52. Правила за приложение, 25 юни, 1933 г. София

[Ани]

Молитвен наряд за начало:

Добрата молитва

Беседа: "Правила за приложение"

Утринно Слово от Учителя, държано на 25 юни, 1933 г. София

Молитвен наряд за край:

Господнята молитва

Размишление.

Ще прочета 12 гл. от Йоана.

Прочетете тази глава сами и вижте, кои мисли ще останат в главата ви. Важни мисли са тези, които могат да се приложат. Често се говори за приложение, но трябва да се знаят правилата за приложение.

Думи на Учителя от беседата за размисъл и приложение:

Трябва да се освободиш от немирните си желания и тогава да пишеш писмото си. – Как ще се освободиш от немирните деца? – Като ги туриш да спят, или като ги пратиш на разходка. Човек ще разбере истината, когато в него настане дълбок вътрешен мир.

...

Всичко в света се върши все от любов. И доброто, и злото имат за основа любовта. Повечето хора грешат от любов. И като правят добро, това става пак от любов.

Ще кажете, че това е противоречие, с което трябва да се примирите. – Не е там въпросът. Нещата се примиряват, когато се обяснят.

...

Недоволството причинява вкисване. Запитай се, защо си се вкиснал и потърси начин да си помогнеш. Никой не може да ти помогне, освен ти сам. Следователно, когато си болен, нещастен или недоволен, не ходи между хората да се оплакваш. Не носи своето нещастие между хората. – Че умрял баща ти, че умряло детето ти – не се оплаквай. Че си изгубил богатството си, също не се оплаквай. Друг е въпросът, ако ти се роди дете, и ако забогатееш. Ако издържиш изпитите си свободно можеш да ходиш между хората и да споделяш с тях радостта си. Не бързай да се освободиш от скръбта си, да я стовариш на гърба на другите. Добрият човек всякога се товари, а лошият се разтоварва.

...

Христос казва: „Който иска да спаси живота си, ще го изгуби. А който го изгуби заради Мене, вечен живот ще придобие.“

Много пъти сте чели този стих, но какво се разбира под „изгубване и спечелване“, това са дълбоки въпроси.

[Guest Дриада]

Всеки може да държи цигулката и лъка, но цигулар е онзи, който знае правилата за свирене. Той тегли лъка добре и изважда красиви тонове. Цигулар е онзи, който правилно и чисто съчетава тоновете. Същото се отнася и до човека. Казват за някого, че е добър шивач. Защо? Защото бодовете, които излизат от ръката му, са равни, отмерени, вървят по права линия, като с машина. Същото е в писането. Пишеш, но буквите са криви, не на място поставени. Друг пише красиво, а думите не са на място: съществителните, прилагателните имена, глаголите – всичко е объркано. Като го питаш, защо е сбъркал думите, той казва: Така разбирам, така пиша. Какво се крие под думите „така разбирам?“ Ще кажеш: Аз така вярвам. Какво се крие в твоята вяра? Така искам. Какво се крие в твоето искане?

Човек представя един голям възел, една неразрешена задача, – толкова сложен възел, че мъчно може да се развърже. Той не разбира даже сам себе си. Като се храни, човек изпитва известна приятност. Ако стои два-три дена гладен, той е неразположен. Ако живее в стая, която се проветрява добре, той е разположен. Обаче, не се ли проветрява стаята, неразположението иде веднага. Колкото и да е удобно леглото ти, ако лежиш няколко години на него, то ще ти стане неприятно. Щом лежиш толкова много на леглото си, ти си болен. Болестта не е приятно нещо. И светия да си, пак не можеш да лежиш продължително. Колко светии напуснаха гората преждевременно! Няколко години бяха доволни от положението си, но след време те се отегчиха, напуснаха гората и влязоха отново между хората.

Кой човек е светия? Истински светия е онзи, който издържа на всички противоречия. Не е лесно да издържиш на противоречията в живота. Който не може да се справи с тях, казва: По-лош ли съм от другите хора, че имам толкова противоречия? Не си по-лош. Ако не си по-добър, поне си като тях. По-прост, по-невежа ли съм от другите хора ? Не си по-невежа. Да се сравняваш с хората, това не е разрешение на въпросите. Сравнявай се и се стреми към възвишените същества. Те ще те повдигнат. Казваш: Добър човек съм. Добър си, но не и най-добрият. Лош човек съм. Лош си, но не най-лошият. Значи, по средата някъде си.

Питате: Защо трябваше Христос да страда? За да освободи човечеството от страданията, да им покаже пътя на свободата. Значи, един трябва да се пожертва, за да се спаси множеството. Докато вървиш по трънлив път, непременно ще страдаш. Като те поставят на чист, гладък път, няма да страдаш. Докато си в тъмнина, всякога ще имаш противоречия; щом излезеш на светло, противоречията изчезват. Искам да бъда свободен. Прав си, щом си свободен, ще разбереш истината. Но около тебе тичат десет немирни деца. Ще бъдеш ли свободен? Едно те дърпа за косата, друго – за главата, трето – за ръцете, четвърто – за краката. В края на краищата, ти ще се разгневиш. Искаш да напишеш едно сърдечно, приятелско писмо, но децата не те оставят на спокойствие. Тук капне мастило, там капне, и ти се извиняваш, че писмото е зацапано, защото децата те смущават. Прав си тогава. Многото деца, това са многото желания, които бушуват в тебе. Трябва да се освободиш от немирните си желания и тогава да пишеш писмото си. Как ще се освободиш от немирните деца? Като ги туриш да спят, или като ги пратиш на разходка. Човек ще разбере истината, когато в него настане дълбок вътрешен мир. Тогава и майката, и бащата могат да напишат, каквото писмо искат.