Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Любовта като преход


B__

Recommended Posts

В живота си два пъти съм боледувал от истински грип. Когато страданието достигне кулминацията и се задържи, а не искаш да пиеш лекарства и обезболяващи, се стига до фазата да усещаш преходността на живота, а там вече човек почва да има нови усещания.

Лазарев казва, че групът бил много добър стимул за духовен преход.

Любовта, когато й се оставиш, като усещане има доста от симптомите на грипа. Непрестанното напрежение, водовъртеж от чувства, фокусът на съзнанието, страданието и налагащата се необходимост от промяна на досегашните възприятия, преоценката на живота; новият поглед към разочарованията; усещането, че самата Природа подрежда някои неща; страхът да минещ следващата стъпка, унижението да не си позволиш да минеш следващата стъпка; жаждата за женска енергия; ученето да общуваш по пети, шести, седми начин; опитът да различиш своите емоции от нейните емоции; нежеланието да ги различаваш; ударите и изпитанията за отдадеността ти; липсата на взаимност; мимолетнотпо усещане за взаимност, което се появява само, за да ти покаже още нещо, което трябва да усетиш в себе си, още нещо, което досега си насочвал в полето на илюзиите; изненадата и травмата при разбирането, че твоите разбирания за любовта нямат нищо общо с тази, сегашната толкова истинска любов; душевната разголеност, която е страдание, докато разбереш, че пред Природата трябва да сме просто голи; заблудата, че не си ревнив; заблудата, че нямаш свое разбиране за Истинската; Истинската, която трябва да приемеш такава, каквато е; а не можеш да приемеш, без да си изградил своята вътрешна стабилност; а досега си разчитал за стабилност у жените, но всичко това е илюзия; истинската любов идва, за да те срине до основи; да не остане нищо; да остане само осъзнаването.

Линк към коментар
Share on other sites

докато разбереш, че пред Природата трябва да сме просто голи; заблудата, че не си ревнив; заблудата, че нямаш свое разбиране за Истинската; Истинската, която трябва да приемеш такава, каквато е; а не можеш да приемеш, без да си изградил своята вътрешна стабилност; а досега си разчитал за стабилност у жените, но всичко това е илюзия; истинската любов идва, за да те срине до основи; да не остане нищо; да остане само осъзнаването.

Поздравления! Не съм достигнала до подобни прозрения, но някъде дълбоко вътре в себе си знам че е точно така. Съгласна съм с подчертаното. И не ме питай откъде знам, навярно от вътрешния си човек.

ПП И все пак излиза, че Любовта е непрестанно до нас/навсякъде/ и просто ни чака, да я приемем. В действителност хората къде ли не я търсят и все не я намират и колко страдания поради липса на любов, а в крайна сметка се оказва, че тя е непрестанно до нас и ако само й отворим вратата на сърцето, ще влезе и ще ни изпълни, ако сме на една вълна с нея.

Но защо Любовта като преход? Мислиш, че в осъзнаването я няма Любовта ли? Защото не е така.

Бог е Любов се казва в Библията. И още "остават само тия трите - вяра, надежда и любов, но най-голяма от тях е любовта"1Кор.13 доколкото си спомням.

Остава само вечното, преходното прехожда и Любовта тоест Бог е Вечно, няма прехождане, но от друга страна Любовта може да служи като мост, като преход ако това имаш в предвид от едно поколение в друго, от един свят в друг и т.н.

Редактирано от dcveta
Линк към коментар
Share on other sites

Да обичаш значи да поставиш някой (или нещо) преди себе си. Инфа ме допълни с "докато забравиш себе си". Но това с грипа не го разбрах. Аз също не ползвам лекарства. Не си падам и по повръщането, което би облекчило мъките ми, но до никакви прозрения не ме е довело.

Линк към коментар
Share on other sites

В живота си два пъти съм боледувал от истински грип. Когато страданието достигне кулминацията и се задържи, а не искаш да пиеш лекарства и обезболяващи, се стига до фазата да усещаш преходността на живота, а там вече човек почва да има нови усещания.

Лазарев казва, че групът бил много добър стимул за духовен преход.

:) Много точно. Последно в такова състояние бях края на 2007 след страхотна душевна борба.

И след няколко седмичен грип, който лекарите вече не знаеха как да лекуват с температура 39 градуса постоянно, тялото стига до пълно изтощение. И една нощ към 3.00 , когато станах за поредните хапчета, вместо да ги взема, аз ги събрах и ги изхвърлих, просто така. На сутринта бях здрава, никой не можа да го обясни, но през какво мина душата ми само аз си знам, :) запечатано е в постовете ми в този форум от тогава, бях сигурна, че умирам.

И точно в този момент душата става толкова лека, всичко става толкова ефирно и приятно......и света добива друг облик, нещата видени по един начин вчера, днес изглеждат по съвсем различен.

Партньора става не просто мъжът до мен, а моя най- добър приятел, хората добиват уникалност, която ти е интересна, страхотно пречупване на гледната точка за света и случващото се, човек се чувства все едно е имал перде пред очите, което някой е отместил и виждаш толкова ясно и ти е хубаво от това. Промениха се много неща.

От тогава не съм боледувала и никой от семейството ми също.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...