Има ли Бог или богове сме ние?

[dcveta]

Една вметка само. Словото не са буквите, а енергията, смисъла, който е вложен. Словото е вибрация, която идва от интуицията, душата...

Влагам много по-голям смисъл в Словото, а също и в буквите - от тях е сътворено Словото. Словото е Бог се казва в Библията/Йоан 1/. Така че всяка представа е нищожна и всяко обяснение. А буквите според Сефер Иецира си имат числова стойно, ширина и мяра.

Първата буква символизира Бог. Трите основни букви символизират Отец, Син, Дух/небе, земя, въздух и т. н. и т.н./

Словото е също толкова необятна тема, колкото и темата за буквата. Цифрата едно също символириза Единицата, Бог.

Не можеш да събереш в едно изречение всички тези представи, нито да изразиш с думи Божеството.

Ако желаеш пусни друга тема за Словото и буквите/цифрите и там ще се включа, защото тези теми са необятни.

[dcveta]

Не,не си Бог.И нищо ,което Бог е сътворил,не можеш да сътвориш.

Аз бих искала да ми сътвориш една тревичка или едно цветенце...Ще можеш ли ?! А една мушиччка или една птичка ?!

В Библията пише, че не можем да сътворим дори един косъм било то бял или черен. Някой сътворил ли е?

Редактирано Декември 7, 2011 от dcveta

[Viva Caselli]

Бог е сътворилия всичкото. Глупости са това, че Бог чертае планове за всяка отделна личност.

Бог не създава богати, не създава бедни, не дава късмет, не дава и здраве, не дава дълголетие, не дава и ранна смърт.

Не събира, не разделя. Не залага в определени личности дарба - артистична, музикална, пророческа... Той просто е сътворил дарбата.

Бог ни е дал свят, в който всеки има пълното право да избере от ограниченото. Той не чертае пътят, по който да минеш. Той просто е създал пътя, по който може да минеш. Той по никакъв начин не взема отношение в живота ни. Той ни е дал просто възможност - да Му вярваме, да Му се молим, да искаме от Него.

Тук,ще ти опонирам.

Да,Бог може да не създава богати и бедни,но...за да се изясним ще ти задам няколко въпроса:

Защо едни хора могат да свирят прекрасно,да пеят прекрасно,да рисуват прекрасно,а други,колкото и да учат ,никога не могат нито да рисуват така прекрасно,нито да пеят ?

Е,тогава тези таланти,не са ли заложени у нас по рождение ?!

Второ,защо едни хора се раждат в мизерия,а други се раждат в разкош ?

Трето,защо някои заболяват още като малки деца,други се раждат с недъзи,слепи,глухи...?

Ако няма някаква причина ,защо Бог не дава равен и еднакъв старт на всички хора по света ?

По рождение дарба да рисува има Пикасо, но Бог не е избрал личността му, за да се прояви в него тази дарба. Той просто е сътворил дарбата. Това, че дарбата трябва да се прояви в някой човек не значи, че е богоизбран, надарен с нещо от Бог.Ти сама го казваш. Заложени са у нас по рождение. У НАС, а не в определена личност. Всеки може да получи дарба, но не защото Бог ще избере него, а просто защото дарбата е заложена, трябва да се прояви. Защо ти да можеш да пееш, а аз колкото и да се мъча да не мога? Защо Бог ще предпочете теб пред мен? Той не ни дели, а просто ограничава дарбата. Не може да е в всеки, но може да е в малко хора. И тези малкото не са избрани от Него. Случайността и раждането в определен момент дават на новородения дарба. Случайността е дело на Бог.

Моите родители са взели решение, че аз трябва да се родя. Те попитали ли са ме дали искам? Много ясно, че не. Това означава ли, че аз съм се родил без право? Ясно е, че това значи. Но за да уравновеси везните Бог ми е дал правото да прекратя връзката си с този свят. Неуспешният ми опит за самоубийство не е дело на Бог. Той не ме запазва. Възможността да се случи неуспешния опит е негово дело.

Бог е създал бедността и охолството. Възможното им проявление, но той по никакъв начин не определя кой да се роди богат и кой беден. Това определяме ние хората.

Мислиш ли, че Бог избира, че детето на Мария и Иван трябва да се роди сляпо? Не. Той просто е създал недъзите. Няма карма. Бог не връща, не наказва нечия душа в друг живот. Няма прераждане. Има един живот. Тук на Земята. После вечна мъка или блаженство в друг, но вечен свят.

Има ли смисъл Бог да създава съдби. Ако сложи коловоз, по който аз да вървя това значи, че ме ограничава. Не, не!Той не чертае пътят ми. Аз го избирам. Избирам от ограниченото. Това, което избера сега ще бъде моето досие след смъртта.

Бог е създал този свят, за да имаме възможност да се разграничим от злото, като не е изключил и възможността да сме съучастници на злото.

Всеки за краткия престой тук ще начертае съдбата си сам. Тук всеки може да се оправдава, но след смъртта няма да може, затова не циментирайте съвестта си.

Бог е един. Ние не сме богове, а хора - непросветлени!

[B__]

Хм.........

.....................А не може ли хем да има Бог, хем и ние да сме богове, т.е. творци?! Или е много трудно да се приеме това

П.С. Вива, четеш ли Учителя или не? Питам, за да знам дали да ти го цитирам.

Виж, това е интересно мнение: "Бог е създал този свят, за да имаме възможност да се разграничим от злото, като не е изключил и възможността да сме съучастници на злото." Значи злото е извън Бог и извън човека?

[Viva Caselli]

Хм.........

.....................А не може ли хем да има Бог, хем и ние да сме богове, т.е. творци?! Или е много трудно да се приеме това

П.С. Вива, четеш ли Учителя или не? Питам, за да знам дали да ти го цитирам.

Виж, това е интересно мнение: "Бог е създал този свят, за да имаме възможност да се разграничим от злото, като не е изключил и възможността да сме съучастници на злото." Значи злото е извън Бог и извън човека?

Ами чета го, но рядко. Това става в случаите когато съм склонен да възприемам нещо, което в по - голяма част от живота си бих отхвърлил. Иначе мнението ми за Дънов е положително.

Цитирай го. Предствави си, че в момента мога да възприемам.

Може да има, а и има Бог. Ние по никакъв начин не може да сме богове, никакъв. Дори с поглед в бъдещето ние си оставаме хора. Това, че даден човек намира думите, силата, могъществото да проповядва и да печели свои привърженици прави ли го Божии намесник ? Хората имат навика да намират измежду хората богове, за да подхранват вярата си.

Нали ги знаеш онези случки с чудодейните икони, чудодейните извори, чудодейните места. Водят родителите си детето до този извор, пие детето от чудодейната вода, и о... чудо! Детето се излекува. Чуват хората за онова място и вкупом се втурват натам, за да лекуват неизлечимите си болести. Но защо детето, което обеси котка преди една седмица вече вижда и с другото око, а детето, което чете всяка вечер детската Библия, не му се да даде възможността да се излекува? И пи от извора, а и чете Библията. Защото Бог на Земята не дели хората на добри и лоши. За него тук всички сме хора. Ние сме тези, които ще разделим злината от добрината. Толкова е просто.

Злото съществува, защото иначе доброто не би могло да се прояви. Нали именно борбата ни срещу злото ще бъде нашата лична карта след смъртта ни. Човека е свободен да прави злини, но правеното на злини ни показва точно това. Че в човека място за зло няма. Точно така! Злото се наказва от Бог, защото е извън човека. Може човека да стори зло, но това зло идва да ни покаже, че в човека няма място зло. Следоветелно извършилия злодеяние трябва да се накаже. На Земята от нас. А след Земята от Бог.

[B__]

......Ние сме тези, които ще разделим злината от добрината..... Че в човека място за зло няма. Точно така! Злото се наказва от Бог, защото е извън човека. Може човека да стори зло, но това зло идва да ни покаже, че в човека няма място зло. Следоветелно извършилия злодеяние трябва да се накаже. На Земята от нас. А след Земята от Бог.

Всъщност сетих се цитат от Междузвездни Войни III: "Само един Сит може да бъде толкова категоричен."

[Viva Caselli]

......Ние сме тези, които ще разделим злината от добрината..... Че в човека място за зло няма. Точно така! Злото се наказва от Бог, защото е извън човека. Може човека да стори зло, но това зло идва да ни покаже, че в човека няма място зло. Следоветелно извършилия злодеяние трябва да се накаже. На Земята от нас. А след Земята от Бог.

Всъщност сетих се цитат от Междузвездни Войни III: "Само един Сит може да бъде толкова категоричен."

Този бълвоч не съм го гледал. Би ли пояснил кои са тези Сити, за да разбера какво искаш да кажеш.

[B__]

Ситите са тъмната страна на силата. Злото демек

[Viva Caselli]

Ситите са тъмната страна на силата. Злото демек

Разбрах те сега.

[Галио]

архаичен въпрос, чиито отговор е синтезиран в едно от любимите ми есета на Багрина Кларк:

,,Владетелят

Мой cкъпи приятелю,

Ти непрекъснато се луташ в своите мисли и питаш кой е Владетелят на Вселената, къде е Той, aко го има. Често се питаш не си ли ти този владетел? Въпросът за владеенето те занимава непрекъснато. Този въпрос не ти дава покой, защото, aко има владетел, ти си васал, а aко няма владетел, то ти си владетелят. Този въпрос oткрай време те е смущавал, ставал е причина за твоето терзание, дори за твоята смърт.

Човечеството е разделено на две: едната половина смята, че Бог е и ще бъде. Той е Създателят на Вселена­та и на човека - човекът е подвластен и зависим, трябва да служи на този далечен и невидим Бог. В голямата си част човекът - васал не знае как да служи на Бога, но знае, че трябва да служи.

Човекът - владетел не иска нито за миг да допусне, че има някакъв Бог, който може да се разпорежда с неговата съдба. Той знае, че намеса свише няма. Bcичко e тук и сега, на Земята, Веднъж. Тогава владетелят е човекът, a щом той е владетелят, някой трябва да му служи.

Може да ти прозвучи странно и неправдоподобно, приятелю, но владетел няма. Владетелят е измислен от човека. Човекът - васал има нужда от владетел, за да има ръце, в които да остави съдбата си и за да може да оправ­дава своята леност и житейски неуспех.

Човекът - владетел няма нужда от Бог, защото е завладян изцяло от вътрешната си необходимост да владее -да владее природата, да владее материята, да владее ближния си.

Човекът - васал ще ми възрази. Той ще каже, че бого­хулствам и искам да му отнема неговия владетел, за да го оставя сам-самин и беззащитен.

Човекът - владетел ще ме разпъне, за да докаже, че няма нищо no-силно от него.

Ще paзкажа и за човека-васал, и за човека-владетел една притча, която трябва да отговори вceкиму, разбира се, aко иска да получи истинския отговор, а не този, който сам той желае.

Преди да се роди Слънцето, преди да се родят звезди­те, преди Хаоса дори, нямало нищо освен една мисъл. Тя била изпрана от огромна енергия и успяла да се oтскубне от своя свят и да полети в Неизвестността. Неизвестността била Нищото. Нищото не било нито светло, нито тъмно, нито топло, нито студено, нито голямо, нито малко, нито силно, нито слабо, нито добро, нито лошо, нито красиво, нито грозно - просто едно Нищо и толкова.

"Ето едно истинско Нищо за мен - казала си чyжденката-мисъл. - Tyк мога да се разпростра колкото си искам и да направя каквото си искам!" И, докато казвала това, тя усетила, че се разпада на съставните си части. Разбрала, че в Антисвета тя не може да оцелее, защото там освен всичкото Нищо нямало и енергиен закон. Тя напрегнала всичките си сили и от цялата си същност успяла да оста­ви само един смислен знак, изразен чрез три думи: Начало е Словото.

Oколо този мисловен център безразборно се завъртяли всички негови части - мятали се хаотично и търсели местата си. Taка се родил Хаосът.

За да останат свързани, за да имат смисъл, трите ду­ми образували равностранен триъгълник. Bсяка дума зае­ла един връх - образувала се Троицата. Тя сложила отпе­чатъка си чрез своята триизмерност, чрез трите лица на една същност. И понеже тази същност била единстве­ното останало смислено нещо, всички разпръснати из Хаоса думи започнали да се свързват с нея и да превръ­щат Хаоса в Хармония. Те се мъчели да се върнат своя първоначален смисъл, но това вече било невъзможно. Трябвало да създадат нов смисъл, защото енергията не може да съществува безсмислено. И така, всички думи от онази избягала от своя свят мисъл, започнали да творят един нов смисъл - един нов свят. Bсяка дума изразявала себе си в самостойно измерение и се свързвала с Троица­та. Taка се появили Пространството, Времето, Законът и Материята.

"A човекът?!", ще възкликнеш ти, мой приятелю. Ще стигнем и до човека, но преди това законът сложил ред в Пространството, във Времето и в Материята. На 3aконът, който произтекъл от онази първоначална мисъл, се подчинили веднъж и завинаги Троицата, Пространство­то, Времето и Материята. Той станал гаранция за съ­ществуването на новата Вселена. Законът гласял: "Смисълът на този свят е свободното творене на хармо­ния, на красота и на любов. Bсичко може творчески да произвежда само себе си, спазвайки Закона".

"A човекът?!", пак нетърпеливо питаш ти, приятелю.

Човекът бил свободният творчески акт на Троица­та, сътворен в Пространството, във Времето и в Материята. Той бил създаден от красота, хармония и лю6ов и получил 3aконното си право свободно и творчески да произвежда себе си, използвайки красотата, хармо­нията, любовта и свободата.

Aко си ме разбрал, човеко-васал, и ти, човек-владетел, всеки човек е владетел на самия себе си и васал на един изконен космически акт.

Знам, питаш, защо тогава... Защото, неспазвайки закона, ти с твоята мисъл и с твоето слово създаде анти­поди на красотата, на хармонията, на любовта и на сво­бодата, а те започнаха да раждат себеподобни.

И ти, човеко-васал, за да се спасиш, измисли владете­лят, който да те закриля. А ти, човек-владетел, повяр­ва във владетеля, за да получиш право да бъдеш негов образ и подобие!

Христос''

много усмивки на всички от форума

))

[Mel]

Бог е сътворилия всичкото. Глупости са това, че Бог чертае планове за всяка отделна личност.

Бог не създава богати, не създава бедни, не дава късмет, не дава и здраве, не дава дълголетие, не дава и ранна смърт.

Не събира, не разделя. Не залага в определени личности дарба - артистична, музикална, пророческа... Той просто е сътворил дарбата.

Бог ни е дал свят, в който всеки има пълното право да избере от ограниченото. Той не чертае пътят, по който да минеш. Той просто е създал пътя, по който може да минеш. Той по никакъв начин не взема отношение в живота ни. Той ни е дал просто възможност - да Му вярваме, да Му се молим, да искаме от Него.

Тук,ще ти опонирам.

Да,Бог може да не създава богати и бедни,но...за да се изясним ще ти задам няколко въпроса:

Защо едни хора могат да свирят прекрасно,да пеят прекрасно,да рисуват прекрасно,а други,колкото и да учат ,никога не могат нито да рисуват така прекрасно,нито да пеят ?

Е,тогава тези таланти,не са ли заложени у нас по рождение ?!

Второ,защо едни хора се раждат в мизерия,а други се раждат в разкош ?

Трето,защо някои заболяват още като малки деца,други се раждат с недъзи,слепи,глухи...?

Ако няма някаква причина ,защо Бог не дава равен и еднакъв старт на всички хора по света ?

По рождение дарба да рисува има Пикасо, но Бог не е избрал личността му, за да се прояви в него тази дарба. Той просто е сътворил дарбата. Това, че дарбата трябва да се прояви в някой човек не значи, че е богоизбран, надарен с нещо от Бог.Ти сама го казваш. Заложени са у нас по рождение. У НАС, а не в определена личност. Всеки може да получи дарба, но не защото Бог ще избере него, а просто защото дарбата е заложена, трябва да се прояви. Защо ти да можеш да пееш, а аз колкото и да се мъча да не мога? Защо Бог ще предпочете теб пред мен? Той не ни дели, а просто ограничава дарбата. Не може да е в всеки, но може да е в малко хора. И тези малкото не са избрани от Него. Случайността и раждането в определен момент дават на новородения дарба. Случайността е дело на Бог.

Моите родители са взели решение, че аз трябва да се родя. Те попитали ли са ме дали искам? Много ясно, че не. Това означава ли, че аз съм се родил без право? Ясно е, че това значи. Но за да уравновеси везните Бог ми е дал правото да прекратя връзката си с този свят. Неуспешният ми опит за самоубийство не е дело на Бог. Той не ме запазва. Възможността да се случи неуспешния опит е негово дело.

Бог е създал бедността и охолството. Възможното им проявление, но той по никакъв начин не определя кой да се роди богат и кой беден. Това определяме ние хората.

Мислиш ли, че Бог избира, че детето на Мария и Иван трябва да се роди сляпо? Не. Той просто е създал недъзите. Няма карма. Бог не връща, не наказва нечия душа в друг живот. Няма прераждане. Има един живот. Тук на Земята. После вечна мъка или блаженство в друг, но вечен свят.

Има ли смисъл Бог да създава съдби. Ако сложи коловоз, по който аз да вървя това значи, че ме ограничава. Не, не!Той не чертае пътят ми. Аз го избирам. Избирам от ограниченото. Това, което избера сега ще бъде моето досие след смъртта.

Бог е създал този свят, за да имаме възможност да се разграничим от злото, като не е изключил и възможността да сме съучастници на злото.

Всеки за краткия престой тук ще начертае съдбата си сам. Тук всеки може да се оправдава, но след смъртта няма да може, затова не циментирайте съвестта си.

Бог е един. Ние не сме богове, а хора - непросветлени!

Препоръчвам ти да прочетеш тази статия на Дънов за талантите.

http://www.beinsadouno.com/old/lectures.php?id=69

[dcveta]

Бог е сътворилия всичкото. Глупости са това, че Бог чертае планове за всяка отделна личност.

Бог не създава богати, не създава бедни, не дава късмет, не дава и здраве, не дава дълголетие, не дава и ранна смърт.

Не събира, не разделя. Не залага в определени личности дарба - артистична, музикална, пророческа... Той просто е сътворил дарбата.

Бог ни е дал свят, в който всеки има пълното право да избере от ограниченото. Той не чертае пътят, по който да минеш. Той просто е създал пътя, по който може да минеш. Той по никакъв начин не взема отношение в живота ни. Той ни е дал просто възможност - да Му вярваме, да Му се молим, да искаме от Него.

Интересен поглед на живота и нещата. Не съм го срещала преди и не знам дали всичко разбирам, но ако трябва Бог ще ми даде разбиране.

От една страна е така - Бог не ни създава бедни или богати/в този относителен свят е много трудно да се формират точни понятия/.

Но от друга страна Бог ни е дал разум, на всеки различно и всеки според дадените му гени прави своя избор.

Например по-разумните правят по-правилни решения да речем/не че няма изключения от правилото/.

Според теб нищо не зависи от предопределението ли? Всичко зависи от свободната човешка воля?

Съгласна съм, че Бог е сътворил дарбата. Моят пастир казваше преди много време, когато ходех на църква, че всъщност дарбата е една и тя е Светия Дух, а всички останали дарби идвали с Него.

И така си е. Когато имаш дарът на Светия Дух, може в теб да се проявят всички дарби и това ще е съвсем странно за един обикновен човек, който преди това не е имал нито мъдрост, нито знание, нито е бил богат, а изведнъж забогатял....

Но от друга страна Петър, когато ходеше по вода дори не беше получил дарът на Светия Дух/получи го на Петдесятница/. Ходеше по вода с вяра и след думите/Словото/ на Христа.

Всъщност това ли имаш в предвид, че когато човек повярва в Бога, то няма значение как се е родил и в какви условия е живял? След това животът му се променя независимо от гените и средата в която се е родил, благодарение на вярата.

И все пак моят пастир казваше, че истината била по средата на две крайни мнения.

Крайностите в случая са да си мислим, че нямаме никаква свободна воля или че няма никакво предопределение.

[dcveta]

Защото Бог на Земята не дели хората на добри и лоши. За него тук всички сме хора. Ние сме тези, които ще разделим злината от добрината. Толкова е просто.

Слава на Бог за теб. Достигнал си до някои мъдрости, които много вярващи уж се пишат, а не са достигнали до тях.

В Библията се казва, че Бог дава Слънце и дъжд на злите и на добрите. Тоест в Божието Слово, което е Истина, се казва същото което и ти си разбрал/а - че Бог не дели хората.

И точно до същото достигнах и аз - ние сме тези, които ще разделим злината от добрината в този свят. Само че аз го изразявам по друг начин - ние сме тези, които ще възстановят Закона на Равновесието в този свят.

Преди Христос този закон също беше нарушен и Бог изпрати Сина Си, за да бъде този закон възстановен, но Той не търсеше Своето, нито говореше от Себе Си. Един вид не се страхуваше да плати цената, за да бъде възстановен Закона на Равновесието в този свят, нашият.

Злото съществува, защото иначе доброто не би могло да се прояви. Нали именно борбата ни срещу злото ще бъде нашата лична карта след смъртта ни. Човека е свободен да прави злини, но правеното на злини ни показва точно това. Че в човека място за зло няма. Точно така! Злото се наказва от Бог, защото е извън човека. Може човека да стори зло, но това зло идва да ни покаже, че в човека няма място зло. Следоветелно извършилия злодеяние трябва да се накаже. На Земята от нас. А след Земята от Бог.

Учудваш ме с правилните си разбирания, наистина.

Само за първото изречение разбрах друго. Когато злото е проявено, доброто е скрито и обратно, защото те са двете страни на една монета. Когато Христос царува, дявола бяга.

Така е иначе - човека не е нито доброто, нито злото. Злото и доброто човек сам ги допуска в себе си. Дава място или на злото, което води към смъртта или на доброто което води към живота.

Всъщност това е изборът, който човек прави - живот или смърт. Затова във Второзаконие се казваше "Изберете живота". Това е Божията воля, но не всеки избира живота.

А относно наказанието - ние не наказваме човека, а злото което той е допуснал в себе си и ако не може чрез вяра да отдели злото от себе си, то човек умира заедно с него.

То дори и ние да не накажем, Божиите закони си действат, както законите за гравитацията.

Редактирано Декември 8, 2011 от dcveta

[dcveta]

"Смисълът на този свят е свободното творене на хармо­ния, на красота и на любов. Bсичко може творчески да произвежда само себе си, спазвайки Закона".

Благодаря за включването Галио. Много усмивки и за тебе!

[dcveta]

„Духът на всяко едно същество е несътворен“ означава, че сътворяване на този дух е невъзможно нито за мене, нито за Бог (без значение кой какъв смисъл влага в понятието). Невъзможното си остава невъзможно. Това, което е несътворено, вечно и неизменно (примерно принципите ръководещи Битието), нито аз, нито някой друг може някога да промени.

Станимире и все пак не те разбрах в дълбочина. Можеш ли да приложиш някой пример или да кажеш малко повече?

Това мнение на Станимир ми припомни някои неща и ще си позволя да споделя с вас, така както Духът ме води.

Знам, че за някои ще са дълбоки води и може да ми опонират, но нищо.

Виждаме, че в основата на разбиранията ни стоят възможностите - Какво Бог може да сътвори и Какво човек може да сътвори?

По това определяме/по принцип/ кой Бог, доколко е Бог, по това което е направено, сътворено.

Затова съвсем уместно и на място тук искам да разгледам Битие 1 и Битие 2, където са описани двете сътворения.

Едното е Сътворението на Бог, а другото на Господ Бог/да кажем, представям си го като Исус - защото на Него му казват още Господ, тоест Личност/.

Някъде бях споделяла за двете сътворения, но сега не ми се рови и не ми се вадят цитати. Ако погледнете Библията или малко сте запознати, ще ме разберете. Ако не - ще цитирам всичко едно по едно, само ми кажете, ако има нужда.

Та в първото сътворение се виждаше, че Водата/бездната също я свързват с вода/ и Духът и Тъмнината съществуват. Те не бяха сътворени.

1 В начало Бог създаде небето и земята. 2 А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата. 3 И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.

Първо е сътворено небето и земята, второ светлината,

Ден първи - простор, небе

Ден втори - сушата, трева семеносна, плодоносно дърво

Ден трети - светлина на небесния простор, ден и нощ, светилата-двете големи светила/дали небе и земя или не, не знам, и звездите

Ден четвърти - от водата - одушевени влечуги, птици, морски чудовища ...

Ден пети - одушевени животни

26 И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята. 27 И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.

Забележете тук човека е създаден в ден пети и той човекът е /мъж и жена в едно, по Божият образ/. Което значи в Бог е мъжкото и женското начало едно цяло.

Ден шести - споменава се цялото небесно войнство

Ден седми - почивка

/До тук се говори за сътворението извършено от Бог

Битие 2:4 започва описание на сътворението извършено от Господ Бог

4 Това е произходът на небето и на земята при сътворението им във времето, когато Господ Бог създаде земя и небе. 5 А никакво полско растение още нямаше на земята и никаква полска трева не беше още поникнала; защото Господ Бог не беше дал дъжд на земята и нямаше човек, който да обработва земята; 6 но пара се издигаше от земята та напояваше цялото лице на земята. 7 И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа. 8 И Господ Бог насади градината на изток, в Едем, и постави там човека, когото беше създал. 9 И Господ Бог направи да произраства от земята всяко дърво, що е красиво на глед и добро за храна, както и дървото на живота всред градината и дървото на познаване доброто и злото. 10 И река изтичаше от Едем да напоява градината, от гдето се разклоняваше и стана четири главни реки.

В това сътворение, не се сътворява Светлината, а небе и земя. Човекът е сътворен преди трева, да е поникнала на земята. Сътворен е мъжът от пръст се казва и едва след него е сътворена Ева от реброто на Адам/е писано/.

Надявам се и на вас ви правят впечатление тези различия.

Тоест в Битие 2 Господ Бог използва вече съществуващите налични материали при сътворението си. Светлината съществува

А в Бите 1 виждаме, че Бог създава светлината, но Духът и водата са съществуващи.

И мисля че въз основа на тези писания, а и други подобни вече можем да съдим за Бог и Господ Бог.

От това - кой какви материали използва при сътворението и какво сътворява.

Понеже в Битие 1 се споменават Земя и Небе и след това пак, то става ясно, че първите Земя и Небе, не са тези, които познаваме в помента, които виждаме.

Не знам разбира се, какво искам да кажа? Ако не е ясно, можем да спрем засега.

[Станимир]

„Духът на всяко едно същество е несътворен“ означава, че сътворяване на този дух е невъзможно нито за мене, нито за Бог (без значение кой какъв смисъл влага в понятието). Невъзможното си остава невъзможно. Това, което е несътворено, вечно и неизменно (примерно принципите ръководещи Битието), нито аз, нито някой друг може някога да промени.

Станимире и все пак не те разбрах в дълбочина. Можеш ли да приложиш някой пример или да кажеш малко повече?

...

Това засяга някои отдавнашни въпроси, които хората си задават. Един от тях е въпросът за т.нар. Сътворение. Хората винаги търсят някакво начало. Но тук е необходимо да се имат предвид два основни принципа:

1) Сътворение на каквото и да е „от нищото“ е невъзможно. Всяко сътворение всъщност е трансформирането и комбинирането на нещо вече съществуващо. Всяко сътворение просто е един нов етап, нова форма в която нещо вече съществуващо продължава своето съществуване. Няма първоначално сътворение, т.е. такова преди което да не е съществувало нищо. Ние сме неспособни да обхванем истината за времето и безкрайността; не искаме да приемем, че начало всъщност няма, че сме съществували винаги, но просто съзнанието ни е било дотолкова различно от настоящото, че нямаме спомени за това. Ние в миналото сме преминали през всички по-нисши царства в Природата – животинско, растително, минерално. Преди това сме преминали праз елементалните еволюции (за които почти нищо не знаем), а преди това и през други, за които дори и не можем да си имаме представа и разбиране при сегашното ни равнище на съзнание. Съзнанието ни през тези периоди е било толкова по-ниско от сегашното, че за нас то изглежда като липса на съзнание. Сигурен съм, че един ден ще гледаме по същия начин и на сегашното си човешко съзнание. Но май малко се отклоних. Основното е да се схване идеята за вечността на съществуването както в посока на миналото, така и в посока на бъдещето.

2) Всяко нещо, което има начало, задължително ще има и своя край. Вечни неща няма как да се създадат. Вечните неща просто си съществуват. Това, което може да бъде създадено, променяно, развивано и т.н. има в основата си нещо неизменно. Това е истинската същност на всяко същество, включително и човека. Както казах то е основата на всичко живо, това върху което се гради индивидуалната еволюция, която от своя страна представлява просто разгръщане на тази основа. Тук изборът на думи изключително много ме затруднява. Може би задоволителна аналогия може да се направи с посяването на едно семе. В най-добрия случай това мога да приема за създаване на човека. Семето няма как да бъде създадено, то си съществува като следствие от една безкрайна верига от причини и следствия. Веднъж попаднало при благоприятни условия, то разгръща само себе си. Никой не го заставя да расте отвън.

[B__]

.....1) Сътворение на каквото и да е „от нищото“ е невъзможно. Всяко сътворение всъщност е трансформирането и комбинирането на нещо вече съществуващо. ...

Да разбирам ли, че ти знаеш много добре какво означава "от нищото"? Би ли споделил?

[Viva Caselli]

dcveta, ще ме извиняваш, че няма да отговоря поотделно на въпросите ти. Просто ще се опитам да синтезирам мнението си, за да се получи адекватен отговор. Ако искаш в следващия си пост бих отговорил и на въпросите ти.

Бог създаде свят, в който даде на човека човешка свобода. Това сътвори Той.

Бог не ограничи по никакъв начин човека със заповедите си. Бог просто даде на човека възможността да се ограничи. Бог каза: " Не убивай ", но Той не отне свободата на човека да не убива. Каза: " Не прелюбодействай ", но не отне правото на човека да прави безразборен секс.

Бог на Земята не поиска от човека подчинение. Той просто даде на човека да избере дали да се подчини. Не на Него, а на човешкото в човека.

Ето ти пълна свобода. Можеш да правиш всичко. Бог не ти забрани да лъжеш. Той просто ти даде правото да избереш.

Лъжи, убивай, изневерявай, кради. Бъди спокоен, че Бог няма да ти прати инфаркт, няма да ти прати болно дете. Няма да ти прати случайно подлхлъзване по стълбите и нелепа смърт. Бог на Земята не наказва. Той наказва след смъртта. А дотогава всеки е свободен да прави каквото сметне за добре.

За да се отличи човека на Земята трябва да избере, а не да се подчини. Да избере как да живее. Даде на човека съвест, за да говори с нея, за да не и обръща внимание. Той просто даде съвестта, а човека избра как да я използва. Дали ще я използва, за да се възползва или за да извлече полза човека сам избра.

Да, да! Няма нищо предопределено, нищо начертано, няма път, по който трябва да минеш. Има свободна воля. Не е Бог, който натовари дадена личност с някаква мисия. Бог не товари. Той просто даде свобода.

Пророческата дарба се прояви в Нострадамус, но Бог не го задължи да отдаде живота си на пророкуване, скициране, дълбоки пророчества. Той просто му даде правото да избере.

Всичко, което се случва около нас не е Негово дело. Наше дело е. Той сътвори света, а ние сътворихме случващото се около нас. Той не създаде църквите. Ние ги създадохме. Той не създаде затворите. Ние ги създадохме.

Всеки да усети свежия вкус на свободата, всеки има това право. За едни свободата е силна музика и поглъщането на десет кебапчета. Свобода е да продадеш тялото си на задната седалка в нечия кола. Да се смееш на черния хумор, защото смеха лекува. Всеки ще постави праг, който да не прекрачва, а много няма да поставят праг. Просто ще изберат да са свободни.

След смъртта ни всеки ще получи присъда. И ако искането на доживотен затвор за престъпника е проява на жестокост ще бъда наказан, ако ли не, ще бъда оправдан.

[Станимир]

.....1) Сътворение на каквото и да е „от нищото“ е невъзможно. Всяко сътворение всъщност е трансформирането и комбинирането на нещо вече съществуващо. ...

Да разбирам ли, че ти знаеш много добре какво означава "от нищото"? Би ли споделил?

http://en.wikipedia.org/wiki/Ex_nihilo

Тук пише. Можеш сам да разгледаш аргументите, подкрепящи идеята за сътворение от нищото и сам да прецениш адекватността им. За мен приложените аргументи са смешни, но това е друга тема.

[Viva Caselli]

Препоръчвам ти да прочетеш тази статия на Дънов за талантите.

http://www.beinsadou...tures.php?id=69

Слушам, Mel!

[B__]

.....1) Сътворение на каквото и да е „от нищото“ е невъзможно. Всяко сътворение всъщност е трансформирането и комбинирането на нещо вече съществуващо. ...

Да разбирам ли, че ти знаеш много добре какво означава "от нищото"? Би ли споделил?

http://en.wikipedia.org/wiki/Ex_nihilo

Тук пише. Можеш сам да разгледаш аргументите, подкрепящи идеята за сътворение от нищото и сам да прецениш адекватността им. За мен приложените аргументи са смешни, но това е друга тема.

Не ставаше въпрос за аргументи.

Просто много е учудва това, че хем не знаеш какво представлява нищото, но правиш изводи за това какво може и какво не може нищото?!

Редактирано Декември 8, 2011 от БожидарЗим

[Viva Caselli]

Така е иначе - човека не е нито доброто, нито злото. Злото и доброто човек сам ги допуска в себе си. Дава място или на злото, което води към смъртта или на доброто което води към живота.

Всъщност това е изборът, който човек прави - живот или смърт. Затова във Второзаконие се казваше "Изберете живота". Това е Божията воля, но не всеки избира живота.

Виждаш ли колко просто е всичко. Ние много добре знаем същността на живота. Избирайки смърт ние не избираме живота. Смърт избираш когато в желанието си да си свободен опрощаваш свои, а и чужди грехове.

Онази френската песен: " Parolle, parolle, parolle, parolle, parolle, parolle, parolle ... " Човек в стремежа си да се оправдае е способен да съчини цяла плеяда от думи. Защо ще се опрадваш? По - добре виж грешката си и не я допускай никога вече. Осъзнатата грешка е по - вероятно да ти бъде опростена, но допуснеш ли я отново жалко за теб.

Имаме свобода и сме поканени да изберем живота или смъртта. Толкова е лесно!

[Станимир]

Не ставаше въпрос за аргументи.

Просто много е учудва това, че хем не знаеш какво представлява нищото, но правиш изводи за това какво може и какво не може нищото?!

Отговорих ти в друга тема.

Редактирано Декември 8, 2011 от Станимир

[dcveta]

Не ставаше въпрос за аргументи.

Просто много е учудва това, че хем не знаеш какво представлява нищото, но правиш изводи за това какво може и какво не може нищото?!

Отговорих ти в друга тема.

И аз стигнах до същият извод - нищо не съществува, но така го наричаме. Не може нещо да се пръкне от нищо, нали така?

[dcveta]

Бог не ограничи по никакъв начин човека със заповедите си. Бог просто даде на човека възможността да се ограничи. Бог каза: " Не убивай ", но Той не отне свободата на човека да не убива. Каза: " Не прелюбодействай ", но не отне правото на човека да прави безразборен секс.

Бог на Земята не поиска от човека подчинение. Той просто даде на човека да избере дали да се подчини. Не на Него, а на човешкото в човека.

Ами не е точно така. Защото Божиите заповеди са всъщност действащи непрестанно, подобно на закона за гравитацията. Дали го знаеш или не - той си съществува и действа. Така че искаш или не искаш се подчиняваш. Ако не се подчиниш, следват последствията и те те карат да се подчиниш или да промениш посоката в която вървиш. В този свят не всичко виждаш и не веднага, защото цялото понякога пречи да се види частичното, но по принцип е така.

Сега първо трябва да те питам какво разбираш под думата "човек" - осъзналият се човек или неосъзналият се, който се приравнява с егоистичната природа?

Ето ти пълна свобода. Можеш да правиш всичко. Бог не ти забрани да лъжеш. Той просто ти даде правото да избереш.

Лъжи, убивай, изневерявай, кради. Бъди спокоен, че Бог няма да ти прати инфаркт, няма да ти прати болно дете. Няма да ти прати случайно подлхлъзване по стълбите и нелепа смърт. Бог на Земята не наказва. Той наказва след смъртта. А дотогава всеки е свободен да прави каквото сметне за добре.

Никъде не се казва, че Бог на Земята не наказва. Съдиш повърхностно, за съжаление и се опитваш да изземеш Божиите функции, но си далеч от истината. Когато Бог е показал милост на престъпник, ти не завиждай като дявола и не съди преждевременно и прибързано. Явно си е имало причина.

Така си мислиш ти, че Бог не наказвал на Земята. Ако знаех какво ще преживявам на Земята предварително отпреди десетки години, щях да предпочета смъртта. Теб не те ли наказва на Земята Бог, за нищо?

Да избере как да живее.

И аз си мислех, че избирам как да живея. Ще избираш ако си заобиколен от хора, но ако си в пещера с лъвове - какво ще избираш? Как да живееш или как да оцеляваш? И в един момент се питаш - струва ли си усилията само за едно оцеляване? А вечният живот с какво се отличава от този, че да го пожелая - също се питам?