Viola Добавено Ноември 19, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 19, 2011 Здравейте! Случайно попаднах на този форум и реших, че тук е мястото да потърся професионален съвет от специалистите в рубриката "Психотерапия онлайн".Ще съм благодарна да получа компетентното мнение на Орлин Баев, д-р Тодор Първанов и др., както и на всички, които са имали или са се сблъсквали с този проблем. Дъщеря ми е омъжена от 15 години, но със съпруга й нямат деца. След редица изследвания се установи, че причината е в него. Преди няколко години се извърши опит инвитро, но за съжаление неуспешен. При 5 жизнеспособни яйцеклетки нито една не бе оплодена. Дъщеря ми е годна да забременее и да износи плода, но сперматозоидите не са толкова жизнеспособни, че да навлязат в яйцеклетката. Диагнозата на съпруга й е олигоспермия. Идеята за донор на материал е един от вариантите. Но тук идва важният въпрос- как да подходим към съпруга й, така че да възприеме тази алтернатива, без да бъде накърнен мъжкият му авторитет? Какъв разговор дъщеря ми и аз да проведем с него? Дъщеря ми е образцова съпруга, добра домакиня,всеотдайна,с висок морал, тактична, отговорна, винаги е поставяла съпруга си на първо място и го е подкрепяла и в добро и лошо. През всички тези години не е предприемала действия, за да не го обиди и да не се почувства непълноценен. Но времето безвъзвратно отминава, а този проблем така и не се решава. Мнението ми е, че съпругът й не би трябвало да я лишава от възможността да стане майка чрез алтернативния метод- инвитро с донорски материал.Бихме искали реакцията му да е положителна и той да даде съгласието си. Как да се справи дъщеря ми с тази ситуация, какво да му каже, как да подходи? Очаквам с нетърпение Вашия съвет да доведе до положителен резултат.При необходимост, ще дам допълнителна информация.Благодаря! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Ноември 19, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 19, 2011 Хм, а не е ли по-добре, те двамата да си поговорят и да решат какво смятат, че е добро за тях? Ей така, честно и открито, без специални подготовки и сценарии. От написаното лично аз останах с впечатлението, че по-скоро Вие искате забременяване от донор, не става ясна позицията на дъщеря Ви. Имам приятелка в подобна (макар и не точно същата) ситуация. Разговаряли сме на тази тема, като аз също съм изказвала мнение да предприемат нещо, дори осиновяване на дете, пак по тази логика, докато са млади. Отначало тя сякаш не беше избистрила собствената си позиция, но след това твърдо заяви, че са разговаряли няколко пъти, дълго и подробно със съпруга и са решили да не предприемат нищо. Това за мен може да е неправилно, но те са преценили, че това е най-доброто за тях. Слънчева, jul, Орлин Баев и 1 other 4 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Ноември 19, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 19, 2011 (edited) Здравейте! Не мисля, че е ваша работа да се месите в живота на дъщеря ви и мъжа и! Всъщност питате: "Как да манипулирам дъщеря си така, че тя да манипулира мъжа си, за да забременее и ми роди внуче?!" Не мислите ли, че така подценявате собствения и интелект? Или може би я смятате за дъщеричката-момиченце, на която е добре да и бъде казано как да постъпи? Ако тя или мъжът и имат проблем, биха питали те. Отдавна вече раждането на още и още деца е антиприоритет на глобус, на който хомо "сапиенс" буквално изяжда планетата с неконтролираното си размножаване! Дори дъщеря ви и зет ви да бяха последните живи хора на земята, какво да правят с гените си би бил лично техен въпрос. Не мислите ли, че бъркайки се в нещо толкова интимно лично, обиждате собствените им избори, приоритети, цели и въобще живот?! Отговарям така, защото питате вие, а не тя или той! Ако пита дъщеря ви или зет ви, нещата се променят тотално! Има опции всякакви! Редактирано Ноември 20, 2011 от Орлин Баев Слънчева, jul и pavli82 3 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Това е популярно мнение. krasimiratileva1 Добавено Ноември 19, 2011 Това е популярно мнение. Доклад Share Добавено Ноември 19, 2011 Човек е майка по природа.Когато даваш любов.Ако всичко го вършиш като робот - не си майка .Раждането не означава майчинство. Създаването на един плод трябва да е извършено с любов. Няма значение дали е в брак или извън него.Ако дъщеря Ви не е готова да приеме майчинство от друг човек - оставете си я свободна.Питахте ли я дали тя го иска.Аз съм на втори брак.Колко тормоз видях от свекърва , че не мога да осигуря дете- въпреки , че имам от първи брак , че съм озъптила сина й - вие сега това ли искате .Мъжът ми се побърка. По психиатри тръгнахме, а какъв добър човек е той..Бог е този който дава децата.Може да имат друга работа на земята.Здравето и любовта и добрия живот на вашата дъщеря са по- важни . Откъде вие сте възприели тази идея за раждане на всяка цена. Моята дъщеря е 73- ти набор . Сама е в живота. Аз как съм приела нейния избор.Какъвто й е късмета. Без любов нищо не става.Аз самата съм дете пълен сирак. На 9 години ми намериха приемно семейство , което ме отгледа с любов - тогава те бяха на 50 години.Благодаря им.Майка ми - приемната е загубила плода на седем месеца -с тежък пертонит , който я лишава от женските й органи .Баща ми си я гледаше като писано яйце- само да му е жива и мен така гледаше .Всичко е любов.Помисли за дъщеря си с обич .Всичко ще се подреди. Хармония, Диляна Колева, jul и 6 others 9 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Емил от Льонеберя Добавено Ноември 19, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 19, 2011 Има неща които са нормални и приемливи, има неща които не са нормални и не са приемливи. За мен това може да са едни неща, за друг може да са други. Аз не бих осиновил дете, не бих и се подложил на ин витро, на донорски яйцеклетки и прочие. За друг може да са приемливи, компромисни варианти. Как да посъветваме, като не знаем какво мисли страната, която трябва да съветваме? ... Представете си, че вашата дъщеря успее да убеди съпруга си да забременее с донорски яйцеклетки. Ражда се детето и мъжът й е сринат емоционално... и след две години ги напуска, понеже не може да преглътне факта, че детето не е от него. И следва драма. ... Вие такава драма ли искате? Илен, Диана Илиева, Орлин Баев и 1 other 4 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Ноември 20, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 20, 2011 (edited) Всъщност няма наистина никакво значение какво иска Виола по отношение на личния живот на дъщеря си и зет си. Често в България се наблюдават несъзнавани опити за манипулиране от страна на родителите, поставени в рамката на добронамереност и грижи! Много тъщи или свекърви наистина не биха имали нищо против предложения по-горе от Емил вариант. Те си искат внучето и "ЗНАЯТ" кое е добре за живота на дъщеря им или сина им - на всяка цена. Дори тази на разбито семейство или лично щастие... Не казвам, че Виола е такава тъща. Със сигурност мисли доброто на дъщеря си и я обича много - това се чувства в редовете и. Но намесата и в личния и семеен живот на дъщеря и определено не се вмества в зрелите и хармонични отношения! За Виола: запитайте се какъв е вашият смисъл в този живот, вашите цели, вашите удоволствия и щастие, вашите посоки и призвания. Ако отговорите ви тук са "Аз за дъщеря си живея..." и в този дух, това би значело, че опитвате да запълните емоционални дефицити, празнота отвътре с опитите си да живеете индиректно през живота на дъщеря си. Редактирано Ноември 20, 2011 от Орлин Баев jul и pavli82 2 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
jul Добавено Ноември 20, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 20, 2011 Аз съм потресена от факта, че толкова дълбоко се месите в живота на вашето дете. Ако моята майка си позволи подобно нещо, сигурно няма да ме види повече. Съмнявам се, че желаете доброто на дъщеря си, вероятно по-скоро ви е скучно, за да сте навлязла така интимно в техния свят и сте готова да направите всичко възможно да си осигурите, че и "купите" внуче, дори и с цената на това да разбиете живота на двамата съпрузи - съгласете се, че няма нормален мъж, който да приеме подобно нещо. Изобщо - има някакви граници - не смятам, че родителите би следвало дори с намеци да се бъркат, да влияят, камо ли да настояват за нещо в живота на техните пораснали деца, които имат свое семейство! Орлин Баев 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Ноември 20, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 20, 2011 (edited) Здравейте Виола. Разбирам желанието ви да помогнете на дъщеря си в такъв решаващ момент. След като тя е разговаряла с вас по проблема / поне така разбирам от поста ви/, значи тя е готова на изкуствен донор. Ако тя е готова на това и иска с цялото си сърце да стане майка и природата и го позволява, мисля че точно тя, ще намери най- правилните думи да подходи към съпруга си. Хората са различни и след като той е бил склонен да направят всички опити, за да зачене тя дете, предполагам, че и тук ще бъде неин верен партньор. Ако желанието им да бъдат трима в семейството е общо те заедно ще стигнат до най- правилното за тях решение. В този така личен и интимен момент, мисля че Вашето присъствие на подобен разговор ще бъде проява на нетактичност. След това вероятно дъщеря ви ще сподели казаното, щом между вас има изградено толкова голямо доверие. Познавам двойки, които са взели подобно решение и мъжете са безкрайно щастливи от бащинството си. Защото връзката с детето е връзката с майката по време на бременността и връзката с двамата настоящи родители след това. Практически самото осеменяване няма никакво значение. Родители са хората които са вложили себе си в изграждането на един нов човек, а не извършилите физическото действие. Ако зет Ви е на същото мнение, смятам че няма да има никакъв проблем, но пак казвам, това е много личен и интимен момент в който намесата на трети човек по скоро ще влоши нещата. Успех Тъй като скоро с жена с подобен проблем се опитвахме да разрешим тревогите и ще си позволя да споделя нещо по въпроса, което може би не се взема предвид. Днешното време на прогрес е стигнало до решаването на проблема с безплодието при двойките по 3 начина. 1. Ин витро 2. Чрез изкуствен донор 3. сурогатното майчинство И трите начина решават проблема с безплодието или проблема на единия от родителите, като дават правото на можещия родител да се прояви като такъв. В първия случай проблем при двамата. Във втория случай проблем при мъжа В третия случай проблем при жената. От трите начина втория е с най- дълга история. Има го описан дори в нашата народопсихология в разказите на Йовков. Имало е мъже в отделните общности, които са изпълнявали ролята на "осеменител". това е най- естествения начин да се помогне на една жена да се отдаде на изконното си право да бъде майка. Ако жената подтисне този майчински инстинкт в себе си, особено ако е силно изразен рискува да изпадне в тежка депресия или да се отдаде на неясно за нея самосъжаление, което да я погуби емоционално. Затова, ако жената има силен майчин инстинкт, аз съм с две ръце "за" да се използват всички начини. Ако до нея стои един силен и емоционално зрял партньор това само ще обогати семейството. Но това е силно индивидуално и е много личен и съкровен момент от живота на двама души. Редактирано Ноември 20, 2011 от didi_ts aiia, Хармония и Zenda 3 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Ноември 20, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 20, 2011 (edited) Здравейте Виола. Разбирам желанието ви да помогнете на дъщеря си в такъв решаващ момент. След като тя е разговаряла с вас по проблема / поне така разбирам от поста ви/, значи тя е готова на изкуствен донор. Ако тя е разговаряла с мама по въпрос, който касае единствено нея и съпруга и, това би означавало неподходяща по качество и количество зависима връзка с майката, която автоматично сформира семеен триъгълник, разтваряне на семейната система за трета страна през психиката на един от членовете и, характерна за по-ранен етап от когнитивното развитие. Казано шеговито, следващата стъпка тук би била мама да присъства в брачните покои и наставлява... Ако тя е готова на това и иска с цялото си сърце да стане майка и природата и го позволява, мисля че точно тя, ще намери най- правилните думи да подходи към съпруга си. Хората са различни и след като той е бил склонен да направят всички опити, за да зачене тя дете, предполагам, че и тук ще бъде неин верен партньор. Ако желанието им да бъдат трима в семейството е общо те заедно ще стигнат до най- правилното за тях решение. Принципно това е така! Но ние не знаем как стоят нещата в тази семейна двойка и няма и как да знаем през мнението на трета субективна страна. Затова самото обсъждане на това "как и какво" вече представлява задоволяване на манипулативното, макар и облечено в добронамереност поведение на тази трета страна. Ако питането идва от самата семейна двойка, ситуацията се променя коренно! Познавам двойки, които са взели подобно решение и мъжете са безкрайно щастливи от бащинството си. Защото връзката с детето е връзката с майката по време на бременността и връзката с двамата настоящи родители след това. Практически самото осеменяване няма никакво значение. Родители са хората които са вложили себе си в изграждането на един нов човек, а не извършилите физическото действие. Диди, аз съм на същото мнение. Но ти тук изразяваш собствена позиция, която може да бъде или не споделена от реалната семейна двойка. Подобна насока на разговора излиза от терапевтичните насоки, защото представлява несъобразен с реалната семейна система изказ на авторитарна позиция по въпроса. Тъй като скоро с жена с подобен проблем се опитвахме да разрешим тревогите и ще си позволя да споделя нещо по въпроса, което може би не се взема предвид. Днешното време на прогрес е стигнало до решаването на проблема с безплодието при двойките по 3 начина. 1. Ин витро 2. Чрез изкуствен донор 3. сурогатното майчинство И трите начина решават проблема с безплодието или проблема на единия от родителите, като дават правото на можещия родител да се прояви като такъв. В първия случай проблем при двамата. Във втория случай проблем при мъжа В третия случай проблем при жената. От трите начина втория е с най- дълга история. Има го описан дори в нашата народопсихология в разказите на Йовков. Имало е мъже в отделните общности, които са изпълнявали ролята на "осеменител". това е най- естествения начин да се помогне на една жена да се отдаде на изконното си право да бъде майка. Ако жената подтисне този майчински инстинкт в себе си, особено ако е силно изразен рискува да изпадне в тежка депресия или да се отдаде на неясно за нея самосъжаление, което да я погуби емоционално. Затова, ако жената има силен майчин инстинкт, аз съм с две ръце "за" да се използват всички начини. Ако до нея стои един силен и емоционално зрял партньор това само ще обогати семейството. Но това е силно индивидуално и е много личен и съкровен момент от живота на двама души. Да, права си за всичко! Но самият факт, че обсъждаме двойката без да имаме правомощия за това, дадени от самата нея, вече превръща дискусията във всичко, но не и в терапевтична. В случая не само надничаме през ключалката, но направо събаряме стената на спалнята, при това без да сме молени за това от обитателите и... Редактирано Ноември 20, 2011 от Орлин Баев Хармония, Vespertine, B__ и 1 other 4 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Ноември 21, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 21, 2011 (edited) Не помня, четейки постовете в сайта, да съм бил толкова несъгласен с подхода на пишещите. Отговорите са някак си осъдителни, все едно не пита майка за детето си/макар и голямо/, а някой, който иска да го посъветваме, как да направи магия на врага си. Аз няма да взема отношение по зададените въпроси. Ще разкажа обаче един случай. Преди години в кабинета ми влезе разплакана жена. /тогава работих в ин витро клиника/ След като се успокои тя започна с думите,,Аз не знам как какво да правя“. После поясни , че със съпруга си нямат деца. Когато дошли в клиниката, се оказало, че съпругът и няма жизненоспособни сперматоиди и единственият изход е донорство. Въпреки нежеланието на съпруга, жената се беше подложила на ин витро с донорски сперматозоиди и току що излизаше от трансфера. Първото, което бе и казал съпруга и беше ,,Ако ти забременееш , аз се развеждам с теб‘‘ и сега жената не знаеше за какво да се моли, да има дете или да има съпруг. Предложих и да поговоря със съпруга , но тя каза, че той не иска да говори с никой и я чака в колата да си ходят. Тогава я попитах умен ли е той. Тя ми каза, че дори е много умен. Без да говоря повече с нея излязох и отидох в колата им. Не помня вече какво сме говорили със съпруг а и , но това не беше разговор между психотерапевт и клиент , а между двама умни мъже. Продължи не повече от 10 минути, след което той дойде с мен в кабинета ми, прегърна жена си и двамата си отидоха. Когато детето им се роди, той редовно идваше със съпругата си на детска консултация. ПП. И понеже съм нещо като ,,експерт‘‘ в тази област- в моята фамилия и дори семейство има случаи на невъзможност за собствени деца, някои завършили с осиновяване, а други не, ще кажа твърдото си мнение по този въпрос/ мога да го обоснова поне на 5-6 страници , но нямам време за това/ , не бива да се остава без дете. Независимо как е заченато, или е пък е осиновено. Редактирано Ноември 21, 2011 от д-р Тодор Първанов Хармония, Диляна Колева и Канел 3 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viola Добавено Ноември 21, 2011 Автор Доклад Share Добавено Ноември 21, 2011 Здравейте! Благодаря Ви за коментарите и съветите. Особени благодарности към д-р Тодор Първанов, който разбра, че въпросът е принципен. Разговорите по този проблем са инициирани от дъщеря ми и зет ми, които ми се доверяват и споделят с мен. Дъщеря ми е много самостоятелна личност, не допуска вмешателство, а и аз не съм си позволявала да се намесвам в техните решения. Това е много деликатен и личен въпрос, не съм им налагала своите виждания, макар че като майка бих искала младите да се сдобият с рожба и да бъдат истински щастливи. И тъй като вариантът за донорство не всеки го възприема, исках да знам какви са възможните реакции на зет ми. Още веднъж благодаря на д-р Тодор Първанов и ако има още препоръки, ще очаквам неговия отговор. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Ноември 21, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 21, 2011 (edited) Здравейте! Благодаря Ви за коментарите и съветите. Особени благодарности към д-р Тодор Първанов, който разбра, че въпросът е принципен. Разговорите по този проблем са инициирани от дъщеря ми и зет ми, които ми се доверяват и споделят с мен. Дъщеря ми е много самостоятелна личност, не допуска вмешателство, а и аз не съм си позволявала да се намесвам в техните решения. Това е много деликатен и личен въпрос, не съм им налагала своите виждания, макар че като майка бих искала младите да се сдобият с рожба и да бъдат истински щастливи. И тъй като вариантът за донорство не всеки го възприема, исках да знам какви са възможните реакции на зет ми. Още веднъж благодаря на д-р Тодор Първанов и ако има още препоръки, ще очаквам неговия отговор. Въпросът е принципен за кого? Принципен в какво отношение? Принципен според кого? Зет ви и дъщеря ви знаят ли, че ги обсъждате в открит интернет форум, макар и под псевдоним? Упълномощена ли сте за това и имате ли одобрението им? Следят ли темата? Ако и двамата знаят, чудесно! Ако не, не съм много съгласен, че подобна тема въобще има място в това пространство. Ако знаят и са съгласни, нека се регистрират и пишат. Както писахме много пъти, това би променило нещата тотално! Това, че вие искате те да имат дете, е чудесно. Това, че те евентуално искат (не знаем точно) също. Това, което засега, докато не знаем мнението им не е на място, е обсъждането на личния им и интимен живот от трето лице. Нищо повече, нищо по-малко! Тодоре, подходът ти в описания от теб случай е наистина чудесен. Заключенията, които обобщаваш ("не бива да се остава без дете") обаче са лично твои - но ги представяш като тотално меродавни във всички случаи. За мен твърдението ти е вярно - децата са богатство и слънце в дома! Но това е мое, твое и на някой друг мнение. Какво е мнението на всеки от членовете на обсъжданата двойка засега не знаем - ако се включат, ще узнаем... Както и да е, не в това е разминаването, а в питането от трето лице, което провокира обсъждане на най-интимни въпроси без да сме сигурни дали имаме позволение за това. Редактирано Ноември 21, 2011 от Орлин Баев pavli82 и jul 2 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
pavli82 Добавено Ноември 21, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 21, 2011 (edited) Родителите често не разбират децата си. Много често за тях щастието означава едно, а за децата им е съвсем друго. Познавам много семейства които са нещастни, а на повърхността изглеждат сякаш всичко им е наред. Така се получава, когато човек живее като на сън, не знае кой е и накъде е тръгнал и прави всичко в живота си по инерция, само защото родителите така са го възпитавали. Но старите парадигми вече не вършат работа... Доказват го и множеството разводи... Ако човек не открие щастието вътре в себе си е обречен цял живот на разочарования. Госпожо Виола ако наистина обичате дъщеря си и зет си, ако им желаете да са истински щастливи - помолете се на Бог , медитирайте, визуализирайте, или каквото и друго нещо, ако предпочитате - но пожелайте им искрено от сърце да намерят истинското щастие без да поставяте условия дали това да стане чрез дете или не. Понякога щастието може да се появи в живота ни по най-неочакван начин и ние не бива да го ограничаваме от кой вход да влезе. Редактирано Ноември 21, 2011 от pavli82 jul и Орлин Баев 2 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Емил от Льонеберя Добавено Ноември 21, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 21, 2011 Ние тук какви хора сме? Хора вярващи в един подреден, разумен свят? Такъв, в който нищо не се случва без причина? И в резултат на цялото това дълбоко разбиране стигаме до тезата, че целта оправдава средствата? Нима не е необходимо да се замислим защо на дадена двойка не им е дадено да имат дете? И веднага се почва с ин витро, донорство, процедури... Орлин Баев, pavli82, jul и 1 other 4 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
jul Добавено Ноември 22, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 22, 2011 Осъдително мнение? Защо? Да осъдиш някого е равнозначно на това ти лично да се смяташ за по-добър. Не мисля, че някои хора са по-добри, други по-лоши, а по-скоро това, че някои хора осъзнават, че живеят в една разумна Вселена с определени закони, основани върху причинно-следствени връзки и нищо не протича случайно. Това да изразиш позиция, която сама по себе си не е в съгласие с нечия друга, не означава, че осъждаш човека! Аз също като Орлин недоумявам факта, че се обсъжда една семейна двойка, без тяхното участие и знание. Това стои далеч от терапията, стои далеч най-малкото от всяка форма на уважение и зачитане на свободата на личността. Всякакви съвети в насока убеждаване на зета, опознаване на неговите евентуални реакции, овладяване на ситуацията, е нещо като сдобиване с богат арсенал от манипулативни техники, с които да умеем да затвърдим нашата позиция най-безболезнено и прикрито. Всъщност - това е избор. Всеки избира по какъв път да върви. Жалко за хората, върху които го прилагат. Орлин Баев и pavli82 2 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts