176.Възлюби го

[Guest Дриада]

Молитвен наряд за началото:

"Отче наш"

Псалом 23

"Кажи ми Истината"

Беседа:"Възлюби го"- неделна беседа държана от Учителя на 22.10.1922г. гр.София

Молитвен наряд за край:

"Пътят на живота"

Псалом 91

Формула:"Да осветяваме името Божие.

Да търсим царството Божие

и Правдата Негова.

И да изпълним Волята Божия."

Думите имат смисъл, само когато са тясно свързани. Това е закон в природата.

***

И съвременните езици на културните народи, като англичани, французи, германци, са негативни. У всички тия народи, в езика им има малко думи, точно определени, които означават само една идея. Например, като кажеш „жажда”, ти не мислиш за друго, освен да се напиеш с вода. Като кажеш глад, смърт, ти подразбираш само онова, което тези думи изразяват. Думата „любов” е двузначеща, тя няма сила, няма смисъл. Казват „любов”, но каква любов подразбират? Думите жажда, глад, смърт, страдание, пожар са силни; те имат определено значение и, вследствие на това, сегашната култура не е израснала по причина на езика. В дипломацията, онези, които разбират всички тънкости на езика, избират такива изрази, че само с една запетая дипломатът може да се изплъзне от известно положение, като риба или като змия. Казват за някого: Цял дипломат е! А дипломатът е човек, който може да мине през всяка дупка, да извърти всяко положение. В това седи всичкото изкуство на дипломацията. Еди-коя си клауза не може да се тълкува другояче – така казват. Не, една клауза трябва да има само един смисъл. У гладния човек гладът може да се уталожи само с един елемент – с хляба. Някои казват: Той може да яде много неща. Не, не му трябват други неща. Само едно търси гладният, за да уталожи глада си – това е хлябът. Казвам: Сега съвременните хора гладуват и жадуват, много неща търсят.

***

Ами че в природата има еднообразие. Слънцето всякога изгрява от изток към запад, но в този изгрев в природата има едно разнообразие, едно съчетание.

***

Единственото нещо, което ние търсим сега, това е вечен живот, без страдания, без болести, без смърт. Някои от вас могат да ми възразят: Нали проповядваш, че човек трябва да страда? Щом си направил дългове, ще бъдеш честен да си ги платиш. Това значи страдание. Ще бъдеш честен, ще бъдеш като човек, който мисли. Направил си дългове, ще ги платиш, ще калиш диамантена воля. Честно и почтено ще плащаш.

***

Докато има любов, има живот. Хората казват: Чакай да видим, как ще бъде без любов. И като дойде да се върши работата без любов, те умират. А щом дохождат до насищане от любов, това не е любов. Там, дето има насищане, любовта не е говорила. В химията има един процес, наречен насищане: някои елементи се насищат при реакцията. Някои го наричат насищане, а други – пресищане. Да се наситиш, това не е любов. В любовта няма насищане, няма пресищане. Тя не е гладна, тя не жадува, тя казва: Който е жаден и гладен, да дойде при мене.

***

Съвременният строй не е основан върху закона на любовта, пък и не може да се съгради на тази основа, защото хората не разбират, какво е любовта. Те разбират това, което не е любов. Първото нещо, като те възлюби някой, той ще те ограничи.

***

Някои казват, че аз не разсъждавам добре. Моите разсъждения са тъй здрави, философски, както никой не е разсъждавал досега. В моята мисъл, в моите разбирания има единство в принципите. Ония неща, които проверявам всеки ден, на тях почива цялото Битие. В което религиозно общество влезеш, ще срещнеш много форми, От това гледище, всички прояви, всички форми са на мястото си. Ако нямате нужда, не щяха да се явят, а явят ли се, когато не са нужни, те ще изчезнат. Аз разсъждавам: Тия неща съществуват, следователно, те са необходими. Тъй че, в религиозното общество, и там има ограничения. Ще ти кажат: Ще вярваш в символа на вярата, в тия правила. Отстъпиш ли малко от тия правила, те казват: Приятелю, ние си имаме правила, по които трябва да ходиш. Влезеш в университета, някой виден професор преподава нови идеи, ново учение, но щом се отклониш от тях, веднага ти казва: Това не се позволява. Ако професорът поддържа, че субективният свят е съществен, а обективният - илюзорен, и ти не си на същото мнение, ти трябва да напуснеш университета. Ако друг професор поддържа обратното, и ти се отклониш от тази рамка, веднага ще те ограничат и ще кажат: Как, ние не знаем ли, къде е истината? Това е заблуждение. И едните, и другите мислят, че знаят истината, а те сами ограничават. Всеки, който ограничава, не познава истината.

Възлюби го

Редактирано Декември 11, 2011 от Дриада

[Ани]

Благодаря за беседата, Дриада!

Размислите на Учителя са върху стиховете от Евангелието на Марко (гл. 10):

17. А когато излизаше на път, някой се затече, падна пред Него на колене и Го попита: Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен?

18. Иисус му рече: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог.

19. Знаеш заповедите: не прелюбодействувай; не убивай; не кради; не лъжесвидетелствувай; не увреждай; почитай баща си и майка си.

20. А той Му отговори и рече: Учителю, всичко това съм опазил от младини.

21. Иисус, като го погледна, възлюби го и му рече: едно ти не достига: иди, продай всичко, що имаш, и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене, като вземеш кръста.

22. А той, като се смути от тая дума, отиде си натъжен, защото имаше много имот.

23. И като погледна наоколо, Иисус казва на учениците Си: колко мъчно богатите ще влязат в царството Божие!

Същият разговор е описан от Матей (гл. 19) и Лука (гл. 18).

Ние сме възлюбени от Бога, но за да постигнем „живот вечен”, както пита младежът в евангелията ни е необходимо още нещо. Младежът е живял по Мойсеевите закони – „не убивай; не кради; не лъжесвидетелствувай...” Всики те започват с отрицание на нещо. Това не разрешава проблемът с дадения недостатък.

И защо хората не успяват? Ако всеки ден си казваш: Аз няма да крада – ти никога няма да се освободиш от кражбата. Що е кражбата? Желание да вземеш нещо. Какъв е цярът на това желание? Да даваш. Почни да даваш навън. Кражбата е вътрешен процес, една утайка, А сега всички морализират.

Бащата казва на сина, майката на дъщерята: Няма да крадеш! Ще видите, как детето ще краде. Това е неправилно възпитание. Имате две деца. Направете опит с едното дете, като му казвате: Давай, давай! А на другото дете казвайте: Не кради, не кради! У второто дете ще се яви желание да види, що е кражбата. Мойсей е дал тия заповеди, а Христос казва сега, какъв е цярът.

Този съвет е даден на християнските народи още преди 2000 години. Дали има някакъв ефект?

„Като го погледна, възлюби го.” Значи, Христос възлюби този младеж и дълго време говори с него. Младежът му каза: Учителю, като се върна у дома си, ще проуча това учение, ще го подложа на опит. Христос разбра, че младежът се огорчи дълбоко в душата си.

Ето, 2000 години изминаха оттогава, и той все опитва това учение. Кой е този богат младеж? Това са християнските народи. Богатият младеж символизира християните, които носят богатството на Христа. Той запита Христа: „Учителю, какво да сторя, за да наследя вечния живот?” Ще се откажеш от стария живот, от старото учение и ще заживееш разумно. Знание, мъдрост имаш, сега ще прилагаш. И до днес богатите опитват Христовото учение.

Днес на всички се налага нов метод – прилагането. Всички искате да бъдете възлюбени. – Възлюбил ви е Христос. И като ви казва, какво да правите, вие отговаряте: Всичко това направихме още в младостта си. Тогава иди, продай все що имаш, и го раздай на сиромасите. Как да го раздадем? Това вие сами трябва да знаете.

Павел казва: „Ако раздам всичкото си имане, а любов нямам, нищо не съм направил.” Значи, ще давате с любов. И сегашните християни не разбират закона за даването. Той представя процес на сеене. От това, което си посял, ще даваш, т. е. временно ще го изгубиш, но после стократно ще спечелиш. Мислите ли, че ако дадете от любовта си на някой болен, страдащ, той ще ви забрави? Векове, хилядолетия ще минат, но дето и да ви срещне тази душа, тя ще помни любовта, която сте й дали, и пътя, който сте й посочили.

Трудно е това условие - да раздадеш всичко. А още по-трудно е да поемеш Христовия кръст. Няколко пъти в беседата Учителя подчертава, че даването не бива да е механично, по задължение, а да бъде с любов.

Тук имам все пак един въпрос. Всичко ли което се дава с любов трябва задължително да се приеме? Някой се опитва с искрена любов да ми даде своите разбирания и знания. И ако не ги приема следва обида. Същото се наблюдава в по-материален аспект. Домакинята с любов се мъчи да накара гостите да си хапнат дадена храна, която тя смята за прекрасна. Но има различни вкусове... Предполагам, че леко излязох от главната тематика на беседата, но в момента нещо ми е актуален този проблем. Май се опира до непоисканото добро...? Но освен любов при даването, то трябва да се знае кога и на кого трябва да се дава?

[Слънчева]

Благодаря за беседата и мненията!

Даването предполага свобода, Ани. Както да дадем, така и да получим. Защото иначе си е търговийка. Ти ще ми дадеш, но.... Или-ако не го приемеш.... еди какво си....

Нашето тяло е храм, от там трябва да изгоним търговеца/търговците и да дадем място на Духа-да ни води към светлината. Да изчисти сърцата ни за Любовта...

Само с приложение, макар и бавничко Бог ни пробужда за Новия живот.

Усмихнат и светъл неделен ден на всички!

Редактирано Декември 11, 2011 от Слънчева