174. Обичен и скъп

[Ани]

Молитвен наряд за начало:

Добрата Молитва

Обичен и скъп - беседа

Молитвен наряд за край:

Господнята Молитва

Какво ще разберете от думите „binom tu meto"? Какво ще кажете за изречението „Сила жива, изворна, течаща"? В това изречение, не може нито да отнемете, нито да прибавите нещо. Коя дума ще турите по-напред – изворна или течаща? В това изречение, думите са наредени по особен закон. По същия закон трябва да върви и човешката мисъл. Казвам: Мисъл жива, изворна, течаща. Единствено нещо, което спъва, както отделния човек, така и цялото човечество, се дължи на разместване на думите в разумната реч. Някога се употребяват едни думи, вместо други. Някой пише писмо с обръщение „обични Учителю", а друг – „скъпи Учителю." Ако, вместо обичен, пишеш скъп, ти поставяш чувствата си на търговски начала.

...

Сега, аз искам да ви обърна вниманието към съзнателно отнасяне със своите мисли и чувства, да ги изследвате, да сте доволни от тях. Да бъдеш доволен от своите мисли и чувства, това е истинската философия на живота. Ако си недоволен от мислите си, никой не може да бъде доволен от тях. Както в речта, всяка дума трябва да бъде на мястото си, така и всяка мисъл, трябва да бъде определена и на мястото си. Съществата на разумния свят обичат да им се говори на определен език: всяка дума да има точно определено значение, без никакво двусмислие.

Питам: Каква връзка има между думите „обичен и скъп"? Нещата трябва да бъдат обични, а не скъпи. Когато хората се обичат, между тях трябва да има разумни отношения. Обичта внася разбирателство между хората. Защо се обръщате към приятелката си с думите: „скъпа приятелко"? Скъпа, значи, оценили сте я

...

Обичен е духовен епитет, а скъп – материален. Думата "скъп" има отношение към физическото, към земята, към гъстата материя; "обичен" има отношение към духовното, т.е. към рядката материя, към благоприятните условия на живота.

Мога ли да те обичам, ако съм в рудница, при неблагоприятни условия, кален, изнемощял? Тогава няма да ти кажа "обични", но ще те нарека "скъпи", защото очаквам да ми помогнеш. Ти ще бъдеш за мене скъп, а аз за тебе - обичен. Скъпият помага на обичния. Кога помага скъпият? Когато го продам. Следователно, скъп може да бъде умът, а сърцето – обично. Аз обяснявам тези неща, понеже, искате да имате правилни отношения към разумния свят.

Обичен и скъп

[Лъчезарна]

Каква връзка има между думите „обичен и скъп"? Нещата трябва да бъдат обични, а не скъпи. Когато хората се обичат, между тях трябва да има разумни отношения. Обичта внася разбирателство между хората.

~

Който ви обича, може да ви даде един скъп, златен подарък, но това изразява ли неговата любов? Любовта не се изразява нито в подаръци, нито в прегръдки и целувки. Ти можеш да прегърнеш давещия се, да го стиснеш в обятията си, но това не е любов. Външните неща не определят любовта. При две еднакви външни прояви може да има два различни вътрешни стимула. Казваш: Той ме обича. – Как доказа любовта си? Доказването подразбира, че нещо е казано и свършено.

Когато дървото израсте, цъфне, завърже и плодът узрее, това значи, доказване на нещо. В това доказване се изразява реалността. Каже ли ти някой, че ще те обича, ще пожертва живота си за тебе, това са празни думи, упражнения. Любовта се проявява в настоящето, а не в бъдещето. Любовта не се поддържа с празни думи. Пееш: „О, любезни Исусе", а като даваш пари на заем, взимаш големи лихви, както правят големите лихвари. Много проповеди се държат и пишат за Христа, но те представят повече философия на сенките, отколкото нещо реално.

~

Обичен е духовен епитет, а скъп – материален. Думата "скъп" има отношение към физическото, към земята, към гъстата материя; "обичен" има отношение към духовното, т.е. към рядката материя, към благоприятните условия на живота. Мога ли да те обичам, ако съм в рудница, при неблагоприятни условия, кален, изнемощял? Тогава няма да ти кажа "обични", но ще те нарека "скъпи", защото очаквам да ми помогнеш. Ти ще бъдеш за мене скъп, а аз за тебе - обичен. Скъпият помага на обичния. Кога помага скъпият? Когато го продам. Следователно, скъп може да бъде умът, а сърцето – обично. Аз обяснявам тези неща, понеже, искате да имате правилни отношения към разумния свят.

Често се молите на Бога, но малцина знаят, как да се молят и с какви молитви. Бог обича кратки, но съдържателни молитви. Всяка дума в молитвата трябва да бъде съдържателна и на място поставена. Ти се молиш: О, Господи, помилвай ме! Какво означава обръщението „О"? Какво означават думите „помилвай ме"? Това значи: помилвай ме, защото съм голям грешник. – Това не е достатъчно. Трябва да кажеш, за кои грехове се молиш, да те помилва Бог. Това е все едно, да кажеш на учителя си: Слаб съм, учителю. Той ще те пита: По кой предмет си слаб – по математика, естествена история, физика, химия или рисуване? Трябва точно да определиш предмета, по който си слаб. Как се молят някои? Скръстят ръцете си, вдигнат очите си нагоре, вземат благочестива поза и шепнат общи молитви. И това не е лошо, но ако излиза от дълбочината на душата. Обаче, ако е актьорство, мислите ли, че Бог ще се излъже? Искрен трябва да бъде човек. И като учител, и като свещеник, и като писател – искрен трябва да бъдеш.

~

Мнозина казват, че обичат хората. Знаете ли, какво нещо е обичта? Казвате, че обичате, а очаквате, да ви дадат нещо. Това не е обич. Обичта всякога дава, а не взема. Тя взема само необработена материя, с цел, да я обработи. Обичта започва с буквата "о", а любовта – с „л". В геометрично отношение, българската любов е клинообразна, каквато е буквата „л" – клин. Долната част на буквата „л" е отворена. Значи, тази любов няма равнодействаща сила. Тази сила е насочена нагоре. Значи, любовта на българина означава – стремеж към Бога и борба с централните сили на земята.

Свещеникът благославя с двата си пръста, поставени във вид на клин. Единият пръст има отношение към Бялото Братство, а другият – към черното братство. Това значи: Ние благославяме в името на Бялото Браство и в името на черното братство. Следователно, някога си служим с истината, а някога я избягваме – според случая. – Не, трябва да знаеш закона, как да благославяш. Този символ, с който си служат свещениците днес, не е намясто. Видиш ли, че някой свещеник благославя с двата пръста, той не разбира закона. Той се оправдава, че двата пръста са двете лица на Бога. Не е така. Друг е въпросът, ако той сближи двата пръста: показалецът означава благородството на човека, а средният пръст – справедливостта. Ще кажете, че можете всякак да държите пръстите си. Не се заблуждавайте. Клинът не е добър символ. Ако носеше нещо добро, при многото благословии, светът трябваше да се оправи.

Всеки символ трябва да се изучава, да се знае неговото истинско значение, неговото истинско съдържание.

~

Грешки можем да правим, те са предвидени, но като се стремим към Бога, те сами ще се изправят. Не се страхувайте от грешки. Колкото много и да са, те ще се изправят. Важно е, животът ви да е разумен, основан на великите закони на природата. Всеки момент правете опити в доброто.

Всяко добро има свой ключ, както при електрическите лампи. Ако искаш светлина от пет свещи, ще завъртиш ключа на петте свещи; ако искаш светлина от десет, или повече свещи, ще завъртиш съответния ключ. Каквато светлина искаш, такъв ключ ще завъртиш. И обратно, ако нямаш нужда от светлина, ще затвориш тези ключове, които не ти са нужни. И нашите мисли, чувства и действия са от различна интензивност, както и лампите. Една мисъл може да има светлината на една свещ, друга – на две, на пет и на повече свещи.

Следователно, вложи в ума си такава мисъл, каквато светлина искаш. Думите „скъпи Учителю" не могат да произведат светлината на думите „обични Учителю". Добрият цигулар може да свири и на обикновена цигулка, но, ако му дадете цигулка „Страдивариус", той ще изсвири същото парче много по-хубаво. Искаш ли да изсвириш нещо хубаво, ще си послужиш с хубав инструмент. Той издава по-голяма, по-интензивна светлина.

Казвам: Мозъкът на сегашните хора се намира в състояние на инертност, на слаба дейност. Днес една малка част от клетките на човешкия мозък работи. Повечето клетки са недейни, неразработени. Задачата на окултната наука е, да разработи всички мозъчни клетки, да им предаде повече пъргавина и пластичност, повече дееспособност. Тази наука има предвид разработването, не само на мозъка, но и на мускулите и костите – всеки уд да бъде подвижен и да се намира под контрола на ума. Всички клетки на мозъка трябва да светят.

Често хората се гневят и вършат неща, които, в друго състояние, не биха направили. – Какво показва гневът? – Че човек не може да се владее. Този център не е под контрола на ума и волята на човека. Някога и той не знае, защо се гневи, но разгневил се е вече. И страхът не е под контрола на човешката воля. Страхуваш се, че ще те убият, или ще ти се случи някакво нещастие. Искаш да се успокоиш, но не можещ. Как да си помогнеш, не знаеш.

Има чувства в човека, както възгледи и знания, които са натрапени. Например, идеята за троеличието на Бога е натрапена на човека. Има ли той съзнателно, естествено отношение към тази идея? И той сам не знае, в какво се заключава троеличието на Бога. Говорите за любов, мъдрост и истина, без да имате ясна, определена представа за тия понятия. Любовта, мъдростта и истината имат особени линии на движение. Един ден, когато изучавате окултната наука, ще ви покажа, кои са правите линии на любовта, на мъдростта и на истината. Любовта прави лицето обло, мъдростта – продълговато. А истината? – На този въпрос, вие сами ще си отговорите.

~

...не всякога логическата връзка между нещата подразбира истината. Логическата връзка има отношение само към ума, а не и към душата и духа. Умът прави връзки и поставя нещата в стройна система. Но духът предава други качества на мисълта. Той внася истината в нея.

~

Питам: Въжето изведнъж ли става дебело? За да направите едно дебело въже, от хиляди нишки, трябва да забиете два кола в земята и да сновете около тях. Ще обиколите най-малко пет хиляди пъти около тях. Щом направите дебелото въже, ще завържете една кофа за него и ще я пуснете в кладенеца, да извадите, колкото искате, вода. Казвате: Не може ли по-малко обиколки да направим? – Може, но това въже ще бъде по-слабо. Колкото по-малко нишки съдържа въжето, толкова по-слабо ще бъде. Нужно е да се направят пет хиляди обиколки за вашето въже. И за всяка мисъл се изискват ред трептения. За една човешка мисъл може да се обиколи пет хиляди пъти; за друга мисъл – един милион пъти; за трета – сто милиона пъти и т.н. За всяка мисъл, която се движи с бързината на светлината, трябва да се правят опити. Само така ще се изпита бързината и интензивността на мисълта. За всяка мисъл – пет хиляди обиколки. Не направите ли това, ще имате конец, а не въже.

И тъй, думата „обичен" показва, че трябва да се движите вечно около своите колци. А думата "скъп" представя половината месечина. Тя показва, че може да отидете до едно място и оттам, да се върнете назад. В това отношение, мисълта ни прилича на войник, който обикаля поста си – напред и назад. Като го питат, какво е правил през нощта, той казва: Пазих. – Пазил си, но почти никаква работа не си свършил. Който се движи напред - назад, нищо не върши. Който се движи в кръг, всякога свършва работа. С какви колела се движи велосипедистът? – С цели. Наистина, никой не се движи с половин колело.

~

Как си обяснявате тягостното състояние, което някога преживявате? Нямате някаква органическа повреда, но, въпреки това, усещате тежест в главата, в гърдите или в стомаха. – Защо? – Това се дължи на двойника, т.е. на силовото тяло на душата. Питам: Как ще си помогнете? Който не разбира законите, ще ходи от къща на къща, при свои приятели, да разказва, какво е състоянието му. Те го питат: Откога ти дойде това? – От няколко деня; стяга ме нещо в главата, но не мога да си помогна. И онези, на които се оплакваш, също не могат да ти помогнат, но започват да философстват, търсят причината на стягането. Стягането в главата се дължи на дисхармония в мислите, която внася раздвояване в човека. Стягането в гърдите се дължи на дисхармония в чувствата. Тежестта в стомаха се дължи на дисхармония в постъпките. – Как ще си помогнем? – Внеси хармония в мислите си. Внеси хармония в чувствата си. Внеси хармония в постъпките си. Така ще изчезне всякакво стягане и тежест в ума, в сърцето и във волята.

~

...първоначално, светът бил създаден отлично. И нашият свят трябва да се създаде отлично. Да се върнем назад! – Тогава, като се говори за възпитанието, аз разбирам, че всички второстепенни, наследени неща, трябва да ги извадим и да останат у нас само Божествените форми – всички мисли, чувства и действия, и да работим с тях. Това е нашата задача: да дойдем до чистия Божествен извор на нещата.

Обичен и скъп