Силвия СД Добавено Юни 23, 2007 Доклад Share Добавено Юни 23, 2007 (edited) Душата не страда, тя вие, вика, крещи. Но й запушваме устата. С едно огромно его. Редактирано Юни 23, 2007 от Силвия СД Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Юни 23, 2007 Доклад Share Добавено Юни 23, 2007 Душата не вие, душата не плаче - душата най-тихо и нежно кротува, но с личност не ще познаем, обаче, кой къде и кой колко тъгува. Тази душа, която отделяме от нашите ниски страсти човешки как ще бъде астрално замеряне с чужди егосъздадени грешки. Душата от плът е - неръкотворна, плътта на Живот, плътта на Любов. За его и личност не е отговорна, но в тях изявявява Христовия зов. И болката факт е, но само за егото, понеже опира се в Светлината. На кръста го знаем, но знаем ли Него - победил света, узнал свободата?! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Юни 23, 2007 Доклад Share Добавено Юни 23, 2007 ЕЛОИ, ЕЛОИ, ЛАМА САВАХТАНИ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юни 24, 2007 Доклад Share Добавено Юни 24, 2007 Бре, Венци какво стихотворение е написал . Браво ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Юни 24, 2007 Доклад Share Добавено Юни 24, 2007 Светът има тепърва да се побеждава. Жътвата още не е дошла, не сме узрели, ама никак не сме зрели още. А за Душата хайде по-добре да не говорим много, а? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 24, 2007 Доклад Share Добавено Юни 24, 2007 Душата наблюдава от височината си егото , мълчаливо , изучаващо , разбиращо . Нейните вибрации , емоциите , които протичат в душата са винаги на по - високо вибрационно ниво и по - близко до огнения свят на мисълта и малко по - сгъстения , по - материалния свят на емоциите . Човекът с висши емоции , висши мисли е много близо до душата си , разбира я , работи с нея , съзнава душевните си стремежи ,желания и цели . Човек трябва да разговаря с душата си . Да я разбира , да осъзнава като по - висшия си разум . Като най- добрия си съветник . :thumbsup2: А как обикновено разговаряте с душата си? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юни 24, 2007 Доклад Share Добавено Юни 24, 2007 Тя разговаря с мен .Мира не ми дава. Много често на егото ми не му харесва , това , което казва душата ми . Много често се питам защо , трябва да имам тези душевни вълнения , стремежи и цели , като е толкова болезнено , за егото ми . Но в крайна сметка винаги надделява душата . Не е добре душата ти да вие , да плаче и тем подобни , значи нещо много важно никак не е в ред. Ама никак. Тя вика за помощ , притисната е от властното его . Затова трябва да се научаваме да чуваме душата си , да я разглеждаме от време на време. Да я желаем като присъствие в живота ни . Да й обръщаме внимание . Особено това последното е много важно . Иначе ще си вие и страда. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Юли 17, 2007 Доклад Share Добавено Юли 17, 2007 Човешката Душа никога не е била създавана. Тя съдържа в себе си Естеството на Древния Незнаен. В нейните Дълбини има Съкровен Център, който липсва във Вселената и в самите Слънца. Човекът не живее с Душата си и той не я познава. Само посветените са се докоснали до този Съкровен Център, но не могат да го обяснят. Светлината на Душата отговаря на 100 милиона Слънца. Има ли такова перо, което може да опише тази Светлина? Душата обхваща цялата Вселена, но Вселената не може да я обхване. В душата има Безкрайна мъка и Безгранична радост. Но в Душата има нещо, което е повече и от мъката, и от радостта. Това е Великата й Любов към Древния Незнаен. За душата не може да се говори на човешки езици. Свободният избор е поверен в ръцете на Душата поради Великата й Любов към Древния Незнаен, заради която Любов тя ще се завърне при Него. Елеазар Хараш. "Книга за Дълбокото", стр.226. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Юли 17, 2007 Доклад Share Добавено Юли 17, 2007 "Нима е възможно да носим в себе си тази необятност? Знаем ли душата си? Живеем ли в нея и живее ли тя в нас? Коя е тайнствената азбука, която трябва да научим, за да можем да четем тази свещена книга? Буквите на свещената азбука са неизброимите прояви на Любовта. Истинското знание може да се придобие само чрез Любовта. Който няма Любов в себе си, той не може да учи. Тогава търсенето и изследването на душата - мястото, където Бог живее, мястото на Любовта - не е ли същинският Университет? Знанието, придобито в него, не е знание на ума, нито това на сърцето. То е съкровеното единение с Реалността." П Дънов "Универитетът на Душата" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Silviya Добавено Юли 28, 2007 Доклад Share Добавено Юли 28, 2007 ВЪЛШЕБНИЦА Пейо Яворов Душата ми е пленница смирена, плени я твоята душа! - пленена, душата ми е в тихи две очи, Душата ми те моли и заклина: тя моли; - аз те гледам; - век измина ... Душата ти вълшебница мълчи. Душата ми се мъчи в глад и жажда, но твоята душа се не обажда, душата ти, дете и божество ... Мълчание в очите ти царува: душата ти се може би срамува за своето вълшебно тържество. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest BENITA Добавено Юли 28, 2007 Доклад Share Добавено Юли 28, 2007 Човешката Душа никога не е била създавана. Тя съдържа в себе си Естеството на Древния Незнаен. В нейните Дълбини има Съкровен Център, който липсва във Вселената и в самите Слънца. Човекът не живее с Душата си и той не я познава. Само посветените са се докоснали до този Съкровен Център, но не могат да го обяснят. Светлината на Душата отговаря на 100 милиона Слънца. Има ли такова перо, което може да опише тази Светлина? Душата обхваща цялата Вселена, но Вселената не може да я обхване. В душата има Безкрайна мъка и Безгранична радост. Но в Душата има нещо, което е повече и от мъката, и от радостта. Това е Великата й Любов към Древния Незнаен. За душата не може да се говори на човешки езици. Свободният избор е поверен в ръцете на Душата поради Великата й Любов към Древния Незнаен, заради която Любов тя ще се завърне при Него. Елеазар Хараш. "Книга за Дълбокото", стр.226. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dian2n Добавено Юли 28, 2007 Доклад Share Добавено Юли 28, 2007 (edited) Какво е душа? Първо бих искал да кажа: моят отговор не е за религиозни хора.За хора които сляпо вярват в нещо измислено.За хора за които израза "душата е в сърцето на човек" е смислен.За хора които не могат да мислят нестандартно и приемат всяко твърдение което се е наложило в обществото. Второ-въпреки ,че съм човек реалист, аз виждам обяснение на всичко което граничи с парапсихичното и дори вярвам в някои неща.Въпроса е че моята вяра е така да се каже "логична" вяра. И така... Нека си представим дадената ситуация. Както много добре знаем, един от проблемите на хората е придвижването им.Създадоха се автомобили, влакове, самолети.Всичко това за да може човек да се придвижва все по-бързо.За да може пространството да не бъде проблем.Естествено сме далеч от телепортирането,което ще реши много от проблемите, но нека в нашата ситуация да си представим следният метод на придвижване. Даденият човек иска да отиде от град А до град Б.Сега да си представим ,че науката е толкова напреднала че можем да сканираме всеки един атом от тялото му и също така да можем да създадем по това един напълно идентичен клонинг на този човек.Какво следва? Човекът влиза в транспортното средство в град А.Машината го сканира, и изпраща информацията за конфигурацията на атомите в неговото тяло в съответната репликационна машина в град Б.Там бива изграден клонинг на човека. Да си представим че сканирането отнема мммммм 2 минути.Изграждането -и то две минути.Пътуването на информацията по кабела естествено е близка до светлинната скорост ,но понеже е голяма -това ще отнеме 2 минути.Общо 6 минути.Ако става въпрос за разстояние между точките в порядъка на 10 -20 хиляди километра, то това е най-бързия метод за пътуване.Несъмнено. Сега обаче остана една подробност.В дадения момент съществуват двама напълно идентични хора.С това целта на пътуването не е докрай изпълнена.Все пак пътуване се нарича преместването на един обект от едно в друго място.Следователно първият човек (малко ще е странно да се каже оригинала , понеже копието е 100 процента като него) трябва да умре. За да не стават нещата гротескни и да слагаме умъртвително устройство в камерата в град А ще си позволя да предложа следното:процесът на сканиране всъщност се осъществява чрез разпадане на атомната структура на "оригинала".Така ще получим с един куршум два заека.Решаваме проблема с двата "обекта". Остава само репликанта (тоест "клонинга"). Тъй като той е 100 % верен с "оригинала" следва да се смята , че всъщност сме получили транспортиране на един човек от град А до град Б. Всички мисли които е имал "оригинала" ги има и в "копието". Всичко е вярно доколкото се основава на логиката.НО... Смятам вече всеки е усетил , че има нещо нередно .Нещо поради което вярвам никой разумен човек не би използвал такъв начин на транспорт , въпреки че по всички правила на логиката това си е чисто и просто едно придвижване. Какво обаче се е променило? Защо интуитивно усещаме че нещо не е наред. Първо да си отговорим на един въпрос:може ли да се счита че "копието" не е същият човек като 'оригинала" .Практически това не може да бъде доказано по никакъв начин. (моля без задълбаване от рода на "няма такава идеална технология която да гарантира 100 % идентичност". това е извън темата) След като не може да бъде доказано ,следва да се приеме че "клонингът" е всъщност самият "оригинал". Тогава защо ни се струва че все пак са различни хора? Защото има нещо което не е успяло да се пренесе при транспортирането. Това е душата. Именно защото душата не е материална. Мислите,паметта , характера, емоциите-всичко това е плод на подреждане на неврони в мозъка и може да бъде копирано.Душата обаче е незаменима.Когато "оригиналът " умре в камера А , с него умира и душата му.Тя не може да се репликира понеже няма материален носител. Дори най-развинтената фантазия ,която създава машини на времето не може да си представи дори машина за пренасяне на душа.И аз не мога.Защото човек има неща които знае как могат да се направят но просто няма нужните инструменти за това.А за машина за пренасяне на душа дори няма и бегла идея. Ето нещо към което може да се стремим.Защото ако не след 100 то след 300 години тази машина за която разказах ще бъде възможна ,но как ще пренасяме душа??? И представа си нямам. Редактирано Юли 28, 2007 от dian2n Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dian2n Добавено Юли 30, 2007 Доклад Share Добавено Юли 30, 2007 Нарочно пускам втори отговор за да не се смесва с предния ми писан преди известно време. Досетих се за още нещо на което се натъкнах размишлявайки върху душата. Да си представим един човек.Можем да го наблюдаваме, да го изучаваме да си представяме какво мисли и усеща, но никога не можем да усетим нещата все едно сме в самия него.Такова усещане можем да направим само относно себе си.За другия човек обаче как можем да сме сигурни че той наистина чувства себе си точно така както ние чувстваме нас.При определено положение може да погледнем на всички хора като на едни биологични машини-мислят си че имат усещания, че са индивидуалности и че всичко което усещат им се случва на тях, но това не може ли да е измамно усещане.Откъде сме сигурни ,че всеки човек с изключение на нас изпитва точно това което и ние? Да си представим че успеем да създадем машина с изкуствен мозък който работи досущ като човешкия-може да мисли, да чувства и да усеща. За нас това е една машина, понеже тя си е точно това-сбор от електронни компоненти. Дали обаче машината ще има усещане за самата себе си както ние имаме такова за самите нас ? - ако тя няма такова усещане, тогава защо ние да го имаме? Та нали ние сме също един вид машини-състоим се от точно определени клетки които съставляват нашият мозък и без тях ме бихме могли да мислим.Следва че машината ще има усещане за самата себе си. -ако тя има такова усещане то какво наричаме тогава "душа".Нима машината има душа? Да си представим ,че създадем биологично копие на даден човек.Не го накараме да се РОДИ, а го създадем.Например чрез "сглобяване" на клетки така че да се получи точно копие на човек. След като това е човек следва той да има себеусещане и да се чувства като отделна личност.Следва че трябва да има душа. Тогава как въобще се ражда тази душа? Откъде идва и се влива в човек? Защо и е да го прави? Защо "сглобеният " от нас човек просто не останеше без душа? Душата не е ли всъщност едно голо себеусещане. Къде отива душата когато мозъкът не работи-когато спи? Защо не усещаме времето прекарано в сън? Защото душата е усещане , а усещането при спящ мозък е спряно. А като умрем? Край на душата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Юли 30, 2007 Доклад Share Добавено Юли 30, 2007 Душата не е ли всъщност едно голо себеусещане. Къде отива душата когато мозъкът не работи-когато спи? Защо не усещаме времето прекарано в сън? Защото душата е усещане , а усещането при спящ мозък е спряно. А като умрем? Край на душата. Мозъкът е този, който работи с усещания, възприятия, представи и въображения. А не душата. И мозъкът ти е този, който определя понятието време. Душата няма понятие за време. В нея е заложен принципа на безвремието, на вечността. И няма край! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Септември 5, 2007 Доклад Share Добавено Септември 5, 2007 (edited) Цитат(Силвия СД @ Jul 31 2007, 01:19) Душата няма понятие за време. В нея е заложен принципа на безвремието, на вечността. И няма край! На Лора Душата ми е стон.Душата ми е зов. Защото аз съм птица устремена: на смърт е моята душа ранена, на смърт ранена от любов... Душата ми е стон.Душата ми е зов. Кажете ми:що значат среща и разлъка? И ето аз ви думам: има ад и мъка - и в мъката любов! Миражите са близо - пътят е далек. Учудено засмяна жизнерадост на неведение и алчна младост, на знойна плът и призрак лек... Миражите са близо - пътят е далек: защото тя стои в сияние пред мене, стои,ала не чуе кой зове и стене - тя - плът и призрак лек! П.Яворов Редактирано Септември 5, 2007 от bee_bg Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Октомври 27, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 27, 2007 Душата не е безсмъртна, а още по-малко божествена. За да се осъществи човек тябва да се роди три пъти и да умре два. Някъде там е и душата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Октомври 27, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 27, 2007 Душата не е безсмъртна, а още по-малко божествена. За да се осъществи човек тябва да се роди три пъти и да умре два. Някъде там е и душата. На какво базираш това твое предположение? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Октомври 27, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 27, 2007 Не е предположение, а синтез на общоизвестни окултни истини. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Октомври 27, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 27, 2007 Онова, което мисли мислите ми, гледа през очите ми и слуша през ушите ми. То е нетленно.И е безсмъртно. Просто Е. Дали е душа, не знам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Октомври 27, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 27, 2007 Душата е дълговечна но не и безсмъртна. Тя е лятната дреха на духа в нас. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Октомври 27, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 27, 2007 Не е предположение, а синтез на общоизвестни окултни истини. Би ли ми посочил източниците и авторите, които твърдят че душата не е безсмъртна и божествена, за да разбера по-добре този "синтез на общоизвестни окултни истини"? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Октомври 27, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 27, 2007 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Октомври 27, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 27, 2007 Автори и източници колкото искаш, стига човек да чете много и да се запознава с различните гледни точки. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Октомври 27, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 27, 2007 (edited) Здравейте! Ако Душата е енергия, то тя не може да умре по начина по който си я представяте вие, но в един момент от Творението част от енергията (Душата, Духът) излиза от Себе Си, като Проява и навлиза в Нищото. Там се подлага на разпад, за да може после това отново да премине към синтез - това си е вид презареждане на материята (енергията е също вид материя, макар и в по-фин вид). Като Цяло съвкупността от Дух и Душа не се разпада никога. "Презареждането" става само на части. Ако дори за миг Цялата съвкупност премине към разпад, това би означавало край на това Божие Творение, край на това Битие. А за токава нещо никой няма данни, та дори и Бог Отец - Брахма. За това знае само Бог - Брахман. п.п. Колкото до четенето от външни източници - с подобен метод за добиване на познание същото винаги ще си остане непълно и половинчато - нещо кото чел недочел, разбрал недорозбрал и т.н. Истинското познание е написано вътре в Човека, но за да се "чете" от там е нужно чисто сърце. Ето условието. Редактирано Октомври 27, 2007 от Ники_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ла Горда Добавено Октомври 27, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 27, 2007 (edited) Извинявай приятел, на мен също ми е интересно, аз съм човек отворен за познанието и искам да разбера. Би ли посочил конкретен автор?!? Редактирано Октомври 27, 2007 от Ла Горда Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.