Ilyena Добавено Ноември 27, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 27, 2011 Здравейте, Не зная дали трябваше да публикувам нова тема, но не обичам да ровя по форумите. Нямам поставена диагноза и не зная, какъв или дали изобщо имам проблем, ето защо моля да ме извините, ако пиша хаотично. Наскоро случайно прочетох едно словоизлияние в един блог и се запитах, дали наистина съм за лекар... Та проблемът е следният: Не мога да поддържам нормална връзка с партньор. Зная как да започна една връзка и как да я завърша, но не зная, какво да правя междувременно. В началото се опитваш да заплениш отсрещния и прилагаш всичкия чар, който притежаваш. Поддържаш това поведение още известно време, за да си напълно сигурен, че другият вече е влюбен в теб. След това обаче изпадам в недоумение, как трябва да се държа. Мисля си, че другият очаква да продължавам да се държа така, сякаш сме се запознали онзи ден, и това ме дразни. В допълнение идва чувството, че нещо, което съм си мислила за обикновена свалка се превръща в нещо по-сериозно, което изисква отговорност и съобразяване.. и страха, че всъщност наистина съвсем скоро ще свърши, а аз излишно съм удължила връзката... И накрая се оказва, че напук, започвам да правя всичко възможно да я приключа, да изгоня другия. Била съм омъжена немалко време. В началото нямаше проблем, защото мъжа ми пътуваше много често и тези мои страхове и притеснения нямаше, кога толкова много да се развиват. После той смени работата и за 2 години се задържа в къщи. Аз започнах да изпадам от депресия в депресия, като преминах и през страхова невроза... Накрая успях да го убедя да си смени отново работата и той започна пак да отсъства дълго време. Депресиите понамаляха, но не спряха. Периодично пиех някакви слаби успокоителни. И така след около година забременях... такъв страх ме скова, че за няколко месеца успях да изгоня мъжа си от вкъщи и да се разведа. Сигурно тук трябва да кажа от какво ме е било страх... не помня точно. Това, което съм запомнила е, че се чувствах, като полудяло диво животно хванато в клетка. Ужасно ме беше страх, какво ще се случи. Виждах се вързана в окови завинаги...Не махнах детето. След време срещнах друг мъж. И ситуацията започва да се повтаря.След първоначалния период пак започнаха страховете - дали не продължавам излишно дълго тази връзка, защото колкото по-дълго сме заедно, толкова по-трудна ще бъде раздялата, толкова по-тежко ще ми бъде... На няколко пъти предизвиквах ситуации, които при нормални обстоятелства биха довели до раздяла, но партньора ми е доста търпелив и е силно привързан към мен и ми е прощавал... Ако за момент спра да се притеснявам, че ще ме напусне, започвам да си търся друга причина за депресия - работата, детето и т.н. Въпроса ми е, как да се справя с това поведение, за да мога да се радвам на живота си, който между другото не никак лош. Благодаря! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Ноември 28, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 28, 2011 "Въпроса ми е, как да се справя с това поведение, за да мога да се радвам на живота си, който между другото не никак лош." Конкретен въпрос, с конкретен отговор - касае се за емоционална незрялост, няма как да ви се помогне със съвети по форуми, дори когато в тях участват специалисти. Ако искате да се справите и добиете още по-добър живот трябва да се обърнете към психотерапевт. Разбира се отговора ми не ангажира другите колеги, те могат да ви дадат и конкретни съвети и анализи, но ...това ще са само подробности. Без истинска психотерапия няма как да се справите с това поведение. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дончо Донев Добавено Ноември 29, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 29, 2011 Привет и от мен, Ilyena! За съжаление д-р Първанов отново е прав. Аз искам да дам един малко различен поглед. Това, което ми направи впечатление е, че се опитваш с помощта на логиката и ума да обясниш необясними неща като чувствата и емоциите. Няколко пъти в текста срещнах думи като "трябва", "страх" и др. От това съдя, че вместо да се отдадеш на собственото си преживяване при флирт, любов и т.н., ти се опитваш да приложиш шаблонно поведение, което да ти гарантира контрол над ситуацията. Това неминуемо отнема цялото удоволствие. А след като липсва удоволствие, липсва и мотив за продължаване на връзката. Първоначално мотивът е да привлечеш конкретния човек, след като тази задача е изпълнена, мотивът изчезва и за теб става безсмислено полагането на по-нататъшни усилия. За това преминаваш към фазата на раздялата, за да можеш да си осигуриш отново удоволствието от стремежа да привлечеш някого другиго. В същото време това поражда несигурност, защото в живота на всеки човек настъпва момент, в който иска да създаде трайна връзка. Задачата ти никак няма да е лесна, но се изразява най общо в това да се научиш как да слушаш емоциите си и да ги оставиш те да те водят, вместо да се опитваш да ги контролираш. Само те ще ти покажат как можеш да се държиш между началото и края на една връзка...а и как да се случи връзка, чийто край да не очакваш, а да искаш да отложиш максимално във времето. Поздрави! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Илиана Занкова Добавено Ноември 29, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 29, 2011 Здравейте Съдейки по това, което пишете, може да се каже, че вашите проблеми са реални и тяхното най-подходящо разрешаване е чрез психотерапия. Сама няма да можете да ги разрешите, колкото и да искате, а също така те ще се отразят и на детето Ви. Да се ходи на психотерапия не е нито лошо, нито страшно. Напротив ще Ви стане по-леко. Добре е да потърсите психотерапевт във Вашия град, ако там няма, в най-близкия голям град. поздрави Илиана Занкова Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ilyena Добавено Ноември 29, 2011 Автор Доклад Share Добавено Ноември 29, 2011 Здравейте, Благодаря ви много за съветите! Д-р Донев е напълно прав за това, че много рядко позволявам на емоциите да ме водят, винаги се опитвам да анализирам и мисля Доскоро дори не се и замислях над това, но при един от разговорите ни с моят партньор стигнахме до този извод. Аз дори в най-интимните моменти се опитвам да контролирам емоциите и действията си и бях учудена да разбера, че при другите хора не е така :) Вече сама достигнах до идеята, че ще трябва да ида при психотерапевт, но не зная към кого да се обърна. Живея в столицата, но до сега не ми се е налагало да търся такъв специалист, затова бих се радвала, ако ми препоръчате някой. И един въпрос от любопитство: Какво се случва, ако се оставиш на емоциите да те водят, а те са предимно негативни? Благодаря ви още веднъж и приятна вечер! Поздрави, Ilyena Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Ноември 29, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 29, 2011 ''И един въпрос от любопитство: Какво се случва, ако се оставиш на емоциите да те водят, а те са предимно негативни?'' Отговора на този въпрос веднага ще провокира у вас нови въпроси.Техните отговори на свой ред ще доведат до нови такива и ще се получи един нескончаем процес.Точно това ме накара да ви препоръчам да се обърнете към терапевт, а не да разчитате на отговорите тук. Що се касае до избора на трапевт, за това в сайта има отделна тема. Лина Коцева 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts