Любовта като преход

[B__]

В живота си два пъти съм боледувал от истински грип. Когато страданието достигне кулминацията и се задържи, а не искаш да пиеш лекарства и обезболяващи, се стига до фазата да усещаш преходността на живота, а там вече човек почва да има нови усещания.

Лазарев казва, че групът бил много добър стимул за духовен преход.

Любовта, когато й се оставиш, като усещане има доста от симптомите на грипа. Непрестанното напрежение, водовъртеж от чувства, фокусът на съзнанието, страданието и налагащата се необходимост от промяна на досегашните възприятия, преоценката на живота; новият поглед към разочарованията; усещането, че самата Природа подрежда някои неща; страхът да минещ следващата стъпка, унижението да не си позволиш да минеш следващата стъпка; жаждата за женска енергия; ученето да общуваш по пети, шести, седми начин; опитът да различиш своите емоции от нейните емоции; нежеланието да ги различаваш; ударите и изпитанията за отдадеността ти; липсата на взаимност; мимолетнотпо усещане за взаимност, което се появява само, за да ти покаже още нещо, което трябва да усетиш в себе си, още нещо, което досега си насочвал в полето на илюзиите; изненадата и травмата при разбирането, че твоите разбирания за любовта нямат нищо общо с тази, сегашната толкова истинска любов; душевната разголеност, която е страдание, докато разбереш, че пред Природата трябва да сме просто голи; заблудата, че не си ревнив; заблудата, че нямаш свое разбиране за Истинската; Истинската, която трябва да приемеш такава, каквато е; а не можеш да приемеш, без да си изградил своята вътрешна стабилност; а досега си разчитал за стабилност у жените, но всичко това е илюзия; истинската любов идва, за да те срине до основи; да не остане нищо; да остане само осъзнаването.

[Guest Христо]

Трудно е човек да не се вкопчва и да не търси стабилност в едно или друго нещо.

[dcveta]

докато разбереш, че пред Природата трябва да сме просто голи; заблудата, че не си ревнив; заблудата, че нямаш свое разбиране за Истинската; Истинската, която трябва да приемеш такава, каквато е; а не можеш да приемеш, без да си изградил своята вътрешна стабилност; а досега си разчитал за стабилност у жените, но всичко това е илюзия; истинската любов идва, за да те срине до основи; да не остане нищо; да остане само осъзнаването.

Поздравления! Не съм достигнала до подобни прозрения, но някъде дълбоко вътре в себе си знам че е точно така. Съгласна съм с подчертаното. И не ме питай откъде знам, навярно от вътрешния си човек.

ПП И все пак излиза, че Любовта е непрестанно до нас/навсякъде/ и просто ни чака, да я приемем. В действителност хората къде ли не я търсят и все не я намират и колко страдания поради липса на любов, а в крайна сметка се оказва, че тя е непрестанно до нас и ако само й отворим вратата на сърцето, ще влезе и ще ни изпълни, ако сме на една вълна с нея.

Но защо Любовта като преход? Мислиш, че в осъзнаването я няма Любовта ли? Защото не е така.

Бог е Любов се казва в Библията. И още "остават само тия трите - вяра, надежда и любов, но най-голяма от тях е любовта"1Кор.13 доколкото си спомням.

Остава само вечното, преходното прехожда и Любовта тоест Бог е Вечно, няма прехождане, но от друга страна Любовта може да служи като мост, като преход ако това имаш в предвид от едно поколение в друго, от един свят в друг и т.н.

Редактирано Декември 15, 2011 от dcveta

[vorfax]

Да обичаш значи да поставиш някой (или нещо) преди себе си. Инфа ме допълни с "докато забравиш себе си". Но това с грипа не го разбрах. Аз също не ползвам лекарства. Не си падам и по повръщането, което би облекчило мъките ми, но до никакви прозрения не ме е довело.

[Диляна Колева]

В живота си два пъти съм боледувал от истински грип. Когато страданието достигне кулминацията и се задържи, а не искаш да пиеш лекарства и обезболяващи, се стига до фазата да усещаш преходността на живота, а там вече човек почва да има нови усещания.

Лазарев казва, че групът бил много добър стимул за духовен преход.

Много точно. Последно в такова състояние бях края на 2007 след страхотна душевна борба.

И след няколко седмичен грип, който лекарите вече не знаеха как да лекуват с температура 39 градуса постоянно, тялото стига до пълно изтощение. И една нощ към 3.00 , когато станах за поредните хапчета, вместо да ги взема, аз ги събрах и ги изхвърлих, просто така. На сутринта бях здрава, никой не можа да го обясни, но през какво мина душата ми само аз си знам, запечатано е в постовете ми в този форум от тогава, бях сигурна, че умирам.

И точно в този момент душата става толкова лека, всичко става толкова ефирно и приятно......и света добива друг облик, нещата видени по един начин вчера, днес изглеждат по съвсем различен.

Партньора става не просто мъжът до мен, а моя най- добър приятел, хората добиват уникалност, която ти е интересна, страхотно пречупване на гледната точка за света и случващото се, човек се чувства все едно е имал перде пред очите, което някой е отместил и виждаш толкова ясно и ти е хубаво от това. Промениха се много неща.

От тогава не съм боледувала и никой от семейството ми също.