Guest Мона Добавено Ноември 6, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 6, 2007 Хрумва ми нещо друго; колко жени принуждават партньорите си да се омъжват за тях, само защото са бременни?! В много случаи мъжете не желаят деца, а жените - тъкмо напротив, вкопчват се в идеята да станат майки и стават, с цената на това да бъдат отхвърлени един ден, дори и негласно... Много мъже изпитват и чувство за вина и хоп - стават бащи по нежелание и се примиряват. За мен това е едно от типичните женски насилия върху мъжката психика. Има и обратния случай, разбира се - мъже да принуждават партньорките си да забременяват.... Всичко има сериозни психологически обяснения, на които няма да се спирам; отразявам разноликостта на явлението насилие в човешките отношения... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пела Добавено Март 10, 2008 Доклад Share Добавено Март 10, 2008 ексоркистис... Как да разбера кой свещеник е ексоркитис? И къде да немеря такъв във Варна? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ris_78 Добавено Февруари 3, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 3, 2009 Здравейте,имам нужда от съвета ви.Едно момче от ромски произход, с което подържаме известно приятелство ме помоли за помощ.Момчето е със 100% инвалидност,майка му ,която се грижеше за него почина преди година и то остана на грижите на баща си.Човека си пийва,играе хазарт ,а по някога и понабива сънът си, който дори не може да помръдне,до степен ,че да кърви.Смятахме тайно утре да подадем документите му за дом за възрастни с физически увреждания,но бащата е взел личната карта и я носи със себе си неотлъчно.Естествено и дума не дава да стане,защото хората в махалата щяли да говорят.Вярвам ,че тази тежка орисия не е случайна.Отчасти ми се иска да се отдръпна и спокойно да се отдам на бременноста си,но не знам ако го направя дали някога ще си простя бездействието си,а дори не зная как да действам.Дайте ми съвет. Може би не такова е предназначението на форума, за което се извинавам предварително. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Февруари 3, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 3, 2009 Със същата тази информация отиди да се срещнеш с полицейския инспектор (или младшия) от териториална полиция, който обслужва съответния район. Това не е претупване, а добър съвет. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Февруари 3, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 3, 2009 За съжаление Венцислав е прав , в нашата страна в такива случаи началото е в МВР от там към по-специализираните служби. Друго сам човек нищо не може да направи при това положение. Поздрави за съпричастността. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Февруари 4, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 4, 2009 Здравейте,имам нужда от съвета ви.Едно момче от ромски произход, с което подържаме известно приятелство ме помоли за помощ.Момчето е със 100% инвалидност,майка му ,която се грижеше за него почина преди година и то остана на грижите на баща си.Човека си пийва,играе хазарт ,а по някога и понабива синът си, който дори не може да помръдне,до степен ,че да кърви.Смятахме тайно утре да подадем документите му за дом за възрастни с физически увреждания,но бащата е взел личната карта и я носи със себе си неотлъчно.Естествено и дума не дава да стане,защото хората в махалата щели да говорят.Вярвам ,че тази тежка орисия не е случайна.Отчасти ми се иска да се отдръпна и спокойно да се отдам на бременността си,но не знам ако го направя дали някога ще си простя бездействието си,а дори не зная как да действам.Дайте ми съвет. Може би не такова е предназначението на форума, за което се извинявам предварително. Здравей ris_78 ! Мисля, че на този етап от развитието си (съгласно подчертаното по-горе) е целесъобразно да зарежеш всякакви странични разправии и да се отдадеш изцяло на бременността си. Нещата ще се оправят и без теб ! По-скоро всяко разконцентриране и занимаване със странични и незначителни неща по време на бременност е намеса на тъмни сили, с цел отклоняване от твоята мисия като майка. Поемай най-вече отговорност за бъдещето ти дете, а за другите неща има Кой да се погрижи и има Кой да подреди! Чети, образовай си и ТВОРИ (има страхотни теми и тук във форума),... защото времето е много малко (девет месеца), а резултатите се усещат цял един живот след това. Пожелавам ти много Светлина, Спокойствие, Хармония, и УСПЕХ ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Hristina Koleva Добавено Февруари 4, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 4, 2009 Приятели, никой не засегна темата защо малтретираните мъж или жена ПОЗВОЛЯВАТ ТОВА? А то се корени в ред причини - карма, семеен пример от родителите, обществено мнение и ... изключително променливи морални устои. ВИНАГИ в насилието има пример от родитеското семейство! Дали насилиника или жертвата, но те са отраснали с това и така са свикнали - за тях е нещо нормално! За да излязът от омагьосания кръг те трябва да разберат родителите си, да ги осъдят може би и в същото време да им простят...но те трябва да скъсат с традициите и да се осъзнаят като индивидуалност, която ИМА ПРАВО ДА БЪДЕ ЩАСТЛИВ / ЩАСТЛИВА! В примера който дадохте майката на жената не се намесва, защото ТЯ Е ТРЕТИРАНА ТАКА И ГО СМЯТА ЗА НОРМАЛНО. То е очевидно! От всички примери излезе, че жените тормозят психически, а мъжете физически, но това далеч не е вярно - има хиляди примери, при които жените пребиват мъжете си, а мъжете тормозят жените си или с ревност или с постоянни обвинения и забележки. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
utnapishtim Добавено Февруари 4, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 4, 2009 Здравей ris_78 ! Мисля, че на този етап от развитието си (съгласно подчертаното по-горе) е целесъобразно да зарежеш всякакви странични разправии и да се отдадеш изцяло на бременността си. Нещата ще се оправят и без теб ! По-скоро всяко разконцентриране и занимаване със странични и незначителни неща по време на бременност е намеса на тъмни сили, с цел отклоняване от твоята мисия като майка. Поемай най-вече отговорност за бъдещето ти дете, а за другите неща има Кой да се погрижи и има Кой да подреди! Чети, образовай си и ТВОРИ (има страхотни теми и тук във форума),... защото времето е много малко (девет месеца), а резултатите се усещат цял един живот след това. Пожелавам ти много Светлина, Спокойствие, Хармония, и УСПЕХ ! Не съм напълно съгласен с тази преценка. Естествено, не е добре да се поемат рискове и трябва да се действа внимателно, но въобще не смятам, че това, че се помага на някого може иначе да се отрази зле на бремеността, освен ако не се стигне до някаква по-неувладяна ситуация и директен сблъсък, което все пак би могло да се избегне. По-скоро бих желал и аз да привествам ris_78 за желанието й да помогне; а в подкрепа на мисълта си, прилагам следната притча: http://www.beinsadouno.com/articles.php?id=166 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ris_78 Добавено Февруари 5, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 5, 2009 Благодаря на всички ви.Понякога трябва да се научим на смирение и търпеливост по доста странен начин.Дори да ги осъзнаем и разтълкуваме ако ги имаме.Може би по-важно е човек да не загубва вярата, здравия си разсъдък и самообладанието си. Сърдечни поздрави Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
murka Добавено Август 17, 2009 Доклад Share Добавено Август 17, 2009 moia poznata podade jalba v politciata sreshtu sinat si za domashno nasilie.Ve4e edna sedmitca se krie v nas. Niakoi znae li kolko vreme otnema tazi protcedura-sadat da vzeme reshenie Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Август 17, 2009 Доклад Share Добавено Август 17, 2009 moia poznata podade jalba v politciata sreshtu sinat si za domashno nasilie.Ve4e edna sedmitca se krie v nas. Niakoi znae li kolko vreme otnema tazi protcedura-sadat da vzeme reshenie Здравей, звъннете на този телефон и обяснете какъв е случаят: 0800 186 76. Това е Фондация Анимус, търсете помощ там. Фондация Анимус Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
murka Добавено Август 17, 2009 Доклад Share Добавено Август 17, 2009 blagodaria no tia ne iska s nikoi da govori,daje i s men-zatvorila se e v sebe si 1 sedmitga po4ti ne e iala-neznam kak da i pomogna Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Август 18, 2009 Доклад Share Добавено Август 18, 2009 blagodaria no tia ne iska s nikoi da govori,daje i s men-zatvorila se e v sebe si 1 sedmitga po4ti ne e iala-neznam kak da i pomogna Повече от това, което си направила, няма какво да направиш; другият вариант е да се обадиш от нейно име, не е нужно да знае и тя. В тази фондация има специалисти, които по-добре от вас знаят как да се постъпи. Най-малкото ще се консултират с психолог, това се чести случки в живота на българина и за всичко има решение. Ако някой сам не желае да си помогне, няма сила на тоя свят, която да се намеси и да разреши проблемите му. Това не е твоя отговорност, а нейна; чужди вини не се поемат. В много случаи подобно криене на приятелки и премълчаване вреди и на тях, и на онези, които объркват милосърдието с правосъдието. Успех! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
rumilda Добавено Октомври 3, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 3, 2009 Здравейте! Истината е, че в България, в институциите, които се занимават с домашно насилие цари бездушие, непрофесионализъм и арогантност. Когато някой потърси съдействие било от Социални грижи /аз подадох сигнал в Агенция "Закрила на детето"/, полицията /където след осем месечно "разследване", което би продължило още, ако не бях потърсила помощ по друг начин/ или неправителствени организации /тук се спомена Анимус, където дъщеря ми НЕ получи професионална помощ, бих казала, че още повече я объркаха/, се озовава в един безкраен ад. Закона за закрила на детето по никакъв начин не защитава малката ми дъщеря от един объркан и извратен човек. А колко ли още деца са в нейното положение!? Не бих могла да опиша болката, унижението, безсилието и отчаянието които преживяхме и продължаваме да преживяваме и до момента. Недопустимо е в България, страна-членка на Европейския съюз, законите да защитават престъпници, педофили и психически неуравновесени хора. Силно се надявам в скоро време институциите да заработят както трябва. Дотогава мога само да се моля, по-малко деца да страдат и да са жертва на насилие, било то сексуално, физическо или друго. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Октомври 3, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 3, 2009 Това действително е тежък проблем, и в България наистина все още няма достатъчно добри специализирани организации, общности и т.н институции, които да се заемат качествено с проблема. Истината обаче е, че дори и в държавите в които ги има, този проблем си стои като много тежък и трудно разрешим. Принципно насилие има там ,където има слабост. Насилника, че има проблем, има , но и жертвата има голям проблем, който е от преди да стане жертва на насилника. За съжаление това се разбира твърде късно. Попаднах сред близко семейство в подобен род насилие -психическо, емоционално и от скоро и с опит за физическо. Много внимателно наблюдавам какво се случва. Комуникациите ми са главно с жената ,но и с мъжа сме близки. Когато един мъж каже -това съм аз , такъв съм няма да се променя, ако на жената не и харесва тук е момента да си отиде и когато бъде потърсена отново да не се връща. Но какво се получава, болшинството от жените не си отиват , не казват и попадат в плен на страха и съответно тормоза. Друга част (както е с моите познати)говорят за това , жалват се отиват си , но после пак се връщат с поредните надежди за промяна. Много малка част са тези които просто слагат черта, хващат си живота под мишница и поемат в противоположна посока. За последното е нужно много смелост, много увереност, много душевна сила и самочувствие. Първите два случая първо трябва да се справят със страха, насилника търси жертва, докато има жертва, ще има и насилник, когато жертвата се превърне в сила насилника си отива. Това разбира се е най-най- грубо казано и най- повърхностно описано. Кой стои там където не му харесва?А защо? Отговора почти винаги е страх. Страхът доминира в следствие на подтискане на смелостта.Кое подтиска смелостта, силата? Много въпроси. А за децата - те са вече жертва колкото на бащата , толкова и на майката. Жертва на агресията на бащата и жертва на страха на майката. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ирина - Horus - Чебурашка Добавено Октомври 3, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 3, 2009 (edited) Така е didi_ts, проблемът е особено болезнен в нашето общество. Напоследък станахме и свидетели как родители продават децата си на извратени педофили... Разбира се, че има и специализирани организации. Обаче, знаеш, че процедурата за реакция е жертвата сама да ги потърси. А това става в извънредно редки случаи. Не само от страх, но и с времето у нея се развива и своего рода "стокхолмски синдром", при който един вид се привиква към деянията на агресора и действията му започват да се рационализират, изтласкват и оправдават. А децата са най-беззащитни. Преди три години имах един доста неприятен случай. Жена, която е от така нареченият социален хайлайф има 12 годишна дъщеричка, чийто баща системно упражнява сексуално насилие над нея. Следствие на това - детето имаше куп психо-емоционални проблеми. Въпросната "гранд"-особа желаеше психотерапия на детето - най-вероятно за измиване на нечистата си съвест, че уж прави нещо по въпроса. Опитах се да й обясня, че това няма да помогне, т.к. каква полза детето да прекара при мен час-два, да го успокоя по някакъв начин - и след това, прибирайки се вкъщи в лапите на бащата - всичко да отиде на вятъра. Защо да си играем на "дай бабо огънче" - като първо трябва да се отстрани причинителят, и само тогава терапията на детето би била успешна. Тя започна да ме убеждава, че то много я боляло сърцето, ама тя не можела да се раздели с него, т.к. той бил във висшите еталони на обществото, пък и за политик и кмет се цанел... пък и къщата, колите и парите били негови... и т.н. Какво щяла да прави, как ще живее... Отказах работа, защото подобна игра за мен беше безсмислена и подигравка към детето. Сега, доколкото виждам и чувам - тя си живее по старому. Може и тя да ходи на терапия, където да си чеше егото. А аз продължавам да се чудя - с каква съвест спят подобни хора Редактирано Октомври 3, 2009 от Чебурашка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Октомври 3, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 3, 2009 Дотогава мога само да се моля, по-малко деца да страдат и да са жертва на насилие, било то сексуално, физическо или друго. Rumilda, последните два дена в главата ми се върти едно стихотворение, което в днешния дъждовен ден ти го подарявам. В душата на изстрадало дете кога пророни се сълза, тогава плаче цялото небе и дъжд се лее над света. Светът прелива в суета а "Аз съм по-добър!" е смисъл. С въздишка на изстрадало дете човек калта си e избрисал... Душата на изстрадало дете е извор с тъмна орисия и няма риба с хлипове зове: "Господи, прости на тия!". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Октомври 3, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 3, 2009 Така е didi_ts, проблемът е особено болезнен в нашето общество. Напоследък станахме и свидетели как родители продават децата си на извратени педофили... Разбира се, че има и специализирани организации. Обаче, знаеш, че процедурата за реакция е жертвата сама да ги потърси. А това става в извънредно редки случаи. Не само от страх, но и с времето у нея се развива и своего рода "стокхолмски синдром", при който един вид се привиква към деянията на агресора и действията му започват да се рационализират, изтласкват и оправдават. А децата са най-беззащитни. Преди три години имах един доста неприятен случай. Жена, която е от така нареченият социален хайлайф има 12 годишна дъщеричка, чийто баща системно упражнява сексуално насилие над нея. Следствие на това - детето имаше куп психо-емоционални проблеми. Въпросната "гранд"-особа желаеше психотерапия на детето - най-вероятно за измиване на нечистата си съвест, че уж прави нещо по въпроса. Опитах се да й обясня, че това няма да помогне, т.к. каква полза детето да прекара при мен час-два, да го успокоя по някакъв начин - и след това, прибирайки се вкъщи в лапите на бащата - всичко да отиде на вятъра. Защо да си играем на "дай бабо огънче" - като първо трябва да се отстрани причинителят, и само тогава терапията на детето би била успешна. Тя започна да ме убеждава, че то много я боляло сърцето, ама тя не можела да се раздели с него, т.к. той бил във висшите еталони на обществото, пък и за политик и кмет се цанел... пък и къщата, колите и парите били негови... и т.н. Какво щяла да прави, как ще живее... Отказах работа, защото подобна игра за мен беше безсмислена и подигравка към детето. Сега, доколкото виждам и чувам - тя си живее по старому. Може и тя да ходи на терапия, където да си чеше егото. А аз продължавам да се чудя - с каква съвест спят подобни хора И тук идва въпроса-Защо този човек не е в затвора за педофилия и сексуален тормоз? Нещо като частните детективи ,които разкриват престъпленията, но не са доказателство в съда, така и тук само се отчита престъпление без да има ефективност върху извършителя. Не зная какво трябва да се промени. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
rumilda Добавено Октомври 4, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 4, 2009 Да, проблемът съществува и в други държави, но законите им са ясни и категорични. Социалните им служби работят светкавично, и това са проверени неща, не просто празни приказки. Когато отидох в отдел "Закрила на детето", психоложката дори не пожела да разговаря с детето. Или когато подадох жалба в полицията, искаха да си измият ръцете с един предупредителен протокол. Или когато следователя без дори да е разговарял с детето се изказа "професионално", че "толкова малко дете не може само да измисли подобни неща" и че аз съм измислила всичко. След тройната и петорна експертизи /разпитваха я психиатри и психолози и смея да твърдя едни от най-добрите/ на дъщеря ми беше дадена сиветелска годност. В момента Прокурорът трябва се реши дали да има Наказателно дело или не. Силно се надявам да има и изрода да си получи заслуженото. Извинете ме, нямах намерение да влизам в подробности. И наистина много неща трябва да се променят. Отношението на служителите в отделите "Закрила на детето", Закона за закрила на детето. Наказателния закон. Всички тези досъдебни производства с безумно дълги срокове, където дознателите могат до безкрай да удължават сроковете, без да се вземе под внимание конкретния случай, възрастта на детето и др. При нас продължи от януари до септември. И дори да има наказателно дело, според адвокатите, с които разговарях, Наказателния закон е недомислен и неянен и не гарантират за добрия край на делото. Ужасих се, когато единят от адвокатите, с които разговарях ми показа разпечатка от вече минало дело, кадето баща е блудствал с дъщеричката си, има категорични доказателства за това и наказанието, ако изобщо моще да е наказание е да не живее три месеца с детето и да изплати сумата от 200 лв. Нима това ще го спре. Нима това е наказание. Много още мога да пиша, но истината е, че децата ни са незащитени, лесна "плячка" за всеки извратеняк. И да, "Господи, прости на тия", но на кого да прости, на изродите, които се гаврят с децата си, на майките, които седят безучастно, на тези, които не си вършат работата както трябва или на всички нас, които сомо си приказваме и коментираме, възмущаваме се, но не сме в състояние да променим нещата!? Да, Господи прости ни! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Декември 2, 2009 Доклад Share Добавено Декември 2, 2009 Домашното насилие е почти прието за нормално в България,което е ужасяващо.Физически или психически тормоз присъства в повечето семейства.Обикновено потърпевши са жените и децата.Причините са най-различни,но според мен в основата на всичко стои неправилното домашно възпитание.Голяма част от мъжете доказват своята "мъжественост" чрез побои или психически издевателства.Слабият жадува да е силен! Жертвите трудно се решават да споделят открито проблема си,защото или са заплашвани,или не вярват че някой може да им помогне(не е далеч от истината!). Примери бих могла да приведа,но няма никакъв смисъл да си разказваме страшни случки.Крайно време е да се промени законодателството в полза на потърпевшите.Все пак сме в Европа! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Деяна Добавено Декември 13, 2009 Доклад Share Добавено Декември 13, 2009 или не вярват че някой може да им помогне(не е далеч от истината!). Започнах да пиша лична история ,но се отказах...няма смисъл.Искам само да споделя ,че никой няма да ти помогне ако не направиш поне малка крачка ,за да се спасиш.Аз бях забутана в едно село и нито сметка в телефона си имах ,нито пари,нито документи ,но намерих начин и ми помогнаха.Просто този цитат по-горе ми звучи толкова тъпо,защото има жени,които се примиряват именно заради това и си казват "Ами няма какво да направя!" ТОВА Е АБСУРД! Преди всичко трябва да разчиташ на себе си.Потърсиш ли помощ ,няма начин да не ти бъде оказана. Аз помня колко се молех да не се прибере въпросния до като си събирах багажа и по-късно разбрах,че колата му се развалила на пътя и това го забави,а на мен помогна! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
AriesWildChild Добавено Февруари 12, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2010 Съществува понятието, че един мъж прибягва до насилие за да се чувства силният в ситуацията. Разбира се, че мъжът е по- силният, физически един мъж е по- силен от една жена. Тормозът, да живееш с човек, който би трябвало да е твоя опора и защита, а ти се страхуваш от него не би трябвало да се търпи и да продължава. И те винаги казват, че съжаляват, че ще се поправят, че "няма вече", че всичко ще се промени. Моето мнение е, че не трябва да се мълчи. Мълчането е прошка, прощаваш на някой, който не го оценява и заслужава. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shining_star Добавено Февруари 12, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2010 Ще ви предложа и един друг сценарий, стар като света. Милата майка на съпруга не може да понесе поради ревност и завист по-младата пришълка, нарушила семейната им идилия и започва неуморно да настройва сина си и всичко живо срещу нея. Така му промива мозъка, така му влияе на чувствата, така си позволява всякакви средства, включително правене на магии, че по принцип успява. Аз съм намирала на два пъти доказателства за последното, освен това съм чувала със собствените си уши родителите на бившия ми съпруг да го подтикват да ме бие. Не казвам, че в мене е нямало агресия, но дали тя всъщност не беше следствие на агресията, дошле отвън, а не първопричина? Наскоро научих, че имам здравословен проблем, който може да се свърже с проблемни взаимоотношения с мъжете. Знаете ли какво сънувах на разсънване? Казах на бившия си съпруг, че го обичам, прегърнах го и го целунах. Дано това да е прошката на по-дълбоко ниво, която имам нужда на направя. Трябва да се прощава, но при невъзможност да се поддържат нормални отношения, раздялата е добро решение. Аз не съжалявам за това решение, направих каквото можах според силите си. Що се отнася до одумването, не съм го правила, собствените ми родители бяха в неведение какво става. Смятам, че човек като се е свързал с някого, трябва да пази честта му. Не че виждах същото отсреща, но това не може да промени поведението ми. Пропусках по принцип само положителната информация. Има семейни интимни неща, които външни хора не трябва да знаят. Прощавах и отвръщах на злото с добро. Това поведение обаче не помогна. Даа...докато прегръщате и целувате насилника, който ви бие, така ще бъде. Не казвайте, че няма един виновен, а и двамата...само за да защитите собственото си малодушие... Няма оправдание за насилника. Но вие сте прави - жените, които от страх търпят това, сами са си виновни. Но... тези жени също нямат оправдание да подлагат на това ДЕЦАТА СИ...Какво да им помагам?! Те сами себе си не уважават, нямат милост нито към себе си нито към децата си!Така стоят нещата, колкото и да защитаваме страха и малодушието на тези жени.. аз самата не мога да уважавам човек, склонен да търпи насилие Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
AriesWildChild Добавено Февруари 12, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2010 Много правилно, shining_star Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest pavletA Добавено Февруари 12, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2010 Много интересна тема, факт е взаимното неразбиране, което води до насилие.Ето това е истинската работа между двама души, да се сътворява хармония да изглаждаме ръбовете си.Това е смисъла на съществуването ни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.