Разбирането, какво е, как става....защо става...и какво като става?

[B__]

В днешната беседа "175. Ангел Господен" http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php/Ангел_Господен_говори има доста интересни места, не сме си говорили май за това досега.

Позволявам си да цитирам Лъчезарна:

Мъдрост, знание са нужни на съвременните хора.

...Не можем да изживяваме нещата, ако не ги разбираме.

Кое ни позволява да разбираме? Какво значи разбиране?

[Диана Илиева]

Хм, а на мен ми се струва, че и обратното е вярно - не можем да разберем нещата, ако не сме ги изживели.

[Лъчезарна]

Хм, а на мен ми се струва, че и обратното е вярно - не можем да разберем нещата, ако не сме ги изживели.

Но когато ги изживяваме, дали наистина ги разбираме?!

Искам да кажа, че не винаги можем да ги проумеем. На всеки му се случва да повтаря уроци.

Бих продължила въпросите на Божидар - Кое ни позволява да разбираме? Какво значи разбиране? - с още един: Кога сме готови да разберем?

Говорим за духовност и просветление, но къде остава онзи момент на осъзнаване и проумяване. Понякога се блъскам като пеперуда в стъклото и не разбирам защо се случва нещо и какъв е смисълът му. А друг път, "от нищото" - знам защо нещата се изявяват по този начин.

В същата беседа се казва още нещо:

Животът е построен на ред математически изчисления. Всяко нещо има свои дълбоки причини.

... Нищо не е случайно и живота.

...Когато посяваме житното зърно, даваме ли му обяснение за това, което правим? Ние му казваме: Ще те посеем и после ще разбереш, какво нещо е физическият свят. По същия закон и вие първо ще приемете истината, а после ще се поставите при условия да я разберете. Не мислете, че вашият живот е реален. Според мене, той е едно сапунено мехурче, което достига до едно високо място и там се пука.

Когато познаваме законите, сме свободни - защото боравим с тях. Когато не ги познаваме - блъскаме се и страдаме. В крайна сметка, нашето отношение е това, което ни "кара да страдаме". Точно отношението към света, като частност, израства...

Всъщност, истината ни прави свободни.

... А ако "... Не можем да изживяваме нещата, ако не ги разбираме." се отнася до проявата на творчеството в нас. Т.е., не бихме могли да творим, ако нямаме мъдрост в себе си. Защото животът е и себесътворяване...

[Диана Илиева]

Да, така е. Ако сме изживели нещо, не значи непременно,че сме го разбрали. Обаче бихме могли.

Докато обратното не знам дори дали е възможно.

Нали точно затова се въплътяваме на Земята.

Разбирането ... това е не просто да си обясним нещата чисто ментално - защо и как, ами и да ги почувстваме, да вникнем дълбоко в тях, да бъдем проникнати от тях.

И какво като разбираме? Ами на някой може да му се струва, че не е кой знае какво, но за мен това е много. Разбирането според мен, освен всичко друго, е необходимо условие и основа за проява на любовта. Истинската любов. Дълго ще е да се обоснова. Пък и нека всеки сам да разсъди. Само ще вметна нещо - разбирането може да не е на съзнателно ниво, в смисъл човекът може да не го проявява външно, да му е невъзможно да го изрази, но дълбоко в него да го има.

[Ани]

Думите:

...Не можем да изживяваме нещата, ако не ги разбираме.

са част от:

И тъй, влезте в коя и да е евангелска черква, ще видите, че много евангелисти знаят евангелието наизуст, но колко от тях го живеят? Един евангелист казва: Аз зная цялата Библия наизуст. Друг казва: Аз не съм я научил наизуст, но я живея. Кое е по-добро: да знаеш стиховете наизуст или да ги живееш? Единият има златото, а другият – знанието. Не можем да изживяваме нещата, ако не ги разбираме.

Ангел Господен говори

Според мен тук Учителя има предвид втория вариант – да живееш по Словото без да го разбираш или може би по-точно казано - осъзнаваш. Това е формално живеене. Среща се не само в евангелските среди от където е примерът.

Например често в нарядите има формули, които не разбирам. Значи в този случай аз нямам възможност да изживея магията на тези формули, а от там и на целия наряд? Не могат да ме докоснат. Съвсем друго е положението с формулите, които съм разбрала. Които са влезли дълбоко в мен, независимо дали мога да обясня това разбиране с думи или не.

Аз мисля, че мъдростта е първо в разбирането на едно учение и след това в неговото прилагане, изживяване. Затова са ми интересни въпросите на Лъчезарна:

Бих продължила въпросите на Божидар - Кое ни позволява да разбираме? Какво значи разбиране? - с още един: Кога сме готови да разберем?

Говорим за духовност и просветление, но къде остава онзи момент на осъзнаване и проумяване.

Колкото до това кое е първо – изживяването или разбирането, то отговорът според мен не е еднозначен. На физически план ние разбираме не само от собствения си опит.

Редактирано Декември 6, 2011 от Ани

[Guest Дриада]

Интересна тема за размисъл, Ани ми харесва с откровеността си, Лъчезарна и тя има свои истини.Разбирането е твърде човешко понятие, нещо малко и незначително, водено от Божествения Дух в нас самите, подчинено на глобалния, Вселенски разум.Но от разбиране до правилно прилагане на Божията воля работата е безкрайна.Да подчиниш съзнанието си на цялото, да забравиш егото си.Както Ани, така и аз вероятно не прилагам за "6" в живота разбирането от Словото.Да го изживееш приложеното от учението би трябвало да премине през теб такава силна енергия, че никога повече да не допускаш повтарянето на даден урок, а просто да станеш учител за другите.Не визирам перфектност на всички нива на съзнанието, един живот не стига да си съвършен на всички нива.

Всеки човек трябва да принесе някаква жертва пред олтара на Бога. Даже висши духове слизат на земята, за да принесат своята жертва пред великия жертвеник на живота. Те приемат Божието благословение само след като се въплътят на земята и принесат своята жертва. Този закон се отнася както към Цялото, така и към частите. Ще кажете, че вие сте направили тази жертва. Ако сте направили жертвата, а страдате и сте недоволни от живота, вие се самоизлъгвате - никаква жертва не сте направили. Който е пожерствал всичко, всичко е получил. Той е получил нова светлина, нова сила, нов подем в живота.

Първата работа на човека е, като стане сутрин, да се запита: Какво мога да пожертвам днес? Който нищо не жертвува, той се самоосъжда на смърт. В този смисъл, смъртта е насилие на закона на жертвата. Всеки ден ще жертвуваш нещо от себе си и ще го прилагаш към великия олтар, както писателят пише и прилага по нещо ново към своята книга. С перото си той ниже огърлицата на своя живот, която украсява със скъпоценни камъни и диаманти. Сложи ли фалшиви камъни на своята огърлица, тя губи вече своята цена. Всеки човек трябва да бъде писател, сам да пише своя живот, в който да влага душата си като скъпоценен камък. Само онзи живот е ценен, в който човек е вложил душата си.

Основната мисъл в днешната лекция е, че пътят към щастието и към нещастието е един и същ. Някои ще кажат, че знаят тия неща. От знание до знание има разлика. Всеки може да говори, да пее, но малцина са ония, които с говора и с пеенето си могат да трогнат човешката душа, да направят преврат в човека. Като ученик на великия живот, човек трябва да се стреми, каквото придобие, да бъде в съвършенство. Ако иска да бъде красив, той трябва да се стреми към красотата на ангелите. Ако иска да бъде богат, той трябва да се стреми към такова богатство, което никой не може да го отнеме. Човек трябва да бъде вътрешно богат. Вътрешното богатство подразбира богатство на добродетели.

Един и същ

Редактирано Декември 6, 2011 от Дриада

[Станимир]

„Казват: Математиката е положителна наука. Да, но коя математика? Математиката на онова царство е положителна наука. В нея линиите не се прекъсват, те се проектират в цялата вечност; те са без начало и без край. И тогава някои казват, че времето може да се съкрати, че пространството може да се съкрати. Може да разсъждавате колкото искате, но доколкото аз зная, нашите философи не са дали една определена дефиниция за времето и за пространството. Ако те разбират времето и пространството, трябва да го владеят. Туй, което човек разбира, трябва да го владее. Туй, което човек не разбира, не го владее.“

„Моето царство“ – НБ, 8 март 1925 г.