no_self Добавено Ноември 27, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 27, 2011 (edited) Ако трябваше да се скриете някъде, където не само никой не би си помислил да ви потърси, но и където той никога не би пожелал да погледне – смъртта би била идеална за целта. Степента, в която човешките същества са способни да не гледат, напълно да отричат, и изцяло да рационализират това, от което се чувстват неудобно, когато мислят за него, е едно от най-впечатляващите им качества. Впечатляващо, защото е толкова всеобхватно, че се е развихрило с пълна сила. Става дума за напразните опити на хората да игнорират тяхната собствена смъртност и избягването на най-очевидния и неизбежен "факт" за живота. Няма област от драмата, където това да не се наблюдава в изобилие. Колко енергия, колко тревоги, колко умствено раздвоение и незряло пожелателно мислене отиват в усилията ни смъртта да се държи скрита на сянка? Това е точно като да се опитваме да игнорираме слънцето когато е горещо, въпреки че няма спасение от очевидните му и неизбежни лъчи. Увъртането ни не спира. Независимо от неоспоримата сигурност на нашата собствена смърт, ние непрекъснато се държим така, сякаш смъртта не е наша работа и никога няма да ни достигне. Все едно, че камбаната никога няма да удари за нас. Заблуждаваме се и се правим на глупаци през цялото време. Когато става въпрос за идеалното място, за да скриете нещо, смъртта по подразбиране и с несравнима конкуренция - става най-възможният кандидат. Ако можем да сме напълно заблудени за смъртта, ние сме способни да се заблуждаваме и за всичко останало. И ние го правим. Ние се заблуждаваме така цялостно, че сме неспособни да видим, че няма отделно собствено аз. Междувременно истината за неидентичността стои и се крие прибрана на сигурно. Замаскирана на пръв поглед, тя е вторачена в нас от онова място, от което на всички ни се свива стомаха, когато погледнем. Материалът е от непознат за аудиторията автор. Редактирано Ноември 27, 2011 от no_self Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Ноември 27, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 27, 2011 no_self, само при едно материалистично разбиране за същността на смъртта, човек би я сметнал за идеалното място. Не и при друго разбиране. Не зная кой е авторът, но аз не бих си позволила да правя толкова некоретно изведени твърдения и да ги обявявам за верни. Погледни например това - Хората се заблуждавали относно смъртта - това е едно допускане, предположение, ами ако не е така? Но нека е така. След това - щом сме се заблуждавали относно смъртта, значи сме били способни да се заблуждаваме и за други неща - може и да е така, но не е задължително. Но да допуснем, че и това е вярно, поне за някои хора. Обаче след това вече е върха на некоректността - тези две незадължително верни твърдения изведнъж се генерализират тотално!!! - че всички ние се заблуждаваме цялостно. Извини ме, но с тези методи си служат само за манипулация - значи разглеждаме един признак на частта, при което дори този признак никак не е категорично доказан и след това го пренасяме механично върху цялото - не може така. Колко пъти вече цитирам софизма: Всички хора имат точно по два крака, петелът има два крака, следователно петелът е човек. Това твърдение, колкото е видимо абсурдно, е дори по-логично издържано от твърденията на горния автор. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Ноември 27, 2011 Автор Доклад Share Добавено Ноември 27, 2011 (edited) Това, което правиш в момента, е това, за което говори автора. Разсейваш се и не искаш да медитираш върху смъртта. Погледни в лицето на смъртта, на собствения си край. Какво виждаш там? Приемаш ли собствената си смърт до такава степен, че сега да си готова да умреш? Незабавно. Мила, само не си мисли, че искам някой да се самоубива. Идеята е друга. Когато си близо до смъртта, започваш да чувстваш пълнотата на живота, а смъртта е до нас и пред нас през цялото време. Когато си осъзнат за нея, живота добива друг вкус. Защото всички сме готови да живеем и на никой не му се умира. Това е. Редактирано Ноември 27, 2011 от no_self Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Ноември 27, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 27, 2011 О, знам вкуса на живота. Била съм в ситуация, когато всички ме чакаха и аз себе си включително да умра. Реално, физически. И така 40 дни. В пълно съзнание и общо взето добра физическа кондиция. На всичкото отгоре трябваше да лежа неподвижно. Мога подробно да опиша как се чувствах в началото, по средата, в края ... Трябваше да съм готова да умра, при това не се знаеше кога и ако беше се случило, щеше да е бързо. И това ако не е незабавно ... Обмислила съм, почувствала съм, медитирала съм достатъчно, имах много време за това. Направила съм си изводи, равносметка. Като цяло беше много полезно преживяване, промениха ми се разбиранията - не изведнъж, постепенно. И винаги когато някоя религия, някой философ, някой учител, обществото или който и да е, се опитваше да ми внуши нещо, аз вече имах база, с която да сравня. Много хора са впечатлени от Тибетска книга за живота и смъртта, на мен също ми хареса, но на собствен гръб е още по-впечатляващо. Затова твърдя, че този автор се опитва, при това твърде елементарно, да ме манипулира. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Ноември 27, 2011 Автор Доклад Share Добавено Ноември 27, 2011 (edited) Ако приемаш живота такъв, какъвто е. И ако не търсиш нищо в духовен план. Какво искаш от мен? Редактирано Ноември 27, 2011 от no_self Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Ноември 27, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 27, 2011 Вече нищо. Това е една от заблудите - всички ни убеждават, че трябва да търсим нещо: смисъла, ползата, доброто, любовта, силата ... Ако все пак има нещо, което търся, то е разбиране ... Но не бих го нарекла търсене, а стремеж. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Ноември 27, 2011 Автор Доклад Share Добавено Ноември 27, 2011 (edited) Чудесно. Какво ти пречи да разбираш? Явно разбираш. Стемеж към какво? Ако това към, което се стремиш е достижимо, а не е някаква измислена фантазия ти пожелавам успех! В противен случай, ако е нещо, което не съществува, няма да го достигнеш. Редактирано Ноември 27, 2011 от no_self Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Ноември 27, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 27, 2011 Да, започнах да разбирам, донякъде и просто искам още А какво ми пречи - предполагам това, че не съм дорасла ... Но това става постепенно. Затова и казвам - стремеж. Съжалявам, държах се нетактично - не искам нищо конкретно, просто зададох въпроси, за да опишеш твоя път и докъде си стигнала; разбира се, ако имаш желание да споделиш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Ноември 27, 2011 Автор Доклад Share Добавено Ноември 27, 2011 (edited) И още нещо, няма такова нещо, като просветлен човек. Човека, който съм, който пише е най-обикновен. Моята личност, моето его, това, което изглежда, че съм аз е нещо друго... Никой не може да каже "аз съм просветлен", защото там няма аз. То е отвъд. И за съжаление, все още не мога да намеря подходящия начин и думи за да говоря за него. Редактирано Ноември 27, 2011 от no_self Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.