chezal Добавено Юни 14, 2006 Автор Доклад Share Добавено Юни 14, 2006 Как да усилим сетивото си, посредством което възприемаме синхронично? Поличбата е знак, който ни предвещава едно бъдеще; разкрива ни една негова конкретност. Дали тя има синхроничен характер? Добрият анализ на отминалото, може да ни разкрие не тъй явните тенденции в живота. Тук е силата на каузалното мислене. Да анализираш правилно значи, да имаш опитен ум и контрол над пристрастията. Ако анализата води до прогноза за бъдещето, то пресрещането ни с поличба е възприемане на бъдещето - почти прорицание. Свръхприемането на каузалността води до закостеняла рационалност, утрешният ден винаги насажда зле Разсъждаващият. Свръхуклонът към синхроничност води право в самозванието и лудостта, утрешният ден си остава вечна химера. Как да разкриваме сетивото си за синхроничност, при това без да се пулим с него навсякъде? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юни 14, 2006 Доклад Share Добавено Юни 14, 2006 винаги насажда зле Разсъждаващият. rofl с риск да се отклоня в милитаризъм, но понеже видях че си чел сун дзъ и войната те вълнува, за мен е грозна, Клаузевиц и други видяха че имаме противоборство на 2 идеи във военното искуство, мобилност и позиция. по важна обаче е идеята за ритъм. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Таня Добавено Юни 14, 2006 Доклад Share Добавено Юни 14, 2006 винаги насажда зле Разсъждаващият. А КАК ГО ОПРЕДЕЛЯМЕ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
chezal Добавено Юни 14, 2006 Автор Доклад Share Добавено Юни 14, 2006 Не съм чел Клаузевиц; само съм чувал онова негово изречение за войната като дипломация с други средства, което някои използват като рефрен. Но като чуя за "позиция" и "мобилност" се сещам за позиционна/окопна/ война и съответно за партизанска война. Онова, което аз съвсем работно наричам "мислене в сблъсък" прилича на позиционната война, с фронт и две постоянно противостоящи войски. Но и прилича на партизанската война, доколкото врагът често е невидим/вътрешнопсихологически/. Разсъждаващият може да бъде превъзмогващият войната, стига разсъжденията му да търсят изхода от "мисленето в сблъсък". Но Разсъждаващият може и да катализира войната в себе си, да обостря "мисленето си в сблъсък". Въпрос на ритмика! Ако ритъмът му е танцувален, той използва каузалното мислене, за да се синхронизира с партньора/любимата или света/. Ако ритъмът му е маршова стъпка може и да води вечно война с образа от Огледалото. Да копае окопи и да дебне скришни партизани... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юни 14, 2006 Доклад Share Добавено Юни 14, 2006 А КАК ГО ОПРЕДЕЛЯМЕ?като зле-разсъждаващ Но Разсъждаващият може и да катализира войната в себе си, да обостря "мисленето си в сблъсък". Царство, което е разделено срещу себе си не може да устои танкът въплъщава идеите за броня/укрепление/огнева мощ и мобилност Упражнение Каде е неговият вътрешният сблъсък? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юни 14, 2006 Доклад Share Добавено Юни 14, 2006 Малко помощ По време на Пуча в Москва през 91 бях там. Който е гледал по телевизията, танковете дойдоха и бяха по улиците паркирани на кръстовищата и др. Стояха си кротко, само че свърши им се храната май. Жителите на града започнаха да носят храна на войниците, 19-20 годишни хлапаци. Пучът се провали. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юни 14, 2006 Доклад Share Добавено Юни 14, 2006 има привличане на субстанции,има движение в хармония и има сливане и трансформация след това. И всичко това без натоварване от казуалност,причина и следствие,някакъв допълнителен възел от смисъл. описваш съзнанието на астралния свят "самашти" (вясти - едно дърво, самашти e гората) Държа да те уверя, че причинността си е там и действа. това съзнание е следващото в конвейера след Ишвар и предхожда Бират, разпределеното знание във физическия свят. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юни 14, 2006 Доклад Share Добавено Юни 14, 2006 Валентин , моля те , обръщай се с името ми към мен /,за да съм сигурна , че говориш на мен / , та аз говоря за творческия принцип на вселената , която ние бихме нарекли синхроничност. Психологията на човека ме интересува в много синтезиран аспект ,доколкото да ми служи в отошенията , приемам ,че психологията е подчинена на езотериката ,философията , затова не навлизам в излишни спорове и не задълбавам. Това си е мое лично разпределение на приоритети и не задължавам никого да му обръща внимание. Просто не ми е интересна. Интересува ме психологията на вселената много повече , ако мога така да се изразя. Не мисля ,че описвам астрален свят , не съм толкова навътре в тези неща ,ти може да го приемеш като ниво от духовен път , но аз си правя мое изследване и разсъждавам /на глас / , не намирам смисъл да заставам зад духовни течения да защитавам твърдения и т.н. Аз казах каквото имах да казвам . Т.Е. за мен нещата се изчерпват. Но на вас мисля ,че ви е интересна точно тази ниша между психология и ментален свят . Така ,че забавлявайте се ! Дерзайте ! Винаги излиза по нещо ново в разговора се ражда истината . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юни 14, 2006 Доклад Share Добавено Юни 14, 2006 О кей, Инатари, опитвах се да помогна, извинявай. Мислех че се опитваш да намериш смисъла на твое видение или сън. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юни 14, 2006 Доклад Share Добавено Юни 14, 2006 Къде е вътрешният сблъсък? Помощ 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юни 14, 2006 Доклад Share Добавено Юни 14, 2006 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юни 15, 2006 Доклад Share Добавено Юни 15, 2006 Hint 3 Бог умря [в мен]Фридрих Ницше "Воля за власт" на Фридриш Ницше кое следва кое в причинната верига? "Идеалната форма" предхожда хронологично диалектиката в "Парменид" кое е причина, кое, следствие? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Юни 15, 2006 Доклад Share Добавено Юни 15, 2006 нещо сложничко стана за моето възприемателно сетиво може би по после някога всяко нещо било с времето си но благодаря за гимнстиките...относно синхронността/синхроничността...и казуалността/причинността... Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Юни 15, 2006 Доклад Share Добавено Юни 15, 2006 нещо сложничко стана за моето възприемателно сетиво може би по после някога всяко нещо било с времето си но благодаря за гимнстиките...относно синхронността/синхроничността...и казуалността/причинността..всъщност много харесвам Ницше и "Така рече Заратруста" Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юни 15, 2006 Доклад Share Добавено Юни 15, 2006 да разгледаме филмова прожекция Представяме си съвкупност от божествените идеи за форма и цвят, като карти или други "калъпи" със съответните им особености Имаме и "филма" на който като анализираме отделните кадри, виждаме разложение по форма, да кажем цилиндри, и по-натам по смислово натоварените обекти-прототипи, ръце, крака и т.н. имаме движение между кадрите, което ако филмът е без ефекти се подчинява на законите за запазване на енергията и импулса и т.н. Статичните идеи по необходимост се нуждаят от функционално описание. Тоест те служат нещо да се прави с тях в процесите. Момиченцата играят с кукли и така се учат да мислят в хармонични сценарии. Един съученик от гимназията: "като бяхме малки, като не знаехме какво да правим с момичетата, биехме ги." (Шега, но показва качеството на сценариите асоциирани със "силния" пол. Така стигаме и до логичните кратки сценарии изразени като алгоритми, нека ги наречем Сценични прототипи, в Софтуерната наука се наричат Сценарии на използване. Очевидно статичните карти/кадри и движението на лентата в кинопроектора служат за да се реализират сценариите пред зрителя. Животните, вкл. човека са символи на астралните прототипи. Картите на таро са по-високо ниво на прототипи, имащи "персоналност", нещо като прототипи на разумността, умствения свят. Наблюдаваме още по-висши сценарии за съответните взаимодействия между тях. По-абстрактното е йерархично по-високо, по мощно и същевременно по-сложно и богато на взаимодействия от по-долните нива, обуславяйки ги. Кога "Царството се разделя?" Когато имаме обърната картина някъде, тоест когато по-грубото доминира безсмъртното. Това е вградената трагедия на всички материалисти. Вижда ли се човешкото лице в танка? Не. Анонимният убиец в танка е грозен! Грозен и вонящ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юни 15, 2006 Доклад Share Добавено Юни 15, 2006 Никъде у нижше не съм виждал и капчица любов Залезът на запада се отнася за него, защото безлюбието ражда мъртвородени деца Зороастър е съвсем, съвсем друго нещо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
chezal Добавено Юни 16, 2006 Автор Доклад Share Добавено Юни 16, 2006 Малко по малко пристъпваме към осветляване/доколкото можем/ на въпроса за каузалността и синхроничността. От една страна имаме архетипите и до тях вече се появиха платоновите идеи. Примерът с филмовата прожекция припомня "мита за пещерата". Да гледаш киноекран, да наблюдаваш потрепващи сенки върху пещерната стена е, като да е пред теб твоя образ от Огледалото. Питаме се, как се задвижа следствието от причината? Има ли идея в основата? Може би! Алгоритъм ли се крие? Защо не! Има ли изначална заложеност, която разгръща сценарии? Да, да! Има във философията едно понятие/мисля идва от Спиноза/, нарича си "лоша безкрайност". Та, ако се опитаме да търсим причината на следствието, после причината на причината, и тъй все да низхождаме към следващата причина, ние може и да редуцираме до безкрай. Това е "лоша безкрайност". Както се казва: това й мразя на каузалността - няма край, дразни ме; уж обяснява, пък обяснението все не ми достига. И идва разбирането за "първопричината". Тя би могла да бъде субстанция. Защото е несводима. Опитваш се да й откриеш причината, няма как. Но когато се попиташ защо е така, става трудно. Първият ясен отговор е: първопричината е причина за самата себе си. Звучи малко онанистично, но пък стига да има божествен характер, защо да не е вярно. Валентин казва: "По-абстрактното е йерархично по-високо, по-мощно и същевременно по-сложно и богато на взаимодействия от по-долните нива, обуславяйки ги." Така е. По-абстрактното е трудно, почти неопределимо; то е идейно, то е прототип. То е може би първопричината. За материалистът най-абстрактното е универсалната разменна стойност на паричната единица. Той дори идеята си пипа. А идеята е като дете в душата, трябва да се пази. Педофилия е да материализираш идеята си. Но пък тук материалистът задава един истински въпрос: ако наистина има идеи, алгоритми, архетипи, синхроничности, то как да ги отличавам от материята, посочимото, определимото? Нов отговор: иска се сензитивност, или по-обичаната от мен дума, иска се духовност. Тя възприема висшето, обичайно недостъпното. Усети ли се божественото, "лошата безкрайност" си отива и на нейно място се появява същинската безкрайност - Бог, идея, Дух. Материалистът не е доволен и пита: и аз, и ти, духовни човече, мислим каузално. Аз откривам причини, ти - първопричина. Аз сам правя сценария, при теб го прави Бог, природата; все тая. Мисля си, че Инатари тук би казала: да, но ти, който си без Бог, а низ от причини, съвсем скоро ще се дехармонизираш, всяко съзвучие при теб, ще се превърне в какофония. Твоят идол е неконтролираното желание за плът и материя, а не присътвието на божествената промисъл. Материалистът не търпи да му се приказва така. Все едно да кажеш на някой, че не може да се влюби, да обича. И ето материалистът подскача: вашата духовност, казва той, е глупост, а вашият Бог е химера. Онова, което го няма, вие наричате най-съществуващо, първопричина; а това е безсмислица. Каква е тази сензитивност? Не е ли лудост? За разлика от Валентин, аз съм истински въодушевен от Ницше. Той говори за "Вечното Завръщане". В ислямската/шиитска/ религия това се нарича "тауил", а в китайската философия - "фън". "Вечното Завръщане" е един път назад, или още по-точно, път навътре. Към глъбината. "Вечното Завръщане" не е достигане-до, а преминаване-отвъд. Не е откриване на причината, дори не и откриване на първопричината, а транслиране отвъд всяка причина. Засега моето заключение е: идеята не е първа причина, а отвъдност. Бог не е Сътворителят/сценаристът/, не е източник, дори не е субстанционален. Бог преди всичко е Непознаваем. Идеята е недокоснима. Но нали това, според материалистът, е самата лудост. И тук ми се иска да добавя: Бог и човек не се съотнасят като създател и творение, не са като причина и последица. Връзката между Бог и човек е синхронична! Виж, материалистът и сега има какво да каже... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юни 16, 2006 Доклад Share Добавено Юни 16, 2006 Има във философията едно понятие/мисля идва от Спиноза/, нарича си "лоша безкрайност". Та, ако се опитаме да търсим причината на следствието, после причината на причинатапървопричината завоалиран материализъм, искаш да сведе необятното към просто няма как да стане Има едно интервию на Брус Лии той казва в него приблизително следното, Не е въпросът в карате, айкидо, конг фу ... а в себеизразяването, искрено и свободно//чудесно! другаде казва трябва да изключиш вариацията на ума като деструктивна [counterproductive] за всичко, което правиш наглед прави грешка, но тук е дълбока вода Сега ще бъде изложено учението на Йога. Йога е премахване на модификациите [на индивидуалното]съзнание Йога Сутра, Патанжали Йога e [осъзнаване на, сливане] Съзнанието // мое мнение Бог преди всичко е Непознаваем.факт, но ако те задвижва да Го търсиш, да учиш, Той идва да се разговаря с теб иска се духовност Да. Ако Таро станат твой бог, отиде // в материализма Не си прави кумир, не му се кланяй и не му служизащо според теб? "Връзката между Бог и човек е синхронична!" Да. Плодовете на духа са Любов, Свобода и безкрайна радост ако наистина има идеи, алгоритми, архетипи, синхроничности, то как да ги отличавам от материята, посочимото, определимото? или посочва следният парадокс да всемогъществото на Бог, че не може да създаде неразрушима пръчка. Можеш ли да унищожиш алгоритъм? например как да се създаде вектор? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юни 20, 2006 Доклад Share Добавено Юни 20, 2006 Той не е господ на смъртта а на Живота, Любовта Не на унищожението, а на Раждането и Сътворението не на страданието и болестта а на Радостта и Мъдростта Не на дисонанса и омразата, а на помощтта и Хармонията но болни хора имат болни представи за Бога те търсят силата за да задоволят лечните си долни страсти и заблуди те искат другите да се страхуват за да не им пречат да вършат тъмните си дела търсейки страшната страна на Бог, могъществото, което като мислят отделно, опитват се да придадат на Бог харакгер на великия мъчител сатан, стават уродлива пародия на човек и виждат страшното лице на смъртта, но нали и това търсеха?! каквото повикало, това се отзовало!И идва разбирането за "първопричината". Тя би могла да бъде субстанция. Защото е несводима. Опитваш се да й откриеш причината, няма как. Но когато се попиташ защо е така, става трудно. Първият ясен отговор е: първопричината е причина за самата себе си. Звучи малко онанистично, но пък стига да има божествен характер, защо да не е вярно. Щом звучи така, не е вярно. децата ти плод на онанизъм ли са? Не! Те са свещени защото са плод на саможертва. От там ще дойде спасението. Питаме се, как се задвижа следствието от причината? Има ли идея в основата? Може би! Алгоритъм ли се крие? Защо не! Има ли изначална заложеност, която разгръща сценарии? Да, да! Вярно. Бог не е създал Вселената за да изпитва досада от нея. Началната заложеност е свободата. За творчество и сътворчество с Бога и братята ни. Затова Свободната Воля е основният принцип. Сами че тя може да бъде използвана за добро, тоест в хармония с Висшето Добро, Бог. Може и за зло. Но единственият начин човек да стане Свободен е да има тази свобода. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Оринави Добавено Юни 20, 2006 Доклад Share Добавено Юни 20, 2006 Той не е господ на смъртта а на Живота, Любовта ........ но болни хора имат болни представи за Бога те търсят силата за да задоволят лечните си долни страсти и заблуди те искат другите да се страхуват за да не им пречат да вършат тъмните си дела търсейки страшната страна на Бог, могъществото, което като мислят отделно, опитват се да придадат на Бог харакгер на великия мъчител сатан, стават уродлива пародия на човек и виждат страшното лице на смъртта, но нали и това търсеха?! ..... Началната заложеност е свободата. За творчество и сътворчество с Бога и братята ни. Затова Свободната Воля е основният принцип. Сами че тя може да бъде използвана за добро, тоест в хармония с Висшето Добро, Бог. Може и за зло. Но единственият начин човек да стане Свободен е да има тази свобода. И за да стане човек свободен, трябва да стигне до началната заложеност, до ...първопричината. Иначе е невъзможно да възстанови ПРАВИЛНО "къщичката" . А за целта трябва първом да се разруши НЕПРАВИЛНО сътвореното от смъртната изопаченост - ДА СЕ РАЗРУШИ ФАЛШИЯ ГРАДЕЖ . а пък фалшивия /смъртен/ градеж не може да се разруши освен чрез самия себе си - смърта. а тук великата тайна е как да се тълкува "смърта" в този й смисъл употребен тук Точно както тълкуването е разнопосочно ...уж разнопосочно в онзи израз .. "Оставете мъртвите, да си погребват мъртвите. А вие елате при живите"... И тогава идва цитата ... "Чрез смъртта, смъртта победи"... )) За да може да дойде Господа на Живота - Неразрушимия ...ВЕЧЕ градеж ...)) който ще ни направи наистина СВОБОДНИ . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юни 20, 2006 Доклад Share Добавено Юни 20, 2006 а пък фалшивия /смъртен/ градеж не може да се разруши освен чрез самия себе си - смърта. а тук великата тайна е как да се тълкува "смърта" в този й смисъл употребен тук Точно както тълкуването е разнопосочно ...уж разнопосочно в онзи израз .. "Оставете мъртвите, да си погребват мъртвите. А вие елате при живите"... И тогава идва цитата ... "Чрез смъртта, смъртта победи"... smile.gif)) Логиката сочи, онова което е смъртта да се накаже със смърт лъжа_винаги е сметка, себичност за чужда сметка, това е вампиризъм - основният демоничен принцип, трябва да умрат в егото. Това, наученото от живите мъртъвци. Тогава физическата смърт става излишна. За да може да дойде Господа на Живота - Неразрушимия ...ВЕЧЕ градеж ...smile.gif)) който ще ни направи наистина СВОБОДНИ . Дънов казва нещо като Единственият който направи лицето си право пред Бога е Свети Илия. Висшият свят го прие направо. тоест за пръв път в исторята на земята на физическия план бе постигната трансформацията направо на физическото тяло, нещо нормално във Висшите светове. Има и други след него които го постигнаха. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
chezal Добавено Юни 20, 2006 Автор Доклад Share Добавено Юни 20, 2006 В близост до центъра на Русе има една сграда, Пантеон на възрожденците. В нея са погребани Никола Обретенов, Тома Кърджиев, баба Тонка и много други. Сънувам, че се намирам пред Пантеон-а и празнувам абитуриенския си бал. Слънчево е. Научавам, че мой приятел празнува зад Пантеон-а, където има парк. Сянката винаги царства там. Отивам отзад и след кратко празнуване изведнъж оставам сам. Вместо обичайните широки плочи около Пантеона-а под краката ми има каменен под. Той всеки момент ще пропадне в огромно кухо пространство, което се намира отдолу. Там има лъв. Чувам ръмженето му. Опитвам се да изляза от периметъра на каменния под. Един камък подава, накланя се. Замръзвам. С цялото си същество усещам как основата е нестабилна и как лъвът долавя моите крачки. На следващия ден без да влагам особено съзнание минавам покрай Пантеон-а. Вратите му са отворени. Това никога не е така. С приятелката ми решаваме да видим възможно ли е да влезем вътре. Оказва, че в Пантеон-а има изложение на оръжия от 19век. Един мъж ни развежда и разказва историята на различните оръжия. В края на разглеждането аз виждам нож на ацтеките, заинтригуван правя крачка напред. Плочката под крака ми подава. Аз въобще не направих асоциацията, но приятелката ми напомни моя сън/който обсъждахме през деня/. Разбира се, отдолу нямаше кухо пространство, нито лъв. Просто плочката беше счупена на две и бе излязла от основата си. Често посещавам местата, които съм сънувал, съзнателно или не. Така че появата ми пред Пантеон-а е обяснима. Това, че вратите му са отворени е странно, макар че не е изключена възможността досега да не съм забелязвал дните, в които Пантеон-а е с отворени врати. Най-странното е плочката, която се разклати и ме върна към пропадащия камък от моето съновидение. Засега ще се въздържа от тълкуване на тази моя, може би, синхроничност. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юни 20, 2006 Доклад Share Добавено Юни 20, 2006 виждам нож на ацтеките, заинтригуван Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юни 20, 2006 Доклад Share Добавено Юни 20, 2006 Абсолютно Е синхроничност . Интересно какво е имало под плочката ,която се е разместила ,може наистина да има таен вход или пък някакъв предмет ....Почти като на филм ,хихихих ..... Като говорим за свободата , много ми хареса какво каза ти , chezal в един друг форум , че Човек СТАВА СВОБОДЕН , не се ражда такъв . Абстрактното е наистина отвлечено , НЕПОНЯТНО<НЕПОЗНАВАЕМО , не мога никога да го възприема като прототип , мостра или някакъв синтез , който се повтаря и интерпретира . За да станеш строител на собствената си съдба и живот , трябва да бъдеш наистина СВОБОДЕН от казуалността . И все пак за мен специално е много по-лесно да мисля абстрактно /неказуално / , отколкото да търся взаимовръзки и логика . Да следвам принцип и аналитичности . Аз винаги избирам числото едно . Т.Е. да бъдеш първопричината . Забъркваме вкусна супа и завъртаме цяла галактика от неизвестни около нея. Незнам дали идва от факта ,че съм художник и 80 % от мислите ми през деня са абсолютно , чистокръвно абстрактни . Но за мен е много по- лесно да създам някакъв обект /пр. нас из-вото/ ,който да си има своя вселена на битие , свои закони на причина и следствие , отколкото да следвам създадени такива . Да бъда част от дървото или да стоя на пътя на на логиката и да я следвам . Не , не работя по този начин . Аз самата искам да бъда дърво , аз самата искам да бъда път . Може да прозвучи твърде самоуверено за някои , но това е самата истина . Може да съм малко , незабележимо обикновено дърво /а не някакъв рядък сорт палма , да речем / но аз ще имам свои плодове , и своя собствена биологична система от живот . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
chezal Добавено Юни 23, 2006 Автор Доклад Share Добавено Юни 23, 2006 Синхроничностите се случват, а и се възприемат от съзнанието в моменти на особено силна съсредоточеност. Лъжесинхроничностите пронизват суеверните и тревожни натури, чието съзнание безконтролно се пилее в множества посоки. Съсредоточието много прилича на йогистката "дхяна". В него има акетичност, хладина и спокойствие, както и добре диференцирана емоционалност. Обсесивната невротичност, освен че държи да извършва множества суеверни повторения, също и разпознава в околния свят безброй идентичности. Добрият анализ може да отличи синхроничността от поредната серия от собствения сериал. Синхроничностите са събития, чиято връзка и същност ни разкрива истините за нас самите, както и тези за света. Натрапливостите са възпроизвеждания на психична травма от нашето минало, но преиначена дотам, че не ни носи никакво знание. Синхроничностите са диамантите на истината. Те са Откровения! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.