Синхроничността

[chezal]

Синхроничността е понятие създадено от Карл Густав Юнг. То противостои на каузалността - мисленето в причини и следствия.

При синхроничността събитията не са основание едно за друго, последващото не следва предходното, при тях има сходството на основния им елемент, дори еднаквост. Синхронистичната връзка между еднакви елементи в две или повече събития е преди всичко непричинно-следствена. Макар Юнг да говори за едновременност при синхроничността, събитията обикновено се случват не едновременно, а в един кратък диапазон от време. Затова и правилната дума е синхроничност, а не синхронност, която е напълно едновременна, а и връзката при синхронността е напасване, съобразяване едно с друго.

Ще дам прост пример за синхроничност: слушам песен на "Мейдън", името й е - "Монсегюр". Не съм я слушал повече от шест месеца. Не какво значи "Монсегюр". На следващия ден вземам от библиотеката книга за катарите и като се прибирам у дома прочитам в нея, че "Монсегюр" е замъкът на катарите.

Разбира се, въпросът за синхроничността изисква много пояснения, но ще се огранича с това въведение.

Вие, изживявали ли сте синхроничности?

[shelter]

Преди дни имах намерение, да питам за местонахождението на адрес, който ме интересува. Премълчавайки въпроса, се оказах на търсеното място, поради съвсем друга причина. Изчаквайки на улицата, този когото мислех, да питам, прочетох на отсрещния тротоар името на улицата и номера, който търсех.

Хора, които ми са много близки, не знаеха със сигурност за заминаването си в чужбина. В деня, в който щеше да се получи отговора, съвсем случайно, бях на изложба с акварели от същата държава. Излязох от залата с увереност за това, че те ще заминат.

Споменавайки автор и книга, мислейки за ситуацията, в която се намирам, в последствие намирам разказ, който съм забравила напълно и който я илюстрира напълно.

Често в главата ми зазвучава музика, която чувам в кратко време след това.

Многократно в други случаи съм се срещала с хора, от които имам нужда и за, които мисля в момента.

Примерите ми, са ненужно много.

Въпросът ми е: какъв е смисълът на явлението? И имат ли смисъл съвпаденията? Щом сме ги забелязали, в тях според мен, има информация, която ни е нужна. Възможно ли е, това да са "знаци", които да следваме или е проява на лишено от разум суеверие? Дали са във връзка с интуитивното ни навлизане в измеренията на реалността? И досег ли е с все още непознатото ни, като реалност?

[Inatari]

Здравей, Чезал! Здравейте Всички, които предстои да влезете тук, :), синхроничността е един от най-великите принципи на Вселената /така мисля/

Много често сме чували думите :

Всяко нещо си има първопричина, причина и следствие. И това е така, но само в нашия все-още кармичен, причинно-следствен свят. Или само на психично ниво. Оттам нататък, нищо ама наистина нищо /дори и материята като проява на антиматерията /не е подчинено на това така златно правило за нас хората.

Обратното - синхроничността /Чезал -супер тема/, или близостта в съдържанието на отделните обекти /близостта на тяхната субстанция/ движи вселената това е принцип на структурата й въобще. На всички нива, било то материя/енергийни матрици/кондензирани /сгъстени информации. Дори като движение във времето, случването на цели събития-феномени, /които са само и единствено феномени за нас, а всъщност няма по-логични неща от феномените /се дължи само и единствено на синхроничността или привличането на близките по-структура обекти, това е основен принцип и на Любовта .

Пример : Аз имам едно морско дяволче, мисля си искам да имам много морски дяволчета и тръгвам да си търся по брега /като държа в ръката си намереното/, след един час намирам 15 морски дяволчета. Това е нещо, което съм пробвала. Друг подобен пример, намирам 4-листна детелина, след 1 час намирам 10 4-листни детелини. Или еднаквите предмети се привличат в пространството.

Същото е и с хората . Същото е и с мислите. Същото е и с идеите, съзнанията, цивилизациите, планетите. Което ме навежда на мисълта че в момента би трябвало да сме доста уникални същества.

Пример с човек:

Аз съм човек с идеи, привличам кръг от хора, които също имат идеи, разширявам съзнанието си, привличам кръг от хора с разширено съзнание и т. н. и т. н.

Феномените са много, много струпвания на близки по субстанция, структура и движение елементи.

Синхронността е движението на всички тези елементи или траекторията им, това е вторият закон на Любовта.

А сливането най-изумителното, ето това вече е нещо феноманално/на отделните елементи е третия закон на Любовта или това е Трансформацията.

Привличане, синхрон и трансформация, пожелавам на всички !

[Валентин Петров]

Много хубав пост.

"Пари - стока - пари прим", казва Маркс

Така е и в духовната сфера. Използвайки свободата на

волята човек може да действа като усилвател на Божественото Съзнание в света.

Потоците от сила създадени от насоченото действие на волята изкривяват пространствено-времевия и причинно-обусловен свят и го изменят синхронно навсякъде като създават вериги от едновременни групово и "спонтанно" възникващи ефекти - причини

но това са само слаби странични ефекти от по-дълбоките и значими вътрешно съзнателни процеси

[Inatari]

Дори само с външната си форма и положението на тялото ни в пространството, ние хората може да си въздействаме ,да развиваме обединени чувства и съпричастност, дори без да влагаме някакви съзнателни усилия, усещали ли сте това чувство да речем, когато се наредим на дълга опашка, всички са застанали в подобни пози, стоят, без да правят резки движения и не говорят, за секунди съзнанията на всички се превръщат в едно и започват да си действат като група.

толкова бързо и просто за постигане .

[Guest Гост_shelter_*]

Много ми се ще да ги поразделим,"нещата".И тъй:

1.Що е синхронност?

2.Защо я има?

3.Осъзнаването на явлението/участието/, е ли от значение за нас.

4.Възможно ли е,то да е последното "стъпало на интуицията",което би ни довело до прага на отговора?

5.Религиозното/свързващо/чувство също ли е проява на синхронност.

6.Просветлението би ли могло,да бъде уравновесяване на разума от една страна и всичко останало,което е притежание на"психе" от друга.

[chezal]

За да се разбере по-добре синхроничността, се налага добре да се схване каузалността.

При каузалността връзката между събитията е причинно-следствена. При синхроничността тя е смислова. Юнг нарича синхроничните събития "смислови съвпадения". Той изрично посочва, че когато говорим за синхроничност, не трябва да я смесваме с теорията на вероятностите, според която едно съвпадение е възможно с определена вероятност. Или възможността да мисля за човек, за който отдавна не съм се сещал, а и отдавна не съм виждал, и същевременно минути след като си помисля за него, го видя, е вероятна в ниска степен, примерно 1 към 10000, но все пак е възможност вероятна. Според Юнг тази теза е неприложима към синхроничността. Той посочва синхроничности с изумително ниска степен на вероятност, но синхроничности, които се случват не така рядко.

Наша щампа на световъзприемане е каузалността, ние нея налагаме и посредством нея мислим. Синхроничността е просто друг механизъм на възприемане. За някой той е лъжовен, атавизъм, суеверие. Разбира се, има хора, на които им се случват лъжесинхроничности, затова ние трябва изтънко да отграничим истинската синхроничност. Да сме трезви в световъзприемането си.

Юнг е автор на така известното понятие "архетип". Архетипът е образец на възприемане, образец различен от инстинкта, който е образец на поведение, на реакция. Примерно "архетипът на героя" е наш, общочовешки ресурс залегнал в колективното ни несъзнавано, който при подходящи условия се проектира в света. Древногръцката митология е пример за проява на архетипа на героя. Момчешките мечти са в голяма степен ангажирани със същия този архетип. Наши герои са исторически личности, спортисти, престъпници, учени... Самият архетип, бил той на героя, или друг, е недостъпен, той е образец, който се проявява в множество съдържания. Според Юнг архетипът е в основата на синхроничността/като под основа се няма предвид причина за синхроничността, което си е каузалност/.

Е и какво като възприемаме синхронично? Отговорът на този въпрос е труден!

Или: случва ни се синхроничност! Какво правим ние тогава? Как да я четем?

Аз мога да предлагам отговорите на Юнг, вие може да четете книгите му. А и да добавям скромното си мнение.

[Валентин Петров]

1.Що е синхронност?2.Защо я има?

Логос -> [твори] време, пространство, атоми, видим свят

Работата на Логоса (Бог) е със синхронен характер

3.Осъзнаването на явлението/участието/, е ли от значение за нас.

Осъзнаването в дълбочина на определена духовна истина, явлението е ефект

4.Възможно ли е,то да е последното "стъпало на интуицията",което би ни довело до прага на отговора?

5.Религиозното/свързващо/чувство също ли е проява на синхронност.

Съсредоточеното внимание навътре е характерно, започнем ли да се изненадваме, радваме и търсим "потвърждение" навън, води до "шум"

6.Просветлението би ли могло,да бъде уравновесяване на разума от една страна и всичко останало,което е притежание на"психе" от друга.

според мен не

"Как да я четем?"

Архетипите са възможен речник, нумерология и др. са също възможни

[shelter]

Аха!След всяко "аха",обаче отговорът се пръска в нови въпроси.И тъй, покрай съвпадения,вероятност,едновременност,симв

[Валентин Петров]

"синхронност би ли могло да бъде осъществената в реалността наша мисъл,както и съществуването на въпроса и отговора едновременно,но отличаването /означаването/им като такива,да е резултат от виждането на връзката между тях."

Обикновената мисъл е ефект, вълна в "чита".

При хора с пречистен, т.е. овладян ум, той става сетиво към реалността.

Може и да интерпретира вярно резултатите от сетивата, както и от по-висшето ниво на интуицията.

Концентрацията е различно нещо.

Използва другия "ум" - разума който е инструмент на действието, а не сетиво.

"Това" се използва и за пранаяма и умствен самоконтрол.

И въпроса, и свързания отговор са функция на вниманието.

"щом въпросът се е появил,отговорът е наблизо"

Така е. Правилният въпрос води до отговор.

[Inatari]

Думата синхронност определено съдържа в себе си движение. Означава едновременност ,съзвучие а също и хармония ,един вид движение в съзвучие и хармония ,разкрива правилното сливане на елементи и тяхното движение в съзвучие ,красиво е да имаш синхронни мисли ,поне един ден от седмицата ,винаги резултатът е добър ,мъдър,уникален.

[chezal]

Говорейки за синхроничността, ние трябва да живеем с ясното съзнанието за една презумпция: колко дълбоко и сраснало с нас съществува мисленето в причини и следствия.

В психоанализата и особено в статиите на Мелани Клайн се споменава един психичен механизъм – всесилието. Бебето усеща, че щом заплаче, майка му ще се появи и ще го обгрижи. Ала същото това бебе не прави ясно разграничение между себе си и майката; нещо повече, то няма никакъв усет за собствено “аз”, нито за майката като личност. В бебето цари нуждата и желанието, щом те се изострят, то започва да търси храна, близост и грижа. Появяващата се от нищото майка, щом бебешкият плач я призове, поражда у него чувството за всесилие. Дефиницията за всесилие би могла да бъде: помисля ли си нещо, то става; поискам ли, получавам.

Аз не знам дали съществува психокинеза, възможно е и да съществува, но искам да еманципирам понятието за синхроничност от психокинезата. В патологията чувството, че мога да въздействам на предмети и лица от разстояние е непревъзмогнатия бебешки механизъм за всесилие. Примерно, маниакалният тип счита, че може да унищожава и да създава всеки и всичко. Той до такава степен надценява мислите и чувствата си, че с проклятията си срива градове, поражда земетресения, с желанията си предизвиква глобални тенденции. Съвсем скоро всяка мания се срива в депресия. Депресията е опакото на манията, тя е свръхчувство за безпреспективност; усещането за всесилие е охладено до апатия, почти до парализа.

Не искам да поставям под общ знаменател психокинезата и маниакално-депресивното светоусещане, но общото между тях е каузалността. Те са най-добрият пример за една свръхпричина и множество последици от нея. Синхроничността е нещо съвсем различно. Едно нещо е две събития да са синхронични, сякаш те игнорират пространството и се случват едновременно или в близко време, съвсем друго нещо е психокинезата, която топи разстоянията и буди възхита с “джедайската” си сила.

Нека вземем предвид “читтавриттите”/вихрите на ума/, за които споменаваш, Валентине. Наричаш ги ефект. Казваш също – “явлението е ефект”. Ефектът е не само последица, той е ярка последица. Доколкото разбирам, казваш, че ефектът в това му качество не е значим. Коя е причината за съществуването на читта? Според Йога това са “васаните”, несъзнаваните нагласи, те неуморно подават вихрите на ума. Всичко това е вярно, но то има каузална стойност. На въпроса “що е синхронност”/вече споделих разбирането на Юнг, че има разлика между синхронност и синхроничност/, ти отговаряш така: “Логос -> [твори] време, пространство, атоми, видим свят”. Този отговор е матрица на каузалното мислене. Божествена причина към-то безброй следствия.

Нека повторим и нещо, което ти написа, Shelter – “синхронност би ли могло да бъде осъществената в реалността наша мисъл…” Не! Що се отнася до синхроничността, тя няма нищо общо с подобна дефиниция. Това е определение за психокинеза. Ще продължа изречението ти – “…както и съществуването на въпроса и отговора едновременно, но отличаването /означаването/им като такива, да е резултат от виждането на връзката между тях”. Тук става сложно. Истински сложно. Ще се радвам, ако Валентин, Инатари и всеки друг, който желае, се включи в разнищването на тази постановка.

Инатари, ти казваш, че синхронност значи съзвучие, хармония и това е вярно. Но синхроничността не е съзвучие и хармония. Ще дам два примера за синхронност, с желанието веднъж завинаги да освободя синхроничността от идентифицирането й със синхронността.

1. синхронното плуване – плувкините съотнасят движенията си, уравняват ги, уеднаквяват ги. При тях има съзнателно намерение за еднакви и едновременни движения. Те хармонират помежду си, сякаш са едно общо съзнание. И в това усещане за общо съзнание е очарованието на синхронното плуване. Тук няма синхроничност. Има каузалност – съгласувано намерение и тренирано поведение като причина. Синхронно плуване като последица.

2. аз и моето отражение в огледалото – вдигам ръка, в същия миг отражението ми също вдига ръка. Изплезвам се, на мен също се изплезват. Едновременно, като по команда. Това не е синхроничност. Има каузалност - мое намерение да извадя език и самото изваждане като причина. Изплезеното ми отражение като последица.

И така: що е синхроничност? За да отговорим на този въпрос, трябва наистина присърце да вземем презумпцията, която споменах в началото на поста си: да се следим, да не би да натикаме каузалното си световъзприемане в опита си да разберем що е синхроничност. За това се иска се усилие!

Или: ако се доверим на Юнг, че архетипите са свързани със синхроничните събития и тази връзка не е каузална, то с какво ли ни помага това знание?

[shelter]

Съгласна съм, че търсейки подобия,ще ги открием. И, че ни се случва и това, което сме забравили или пък неосъзнали, като желание. Благодаря, Чезал, за разчистването! )) Много вероятно е да бъркам съвпадения, психокинеза /ще се радвам на още информация/ и синхронност, но ми се ще и да погледнем така: каузална поредица събития включваща различни обекти, време и място, които съвпадат с друга, такава. И за двете първопричината е една или еднаква, подобна. Това го оставям за да попитам: Възможно ли е различно от каузалното обяснение на случващото се? Дори и интуитивните прозрения са невъзможни /според мен/, без натрупаното преди тях /без значение, дали е осъзнато или не/.

[Валентин Петров]

"Коя е причината за съществуването на читта? Според Йога това са “васаните”, несъзнаваните нагласи, те неуморно подават вихрите на ума. Всичко това е вярно, но то има каузална стойност."

Вихрите имат този произход, да. Но самата читта като среда медиум си съществува независимо и е значително по здрава от атомите.

"На въпроса “що е синхронност”/вече споделих разбирането на Юнг, че има разлика между синхронност и синхроничност/, ти отговаряш така: “Логос -> [твори] време, пространство, атоми, видим свят”. Този отговор е матрица на каузалното мислене. Божествена причина към-то безброй следствия."

Би могло да се помисли така, но за акта на сътворението. После имаме съществуващи материя и съзнание, праврити и пуруша, комплекси от тях, микрокосмоси, но още една форма, Кутхастха Чайтания или Светия дух присъства в творението и може да бъде позната от човека.

Това не е Съзнанието на Бог Отец, което е трансцедентно и "отвъд".

Прецизиран отговор на въпроса в общия практически случай не е възможен, Чезал, поради необходимост от много дефиниции и уговорки.

Зад видимия свят действат съзнателни сили, управляващи материята. Тяхното "внимание" е в много случаи причина за синхроничността, и не е случайно че те могат да се отнесат към архетипите.

Пример

"При този който чуе словото, идва лукавият."

Причината е акта на осъзнаване на Словото, което трансформира системата човек като й дава ново качество. Човек става много вкусен. И се почва тя една тогава...

Хора звънят, случки се случват и т.н. Могат да се наблюдават големи и зашеметяващо сменящи се, включително страшни събития.

От външна гледна точка, синхронност. Но, "интересът клати феса".

"Възможно ли е различно от каузалното обяснение на случващото се?"

не съм се срещал с такова досега

Желая ви приятен и светъл ден.

[chezal]

Явно е, че в темата ще се включи не само принципа на синхроничността, а и всички типове взаимовръзки между събитията. Аз ще се опитам да внеса още яснота; най-вече за себе си.

Ще взема предвид най-обикновения тип каузалност – линейната. Замахвам със стика, той нанася удар по първата билярдна топка, тя на свой ред удря втората, идва ред на третата, която пада в отсрещния диагонален джоб.

Вторият тип каузалност съвсем условно ще нарека модел-дърво. Стъблото е първопричина; от него следва разклонение, два дебели клона. От тях нови разклонения, примерно десет клона. Поредно разклонение, множество клони. Тази каузалност е разклоняваща се. За разлика от линейната каузалност, където няма деление на причинно-следствената верига, при разклоняващата се каузалност делението е принцип. Гледайки по високите клони от четвърто или пето деление някой би могъл да се подведе и да реши, че тези клони са паралелни и нямат общо стъбло. Тук имаме първи намек за синхроничност.

Третият тип каузалност, отново съвсем условно, ще нарека модел-меридиани. Ако паралелите върху глобуса на земното кълбо са наистина паралелни, то при меридианите нещата не стоят така. Всички меридиани изхождат от полюса и низхождат в полюса. Някъде към екватора те досущ изглеждат успоредни и то в много по-голяма степен, отколкото при клоните в модела-дърво. Тук усещането за синхроничност е изключително силно, но и моделът-меридиани не изобразява синхроничността.

В живота, в един, или няколко последователни дни се случват събития с изключително висока степен на сходност; събития, които отказваме да си обясняваме с обикновената, линейна каузалност. Shelter, твоят пример с ненадейно откритата улица е явна загадка за интуитивно постижение. И тук въпросът е, възможно ли е в теб да се е развивал един паралелен, скрит процес на търсене, който да се е оказал по-ефективен от явното, съзнателно търсене? Както и да научиш, че близките ще пътуват, преди те да го знаят, по начина, по който на теб се случва е най-малкото озадачаващо. Някой ще го нарече заблуда, друг – шесто чувство. Кой е прав? Инатари, ти сякаш използваш привличащата сила на морското дяволче в ръката си, за да откриеш други морски дяволчета. Този пример, както и примера с търсенето на четирилистни детелини са много добри, защото може да се направи едно сравнение. Икономическото мислене, което е особено каузално, твърди: пари при пари отиват. И според това мислене тук въобще не става дума за съвпадение, странност или магия. Законите на икономиката по необходимост извеждат това правило. Марксовата формула “пари-стока-пари прим”, която Валентин съотнесе към темата, е изведена от един философски закон на Хегел за двойното отрицание. Каузалната логика на икономиката твърди, че стока, която не се купува, за да се консумира, а с цел да се търгува с нея, носи възвръщаемост на вложените парични средства. След един оборот парите не са просто пари, а пари прим. Но ние не можем да приложим същия принцип към четирилистните детелини на Инатари. Няма как да кажем: детелини – търсене/желание/ – детелини прим. Или детелините, които не използвам да ми носят късмет, а ги инвестирам в търсенето на нови детелини, ще ми осигурят букет от четирилистни детелини. Тук липсва икономическата каузална логика. Макар Валентин да придаде точно на тази логика метафизична украска.

И макар въпросът с детелините, и въпросът с парите да са от различно естество и в двата случая има каузалност. Инатари иска да открие повече четирилистни детелини, Shelter иска да открие търсения адрес, а може би иска близките й да пътуват във въпросната страна… Искането предполага един субект, който е първодвигател на причинно-следствената верига. Това е стъблото в модела-дърво, полюсите в модела-меридиани. Окултистите обичат да казват, че ако много искаш, желанието ти ще се изпълни. Тогава има ли психокинетичен елемент в тези случаи? Според мен може и да има, но може и да си е чиста щуротия.

Тук трябва да изоставим синхроничността и да си зададем въпросът: Какво правя аз, че ми се случват странни, необясними събития?

Аз не съм някакъв заклет фройдист, но първото, за което се сещам са тълкуванията на психоанализата. Докато човек не си направи добър самоанализ, не си даде ясна сметка за личното несъзнавано, дотогава той може напразно да си въобразява всякакви способности, да развива божествен комплекс и да му се случват мираж след мираж. Кастанеда нарича този процес рекапитулация. Има девойки, които смятат, че щом веднъж са ги погледнали в очите значи са влюбени в тях; те истински вярват в омагьосващата си сила. Има младежи, които ако бъдат погледнати, то им е обявена война, те са убедени, че светът ги преследва, за да ги унижи. Има жени, които шепнат слова в късни доби и пляскат смешно ръце като вярват, че посланието им ще стигне до своя обект. Виждал съм мъже, които прорицават политически събития за след петдесет години, а не знаят за какво точно ще им крещят съпругите същата вечер.

Психологическите комплекси са първопричини, които пораждат в живота най-разнородни уж-синхроничности. Има патология, която счита, че е сензитивна. Примерно, при човек с изявен комплекс за превъзходство в един ден може да му се присъни изригване на вулкан, да чуе по радиото за взрив в арабска страна, да му одраскат колата, счетоводителят да го краде, а конкурентът да му се изсмее по телефона. Този човек ще си каже, че между отделните събития няма никаква каузална връзка, но пък имат един и същ смисъл, те са опасни, ощетяващи. Ще си лее куршум, ще носи амулети, ще псува. Всичките квазипаралелни събития са продукт на едипов комплекс, на детска травма – първопричината.

Ако личното несъзнавано е интегрирано, или както Фройд казва, ако “То стане Аз”, привидните магически световъзприемания ще отпаднат от само себе си. Тогава архетипите, които са залегнали в колективното несъзнавано може и да проявят заряда си в положителна насока.

Ще се радвам, ако някой друг, развие своята концепция, макар и частично, по въпросите, върху които се опитвам да размислям аз.

[Inatari]

Аз си мисля, че вече достатъчно ясно разграничихме синхроничност от сихронност . Неказуалност /безпървопричинност и същевременно привличане и случване на събития, в резултат на еднаквост на субстанцията, изходната матрица / и казуално хармонично движение / сливане на отделни елементи, обекти, което съдържа в себе си първопричина и движение.

Две съвсем различни думи.

Нека се върнем на синхроничност и липса на каквата и да било първопричина и казуалност.

Нека поразсъждаваме защо всичко във Вселената е подчинено на този закон .

Аз дадох пример с привличането на отделни предмети, хора, интелектуална енергия/мисли/, без каквато и да било казуалност или първопричина.

Чезал даде пример с цели събития, които са свързани по синхроничен път. Или те имат синхронична връзка.

Нека чуем още примери за синхроничност.

Друго нещо, което направих точно вчера. Минавах покрай тротоар с детелини, казах си сигурна съм че ако визуализирам /представя си 4 листна детелина/ ще намеря за части от секундата. И така и стана, първата детелина, към която погледнах беше 4-листна. Аз не бях излязла с намерението да си търся 4 листна детелина, не страдам от притеснението, че нямам късмет и на всичкото отгоре страшмо много бързам за работа, но минавайки покрай тази група от детелини, аз имах в себе си информацията, че там има 4листна детелина за 100 от секундата и хоп поглеждам и виждам. Не търся, не се спирам, вървейки я виждам. Специално това да намирам разни растения, го правя много лесно и аз незнам как но от малка мога да го правя.

[Валентин Петров]

Каузалната логика на икономиката твърди, че стока, която не се купува, за да се консумира, а с цел да се търгува с нея, носи възвръщаемост на вложените парични средства. След един оборот парите не са просто пари, а пари прим. Но ние не можем да приложим същия принцип към четирилистните детелини на Инатари. Няма как да кажем: детелини – търсене/желание/ – детелини прим. Или детелините, които не използвам да ми носят късмет, а ги инвестирам в търсенето на нови детелини, ще ми осигурят букет от четирилистни детелини.

Не липсва връзка според мен.

Намерената в ръка детелена е детелини, намерените след това - детелини прим. Парите са съответни не на материалната детелина, а на възприетата и еднократно въплътена идея, умствена матрица. Която е око да види ръка да пипне, реална. Усилването може да се осъществи ("пазар?"), по принципа на психометрията, по-лесно отколкото от 0 детелини.

Интересни числа,

1 м.д. -> 15 м.д. (15)

1 ч.д. -> 10 ч.д. (4x10 = 40)

[Inatari]

Неказуалност на възприятията

Мдам , интересни са ,това пък за числата е съвсем 5 глуха ,мноого ще се отплесна.

Според струнната теория ,всичко е изградено от преплитащи се струни ,звънящи ,вибриращи на определена честота . Или ако аз имам в себе си цялата информация ,от звъненето ,вибрирането и броя нишки на определено нещо го намирам свързвам.

Нашите мисли ,те също са вибриращи струни на определена честота .

Ако имам пред себе си 2 чаши ,едната за кафе ,а другата за бира ,те са свързани само в нашия казуален ,причинно-следствен свят ,където тези 2 предмета са чаши и ние ги използваме за пиене на течности. Ако някой /субект/ дойде от някъде другаде където няма чаши ще види 2 парчета порцелан и стъкло с различна форма.

Ноооооо,ако аз сложа до чашата кафе едно кръгло геврече с диаметър,на чашата кафе ,същия този някой ще заключи :

Хм,ето ти един предмет с дупка в средата ,ето ти и друг предмет с дупка в средата . Единия предмет е от порцелан а,другия от някаква странна мека материя. ТГой ще намери смислова връзка между двата предмета ,без в това да се таи казуалност ,той не е обвързан с нашия причинно-следствен свят,той не знае ,че това са две чаши за кафе или чаша за геврек и пухкаво геврече.

[Inatari]

чаша за кафе и пухкаво геврече

[Валентин Петров]

Кой направи чашите и масата и защо?

Кой ги сложи на масата и защо?

Защо тя или той се роди и мисли по въпроса - защо?

Причините са разумни, невероятно е те да възникнат на един плаж под влияние само на слънцето и вълните, колкото и да си взаимодействат и вибрират струните им.

[Inatari]

"Пътеводител на Галактическия стопаджия" - Дъглас Адамс:имам нужда от една хавлия и електронен пътеводител на Галактическия стопаджия.

В момента нямам пред себе си книгата, но спомнете си, за всичко онова в книгата, можеш да се окажеш на самотен остров с летящ диван, или в /крива на времето /, където Земляните все-още са живи след унищожението на Земята. Без причина, без казуалност, просто с помоща на последния модерен кораб, който има машина за невероятностите.

От нищото се появява бейзболна топка, просто поради основен закон на Вселената - синхроничност на мислите, постъпките, събитията.

Причини - много, но ако ти идваш от друг свят, и не си обременен от нашия, мозъка не ти е натоварен със смисли, информация, съдържаща история, география, математика, религия, семейство, причина-следствие, причина следствие, аз ти казах как евентуално би разсъждавал, примерно за 2 чаши и един геврек /.

[Валентин Петров]

Е да. Книгата е хубава.

Подобни неща са възможни и с нормален самолет и няколко хиляди лева.

Така смени битието си и Рамана Махариши с 4 рупии и влак.

Необремеността не е само за неуките. //шега

Приятна вечер и благодаря за мисленето.

[Inatari]

Необремеността не е само за неуките. //шега

Абсолютно несъгласна. Да мислиш свободен от казуалността /причина -следствие/, не значи, че не си обременен, или пък глупав.

Просто ти дава ново измерение на възприятие.

Всъщност както Венци казва : Това е много, много повече.

[Донка]

[

Да мислиш свободен от казуалността /причина -следствие/, не значи, че не си обременен, или пък глупав.

Според мен именно обременеността с каузалното светоусещане ни пречи да развием синхроничното. По-склонна съм да мисля така:

Говорейки за синхроничността, ние трябва да живеем с ясното съзнанието за една презумпция: колко дълбоко и сраснало с нас съществува мисленето в причини и следствия.

От личния си опит се убедих, че когато се опитваш да влияеш съзнателно на хода на събитията, да планираш, правиш преположения, базирани на минал причинно-следствен опит, очакваш определена реакция или резултат и т.п., впоследствие установяваш, че си пропуснал да забележиш много по-добри варианти на развитие, които някак са се получили сами.

Сега голяма част от "организацията" на работното и личното ми ежедневие са базирани на синхроничното светоусещане. Постигам го като редовно разчиствам съзнанието си от :

- намеренията и плановете;

- желанията и въображаемата картина на тяхното изпълнение;

- предварителните си представи за това кое ще е най-доброто за мен;

- очакванията и преположенията, основани на минал каузален опит;

и т.п.

Остават:

- Любовта към себе си и вярата в собствените си сили;

- Любовта към света си и Създателя му и вярата, че всичко, което ми се случва по Негова воля, а не по мое желание е за мое и на другите добро.

[chezal]

Десетина годишен съм и сънувам, че съм в огромна и празна дворцова зала. Пред има едно овално огледало, в което гледам. Изведнъж зад гърба си виждам да пробягва момиче, а след нея тича мъж, който я гони. Настига я и започва да я бие. Когато се събудих не знаех защо толкова съм уплашен и притеснен.

Вечерта след този сън гледам по телевизията филм по Агата Кристи. Един млад мъж е поканен на сватба, стои пред огледало в малка стая, оглежда се и чака да настъпи часът на церемонията. Изведнъж вижда зад гърба си мъж с белег на врата, който души жена. Скача, обръща се, а зад него гардероб и никакви хора. Отваря гардероба, разбира се, там няма никой. Проверява съседната стая, пак никой. Приема случилото се за халюцинация. Малко по-късно по време на церемонията вижда млада жена, която напомня на душената жена от огледалото. Сепва се. След година се жени за тази жена. След още години отива на война. Връща се с белег на врата. След още години след зловещ скандал се опитва да удуши жена си. И тогава си спомня халюцинацията от своята младост.

Още щом видях сцената с душенето в съзнанието ми изплува моето съновидение. Стреснах се. Нямах обяснение. Бях малък. Може ли да съм нагласил съвпадението в съзнанието си, се питах? Дадох си обещание да не забравям случилото се. И никого да не душа. Нито да бия.