hipathia Добавено Ноември 13, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 13, 2011 Като гледате живота на Петър Дънов или на Христос - как мислите? Повече са вземали или повече са давали? И в коя именно любов са живели - в човешката обич или в божествената любов? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Ноември 13, 2011 Автор Доклад Share Добавено Ноември 13, 2011 Ами и ти прочети поста му. той говореше за допълване. Но никой не ти пречи да си пазиш комфортните за теб неща. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
hipathia Добавено Ноември 13, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 13, 2011 Приятелю, повече да даваш, отколкото да вземаш изисква голяма самодисциплина, смиреност, липса на безсмислени желания, минимализиране на битието, себераздаване и прочее. Което може и да ти дава някаква духовна удовлетвреност от живота , но не и комфорт. Когато имам някакви съмнения как да тълкувам нещата - тогава гледам живота на Големите - Петър Дънов, майка Тереза, Петър Димков, Едгар Кейси и прочее. Всички те са водили скромен, много скромен живот, но са дали мноооого повече, отколкото са получили. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Ноември 13, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 13, 2011 Чудна тема си отворил, браво! Искренната любов е присъща на малко хора. За нея от значение е дали е от сърце. Дънов споделя: Дойде дъщерята. - Тате, пари имаш ли. - Нямам. Замине си. Дойде внучето. - Дядо, хайде да си поиграем. Поиграят си. Дядото бръкне в джоба и на изпроводяк даде пари на внучето. Според него това става така защото внучето знае езика на любовта. И наистина е прав. Внучето излъчва топлина и любов към дядото. И дъщерята я излъчва, ама някак си не е толкова силна. Цитирах го по памет, но така някак си се беше изразил. Когато помагаш на приятел според мен го правиш не толкова от любов, колкото от морален дълг( тежка зависимост). Съпричастността не е любов, а по - скоро задължение, което всички трябва да притежаваме. Всеки сам преценява колко високо да вдигне летвата - съвестта му, но едно е ясно. Думите неправда и консенус не могат да се словосъчетават! Няма как! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Ноември 14, 2011 Автор Доклад Share Добавено Ноември 14, 2011 Приятелю, повече да даваш, отколкото да вземаш изисква голяма самодисциплина, смиреност, липса на безсмислени желания, минимализиране на битието, себераздаване и прочее. Което може и да ти дава някаква духовна удовлетвреност от живота , но не и комфорт. Когато имам някакви съмнения как да тълкувам нещата - тогава гледам живота на Големите - Петър Дънов, майка Тереза, Петър Димков, Едгар Кейси и прочее. Всички те са водили скромен, много скромен живот, но са дали мноооого повече, отколкото са получили. Хайде сега приятели станахме. Да не сме си пили случайно ракията заедно ?! :) Ха ха ха Тази дума, толкова модерна напоследък, съвсем изпразнена от съдържание......Сещам се и за думите "бате, батко" ..... едно време така си викаха само циганите Нещо си се объркала. Защо си мислиш, че даването не дава комфорт?!?!?! След като давам значи съм обичан. Това, ако не е комфорт ...... Лично аз срещам вътрешна съпротива да го наричам П. Дънов. По ми върви да го наричам Учителя. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dcveta Добавено Ноември 14, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 14, 2011 Приятелю, повече да даваш, отколкото да вземаш изисква голяма самодисциплина, смиреност, липса на безсмислени желания, минимализиране на битието, себераздаване и прочее. Което може и да ти дава някаква духовна удовлетвреност от живота , но не и комфорт. Когато имам някакви съмнения как да тълкувам нещата - тогава гледам живота на Големите - Петър Дънов, майка Тереза, Петър Димков, Едгар Кейси и прочее. Всички те са водили скромен, много скромен живот, но са дали мноооого повече, отколкото са получили. Когато говорите за даване и получаване ей така просто наизуст или от прочетеното от книгите, но не и от опит ... Колко години сте давали всичко, без да получите нищо в замяна? Кажете ми? И после коментирайте и после цитирайте ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dcveta Добавено Ноември 14, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 14, 2011 Лично аз срещам вътрешна съпротива да го наричам П. Дънов. По ми върви да го наричам Учителя. При мен е точно обратното. Защо срещаш съпротива? Не е ли едно и също по принцип как ще го наречеш? За кого има разлика? Всъщност разбрах. Ти го приемаш за свой Учител, а аз все още не и това е разликата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dcveta Добавено Ноември 14, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 14, 2011 (edited) ПП Моят учител е Библията засега поне Редактирано Ноември 14, 2011 от dcveta Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
hipathia Добавено Ноември 14, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 14, 2011 (edited) Мислех, че всички хора са приятели по причината, че всички произлизат от един източник. Извинявай много ако съм те обидила с това предположение. За мен всички хора са братя. Ето какво имах предвид по отношение на Любовта: Тя, Любовта, естествено има две страни - да дава, което е активната страна и да взема - което е пасивната. Повечето хора обичат да пребивават в пасивната страна, на получаването. Това именно се прави при човешката обич. Всеки иска да е на мястото на детенцето, което получава подаръци. Всеки иска да има материален комфорт. Има хора, които повече пребивават в активната страна - в даването. Тук влизат такива като майка Тереза и пр. Колкото и много да са взели - те са го раздали на другите. Но май никой не иска да е на тяхно място. Работата стои там, че само чрез активната страна - даването, може да се активира Сърцето. И никога - чрез пасивната, получаването. Това се усеща реално и физически. А също така има реалната сила да върши разни добри дела. Редактирано Ноември 14, 2011 от hipathia Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Ноември 14, 2011 Автор Доклад Share Добавено Ноември 14, 2011 Ами приятели са, защо да не са приятели. Въпросът е как се разбира, тълкува и използва това. А вече се повтаряме и предлагам да минем на следващата тема Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mel Добавено Ноември 14, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 14, 2011 (edited) Мислех, че всички хора са приятели по причината, че всички произлизат от един източник. Извинявай много ако съм те обидила с това предположение. За мен всички хора са братя. Ето какво имах предвид по отношение на Любовта: Тя, Любовта, естествено има две страни - да дава, което е активната страна и да взема - което е пасивната. Повечето хора обичат да пребивават в пасивната страна, на получаването. Това именно се прави при човешката обич. Всеки иска да е на мястото на детенцето, което получава подаръци. Всеки иска да има материален комфорт. Има хора, които повече пребивават в активната страна - в даването. Тук влизат такива като майка Тереза и пр. Колкото и много да са взели - те са го раздали на другите. Но май никой не иска да е на тяхно място. Работата стои там, че само чрез активната страна - даването, може да се активира Сърцето. И никога - чрез пасивната, получаването. Това се усеща реално и физически. А също така има реалната сила да върши разни добри дела. Редактирано Ноември 14, 2011 от Mel Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
hipathia Добавено Ноември 14, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 14, 2011 Благодаря ти, Мел, много си мила. От сърце ти желая живот в Любовта. Може би сме се срещали някъде в минал живот? Все пак внимавай и се пази! Не всичко е такова, каквото ни се иска. Лека нощ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Ноември 14, 2011 Автор Доклад Share Добавено Ноември 14, 2011 Eeeeee, радвам се как хубаво свърши всичко Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
erendil Добавено Ноември 14, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 14, 2011 За мълчаливия наблюдател няма значение колко любов си дал или получил. Съзнанието никога не е било съдия оценител. Извън него всичко е илюзия, включително човека който го афишира и хората около него, които обменят любовта. Така любовта от обменна стока се превръща в чисто одобрение, че всичко се случва за най-висшето добро, и чудесната работа която съзнанието е свършило. Божествената безусловна любов е лишена от търговски интереси. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dcveta Добавено Ноември 16, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 16, 2011 (edited) Интересно се е получило. Божидар поставя условието за любовта - да не зависи от нищо. hipathia поставя условие за любовта - да дава, вместо да получава, а erendil поставя условието - безусловна любов. И все пак ми се струвате твърде ограничени в разбиранията си за любовта и твърде стари са тези разбирания. Не е ли време да ги заменим с нови? Например какво мислите за взаимността в любовта? В Библията се казваше "ще вървят ли двама заедно ако не се съгласят"/отнася се за Бог и човек, човек и човек, деца и родители и т.н./ Спомням си и онази песен "вървят ли двама на дълъг път ..." Взаимността не може да изключва получаването, нито даването. За мен няма любов която само да дава или която само да получава. ПП Всъщност има, но тази любов не е съвършена, усъвършенствувана. Този който само дава се изразходва напълно като източник на енергия, който няма откъде да заради и се изтощава. И не може човек, който не е получил от Бог Любов да дава такава, нито може да дава повече отколкото е получил. За даването още се казва в Библията ако имаме две ризи - да дадем едната на ближния си, но никъде не се казва ако имаме една риза - да я дадем. Въпросите не са толкова прости, колкото изглеждат нито за вземането, нито за даването. Прекаляването в едната и другата област си носят своите последствия и крайностите нямат нищо общо с истината/която е по средата на две крайности/, нито с любовта. Всъщност който иска да разбира, няма да продължавам повече. Излишно е. На светлинни години разстояние ... Редактирано Ноември 16, 2011 от dcveta Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Ноември 16, 2011 Автор Доклад Share Добавено Ноември 16, 2011 Интересно се е получило. Божидар поставя условието за любовта - да не зависи от нищо. hipathia поставя условие за любовта - да дава, вместо да получава, а erendil поставя условието - безусловна любов. И все пак ми се струвате твърде ограничени в разбиранията си за любовта и твърде стари са тези разбирания. Не е ли време да ги заменим с нови? .... Безкрайно интересно. Всъщност не съм поставял условие да не зависи от нищо. По-точно казано не съм поставял само това условие. Некак копирам нещо от друга тема и ще каза какво искам да кажа за любовта: Следното е от беседата "Методи за самовъзпитание" на Учителя, за да се види колко реални са решенията на фалшивия "Аз" и че се вижда правилната посока, когато почне да се вижда: "Следователно реални неща са тези, които никога не се изменят.Каква реалност има в настроенията, във вярванията и в решенията на човека? За пример, днес си радостен, на другия ден – скърбен.Кое всъщност е реалното: радостта или скръбта? Днес вярваш в съществуването на Бога, на другия ден не вярваш. Кое от двете вярвания е реално? Днес решаваш да държиш изпит, на другия ден се отказваш. Кое от двете решения ще приложиш? Реалността е навсякъде и никъде. Тя нито се поддържа, нито се отрича. Който има здрави очи и вижда, той признава съществуването на слънцето. Който не вижда, не признава съществуването му. Много естествено. Слепият не признава съществуването на слънцето, защото не го вижда, няма отношение към него. Реалността се познава по нейните прояви. ..... И тъй, реално е всяко нещо, за което можем да говорим, да мислим и да чувстваме. Странно се вижда на човек само да мисли за нещо и да го счита за реално..... За ясновидеца, и умствените, и чувствените форми са толкова реални, колкото и физическите. За онзи, който вижда ясно, животът, с неговите форми, е непреривен. За онзи, който не вижда ясно, животът е преривен, вследствие на което той говори за различните си възрасти като за различни фази на живота, които нямат нищо общо помежду си." Ха ха, "Каква реалност има ...в решенията на човека?"....Никаква.... Така че каквото и да решим да вярваме за любовта, то няма много общо с реалността. Затова лично аз ми се ще да се спра едновременно да вярвам в следните неща: - стремим се към безусловната любов и любовта ни да не зависи от нищо - стремим се винаги даването ни да зависи от това дали човекът, на когото даваме, е готов да се променя към любовта - стремим се да видим любовта и в доброто, и в лошото, че даже и в себе си - стремим се да даваме, за да получаваме и да получаваме, за да даваме. - като спрем да се стремим и почваме да виждаме ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dcveta Добавено Ноември 17, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 17, 2011 (edited) Затова лично аз ми се ще да се спра едновременно да вярвам в следните неща: - стремим се към безусловната любов и любовта ни да не зависи от нищо - стремим се винаги даването ни да зависи от това дали човекът, на когото даваме, е готов да се променя към любовта - стремим се да видим любовта и в доброто, и в лошото, че даже и в себе си - стремим се да даваме, за да получаваме и да получаваме, за да даваме. - като спрем да се стремим и почваме да виждаме ... Радвам се! Съвършенството и пълнотата не са само в даването, нито само във взимането, дори не са само в живота, но и в смъртта, защото тя е част от живота. Така и за Любовта - съвършенството й е във взаимността и когато липсва, липсва съвършенството, значи че любовта не се е развила напълно. Не мога да го обясня по-добре, но така го разбирам от житейските примери. Редактирано Ноември 17, 2011 от dcveta Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.