Орлин Баев Добавено Юни 11, 2007 Доклад Share Добавено Юни 11, 2007 Именно! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
selsal Добавено Юни 12, 2007 Доклад Share Добавено Юни 12, 2007 Психоанализата разглежда един психичен механизъм – комплексът за всесилие. По време на кърмаческия период бебето е изключително подвластно на желанията си; по точно на желанието си за храна, а в по-общ план на желанието си за отзивчивост. Кърмачето желае, но е неспособно само да си осигури желаното. Майката е тази, която откликва на пълната липса на самодостатъчност при своето невръстно дете. Когато бебето плаче, то говори; плачът е начин да се подтикне майката към определени действия, които ще удовлетворят актуалните нужди на кърмачето. Ала във оформящата се детска душевност плачът има малко по-различно измерение, отколкото в нашата, вече диференцирана социална душевност. Бебето не си дава сметка, че майката преценява кои негови нужди трябва да се удовлетворят и кои трябва да се отложат или сублимират; то не разпознава в майката мислещия и самоволен субект, напротив. В кърмачето се изгражда увереността, че плачът му има оная вълшебна сила, която по безспорен и мистичен начин, довежда майката при него и му осигурява желаното. Ако плачът не постигне своите цели, бебето с времето се научава – целите ще бъдат постигнати, ако се плаче още по-силно. Тази надигаща се от кърмаческото несъзнавано нагласа, че е достатъчно да поискам, за да получа, е въпросният комплекс за всесилие. При възрастните хора този комплекс за всесилие се модифицира, дори се окултурява, но най-често това става само привидно. Къде най-личи действието на непревъзмогнатото усещане за кърмаческа мощ? В разбирането, че светът е само и единствено детерминичен (или каузален). Защо? Когато на човек му се случи синхроничност, той възприема нещо изключително натоварено с емоция, което е толкова впечатляващо със съвпаденията, които бият на очи, че умът му на първо време блокира. Обичайните човешки обяснения правят опит да се насложат върху случилата се синхроничност, но екстаординарното събитие с лекота ги отхвърля. В един материалистичен свят, където хората си мислим, че знаем всичко, да не можеш да си обясниш нещо е опасна работа. Някои биха казали, че е луда работа. А сега нека се върнем на кърмачето, което плаче, но неговата майка, така и не идва. Това кърмаче е изправено пред същия проблем, пред който умът ни стои, когато ни пресрещне синхроничността. Какво става??? И както бебето усилва плача, за да получи желаното, така и възрастният човек насилва нещата с обичайните си обяснения, за да се успокои умът му. При кърмачето това е комплексът за всесилие, при възрастният човек се нарича – рационализация. Мама понякога не идва, не защото е лоша, а защото се налага ние да научим нещо ново. Именно тая “съпротива” на майката подронва кърмаческия комплекс за всесилие. По същия начин синхроничността е една майка, която навестява нашия живот, за да ни каже – “виж света по нов начин, промени се”; синхроничността подронва нашите рационализации. Да се гледа каузално на събития от синхроничен характер е плачът на кърмачето, възпроизведен в живота на възрастния човек. Онзи, който търси първопричина за особените съвпадения при синхроничността, всъщност гледа на тая първопричина като нещо всесилно. Той не иска да се откаже от плача си; с плачене (или с повсеместни причинно-следствени обяснения) всичко е по-просто. И най-вече с плачене нещата остават по старому. проверих си дефинициятя за всеки случай Юунг е дал акаузално определение - споредмен не толкова заради липсата на причина а заради наглед липсващата такава. Ефекта е по-важен от самата причина (обяснение-причина) на синхроничността. – sybil wolf Ако обичаш посочи въпросните дефиниции! Както и къде Юнг е дал да се разбере, че ударението трябва да падне върху “ефекта”, а не върху причината? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юни 12, 2007 Доклад Share Добавено Юни 12, 2007 И все пак рационалността не е единствено защитен механизъм, но основен човешки инструмент. Нима наука като теософията или адвейта веданта или будистките системи, описващи световете или розенкройцерството са защитен механизъм? Те ти казват - това обяснение е само схема - истинското преживяване е истината и то е реално, а обяснението е картата. Не бъркай картата с реалната територия! И все пак карта е нужна, защото дава връзка с територията, макар и опосредствена! Между другото, сферите, които предизвикват синхроничните явления, са именно умствените и чувствените, но неограничени от белтъчния им проводник, през който ги преживяваме! Умът и обяснението му освен това не е само логично - конкретно. Има я и така наречената визия логика, която е паралелно действаща логика, но от такъв тип, който е на ръба на логиката и на границата с директното знание! Има и разумност, която е директно познание - това не значи, че не е каузална - напротив! Но каузалността при това познание е директно ясна - без скоците на интелекта, разделящи на субект и обект с пропаст между тях! Обясненията на Юнг винаги ще са частични, защото е пробвал да се нагоди към разбиранията и понятната система на ограничената психология - макар че добре е схващал изначалната! И е направил добра стъпка с това нагаждане - направил е пъртина за постепенното му разширяване и свързване на тази, малката и примитивна човешка психология с изначалната, космическата! Добра работа! Да си останеш обаче на ниво неговия изказ и обяснения е заробване! Юнг е казал - не бъдете Юнгианци, развивайте постановките ми! Селсал, не оставай с впечатлението че го отричам,напротив. Нито отричам фройдистките психодинамични направления - чудесни и стройни са, но само в един обхват! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sybil_wolf Добавено Юни 13, 2007 Доклад Share Добавено Юни 13, 2007 Ако обичаш посочи въпросните дефиниции! Както и къде Юнг е дал да се разбере, че ударението трябва да падне върху “ефекта”, а не върху причината? Eто тук има дефиниция - http://en.wikipedia.org/wiki/Synchronicity - не разисквах нея в мнението си. Съгласна съм, че Юнг акцентира на ефекта на синхроничността над съзнанието - ала при анализ на обстоятелствата довели до нея се открива казуалност, която няма общо с комплекса, за който говориш ти. Майките също се учат от плача на бебетата - процеса е двустранен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shelter Добавено Юни 14, 2007 Доклад Share Добавено Юни 14, 2007 Много ми се ще да отделя,което уж имам за синхроничност.Боя се,че всяко определяне на случващото се като такава /от мен поне/ е по-скоро заблуда.Т.е върху видимото,аз наслагвам вътрешното, необяснимо от съзнанието ми. Вчера рисувах наум/Правя го,защото това е мой,/мисля?!:)/естествен начин да си се обясня. Та рисунката беше:черен цвят в основата,след него светлосиня ива и над нея по-тъмно синя,която става още по-тъмна нагоре.Светлото в средата е все едно хоризонт,но не като линия,а като средина мужду две отделни части като всяка от тях е преливаща в него. Встрани имаше дърво.Високо ,но голо,черно.До него сякаш по-далечно разположена,/в средината/беше гръцката буква пи,/все едно само рамка на врата/Снощи си мислих за пи като буквата,с която се бележи неизменното съотношение 3.14 между радиус и дължина на окпръжността.В горният десен ъгъл на "вратата"имаше светла точка. Тази сутрин случайно/?!:)/отворих "Човекът и неговите символи"-Юнг, на страница,в която беше описана история свързана с китайския мъдрецЧуан -Дзъ.В нея се говори за "безполезното дърво". Всичко ,това ви описвам за да покажа как действа /според мен/интуицията,за да ни помогне да се достигнем. Онова,което напоследък изпратих в тази тема,ми се струва не синхроничност ,а обяснение на сегашен момент,чрез по-стари такива.Аз като да не мога да се справя без аналогии от предишното. На пръв поглед,рисувайки предния ден и това че тази сутрин намерих описаното в книгата е съвпадение,но според мен ,то е онова забравено,което изнамирам отново за да го сложа в момента,за да го дешифрирам. Личи /:)/ , не съм"подредена",но се надявам да разбера дали търся теорията в действителността или търся обяснения на действителността теоретично. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
selsal Добавено Юни 15, 2007 Доклад Share Добавено Юни 15, 2007 (edited) Eто тук има дефиниция - http://en.wikipedia.org/wiki/Synchronicity... - sybil wolf Е, аз съм чел всичко на Юнг, което е издавано на български, а пък то е почти всичко, което е писал. Също съм го чел не веднъж. Но признавам, често се притеснявам да не би да се окаже, че нещо не съм разбрал (пък аз май не съм от тия дето не разбират). Така че, извини ме, но за мен, да се използват беглите пояснения от един интернет-източник и да се наричат дефиниции, е меко казано несериозно. Аз засега ще предложа само два цитата, че да не натежи. …би трябвало да се приеме, че събитията изобщо се намират, от една страна, в каузални вериги, от друга, в някои случаи – в един вид смислова напречна верига. Синхроничността като принцип на некаузалните зависимости, Юнг Тук са посочени две автономни форми на зависимост между събитията, а не че синхроничността е просто инцидентен прочит на каузалността. … синхроничност означава, първо, едновременност на дадено психично състояние с едно или повече външни събития, явяващи се като смислови паралели на моментното субективно състояние, а понякога и обратно. Синхроничността като принцип на некаузалните зависимости, Юнг И в първия и във втория цитат се споменава, че характерната връзка при синхроничността е смислова. Не материална, груба или фина, а смислова. Ако ли пък за някого смисълът е фина материя, то се опасявам, че този някой твърде много му се пипа, ама не си го признава. И все пак рационалността не е единствено защитен механизъм, но основен човешки инструмент. – Орлин Но аз говорих не за рационалността, а за рационализацията. Рационалността е подход, а рационализацията е насилване на тоя подход. Между впрочем използването на думата “инструмент” потвърждава съмнението ми, че подтискаш една много материалистична нагласа у себе си. Има и разумност, която е директно познание - това не значи, че не е каузална - напротив! Но каузалността при това познание е директно ясна - без скоците на интелекта, разделящи на субект и обект с пропаст между тях! – Орлин Каква е тая директна каузалност, каузалност без скок? Ама ти направо отрече каузалността с тия думи. Рационализация, рационалност, разумност, каузалност, че и интуиция се прокрадна тук… ти просто скачаш от понятие на понятие, без да си даваш сметка, че го правиш. Юнг е казал - не бъдете Юнгианци, развивайте постановките ми! – Орлин Къде ли го е казал това??! Аз не съм юнгианец, но ти толкова категорично се изказваш за неща, които познаваш недобре, че всяко автентично напомняне на Юнг го приемаш за юнгианство. Редактирано Юни 15, 2007 от selsal Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юни 15, 2007 Доклад Share Добавено Юни 15, 2007 Въпреки , че понятието Синхроничност е изцяло творение на Юнг , съвременните хора имат достъп до съвременната информация /което включва , разбира се и интернет /,сетивността ,отношението към света и обхвата съзнание на съвременния човек са различни , дори коренно различни са децата , които се раждат сега и тези преди 20 г . Първоначалните дадености са други . Ако нямах интересите си към Вселената и Езотериката и изкуството/във всичките си форми/ , надали щях да имам някакво отношение към понятието синхроничност . То като идеен смисъл наистина е дърво на много анализи и ключово понятие , врата към различния ,аказуалния свят . Като опитност , като преживяване ,синхроничността е много по - любопитна . Сухите дефиниции и безкрайни обяснения/според Юнг или според еди кой си , без всякакво лично творчество / , пълни с терминология и в един момент отегчителни монолози , като че ли съвсем убиват тъкмо тази интересната страна на нещата . Какато вече писах ,/ мисля , че написах интересни неща , за синхроничността ,не само за детелините , както ми беше намекнато /и изхождайки и от други източници , които не са само определени автори , а и преживявания и лична опитност и индивидуално светоусещане и отношение към света , синхроничността напъхана в психологическа рамка напълно се превръща в стереотип , кому е нужно това ? Според мен модерното разбиране на това понятие синхроничност , би трябвало да е освободено и обогатено от много по- съвременното съзнание , разширеното светоусещане на съвременния човек . И в крайна сметка , това , което написа Shelter и Орлин и Валентин са именно тези ценни /поне за мен/ , лични позиции , дори творчески усетени , творчески прозрения , които са много по - любопитни , отколкото в един момент остарелите понятия на Юнг . Разбира се , ако не се беше родил Юнг и не беше дал пръв понятието синхроничност , надали бихме си говорили за синхроничностите точно по - този начин . Така ,че само бихме могли да сме му благодарни . Но аз приветствам тъкмо творческото намерение , личностната позиция ,индивидуалното разбиране на синхроничностите . Не е нужно да сте чели всичко на Юнг ,за да имате отношение и мнение и то интересно модерно разбиране на това понятие . Поздрави за Орлин и Шелтър . Обичам ви приятели ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shelter Добавено Юни 16, 2007 Доклад Share Добавено Юни 16, 2007 (edited) Боя се,че злоупотребявам с темата.Вероятно лошо избирам начина,по който мога да разбера,което ме итересува.Не на последно място,изглежда и завличам тези около мен,превръщайки в говорилня мястото,където би трябвало да се показва подплатено и стабилно знание.Сякаш рискувам/или най-малко ангажирам/ другите,заради собствените си "опитности".Съжалявам.Единственото ми оправдание е искреният стремеж да проумявам.Приемете го,ако можете, моля! selsal,благодаря за посочването на автентичния източник. Редактирано Юни 16, 2007 от shelter Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Юни 16, 2007 Доклад Share Добавено Юни 16, 2007 чудесно пишете всички + да се подвключа малко и аз + първо като се " изцитирам" И си мисля, че все пак принципът на синхронността е "неразделен" от причинността тук продължавам да си мисля, че принципът на синхроничността е неразделен от принципа на причинността + защото Причинността е по универсалния /всеобщ принцип сещам се за правилото, че когато видиш отличен отговор - имаме умен/ерудиран човек, а когато чуеш отличен въпрос - има потенциален мъдрец сега два добри въпроса: Как да усилим сетивото си, посредством което възприемаме синхронично? Как да разкриваме сетивото си за синхроничност, при това без да се пулим с него навсякъде? не ми беше оставало време да се замисля за това СЕТИВО + как да го усилим/разкриваме и то без да се "пулим " хехе дали е само ЕДНО, може би е комплексно + или кой точно орган / жлеза "води" реагирането + сещам се като вариант и за "видовете" УМОВЕ, дадени ни от Учителя : естествен + природен + разумен + морален + личен + индивидуален + дааа ще поразмишлявам Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shelter Добавено Юни 17, 2007 Доклад Share Добавено Юни 17, 2007 (edited) Няма отърване от туй дето все го дебна!Или то мене.Снощи си прерових "Предсказване и синхроничност" на Мари Луиз фон Франц и налетях на "Акт на Бога" и на случването "просто така".На всичкото отгоре и от нея разбрах ,че Юнг в "Еон"е споменал свързаните четири двойки пирамиди като символ на цялостната личност,които и аз намерих като модел в дома на приятелката на сина ми.Вече го описах този случай.За бой съм си.Друг път,да помня какво чета. Благост,аз като почна да се питам "как" и край.Сега, тук дето съм звучи Еньо Мориконе с "Едно време на дивия запад".Какво става?!В това едновреме?! Редактирано Юни 17, 2007 от shelter Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юни 17, 2007 Доклад Share Добавено Юни 17, 2007 Работенето със синхроничностите е важно, а не безкрайните цитати . Това , което ти Шелтър правиш . Аз в момента съм зарита с работа и много нямам време за нищо . Нито книги , нито синхроничности . Въобще ще изкудкудякам някоя сутрин . Поздрави от мен . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shelter Добавено Юли 7, 2007 Доклад Share Добавено Юли 7, 2007 Понякога наистина не разбирам в каква степен се свързвам с околните и как се получава това съзвучие или синхрон или дявол знае какво,но през него може и дай Боже, да минавам само със смях.Та,седя от сутринта и си блъскам главата върху гатанката на selsal и какво да направя първо,дали да започна да развивам защита на словото, първообраза, писменния знака и значението на всяка дума,което може да не е само едно или да питам,защо хората са измислили съществата с глави на еди какво си и тела на друго и т.н. или да хукна към осъзнато сънуване или тълкуване на сънищата и да ги сипя разни там И чувам по радиото в "Добро утро,деца!" част от "Мечо Пух"където Пух и Прасчо стоят на мястото за мислене и се чудят какво да правят след като вече са там.И след като снощи прохленчих ,че имам нужда от приятел и днес идва с:"Колко е хубаво,когато цял ден/нощ/ си бил отвяван от вятъра, да идеш при Някой и той ти каже-О,здрасти Пух! Тъкмо е време за кльопачка... и разбираш,че ето, туй е приятелство."Започвам да се чудя, дали Наистина Светът не ми отговаря,на Всичкото,което ми хрумва да поискам/потърся/ Решавам ,да видя какво има зад думичката "чат".В момента звучи Уебър с "Фантомът на операта".Луда работа! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юли 17, 2007 Доклад Share Добавено Юли 17, 2007 Да разговаряш мислено с Вселената е изцяло синхронично мислене /творческо мислене / . Аз се чувствам изкушена да го правя през цялото време. Разговаряйки по този отвлечен ,аказуален синхроничен начин надничам в просторите извън моето субективно мислене и постоянен психически пейзаж. Освобождавам се от него . Обръщам с главата надолу някоя реалност , която съм приемала дълго време за статукво, за емпирична истина . За непроменяема , но когато я погледна от позицията "с главата надолу", започвам да виждам и всички онези неща , които преди дори не би ми хрумнало да забележа . Откривам съвсем нови възможности за разбиране и разширяване на моето така малко и човешко съзнание. Затова синхроничностите като преживявания , като опитност , предполагат много врати за познание . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shelter Добавено Юли 17, 2007 Доклад Share Добавено Юли 17, 2007 (edited) Днес,каква смешка ми се случи! Сякаш светът ми отвръща.Говоря ги тия дни,че си приказвам със себе си.И разни ги сипя за времето. Сутринта телефонът звъни.Вдигам и казвам"ало".Отсреща едно звънко гласче,отвръща същото.Повтарям пак.И то.Чудя се,това момиченце, кое е?Защо не се получава връзката?! На четвъртият път вдянах. Аз бях "гласчето"!Ехото ми звучеше. Не знам,причината, поради която се случи това "обаждане",нито какви "номера ми погодяват" машинарийките,но се смях страхотно. Много се радвам на такива...Бе,то как да ги наречеш?! Редактирано Юли 17, 2007 от shelter Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
selsal Добавено Юли 19, 2007 Доклад Share Добавено Юли 19, 2007 Струва ми се, някъде съм чел много подобна история - ей така, с обаждането, с детския глас, с неполучилата се връзка, със саморазпознаването, - но къде ли, не мога да се сетя. Ако и ти си чела, освен да си преживяла, и можеш да ми напомниш... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shelter Добавено Юли 19, 2007 Доклад Share Добавено Юли 19, 2007 Да, веднага!Може би две минути писах и трих удивителни.Шокът е тъй голям,че почти ми е зле физически. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shelter Добавено Юли 28, 2007 Доклад Share Добавено Юли 28, 2007 Съвсем наскоро сънувах сън,в който стоях пред стара къща.Истина е,че се въздържах /Побоях се,посвених се някак тогава.Сега не мога./да известя името на собственика й,за когото само знаех,че е предтеча на мой приятел.А то беше Саркис.Току-що прочетох във "24 часа" за Майкъл Арлен.Спестявам отново подробностите,но съвпаденията,не само със съня ми ,но и с доста казано от мен къде сериозно,къде като шега, тия дни са поразителни.Вече не знам какво да мисля?!?!Сензорика ли,някаква друга развивам?Нещо "дъската ми ли започва да хлопа"?/Що за израз ми дойде в ума,се чудя!Извинете ме ,моля!/Повярвайте ми!Какви са тези съвпадения?!Какво е туй чудо?!Ако ги натъкмявах, тъй ли щях да се стъписвам?!?! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юли 29, 2007 Доклад Share Добавено Юли 29, 2007 Вече не знам какво да мисля?!?!Сензорика ли,някаква друга развивам?Нещо "дъската ми ли започва да хлопа"?/Що за израз ми дойде в ума,се чудя!Извинете ме ,моля!/Повярвайте ми!Какви са тези съвпадения?!Какво е туй чудо?!Ако ги натъкмявах, тъй ли щях да се стъписвам?!?! Просто приеми фактите. Те са част от живота. Невинаги е възможно да си обясним това което се случва, а когато се опитваме, най-често принизяваме действителната същност на събитията. Наблюдавай внимателно, без оценки от типа "това не е нормално", "това не трябва да се случва", "няма логика" и др. под. Ако желаеш си води записки. Не всичко е по нашите моментни възможности, но за щастие последните са нещо което можем да разшряваме до безкрайност. Обяснението ща дойде когато събереш повече опитност и информация. Опитай се да откриеш положителната страна в събитията/съвпаденията за които говориш и я използвай. Всичко което се случва рано или късно води човека към по-добро. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shelter Добавено Юли 29, 2007 Доклад Share Добавено Юли 29, 2007 Благодаря.Съжалявам за емоционалния изблик.Ще последвам съвета ти за повече внимание. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shelter Добавено Октомври 12, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2007 Чудих се дали да споделя, но е интересно като факт. От няколко дни отлагах намерението си да посетя една от изложбените зали в града ни. И тази вечер се колебаех. /Исках да имам свободно време за да й се насладя./ Не бях сигурна в точния час за затваряне на залата, но някак имах усещането, че трябва да ида. Непременно "трябва". Дори си казах:"Ще се случи нещо важно, различно." Под една от картините, която смутно усетих по- близка, видях име. Познато от Портала. В залата разговаряха млада жена и мъж. Силно късогледа съм, но не нося очила. Въпреки че бях виждала снимка на аватара придружаващ името, не можех отдалеч да видя лицето на жената в залата. Имах нелепата!? сигурност, че това е същата жена, чиито постинги в Портала са ми някак "топли" и " меки". Попитах уредника, дали познава авторката на "грабналата "ме картината и изобщо не се учудих, когато той ми я посочи. Запознахме се. Т.е . не съвсем, защото ми дойде малко в повечко изненадата, макар и приятна."Избягах"./Ама, то си ми е присъщо! :)/ Оставям си вратичка за истинското запознаване. Нека да има още за случване. От няколко месеца, упорито си мисля, че е съвсем възможно да си пиша с хора, които живеят в отсрещните къщи или блокове, но се познаваме само в мрежата, под никове. А снощи, че ако вниманието ти се привлича, то има за какво. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Октомври 13, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 13, 2007 Всичко, всичко, абсолютно всичко е синхронично! Нищо не е плод на случайни връзки и нишки. Това, което Юнг нарича акаузалност е просто невидима за разума ни фина каузалност! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Октомври 13, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 13, 2007 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Октомври 13, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 13, 2007 Да Shelter , това бях аз . НЕзнам коя точно от работите си ми гледала , но изложбата я откриваме в Понеделник 5,30. Заповядай ! За мен ще бъде удоволствие да се запознаем както трябва. Ти направо избяга и много , много се беше развълнувала. Е, доскоро ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Октомври 13, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 13, 2007 Ина, а в София ли откриваш изложба? Ако е така - пиши къде е! наистина ще се радвам да се запознаем синхронично! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
selsal Добавено Януари 3, 2008 Доклад Share Добавено Януари 3, 2008 Има ли признак, по който човек да отличи синхроничност ли е преживял, или просто си е въобразил някаква своеобразна "магия", която уж го е пресрещнала? Синхроничността никога - ама никога - не подтиква към интерпретация, която да акцентира върху мотива "откровение ми се низпосла, откровение за мен", или пък нещо от рода "аз видях това, което другите не виждат". Синхроничността е сън наяве, но осъзнат сън наяве, момент, при който насред самия ден разбираш, че се случва нещо не-дневно, необичайно, нещо, с отклонен ритъм и пулс. И отново - не нещо, което по някакъв начин сочи, какъв сензитив си. По начало синхроничността - две или повече несвързани причинно, а единствено смислово събития - е чужда, нежелана, объркваща. Човек има склонност да я отбягва, защото интерпретационният му режим не може да я преведе, синхроничността потиска самочувствието. Иска се усилие синхроничността да бъде фиксирана от съзнанието, още повече да бъде четена и отнесена към обичайния ни свят. То никак не е като да си подредиш работното място, или да философстваш на жена си (пък и по форумите). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.