д-р Тодор Първанов Добавено Февруари 22, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 22, 2012 Бог неминуемо е с теб. Рядко коментирам медикаментозната терапия, но и аз не мисля, че имаш нужда от антидепресант. Много важно- ако крайната ти цел е да бъдеш свободна от натрапливостите и медикаментите, то спирането на медикаментите трябва да е преди края на психотерапията. Подчертавам го, защото почти винаги се прави обратното, първо се приключва с психотерапията , а след това се спират хапчетата и всичко се връща отново. В този смисъл известна синхронизация между този, който изписва хапчетата и този, който прави психотерапията трябва да има. Лина Коцева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shekila Добавено Февруари 24, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 24, 2012 Доктор Първанов, МНОГО ВИ БЛАГОДАРЯ, все още не съм добре, пия успокоителните,защото без тях не мога за сега,опитах,но атаките са страшни,а не искам децата ми,които са малки сладки момиченца да ме виждат в подобно състояние. Радвам се,че ме подкрепяте по отношение на антидепресантите,макар моята психиятърка да е категовична "за" тях. Почвам психотерапия и дано нещата да се успокоят. Искам да ходя при Орлин, само не знам как ще се оправям с тези пътувания,но ще помисля,нека да мине следващата седмица,за да завърша терапията с лекаря ми по китайска медицина,която е всеки ден, а това е и доста финансово натоварващо. Ще следвам стъпка по стъпка. Бог да е с вас! Стоянка-таня 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Февруари 26, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 26, 2012 Имайте вяра в него, работете усърдно и нещата ще станат. Лина Коцева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shekila Добавено Юни 15, 2012 Доклад Share Добавено Юни 15, 2012 Здравейте Доктор Първанов, здравей и на теб Орлине, отдавна не съм писала тук, искам да споделя с вас до къде я "докарах" след като послушах вашите съвети. От онзи доктор с китайската медицина и иглотерапията , както и от хомеопатията нямаше абсолютно никакъв ефект. След консултация с психиатърката си,която ме изпрати при психотерапевт-психиатър, започнах антидепресанти. И двете са категорични,че моя случай без тях няма да стане. Сега вече трети месец съм на Феварин по 150мл. вечер. Ривотрила го спрях,пия само по един флуанксол вечер с антидепресанта,като се надявам скоро и него да спра. Тъй като от прдишни антидепресанти бях качила много килограми и нямах никакво желание за секс,Орлин ми писа,че има и такива антидепресанти,които нямат тези последици,така с моите лекуващи дами стигнахме до феварина. За сега се чувствам добре,в началото около месец бях изморена и с виене на свят,но сега нещата се оправиха. Добре съм,мога да водя пълноценен живот. Д-р Първанов и ти Орлине моля, кажете ми, това дразнене от премлясването ОКР ли е или мизофония? Чета, че и двете са нелечими,когато са от дълъг период,а аз съм така от 10 годишна,сега съм на 37. Нещо повече,както ви писах дразненето от мляскането на брат ми, се трасформира и в страх да не го чуя по телевизията или радиото от репортажи по новините,което е почти невъзможно, защото брат ми не е публична личност,но все пак излиза по центъра в София и дори 1 % да има шанс,моя мозък постоянно го мисли. Имам ли шанс да се излекувам или само да намалее тревожността. Чета,че ще прекарам живота си с антидепресанти,което не искам да вярвам. Моля за съвет? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юни 18, 2012 Доклад Share Добавено Юни 18, 2012 (edited) В по-горно мнение съм писал становището си по отношение на китайската медицина - чудесна е, но в случая е безсилна. Писах и за психотерапията като ядро в процеса на справянето ви! Не пишеш нищо относно евентуалното провеждане на такава при подходящ терапевт... За окр или мизофония - принципните процеси в психодинамиката и мозъка зад външното наименование са същите в случая. Мизофония е от неврологична, а ОКР от психиатрична и психологична гледна точка. Дали има изход и справяне? Ще ти дам пример със себе си - имам наследствено заекване с неврална база, променен път на обработване на речевата информация в мозъка, многократно повишен допамин и т.н. Никой не иска да се занимава със случаи на възрастни със заекване - защото са комплексни. Защото разрешаването е нужно да включва както методи, засягащи мозъчната обработка на информацията, така и чисто психотерапевтична и поведенческа работа - при това съпротивите и характеровите особености на тази извадка са нелеки, а резултатите обикновено никакви! Въпреки това аз работя работа, която изисква постоянно говорене - именно затова я работя. Въпреки всичко, до голяма степен говоря нелошо - защото не вярвам в прогностиките на тълпата, била тя и научна такава, а в себе си! Дали можеш да се освободиш по-пълно от мизофонията си? Можеш и още как! Но е нужно да предизвикаш и посрещнеш процесите в сянката, анимуса и фалшивия си морал, които са задвижили и продължават автоматично да 'въртят" психичните ти процеси! Това няма как да бъде направено само с хапчета. Те могат да бъдат фон на такава работа за известно време, но нищо повече! Главната работа тук е психотерапевтичната - при това с твое активно участие и много висока мотивация! Аз не само вярвам, но знам, че можеш да преодолееш огромен процент от дразненето и страха си - стига да го искаш истински! Мозъкът е пластичен доживот - спокойно можеш сама да създадеш нови неврални пътечки чрез осъзнаване на ставащото в теб и трениране на нов подход към собствените си страхове! За това би се изисквало силното ти желание, проникновеното ти разбиране и смелостта в допира и погасяването на страховете ти! Редактирано Юни 18, 2012 от Орлин Баев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shekila Добавено Юни 18, 2012 Доклад Share Добавено Юни 18, 2012 Здрасти, Орлине, много надежда ми даваш. Да ходя и на психотерапия при Д-р Валентина Майсторова, тя е психиатър- психотерапевт. Провеждам лечението си и с хапчета и с психотерапия. Знам, че трябва време и воля,а и много работа, благодаря ти, за съвета и утехата,много са важни за мен. Благодаря ви, без вас нямаше да стигна до тук. Ще пиша пак как върви лечението ми. Целувки ) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shekila Добавено Август 3, 2012 Доклад Share Добавено Август 3, 2012 Здравейте, Д-р. Първанов и Орлине, пак пиша тук, имам нужда от съвет. Вече 4 месец пия феварин достигнах до 2 хапчета 200мл., вечер, ходя и на психотерапия, записах се на йога и правя медитация, но състоянието ми не се подобравя, дори усещам, че нещата се влошават. Писах, че натрапливостта с движението и мляскането от усните, което усещах към брат си, се прехвърли и върху съпруга ми. Постоянно съм напрегната в негово присъствие, постоянно наблюдавам устните му и начина по, който говори, дъвче и т.н., цялото ми внимание е обсебено от това и не мога да работя, както и да върша каквото и да е. Работим заедно и когато е пред мен и го гледам нещата сякаш се понасят, сякаш имам контрол върху нещата, но кпгато работи с клиенти в друго помещение съм " на тръни", не работя, а слухтя, видуализирайки устата му , как се движи, говорейки с клиента. Говорим за този проблем, той уж се опитва да ме разбере и да избягва да ме дразни, но аз все се съмнявам, че без да иска отново говорейки, ще започне да мляска и шушука, което ме вбесява. Снощи след медитация се събудих в 4 сутринта, не знам защо, но веднага в съзнането ми изникна една картина, устата на съпруга ми, една от срещите с клент, постоянно я видуализирах, това шушукане и премлясване ме влуди, пулсът ми се учести, мислех, мислех и все тази картина, отново и отново, въртях се в леглото, мъчей ки се да я изгоня, а тя все по- силна ставаше, главата ме заболя, ушите ми заглъхнаха, опитах се да приема тази картина и мисъл,а не да я гоня, изживявах тревойността си и дразненето си от тази сцена и движението на устата отново и отново, въртях се до 6 сутрината, накрая от умора съм заспала. Сега съм като пребита. А и да уточня. Апартамента, в който живеем е точно над салона , в който работим. Сега дори когато съм почивка седейки в хола над салона, слухтя дали да не би да чуя това премлясване и шушнене на супруга ми. Обикалям стаите , за да намеря място за спокойствие. Направо ужас, нямам миг спокойствие. Дайте съвет, какво да правя, да сменя ли феварина или да увелича дозата му, психото каза, че можело до 300 мл. Четри месеца достатъчно ли са да подействат тези антидепресанти или трябва още време. Много ме е страх да не загубя съпруга и семейството си, това още повече ме обърква. Ходя на психотерапия от три месеца,а на иога и медитация от месец. Често съм много отчаяна, плача от безсилие, страх ме е, че няма да се излекувам,а ще ставам все по-зле, четох някъде, че ОКР можело да остане като хронично. Как ще я карам не знам,много съм объркана, какво да правя? На ръба съм отново да зарежа всичко, нямам сили (!!!!!!!!!!!!!!!!!! Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Август 6, 2012 Доклад Share Добавено Август 6, 2012 Преди може би месец беше писала някъде из темите тук, че си много доволна от хапчетата и се чувстваш спокойна! Сега продължаваш да ги пиеш, но всичко се връща, както виждаш. Защо така? Предполагам защото ключовият подход, който при теб би променил коренно случващото се, не е ползван достатъчно или никак. Говоря за промяна в разбирането, в себепознанието, а оттам и конкретно в отношението към въпросното премляскване. Това се работи в процеса на психотерапия. Разкажи моля те, какво се случва по време на сесиите, които провеждате. Тук би се изисквало и твоето много активно и мотивирано, интелигентно и решително участие във въпросната промяна! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shekila Добавено Август 6, 2012 Доклад Share Добавено Август 6, 2012 Здравей, Орлине ходя на психотерапия два пъти в месеца, вече може би трети месец. С психотерапевтката говорим за семейството ми, за брат ми, за устата, за бившия ми съпруг, при който имаше съштия проблем и за настоящия ми съпруг, при който се отключи същото от февруари тази година. Тя казва че е на сексуална основа, тъй като имам вълна при премлясването от главата си към генеталите, но това е само по отношение на брат ми. Сега когато съм до съпруга си постоянно наблюдавам всяко негово движение с уста, говорене, преглищане, дъвчене, дори дишането и издишането му. Това обсебва цялото ми внимание и нищо друго не мога да правя, чувствам се адски изтущена и отчаяна. При него няма тзи вълна, но пулсът ми се очестява, и ушите ми заглъхват. Все още не се е появил нуждата от ритуал, но сигурно и това ще стане. Казвам всичко това на психотерапевтката ми,а тя пак тръгва към сексуалността, че ме било страх да не ми изневери, защото работел с красиви жени и затова постоянно съм слухтяла. Това абсолютно не е вярно, аз не го ревнувам, не ми е дал повод за това. Не знам много съм объркана, защо се случва това. В началото на психотерапията у мен имаше много гняв към брат ми и родителите ми, но сега когато виждам как съпруга ми се измъчва милия и той с мен, простих на брат си на родителите си, те нямат вина за болестта ми. Много е тъжно, много обичам съпруга си,а когато сме заедно ме побърква, напрегната съм, и плача, той се опитва да ми помогне, само,че не знае и той какво да прави. Психотерапевтката ми каза да си повтарям положителни йелания спрямо брат ми и съпруга ми и вече втори месец вда пъти на ден го правя. Опитвам се да се потопя в тази уста, да я разучавам, да усетя това движение, което ме побърква, а именно лекото докосване между горната и долната устна, което се получава при шепнене и тихо говорене, ето това ме дразни, когато говори нормално и устните се допират плътно и нормално, всичко е наред. Странно нали, не виждам логика, ама е факт. Не звука, а движението на устните ме дразни, това лекичко докосване на двете устни,сда докосваши се, това ме побърква.Психотерапевтката ми каза, че тази уста има смисъл, да я приема и да не бягам от нея, тя искала да ми каже нещо, нещо скрито и важно за мен,само,че аз не виждам какво,със съпруга си сме открити и споделяме всичко взаимно. Не знам дали да не замина за няколко месеца някъде, дали нещата ще се успокоят, но сърцето ми се къса да оставя децата и съпруга си. Психотерапевтката каза, че съм била обсебила съпруга си, че постоянно сме били заедно и затова се е получило това. Може би ако се откъсна за известно време нещата да се успокоят.Какво да правя, объркана съм много. Не знам дали все още е рано, може би триабва време, за да подействат и хапчетата и психотерапията. Със супруга си говорехме сега, той сущо прочете мнението ти и много искаме да ни приемеш за консултация. Дали е удобно в петък, ще пътуваме към София за да се срещнем с теб. Благодаря ти за писмото и до скоро. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Август 6, 2012 Доклад Share Добавено Август 6, 2012 Като цяло посоката на работа на терапевтката ти е добра! Всеки си има подход и методи. А защо само два пъти месечно? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shekila Добавено Август 7, 2012 Доклад Share Добавено Август 7, 2012 Ами не знам защо два пъти месечно,така ми каза и така ходя. Забелязвам се, че започнах да гледам хората в устата, как говорят и шепнат, така се мъча да докажа на мозъка си,че всички хора премлясват и допърат усни, а не само съпруга и брат ми, че няма нищо страшно и ужасно в това, не знам дали това е правилно? Само, че остановявам, че жените имаме по стегнати устни при говорене отколкото мъжете и може би затова дразненето ми винаги е било към мъже,а не към жени, не знам дали и това е правилно. Защо именно едвам докоснатоте устни ме дразнят,а не самия звук от премлясване и говорене? Днес ходих на йога през цялото време наблюдавах учителката си в устата, как лекичко докосва устни и спокойно говори, търсех прилика с устата на супруга си и кокото повече я търсех, толкова повече не я намирах, така вместо да докажа , че всички движат устни по един и същи начин, търсенето ми се оказа несполучливо и това много ме отчая, сакаш само съпруга и брат ми на този свят движат устните си така, че да ме дразнят. Само, че със съпруга ми сме вече 6 години заедно, а дразнененто се появи преди 6 месеца, странно,как преди това не съм забелязвала устата му? Какво ще ме посъветваш, мислиш ли, че можеш да ми помогнеш и да започна терапия при теб,, защото вече трети месец ходя при др. Майсторова,а вместо напредък усещам още по-голямо объркване и дразнене. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Август 7, 2012 Доклад Share Добавено Август 7, 2012 Е, чухме се. Надявам се колежката, към която те насочих, да бъде от помощ! Но, помогни и и ти! Успехи! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shekila Добавено Януари 26, 2013 Доклад Share Добавено Януари 26, 2013 Здравейте на всички,здрасти и на теб Орлине. Много отдавна не съм влизала тук,но нямаше какво да кажа, освен да се оплаквам за страданието си. Мина точно една година от както се свързах с теб и др. Първанов и благодарение на вашите съвети днес съм много по-добре. Много " вода" изтече от тогава, бях в дълбока криза и депресия. Лутах се между изборът си на лекарства, психотерапия, хомеопатия, китайска медицина,хипноза и пр. Опитах какво ли не. Накрая стигнах до медикаментите, те овладяха кризите. Взимах АД + психотици, огромни дози и видове. Сменях ги, увеличавах и намалявах. После смених психотерапевтката си с тази,която ти Орлине ми препоръча. От началото на септември до декември ходих всяка седмица. Направих и 10 сеанса мозъчна стимулация, а сега по една на две седмици. Вече съм много по добре. Радка ми каза, да прекратим терапията, защото съм добре и мога сама,но винаги да я търся при нужда. Психотиците ги спрях и съм само на феварин 200мл. вечер, но не знам дали има смисъл от него вече, колко време трябва да се пие АД, за да има ефект? Вече не правя никакви ритуали,но останаха натрапливи мисли,които много странно,но се измениха. Спомняш ли си Орлине говорише ми за мизофония, че е дразнене от звуци при примлясване и пр., точно това ме дразнеше, но сега не звука , а самото докосване на устните една в друга у съпруга ми ме дразни и ме вбесява. Той едва докосва устни когато говори, особено при съгласните М,П и Б. Гледам другите хора и търся прилика, че това е нормално, но не винаги я откривам. Често говорим с него за това, моля го да изговаря думите правилно,а не да мрънка и едва да звижи устни, така, те не се прилепват една в друга,а само едва докосват и имено това едва докосване ме побърква. Той се опитва да ме разбере,но явно не успява. Орлине кажи ми, какво се случи, защо сега мляскането не ме дразни,а самото докосване ан устните. Това пак ли е мизофония или се е променила болестта ми. Нямам страх, а дразнене, когато го гледам ми се натрапва всяка буква,която изговаря, следя само това и стомаха ми се стяга и ми се гади, започва да ме боли глава. Какво е това? Радка каза, да нямам избягващо поведение, да го наблюдавам постоянно,но колкото поваче го правя, толкова по-зле се чувствам. Моля за мнение и съвет.Поздрави Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Януари 28, 2013 Доклад Share Добавено Януари 28, 2013 Здравей! Орлин в момента не дава съвети тук.Може да намериш къде пише и му зададеш въпросите там.Аз само ще кажа, че съм чел много внимателно твоите постове и правил своите заключения.За това и съм написал - В предният си пост поясних, че според мен за да може да се очаква ефект от повлияване на състоянието ви, трябва време. Не мога да кажа колко, но година или дори две ми звучи като разумен срок. Ви пишете, че сте ходили на психотерапия 4 месеца.За този срок дори и аз не бих могъл да ви помогна много. Отбелязал съм и друго, даже съм подчертал,че е много важно- Много важно-ако крайната ти цел е да бъдеш свободна от натрапливостите и медикаментите, то спирането на медикаментите трябва да е преди края на психотерапията. Подчертавам го, защото почти винаги се прави обратното, първо се приключва с психотерапията , а след това се спират хапчетата и всичко се връща отново. В този смисъл известна синхронизация между този, който изписва хапчетата и този, който прави психотерапията трябва да има. Според мен, нещата в момента са близо до началното състояние и…….ще си останат така. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shekila Добавено Януари 29, 2013 Доклад Share Добавено Януари 29, 2013 Благодаря ви за съвета, др. Първанов, ще се обадя на психитерапевтката си и ще продължа психотерапията. Само да попитам според вас каква би следвало да е честотата на срещите ни? Тя самата ми каза, че е по-добре да разредим срещите си и да не са всяка седмица а два пъти или дори един път в месеца. Знам, че въпросът ми е много общ, тъй като не се познаваме и не сте запознати със състошнието ми, но все пак следите постовете ми тук. Приятен ден ) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shekila Добавено Януари 29, 2013 Доклад Share Добавено Януари 29, 2013 Извинете ме др. Първанов, забравих да попитам какво е мнението ви за мозъчната стимулация? Както писах аз направих 10 процедури при др. Марков тук в Пловдив и по негово мнение следва да правя поддържащи терапии 2 пъти в месеца по 1 на две седмици. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Януари 29, 2013 Доклад Share Добавено Януари 29, 2013 Здравей! Нямам непосредствен опит и не мога да изкажа никакво мнение за метода.Това което ме смущава е,че ти търсиш някакъв външен механизъм за преодоляване на състоянието-стимулация, лекарства, иглотерапия.Дори да събереш всичките тези методи, те не биха могли да ти помогнат трайно да се справиш с натрапливостите. Тревожността се генерира от мисленето и представите, които човека има за себе си и света. Много пъти съм го писал, трябва да се изгради ново мислене.Това няма как да стане с помощ на лекарствата, магнити или нещо друго.Начина който се използва с цял свят е психотерапията.В процеса на психотерапия се променят тревожните представи, които човек има, относно себе си и света.Това дава спокойствие и натрапливостите , ако не напълно, то поне в много голяма степен изчезват и човека живее един свободен живот. Лина Коцева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Bananche Добавено Юли 20, 2013 Доклад Share Добавено Юли 20, 2013 (edited) Здравейте докторе, пише Ви едно момиче на почти 23 години. Много, много Ви моля да ми помогнете, прерових интернет за връзка с Вас, ще се радвам , ако ми посочите Ваши координати, за да се срещнем, наистина имам нужда от консултация. Опитах всевъзможни техники, лекарства и начини с цел справяне с моя проблем , въпреки това кризите се връщат.. Ще Ви разкажа накратко в какво се състои моят проблем. Винаги съм била много притеснителен и сдържан човек, загубих баща си в катастрофа, когато бях на 14 години. По някакъв начин преодолях загубата, въпреки че въобще не ми беше лесно , сблъсках се с анорексия , но близките ми много ми помагаха, имах приятели, срещнах любовта и някак го преодолях. Същинският проблем и моето "състояние" започнаха миналата година през месец Април. Една нощ бях заспала и започнах да се будя през 30 мин. със странни симптоми - изпотяване, сърцебиене, страх. Не обърнах особено внимание и отидох на работа на следващия ден - след обяд това се повтори с пълна сила, но този път мислех , че ще умра, толкова беше неприятно. Тъй като съм доста информиран човек, бях чела статии за паник атаките и бях убедена, че това се случва с мен .Доста хора си мислят, че е нещо касаещо физическото им здраве, е аз бях убедена че развивам тревожно/ паническо разстройство (мечтата ми като дете беше да се занимавам с психология и психотерапия Чела съм много литература и винаги ми е било интересно...Вече не. Въпреки , че знаех че няма да умра или полудея се озовах в спешно отделение, където единствено отчетоха висок пулс и повишено кръвно налягане и ме пратиха на ендокринолог/невролог. След консултация с тях се консултирах и с психиатър. Диагноза паническо разстройство и назначени Золофт и Ксанакс. Първите месеци бях много зле, излизах с придружител, едва издържах да ходя на работа (обожавам работата си попринцип - занимавам се със счетоводство).Получвах силни кризи и се затворих в нас, постоянно плачех и се карах с приятеля ми (живеем заедо),. После се появи една постоянна замаяност и много лесно се стрясках от обикновени неща - возене на лифт/ескалатор/ посещение на места с много хора -киносалони,заведения... Осъзнавах ,че сама трябва да си помогна, спрях Золофт - тъй като от него напълнях видимо , а това ме депресира още повече. Започнах да посещавам психолог всяка седмица , споделях проблемите си , малко по-малко започнах да излизам сама, да шофирам, да се срешам с приятели ...Всеки път ми прилошаваше и всеки път насила излизах, насила пътувах, беше тежко, но го правех. Поставях си обикновени за другите хора дейности като мои лични предизвикателства, когато успявах да се справя се чуствах като победител. Направих някои промени в начина си на живот - отказах цигарите, алкохол ми е невъзможно да пия, т.к си внушавам че ми предизвиква ПА, а преди пиех доста. Тъй като близките ми си мислеха, че е страхова невроза след земетресението май месец, което наистина изживях много тежко - беше ме страх да седя вкъщи и да заспивам , ме водиха да ми леят куршум против страх. Направих пълни изследвания и освен мое хронично заболяване (аденом на хипофиза) не се откри нищо друго, а аз линеех всеки ден . Пробвах цветолечение с капките на д-р Бах, започнах да спортувам, за да изразходвам адреналина , опитах буквално всичко ,което чуех за справяне с този проблем . Малко се пооправих - изчезнаха част от симтомите (треперенето и изпотяването) и ето ,че последната седмица пак съм зле отново атаки, отново не мога да спя, отново си тръгвам от работа в панически пристъп , отново се страхувам , треперя дори в момента, сърцебиене, изпотяване... Мисля си кога ще свърши всичкия този ужас, искам си живота обратно.. Предстои ми държавен изпит, а не мога да си събера акъла да мисля (( Искам да бъда спокоен човек, да мога да излизам , да се забалявам без да ми се случват тези пристъпи. Ужасно се притеснявам да не стана зависима към Ксанакс .. затова пия само по 1/2 табл. на ден, а през останалото време взимам Атаракс, Валидол и ест. мента, глог и валериан. Преди това пиех Деанксит ,пих какво ли не -хомеопатия, радиолечение..процедури всякакви.. Личната ми лекарка настоява да започна отново антидепресант, но не искам .От Золофт се чуствах ужасно, и напълнях за няколко месеца.. Това е накратко моята история. Моля Ви, помогнете ми ( Редактирано Юли 20, 2013 от д-р Тодор Първанов Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vss Добавено Март 5, 2014 Доклад Share Добавено Март 5, 2014 Добър ден, д-р Първанов. Имам проблем...от съвсем скоро, от месец, може би. Незнам от къде да започна от това как се чустам или от това което се случи напоследък. Ще започна от това как се чуствам. Остана ли сама се чустам много зле,криво ми е и започвам да плача, чуствам се сама и самотна. Страх ме е от смърта. Нямам апетит, насила се храня за да не ми става лошо. Постоянно си мисля че нещо ми миа, че съм болна от нещо много сериозно... Преди месец мъжът ми имаше за първи път нервен припадък, ходихме по болници,изследвания.След това аз получих някакво разстройство,обезводних се. Личният лекър ми каза че е някакво вирусно възпаление на червата, та още пия хапчета.Някак много ми се насъбра наведнъж и явно психически се сринах.Сега Ви пиша и плача.Чуствам се и много замаяна,все ми се спи.Нямам сили да гледам двете си деца и все ги пращам на бабати им (добре ,че са близо до нас), Моля ви са помощ! Дори ако може да си запиша час при вас за преглет. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Март 6, 2014 Доклад Share Добавено Март 6, 2014 Съжалявам, в момента не приемам пациенти. Понеже състоянието ви е от скоро, ви препоръчам да не отлагате и потърсите веднага помощ.Потърсете психолог или психотерапевт.Съпругът ви също има нужда от психологична помощ и двамата заедно може да ползвате един специалист. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shekila Добавено Април 7, 2014 Доклад Share Добавено Април 7, 2014 Здравейте Др. Първанов, писах ви преди две години, доста подробно ми отговорихте и аз послушах съвета ви, започнах психотерапия. Сега две години по-късно ви пиша, за да споделя с вас безрезултатността на всичко, което направих. Тогава Орлин Баев дори ме нападна, че съм обикаляла по доктори и терапевти и затова нямало ефект, но ето сега историята след две години, моля кажете мнението си. Тогава бях на прага да започна антидепресанти, защото положението беше нетърпимо. Психиатъра, който ме наблюдаваше, др. Л. Хаджийска в Пловдив ми изписа антидепресанти, защото за нея това бил начина. Упорито отказвах, изпрати ме при нейната психотерапевтка, която след запознаване с проблема, категорично отказа да работи с мен, тъй като нямало смисъл, изпрати ме при др. Майсторова, тя е психиатър-психотерапевт. Последната посещавах 6 месеца, положението не се подобряваше, започнах и с антидепресанти, наложи се да изляза в болнични. След 6 месеца съвместна дейност между др. Майсторова и др. Хаджийска предложиха да посетя терапевт работещ с поведенческа терапия, По искане на др. Хаджийска 4 месеца правих и мозъчна стимулация при др. Марков. Орлин Баев ме насочи към Радка Цонкова. Започнахме поведенческа терапия, нови 6 месеца без никакъв ефект. Тогава Радка Цонкова ме изпрати при нейната учителка Ирина Лазарова. Пътувах до София, по искане на последната проведох и невропсихологично изследване при др. Поли Нанева. Учудващо за мен беше, че др. Лазарова след 20 години лечение и терапии от поне 10 лекари и терапевти лекували ме от ОКР, постави нова диагноза Постравматичен стрес. Странно как тя достигна до този извод, като анамнеза почти нямаше, но това не и попречи да поиска 280лв. за откритието си. Така, че виждате др. Първанов не аз обикалям доктори и терапевти, а те самите ме препращат не успявайки да открият и решат проблема ми. Преди 10 дни получих остър отит, който в последствие премина в мениеров синдром, който е доказано, че е на психологична основа. Докторе, крайно съм отчаяна и изобщо не знам какво да правя. Помолих др. Лазарова да ми издаде документ за поставената от нея диагноза и до момента го очаквам. Сега тя ме препраща при друг терапевт вече не знам по каква методика, но иска да е поне 6 месеца. Попитах я дали в Пловдив няма такъв специалист, защото финансово ми е невъзможно да си позволя да пътувам всяка седмица до София, но тя каза, че не знае. В момента вече не работя. Не мога да стоя в помещения където има радио или телевизия или в помещения, които са в съседство с такива. Постоянно съм тревожна, че мога да чуя по новините брат си. Дразни ме мляскането му. Това чувство ме кара да съм на щрек постоянно, Дори когато минавам по улиците където има радио или телевизия по заведенията или колите аз се усещам как претичквам. Не мога да работя, не мога да почивам, не съм пълноценен човек, а сега започнах и физически заболявания Имате ли идея какво да правя? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Април 12, 2014 Доклад Share Добавено Април 12, 2014 За съжаление нямам идея.Наистина, нямам.Знам,че ОКТ-то е най-големият проблем в областта на терапията. Но човек не бива да се отказва от борбата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
SeekerOfAnswers Добавено Април 12, 2014 Доклад Share Добавено Април 12, 2014 Звучи ми ужасно човек да живее така. Сигурна ли сте, че не можете да се опитате с разум да пресечете симптомите? Напр. колкото и да ви е страх, да гледате телевизор, да слушате радио и просто да видите, че няма какво да стане и няма как да чуете брат си. Аз, разбира се, съм просто един потребител и нямам психологическо образование (все още), но наистина ми стана тъжно като прочетох поста ви. На мен ми звучи това като работа за аналитик Но аз съм си пристрастна по начало ...харесвам психоанализата. Към тоя момент може да опитате най-базисното отново и отново - пълноценен сън, добра храна (направо хранителен режим, не яжте боклуци), спортувайте и си доставяйте удоволствие - нови дрехи, масажи.. Заетост да има. И не се вкопчвайте в симтпома толкова, на страха очите са големи и всичко се изопачава, когато мислиш за него непрекъснато. Друго, което ми мина наум, е просто да си пуснете телевизора и да си наложете едно 30 мин да го гледате и слушате. Да се борите с импулса да претичквате като чуете радио или телевизия, даже напротив - помъчете се да се заслушвате. Ако успеете може би ще ви стане малко по-добре като видите, че няма как да чуете брат си. И повтарям отново, аз съм просто един любител психолог - към момента... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Април 12, 2014 Доклад Share Добавено Април 12, 2014 (edited) Бедната, но не се отчайвай за 2 години би трябвало да разбереш, че няма смисъл да харчиш пари и време по доктори. Повярвай в себе си, не очаквай помощ от друг, очаквай помощ от самата себе си. Имаш някакви страхове, не бягай от тях, а застани срещу тях. Не притичвай по улицата, където има радио или телевизия, ами застани и гледай, или се разхождай напред-назад точно пред радиото и телевизията. Физическите ти заболявания са следствие от психическите. Какви други страхове имаш? Анализирай ги и се бори с тях, не бягай от тях, Сега ще потърся една много хубава статия за страха и ще я постна тука, много е полезно да я прочетеш Редактирано Април 13, 2014 от д-р Тодор Първанов Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Април 12, 2014 Доклад Share Добавено Април 12, 2014 Първият естествен враг на човека – страхът — Когато човек започва да учи, той никога няма ясна представа за крайните резултати. Неговите цели са неточни, намеренията му са мъгляви. Надява се на възнаграждения, които никога няма да се материализират, защото още не знае нищо за трудностите на ученето. Той бавно започва да учи — в началото трошица по трошица, а след това на големи залъци. И в съзнанието му скоро настъпва конфликт. Онова, което научава, никога не е това, което си е представял или е предвиждал. И той започва постепенно да се плаши. Ученето никога не е това, което някой би могъл да очаква. Всяка стъпка в ученето е нова задача и страхът, който човек изпитва, започва да се наслоява безжалостно, неумолимо. Неговата цел става бойно поле. Ето, че вече се е натъкнал на първия от естествените си врагове — Страхът! Ужасен враг — лукав и труден за побеждаване. Той се спотайва зад всеки завой на пътя, дебне, изчаква. И ако човек, изплашен от близостта му, побегне, тогава неговият враг ще е сложил край на търсенията му. — Какво ще стане с човека, ако избяга от страх? — Нищо няма да му стане, освен че никога няма да научи. Никога не ще стане човек на знанието. Може най-много да бъде кавгаджия или свит, изплашен човек, но във всички случаи той ще е победен човек. Неговият враг ще сложи край на копнежите му. — А какво трябва да стори, за да победи страха? — Отговорът е много прост. Не бива да бяга. Трябва да се бори със своя страх и въпреки него да предприеме следващата стъпка в ученето и всички следващи стъпки. Той може да е съвсем уплашен и въпреки това не трябва да спира. Това е правилото. И ще дойде момент, в който първият му враг ще отстъпи. Човек започва да се чувства сигурен в себе си. Неговото намерение става по-силно. Ученето вече не го ужасява. Когато настъпи този радостен миг, човекът може вече без колебание да каже, че е победил първия си естествен враг. — Това изведнъж ли става, дон Хуан, или малко по малко? — Това става малко по малко, но страхът изчезва изведнъж и изцяло. — Няма ли човек пак да се изплаши, ако му се случи нещо ново? — Не. След като веднъж човек е изгонил страха, той е свободен от него до края на живота си, защото вместо страх той придобива яснота — яснота на ума, която заличава страха. Оттук нататък човек познава своите желания. Той знае как да ги удовлетворява. Той може да предвижда новите стъпки на учението и за него всичко е озарено от ведра яснота. Човек чувства, че за него няма нищо скрито. от тук Дано да разбереш смисъла на статията. За теб ученето би трябвало да означава "учене как да се справиш със състоянието си" Самообучение, самоучене, виждаш, че никой не може да ти помогне, поне до момента, Не се отчайвай, не се предавай, ти не си наистина болна, всичко е в мозъка ти. Както си го натикала там, поради някакви причини, така и можеш да го измъкнеш и да се освободиш Лина Коцева и д-р Тодор Първанов 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.