Морална цензура, любов и тревожност - психодинамика

[Guest Христо]

Щом като натрапчивите агресивни мисли насочени към семейството на човека показват всъщност, че той обича семейството си, но прекалено се тревожи и страхува за здравето му и от това се пораждат подобен род натрапливи мисли, значи ли това, че ако някой има подобни мисли по отношение на по - широк кръг хора, по отношение на цялото човечество например, то този някой всъщност много обича човечеството и много се тревожи за неговото благополучие, но не съзнава това ? Или за да е налице натрапчивост свързана с тревога и любов, тази натрапчивост трябва да не е желана от човека, трябва не трябва да я харесва ?

Т.нар. "хейтъри", големи човеколюбци ли са всъщност дълбоко в себе си ? Или за да може да се каже, че техните агресивни мисли са породени от загриженост към човечеството, мислите им трябва да са натрапливи и нежелани от тях самите, а не самопредизвикани и доставящи им удоволствие ? Сигурно разликата в това дали агресивните мисли са резултат от от любов или омраза е свързана с това дали на първо място са натрапчиви и на второ място - какво е отношението на мислещия към тях (позитивно, негативно...). Може би има значение дали са продукт на загриженост или на нещо друго.

В "Диагностика на кармата" Лазарев е писал за това, че хората мразещи цялото човечество, всъщност го обичат прекалено и любовта им към човечеството е по - голяма от любовта към Бога ( Цялото), а от там идва и агресията ( обяснението му е, че душите на тези мразещи хора са силно привързани към определени духовни ценности).

Любов, която може да породи агресия в душата на човека по отношение на нейните обекти, или не е достатъчно силна любов, или не е достатъчно истинска и божествена.

[Диляна Колева]

Христо, такъв каламбур от термини и състояния си сътворил, в който нищо няма общо с нищо друго.

Когато любовта поражда агресия, изобщо, ама изобщо не говорим за любов.

Връзката с натрапливите мисли е направо абсурдна, защото натрапливостите са психичен проблем, който подлежи на трансформация и е състояние особено неприятно за тези които го имат.

Хейтърите пък нямат нищо общо с горните две. Това е една от модерните вълни на поведение следваща собствена рамка.

И накрая как навърза всичко това с Лазарев и Бог, не знам.

Може би е добре последователно, една след друга да изчетеш, темите за любовта и всичко по въпроса, което можеш, след това да минаш на темите за натрапливи мисли и всичко по въпроса.

Тогава може би ще разбереш, защо хейтърите нямат нищо общо с тези неща.

А за Лазарев и въпросната книга също има тема/ако не се лъжа/ някъде из форума.

Хайде успех.

[Guest Христо]

Бях пуснал коментара в една тема за натрапливите мисли. Орлин ми го върна и ми каза да пусна нова тема и че той ще ми отговори. Писах му ако заглавието не е подходящо, да го смени.

[д-р Тодор Първанов]

Нормално е, когато човек е в повишен стрес, да се появят натрапливи мисли. Когато тревожността, породена от стреса е слаба, най-обикновено те са вързани пряко със заобикалящата ни действителност- заключих ли вратата, изключих ли ютията, спрях ли газта и т.н..обикновено това са натрапливости преодолявани за минути и не пречат на човека. Може да се появят по отношение само на еднократен стрес или системен такъв и се приемат просто като сигнал, че имаме стрес.

Проблемът е, когато стреса, респективно тревожността, е голяма или постоянна. Тогава напрапливите мисли започват да придoбиват абсурден характер и сами по себе си повишават стреса и тревогата. Тогава те не само въздействат върху емоциите , но ограничават и свободата на човека. Какво ще бъде тяхното съдържание зависи от ценностната система на човека, мотивационната система / част от хората се мотивирата от страха, други от любовта/ и характера.

С две думи, натрапливостите са подени от стреса/ тревожността/ , като съдържанието им при някой хора се определя от обичта, при други от сраха.Te не се пораждат от любовта както си написал в темата.

Например, в другата рубрика имаме човек с религиозна натрапливост. Много често този тип натрапливости възникват при хора, които изобщо не са религиозни. Те не обичат бог. Проблем обаче е, че ги е страх от наказание. А кой е върховният съдия? Естествено бог. И тогава идват натрапливостите свързани с него.

Мисля, че мъничко се отклоних от въпроса ти-ти питаш за натрапливости към хора, а аз писах за всички, предполагам ще ме извиниш.

Редактирано Ноември 24, 2011 от д-р Тодор Първанов

[Орлин Баев]

Щом като натрапчивите агресивни мисли насочени към семейството на човека показват всъщност, че той обича семейството си, но прекалено се тревожи и страхува за здравето му и от това се пораждат подобен род натрапливи мисли, значи ли това, че ако някой има подобни мисли по отношение на по - широк кръг хора, по отношение на цялото човечество например, то този някой всъщност много обича човечеството и много се тревожи за неговото благополучие, но не съзнава това ? Или за да е налице натрапчивост свързана с тревога и любов, тази натрапчивост трябва да не е желана от човека, трябва не трябва да я харесва ?

Когато някой обича семейството си, но е силно тревожен по някаква причина - лична или свързана със семейството - нормално е да се появят естествените защитни автоматични мисли, идващи от когнитивните схеми в несъзнаваното. Това отначало са естествени мисли - подсъзнанието ги ражда един вид наобратно, с цел защита. Това е древен еволюционен механизъм на борба/ бягство адаптивните сигнали за оцеляване и защита, присъстващ в старите ни мозъчни структури. Дотук добре. Тези нормални защитни мисли се превръщат в натрапчиви и все по-силни и интрузивни, когато моралната цензура на индивида започне да се бори с тях и ги отхвърля, неразбирайки нормалността им и интерпретирайки ги погрешно като лоши, като реално желание за съответното действие и т.н.

За човечеството. Това, което обрисуваш, би могло да бъде реалност в някои редки случаи, когато индивидът наистина приема човечеството като свое семейство, наистина го обича силно като част от себе си и преживява съзнавано и несъзнавано единството си с всеки човек. Когато към такава прекрасна алтруистична обич се добави елементът на повишената тревожност в интрапсихичната система на човека, биха могли да се появят натрапчиви мисли, свързани с насилие и насочени към ... човечеството. Такива мисли биха били нормални -просто еволюционно обусловеният механизъм на подсъзнанието за защита, за борба/ бягство, през който се процесира и обичта към човечеството, ги ражда. Ражда ги с цел защита, покровителство, закрила. Дотук добре - ако човекът обаче не познава тази естествена работа на подсъзнанието си, започва да отрича, потиска и изтласква породените когниции в несъзнаваното чрез моралната си цензура. Това е най-сигурният начин обаче тези когниции да бъдат нагнетени, натрупани, напрежението и тревожността да нараснат и да започнат да се "оттичат" в натрапчиви мисли и/или тревожна психосоматика, перверзии. Ако битката е наистина силна и колкото по-силна е тъя, толкова по-тежко става положението, като е възможно възникналото разцепване между борещите се части да се превърне дори в психотично. Такъв непознаващ естествените процеси на цялостната си когниция човеколюбец, поне докато процесите случващи се в ума му са на нвротично, а не на психотично ниво, няма каквато и да е вероятност да конкретизира интрузивните си мисли в дела. Защото както казахме, те са продукт освен на неразбиране и на обичта му към човечеството и на прекомерния му морал, които също участват в невротизиращия процес, право пропорционално нарастващи количествено заедно с натрапчивостите.

Искам веднага да кажа, че в един зрял в процесите на душевността си познавач на цялостната си психика такъв невротизиращ процес не се случва, а обичта, била тя към малката семейна система или към голямата, на цялото човечество, бива давана с разбиране и мъдрост, през познаване на собствения ум и през конкретни братолюбни действия!

Т.нар. "хейтъри", големи човеколюбци ли са всъщност дълбоко в себе си ? Или за да може да се каже, че техните агресивни мисли са породени от загриженост към човечеството, мислите им трябва да са натрапливи и нежелани от тях самите, а не самопредизвикани и доставящи им удоволствие ? Сигурно разликата в това дали агресивните мисли са резултат от от любов или омраза е свързана с това дали на първо място са натрапчиви и на второ място - какво е отношението на мислещия към тях (позитивно, негативно...). Може би има значение дали са продукт на загриженост или на нещо друго.

Психичните процеси в хейтърите са различни. Това е психопатно и по-точно социопатно поведение, тоест от спектъра на личностовите разстройства. Ето описание на социопатната психопатология:

социопатия

Личностово разстройство, което става обект на внимание преди всичко поради голямото несъответствие между поведението на лицето и съществуващите социални норми и което се характеризира с : (1) грубо безразличие към чувствата на другите; (2) изразена и постоянна безотговорност и игнориране на социалните норми, права и задължения; (3) невъзможност за поддържане на трайни взаимоотношения, въпреки че няма затруднения в установяването им; (4) крайно ниска поносимост на фрустрация и нисък праг на отключване на агресивни реакции , вкл. и физическо насилие; (5) неспособност за изживяване на вина и за извличане на поука от миналия опит, особено от наложени наказания: (6) изразена склонност да се обвиняват другите или да се измислят правдоподобни обяснения за проявите, довели лицето до конфликт с обществото.

Както се вижда, тук моралната инстанция практически липсва, имаме неспособност за преживяване на вина, както и удоволствие от причиняваното на другите страдание... Затворите, но за съжаление и бизнес икономическите и политическите среди са доста импрегнирани със социопатен и нарцистичен контингент...

В "Диагностика на кармата" Лазарев е писал за това, че хората мразещи цялото човечество, всъщност го обичат прекалено и любовта им към човечеството е по - голяма от любовта към Бога ( Цялото), а от там идва и агресията ( обяснението му е, че душите на тези мразещи хора са силно привързани към определени духовни ценности).

Любов, която може да породи агресия в душата на човека по отношение на нейните обекти, или не е достатъчно силна любов, или не е достатъчно истинска и божествена.

Не става дума за количествена сила на Любовта, а за качеството и. Наистина, както казва Лазарев, ако Любовта идва от целокупния Живот, тя е наситена с Мъдростта на правото разбиране и познание на собствения многопластов ум. Тогава тя е истинска и неприлепнала (по неговата терминология) към малките морални човешки разбирания, лишени от по-високата позиция на Цялостта!

[Guest Христо]

Благодаря за мненията. Сега не знам дали ще мога да ги прочета, но дори да не е сега - ще се запозная с тях малко по- нататък.

най-обикновено те са вързани пряко със заобикалящата ни действителност- заключих ли вратата, изключих ли ютията, спрях ли газта и т.н..обикновено това са натрапливости преодолявани за минути и не пречат на човека.

Става дума ако човек вече е напуснал жилището си, нали? В смисъл, намира се някъде другаде в града. Защото ако е пред вратата на жилището или се кани да излиза, не е чак толкова лошо да минат през него подобни мисли ...понеже току виж си спестил я пожар, я кражба.

предполагам ще ме извиниш.

Няма никакъв проблем, благодаря за отговора.

Благодаря и на Орлин за поста му !!! Добре е съчетал нещата !!

Имах си аз такива разсъжденийцица. Натрапливите мисли, може ли да са свързани с прекомерно желание за контрол над ситуациите в живота ? По терминологията на Лазарев, то би било нещо като "вкопчване в желанието за власт, вкопчване в желанието за контрол" - нещо от сорта, но определено би било сложено в графата духовни ценности, вкопчване в духовността. Тоест, ако любовта в теб не е достатъчно качествена (може би не е и достатъчна като количество...), не е достатъчно извисена над "малките морални човешки разбирания", то тогава човек би могъл да се вкопчи в желанието си за власт и контрол ( като следствие от това, че Любовта в него не е на ниво образно казано, и е изместена от желанието за контрол - щото в природата празно няма ), например на такъв човек му липсва любов и усещане за пълноценност в душата и се опитва да компенсира чрез прекомерно желание за власт и контрол над хора и ситуации - което пък отключва в него натрапчиви мисли. Които мисли може да са свързани с агресия към любими хора, понеже индивидът иска да има пълен контрол, иска да е напълно сигурен, че няма нищо лошо да им се случи и той е способен всякога да ги защити любимите си хора, но осъзнава че това няма как да стане, осъзнава че не е всесилен, страх го е за тях и в резултат на това в него се отключват натрапчиви агресивни мисли към тези хора. Хейтърите - и те нямат достатъчно любов в душата си (като качество и количество), душите им са вкопчени в разни неща (като очаквания и изисквания към света, които не се оправдават) и неоправдаването на очакванията води до психични отклонения, изразяващи се в хейтърство. Ей такива си ги мъдря. В крайна сметка, най - дълбоката причина на всички тези неща (езотерична гледна точка) е недостатъчното качество на любовта в душата, може би и липсата на достатъчно любов, липсата на осъзнатост за връзката с Цялото, с Любовта, усещането за отделеност от Цялото (поради илюзии, недостатъчна еволюиралост на душата), което осещане за неудовлетвореност поражда чувство за непълнота, поражда дълбоко усещане за непълноценност, която индивидът почва да търси как да компенсира (и резултат от нея може да се повишена социална тревожност, хейтърство, какви ли не натрапливи мисли, прекомерно желание за власт и контрол, свръхизисквания към себе си и другите и т.н. и т.н., в това число и най - различните вкопчвания за които пише Лазарев и които могат да доведат и до псични отклонения). Първопричината за тези неприятни неща от духовна гледна точка майче е Една - илюзорното усещане за откъснатост от Бог/Цялото, неосъзнатата връзка с Него, и тази Една причина може да намери най - разнообразни външни изрази.

Редактирано Ноември 24, 2011 от Христо

[B__]

Морална цензура, любов и тревожност - психодинамика

Не съм чел какво са писали останали - може да повтарям нещо...

Хейтър е не човекът, който те псува или се отнася грубо с тебе. Хейтър е човекът, който зад гърба ти говори срещу тебе. Първият изразява открито какво мисли по удобен за него начин, а вторият трупа омраза.

Има един лечител, коийто обучава хората започва с думите: "готови ли сте да кажте това, което искате да кажете?" Защото ние по-скоро сме готови да кажем това, което очакват да чуят. Морална цензора в името на това да ме приети, одобрени, похвалени, нахранени, на...... .

Мисля си, че на базата на моралната цензора се градят психични заболявания, злоба, жестокост, престъпления .... А пък Лазарев казва, че най-важното е да сме честни. Да си казваме, каквото наистина мислим.

[Guest Христо]

Ако може да се добави към описанието на темата, следното обобщение. После да се изтрие настоящия ми пост.

Съществува ли нещо общо между повишена социална тревожност, натрапчиви мисли, любов/липса на любов, агресия, мизантропия? Ако да - какво е то?