Има ли Бог или богове сме ние?

[dcveta]

„Духът на всяко едно същество е несътворен“ означава, че сътворяване на този дух е невъзможно нито за мене, нито за Бог (без значение кой какъв смисъл влага в понятието). Невъзможното си остава невъзможно. Това, което е несътворено, вечно и неизменно (примерно принципите ръководещи Битието), нито аз, нито някой друг може някога да промени.

Станимире и все пак не те разбрах в дълбочина. Можеш ли да приложиш някой пример или да кажеш малко повече?

...

Това засяга някои отдавнашни въпроси, които хората си задават. Един от тях е въпросът за т.нар. Сътворение. Хората винаги търсят някакво начало. Но тук е необходимо да се имат предвид два основни принципа:

1) Сътворение на каквото и да е „от нищото“ е невъзможно. Всяко сътворение всъщност е трансформирането и комбинирането на нещо вече съществуващо. Всяко сътворение просто е един нов етап, нова форма в която нещо вече съществуващо продължава своето съществуване. Няма първоначално сътворение, т.е. такова преди което да не е съществувало нищо. Ние сме неспособни да обхванем истината за времето и безкрайността; не искаме да приемем, че начало всъщност няма, че сме съществували винаги, но просто съзнанието ни е било дотолкова различно от настоящото, че нямаме спомени за това. Ние в миналото сме преминали през всички по-нисши царства в Природата – животинско, растително, минерално. Преди това сме преминали праз елементалните еволюции (за които почти нищо не знаем), а преди това и през други, за които дори и не можем да си имаме представа и разбиране при сегашното ни равнище на съзнание. Съзнанието ни през тези периоди е било толкова по-ниско от сегашното, че за нас то изглежда като липса на съзнание. Сигурен съм, че един ден ще гледаме по същия начин и на сегашното си човешко съзнание. Но май малко се отклоних. Основното е да се схване идеята за вечността на съществуването както в посока на миналото, така и в посока на бъдещето.

2) Всяко нещо, което има начало, задължително ще има и своя край. Вечни неща няма как да се създадат. Вечните неща просто си съществуват. Това, което може да бъде създадено, променяно, развивано и т.н. има в основата си нещо неизменно. Това е истинската същност на всяко същество, включително и човека. Както казах то е основата на всичко живо, това върху което се гради индивидуалната еволюция, която от своя страна представлява просто разгръщане на тази основа. Тук изборът на думи изключително много ме затруднява. Може би задоволителна аналогия може да се направи с посяването на едно семе. В най-добрия случай това мога да приема за създаване на човека. Семето няма как да бъде създадено, то си съществува като следствие от една безкрайна верига от причини и следствия. Веднъж попаднало при благоприятни условия, то разгръща само себе си. Никой не го заставя да расте отвън.

За пръв път чета нещо подобно и на на подобно ниво мнение/нали не е цитат, защото ако е искам да знам от кой/.

Който и да е авторът, мойте почитания. Не се срещат често такива хора. Но имам дарбата по думите да усещам вътрешната духовна същност на човека. Не знам как, но е така.

Благодаря от сърце за споделеното! Може и да не разбирам всичко в пълнота, но вътрешно знам, че е точно така, както си го казал.

Сътворението го свързвам с трите букви майки/Отец, Син и Святи Дух/, аналогично - небе, земя, въздух или дух, бездна, тъмнина - първоначално съществуващи и "да бъде светлина" - от която светлина е сътворено всичко останало примерно.

Но има ли светлина, вече следва двоичността - светлина, тъмнина/ добро и зло.

[Viva Caselli]

" Никъде не е казано, че Бог на Земята не наказва. "

Защо трябва да е казано? Не може ли да се проумее и без да е казано?

Не държа да съм фактор с мненията си. Те са си мои. Не изземам функциите Му. Бог няма да те подничи. Защо да го прави? Бог не е институция, а свобода ( на Земята). Какви последствия? Последствията са наше дело.

Мислиш, че Бог осъжда затворника или го помилва? Аз не мисля.

Бог ли трови децата с наркотици? Бог ли наказва дилъра, когато конкурентната " фирма " му реже ухото?

Това са наши дела. Наши грехове. Сега, това колкото повърхностно мнение, е толкова просто и разбираемо.

Поне за мен. Не искам, а и не знам дали ще ми се отдаде да пиша с дълбоки прозрения и странни думи.

Бог сътвори белия мак, за да бъде цвете, а не опиум ( наркотик ). Белия мак е Божие творение, а извличането на опиум от него човешко дело. Човека избра вместо да се радва на полето от бели макове, избра да се радва, но възползвайки се от белия мак. Белия мак е навсякъде, защото човека реши така. Бог избра място, в което белия мак да вирее, а човека го превърна в дози. Дози, които с едно позвъняване се доставят. Можеше да се радва, но друга радост избра човека. Уж по - силна.

Ако Бог беше вмешател на Земята всяко зло би трябвало да се наказва от Него. И всяко добро да се поощрява от Него.

Моята философия е, че човек се ражда. Избира сам пътя си. Умира. После вече Бог съди.

" Сега първо трябва да те питам какво разбираш под думата "човек" - осъзналият се човек или неосъзналият се, който се приравнява с егоистичната природа? "

Човек според мен трябва да търси постоянно грешки в себе си.

Нещата, които са толкова незначителни и безобидни са тежки престъпления, които ни правят съучастници. Да осъзнаваш значи да разграничаваш. За мен това значи. Усещам, че в мен има едно свръх предозиране. Давам си сметка, че е възможно понякога да съм прибързан в наказанията. Може и това да е тежка вина, но ми трябва време и думите на човек, в който да се вслушам.

Надавям се да живея възможно по - най правилен начин. За мен. Колко съм бил прав ще узная след смъртта.

" Ако знаех какво ще преживявам на Земята предварително отпреди десетки години, щях да предпочета смъртта. Теб не те ли наказва на Земята Бог, за нищо?"

Какво преживяваш? Бог не те наказва, когато се почувстваш жертва, когато се почувстваш наранена. Хората правят това. Нали казах в един предишен си пост, че ако поискаш може да избереш смъртта, но не го правиш, защото осъзнаваш тежкия грях в самоубийството.

Мен за какво да ме наказва. Аз сам се ограничавам. Сам избирам да съчуствам, да презирам. Бог ли ме наказва, че вече втора седмица съм с температура? Не, не ! Не ме е наказал Той. Бог ли наказва праведния поп, когато се разболее? Бог не дели и не наказва на Земята! Истинското наказание ще бъде в деня на Страшния съд!

Пак ти казвам. Споделям какво мисля аз. Това дали съм далеч от истината ще прецени всеки сам за себе си. Както аз прецених други.

[vorfax]

Това ми е отколешна идея. Хората могат да отнемат живот и да създават живот. Разликата с популярните в днешно време доктрини е, че не са достатъчно мазохистично и ексцентрично настроени.

[dcveta]

Бог не те наказва, когато се почувстваш жертва, когато се почувстваш наранена. Хората правят това. Нали казах в един предишен си пост, че ако поискаш може да избереш смъртта, но не го правиш, защото осъзнаваш тежкия грях в самоубийството.

Бог ли ме наказва, че вече втора седмица съм с температура? Не, не ! Не ме е наказал Той.

Може да ти отговорих и малко пристрастно в предишния пост, но ми заприлича на един човек, който непрекъснато се лепи за мен с различни имена в който и форум да пусна мнение. Та сега ще се опитам да не бъда пристрасна в отговора си.

Не съм безгрешна и затова не вземай всички мои думи наготово. Изпитвай си ги както знаеш и аз така правя - както с моите мисли/които идват до мене/, така и с думите които чета. Опитвам се да отсявам истината от лъжата, защото едното те води в правилната и градивна посока, а другото напротив и с времето тази посока и интензивност се засилват. А след мислите следват думите, след тях делата и така, а когато се свързват със сърцето - се материализират в живота ни.

Апостол Павел има една хубава мисъл по този повод, писано е в Библията и там се казваше нещо подобно

"Събаряме крепости и помисли, които се издигат високо против познанието за Бога". И когато съм се молила с тези думи за себе си, резултатът е бил поразяващ и накрая си исках на тяхно място/щото нали нищо не остава празно/ да бъдат поставени Божиите истини.

Относно съденето съм на обратното мнение. Понякога вярата зависи от съдбата на човека.

Но и това, което пише в Библията е обратно на това, което казваш. А за мен Библията си е истина, ако искаш да я разбереш и не я четеш с предразсъдъци. Ако я четеш с предразсъдъци - виждаш тях, отразяват се като огледало.

Пс. 18:24-27 описва подобни състояния

24 Затова Господ ми въздаде според правдата ми, Според чистотата на ръцете ми пред очите Му. 25 Към милостивия, Господи, милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш. 26 Към чистия, чист се ще явиш. 27 Защото оскърбени люде Ти ще спасиш; А очи горделиви ще смириш.

Относно съда, не ми се коментираше, защото също е една безкрайна тема, но щом трябва.

Евреи 12:6-7 се казва

6 Защото Господ наказва този, когото люби, И бие всеки син, когото приема", 7 Ако търпите наказание, Бог се обхожда с вас като със синове; защото кой е тоя син, когото наказва?

1Кор.11

32 А когато биваме съдени от Господа, с това се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света

Твоето мнение е един вид мнението на света, които сега може и да не бъдат съдени, но един ден все ще бъдат.

А своите си Бог ги променя тук и сега. Вярвам, че и с теб е така, но не го осъзнаваш все още или на това, което му казват "наказание" - ти го наричаш с други думи. Но тогава ще се окаже, че говорим едно и също с различни думи.

Ако е така значи казваш, че Бог е направил всичко, за да може човек да го надрастне, победи, а не да остане поробен от нещо си - било то болест, бедност, кражба, лъжа или каквото и да е там. Тоест човек да се превърне в Бог, а не да остане в низините, в блатата и далече от Бог.

Но затова е нужно знание, "поради незнание людите погивали" - ако нямаш знанието какво ще правиш.

Например при мен идват всякакви видове знания и за какво ли не, но за собствения ми живот - не знам изходния път.

Или съм пристрастна и не го разбирам.

Не знам дали точно тази насока си имал в предвид в изказванията си, но думите ти на тези мисли ме навеждат.

Не вярвам изобщо в съда след смъртта. Ти като си умрял, смъртта ти плаща цената на греха/на всички грехове/ или поне това се разбира от Библията. И за какво му е на човек да мисли за след смъртта. Би трябвало да мисли за живота, сега. Изобщо не ме интересува какво ще бъде след смъртта. Интересува ме какво е сега и какво мога да променя сега в живота си, а не след смъртта.

Хората правят това, което Бог е допуснал да правят. Сещам се за цар Давид и един негов слуга, който го хулеше. Той прие хулите като от Господа, защото Господ беше го допуснал.

И аз тъй приемам отношението на хората. Когато те нараняват, значи Господ го е допуснал поради някаква причина.

За мен няма случайности. Нищо не е случайно и затова винаги търся причините, за да мога да променя последствията, но когато не виждам причините, тогава не разбирам Бог и не знам какво да мисля.

Сега да не се ровя за цитати, но беше писано, че когато отношенията с Бог са ти в изправност, Той примирява с тебе и неприятелите ти. И в това вярвам.

От сърце ти пожелавам бързо възстановяване! Божията благодат с тебе! А Божията благодат е Светия Дух.

Исая 11

2 И духът Господен ще почива на него, Дух на мъдрост и разум, Дух на съвет и на сила, Дух на знание и на страх от Господа;

ПП Защо имам усещането, че знаеш повече отколкото казваш?

И всъщност така си е. Плътта винаги се противи на духа, както и Роденият по плът винаги ще гони родения по Дух, но понякога го забравям.

Редактирано Декември 9, 2011 от dcveta

[B__]

Това ми е отколешна идея. Хората могат да отнемат живот и да създават живот. Разликата с популярните в днешно време доктрини е, че не са достатъчно мазохистично и ексцентрично настроени.

И как хората създават живот?

[Диана Илиева]

„Духът на всяко едно същество е несътворен“ означава, че сътворяване на този дух е невъзможно нито за мене, нито за Бог (без значение кой какъв смисъл влага в понятието). Невъзможното си остава невъзможно. Това, което е несътворено, вечно и неизменно (примерно принципите ръководещи Битието), нито аз, нито някой друг може някога да промени.

Станимире и все пак не те разбрах в дълбочина. Можеш ли да приложиш някой пример или да кажеш малко повече?

...

Това засяга някои отдавнашни въпроси, които хората си задават. Един от тях е въпросът за т.нар. Сътворение. Хората винаги търсят някакво начало. Но тук е необходимо да се имат предвид два основни принципа:

1) Сътворение на каквото и да е „от нищото“ е невъзможно. Всяко сътворение всъщност е трансформирането и комбинирането на нещо вече съществуващо. Всяко сътворение просто е един нов етап, нова форма в която нещо вече съществуващо продължава своето съществуване. Няма първоначално сътворение, т.е. такова преди което да не е съществувало нищо. Ние сме неспособни да обхванем истината за времето и безкрайността; не искаме да приемем, че начало всъщност няма, че сме съществували винаги, но просто съзнанието ни е било дотолкова различно от настоящото, че нямаме спомени за това. Ние в миналото сме преминали през всички по-нисши царства в Природата – животинско, растително, минерално. Преди това сме преминали праз елементалните еволюции (за които почти нищо не знаем), а преди това и през други, за които дори и не можем да си имаме представа и разбиране при сегашното ни равнище на съзнание. Съзнанието ни през тези периоди е било толкова по-ниско от сегашното, че за нас то изглежда като липса на съзнание. Сигурен съм, че един ден ще гледаме по същия начин и на сегашното си човешко съзнание. Но май малко се отклоних. Основното е да се схване идеята за вечността на съществуването както в посока на миналото, така и в посока на бъдещето.

2) Всяко нещо, което има начало, задължително ще има и своя край. Вечни неща няма как да се създадат. Вечните неща просто си съществуват. Това, което може да бъде създадено, променяно, развивано и т.н. има в основата си нещо неизменно. Това е истинската същност на всяко същество, включително и човека. Както казах то е основата на всичко живо, това върху което се гради индивидуалната еволюция, която от своя страна представлява просто разгръщане на тази основа. Тук изборът на думи изключително много ме затруднява. Може би задоволителна аналогия може да се направи с посяването на едно семе. В най-добрия случай това мога да приема за създаване на човека. Семето няма как да бъде създадено, то си съществува като следствие от една безкрайна верига от причини и следствия. Веднъж попаднало при благоприятни условия, то разгръща само себе си. Никой не го заставя да расте отвън.

Кой е казал, че тези "основни принципи" са верни?

Това за мен са две аксиоми, които по нашата, човешка логика, звучат добре, смислено имам предвид.

Същото е в математиката. Полагаме в основата няколко аксиоми, които звучат смислено и градим върху тях. В момента, когато някой човек реши да излезе извън тези аксиоми и ... създава друга математика

Та и тук - я се опитайте да допуснете друго положение на нещата. Ще се убедите, че не е задължително да се ползваме от тези "принципи".

Чудя се, какво ни кара да пишем тук и да убеждаваме другите в неща, за които само сме прочели от книжките и които съвсем не е задължително да са верни? Включително много горещо защитаваме собствените си убеждения, обявяваме чуждите за нелепи, смешни и т.н., обиждаме се, когато някой разкритикува нашите ... Дали просто не се опитваме да убеждаваме сами себе си в собствената си правота, защото някъде дълбоко чувстваме несигурност ...?

Напоследък особено избягвам да се произнасям за такива сериозни неща. Намесвам се единствено, когато виждам как някой надделява в налагането на някаква идея, изкусно представяйки я за непоклатима.

И все ми се струва, че е по-добре да обърнем внимание на нещата, които имаме да разрешаваме тук и сега. А ние сякаш всичко сме оправили, в ежедневието ни е пълна хармония и съвършенство, та тръгнахме да разрешаваме въпроса за сътворението.

[dcveta]

А ние сякаш всичко сме оправили, в ежедневието ни е пълна хармония и съвършенство, та тръгнахме да разрешаваме въпроса за сътворението.

Привет Диана! То едното върви с другото. Не пречи и за сътворението да размишляваме и за ежедневието си, поне на мен не ми пречи.

С кое точно не си съгласна, не те разбрах. Няма проблем. Давай и другата гледна точка, нали затова обсъждаме различията, за да стигнем до единство. Лично не видях нещо нередно в текста, който мисля, че е цитат.

Всеки се хваща за нещо, за да гради друго. Не можеш да тръгнеш от нищото. Кажи за какво се хващаш ти и каква математика градим? На мен не ми пречат различните мнения, но или ги приемам или не, ако това не те притеснява, сподели.

Хубаво е, когато се гради, да се гради на здрава основа казват. За мен писаното в Сефер Йецира е здрава основа/лично убеждение с което не ангажирам никого, но лично и здраво убеждение в мен/, което писано се свързва и с този текст.

Затова не е лошо да споделиш повече, да видим къде се разминаваме.

[B__]

"Намесвам се единствено, когато виждам как някой надделява в налагането на някаква идея, изкусно представяйки я за непоклатима."

И аз щях да кажа нещо подобно, но изчаквах да ми утихнат страстите.

Ако има нещо вечно, то това е духът (душата). Тя излиза от Първоизточника като една душа и се разроява на много души. които слизат инволюционно, докъдето стигнат - йерархията (по цитати на Учителя).

Съвсем изглежда нелогично цялото време да има индивидуална еволюция, защото по едно време на еволюцията душите започват да се сливат в по-малък брой души, докато се слеят в една душа, която да се върне в Първоизточника. Пак по Учителя, душите сел сливат, за да стане деушата по-възвишена, стотици души се сливат, за да се роди гений, хиляди се сливат, за да се роди светия (пак по Учителя).

[Viva Caselli]

Ако е така значи казваш, че Бог е направил всичко, за да може човек да го надрастне, победи, а не да остане поробен от нещо си - било то болест, бедност, кражба, лъжа или каквото и да е там. Тоест човек да се превърне в Бог, а не да остане в низините, в блатата и далече от Бог.

Казвам и вярвам, че Бог сътвори човека. Даде му свобода. С действията си, безразличието, съучастничеството всеки ще напише своята автобиография. Не е възможно да надрастнеш Бог. Самата мисъл дори е стряскаща. Казвам човека да не стреми да иска от Бог това и онова. Бог ни даде и това и онова, за да се опитаме да проявим човешкото в себе си.

Не вярвам изобщо в съда след смъртта. Ти като си умрял, смъртта ти плаща цената на греха/на всички грехове/ или поне това се разбира от Библията. И за какво му е на човек да мисли за след смъртта. Би трябвало да мисли за живота, сега. Изобщо не ме интересува какво ще бъде след смъртта. Интересува ме какво е сега и какво мога да променя сега в живота си, а не след смъртта.

Смъртта не е край, а вечно начало. Не мисля за след смъртта, а изказвам позиция. След смъртта тежко и горко на всички с уж малки и незначителни грехове. Грехове, които хората приеха за невидими ще се накажат по ужасен начин. И мен ме интересува точно това. Променям каквото мога сега, защото след смъртта няма да има: " аз не съм ... ". Друго ще има!

Мисля, че се разбрахме. Благодаря за пожеланията!

Чудя се, какво ни кара да пишем тук и да убеждаваме другите в неща, за които само сме прочели от книжките и които съвсем не е задължително да са верни? Включително много горещо защитаваме собствените си убеждения, обявяваме чуждите за нелепи, смешни и т.н., обиждаме се, когато някой разкритикува нашите ... Дали просто не се опитваме да убеждаваме сами себе си в собствената си правота, защото някъде дълбоко чувстваме несигурност ...?

Аз пък се чудя какво лошо ли нередно има в това да вярваш в нещо и да го следваш? То излиза, че книжките не са вярни, че нашите убеждения - непоклатими не са вярни. Точно в тази тема никой никого не обиди, а напротив - всеки беше достатъчно искрен, за да си каже какво мисли.

Много е просто всичко: Във форума едни превеждат от английски, други изповядват своя религия, трети преразкат, а някои просто цитират. Всеки да си търси истината. Предубедено или не всяко лично мнение, лично следване си тежи. Който иска да вярва, който иска да не вярва.

[Диана Илиева]

Да, така е, прав си, тази тема се развива добре, благодарение на Цвета - тя много балансирано води диалога и обсъждането. Аз и нямах предвид тази тема точно, а по принцип.

И защо ми се струва, че си хабим енергията напразно? Ами защото определено някои неща ни е невъзможно да ги разберем, поне засега. Преди време бях убедена, че за един светоглед не бива да има неясни въпроси - за всяко нещо трябва да си имаме обяснение и ако нямаме, значи този светоглед нещо не е читав А сега ми се струва, че е по-добре без обяснение, отколкото с прието на доверие такова.

Това, което, както казва и Цвета, съм изпитала в живота на практика, мога да кажа - да, така е или не, не е така. За другите неща предпочитам търпеливо да ги разбера и тогава да говоря за тях. И за първите, и за вторите не е нужно да убеждавам пламенно околните, че непременно моите обяснения са верни.

П.П. С това не казвам, че не бива да се стремим към разбиране, напротив. Но разбирането да не е самоцел; също толкова важно е да прилагаме това, което вече сме разбрали.

Редактирано Декември 9, 2011 от Диана Илиева

[Станимир]

„Духът на всяко едно същество е несътворен“ означава, че сътворяване на този дух е невъзможно нито за мене, нито за Бог (без значение кой какъв смисъл влага в понятието). Невъзможното си остава невъзможно. Това, което е несътворено, вечно и неизменно (примерно принципите ръководещи Битието), нито аз, нито някой друг може някога да промени.

Станимире и все пак не те разбрах в дълбочина. Можеш ли да приложиш някой пример или да кажеш малко повече?

...

Това засяга някои отдавнашни въпроси, които хората си задават. Един от тях е въпросът за т.нар. Сътворение. Хората винаги търсят някакво начало. Но тук е необходимо да се имат предвид два основни принципа:

1) Сътворение на каквото и да е „от нищото“ е невъзможно. Всяко сътворение всъщност е трансформирането и комбинирането на нещо вече съществуващо. Всяко сътворение просто е един нов етап, нова форма в която нещо вече съществуващо продължава своето съществуване. Няма първоначално сътворение, т.е. такова преди което да не е съществувало нищо. Ние сме неспособни да обхванем истината за времето и безкрайността; не искаме да приемем, че начало всъщност няма, че сме съществували винаги, но просто съзнанието ни е било дотолкова различно от настоящото, че нямаме спомени за това. Ние в миналото сме преминали през всички по-нисши царства в Природата – животинско, растително, минерално. Преди това сме преминали праз елементалните еволюции (за които почти нищо не знаем), а преди това и през други, за които дори и не можем да си имаме представа и разбиране при сегашното ни равнище на съзнание. Съзнанието ни през тези периоди е било толкова по-ниско от сегашното, че за нас то изглежда като липса на съзнание. Сигурен съм, че един ден ще гледаме по същия начин и на сегашното си човешко съзнание. Но май малко се отклоних. Основното е да се схване идеята за вечността на съществуването както в посока на миналото, така и в посока на бъдещето.

2) Всяко нещо, което има начало, задължително ще има и своя край. Вечни неща няма как да се създадат. Вечните неща просто си съществуват. Това, което може да бъде създадено, променяно, развивано и т.н. има в основата си нещо неизменно. Това е истинската същност на всяко същество, включително и човека. Както казах то е основата на всичко живо, това върху което се гради индивидуалната еволюция, която от своя страна представлява просто разгръщане на тази основа. Тук изборът на думи изключително много ме затруднява. Може би задоволителна аналогия може да се направи с посяването на едно семе. В най-добрия случай това мога да приема за създаване на човека. Семето няма как да бъде създадено, то си съществува като следствие от една безкрайна верига от причини и следствия. Веднъж попаднало при благоприятни условия, то разгръща само себе си. Никой не го заставя да расте отвън.

Кой е казал, че тези "основни принципи" са верни?

Няма значение кой го е казал. Досега изключения от тези принципи не са наблюдавани. Това не доказва, че такива не съществуват, но за да се твърди подобно нещо, то е необходимо да има поне някакво реално основание, а не само непотвърдени от нищо хипотези.

Това за мен са две аксиоми, които по нашата, човешка логика, звучат добре, смислено имам предвид.

Същото е в математиката. Полагаме в основата няколко аксиоми, които звучат смислено и градим върху тях. В момента, когато някой човек реши да излезе извън тези аксиоми и ... създава друга математика

Сигурна ли си, че е възможно създаването на друга математика? Дай пример.

Та и тук - я се опитайте да допуснете друго положение на нещата. Ще се убедите, че не е задължително да се ползваме от тези "принципи".

Нямам основание да допускам друго положение на нещата. Когато се появи такова основание, мога да преразгледам възгледите си.

Чудя се, какво ни кара да пишем тук и да убеждаваме другите в неща, за които само сме прочели от книжките и които съвсем не е задължително да са верни? Включително много горещо защитаваме собствените си убеждения, обявяваме чуждите за нелепи, смешни и т.н., обиждаме се, когато някой разкритикува нашите ... Дали просто не се опитваме да убеждаваме сами себе си в собствената си правота, защото някъде дълбоко чувстваме несигурност ...?

Несигурността не ме плаши. Има много неща за които съм наясно, че не ги знам, но аз не пиша за тях. Винаги се стремя да се аргументирам, когато изказвам едно или друго мнение, и ми е все едно кой как ще го приеме. Всъщност вече рядко пиша други мнения, освен отговори на зададени въпроси. Така този, който задава въпроси, сам си поема риска от това да бъде убеждаван. А когато след мой отговор на нечий въпрос, се появят мнения, че се стремя да го убедя в правотата си, то подобни предположения ми се струват безпочвени.

Напоследък особено избягвам да се произнасям за такива сериозни неща. Намесвам се единствено, когато виждам как някой надделява в налагането на някаква идея, изкусно представяйки я за непоклатима.

И все ми се струва, че е по-добре да обърнем внимание на нещата, които имаме да разрешаваме тук и сега. А ние сякаш всичко сме оправили, в ежедневието ни е пълна хармония и съвършенство, та тръгнахме да разрешаваме въпроса за сътворението.

Ако имам съмнения за верността на нещо, което пиша, то винаги гледам да спомена за това съмнение. Когато предлагам нещо като непоклатимо, то е защото за мен то действително е такова. А аз не мога да приема нещо като основа, ако имам някакви съмнения свързани с него. Не мога да ангажирам никого с възгледите си, но не мога и да ги представя като съмнителни, след като твърдо вярвам в тях. Ако това, че изразявам моята увереност по даден въпрос, не се харесва на някого, нека се знае, че предпочитам да изразя истинското си отношение към нещата, вместо това да бъда харесван.

[B__]

......Няма значение кой го е казал. Досега изключения от тези принципи не са наблюдавани. ......

Да разбирам ли, че си информиран за всички наблюдения на всички хора?

Та и тук - я се опитайте да допуснете друго положение на нещата. Ще се убедите, че не е задължително да се ползваме от тези "принципи".

Нямам основание да допускам друго положение на нещата. Когато се появи такова основание, мога да преразгледам възгледите си.

Съществуването на другите положения от твоите основания ли зависи? Или могат да съществуват въпреки твоите основания?

Редактирано Декември 9, 2011 от БожидарЗим

[Станимир]

......Няма значение кой го е казал. Досега изключения от тези принципи не са наблюдавани. ......

Да разбирам ли, че си информиран за всички наблюдения на всички хора?

Не, но докато не получа някакво свидетелство, че някой някога е наблюдавал въпросните изключения, аз няма как да приема съществуването им за действително.

Та и тук - я се опитайте да допуснете друго положение на нещата. Ще се убедите, че не е задължително да се ползваме от тези "принципи".

Нямам основание да допускам друго положение на нещата. Когато се появи такова основание, мога да преразгледам възгледите си.

Съществуването на другите положения от твоите основания ли зависи? Или могат да съществуват въпреки твоите основания?

Въпросът ти е некоректен,защото излиза от контекста на това, което цитираш. Ще перефразирам думите си: Това, дали ще допусна едно или друго положение на нещата, зависи от моите основания за това дали да го направя. Ако нямам основания – няма да го направя. Някой друг може да го направи без основания или на базата на някакви валидни за него си основания – това е въпрос, който засяга него, не мен.

[Inatari]

Кратко и ясно .Има ли Бог ? - Да, има. И Богове ли сме ние ?- Не, не сме богове. Имаме божествена искра в себе си, но дори и биороботите на НАСА пак не са богове. Дори и най- големите учители и гурута не са богове. Това е. Колкото и да раздуват еготата си някои в безмислени и дидактични постинги.Изобщо не ги съдя, проблемът е техен, не мой.

[dcveta]

Смъртта не е край, а вечно начало. Не мисля за след смъртта, а изказвам позиция. След смъртта тежко и горко на всички с уж малки и незначителни грехове. Грехове, които хората приеха за невидими ще се накажат по ужасен начин. И мен ме интересува точно това. Променям каквото мога сега, защото след смъртта няма да има: " аз не съм ... ". Друго ще има!

Да ти кажа омръзнало ми е от такива "горко на всички", "огненото езеро" и тем подобни.

За какво да отговарят Адам и Ева - за любопитството си ли? И ако смъртта беше толкова страшна или грехът, Бог не би позволил да ядат от дървото на познанието, но след като им е позволил, значи е имал план и за в двата случая.

Като не исках детето ми да пипа контактите ги запечатах с капаци, че да не може да ги достигне, за да не умре. Бог да не е по-малко умен от нас?

Какво след смъртта? Нищо вечно няма и смъртта не е вечна. Не знам какво ще има след смъртта и идея си нямам.

Но кого ще следваш ако и тези, които се правят на Богове, не са наясно? Представи си, че слушаш уж Бог, а се окаже че не е Бог и уж ти говорил за вечен живот, а после се окаже, че си затворен във времето и пространството отново.

Кой ще ти гарантира?

[B__]

Та и тук - я се опитайте да допуснете друго положение на нещата. Ще се убедите, че не е задължително да се ползваме от тези "принципи".

Нямам основание да допускам друго положение на нещата. Когато се появи такова основание, мога да преразгледам възгледите си.

А какво те спира да приемеш, че може да има и други положения на нещата?

[dcveta]

Да, така е, прав си, тази тема се развива добре, благодарение на Цвета - тя много балансирано води диалога и обсъждането. Аз и нямах предвид тази тема точно, а по принцип.

И защо ми се струва, че си хабим енергията напразно? Ами защото определено някои неща ни е невъзможно да ги разберем, поне засега. Преди време бях убедена, че за един светоглед не бива да има неясни въпроси - за всяко нещо трябва да си имаме обяснение и ако нямаме, значи този светоглед нещо не е читав А сега ми се струва, че е по-добре без обяснение, отколкото с прието на доверие такова.

Това, което, както казва и Цвета, съм изпитала в живота на практика, мога да кажа - да, така е или не, не е така. За другите неща предпочитам търпеливо да ги разбера и тогава да говоря за тях. И за първите, и за вторите не е нужно да убеждавам пламенно околните, че непременно моите обяснения са верни.

П.П. С това не казвам, че не бива да се стремим към разбиране, напротив. Но разбирането да не е самоцел; също толкова важно е да прилагаме това, което вече сме разбрали.

Диана, благодаря за разбирането. Опитвам се, защото за мен беше по-важно да стигнем до там, докъдето Бог иска да ни заведе, но май ще остане за друго време.

Относно разбирането, не всичко ще разберем, но нищо не е напразно. Дори много неща, които съм правила в живота си и ми са виждали безсмислени, намират своя смисъл в определен момент и знанието никога не е излишно.

Знам, че това което не се разбира в момента обикновено се изхвърля, но си спомням книгите на Мулдашев/също от много хора неразбран/. Той използва един метод - интуиция с логика, който духовните учители в Тибет зачитат.

Чрез него - чрез разсъждения и знания достига до истини, до истината, да кажем. А всяка истина дава свобода.

Затова разсъжденията не са излишни, но който не му се обсъжда - негова воля. Няма проблем.

Станимир преди казваше, че ако не сме знаели Божията воля - да не вървим с Бога, но също не е така.

Пророците да не би да знаят какво ще се случи и какво не, но пророкуват, защото това е Божията воля, достигат до знанието първо вътре в себе си.

На мен също ми се е случвало, да се моля или да правя неща, които не разбирам и в последствие идва разбирането.

Понякога вършиш нещо, което си мислиш, че е Божия воля, но не го виждаш и още не знаеш защо, просто го правиш, а останалото разбираш в последствие.

И от днешното мнение на Станимир, което прочетох -не съм съгласна - нямало значение от кого е цитата.

Защо да няма? За мен има значение. Този човек е преминал през духовни опитности, които споделя, платил е определена цена за тях и мен ме интересува кой е и уважавам тази цена, която е платил. Защо трябва да го обезличаваме, да обезличаваме постиженията му? В последно време толкова рядко чета нещо чисто, без примеси.

Защо да не се интересувам кой е авторът? Той е вървял с Бог там, където малцина вървят, стигат ...

[dcveta]

А какво те спира да приемеш, че може да има и други положения на нещата?

Цитатът напълно се припокриваше с писаното в Сефер Иецира за сътворението, тя е Кабалистична книга за нейн автор се смята Авраам.

Излиза че в древното минало са имали познания, до които ние още не сме достигнали.

По принцип Кабала се основава на опита и доказва съжденията си, тоест практикува се.

[dcveta]

Кратко и ясно .Има ли Бог ? - Да, има. И Богове ли сме ние ?- Не, не сме богове. Имаме божествена искра в себе си, но дори и биороботите на НАСА пак не са богове. Дори и най- големите учители и гурута не са богове. Това е. Колкото и да раздуват еготата си някои в безмислени и дидактични постинги.Изобщо не ги съдя, проблемът е техен, не мой.

Биороботите в НАСА? А тогава как да разпознаваме истинските богове от лъжливите такива, че да не последваме антихристите вместо Бог или биороботите?

Мога да добавя. Пише, че ще променя времена и закони. Имате ли представа какво значи това?

Ще си играе с времето и пространството, но от писаното се разбира, че ще остане заключен в него.

Редактирано Декември 9, 2011 от dcveta

[B__]

А какво те спира да приемеш, че може да има и други положения на нещата?

Цитатът напълно се припокриваше с писаното в Сефер Иецира за сътворението, тя е Кабалистична книга за нейн автор се смята Авраам.

Излиза че в древното минало са имали познания, до които ние още не сме достигнали.

По принцип Кабала се основава на опита и доказва съжденията си, тоест практикува се.

Ами цитирай Сефир Йецира, за да видим как го пише там сега

[Станимир]

Та и тук - я се опитайте да допуснете друго положение на нещата. Ще се убедите, че не е задължително да се ползваме от тези "принципи".

Нямам основание да допускам друго положение на нещата. Когато се появи такова основание, мога да преразгледам възгледите си.

А какво те спира да приемеш, че може да има и други положения на нещата?

Липсата на приемливи аргументи (приемливи за мен) в тази посока. Принципно не отричам възможността такива аргументи някога да се появят, но докато не са се появили не мога да приема тяхното съществуване и, докато не се запозная с тях, не мога да приема тяхната адекватност.

[vorfax]

Това ми е отколешна идея. Хората могат да отнемат живот и да създават живот. Разликата с популярните в днешно време доктрини е, че не са достатъчно мазохистично и ексцентрично настроени.

И как хората създават живот?

Чрез секс и генно модифициране.

[Viva Caselli]

Смъртта не е край, а вечно начало. Не мисля за след смъртта, а изказвам позиция. След смъртта тежко и горко на всички с уж малки и незначителни грехове. Грехове, които хората приеха за невидими ще се накажат по ужасен начин. И мен ме интересува точно това. Променям каквото мога сега, защото след смъртта няма да има: " аз не съм ... ". Друго ще има!

Да ти кажа омръзнало ми е от такива "горко на всички", "огненото езеро" и тем подобни.

За какво да отговарят Адам и Ева - за любопитството си ли? И ако смъртта беше толкова страшна или грехът, Бог не би позволил да ядат от дървото на познанието, но след като им е позволил, значи е имал план и за в двата случая.

Като не исках детето ми да пипа контактите ги запечатах с капаци, че да не може да ги достигне, за да не умре. Бог да не е по-малко умен от нас?

Какво след смъртта? Нищо вечно няма и смъртта не е вечна. Не знам какво ще има след смъртта и идея си нямам.

Но кого ще следваш ако и тези, които се правят на Богове, не са наясно? Представи си, че слушаш уж Бог, а се окаже че не е Бог и уж ти говорил за вечен живот, а после се окаже, че си затворен във времето и пространството отново.

Кой ще ти гарантира?

Разминаваме се. На мен пък ми е писнало от такива, които постоянно говорят за прошка. На себе си дават прошка, а и на останалите.Кои се правят на богове? Има един Бог. Вярвай, че Бог позволява и забранява. Въпреки че го казах сто пъти, ще го кажа още веднъж.

Бог не забранява, не позволява. Той дава възможността човека да си забрани или позволи. Ако пребия в тъмното някоя беззащитна баба, взема и парите, но доживея до 80 - сет годишна възраст. А за капак и спечеля няколко няколко милиона от тотото, та да имат децата ми жилище и спокоен живот.Та, Бог много ми е чудно как ще ме е наказал? И много ми е чудно защо онова дете беше пометено от пияно камикадзе? Да не ми намесиш кармите и онези изкупвания от други животи, 'щото глупости са това!

Бог на Земята не наказва! Това е истината за мен. И понеже усещам, че започваме да се повтаряме мисля, че е редно да спрем тази тема. Поне аз така ще направя. Благодарен съм, че затвърдих за пореден път вярата си. Благодарение на темата ти.

И само да вметна. Гледа ли онзи смях? За Станиславовия конкурс "Умна и красива " говоря.Видя ли какво става там. Какви страшни вакханалии се сътворяват. И понеже цената на това, което извършиха организаторите няма да платят на Земята, ще я платят след смъртта. Бог безпристрастно ще отсъди присъдата им след смъртта. И понеже хората избраха да пляскат на това масово морално клане и те ще бъдат въвлечени и поставени под отговорност след краткия им престой на Земята. Дали от любопитство, похот, забавление хората избраха да са съпричастни към този страшен конкурс за мен няма значение. Отговорността, че избраха си е тяхна. Моя, че не избрах, а се отвратих! Бог ще произнесе тежката си присъда. Дотогава ще вярвам, че съм прав.

[B__]

Това ми е отколешна идея. Хората могат да отнемат живот и да създават живот. Разликата с популярните в днешно време доктрини е, че не са достатъчно мазохистично и ексцентрично настроени.

И как хората създават живот?

Чрез секс и генно модифициране.

Малко е смешно...Че те и животните така уж създават живот чрез секс, че и растенията дори

Не е ли по-скоро логично да се помисли, че някой друг създава живота?!

[B__]

Та и тук - я се опитайте да допуснете друго положение на нещата. Ще се убедите, че не е задължително да се ползваме от тези "принципи".

Нямам основание да допускам друго положение на нещата. Когато се появи такова основание, мога да преразгледам възгледите си.

А какво те спира да приемеш, че може да има и други положения на нещата?

Липсата на приемливи аргументи (приемливи за мен) в тази посока. Принципно не отричам възможността такива аргументи някога да се появят, но докато не са се появили не мога да приема тяхното съществуване и, докато не се запозная с тях, не мога да приема тяхната адекватност.

в такъв случай се налага да запитам какво представлява "приемлив аргумент"?