53. Разумно съотношение в природата

[Лъчезарна]

Молитвен наряд за начало: Молитва към Великото съзнание

Беседа: Разумно съотношение в природата

Молитвен наряд за край: Молитва

Йоан 14

Някога в живота си вие имате противоречия. Те са необходими, както за физическия, така и за духовния живот. Чрез тях ще дойдете до едно тънко различаване на нещата. Ако не е така, вие ще станете индиферентни. — Защо става човек индиферентен? — По две причини: или от пресищане, или от недостиг. ...Страшно е, когато ставаш безразличен и към себе си. Безразличието внася раздвояване. Казваш: Нищо вече не ме интересува, не ми се живее, не съм разположен. Казваш: Такъв е животът. Интересно е да намериш причината на твоето състояние.

~

Каква е разликата между скръбта и радостта, не знаете. Мъчно може да се опише разликата между скръбта и радостта. В едно отношение има разлика, а в друго — няма. ...когато скърбите, дайте си отчет, защо, именно скърбите. Ще кажете, че не знаете, защо скърбите. Също не знаете, защо се радвате. Това показва, че нито скръбта е ваша, нито радостта.

~

Оставете чуждите скърби и радости сами да се разправят, а вие стойте настрана. Не се разправяйте нито със скърбите, нито с радостите. Не се спирайте и върху въпроса, защо светът е лош. Не мислете, че светът е добър. — Защо? — Защото човешкият свят не е нито лош, нито добър. Той си е такъв, какъвто е сега, обаче, човек може да стане по-добър, а с него заедно, и светът ще стане по-добър. — Кога? — В бъдеще.

Питам: Черната риза може ли да стане бяла? Невъзможно е черното да стане бяло. Но да съблечеш черната риза и да облечеш бяла, това е в реда на нещата. Това е възможно. Казваш: Измених се. — Не си се изменил, но си съблякъл черната риза и си облякъл бяла. Къде е промяната тук? Докато си с черна риза, ти даваш малко; щом облечеш бялата риза, ти даваш много. — Що е черната риза? — Болестта. — Що е бялата риза? — Здравето. При известни икономически мъчнотии, каква риза е по-добре да носиш: черна или бяла?

Трябва да съпоставиш нещата разумно, както са в природата. Ако не си разумен, ти се стремиш само към едно — да бъдеш щастлив. — Как ще бъдеш щастлив? Докато си на земята, никога не можеш да бъдеш щастлив. На земята няма истинско щастие. Не всякога щастието носи щастие, и не всякога скърбите носят скърби.

~

Казвате, че сте добри. — Да, привидно сте добри. — Умни сме. — Привидно сте умни. — Има една разумност, но още не сте дошли до нея. — Ама ние любим. — И любовта ви е привидна. — Защо е привидна? — Защото, като се нахраниш, ти ставаш индиферентен към яденето. Такова нещо е любовта. Ако се преситиш от любов, ти ставаш безразличен към всичко. Правило е: Всяко нещо, което е ценно при известни условия, при други условия губи цената си. Обаче, реалността не е там. Пътят, по който вървят хората сега, е път на залъгване. Ядеш вкусно, с удоволствие, но се самозалъгваш. — Защо? — Защото приятността от яденето е временна. Пиеш, приятно ти е виното, но след време тази приятност изчезва.

~

Друг е въпросът ако доброто е съзнателно. Някога вдигат прах в очите на хората, с цел да не те видят, какво правиш. Това не е на място. Обаче, ако с този прах затваряш очите на хората, да не правят зло, той е на място. Значи, трябва да знаеш, кога да правиш добро. За това се се иска голяма мъдрост. Следователно, не всякога е безопасно да вървиш в пътя и да вдигаш прах.

Като четете 14 гл. от Йоана, трябва да мислите, да разберете вътрешното съдържание и смисъл. Там се говори за Отца и за Духа. Някои си представят Отца като стар човек, с брада, а Духа — като гълъб. Нито Бог е старец, нито Духът — гълъб. Младият синът ли е? Старият баща ли е? Отец, в смисъл Бог, е това, от което произтича реалността. Синът е изявление на Отца, а Духът — вътрешната връзка на нещата.

Казвате: Много години работихме, но нищо не постигнахме. Дойдохме вече до пресищане. — Какъв е цярът на пресищането? — Да не преяждаш. Никога не преяждай. За да не преяждаш, радвай се на скръбта и плачи за радостта. Ще кажете, че това е противоречие. — Възможно е, но така трябва да бъде. Когато майка види сина си, когото не е виждала десет години, тя плаче. А когато блудният син се върне при майка си болен и беден, тя се радва и казва: Добре стана, че синът ми се върна. В живота това е вярно. Радвай се, когато синът ти е болен. — Защо? — Защото ще се оправи животът му. Плачи, когато е здрав. — Защо? — Защото животът му ще се изопачи. Този е правият път на живота. Това е вътрешното разбиране на закона. Ако не е така, вие постоянно ще се натъквате на противоречия. Ако няма противоречия, големи страдания ви очакват.

Разумно съотношение в природата

Мир ви оставям; Моя мир ви давам;

Аз не ви давам както светът дава.

Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои.

Йоан: 14:27

[Ани]

Благодаря за беседата, Лъчезарна!

Интересно ми беше да прочета за някои противоречия, за необходимостта от тях, за пазенето на равновесие.

Някога в живота си вие имате противоречия. Те са необходими, както за физическия, така и за духовния живот. Чрез тях ще дойдете до едно тънко различаване на нещата.

Едно от противоречията - между глад и пресищане. И по-точно - духовното пресищане.

Някога човек преживява и духовно пресищане. Четеш една книга, втора, трета и някога се пресищаш, ставаш безразличен. Търсиш някой светия, искаш да научиш нещо от него. В първо време се задоволяваш от знанието, което ти дава. После и към него ставаш безразличен. Страшно е, когато ставаш безразличен и към себе си. Безразличието внася раздвояване. Казваш: Нищо вече не ме интересува, не ми се живее, не съм разположен. Казваш: Такъв е животът. Интересно е да намериш причината на твоето състояние.

....

Казвате: Много години работихме, но нищо не постигнахме. Дойдохме вече до пресищане. — Какъв е цярът на пресищането? — Да не преяждаш. Никога не преяждай. За да не преяждаш, радвай се на скръбта и плачи за радостта. Ще кажете, че това е противоречие. — Възможно е, но така трябва да бъде.

Често съм се сблъсквала с преяждане от информация в една или друга област и това ми е познато... Интересен е и съветът, който Учителя дава - да се радваме при скръб (не е леко) и да плачем при радост. Много ми прилича на съвета на Буда - ако струната е много натегната - да я отпуснем и обратно - ако е отпусната, да я затегнем. И в двата случая става дума за запазване на равновесието. Мисля, че в момента има отворена тема, в която се задава този въпрос.

Целият свят минава през големи противоречия. Богатият не знае, защо му е богатството; сиромахът не знае, защо му е сиромашията. Богатството е особен род тежест, а сиромашията — друг; знанието е тежест, а невежеството — по-голяма тежест. И светията има своя тежест и страда, но и грешникът страда.

...

Както виждате, природата използва и най-големите противоречия за едно вътрешно благо на Битието. В нея има един закон на разумно съотношение и между най-противоречивите неща. — Защо е така? — Така е, на този въпрос се отговаря с мълчание. — Защо животът е такъв? — Това не е важно. Важно е, защо вашите разбирания са такива. За едного светлината е смърт, а за други не е. Има същества толкова деликатни, че изнесени на светло, умират. За други — светлината е живот.

[Лъчезарна]

Едно от противоречията - между глад и пресищане. И по-точно - духовното пресищане.

Някога човек преживява и духовно пресищане. Четеш една книга, втора, трета и някога се пресищаш, ставаш безразличен. Търсиш някой светия, искаш да научиш нещо от него. В първо време се задоволяваш от знанието, което ти дава. После и към него ставаш безразличен. Страшно е, когато ставаш безразличен и към себе си. Безразличието внася раздвояване. Казваш: Нищо вече не ме интересува, не ми се живее, не съм разположен. Казваш: Такъв е животът. Интересно е да намериш причината на твоето състояние.

....

Казвате: Много години работихме, но нищо не постигнахме. Дойдохме вече до пресищане. — Какъв е цярът на пресищането? — Да не преяждаш. Никога не преяждай. За да не преяждаш, радвай се на скръбта и плачи за радостта. Ще кажете, че това е противоречие. — Възможно е, но така трябва да бъде.

Често съм се сблъсквала с преяждане от информация в една или друга област и това ми е познато... Интересен е и съветът, който Учителя дава - да се радваме при скръб (не е леко) и да плачем при радост. Много ми прилича на съвета на Буда - ако струната е много натегната - да я отпуснем и обратно - ако е отпусната, да я затегнем. И в двата случая става дума за запазване на равновесието. Мисля, че в момента има отворена тема, в която се задава този въпрос.

Да, Ани - и аз забелязах синхронността !

Мисля си, че пресищането идва от неприлагането. Колкото повече "ядеш" и не използваш "енергията", вероятността за подпушване се увеличава. И когато количеството премине в качество е нужно осъзнаване и действие. Природата не търпи застой. Но не търпи и застой на "везните". В полярния свят всичко е движение. Няма как да се "застопориш", т.е. да бъдеш постоянно щастлив. Така е устроен ТОЗИ свят. Затова и скърбите са "подбудителя" на движението - да мислим, да разсъждаваме, да се променим, да израстем... Ако не се задвижим... Водата, когато не се движи блатясва.

Познаването на законите, природните закони, би ни направило по-малко зависими от сенките на реалността. От там - по-свободни. И избора "да съблечеш черната риза и да облечеш бяла" ще бъде естествен.

Всъщност, има още един момент - "всеядството". "Духовното пресищане" заедно с "кашата" от учения. Тогава безразличието наистина хлопа на вратата. И кое е онова, което може да ни донесе различаването на истинското от лъжовното? Този въпрос винаги е стоял пред мен. Кое?! След години, стигнах до единствения отговор за себе си - Милостта на Бога. А Милостта Му е проява на Любовта.

Духът на истината, когото светът не може да приеме,

защото го не вижда нито го познава.

Вие го познавате, защото той пребъдва във вас, и във вас ще бъде.

Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас.

Йоан 14:17-18