развит човек. Наблюдавайте, изучавайте главите на различните хора, за да видите каква е идеалната глава. Вие трябва съзна­телно да работите, да въздействате върху различните мозъчни центрове, да ги разработвате.

Гордост и тщеславие, ООК, 24.01.1923 г.

[Лъчезарна]

Когато има противодействие срещу Любовта, тя минава и руши всичко. Тя не се спира в пътя си. Колкото и да е гъста материята, тя минава и я разрушава. Махнете крановете по отношение на Любовта. Любовта не обича препятствията. Тези норми не са за света. Те са за посветените. Светът нека си върви със своите кранове. Любовта е мощна. Единствената сила, която не търпи никакво противодействие, е Любовта.

Когато Бог проектира едно чувство чрез теб, горко ти, ако искаш да го спреш. То ще пробие бента, ще си излезе и ще те разруши. То е сила, буря. Ако се възпротивиш, не можеш да го спреш. Когато някой човек обича, ти се радвай на неговата любов. Това е Новото учение, което сте забравили. Имате много да се учите в Любовта. И не спъвай човек, който обича, защото той ще извърши много добри работи. И най-лошия човек, като обикне, не го спъвай в любовта му. Всеки обича както може. Започнете ли да го учите как да обича, вие затваряте крана на Любовта.

Не подпушвайте Любовта. Най-малкото ограничение на Любовта внася отрова в човека. Да ограничавате Любовта, това значи да ограничавате Бога в себе си. Колко трябва да те обичат, нямаш право да се месиш в това. Оставете всеки човек да прояви свободно любовта си. Трябва едно вътрешно самовъзпитание.

Изпити на Любовта, Акордиране на човешката душа - том 1

​Най-мъчният въпрос, който съществува в света, е да станат хората добри. Това е голямо изкуство. Трябва да работите. Единственото разумно нещо в света е Доброто. То е вечното, мощното. Това, което може да превръща алхимически нещата, това, което може да превръща простите елементи в скъпоценни камъни, това е само Доброто. Любовта прави очите чисти и светли, а злото ги прави тъмни. При злото лицето потъмнява, а при Доброто става светло.

Като видя някой човек, мен ме интересува да знам дали е отворил вратата на Доброто и на Любовта. Самовъзпитанието трябва да се започне оттам. Правиш ли едно добро, една малка услуга, никой да не те вижда, върши я и да ти е приятно. Например в гората полееш едно цветенце и ти е приятно. Никой не те е видял. Това цветенце стои в ума ти. Доброто е условие за Съвършенство. Защо трябва да бъдем добри? За да имаме условия за Живот и защото Съвършенството е живот и наша цел.

~

Човек отведнъж не може да придобие Добрия живот. За да бъде сега добър, трябва да се е трудил с векове. Всяко добро дело, всяка добра мисъл увеличава нашата вяра. Само когато човек действа с Добро е свободен, правиш ли зло, ставаш роб на условията. Ако си лош, ти си вързан роб.

Изкуството да правим добро, Акордиране на човешката душа - том 1

[Лъчезарна]

Някои мисли имат мечешки характер, някои – вълчи характер, други имат общ характер. Някоя мисъл, като дойде при тебе, произвежда неприятно състояние. И чувствата имат различен характер. Те не са еднообразни. Разнообразие има в тях. Природата е пълна с голямо разнообразие.

Та при самовъзпитанието ще изучавате мислите си, ще проучавате чувствата си и постъпките си. Всяка една постъпка, след като я направиш, ще я проучаваш. Ако я проучаваш, може да се ползуваш. Ако не я проучаваш, могат да се случат много големи неприятности. Та усложненият живот седи в това, че ние не проучаваме естеството на мислите, на чувствата и на постъпките си. Защото има постъпки наши, а има постъпки чужди, на други. Един ден нашите постъпки по отражение ще влияят на другите хора, които идат след нас. Това са влияния, които идат от нас. А пък някой път ние се влияем от постъпките на хората, които са били преди нас. Не сме толкоз независими. Ако вятърът духа, на кого е тази постъпка? На какво се дължи духането на вятъра? Науката обяснява, че известни пластове на въздуха са студени, а други – топли. Топлите пластове стават по-леки, а студените – по-тежки. Следователно, студените пластове слизат надолу, а топлите се качват нагоре. И от това се образува течението на вятъра.

Питам: На какво се дължат теченията на вътрешния живот на човека? – Чувствата пораждат топлина. А дето има изстиване, има развита мисъл. Мисълта произвежда изстудяване. Та следователно, когато в природата имаме студени течения, това е там, дето разумни същества са взели силно участие със своята мисъл и са изстудили въздуха. А с чувствата на хората се образува топлина. И тогаз чрез мислите и чувствата на хората се образува движение. Та вашият ум ще произведе едно студено течение във вас. И сърцето ви ще произведе едно топло течение във вас и от тези две течения се образува един въртеж, едно движение. И това движение носи правилния живот. И в това е вътрешното кръвообращение на човека. Когато чувствата са правилни, нормални, те развиват естествена топлина. И когато умът е нормален, то се развива нормално изстудяване и тогаз се образува нормален живот. Понякой път умът образува по-голямо изстудяване, отколкото трябва, а понякой път сърцето може да развие по-голяма топлина, отколкото трябва. И там е всичкото противоречие.

При самовъзпитанието се изисква: Да имаме само малко охладяване и малко затопляне. И да се образува едно движение. Изучавайте себе си. Вашите мисли и вашите чувства, и вашите постъпки. И тогава ще имате малко по-малко страдания, отколкото сега.

Самовъзпитание, МОК, 21.04.1939 г.

[Лъчезарна]

Мисълта, с която трябва да се позанимаваме, е: Човек да бъде силен, да бъде в състояние да заповядва на духовете. Той трябва да знае, че е силен и да не се обезсърчава. Гладувал е три деня, няма какво да се обезсърчава. Няма да умре. Няма какво да се обезсърчаваш, защото ако ще умираш и да се обезсърчаваш, и да не се обезсърчаваш, ще умреш, какво от това? Най-добре умри без обезсърчение. Дошли са лекари и ти казват, че след 3-4 дни ще отидеш на онзи свят. Какво трябва да правиш? Кажи: Няма да умра! И няма да умреш! Има много примери. Човек казва: Няма да умра. Нищо повече! Защото да умре човек не е по Божията Воля. Бог не направи хората да умират. Смъртта дойде по съвсем друга причина. И следователно, ако вие отхвърлите причината, то смъртта не може да има власт над вас. Казвам сега практическата страна. Светът е създаден. Бог работи върху нас. Той иска ние да разбираме Неговите закони и да прилагаме тези закони.

~

Има вяра, която изключва абсолютно всяко съмнение. Ще кажеш: Да бъда здрав. Нищо повече. И ще бъдеш здрав. Но щом се съмняваш и кажеш "Сега не може, да се минат няколко седмици" - и всичко пропада.

~

Ако искате да прогресирате, започнете със закона на своето самовъзпитание, самообработване.

~

Когато у тебе има всичката добра воля, но хората не искат да живеят с тебе добре, остави ги спокойни, свободни, не се безпокой. Остави това на Божествения промисъл. Бог да уреди работите. Тази работа не принадлежи на тебе. Ако хората в една държава не живеят добре, това не зависи от тебе. Остави това на Бога. Ти ще кажеш: Аз ще се помоля. Ти ще се помолиш, но остави на Бога да оправи тази работа. Всеки може да оправи работите в себе си с помощта на Бога. Ако държите този закон, много по-малко страдания ще имате, отколкото сега имате. А пък ако не боравите с този закон, ще имате едно изпитание и непременно ще дойдете до същото място, до същия закон.

Небето е място на същества, които са станали напълно господари на своите слабости. Някой казва: Аз имам известна слабост. Царството Божие не е за слабите. Царството Божие не е за децата, а за силните, за разумните същества. Царството Божие е място, дето живеят разумни души, които се разбират и всеки човек там е толкова внимателен, че той счита интересите на другите хора като свои интереси. Той не поставя своите интереси по-горе от интересите на другите хора. Вие се приготвяте да влезете в този новия живот. Тогава на земята можете да опитате. Живеете между хора, които не ви разбират, вие се опитайте да имате мир в душата си. Първите християни ги били и те се връщали радостни и весели, че са ги били. Колко е мъчно след като си изгубил богатството да поблагодариш на Бога, че си се освободил от една тревога, от един товар. Болен си. Благодари на Бога. Пак ще оздравееш. Болестта не значи, че ще умреш. При болестта ще научиш нещо. При сегашните условия болестите са едно благословение. Ако знаеш как да се отнасяш с хората и условията, ти си в новия живот.

Важното е да работите върху себе си. Силата на човека седи в това. Онова, което може да направите върху себе си е на първо място, а другите неща са посторонни и те ще дойдат когато трябва. Мнозина братя и сестри са ми казвали: От амвона лесно се проповядва, но вкъщи мъчно се изпълнява. Съгласен съм. На амвона обаче нищо не се постига. По някой път аз чета Библията. След това като изляза вън правя опит. По някой път аз държа едни хубави дълги речи. На вас не съм държал такива хубави речи, както.на себе си. Някой път трябва да ви изнеса някоя реч, каквато държа на себе си. Вие по някой път трябва да държите такива красиви речи. Защото има една такава страна на живота: Всичко, каквото се случва в света, е за добро. За добро е само ако го разбереш. Ако не го разбереш, не е за добро. Откраднете. За добро ли е? Не е за добро. Но ако го разбереш, за добро е. Ще видиш добрата страна. Един млад брат го хващат, понеже студентите правили бунт и го набедили за един студент-бунтар. Турили го в затвора. Десет дни стоял там. И казва той: Много работи научих.

~

Вие някой път се интересувате от това как другите хора живеят. Аз посещавам всички религиозни общества - и православните църкви, и евангелските, и теософите. Какво са проповядвали учителите в миналото знам. Какво проповядват сега, също знам. Има само един метод за прилагане на Божественото учение. Много пътища има. Ти не можеш да приложиш каквото и да е учение без любов. Степента на твоето разбиране ще зависи от степента на твоята любов, която имаш към Бога. Този закон е такъв. Той е верен и в едно семейство. Ако жената обича мъжа си, ако майката обича дъщеря си и сина си, ако дъщерята обича майка си, тогава работите лесно стават. Там, дето има любов, работите лесно стават. Дето няма любов, стават мъчно. Това е вярно и в науката. Дето е любовта, там работите лесно стават и добре се нареждат. Някой път ние готовите работи, които имаме не можем да използваме, а започваме нови работи.

~

Как искате вие да започнете живота си? Ако аз се моля, щях да се помоля на Бога да ми даде сила, знание, мъдрост, любов, истина, свобода. Ще кажеш: Дай ми, Господи, сила, знание, любов, мъдрост, истина и свобода. Знанието трябва да знаем как да го добием и как да го използваме. Също и Мъдростта трябва да знаем как да я използваме. И Любовта трябва да знаем как да я употребим. Също Истината и свободата, които Бог ни е дал. На всички ви трябва малко повече сила. Не само мускулна сила, но и мозъчна сила. Не само сърдечна сила, но и сила, която подкрепя живота, сила, която е свързана с вечния живот, с това непреривното, Божественото. Защото е казано, че Бог е всесилен. Говоря за силата, която излиза от Божието всесилие.

~

Почнете със себе си. Дето имате някои дивачки, да ги присадите с хубави плодове. Дето има празни места, посаждайте. Имате известни лоши навици, не се безпокойте. Сприхав сте. Нищо не значи. Това е отлична енергия. Впрегни тази енергия на работа. Обичаш да говориш, отлична работа. Говори, обаче навреме и само хубавото. Но ти казваш: Не мога аз да се науча. - Не е вярно. Като спиш, ти мълчиш. Щом се събудиш, не можеш да мълчиш. Ще кажеш на жената: Дай да ядем, дай тигана, сложи трапезата. Дай легена. Какво лошо има в това? Защо ще се оплаква жената? Няма по-интересно нещо от това да ти говори един човек. Вие трябва да сте живели между 10 хиляди умрели, 10 години между тях, в мъчение и в мълчание и като дойде един жив човек да ви говори, ще видите каква сладчина е да ви говори човек.

Онова, което Христос е направил, постарайте се вие да го направите в себе си. Не чакайте Царството Божие да дойде на земята или да дойде Царството Божие във вас. И ако не дойде сега, закъснели сте. Вие не чакайте да станат преобразувания в България и в целия свят, но във вас всичко да стане съобразно Царството Божие и да кажете от днес нататък: Царството Божие е в нас, ние живеем в Царството Божие. Това е нова реформа.

Изпълнение Волята, Утринни Беседи, 04.02.1934 г.

[Лъчезарна]

Казвам, самовъзпитанието е процес, как да влезем в рая. Да създадем един рай в себе си. Думата „пъкъл“, те са човешки понятия. Адът не е такъв, какъвто го мислят хората. Доста учени хора са в пъкъла, професори, учени хора има, доктори, какви ли няма. И там се женят, деца имат. Деца, колкото искате. Според понятието на сегашните хора адът е само място на огън. Но огънят е велико благо на живота. Огънят е, който играе важна роля в създаването на света. Когато хората не знаят как да употребят огъня, там е всичкото зло. Когато човек не знае как да употреби храната, там е всичкото зло. Когато човек не знае как да употреби светлината, там е всичкото зло. Ако гледаме, цялата природа е един резултат за самовъзпитание. Едва сега влизаме в епохата на самовъзпитанието. Говори се за самовъзпитание, но хората не знаят какво нещо е самовъзпитанието. Думата „самовъзпитание“ произлиза от думата „питая“, значи храня, или храня някаква мисъл, или някакво чувство за нещо в света. От „питая“ произлиза думата „питам“. Някой път от един корен излязат няколко думи с няколко понятия. Не може правилно да се питаеш, ако нямаш обич към храната.

Да обичаш и да любиш, значи да имаш връзка. Любовта съществува само в един разумен свят. И обичта съществува само в един разумен свят. Любовта извън разумния свят тя не се проявява. Там има други механически закони. Когато хората не са възпитани, това показва, че не са в разумния свят. Не е лесна работа човек да се възпита. Но понеже едновременно живеем в три свята – живеем в умствения свят, дето се раждат мислите, едновременно живеем в духовния свят, дето се раждат чувствата, живеем във физическия свят, дето се раждат постъпките на човека.

~

Сега често хората не искат да се самовъзпитават. Те казват – човек да е унаследил нещата. Но унаследените неща произтичат от самовъзпитанието. Туй, което бащата добил чрез самовъзпитание, той го предава и на сина си. Туй, което синът добива чрез самовъзпитанието, го предава на следните поколения. И религиозните хора си предават. Ако дойдете до един религиозен човек, във вас ще се зароди желание, той ще ви даде тази сила, която излиза от него. Ако дружите с учени хора, те ще ви подбудят към наука. Значи с какъвто дружиш, такъв и ставаш. Мнозина искат, като са търговци, да станат светии. Никога не може да стане. Вие искате светията да стане търговец. То е невъзможно. Те са две неща невъзможни.

~

...целият живот трябва да се преобрази със самовъзпитанието. Любовта не може да стане достъпна за него, ако в него не се развие едно желание да измени живота си. Запример вие – някой човек, докато не го познавате, интересувате се. Като го познаете, казвате: „Не ме интересува.“ Вие още не сте го познали. Този човек не е проявен. Едно житно зърно, за да го разберете, трябва да го посеете в земята. Една лоза трябва да я посеете и да опитате плода. Само така да разгледате семето, не може да го познаете какъв плод ще даде. С туй не се изучава човекът.

Затуй първото нещо в самовъзпитанието, важна роля играе любовта и обичта. Ако ти не любиш, не можеш да се самовъзпиташ. Ти, ако не обичаш, не можеш да се самовъзпиташ. Тия два процеса вървят. Единият процес – любовта, спада към човешката мисъл, а обичта спада към процеса на човешкото сърце. Човек обича със своето сърце, а люби със своя ум. То е общо казано.

Може вас да ви се вижда малко странно, понеже имате известни опитности. Всички от вас сте любили и всички от вас сте обичали. Но вашата любов се е понижила, изгубила се е. Вашата обич и тя се е понижила. От обичта останали само едни чувства и от любовта останали само едни мисли. Аз наричам проста мисъл, когато погребваш един човек, останал само кости. Вземате свещените кости, държите ги в торбичка. Мускулите, човекът, стомахът, нервната система – всичко изчезнало. Тия свещени кости държите. Казвате: „Какво беше туй същество.“ Всеки, който не се възпитава с обич, и всеки, който не се възпитава с любов, в торба ще бъдат неговите кости. Всеки, който се възпитава с обич, и всеки, който се възпитава по любов, той е човек на безсмъртието.

~

Ние, хората, сме сенки на онзи истински човек. Че сме сенки, нашата форма ще се измени, докато сянката стане реалност. Когато сянката е най-малка, показва, че човек е на път да влезе в реалността. Когато сянката е по-малка, той е по-близо до реалността. Затуй в света, когато се увеличават страданията, човек е близо до реалността. И когато се увеличават благата, той е пак близо до реалността. В момента трябва да използвате и страданията, и благата. Страданието е едно благо. Онзи ученик, който влиза в училището, в страданието, той трябва да учи. Туй знание няма да го налеят в някое шише, но по четири-пет часа трябва да учи, вечерно време ще разрешава някои задачи. Ако е художник, ще рисува. Ако е скулптор, с чука ще работи, ако има някое друго изкуство, пак ще работи.

~

...докато вие в себе си не създадете онзи Божествен човек, който прониква вашето физическо тяло, вие не можете да се научите да живеете добре. То е невъзможно. Вън от Бога ние не можем да се научим да живеем добре.

~

...по закона на самовъзпитанието в сегашния живот всичките ни изпитания са за любовта към Бога. Първото нещо – ядеш хляб, трябва да знаеш източника на този хляб, откъде иде. Ще се обърнеш най-първо да го намериш откъде от слънцето иде. Да намериш онази категория същества на слънцето, които са изпратили енергия за България. Има същества от слънцето, които се интересуват от България. Те изпращат тази слънчева енергия, интересуват се как се употребява в България, колко жито трябва да се изпрати. Бюджет има – колко жито, колко круши, колко ябълки, колко деца трябва да се родят. Всичко за нея е предвидено. На всеки българин името е записано там. Казват, слънцето е горящо твърдо тяло. Не е горящо тяло. Не е горящо тяло слънцето.

~

От земята в оня свят ще занесем своите светли мисли, своите светли желания, мисли, които не умират, и желания, които не умират. С тях ще бъдем облечени, ще идем в другия свят.

Та казвам, мислите на Христа трябва да се родят в нас. Те говорят за раждането на Христа. Христос трябва да се роди в нашата мисъл. Говоря за Христа, за Божествения принцип в света, който ни свързва. Той трябва да се роди в нас, трябва да се роди в душата ни. То е последното място, до което може да дойде Христос. Христос не може да слезе по-долу от човешките постъпки. Христос сега не може да се роди на земята, да дойде да се въплъти, както едно време. Няма нужда той да има тази опитност. Ако във вас започнете със закона на любовта, вие ще видите Христа навсякъде, в колко хора има днес, в които Христос живее и се проявява. Казват: „Че как Христос се проявява?“ Че слънцето само едно отражение ли има? Милиони отражения има това слънце. Във всяко огледало слънцето се отразява. Във всяка душа, стига душата да е чиста, Христос се отразява. Той може да се отразява в мислите, в чувствата, в постъпките.

~

Христос казва: „От всичко човек трябва да се отрече.“ Използвайте всичките блага на света, на земята като сте, но не туряйте идеята тия блага да ги занесете в другия свят. Защото в оня свят има много по-големи блага, отколкото тук, на земята. Та вие по някой път мислите да идете да се оплачете на Господа, че сте страдали на земята. Вие оставете тази идея да се оплаквате. Той не се нуждае от оплаквания. Като се явите, трябва да му благодарите за хубавите мисли, които сте придобили, да му благодарите за хубавите чувства, които сте придобили, и за хубавите постъпки. Да му благодарите за всичко онова, което ви е дал. Ще идете да се оплаквате с някакво заявление. Каква е тази християнска идея? Няма какво да се оплакваме. Ще благодарим на Бога за всичко онова, което Бог върши. Писанието казва: „Всичко онова, което Бог върши, ще се превърне за добро.“ Често вие носите страдания, които не са ваши.

Човек трябва да знае как да се самовъзпитава. Идете между хора, които се карат, и ще получите едно лошо състояние. Идете между бедни и страдащи хора, веднага ще се измени вашето състояние. То е тяхно състояние, влиза във вас. Идете между здрави и весели хора, веднага вашето състояние ще се измени. Ако идете между учени хора или между музиканти, навсякъде ще се измени състоянието ви. По някой път вие страдате. Трябва да знаете законите, как да се освободите. Трябва да се пречистите.

Два начина има за пречистване на света – чрез изпаряване и чрез филтриране.

Страданието е един метод. То е земен метод през мозъка.

Радостта е филтриране на мисълта. Щом искаш една радост да бъде само на тебе, ти попадаш в погрешка. Радостта, която имаш, гледай да я дадеш на другите хора. То е благо.

А страданието гледай да го задържиш само за себе си. Ако искаш благородство, ако страданието дадеш на хората, губиш опитността, не печелиш. Задръж страданието, да печелиш.

За радостта е обратно. Ако задържиш доброто само за себе си, ти губиш. То е закон на самовъзпитание.

Всички сте готови да дадете страданието, търсите на кого да го турите на гърба му. Страданията няма какво да ги дадем. Страданията ги взема Бог. Ако искате да дадете страданието си някому, дайте го на Бога. Дойде ли Господ, дайте го, на човека не го давайте. Господ ще го оцени. Затова възложете товара си на Господа, радостта раздавайте на хората. То е възпитанието за в бъдеще.

Използвайте живота на земята. Не чакайте да идете в небето. Ако не използвате живота на земята, и горния свят не можете да използвате. После всички бъдете доволни от това, което имате. Има нещо, което ви липсва. Всички страдате от изобилие. Имате повече, отколкото ви трябва. Туй, което имате, го раздайте. Вие сте тръгнали на екскурзия, по петдесет килограма носите. Достатъчно е едно кило на гърба. Нищо повече.

Самовъзпитание, Неделни Беседи, 02.081942 г.

[Лъчезарна]

...силен човек е онзи, който е опитал и приложил Истината. Той върви в пътя си смело и решително. Като прилага закона за превръщане на енергиите, ученикът разбира значението му и не пита защо трябва да си служи с него. Той знае, че с прилагането на този закон се пести енергия. Той води човека по пътя на най-малките съпротивления. Вместо да се противопоставя на злото чрез мисълта и чувствата си, той прилага доброто срещу него и запазва силите и вътрешния си мир. Рече ли много да философства, той губи силите си и в края на краищата злото му става господар.

Тъй щото, ако се натъкнете на злото, не казвайте, че не можете да търпите. Какво ще правите, ако двама души ви налегнат и ви ударят 25 тояги? По необходимост ще търпите. Ако не търпите, положението ви ще се влоши. Ако по необходимост можете да търпите, защо да не търпите съзнателно и с Любов? Ако страдате, не казвайте, че не можете да понасяте страданията, но кажете: „С Любовта всичко мога да понеса“. Ако се натъкнете на някаква глупост, не казвайте, че не можете да понасяте човешките глупости, но кажете си: „С Мъдростта всичко мога да понеса“. Натъкнете ли се на лъжата, кажете си: „С Истината всичко мога да постигна“. Дръжте в ума си положителни мисли и в сърцето си – положителни чувства, за да се развивате правилно. Допуснете ли в себе си отрицателни мисли и отрицателни чувства, вие сами изопачавате живота си, сами се излагате на лошите последствия.

~

Бъдете положителни, стремете се към доброто и го прилагайте навсякъде в живота си. Както и да постъпват с вас, никога не мислете за отмъщение. Не казвайте, че ще отмъстите на своя неприятел, но кажете си: „Аз ще му отплатя с Любов, с Мъдрост, с Истина, с Правда, с Добро, с Милосърдие и т.н.“ Това значи да прилага човек закона за превръщане на енергиите; това значи да се свързва той съзнателно с разумните и възвишени същества; това значи да разбира езика на разумния свят и да си служи с него. Всяка положителна енергия е свързана с едно разумно същество. Да изучавате Божествения език, с който си служат разумните същества, това е задача на човека. Няма по-голямо благо за него от това, да чуе поне една дума на познат език. Той изпитва приятност, сърцето му се разширява, и пред него се отваря красив, обширен свят. Следователно, когато сте ожесточени, недоволни, обезсърчени, търсете причината в себе си: или не сте се молили искрено, или не сте се разговаряли с Бога на Неговия език. Ако говориш на Божествен език, всички ще те разберат; ако изпълняваш Божията воля, ще получиш Божието благословение.

Законът за трансформиране на енергиите е свързан със закона за необходимостта. Ето защо, когато прилагате закона за превръщането, първо ще започнете със закона на необходимостта. Например, гладен сте, изпитвате вътрешно безпокойство. Как ще трансформирате състоянието си? – Като приложите закона на необходимостта. Това значи да концентрирате мисълта си само в едно направление: да намерите отнякъде хляб, да задоволите глада си. Щом успокоите организма си, ще започнете да мислите къде ще пренощувате. Като разрешите и този въпрос, постепенно ще задоволявате и останалите си нужди, според степента на необходимостта. Който спазва закона на последователността, той получава отговор на молитвите си. Поставите ли всичките си желания за реализиране в един момент, нищо няма да постигнете. Всяко желание се реализира на своето време. Първо ще се молите за най-необходимото, без което в дадения момент не можете.

~

От хиляди години насам Духът работи върху човека, но още не го е преобразил. Мъчно се изменя човек. Време е вече да влезете в новия живот, да се преобразите. Това се постига с усилена работа върху себе си. Когато се приготвите за новия живот, Духът ще влезе във вас и в един момент ще се преобразите, ще станете нов човек. Мъчнотията се заключава в приготвянето. Щом се приготви човек, новото иде вече и той се обновява и преобразява. Прилагайте Божествените закони и не се безпокойте, всичко ще дойде на своето време.

Днес говоря за онези от вас, които искат да прилагат. Приложете Божествения закон, според който първо ще действате, а после ще мислите. Резултатите, които сте придобили, ще ви накарат да мислите защо сте постъпили по един, а не по друг начин, при какви условия сте работили и т.н. Който иска първо да мисли, а после да действа, не е готов за школата. Не е достатъчно само да се борите за първи места, но трябва да ги заслужите.

~

Като ученици, от всички се изисква послушание. Който изпълнява волята Божия, той е послушен. Ще каже някой, че Духът му казал как трябва да постъпи. Духът говори на всички еднакво. Ние не вярваме на този дух, който говори на едного по един начин, а на другиго – по друг. Думите на Духа са Божии думи. Волята на Духа е Божия воля. Казано е в Писанието: „По делата им ще ги познаете“. Ние казваме: От резултатите ще познаете, Духът ли ви говори, или някой малък дух. Който изпълнява Божията воля, той се радва на добри резултати. Който не изпълнява Божията воля, той носи лошите последствия, като се подчинява на чужда воля.

~

Послушание се иска от ученика. Каже ли ви Духът да станете, веднага станете. „Вървете напред!“ – веднага бъдете готови за път. Най-малкото непослушание води към лоши последствия. Ако духът ви каже да се качите на върха, ще се качите, без да питате защо и за какво. Който може да се качва по високите места, той може да бъде ученик, на него всякога се разчита. Работете съзнателно върху себе си, да изпълните това, което ви се дава. Каквото чуете от Бога, приложете го точно, без никакви изменения. Ако правите корекции, вие ще изопачите Словото Божие. Бъдете точни и изпълнителни. Прилагайте закона за необходимостта и за превръщане на енергиите.

Белите братя работят върху вас, и вие трябва да работите. Ако не работите, ще дойдат други да ви заместят. Няма да се минат много години и ще бъдете свидетели на методите, чрез които новото си пробива път. Отвън, от целия свят ще дойдат братя и сестри, да подемат новите идеи и да ги разнесат по домовете си. Отвън ще дойдат братя и сестри да се обединят в едно цяло, да работят в единство и съгласие. Бялото Братство иска примерни, добри ученици.

Пред вас се открива велико бъдеще. Стремете се към него, без да се обезсърчавате. Не се оплаквайте от самарите, които носите. Всеки сам, доброволно, е поел своя самар. На всеки са дадени сили да го изнесе. Каже ли веднъж: „Ще нося товара си, ще вървя напред!“ – той трябва да изпълни обещанието си, да бъде верен на себе си. Който е верен на себе си, верен ще бъде и на Бога. И обратно: Верният на Бога е верен и на себе си. Няма по-велико нещо за човека от това, да бъде верен на Бога, да се ползва от Неговото благоволение, както и от благоволението на ангелите, на светиите и на добрите хора.

Вярвайте в разумния свят! Той ще ви даде такъв товар, който можете да изнесете благополучно, да просветите ума си, да разширите сърцата си и да усилите волята си. Бъдете верни на Божиите закони. Живейте в хармония и в съгласие с тях, за да бъдете истински ученици, да станете граждани на Царството Божие.

Превръщане на енергиите, ООК, 04.08.1922 г.

Редактирано Октомври 7, 2012 от Лъчезарна

[Розалина]

Единственото нещо, което може да ни направи трезви, е да имаме една основна мисъл: От Любов да служим на Бога и като Сафрио да не осъждаме никого. Ще дойде осъждането, но във всички случаи да кажем: „Аз съм причината за това“. Някои път, като ви говоря, говоря, казвам: „Тия хора са добри, тия хора са способни,аз съм причината, че не ме разбират, трябва да намеря някакъв метод да им разправя хубаво, има в тях добро. В мене е погрешката, аз трябва да направя още по-големи усилия“. Тъй говоря, за да бъда положителен. Щом кажа, че погрешката е у вас, аз съм на отрицателната страна. Аз не се отричам от злото, нито от доброто. Доброто аз направих, и злото аз направих, но аз, който мога да направя туй зло, мога да направя и доброто.

Допреният въглен (20 януари 1924 г)

Редактирано Октомври 7, 2012 от Лъчезарна

[Лъчезарна]

...няма по-хубаво нещо в живота на човека от това да знае как да се обхожда и да цени нещата. Когато срещнете някой човек, дръжте в ума си ценното, което той има в себе си. Под оценка на нещата не разбирам онова външно, механическо отнасяне към нещо хубаво в човека, но оценяване на онази черта, или качества на даден предмет, на дадено лице, която има отношение към самия тебе. Книгата е ценна не заради хубавата – подвързия, но за съдържанието, което може да ползва човека. Да имам обхода към книгата, това значи да зная как да да я пазя. Човек трябва да цени и да знае как да се обхожда не само с лица или предмети вън от себе си, но той трябва да цени своя ум и своето сърце и да знае как да се обхожда с тях. Ако не знаеш как да се обхождаш с ума и сърцето си, ако не можеш да ги пазиш чисти и не знаеш да ги цениш, ти нищо не можеш да постигнеш.

~

Не е извинително за човека, на когото са дадени отличен ум и отлично сърце, да няма обхода, да не цени онова, което е вложено в душата на неговия ближен. Ето защо, всеки трябва да се стреми да изработи в себе си правилна външна обхода и чувство да цени малките неща. Като развива това чувство в себе си, същевременно той развива и вътрешна обхода. Който няма правилна външна и вътрешна обхода, той влиза в стълкновение с волята Божия. Как е възможно да не знае човек правилно да се обхожда с всичко онова, което Великият е създал? Как може той да не цени създаденото от своя Баща? Да не цени тия неща, това значи да влезе в разрез с Великия закон, който действа в света, както и в самия нас.

Всяко недоволство, всяко неразположение на човека се дължи на нарушаване закона на обходата и на обезценяване на малките неща. Велико нещо е обходата! Не е достатъчно да има човек само външна обхода. Той трябва да има и вътрешна обхода, т.е. да обича всяко живо същество, да постъпва към него така, както към себе си. Да обичаш някого, това значи да му отдадеш най-малката любов. Човек се нуждае от малко. Дайте малко внимание на човека и той ще бъде доволен. За да покажете, че цените някого, постъпете с него така, както постъпвате със себе си.

~

Учителят казва на ученика да учи, да работи върху себе си. Ако ученикът учи, учителят ще му помага. Не иска ли да учи, учителят вдига ръцете си, не иска повече да знае за него, не се интересува. Божественото говори няколко пъти на човека. Не слуша ли, всички го напущат. Веднъж се говори на сърцето му, втори път на ума му, трети път на волята му и, ако не послуша, започват да му говорят по друг начин. Докато се говори на човека с Любов, той трябва да се самовъзпитава, да използва добрите условия. Човек иска от другите да имат към него добра обхода, да го ценят. Щом иска това за себе си, и той трябва да го отдаде на другите.

Като наблюдавам отношенията ви, виждам, че двама по двама имате добра обхода помежду си, но това не е достатъчно. Всичко, каквото виждате около вас, е създадено от Бога. Следователно обхождайте се добре към всичко онова, което Той е създал. Ценете всичко, което Той сам цени. Мнозина мислят, че както и да живеят, те се ползват от Божията Любов. Това е крива мисъл. Не може Любовта да е благосклонна към вас, ако нямате правилна обхода към всичко, което Тя е създала, и ако не цените създаденото от Нея. Ще кажете, че още не сте съвършени. – Не, вие още днес можете да имате правилна обхода към всичко, което ви обикаля, и да го цените. Ние сме дошли на планината по Божие благоволение и се ползваме от въздуха, от водата, от светлината заради доброто в нас. Тогава дайте ход на доброто в себе си, изявете го навън. Без това велико благоволение ние не бихме могли един ден да останем на планината. Щом се обхождате добре, щом цените нещата, грехът и злото ще изчезнат от вас. Но затова от всички се изисква съзнателна работа – работа с Любов.

Ценност на нещата, Рилски Беседи, 21.08.1935 г.

[Лъчезарна]

Човек, за да се възпита, трябва да разбира. Самовъзпитанието е един от най-великите методи на природата. Човека никой не може да възпита, освен сам. Другите може да му говорят за самовъзпитание, но той сам трябва да се възпита. Онази сила, която възпитава човека, отвътре се намира. Учителят, който възпитава човека, той е вътре в него. Той има двама учители. Това са условията отвън, те са стеснителните условия. Истинското възпитание е отвътре.

 

Сега какво разбирате под думата самовъзпитание? Тази дума произхожда на български от думата пита̀я, което значи храня. Да възпиташ значи да храниш ума. Възпитание на чувствата трябва да знаеш да храниш чувствата си. Мисъл и мислене са две неща различни. Чувства и чувствуване е пак различно. Казва: „Той има силна мисъл.“ Но мисълта става силна в мисленето. Чувствата стават силни в чувствуването. Ако ти не чувствуваш, твоите чувства, то е като зрънце.

 

Да обясня закона: Едно зърно е потенциално, то има всичките възможности. Туй зърно, ако седи в хамбара, не може да се прояви. Но ако го поставиш в почвата вътре да действуват силите на природата, тогава туй зърно проявява своята сила. Следователно мисълта е като едно зърно. Като започнеш да мислиш трябва да посаждаш навън. Тази мисъл започва да расте, да се развива. Когато казваш: „Аз имам мисъл“, то е друг въпрос. То значи: ти имаш зърно, но ако не мислиш, туй зърно ще остане непроявено. Значи ти имаш жито и не посаждаш житото на нивата, то ще остане в хамбара. Ако го посееш на нивата, то вече расте и се развива и ще имате вече едно изобилие. Но противоречието къде е? Ако житото се посее на нивата, то няма да има същите условия на живот, каквито са вътре в хамбара. В хамбара е разположено, седи сухо, спокойно, но няма придобивки. Щом излезе на нивата има придобивки, има ред мъчнотии, които трябва да ги преодолява. Но някой път вие скърбите за онова състояние, което имахте в хамбара. Казвате: „Що ми трябваше да излизам от хамбаря, да ходя по света, да скитам?“ Зависи от тебе. Дойде една мисъл, тя не е господар. Дойде човешкият ум, хване една мисъл, дойде човешкият ум, хване едно чувство, какво ще правите? Какво ще стане когато започнеш да чувствуваш нещата? Значи заставен си. Казваш: „Що ми трябваше да се мъча!“ Няма какво да се мъчиш, ще работиш. Щом работиш, няма да се мъчиш. Щом не искаш да работиш, няма какво, ще се мъчиш.

 

Самовъзпитание, МОК, 20.03.1936 г.

[Лъчезарна]

Задачата на всеки човек е да разбира своите мисли и чувства, да знае какво отношение съществува между тях, за да може разумно да се ползва от енергията, която те съдържат. Една лоша и една добра мисъл могат да уравновесят енергиите си. Следователно, ако една лоша мисъл влезе в ума ви, не се борете с нея, да я изхвърлите навън, но веднага поставете срещу нея една добра мисъл. 

 

Ако употребите насилие или зло срещу нея, тя ще удвои енергиите си и ще причини по-големи пакости. На лошото и на злото отговаряйте с добро. Това подразбира стихът, който Христос е казал: „Не противи се на злото“. Каквито промени да стават с вас, търсете съответен метод, чрез който да си въздействате. 

 

~

Като ученици, вие трябва да работите върху самовъзпитанието си. Да се възпитава човек, това значи да хармонира своите мисли, чувства и постъпки. Като се хармонира вътрешно, той трябва да се хармонира с окръжаващите. Да са постигне това, той не трябва да се спира върху злото. 

 

Като космическа сила, злото е неизбежно. Не се борете със злото. Щом се намерите пред него, поздравете го и си заминете. Не се ли отнасяте добре с него, то ще ви търколи на земята. – Защо? – Защото и злото работи върху човека, както доброто. Благодарение на злото, човек се предпазва от големите нещастия. 

 

Щом се натъкнете на злото, приложете метода, който е посочен в Писанието. Казано е: „Побеждавайте злото с доброто, омразата – с любовта, лъжата – с истината“. Когато злото влезе в съприкосновение с доброто, то приема от него това, което му липсва, и казва: „Намери се едно същество, което ме обича и разбира“. Омразата приема нещо от любовта, лъжата – от истината. Само по този начин злото, омразата и лъжата могат да се задоволят.

 

Какво се изисква от съвременния човек? – Правилни отношения към себе си и към окръжаващите. Това значи да има той свобода на мисълта, да не се ограничава сам, както се ограничава ученикът, който получава единица. 

 

Трябва ли човек да мисли, че е неспособен, че нищо няма да излезе от него? – Тази мисъл ограничава човека. Той сам си пише единица и си внушава, че е неспособен. Човек сам трябва да се насърчава. Още със ставането си от сън, кажете си: „Аз съм добър и способен човек. Не съм проявил още способностите си, но един ден ще ги проявя. Днес съм неизлюпено яйце, но когато намеря квачката, която е определена да ме измъти, от мене ще излезе човек с дарби и способности“. Ако сами не се насърчавате, отвън никой не може да ви насърчи. Това е един от методите на самовъзпитанието. 

 

 И тъй,ако искате да се самовъзпитавате, дръжте в ума си положителни мисли и в сърцето си – положителни чувства, както за себе си, така и за своите ближни. Всичко отрицателно турете настрана, далеч от себе си. Природата е положителна, и ние трябва да бъдем положителни. Тя е вложила в човека ред дарби и способности. Той трябва да работи, да прояви своите дарби и да се убеди, че е способен и даровит.

 

Защо да не мисли, че някога ще стане гениален? Мислете върху това, без да разправяте на хората, че ще станете гений. Мислете и работете върху себе си. За онзи, който се учи и работи, всичко е постижимо: и талантлив, и гениален може да стане. Ще кажете, че не сте щастливи. Мислете, че сте щастливи. Ако в даден момент сте нещастен, в същия момент друг някой е щастлив. Радвайте се на неговото щастие, за да бъдете един ден и вие щастливи. Щом сте нещастен, свържете се мислено с щастливия. По този начин ще можете да се развивате правилно.

 

~

Човек трябва да бъде разумен: първо, към себе си, а после, към другите. Ако няма добро мнение за себе си, той не може да има добро мнение и за ближните си. Ето защо, казвам: Мисли добре за себе си, да мислят добре и хората за теб. Мисли добре за себе си, но мисли добре и за другите.

 

Правилни отношения, МОК , 30.10.1930 г.

[Донка]

Като ученици, вие трябва да се учите от всичко. Гледайте на животните като на същества, от които можете да научите нещо....Човек се нуждае от знание, което може да си достави капка по капка, както рудокопачът събира златото зрънце по зрънце, а скъпоценните камъни – камъче по камъче....

Съвременните хора работят усилено върху самовъзпитанието си, но нямат резултати. Те пренебрегват тъкмо ония методи, които могат най-много да им помогнат. Например, те минават и заминават покрай растенията и животните, без да ги използват като възпитателни средства. Разумният човек се учи и възпитава от растенията, животните, хората, минералите. Цялата природа е техен учител. Въздухът, водата, светлината и топлината са също така добри възпитатели на човека. Той наблюдава чистата, кристална вода, която излиза от някой извор, проследява пътя и и след време я среща мътна, окаляна. Той разбира, че в пътя на движението си тя е свършила много работа, вследствие на което е изгубила чистотата си. С чистата вода хората готвят, мият, перат дрехите си и като се оцапа, изхвърлят я навън. Трябва ли водата да се сърди на хората, че са я изцапали? Тя не се сърди на никого, но се радва, че е свършила някаква работа. И светлината, едно от великите блага на живота, минава през нечисти места, но е доволна, че върши работа. Въздухът, водата, светлината са пратени на земята да помагат на всички живи същества, но те не се смущават от това, че са се накаляли. Те лесно се чистят. Човек трябва да се учи от тях, да знае как да се чисти. Окаля ли се, той трябва да приложи един от методите за чистене: утаяване, разтваряне, дестилация, филтриране.

 

Езикът на дъгата - Утринно слово от Учителя, държано на 18 ноември 1934 г., София, Изгрев

[B__]

Донка, благодаря!

[Лъчезарна]

Съществува една вътрешна философия за живота, която определя пътя на човека. За да придобие тази философия, човек трябва да прави съзнателни усилия, да работи върху себе си. Ако ви запитат защо сте дошли на земята, какво е вашето предназначение, ще кажете, че Господ знае това. Той ви е създал, Той знае какво е предназначението ви. Това е общо твърдение. Така говори човекът, когато не мисли. Обаче човек трябва да знае защо е дошъл на земята, каква е неговата специална работа.

 

~

Всеки, който си е отговорил на въпроса, защо е дошъл на земята, може да се нарече щастлив човек. Той е придобил вътрешен мир и спокойствие. Следователно, който разбира смисъла на живота, той е дошъл до едно просветление в схващанията си, вследствие на което се развива правилно. Той върви със сигурност, с отворени очи в пътя си. На каквито мъчнотии и противоречия да се натъкне, той лесно ги разрешава. Този човек се интересува от всичко в живота.

 

~

Човек е дошъл на земята да учи. Като ученик на живота, той трябва да се стреми към положителни знания, които могат да внесат в него дълбок, вътрешен мир. Ето защо, ние казваме, че задачата на човека е да познае първо себе си, а после окръжаващите; да почне да работи първо със себе си, а после с ближния си. Да се нагърби с изправянето на света, това не е по неговите сили и възможности. Може ли човек да се грижи за прехраната на всички хора? Може ли той да си отговори на въпроса, какво става с умрелите и къде отиват те? Може ли той да държи сметка за живота на всички, които се раждат? Защо се ражда и защо умира човек? Каквото животът носи на човека, същото носи и смъртта. И животът, и смъртта едновременно носят известни блага и нещастия за човека. За някого смъртта е щастие, а за някого – нещастие; за едного животът е щастие, за другиго – нещастие. Щастието и нещастието са относителни неща. От човека зависи да направи живота си щастлив или нещастен. Ако живее съзнателно и изпълнява Божиите закони, човек продължава живота си; не спазва ли Божиите закони, човек съкращава живота си и става нещастен.

 

~

Понякога загубите са големи, а понякога – малки. Ако наливате вода в пукната стомна и тя изтича навън, загубата не е много голяма, защото в природата има изобилно вода: от една страна можеш да наливаш, а от друга да изтича. Обаче дойдете ли до розовото масло, например, най-малката загуба от него се отразява зле не само върху отделния човек, но и върху целия му дом. Тялото на човека не е нищо друго, освен гърне, което му е дадено за работа. Това гърне трябва да бъде здраво, за да задържа скъпоценното масло за дълго време. Скъпоценното масло, което се налива в човешкото гърне, представя самия живот. Пукне ли се гърнето, маслото изтича навън и човек започва да остарява. Започне ли животът да изтича, човек става неразположен и се оплаква, че краката му не го държат вече, свят му се вие, гърдите го болят, не може да мисли трезво, очите му се примрежват и т.н. Това показва преждевременно остаряване, от което се вижда, че човек е изгубил правилното си отношение към разумната природа. Какво трябва да прави при това положение? Той трябва да възстанови правилното си отношение към разумната природа и да започне да се обновява.

 

Всеки човек, праведен или грешен, може да прекъсне отношението си с разумната природа, може и да го възстанови. С една крива постъпка праведният може да прекъсне връзката си с духовния свят. С една добра постъпка грешникът може да възстанови връзката си с духовния свят. Много естествено. Ако грешникът диша чист въздух, непременно ще бъде здрав. Ако праведният диша нечист въздух, ще се разболее. Обаче и едното, и другото може да бъде временно, а може да бъде и постоянно. Невъзможно е праведният, който живее добре, да остане в нечиста атмосфера. Невъзможно е грешникът да греши и да се ползва всякога от чист въздух. Ако праведният се тревожи, ще изгуби здравето си. Ако грешникът не се тревожи и пази своя вътрешен мир, всякога ще бъде здрав. Бог е дал ум на човека да мисли, а не да се тревожи. – „Ама защо светът е създаден така?“ – Това не е ваша работа. – „Кое верую е най-право?“ – Това са въпроси, които не се разрешават само с теория. Те се нуждаят от практическо приложение.

 

За да си отговори на въпроса, кое верую е най-право, човек трябва да следи за резултатите на дадено верую, приложено в живота. Казано е в Писанието: „От плодовете им ще ги познаете“. Същото може да се каже и за всяко верую. Ако си здрав, учен, силен, твоето верую е право; ако си болен, невежа и слаб, твоето верую не е право. Ама могъл си да обясниш причината на твоята слабост и невежество – това нищо няма да те ползва. Каквито обяснения и извинения да давате, слабостта и невежеството не изчезват.

 

Между Бога и човешката душа съществува връзка, която човек всеки момент трябва да съзнава и да се пази да не я прекъсва. Няма ли тази връзка, човек не може да си състави никакво понятие нито за Бога, нито за себе си. Той вижда хората, вижда и себе си, но няма представа какво нещо е човек. Той знае, че човек има очи, с които вижда; уши, с които чува; нос, с който мирише; уста, с която говори, но това не е достатъчно. Човек трябва да знае предназначението на всеки уд в своя организъм. Ще кажеш, че имаш ръце и крака, но ти трябва да знаеш външната и вътрешна служба на ръцете и на краката си. Предназначението на ръцете не се състои само в работата, която те вършат. Предназначението на краката не е само в ходенето. Всички удове на човешкото тяло имат външна и вътрешна служба.

 

~

Христос дойде на земята да помогне на ония, които бяха външно или вътрешно слепи, но същевременно бяха готови да изпълняват волята Божия. Ония, които не са готови да изпълняват волята Божия, ще слушат и ще гледат, но нищо няма да чуват и виждат. Значи не на всички е определено да си отворят очите и ушите им, да прогледнат и да възприемат Словото Божие.

 

~

За да не изразходва напразно енергиите си, природата всякога търси пътя на най-малкото съпротивление. И тъй, ако се движи по пътя на най-малкото съпротивление, човек спазва едно от правилата на морала в природата. И съвременните хора говорят за морал, осъждат и одобряват постъпките на своите ближни, но ако разгледат своите постъпки, ще видят, че малко от тях отговарят на правилата за морала. И в говора на човека има морал. Не се ли спазва този морал, говорът е груб, неизразителен, неприятен.

 

Само онзи човек говори по правилата на морала, който има нужната мекота. За такъв човек се казва, че говори сладко. Няма ли мекота в характера си, каквото и да говори човек, все еднакво звучи. Дали ще кажете на някого, че го обичате или мразите, все еднакво звучи. Дали ще кажете, че желаете неговото доборо или го презирате, и едното, и другото ще звучат еднакво. Мекота е нужна на човека. Мекотата дава израз, интонация, а съдържанието на думите изпъква ясно.

 

~

Кога се моли човек от душа? Когато се намира на кладата, където ще го горят. В този момент той забравя всичко около себе си, нищо не вижда и не чува. Съзнанието му е заето изключително с мисълта за Бога. Между Бога и неговата душа не съществува никаква преграда. Той има пряко отношение към съзнанието на Бога. Изправите ли се на молитва пред Бога, вие трябва да заемете положението на дете, което е готово да се изповяда, да признае всичките си грехове, без никакво оправдание пред себе си. Защо е грешил, това не е важно. От човека се иска да се изповяда. Що се отнася до прошката, до оправданието, това е работа на Бога. Той знае, че човек не може всякога да разбира нещата с такава яснота, че да не прави никакви грешки.

 

Като се натъкват на греховете си, някои се оправдават с това, че човек е слабо същество и не може да не греши. Това не спасява положението. Като греши, човек трябва да поправя грешките си. Не поправя ли грешките си, той дохожда до едно вътрешно състояние на греховност, при което изгубва достойнството и силата си. Той съзнава, че е изгубил онова, което му е давало сила и подем да расте и да се развива. При това положение, каквото и да мислят хората за него, важно е неговото вътрешно състояние. Изправя ли грешките си, той възстановява отношенията си към Бога и се чувства силен и смел. Той гледа спокойно в очите на хората и не се смущава от тяхното мнение.

 

Съвременните хора се нуждаят от нови разбирания, които създават нови отношения, ново верую. Днес всички казват, че вярват в Бога. Каква вяра е тази, която не прави никакви жертви? Някой казва, че е готов да се хвърли от канара, само да докаже, че вярата му в Бога е силна. Лесно се говори, но всичко, което се говори, не може да се изпълни. От човека се иска разумна, а не безразсъдна вяра. Когато сатаната изкушаваше Христа, той Го накара да се хвърли от храма, да види, дали наистина ангели ще Го поемат, да не счупи крака си в камък, според казаното в Писанието. Христос не се подаде на изкушението и отговори: „Махни се оттук, не изкушавай Господа!“ Ако е въпрос да опитваме Господа, нека пръв се хвърли онзи, който изкушава другите.

 

Разумен трябва да бъде човек. Да се хвърли човек от канара за Господа, това е вътрешен процес. При известен случай човек може да падне от канара и да остане неповреден. Това се постига чрез изменение тежестта на тялото. То се дължи на физически закони, които хората още не познават. Следователно всяка постъпка трябва да бъде разумна. Ако е за придобиване на някаква опитност, има смисъл човек да се хвърли от канара. Но ако при това хвърляне се убие, той изкушава Господа. Такова хвърляне е неразумно, в него няма никакъв смисъл. 

 

И тъй, истинската вяра, истинската обич подразбират работа. Вярваш ли в някого, ще работиш за него. Обичаш ли някого, ще работиш за него. Обичта е закон на работа. Понеже ни обича, Бог постоянно работи за нас. Той е създал света за нас, да се учим и развиваме. По същия закон и ние трябва да работим за Него, да правим това, което Той желае. Това значи да изпълняваме волята на Бога от любов към Него.

 

Закон е: Обичаш ли някого, ти трябва да постъпваш към него така, че да го задоволиш. Държиш ли неговия образ в ума и в сърцето си в чистота, той е доволен от тебе. Не го ли обичаш, ти не си готов да направиш нещо за него. Хората се радват на живот, на здраве, на сили, благодарение на Любовта и грижите на Бога и на напредналите същества към тях. Престане ли Бог да мисли за тях, те ще се стопят, ще изчезнат от лицето на земята. Любовта на майката и на бащата, на братята и на сестрите, на приятелите поддържа живота на човека. Щом обичат, те искат той да живее и с това поддържат неговия живот. 

 

Значи Любовта поддържа живота. Където има Любов, там има и живот. Където Любовта отсъства, там никакъв живот не съществува. Докато близките ви желаят да живеете, вие ще живеете. Щом те пожелаят да умрете, вие изгубвате живота си. Това е един от вътрешните закони на Битието. Като знаете това, дръжте връзката си с Бога. Прекъснете ли връзката си с Бога, и животът ви се прекъсва. А щом животът се прекъсва, нещастията идат едно след друго.

 

Следователно, ако страдате, не търсете причината за страданията вън от себе си. Знайте, че вие сте нарушили своите свети отношения към Първата Причина. Какво трябва да правите тогава? Възстановете връзката си с Първата Причина. Щом възстановите тази връзка, животът ви отново ще потече правилно.

 

~

Казано е в Писанието: „За всяка празна дума човек ще дава ответ пред Господа“. Кога ще бъде това? В деня съдни, т.е. в онзи ден, когато се разглежда съдбата на човечеството. Човек е отговорен за всяка своя дума, понеже живее в хармоничен свят, в свят на пълен ред и порядък. Когато се намерите пред Божия съд, вие ще отговаряте защо създадохте огнестрелните думи, с които нарушавате хармонията на Божествения свят. Сам по себе си Божественият свят е хармоничен, но със своето неразбиране и невежество човек внася в този свят дисхармония и мисли, че светът, изобщо, е дисхармоничен. Човешкият свят е дисхармоничен, но не и Божественият. Понеже тия светове са преплетени, изглежда, че дисхармонията е в целия свят. Не, дисхармонията е частична и принадлежи на човешкия свят. За да се премахне тази дисхармония, човек трябва да мине през страдания, през съдба, да види своите грешки.

 

~

Всяка мисъл, всяко чувство, които излизат от дълбочината на човешката душа, се отразяват върху лицето му, върху цялото му тяло. Те дават линиите на неговия външен образ. От линиите, които човек сам си изработва, зависи неговото светло или тъмно бъдеще. С мисълта и чувствата си човек може да подобри състоянието на своите удове. Например, ако човек постоянно се тревожи и държи в ума и в сърцето си еднообразни мисли и чувства, в скоро време зрението му ще отслабне. Хора, които са плакали много, които са прекарали големи тревоги и безпокойства, имат слаби очи. Детето на някоя майка умре, и тя цял живот го оплаква. Какво постига тя със своя плач? Може ли да си помогне? Плачът не разрешава въпросите. Някой изгубил любовта си и започва да плаче. С плач любовта не се придобива. Искаш ли да придобиеш отново любовта си, обърни се към Онзи, в Когото тя живее. Бог е Любов. Следователно търси Любов в Бога и ще я намериш. 

 

Като ученици, вие трябва да знаете, че отношенията на хората се определят от отношенията им към Първата Причина на нещата. Хората не могат да имат правилни отношения едни към други, докато нямат правилни отношения към Бога.

 

Още със ставането си от сън човек трябва да се обърне към Великото съзнание в живота, да се свърже с Него и да възприеме поне една Негова мисъл, или едно Негово чувство. Направи ли човек тази връзка, приеме ли нещо от Бога, работата му през деня ще върви добре и той ще бъде весел, готов за услуги към всички свои приятели и познати. Няма по-велико нещо за човека от това, Бог да му проговори чрез своите мисли и чувства, да му даде импулс за работа. Това значи да осмисли човек живота си. За онзи, който е осмислил живота си, всички врати са отворени. Където похлопа, веднага вратата се отваря и му казват: „Добре дошъл!“

 

Сегашните хора се нуждаят от нова философия и ново разбиране за живота. Те се нуждаят от такова верую, което да ги свърже с Бога. Не могат ли да направят тази връзка, тяхното верую не е право. Те се движат в крив път, в пътя на заблужденията. За да възстановите връзката си с Първата Причина, още със ставането си помислете за Онзи, Който ви е дал живот. Ще Го търсите, ще мислите за Него, докато приемете поне една от мислите Му. Как ще стане това? Ще прочетете нещо, било от Библията, било от живота на светиите, на добрите и велики хора. След това можете да започнете работата си. Докато не дадете храна на ума и на сърцето си, никаква работа не предприемайте. Започнете ли една работа без Бога, никакъв успех не очаквайте. Това се отнася до ония, които искат да работят съзнателно върху себе си. Онези, които са заети, които са се предали на дома, на децата си, на своите лични интереси, те са свободни. Според мене всяка работа трябва да се предшества от мисъл и от чувство към Бога. 

 

Сегашните хора не успяват в живота си, защото започват работите си без мисъл за Великото в света. Те се раждат, женят и умират без Бога. Искате ли да родите нещо, или да се жените, питайте Онзи, Който ви е създал. Той знае какво е нужно за всеки човек и му дава необходимото.

 

~

Като ни обича, Бог постоянно мисли за нас, как да ни помогне, да задоволи нуждите ни. Като знае това, човек трябва да бъде готов да пожертва всичко за Бога. Види ли готовността на човека да се жертва, Бог му проговаря. Една дума ще му каже, но тази дума ще го издигне, ще осмисли неговия живот. Не може ли да направи тази жертва, човек е осъден на смърт, не физическа, но духовна. Духовната смърт подразбира изгубване на Любовта. Като изгуби Любовта си, човекът започва отново да я търси. Слушате някой да казва, че е изгубил първата си любов, но намерил втора. Втората любов е начало на раздори и недоразумения. Първата любов е чиста, безкористна. Тя отваря пред човека свят на блаженство. Изгуби ли тази любов, човек изпада в заблуждения. Той мисли, че ще я намери, но остава излъган. Той се намира в положението на кораб, люшкан от вълните на морето. Много време трябва да мине, докато той назрее и отново придобие Любовта. Придобие ли я, той не може вече да я изгуби.

 

Сега, не е въпрос да се обезсърчавате, но трябва да имате ясна представа за нещата. Защо ще се лъжете, че камъкът на пръстена ви е скъпоценен? Защо ще се лъжете, че любовта ви е истинска, чиста и света? Като слушат да им се говори за великата Любов, мнозина казват, че тази Любов не ги интересува, че не искат да стават калугери. Тук не става въпрос за калугерство. Ние не се интересуваме от калугерството, защото в него няма никаква наука, никакъв прогрес. Като контраст на тия хора се явяват други, които казват, че са готови да се предадат в Божиите ръце. И това не е право. Това е изопачен език. Защо ще се предават в Божиите ръце? Те не са разбойници. От човека се иска служене – да служи на Бога с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си сила.

 

~

... работата на човека е да посажда семена в своята градина, а останалото е Божие дело. Вие трябва да знаете, че Бог възраства, въздига и пречиства нещата. Един ден, като свършите работата си на земята, и вие ще кажете като Христа: „Господи, предавам духа си в Твоите ръце“. 

 

За да предаде духа си в Божиите ръце, човек трябва да има устойчива вяра, като диаманта. Преди да дойде до тази вяра, той трябва да има доверие в своя ближен. Днес хората са изгубили доверие един към друг. Когото срещнеш, на лицето му виждаш линии на противоречие. Външно се представя като човек с вяра, а вътрешно живее в противоречия, които разклащат вярата му основно. Това не е чист живот. Чистотата подразбира еднакъв живот и външно, и вътрешно.

 

Защо трябва да се съмнява човек? Защо трябва да се колебае? Животът, сам по себе си, е чист и възвишен. Дръжте се за този живот, а не за човешкия. Човешкият живот е изменчив, като самия човек, но Божественият е устойчив и хармоничен. Използвайте днешните условия да проникнете в този живот, за да уредите своя. Ако днес не уредите живота си, никога няма да го уредите. – „Ама ние ще се молим, за да придобием този живот.“ – Молитвата подразбира работа. Ако не работите, никаква молитва не може да ви спаси. Ако ученикът не учи, а само се моли, учителят му не може да го прекара в по-горен клас. Учителят има еднакви отношения към всички душѝ, вследствие на което изисква от учениците си да учат и прилагат. 

 

Като ученици, вие трябва да работите съзнателно, всеки ден да придобивате по нещо ново. Знанието, което имате днес, не е достатъчно. Постиженията, до които сте дошли, не са достатъчни.

 

~

Съвременните хора се нуждаят от чистене. Те трябва да пречистят мислите, чувствата, желанията си, да ги освободят от всички наслоявания на миналото. Те трябва да пречистят съзнанието си, да светне. Това значи чист живот. Щом съзнанието на човека се пречисти, и животът му става чист. Не се спирайте върху външните прояви на хората, да мислите, че са нечисти. Чистотата и нечистотата са вътрешни процеси. Не гледате ли така на нещата, вие ще изпаднете във фалшиво благочестие, ще се спирате върху външното благочестие. Човек трябва да бъде благочестив и външно, и вътрешно. Не обръщайте внимание само на външното, но гледайте дали една работа се върши за Бога. Всяка работа, която човек върши за Бога, е чиста и света.

 

Че някой бил поет, учен, проповедник – това нищо не значи. Ако поетът не възпява Великото в света и не живее за него, никакъв поет не е. Поет, учен, проповедник е онзи, който възпява Великото, проповядва го и живее за него. В този смисъл всеки човек може да бъде поет. Ако с езика си, като с перо, не можеш да пишеш по всички правила на поезията, никакъв поет не си. Ако със сърцето си, като с перо, не можеш да пишеш по всички правила на поезията, никакъв поет не си. Ако с ума си, като с перо, не можеш да пишеш по всички правила на поезията, никакъв поет не си. Истинският поет пише с езика, със сърцето и с ума си. Той излива, щедро дава от изобилието на своето сърце и на своя ум. Поетът описва преживяванията на сърцето, на ума, на душата, затова хората обичат неговата поезия.

 

~

Съвременните хора се плашат от живота и се питат какво ще стане с тях. Да задава ученикът такъв въпрос, това значи да се страхува. Какво ще стане с ученика, когато учителят му замине за другия свят? Този страх не е на място.

 

Съзнателният учител е подобен на опитния капитан на парахода. Той никога няма да спре парахода всред морето. Щом е тръгнал на път, той благополучно ще изведе пътниците на определеното пристанище. Ако учителят замине, учениците му ще се намерят в същото положение, в каквото са били при него.

 

Добрият и съзнателен учител внася светлина в умовете на учениците си, благодарение на което и без неговото външно отношение към тях те продължават да се учат. Ако това можем да кажем за обикновения учител, колко повече може да се каже за Великия Учител, който представя външно отношение на Бога към хората.

 

Учителят предава част от своята светлина на окръжаващите, както свещта дава част от светлината си на всеки, който иска да се ползва от нея. Учителят е проява на Божествената светлина. Колкото повече приема човек от тази светлина, толкова повече е свързан с Учителя си, не по форма, но по съдържание и смисъл. Словото излиза от Учителя, но принадлежи на Бога.

 

Божият глас, ООК, 26 август 1930 г.

 

[Лъчезарна]

Една от мъчнотиите, на която се натъкват всички хора, е тази, че във всеки човек виждат отрицателната му страна. За да се справите с тази мъчнотия, мислете и за себе си, и за ближните си, че сте такива, каквито трябва да бъдете. Затворете очите си за отрицателното и гледайте на положителните черти. – „Ама човек не може да не греши.“ – Съгласен съм с това, но прибавям: Човек не може и да не изправя грешките си. Щом греши, той може да изправя грешките си. 

В изправяне на грешките се заключава придобивката на деня. В изправяне на грешките човек влиза в радостта на живота. Ако не изправя грешките си, той влиза в областта на мъчението и на страданието. Неизправянето на една грешка води към втора, трета, четвърта и т.н. Изправянето на грешките, обаче, води към радостта и веселието, към светлината на живота. 

Силата на човека се заключава в изправяне на грешките. Такъв човек радва духа и душата си. Както бързо греши, така бързо човек може да изправи грешките си. 

Срещате човек, когото не обичате, не можете да го търпите. Още в първия момент искате да направите нещо, с което да го сразите. Вие сте сгрешили вече в мисълта си. Спрете се сега и изправете грешката още в мисълта си, докато не се е проявила на физическия свят.

 

Кажете си: „Аз не мога да търпя този човек, но Бог го търпи и обича. Щом Бог го търпи, и аз ще го търпя. Когато Той престане да го търпи, тогава и аз ще престана да го търпя. При това нека си представя, че в този момент никой човек не може да ме търпи. Трябва ли да ме сразява? Както той ме търпи, така и аз мога да търпя онзи, когото не обичам“. 

Следователно, ако направиш една грешка, изправи я веднага. Не губи време с плач и вайкане: защо си я направил, какво ще мисли Бог за тебе, какво ще кажат хората и т.н. Хората са ученици, те не са свършили още учението си. Щом е така, не взимай пример от тях. Те са несъвършени още, не могат да се произнасят за твоите постъпки. Обаче, ако държиш за мнението на Бога, на съвършените същества, това е друг въпрос. Като се ръководиш от тяхното мнение, ти влизаш между тях като в баня, да се къпеш. Като направиш една грешка, веднага ще отидеш на банята да се окъпеш. – „Ама днес се къпах три пъти.“ – Прекалил си, пази се да не стане нужда и от четвърта баня. 

Пазете се да не отегчавате разумните същества. Позволено е на ден да се прави само една баня. Една грешка на ден – една баня. Колко бани са нужни на болния? – Една на ден му е достатъчна. – „С теляк или без теляк!“ – Зависи от колко време не си се къпал. Ако отдавна не си ходил на баня, телякът е на място. Но ако всеки ден правиш бани и викаш теляк, кожата ще ти се охлузи. Не е лесно да минава човек под ръката на теляка. Какво нещо е телякът? – Морализатор. В религиозните общества има много теляци. Едва се освободиш от един, срещне те втори и казва: „Чакай, аз съм по-добър майстор от него“ – и започва да те трие. После идва втори, трети, а ти се намираш в ужас, не знаеш как да се освободиш. Попаднеш ли веднъж под ръката му, освобождаване няма. Докато не охлузи кожата ти, няма да те пусне. Спасението е в това, втори път да не го викаш. Щом си опитал един, втори път потърси друг, чиято сила не познаваш. На ония, които си опитал, сложи знак, да не попадаш втори път под ръката им.

Като ученици, вие трябва да пазите следното практическо правило: най-много по един теляк на ден. Колкото повече се охлузва кожата и научавате уроците си, намалявайте броя на теляците до 52, по един на седмицата. След това спрете на числото 12 – по един на месеца. Колкото по-нагоре се качвате, намалявайте числото им, докато стигнете до един теляк годишно. Най-после се освободете и от него. Човек може да живее и без теляци. В каквото общество и да влезете – религиозно, духовно, научно – пазете се от теляци, но внимавайте и вие да не изпълнявате тяхната роля.

И тъй, за да избягвате мъчнотиите или да се справяте разумно с тях, дръжте в ума си мисълта, че Бог обича всички хора. Като мислите така, вложете Любовта в сърцето си и работете с нея. Обичайте хората и не им отнемайте това, което не можете да им дадете. Срещнете ли някой радостен човек, не го ограничавайте, не му отнемайте радостта. Виждате, че някой яде сух хляб. Не му казвайте, че е нещастен; не го изкушавайте с вашата пищна храна. Стомахът му не може да издържа. Сухият хляб е за предпочитане пред пищната храна, която разваля стомаха. 

Един стар възглед, който внася радост в душата ти, е за предпочитане пред един нов, за който не си готов и който може да развали живота ти. Не разваляй благото, което Бог ти е дал. Не разваляй благото на малкото дете. Не разваляй благото на младия момък и на младата мома. Не разваляй благото на възрастния човек. Не разваляй благото на стария човек. В това се заключава философията на живота.

Най-голямото изкуство, Утринни Слова, 10 март 1935 г.

[Лъчезарна]

Когато човек иска да работи за Бога, то условията Ще му се подобрят. На първо място е добрият живот, идейният, Любовта и всичко друго ще дойде. Защото, когато ние мислим за Бога и Бог мисли за нас. Това е единственият път. Който се учи тук на земята, ще го пратят в по-горно училище, а който не се учи — в по-долно.

 

~

Сръднята, карането, отмъщението, гнева и пр., това са все животински състояния у човека. Човек трябва да има висок стремеж у себе си, та кръвта му да отива в предните и горни части на мозъка в главата и да се развиват висшите му центрове — тогава той ще може да напредва и умствено, и музикално, и сърдечно и пр. За да се оправи един човек физически, той трябва да се обърне към Бога, това е единственото средство!

 

Всяка направена грешка от вас и поправена е благословение. Човек трябва да се изчисти абсолютно, съвършено до дъното, тогава животът му само ще бъде радостен и весел.

Най-добрият начин за еволюцията на човека е: направи ли той грешка да я поправи моментално (макар, че тя се придружава със страдания, някой път големи, но нищо). Щом си сгрешил, поправи се и нищо повече. Човек трябва да бъде вече изразител на Божественото в себе си. Човек трябва да бъде смел и да не го е страх от грешките, но да ги изправя.

Като сгреши човек, вижда къде е слабото у него и тогава не трябва да се самоосъжда, но да се покае и да се поправи. Ученикът не трябва да греши нито в една запетая. На светия човек и най-малката грешка му обръща внимание и пожелава да я поправи. Като те обиди някой, ти ще кажеш: ти ме обиди и ето аз си поправям грешката.

 

Има същества, който са готови да ви помагат, когато сте неразположени, подтиснати, затова се молете Господ да изпрати Духа Си, вдишвайте дълбоко въздух, яжте малко плодове, малко хляб, чаша гореща вода и пр. защото Бог е във въздуха, плодовете, водата, хляба и като ги приемете съзнателно, вие чрез тях правите връзка с Бога.

При обезсърчение, песимизъм — режете дърва, копайте, поливайте, сейте и пр. и отрицателната ви енергия ще се пласира, трансформира. Любовта трябва да влезе, за да уравновеси ума и сърцето. Божествената мисъл трябва да дойде у вас тогава, за да възстанови неразположението, тревогите, омразата, безпокойството, нервността и пр. Защото те нарушават и функциите на дишането, храносмилането и на черния дроб. 

 

 

Разговор с Учителя на Изгрев,  из "Разговори с Учителя", Боян Боев

[Лъчезарна]

Ще ви дам сега един метод на самовъзпитание. 

Ти като станеш сутрин, хвани с дясната ръка левия палец и кажи: „Слушай ще се учиш добре да служиш на Господа! Разбираш ли? Ще се научиш хубаво да вършиш волята Божия.“ На палеца тъй ще кажеш. Ти ще му говориш като на човек: „Слушай трябва да рабереш, тази работа няма да стане както мислиш“. 

После ще хванеш първия пръст на лявата ръка и ще кажеш: „Слушай ти трябва малко по-благороден да бъдеш, както досега си вървял няма благородство. Ти трябва да бъдеш благороден, да помагаш за извършването на волята Божия. Благородство трябва да имаш“. 

Ще хванеш средния пръст и ще кажеш: „Справедлив трябва да бъдеш, да отсъждаш работите много добре. Голяма справедливост трябва да имаш“. 

Ще хванеш третия пръст и ще кажеш: „Ти трябва да обичаш хубавото и красивото, музика, художество, за туй трябва да се погрижиш“. 

На малкия пръст ще кажеш: „Сметките си хубаво да държиш, защото базиргянин си“. 

Ти като дадеш туй разпореждане, като махаш ръцете, като дойдеш донякъде, искаш да направиш нещо, тия пръсти казват: „Чакай, какво ни каза господарят днес?“ 
Палецът казва: „На мене ми каза да изпълня волята Божия“. 
Първия пръст казва: „После искаше благородство, днес ми казаха, благороден трябва да бъдеш“. 
Средният ще каже: „Справедливо трябва да постъпвам“. 
Този четвъртият ще те води на концерт, музика да слушаш, на някое представление ще те подбуди да идеш. 
Малкият ще иска да държи сметките хубаво. Този базиргянин [търговец] най-точно си държи сметката. Казва: „Господарят каза, не трябва да се харчи повече“. На него ще кажеш: „Няма да харчиш повече!“ Ако имаш изобилие, пак няма да харчиш повече. От него зависи яденето и пиенето. Ядеш повече, разполагаш повече, се от малкия пръст зависи. Говориш повече, казваш някоя дума не на място, малкият пръст е причината. Ще му кажеш: „Слушай, всичко ще теглиш, точен ще бъдеш! Ще теглиш точно, да не би да се скараме. Хубаво ще продаваш, да не би да се скараме с нашите съседи“. Малкият пръст скарва. Той е секретарят на боговете. Той като не вземе вярно всичките работи. 

~
Това е една идея за самовъзпитание. Човек трябва да започне с лявата ръка. Погледни палеца, поглади го, даже нищо да не му казваш. Всяка сутрин като станете хванете левия палец, се ще пренесете нещо. Сега някои хора прекръстват ръцете си. То е колективно, отпосле ще дойде. Поразгледайте пръстите си, позаинтересувайте се да ги видите, ще стане ли една промяна в ръката, микроскопически или не? Разбира се пет минути сутрин като станете ще се занимаете с пръстите, не с часове. Пет минути за една година в 365 дена, правят 1825 минути, правят около 30 часа.

Та най-първо гледайте да се избавите от еднообразието. В живота има еднообразие, което е в ума ви, което е неприятно. Не оставяйте една и съща мисъл дълго време да ви занимава. Непременно трябва да има разнообразие. Много неща трябва да ви занимават едновременно. Щом се безпокоите това не е мисъл. Мисълта се занимава, наблюдава нещата. Човешкият ум наблюдава, проучва нещата. Чувствата се безпокоят. Когато човек чувствува, ако те са приятни, те са удоволствия, ако му са неприятни, страда. Той не зависи от ума, зависи от чувствата. Умът проучва нещата. Всички неща трябва да се проучват.
 

Начини на мислене, МОК, 3 декември 1937 г.

[Лъчезарна]

Отде произлиза думата „ограничение“? – От граница. Всъщност, не всяка граница е ограничение. Реката има два бряга, които определят посоката на нейното движение. Значи бреговете са граници, без да я ограничават. И обратно: не всяка свобода е истинска. Да мисли, да чувства и да постъпва човек, както иска, както намери за добре, това не подразбира свобода. Свободата е разумен, съзнателен акт. От гледище на свободата, всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка трябва да има определена граница, т.е. определена форма.

 

Като говорим за ограниченията, добре е човек да се наблюдава, да види на какви външни и вътрешни ограничения се натъква. Когато мислите на човека имат земен характер, той навежда главата си повече надолу, към земята. Колкото по-тежки стават мислите му, толкова повече натежнява главата. Тази е причината, дето понякога човек подпира главата си с ръце. Когато главата натежнее, това показва, че човек се движи в гъста материя. Направлението на човешката мисъл към центъра на земята или към центъра на слънцето дава свобода на човешките действия, или ги ограничава.

Като говорим за ограниченията, имаме предвид разумния човек, който лесно се справя с тях. Той разбира смисъла и важността на нещата и знае кога трябва сам да се ограничава и кога – не. Запример, един разумен студент се нуждае от учебник и получава от баща си пари, колкото му трябват, за излишни работи няма. Отива да купи книгата, но вижда по магазините хубава баница. Очите, стомахът му силно желаят баницата. Ако си хапне баница, част от парите за учебника ще отиде. Като разумен, той веднага съобразява, че учебникът е по-необходим и доброволно ограничава желанието си да яде баница. Закон е: Първо посей житото, а после яж баница.

 

Астрологически погледнато, този студент е работил върху себе си, справил се е със света на временните желания и различава същественото от несъщественото. Който не разбира астрологията, ще се чуди какво влияние може да окаже тя върху човешкия живот. Преди всичко, човек трябва да знае, че астрологическите знаци не са само вън от него, те се намират и в човешкия мозък. В мозъка на човека има едно слънце, около което се движат всички планети. Значи, каквото виждаме на небето, същото го има и в мозъка. Това, което наричаме движение на сили, на силови центрове в мозъка, не е нищо друго, освен влиянието на външните планети върху човешкия мозък. Значи човек носи астрологическите знаци в мозъка си. Защо се интересува човек от слънцето? Защото е в неговата глава. Ако слънцето в човека изгасне, той е загубен. Ако една от планетите в неговата глава се разруши, той преживява голям катаклизъм.

За да не стават катаклизми и пертурбации в човешкия живот, на всички хора се препоръчва съзнателна, разумна работа върху себе си. Въпреки това, човек се гневи, не може да се владее и току грабне ножа, иска да си отмъсти на някого. Какво е станало с него? Коя е причината за гнева му? Марс е дошъл близо до него, влияе му. Но в този момент други планети се намесват, той хвърля ножа и бяга – уплашил се. Значи Сатурн е въздействал на Марс. От голям страх човек може да се разболее. Като утихне гнева, като мине страха и болестта, човек започва да мисли, да търси причината на своето състояние и по този начин сам си въздейства. При втори случай той не се подава на влиянието на Марс, справя се лесно с гнева си. Това наричаме работа върху себе си. Ето защо, когато се натъква на известни състояния, на известни мисли и чувства, човек трябва да търси причините им, защо идат, отде идат и т.н. Така той придобива знания и опитности, от които се ползва в живота си. Когато планетите дохождат близо до слънцето, те оказват благотворно влияние върху човека. С това се обяснява защо човек мисли върху някои неща, а те не се сбъдват, докато не ги почувства в слънчевия възел. Щом нещо трепне под лъжичката му, т.е. в слънчевия възел, това, което мисли, ще се реализира. Не трепне ли, мислите му не се реализират. Колкото по-далеч са планетите от слънцето на човешкия мозък, толкова по-мъчно се реализират неговите мисли. Години ще минат, докато се реализират. Крайният предел за реализиране на една човешка мисъл на физическия свят е 22 години. Ако през този период не се реализира, тя остава нереализирана.

И тъй, всеки трябва да работи върху себе си, да развива интуицията си, т.е. Божественото чувство. Чрез интуицията той ще знае как ще свърши гимназия или университет, дали ще успее в предприятията си и т.н. Интуицията е вътрешният пътеводител. Тя води човека в правия път, посочва му какво да работи, какви връзки да прави с хората и т.н. Чрез интуицията човек изучава вътрешната астрология, т.е. астрологията на своя мозък. Щом научи нея, той може да изучава и външната, обширна, космическа астрология. Ако разбере вътрешната, ще разбере и външната. Без познаване на вътрешната астрология, външната не може много да ви ползва. Като изучава себе си, човек може да си даде отчет за всички свои движения, да разбере, произволни ли са те, или не са произволни. Той ще разбере, че много от неговите движения са под влиянието на низши същества и ще прави опити да се владее. Човек не трябва да се поддава на чужди влияния и внушения, на хипнотични състояния. Чрез възпитанието и самовъзпитанието вие можете да си помагате, да не се поддавате на външни влияния, или поне да ги разбирате и да знаете как да си въздействате. И най-силният, и най-ученият човек не може да се освободи от влияния. Малко или много, всеки човек се намира под чужди влияния и внушения.

Опасно е, когато влиянието иде от низши същества и светове. Ако влиянието е от възвишения свят, човек се ползва. Ще възразите: „Защо Бог е допуснал влиянието?“ Много подобни въпроси могат да се зададат. Запример, може да се запита защо паякът лови мухите, защо соколът граби малките птички, защо сомът гълта малките риби, защо змията гълта жабите, защо жабата гълта мухите? Какъвто отговор и да дадете на тези въпроси, не можете да ги разрешите. Едно трябва да знаете: Всичко, което става в природата, във външния свят, същото става и в човека. В животинското царство съществува велика борба, която не може да се избегне. Тя се дължи на различието, което съществува в съзнанията. Всяко същество живее така, както съзнанието му го ръководи. Не е въпрос, да се постави хармония в съзнанието на другите същества, но всеки да помисли за своето съзнание.

 

Какво трябва да прави човек, за да не нарушава хармонията на съзнанието си? Първо, човек трябва да се огради от влиянието на дисхармоничните съзнания вън от себе си. Това значи да ограничи, да затвори съзнанието си за външни, низши влияния. В този смисъл ограничението е не само на място, но даже е благо. Представете си, че кесията ви е пълна със златни монети и вие трябва да минете през гората, дето ви очакват разбойници. Горският стражар ви среща и казва: „Дайте кесията си!“ – „Не я давам.“ – „Върнете се тогава у дома си, да я изпразните.“ Вие се възмущавате от ограничението, което ви прави стражарят. Не се възмущавайте, послушайте го: върнете се у дома си, да изпразните кесията, или я оставете при него. Като се върнете, той ще ви я даде. Не се ли ограничите, ще платите с живота си.

Ще кажете, че не е морално да ви ограничават или да взимат богатството ви. Тук не става въпрос за морал, но за спасяване на живота. Ако вълкът попадне в капан, той предпочита да прегризе задния си крак, за който е хванат, отколкото да остане в капана и да одерат кожата му. За предпочитане е да живее, макар и с три крака, отколкото да разчита на случайността. Щом се е хванал в капана, няма спасение. Друг е въпросът, ако е попаднал в капана с предния крак. За нищо на света той не може да прегризе предния си крак. В този случай той е готов да се моли на онзи, който го е хванал, но крака си няма да прегризе. Тъй щото, ако кесията ви представя задния крак, с който сте попаднали в капана, прегризете го, т.е. оставете кесията на стражара, откажете се от нея. Обаче ако кесията ви е предният крак, ще разчитате на Провидението. Значи, ако е хванат задният ти крак, ти сам ще разрешиш въпроса; ако е хванат предният крак, Бог ще разреши въпроса. Ако краката ти са хванати, ръцете могат да те освободят; ако ръцете ти са хванати, краката не могат да те освободят. В случая ръцете представят човешкия ум, а краката – човешкото сърце.

Ето защо, като се намерите пред известно ограничение, стремете се да разбирате не само себе си, своя личен живот, но и силите, които действат в самата природа. За това се изисква непрестанна работа. Никога не оставайте празни, без работа. Каквито състояния да минавате, положителни или отрицателни, изучавайте ги, за да се ползвате от тях.

 

~

Какво представят лошите и мрачни състояния? Те са мисли на живи същества от ниска култура. Щом ви нападне такова същество, впрегнете го на работа. Дайте му един добър урок, втори път да не ви посещава. Ще кажете, че причината се крие във вас, че вие сте лош човек, затова имате лоши състояния. И това е възможно, но питам: Как така, един и същ човек днес е добър, на другия ден – лош? Човек е или добър, или лош; всъщност, човек не е нито добър, нито лош. Като дойде доброто при вас, приемете го, то работи във ваша полза; като дойде злото, впрегнете го на работа. Не го ли заставите насила да работи за вас, то ще ви застави да работите за него. 

Някои мислят, че Бог и природата ще оправят работите им, ще помогнат да се освободят от мъчнотиите си. И това е вярно, но първо вие ще работите, да трансформирате състоянията си. Бог помага на онези, които работят, които проявяват доброто.

 

~

След всяко добро, което правите, разумният свят увеличава кредита ви. Които ви обичат, са готови на всякакви жертви за вас, защото вървите в правия път. Добре е от време на време да получава човек някакъв подарък от онези, които го обичат.

Като знаете това, стремете се да проявявате доброто, справедливостта, любовта, да се свързвате с разумните и напреднали същества, които са завършили развитието си на земята. За най-малкото добро, което виждат в човека, те са готови да го възнаградят материално и морално. Това не е подкуп, а поощрение. За да върви напред, човек се нуждае от одобряването на някое възвишено същество. Човек иска да знае как е издържал изпита си. Приятно е да чуеш мнението на разумния и учен човек. Какво ще каже за вас онзи, който не разбира нещата, това да не ви смущава, нито да ви обижда. 

Започнете с малки опити и упражнения да калите волята си. Запример, ръцете трябва да имат приятна топлина, да не бъдат нито горещи, нито студени. Челото трябва да бъде хладно, а не топло или горещо. Ако ръцете са горещи или студени, а челото и предната, горна част на главата – топли, трябва да приложите волята си, да урегулирате кръвообръщението си. В предната част на мозъка действа електричество, а в задната – магнетизъм. Така, именно, се уравновесяват силите в човешкия организъм и той мисли право, радва се на добро здраве. Организмът, с който човек разполага, е неговият инструмент. За да си служи с него, той трябва да го държи в изправност. Който не разбира нещата, бърза, иска по-скоро да свърши работата си.

Бързането не помага. Разумният човек прави всяко нещо навреме. Той не губи времето си, затова работите му се нареждат добре. Като бърза, човек сам се спъва: тук се изгорил, там се ударил и т.н. Ще кажете, че трябва да се мъчите, да се трудите, за да свършите работите си навреме. Защо ще се мъчите? Мъчението е за ада, трудът – за земята, а работата, творчеството – за рая. Следователно, щом се намерите пред мъчнотии, не се мъчете, но излезте от лошите условия на живота и започнете да мислите. Чрез мисълта си човек се повдига в по-висок свят, дето лесно решава задачите си.

И тъй, трябва да работите върху характера си, да развивате самообладание. Чрез самообладанието си вие можете да владеете силите на своя организъм, да владеете своите низши желания. Това не значи да ги подпушвате, да се борите с тях, но да ги изучавате и възпитавате. Като влезе едно низше желание в сърцето ви, или една низша мисъл в ума ви, започнете да се разговаряте с тях. Като им обърнете внимание, те се смекчават и постепенно утихват, докато излязат вън от вас. 

Опасността не е в сърцето, нито в предната и горна част на главата, но в задния мозък. Дойдат ли желанията там, човек мъчно може да си помогне. Затова казват, че човек се спъва от задния си ум. Когато силата му е в задния ум, той минава през големи мъчнотии и страдания, но в края на краищата ще се освободи, ще излезе от този ум и ще влезе в предната и горна част на своя мозък.

Желая ви да бъдете силни в предния си ум, а не в задния. Последният нека бъде в запас; ако потрябва някога, ще се обърнете към него за услуга.

Разумното ограничение, МОК , 8 януари 1928 г.

[Лъчезарна]

Ако един човек седне близо до вас, който е в дисхармония, неговите чувства са обратни на вашите, вие не може да го търпите, понеже неговите чувства са обратни на вашите. Той може да е близо до вас, но неговите мисли са съвсем други. Неговите желания са съвсем други, този човек не може да го търпите. За да търпите един човек, неговите мисли трябва да са хармонични с вашите, не еднообразни, но да се движат в същата посока.

 

Та казвам: Когато в човека се произведе едно вътрешно раздвояване, то се дължи на същия закон. Ако вашето сърце не върви в една и съща посока с ума, ако вашите желания не държат посоката на ума, тогава има един разрив в сърцето, ражда се една вътрешна борба. Мислиш едно, сърцето желае друго. Някой път и волята държи трета посока. То е най-голямото страдание, което може да дойде в човека.

 

Та на първо място координирайте вашите движения. Да координирате движението на вашия ум с движението на вашето сърце, движението на вашето сърце с движението на вашата воля. То е възпитание.

 

Казвате: „Човек да се възпита.“ Във възпитанието трябва да се координират вашите мисли, вашите чувства и вашите постъпки.

 

В координирането на мислите, човек винаги е способен, той има достатъчно светлина. Когато мислите са достатъчно координирани, ще видите, ще имате достатъчно светлина. Когато чувствата са координирани, вие ще имате изобилно топлина, когато вашите постъпки са координирани, ще имате сила. Най-първо трябва да се яви светлина, после топлина, след туй силата на волята. Силата на волята се явява от координираните действия, тогава се проявява силата на човешката воля. Когато постъпките ни не се координират, силата не може да се прояви.

 

 

Трите закона, МОК, 23 декември 1938 г.

[Лъчезарна]

...при възпитанието вий трябва да започнете със самовъзпитанието, като нещо отделно от вас. Човек може да възпитава себе си. Възпитание на своето естество значи, той е господар и може да възпита естеството си. В него се намират всички възможности. Направете един малък опит. Да кажем, яде ви се бюрек, тъй, трепери ви коремът, треперите за баница – вземете назаем отнякъде 5-10 лв., наядете се. Нищо не сте свършили. То е слабост. Но хубаво е, като вземете баницата, да повикате друг да я изяде – той да яде, вий да гледате. Когато у вас се зароди туй да треперите, за да се самовъзпитате. В природата има една естествена норма, тя е доволна, радва се, когато ние ядем. Когато яденето става по любов, туй треперене го няма. Не се образува лакомия. По закона на любовта, като седнеш да ядеш, готов си на всички хора да дадеш от туй, което ядеш. Ти не гледаш само за себе си. Може да ядеш спокойно, колкото искаш, и цяла тава да изядеш, няма опасност. Но когато туй чувство е в теб, ти повикай друг да изяде баницата и благодари, че се е намерил някой да изяде баницата. То е един малък опит – да гледаш баницата. Да видим колцина от вас могат да бъдат доволни, когато другият изяда баницата.
 

Някой път имате силно желание, трепери ви сърцето за хубави лачени обуща, от камилска кожа, лъскави – вий ще работите, 4-500 лв ви трябват. Треперите да ги турите, да се похвалите някъде Хубаво е, отлично е, но не е по любов Следователно купете обущата, повикайте другиго и му дайте той да ги носи!
 

Разграничение има на чувствата. Има известни чувства в човека, които трябва да се възпитават, а има известни чувства, които трябва да се задоволят. Да знаем кога трябва да задоволим себе си. Има една естествена норма. Всяко естествено желание, трябва да го задоволим – то дава подтик, то е трезво желание.

Мислете за Слънцето! МОК, 6 март 1927 г. (ИК "Жануа-98")

Редактирано Ноември 29, 2020 от Лъчезарна