Валентин Петров Добавено Юни 24, 2006 Доклад Share Добавено Юни 24, 2006 Какво сме? Личи от това което ни привлича + което усилваме случаят с подземният лъв и атсекси ножа е значителен археолозите намират все повече масови гробници на ритуално убити по всевъзможни начини, най вече в главата хора от тази цивилизация после тя изчезна, къде? сънят е точен "Извергът, мерзкият стрелец Закри следите си завчас Ти спомнаш ли си тоз подлец? // вярно дотук Това бях аз." // груба грешка! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
chezal Добавено Юни 27, 2006 Автор Доклад Share Добавено Юни 27, 2006 Какво сме? Личи от това което ни привлича + което усилваме Това звучи толкова ницшеански, че почти не ме хваща сън след него. Някои ги влече да колят, те усилват писъците. Защото обичат тишината след това. Обикновено една цивилизация жертвопринася, за да не жертвопринесе самата себе си. Може би в моя сън-гробница, аз съм жертвал един лъв, за да съм по-цивилизован, а на другия ден виждам ацтекски нож, който ми напомня убийството и в същия момент, плочката под краката ми поддава. Но тогава май аз съм убиецът и грешка няма? Синхроничността е привлечена от "лъвското", еманципира го спрямо моето "цивилизационно" живеене. Синхроничността усилва ревът на лъва, от който съм се разграничил. То и абитуриентксия бал е като жертвопринасяне. Ставаш възрастничък и твърде цивилизовано гладък... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юни 30, 2006 Доклад Share Добавено Юни 30, 2006 Да изгладим неравностите и ще се получи едно съвършено топче от нашата глава ,ще пасва на всяка вдлъбнатина и ще се организира добре с другите поставени на мястото си топчета . Огромна билярдна маса с блъскащи се дезориентирани билярдни топки . Синхроничност : Правилен ,математически пресметнат удар , който с едно плъзгане ,ще вкара всички топки по местата на билярдната маса. Траекторията на движение на нашия удар е абсолютната синхронност на позиции и бъдещо движение на всички топки . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юни 30, 2006 Доклад Share Добавено Юни 30, 2006 Да. Необходима е само връзка с Големия Знаещ - кога и как да удариш. още по добре работи с плавно въздействие като в кърлинга. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Септември 3, 2006 Доклад Share Добавено Септември 3, 2006 Здравейтем приятели! Малко инфо по темата от Николай Кафтанджиев : За синхроничността, прераждането и творбата на Артър Гирдам "Катари и прераждане" Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Ноември 10, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 10, 2006 (edited) Приятели , тази тема е любимата ми от целия Порталски форум,/не че искам да пренебрегвам , но / , слабост какво да се прави . Хайде споделете ваши опитности и сблъсъци , или по - скоро резултати от синхронична мисъл във вашия живот ? Чакам с нетърпение , всички . Редактирано Ноември 10, 2006 от Инатари Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
chezal Добавено Ноември 17, 2006 Автор Доклад Share Добавено Ноември 17, 2006 Има едно разбиране, че всичко е енергия, че навсякъде протича енергия. Е, според Юнг, синхроничността не е енергетичен процес. Тоест между едното синхронично събитие и другото синхронично събитие няма връзка от енергиен характер; или всяка енергийна връзка е каузална. Това виждане доста обърква. За нашите умове, колкото и езотерични да са понякога, може и да има някакви фини връзки, които не са материални, не са – как да кажа – тривиални, но в крайна сметка, си остават енергийно обусловени. Синхроничната връзка, фина или не, чудодейна или не, си е една неенергетична връзка. Знам, че обикновено езотерикът много прилича на влюбения, в него има влечение с главно “В”. Той прозира флуиди, трудно осезаеми неща, говори за свят, не дотам познат. Енергията струи от и покрай езотерика. Ето проста синхроничност: бях сънувал една стара съученичка, която съм виждал веднъж, два пъти, откак завърших средното си образование и досега не бях я сънувал. Видях я в съня си усмихната от това, че ме среща. Аз също й се зарадвах. На другия ден наистина я видях(а тя не е от града), но я видях гърбом, заплесната и далеч не усмихната. Понеже бързо съобразявам такива ситуации, но пък и съм доста мнителен към всякакви сензитивности, в първия момент, виждайки съвсем бегло лицето й изотзад, се сетих за съня си и реших, че съм се припознал. Скоро разбрах, че не е така. Бях леко стреснат от контраста между сънуваното нейно поведение и дневното такова. Не й се обадих. Впоследствие се сетих – то не е трудно – че нейното име е същото като на приятелката ми(която не само на сън ми се усмихва). Всичко в тоя случай подлежи на тълкуване, но как да разбера, кое е направило така да срещна някой, който отдавна не съм срещал, точно след като съм го сънувал? А ако вярвам на Юнг, не някаква неведома енергия ме свързва с тая моя съученичка. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Ноември 17, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 17, 2006 Едва ли има човек, който не е застивал с усещането, че това вече го е сънувал или виждал или чувал - дори знае какво точно ще стане или ще прозвучи след секунда и какво точно ще каже или направи той самият.... Очевидно вече много малко хора си представят времето като едопосочна линия. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Ноември 17, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 17, 2006 Синхроничност, ами може наистина дюшемето да ми е хвръкнало, но синхрона между мисъл, дума, действие става все по-нереално повтарящ се. Изкам да кажа, че е ежедневие да помислям нещо и то да се случва. И то за неща, с които нямам никаква връзка. В началото си мислех, че полудявам, но вече не се замислям. Ето преди 2-3 часа си мислех за осиновените деца и какво ли ще е мнението тук във форума. Влязох и видях, че има такава тема Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
chezal Добавено Ноември 21, 2006 Автор Доклад Share Добавено Ноември 21, 2006 (edited) Аз най-често заключавам, когато срещна човекът-пророк, че е диване. Той не може да се оправи със слуха и обонянието си, но гледа в след-малкото, все едно гледа в телескоп. Но още повече се удивлявам на ония делнични пророци, на които им се случват странности - поне ги твърдят - а в резултат или въобще не мислят, защо така, или обясненията им са карикатурни на фона на претенцията в случилата им се странност. То е като да си любител на изкуството, да идеш на театър и наместо да гледаш и вникваш в пиесата, да си чоплиш носа или дунапрена под седалката. Сетне, като се прибереш, да направиш пространен анализ на драматургията изпод поклоническия поглед на съседа си. Синхроничността е скучна работа, откак мисленето се превърна в загуба на време, а чудатостите в аристократично занимание. Редактирано Ноември 21, 2006 от chezal Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Ноември 21, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 21, 2006 Ами значи съм Диване Какво е вникване? А какво е мисъл според теб? Или мислене? Синхроничността е скучна за скучните. Аз съм от тези Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
chezal Добавено Ноември 22, 2006 Автор Доклад Share Добавено Ноември 22, 2006 В началото си мислех, че полудявам, но вече не се замислям. Виждам, че мисленето ти се изчерпва с въпроса за собственото ти полудяване. Кажи бе, човек, като ти се случи някоя дивотия, защо ти се е случила? Ако това не те интересува, кое те интересува? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Ноември 22, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 22, 2006 (edited) Кажи бе, човек, като ти се случи някоя дивотия, защо ти се е случила? Ако това не те интересува, кое те интересува? Е, аз зная защо ми се случват дивотиите. Зная и защо, и кой ме смята за диване, но понеже съм вече в друга "графа" не ми пука кой, какво си мисли за мен За какво ли си мисля и дали мога да мисля? Незнам Редактирано Ноември 22, 2006 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shelter Добавено Ноември 23, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2006 (edited) Без категорични изводи.За мен,извод веднъж завинаги един и същ няма.Само случилото ще опиша.Преди две вечери прибирайки се от работа,вървя с наведена глава и си мисля"така виждам ,много малко,само паважа...няма да видя,с кого се разминавам."Помислих го на място,което някак ми се струва натоварено,значимо/разбирай знак"показател"/.Красива къща,до нея ниска и прашна ,много тъжна постройка отворена направо към улицата.Някак ме влече мястото. Снощи пратих писмо на мой познат,което всъщност си беше подобие на миниатюра,завършващо с думата-колега.Тази сутрин една от колежките ми,т.е. работеща в същото звено ме пита много обидено,защо не я поздравявам на улицата.След моите обяснения,които тя така и не зачете,за късогледство и отнесеност,понесох обвинението й,че щом не я поздравявам,значи не я уважавам.Смехория,общо взето. Още:днес си вървя и възрастен мъж,ми се усмихва и ме казва"Тъй,тъй по мекия път върви!Да не си триеш подметките."Преди ден си мислех,че единствените подметки,които не изтриваме са собствените ни ходила.Пак смехория. И още:пак днес съм на театър-обедно представление.Репликите в него припокриват еднакво,много от нещата,които съм обговорила/мислила,изяснила,определила,намерила съответен образ.../ Сега сериозно.Моето мнение за описаното по горе е:това са съвпадения.Или получени,/означени от нас като такива,т.е.наречени от нас /отговори на онова,което ни вълнува.Ще избегна мислим,защото е налице и емоцията,която оцветява.Това за мен не е синхроничност.Има означена или отбелязана каузалност. Мисъл,действие и озоваване в събитие непредизвикано от мен.Колежката ми и случайният минувач,не съм търсила преднамерено.Това според мен,е просто по -внимателно наблюдаване.Чрез него се разбира свързаността.Мисля,прекогницията не е синхроничност. Толкова засега,ХамелеонаПрез целия ден имаше много други такива моменти.Благодарна съм.И не се отказвам да търся тежестта/същността/ им. Редактирано Ноември 23, 2006 от shelter Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Декември 23, 2006 Доклад Share Добавено Декември 23, 2006 (edited) Ами дам , още малко за синхроничностите . Забелязала съм , че винаги , когато искам да разбера отговора на някакъв въпрос , го научавам абсолютно синхронично . Т.е. някакси твърде отвлечено , за да бъде обяснено причинно- следствтено , по пътя на логиката . Защо ли е така ? Защо , когато сме будни съзнателно и нещо човъркаме с ума си , ни се предоставя информацията , отговора на ???, по един такъв абсурден , абстрактен и напълно неочаквано - отвлечен начин . Ами защото , той започва да изглежда абсурден в нашите очи , най- малкото защото доскоро Човечеството си мислеше , че времето е "една права линия ", което всъщност никак не е така . Че ние съществуваме само във времето , което също никак не е така . И как няма да е абсурден , отговора , ако ни се сервира под формата на мисли , сън и случка в реалността . Аз задавам абстрактен въпрос и получавам един конкретен , предметен отговор , който , обаче няма нищо общо с питането ми , поне външно , формално , или ако продължавам да се движа по повърхността , по формата . Ако обаче се гмурна дълбоко в същността , обходя всички пластове , след това се отдалеча , погледна абстрактно , от птичи поглед , съизмеря , съпоставя , аз виждам напълно конкретността и то гениалната конкретност на отговора . В момента вселената разполага с тези ресурси , този отговор и ми го предоставя по най- абсурдния , отвлечен , непричинно- следствен начин . Не и от гледната точка на моя човешки малък живот . Ами нормално е да е така . Разширявайки съзнанието си , обхвата си от знание , човек започва да си обяснява много повече неща , които дълго време са били абсурдни за него . Но когато човек , мисли обхватно и в дълбочина , той мисли абстрактно и творчески , успява да си обясни тези синхронични събития в неговия живот . Ако не излезе от конкретното , от контекста на себето си , той няма как да осмисли , осезае и разбере синхроничностите. Редактирано Декември 23, 2006 от Инатари Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Декември 24, 2006 Доклад Share Добавено Декември 24, 2006 много верно Ина! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
chezal Добавено Януари 3, 2007 Автор Доклад Share Добавено Януари 3, 2007 Ние, хората, все повече започваме да чувстваме и все по-малко мислим. Някой демон шета в душите ни и ни убеждава, че чувството е дотам по-добро от мисленето, че докато чувстваме, може и да не мислим. Синхроничността е удар по “чувстващия” човек! Синхроничността е окото на интуицията, тя може да надникне иззад ъгъла и да прозре идещото. Въпросът е – защо синхроничността си противоречи с напъните на “чувстващия” човек? Ами защото демонът на Чувстващия е Доброто! Ако Чувстващият трябва да избира между доброто и синхроничността, е повече от ясно какъв ще бъде избора му. А точно този избор е изборът на днешния ден! Доброто е религията на Деня ни, трудно се намира такъв, дето не изповядва тая религия. Доброто е догмата на нашия свят. А интуицията винаги е била крайна, дълбока и радикална опозиция на догмата. Чувстващият е прегърнал догмата, вестители на доброто пъплят из дните ни, те са повече от скакалци. Интуицията не търпи такава доминанта и при всяка възможност я рути. Синхроничността е такава необяснима и трудно смилаема връзка между две събития, която забива чук в мутрата на догмата. Иззад ъгъла винаги иде зло, щото твърде много сърца се кланят на доброто отсам. Не един Чувстващ се е чудил отде се е взела злината в живота му, кой го е прокълнал, щото друг начин няма, нали Чувстващият е дотам добър, че би било несправедливо да му се въздава зло, затова и прокълнат ще да е. Причините за злото са винаги неясни, забулени в мъгла пред очите на Чувстващите. Синхроничността е поглед отвъд доминантата, да се понесе тая гледка е по силите на най-малко погълнатите от догмата. И пак – царят на днешната догма е “да се обичаме”, “чувството”. Синхроничността е чудното разбиране за абдикацията на текущия цар. Ето да вземем един пример, думите на Shelter: Тази сутрин една от колежките ми, т.е. работеща в същото звено ме пита много обидено, защо не я поздравявам на улицата. След моите обяснения, които тя така и не зачете, за късогледство и отнесеност, понесох обвинението й, че щом не я поздравявам, значи не я уважавам. Смехория, общо взето.В същото време Shelter изпраща писмо на свой познат, където се обръща към него с думата “колега”. Тук съвпадението е може би някак незначително, самата Shelter казва, че припокриването(в случая на колежка и колега) е изцяло въпрос на нейно внимание и ако вниманието й е нямало нагласата да открива такива неща, не би ги открило. Но точно това внимание е един синхроничен стремеж да се надмогнат доминиращите разбирания, били те в обществото или пък в нея като личност. Но да погледнем по отблизо съвпадението. Да си колега с някого значи да си в една общност с него, да делите един свят(поне докато сте на работа). Да поздравиш колегата си(когато го срещнеш на улицата) е да потвърдиш общността ви, да си я припомниш. Тези разбирания са обичайните за света ни днес. Това е догмата. Обидената колежка – сигурно защото е много чувствителна – не разбира съображения от типа: “не виждам добре”, или “често се отнасям”. Не се знае поради каква причина Shelter се е обърнала към познатия си с думата “колега”, но едва ли го е направила, защото са от едно “звено”. Явно той е “колега” от друг вид, не от същия като обидената колежка. Тази нова, друга колегиалност е опозиционна на обичайната местоработна колегиалност. Двете събития с колежката и колегата не се намират в причинно-следствена връзка, те са независими една от друга в каузален смисъл. Но връзката им е синхронична. Интуицията на Shelter се е впуснала в значението на думата “колега”. Но какво по-точно е това значение? Следващата синхроничност на пръв поглед няма нищо общо с вече разказаната, но това не е така. …днес си вървя и възрастен мъж, ми се усмихва и ме казва “Тъй, тъй по мекия път върви! Да не си триеш подметките.” Преди ден си мислех, че единствените подметки, които не изтриваме са собствените ни ходила. Пак смехория. Тук възрастният човек съветва, че е по-добре да се върви по мек път, нещо, което Shelter и без това прави. Получава се нещо като единомислие, като съгласие между непознати. Това е като поздрав, като спонтанна форма на уважение, макар едва ли Shelter и възрастния човек са от едно “звено”. Синхроничното събитие, при което Shelter си мисли, че ходилата са неизтриваемите подметки, навява мисълта, че това е така, защото ходилата са опазени от обувките, в които са обути. Тоест обувката е мекият път на ходилото. Само една крачка ни дели от идеята за колегиалност, която си прокрадва път в душата на Shelter. “Мекият път” е отнесеността, а одобрението в думите на възрастният мъж звучи като: “аз и ти вървим по един и същ начин, в мекия път, така пазим най-свидното си, подметките, тоест способността ни да вървим”. Да си отнесен е да те няма тук, където царуват доминантите(формалното уважение между формалните колеги). Тук е мястото да повторя думите на Инатари: Забелязала съм, че винаги, когато искам да разбера отговора на някакъв въпрос, го научавам абсолютно синхронично. Т.е. някакси твърде отвлечено…Да научиш нещо не директно, а отвлечено, значи да го научиш не по обикновения начин, не по доминиращия начин. Ако не излезе от конкретното, от контекста на себето си, той няма как да осмисли, осезае и разбере синхроничностите. Според мен това себе и тази конкретност са закърнелия досегашен фокус на доминантното виждане. На въпроса кое е добро, не трябва да се отговаря “добро е да се обичаме”. Това е теорията на обидените колежки. Не, просто питаме кое е добро и чакаме съдбата да ни зашлеви с него. Ама да ни зашлеви яката… Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Януари 11, 2007 Доклад Share Добавено Януари 11, 2007 (edited) Хахахахахаа , Chezal направо зашлевяващ постинг ! Ами като си говорим за доброто , аз направо ти казвам , че Любовта наистина ще спаси света ,Любовта наистина е световна религия , религията на бъдещето и всичко във вселената е устроено на принципите на Любовта . Привличане , движение в синхрон и трансформация . Тези процеси може човек да забележи и в движението на вятъра и в летящите прашинки и в скалите и в пръстта и сред животните и между хората и в мисловното пространство - съзнание . То - съзнанието, така или иначе е нещо като същинската материя на света , всичко е съзнание , е форма на съзнание . Поне за мен . Всяко нещо на този свят може да мисли и да привлича и да се движи и да трансформира . Синхроничността е всъщност много елементарен закон на вселената ,дори мога да заместя синхроничност с привличане . Напълно еднакви и взаимозаменяеми . Зашлевяването идва ,точно когато излизаме извън себето на съзнанието ни , все едно някой друг наблюдава , чуждо съзнание за света , различно световъзприемане . Конкретна гледна точка на съзнанието от напълно непознато за него място . Ами така е като използваме 20 % от мисловните си способности . Разширявайки обхвата на съзнание , ние натрупваме съвсем нова опитност на възприятие .Дори променяйки формата на съзнанието си , започваме да променяме и формата си на битие , всъщност истинското битие е съзнателното ти живеене или това , което съзнаваш . Ако ти си в състояние да съзнаваш в 11 измерения едновременно ще престанеш да бъдеш човек , това е сигурно . Гениите всъщност много добре умеят да трансформират именно постоянното си съзнание и световъзприемане , всичките човешки открития и постижения са в резултат на синхронично мислене , разсеяно мислене в дълбочина , обхващащо всички измерения . Гениите са като едни постоянно , променящи формата си на съзнание хора , в това съм сигурна . За да откриеш каквото и да било на този свят трябва да излезеш от себето си , от постоянното битие на съзнание , да погледнеш от непознатата гледна точка . Айнщаин много е обичал това състояние на постоянна промяна на съзнанието . Опасни са все още тези експерименти за хората , възможно е човек да развие шизофрения или друг някакъв вид лудост в резултат на синхронично мислене . Аз затова много внимавам какво точно правя със съзнанието си в тази посока . Не се насилвам да правя или постигам каквото и да било , защото всичко , направено насила не довежда до добър край . По - скоро става напълно от само себе си , като резултат от потребност на духа , нещо такова май изпитвам към синхроничния начин на мислене. Внимавам да не се претоваря защото имам някакъв капацитет на приемане на информация , на възприемане , на обхват на съзнание . Когато надвиша лимита си , усещам че нещо не работи както трябва . И спирам да си занимавам мозъка с това . Трябва много да се внимава . Баща ми имаше един приятел , който беше гениално умен , имаше гениална езикова памет, наистина с пъти по голяма от нормалната . И след 10 години упорита работа , умствена работа , човекът полудя , просто си надвиши лимита на възприемане и в момента има шизофрения . Беше ми много трудно да го повярвам това , но наистина се случи . Редактирано Януари 11, 2007 от Инатари Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Януари 11, 2007 Доклад Share Добавено Януари 11, 2007 (edited) Тези процеси може човек да забележи и в движението на вятъра и в летящите прашинки и в скалите и в пръстта и сред животните и между хората и в мисловното пространство - съзнание . То - съзнанието, така или иначе е нещо като същинската материя на света , всичко е съзнание , е форма на съзнание Редактирано Януари 11, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Януари 12, 2007 Доклад Share Добавено Януари 12, 2007 Уф, накарахте ме да се зачета в темата - много писане и много хубави постинги! Според мен, Юнг не казва нищо различно от езотеричната психология, но превежда нейните символи на собствен език, който хората после трябва да дешифрират горкичките ... и все пак, неговата школа си остава най-добрата за един същностно ориентирам психолог!!! Синхроничността може да бъде изразена с понятието Дхарма! Доколко ние, хората, можем наистина да разберем Дхарма, това е въпрос?!?! Синхроничността може по-скоро да бъде интуирана, отколкото осмислена! Повечето от примерите от живота си, които сте дали, според собствената ми когниция, са причинно следствени! Причинно-следствеността е на много нива!!! Струва ми се, че в нас синхроничността се проявява чрез Вдъхновението, Творчеството от най-истински тип, Волята, Търпението, Смирението, Прошката, Безкористната Любов, Търсенето на Първопричината! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Януари 15, 2007 Доклад Share Добавено Януари 15, 2007 Да, така е Орлин , много повече е вдъхновение , творческо намерение и съзнателно питане към вселената - синхроничността . Да се осмисли , дефинира постави в логически рамки и зависимости е напълно - излишно . Защото личните опитности на синхроничности са строго индивидуални , с уникална конфигурация , поради уникалността на собствените ни същества . Не можем да превърнем преживяването на синхроничност в рецепта за духовно осъзнаване или психологически компонент на личността . Всичко е намерение . Ако ние имаме мечти и въпроси , вселената ще се погрижи да ни даде почва да ги осъществим , ако имаме огромното желание за осъзнаване , за промяна на цялостната ни настройка на съзнанието ще имаме безброй много знаци , който ще бъдат резултат от нашето синхронично , творческо намерение и цели . Ще имаме и 1000 000 000 отговори , които ще пасват по един напълно отвлечен начин . Всъщност синхроничното мислене е духовно преживяване и решение на духовно ниво . Аз съм напълно убедена , че ние взимаме много такива решения в живота си , напълно синхронични . И имаме също толкова резултати в живота си от синхронично мислене .Всеки един от нас . Дори и ти . И то нееднократно . Дори в момента е модерно да се изразяват нещата по този начин синхронично . Ние сами привикваме към този по - отвлечения , нелогичен , непричинно- следствен начин на възприятие . Ще се отваряме още повече в тази посока като духовни същества. Много неща в света на изкуството са предоставени в този "нелогичен " вид. Много от изразните средства са напълно нелогичн , независими , неследствени , необвързани , някак смахнато -самоцелни наглед. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shelter Добавено Януари 16, 2007 Доклад Share Добавено Януари 16, 2007 "...напълно нелогични , независими , неследствени , необвързани , някак смахнато -самоцелни наглед." Тук ми се ще да поразмисля.Всъщност да преровя наученото.Подсъзнателно /според мен,защото не съм сигурна в правилното си усвояване на знанието/ ние възприемаме и запомняме много повече,което остава отвън,т.е. в съзнаваното.Мисля,това нелогично и т.н. действие,което предприемаме са дължи на умението,което си развила Инатари,а то е разширено възприятие.Оттук и боравейки с повече информация имаш възможност да предприемеш,по-доброто за теб движение.Вероятно на мен ми липсва точно ,което те кара да тръгнеш.А,то е волята,желание,апетит,/либидо/Ако го няма влечението към живеене,каквото и да осъзнаваш,ще вървиш покрай случващото се. Друго ми се ще да огледаме.То е паралела.Все ми е в главата една книга,която доста отдавна четох и,по която гледах филм"Мостът на Сан Луис Рей"Торнтън Уайлдър.Има хора,които са свързани в случващото се,но не знаят за тази връзка.Все едно успоредни прави,които по неведоми причини изведнъж се счупват и се пресичат.Или пък равнините през,които минават се свличат една връз друга.Причините са точно като клони.Сплитайки се раждат събитието. И още.Боя се понякога,че сами предизвикваме,онова,което неосъзнавано желаем.Чезал ми напомни за това.С неговото зашлевяване.Питам се ,ако първото впечатано преживяване,остане в неосъзнатото в най-ранна възраст,каквото и да правим нататък,ще искаме то да се повтаря.Защото е единственото ни познато,като реакция.Говоря тъй ,защото най-вероятно все още не умея,да се владея с мисъл.Прилича на фатализъм,мисля сама му се предавам.Последното нещо,което ме разтърси от един филм беше,че живота ни е пълен не със сега,а със "защо да го правя?"тук пак си спомням великолепието на обясненото от Чезал-правене задради самото него.Мисля си,да се дадеш на живота е да се съгласиш с него,което е далеч по-различно от "предавам се",защото в "предавам се"има само Аз,който прави илюзията,че владее,докато живота е този,който е същинският ваятел на събитието.Аза е,който отговаря.Дали е вода,или камък или огън,или глина,дали е като точица или е с далечни контури,дали е всеобхватен...Кой знае?Ще ми се да се срещна,с този,който би ми обяснил онова,което не знам или аз да се превърна в него.И се боя,защото не знам,кой е. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Февруари 13, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2007 "...напълно нелогични , независими , неследствени , необвързани , някак смахнато -самоцелни наглед." Тук ми се ще да поразмисля.Всъщност да преровя наученото.Подсъзнателно /според мен,защото не съм сигурна в правилното си усвояване на знанието/ ние възприемаме и запомняме много повече,което остава отвън,т.е. в съзнаваното.Мисля,това нелогично и т.н. действие,което предприемаме са дължи на умението,което си развила Инатари,а то е разширено възприятие.Оттук и боравейки с повече информация имаш възможност да предприемеш,по-доброто за теб движение.Вероятно на мен ми липсва точно ,което те кара да тръгнеш.А,то е волята,желание,апетит,/либидо/Ако го няма влечението към живеене,каквото и да осъзнаваш,ще вървиш покрай случващото се. Друго ми се ще да огледаме.То е паралела.Все ми е в главата една книга,която доста отдавна четох и,по която гледах филм"Мостът на Сан Луис Рей"Торнтън Уайлдър.Има хора,които са свързани в случващото се,но не знаят за тази връзка.Все едно успоредни прави,които по неведоми причини изведнъж се счупват и се пресичат.Или пък равнините през,които минават се свличат една връз друга.Причините са точно като клони.Сплитайки се раждат събитието. И още.Боя се понякога,че сами предизвикваме,онова,което неосъзнавано желаем.Чезал ми напомни за това.С неговото зашлевяване.Питам се ,ако първото впечатано преживяване,остане в неосъзнатото в най-ранна възраст,каквото и да правим нататък,ще искаме то да се повтаря.Защото е единственото ни познато,като реакция.Говоря тъй ,защото най-вероятно все още не умея,да се владея с мисъл.Прилича на фатализъм,мисля сама му се предавам.Последното нещо,което ме разтърси от един филм беше,че живота ни е пълен не със сега,а със "защо да го правя?"тук пак си спомням великолепието на обясненото от Чезал-правене задради самото него.Мисля си,да се дадеш на живота е да се съгласиш с него,което е далеч по-различно от "предавам се",защото в "предавам се"има само Аз,който прави илюзията,че владее,докато живота е този,който е същинският ваятел на събитието.Аза е,който отговаря.Дали е вода,или камък или огън,или глина,дали е като точица или е с далечни контури,дали е всеобхватен...Кой знае?Ще ми се да се срещна,с този,който би ми обяснил онова,което не знам или аз да се превърна в него.И се боя,защото не знам,кой е. Знаеш ли , Shelter, преди няколко седмици сънувах напълно абстрактен сън . И същевременно много конкретен и точен като информация . Първо се намирах в Москва , когато сънувах този сън и преживявах дълбоко съмнение в собствените си способности и в Бог . Съня ми беше следният : Наблюдавах съедниняването на големи звезди с още по - големи , след това на още по - големите с гигантски . Наблюдавах това явление от различни гледни точки и разстояния , ту от много близо , ту от много далече . И някой съвсем ясно ми обясняваше : Тези малките звезди са малките божества във вселената , когато се слеят няколко малки получаваш голямо божество. И всъщност всичко е част от нещо по - голямо . И така наблюдавах сливания на различни звезди в по - големи и после в още по - големи и т.н. Въобще много динамични сливания на звезди . Себеусещането ми беше като за нещо много много миниатюрно нещо като една милионна от един миг във вселената , моето собствено човешко битие ,тялото с мозъка , с душата ,с духа въобще разбрах , че моето съзнание като обхват е по малко - от една милионна част от мига във вселената , по кратко и по - малко от едно кихане . И знаеш ли Shelter точно същия ден аз бях завладяна от едно такова желание да се покажа , да демонстрирам , да бъда забелязана и почетена от всички , незнайно защо . Някакво огромно себично желание за величие и материално осъществяване , и точно същата нощ сънувах този така отвлечен, отвлечен сън . И всъщност толкова конкретен . Много дълго време мислих защо точно на това непознато за мен място и в този момент от моя живот сънувах този така странен сън . И едва сега когато пиша този постинг отговора блести ли , блести в ума ми , по - ясен от кристал . ) Беше ми напомнено по невъобразимо конкретен начин , че моето съществуване е по - кратко от едно кихане за вселената и моето желание за доказване и егоцентризъм са напълно безмислени и противоестествени на всичко около мен , просто бях забравила , че аз съм част от нещо по - голямо , което е част от нещо още по - голямо и от следващо още по голямо , като се стигне до звездите и божествата и така нататъка . Видях и усетих , че съм една незначителна биологична единица със миниатюрен обхват на съзнание и много тромаво и бавно мислене . Защото това което наблюдавах беше един процес на огромни съзнания , на сливане на огромни съзнания . И през цялото време ми се обясняваше , за да мога да разбера тези неща , които видях на моя бавен , човешки- биологичен съзнаващ мозък, нещо , което е става много бързо , като прелетяването на свръхзвуков самолет да речем . И сега , когато прочетох и твоя постинг си мисля , че да ти бъде обяснявано , може да бъде много болезнено понякога . Така , че внимавай какво си пожелаваш от вселената , като го получиш не винаги отговора е задоволителен . , но пък за сметка натова наистина поучителен и разширяващ . Разбира се ние сме уникални същества и собствения ти опит не може да бъде заменен с нищо друго , нито със съвет нито с препоръка . Всичко , което си помислим и поискаме намира огромен отзвук във зялото космическо пространство , защото ние всички сме част от него ! Приятелски поздрави от мен : Ина Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Февруари 14, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 14, 2007 Не винаги отговорът е задоволителен - да! Би ни се искало винаги да се радваме на синхронните явления, но тогава те не биха били синхронни, а свързани с моментните капризи на самочувствието ни. Но пък и тълкуването им е доста разтеглива работа... Може би наистина ако се споделят и обсъждат по-широко във форума, може да се изкопаят повече смислови пластове от тях... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shelter Добавено Февруари 14, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 14, 2007 (edited) Инатари,много ми е приятно,че ми отговаряш.Порталът се оказа добро място,където научавам/това за мен означава развивам се,движа се/.Съгласна съм с онова,което ми съобщаваш.Вече, не бих се учудила ,ако по времето,в което си сънувала съня,аз си мислих,/дори си позволих споделяне на мислите/,за онова което описваш.Грубото онагледяване беше -матрьошки.Не мога да заявя,че съм религиозен човек,но се опитвам да осмисля ,поне частици от NATURE. При теб има сливане,при моето има само повторимост на микро в макро,не че не съм мислила за моментните състояния,както и дали изобщо има момент.Напоследък минавайки през постингите открих нещо,което ме прави спокойна/тук влагам много по-обемно значение на думата,горедолу-в мир съм/.В много от тях откривам както мои мисли/разбирания/,така и чувства,а понякога и случвания.Какво по -добро доказателство за "неразделна част от".Вероятно би могло да се случи да се усетя неразделна.Ето дори и думата "усетя" не е точна.Сега,все още съм на ниво "част от"Не ми се е случвало да преживея единение /имала съм близки преживявания,но сякаш лишени от мащабност./Доскоро мислех,че човек не се избира,сега си мисля,че с осъзнаването си имам възможност,/в някаква степен / за корекции.Снощи например си мислих за думата раз-обли/к/ча.Имам да вървя,Инатари.И да питам А,Добромир е прав за смисловите пластове. Ето сега,забелязвам нещо,което още когато започнахме темата,ме впечатляваше.Времето.Освен двата часа разлика,имам и една минута.Вчера тези ,на които пишех показваха време с минута напред,сега тук аз съм,с минута напред.Това,също не е за отминаване.Наясно съм с уреда часовник,както и настройката муПонякога оглеждам и постингите,близки по време с моите.Интересно е. Редактирано Февруари 14, 2007 от shelter Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.