Йордан Анов Добавено Октомври 27, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 27, 2007 (edited) Това винаги ми е било проблем, чета много и сам вадя заключенията си. Нищя и разнищвам, сравнявам, меря и претеглям и накрая режа. Авторите от тук на изток, та чак докато стигнеш до запад са ми помогнали с идеи, мнения и най-вече основа. Четете и търсете. Който пръв намери печели! Редактирано Октомври 27, 2007 от Вендор Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Октомври 27, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 27, 2007 Не е предположение, а синтез на общоизвестни окултни истини. Би ли ми посочил източниците и авторите, които твърдят че душата не е безсмъртна и божествена, за да разбера по-добре този "синтез на общоизвестни окултни истини"? В будизма например няма понятие душа. Древните суфии смятат, че не душата е безсмъртна... За конкретни автори е сложно, ще бъдат необходими и цитати, а тук възможността да ги предложа с източник, и на български език, не е лесно... Аз също вярвам, че онова, което е безсмъртно, не се нарича душа. Но може и да греша. "Винаги има и друга гледна точка." Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Октомври 27, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 27, 2007 За конкретни автори е сложно, ще бъдат необходими и цитати, а тук възможността да ги предложа с източник, и на български език, не е лесно... Аз също вярвам, че онова, което е безсмъртно, не се нарича душа. Но може и да греша. "Винаги има и друга гледна точка." Май имаме финиширал Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Октомври 27, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 27, 2007 А вие какво определение давате за думичката "Душа"? За да се твърди нещо, първо трябва същото да бъде определено. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ла Горда Добавено Октомври 27, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 27, 2007 В будизма например няма понятие душа. Древните суфии смятат, че не душата е безсмъртна... За конкретни автори е сложно, ще бъдат необходими и цитати, а тук възможността да ги предложа с източник, и на български език, не е лесно... Аз също вярвам, че онова, което е безсмъртно, не се нарича душа. Но може и да греша. "Винаги има и друга гледна точка." Да , древните суфии и въобще, мистиците живеят в дълбочината на Духа, а там всички понятия отпадат. Но ние тук все още боравим с тези понятия . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Октомври 27, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 27, 2007 В будизма например няма понятие душа. Древните суфии смятат, че не душата е безсмъртна... За конкретни автори е сложно, ще бъдат необходими и цитати, а тук възможността да ги предложа с източник, и на български език, не е лесно... Аз също вярвам, че онова, което е безсмъртно, не се нарича душа. Но може и да греша. "Винаги има и друга гледна точка." Да , древните суфии и въобще, мистиците живеят в дълбочината на Духа, а там всички понятия отпадат. Но ние тук все още боравим с тези понятия . Но нали затова именно е и общуването - за да обменяме информация. Аз с удоволствие чета. И нищо не отричам. Възможно е дори да променя своята гледна точка. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Октомври 27, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 27, 2007 В будизма например няма понятие душа. Древните суфии смятат, че не душата е безсмъртна... В кой будизъм няма понятие "душа"? И кои са тези древни суфии и колко те са древни? И значи ли, че древността (като цяло) е авторитет и за кого? И всичко, което е безсмъртно е също толкова и смъртно, в това е същността на всеки езотеризъм. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Атлантида Добавено Октомври 27, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 27, 2007 "Този,който вижда Свръхдушата като придружител на индивидуалната душа във всички тела и разбира, че душата и Свръхдушата,които се намират вътре в разрушимото тяло не могат никога да бъдат унищожени, наистина вижда." Бхагавад гита такава,каквато е Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Октомври 27, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 27, 2007 "Този,който вижда Свръхдушата като придружител на индивидуалната душа във всички тела и разбира, че душата и Свръхдушата,които се намират вътре в разрушимото тяло не могат никога да бъдат унищожени, наистина вижда." Бхагавад гита такава,каквато е Това вече приближава до сериозността на разговора. Това вече не е манипулация. Споделям с условие. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Октомври 27, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 27, 2007 (edited) В будизма например няма понятие душа. �”ревните суфии смятат, че не душата е безсмъртна... В кой будизъм няма понятие "душа"? И кои са тези древни суфии и колко те са древни? И значи ли, че древността (като цяло) е авторитет и за кого? И всичко, което е безсмъртно е също толкова и смъртно, в това е същността на всеки езотеризъм. Колко въпроси... Има смущаващи емоции, които ни карат да питаме, а не да се питаме. Последно чух от Лама Оле че няма душа в будизма Древността е авторитет за мен. Съвременните суфии не наричам суфии. За същността на всеки езотеризъм съм съгласна, но ще добавя - движение. Но може и да греша. "Винаги има и друга гледна точка." ... Ето къде слушам понякога... Не съм будист. http://www.diamondway-teachings.org/stream...cookieauthstore Редактирано Октомври 27, 2007 от infinity1305 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Октомври 27, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 27, 2007 (edited) Будизмът е учението за Нищото и за Будизма единствено Нищото е реално. Будизмът е отрицание към Всичкото (включително и отрицание към Душата разбира се) и приемане на Нищото. Буда е устоновил именно това - отрицанието към Всичкото е краят на проблемите за Човека. Така е победил смъртта - като я е приел за/нарекал несъществуваща. Християнството е Цялостното възприемане - женският метод. Будизмът е Цялостното отхвърляне/отрицание - мъжкият метот. Христос е всеобхватен по един начин, дакото Буда е достигнал до същата всеобхватност по противоположния начин. Иисус е победил смъртта, като се е съгласил с нея, възприел я е. Буда я е отрекъл - за него тя била илюзия. Просто това са двата метода водещи до едно и също нещо. Редактирано Октомври 27, 2007 от Ники_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 27, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 27, 2007 Според веданта абсолютно безсмъртен е единствено парабрахман. Но той е несъзнателен. Съзнание може да съществува единствено при взаимодействие между духа и материята. Въпросът е може ли да се приеме съзнанието за вечно при положение, че се проявява само през периодите на проявление и е латентно по време на пралая. Същият отговор ще може да се отнесе и към душата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Октомври 27, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 27, 2007 Онова, което съм видял, а не чел, е че душата има цвят. Толкова възхитително-смайващ и жив, че не е от тази земя. Той се изразява най-силно чрез очите, а се насища със сила от сърцето. Ето защо, според мен, изразът "очите са огледало на човешката душа" не е някаква си там метафора, а буквална и математически точно формулирана истина. Въпросът за себепознанието е всъщност въпрос за способността за усещане и познаване на собствената ни душа, за която се твърди, че е посредник между материята и духа. Не е рядкост човек да не знае от какво се нуждае душата му и да не знае как да й обръща внимание и да се грижи за нея. Най-непоносимата болка е болката на наранената душа. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Октомври 27, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 27, 2007 Какъв консилиум от индолози има тук. Само липсва и Пламен Градинаров да се появи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Октомври 27, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 27, 2007 Онова, което съм видял, а не чел, е че душата има цвят. Толкова възхитително-смайващ и жив, че не е от тази земя. Той се изразява най-силно чрез очите, а се насища със сила от сърцето. Ето защо, според мен, изразът "очите са огледало на човешката душа" не е някаква си там метафора, а буквална и математически точно формулирана истина. Въпросът за себепознанието е всъщност въпрос за способността за усещане и познаване на собствената ни душа, за която се твърди, че е посредник между материята и духа. Не е рядкост човек да не знае от какво се нуждае душата му и да не знае как да й обръща внимание и да се грижи за нея. Най-непоносимата болка е болката на наранената душа. Много точно мнение! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Октомври 27, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 27, 2007 Ники ме изпревари Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Октомври 27, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 27, 2007 Какъв консилиум от индолози има тук. Само липсва и Пламен Градинаров да се появи. Иначе как ще научите нещо? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ла Горда Добавено Октомври 27, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 27, 2007 [quote И всичко, което е безсмъртно е също толкова и смъртно, в това е същността на всеки езотеризъм. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Октомври 27, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 27, 2007 Онова, което съм видял, а не чел, е че душата има цвят. Толкова възхитително-смайващ и жив, че не е от тази земя. Той се изразява най-силно чрез очите, а се насища със сила от сърцето. Ето защо, според мен, изразът "очите са огледало на човешката душа" не е някаква си там метафора, а буквална и математически точно формулирана истина. Въпросът за себепознанието е всъщност въпрос за способността за усещане и познаване на собствената ни душа, за която се твърди, че е посредник между материята и духа. Не е рядкост човек да не знае от какво се нуждае душата му и да не знае как да й обръща внимание и да се грижи за нея. Най-непоносимата болка е болката на наранената душа. Приятелю, омайно красива е човешката душа. С думи не може и не бива да се описва. Очите не са огледало на душата. Огледалото е атрибут на лукавия, огледало на личността е лицето. Очите са прозорци към душата. Истината само там се открива. И светлината, която излиза през тях, е нейното сияние. Но не онази измамлива, лъстива, остра светлина, която заслепява и замъглява погледа. А тихата и мека, едва доловимата, която гали нежно и стопля. Влюбена съм в човешката душа. Когато се взра в зениците на човек, ме завихрят спирали и потъвам дълбоко там. Неизразимо е. Душата е божествената ни същност. Тя е ненаранима, приятелю. Нечисти ръце там не достигат. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Октомври 27, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 27, 2007 (edited) Онова, което съм видял, а не чел, е че душата има цвят. Толкова възхитително-смайващ и жив, че не е от тази земя. Той се изразява най-силно чрез очите, а се насища със сила от сърцето. Ето защо, според мен, изразът "очите са огледало на човешката душа" не е някаква си там метафора, а буквална и математически точно формулирана истина. Въпросът за себепознанието е всъщност въпрос за способността за усещане и познаване на собствената ни душа, за която се твърди, че е посредник между материята и духа. Не е рядкост човек да не знае от какво се нуждае душата му и да не знае как да й обръща внимание и да се грижи за нея. Най-непоносимата болка е болката на наранената душа. Приятелю, омайно красива е човешката душа. С думи не може и не бива да се описва. Очите не са огледало на душата. Огледалото е атрибут на лукавия, огледало на личността е лицето. Очите са прозорци към душата. Истината само там се открива. И светлината, която излиза през тях, е нейното сияние. Но не онази измамлива, лъстива, остра светлина, която заслепява и замъглява погледа. А тихата и мека, едва доловимата, която гали нежно и стопля. Влюбена съм в човешката душа. Когато се взра в зениците на човек, ме завихрят спирали и потъвам дълбоко там. Неизразимо е. Душата е божествената ни същност. Тя е ненаранима, приятелю. Нечисти ръце там не достигат. Здравей Силве! А очите на кой са атрибут? На кой свят принадлежат? Очите са огледала (по устройство) и се съмнявам, че точно на теб е нужно това да бъде обяснено. Поздрави! п.п. Кой е лукавия - умът. Мисля, че тук имаш в предвид "Луциферов принцип", за който не въднъж е споменавал Кристиян и не само той разбира се. Редактирано Октомври 27, 2007 от Ники_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Октомври 27, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 27, 2007 Онова, което съм видял, а не чел, е че душата има цвят. Толкова възхитително-смайващ и жив, че не е от тази земя. Той се изразява най-силно чрез очите, а се насища със сила от сърцето. Ето защо, според мен, изразът "очите са огледало на човешката душа" не е някаква си там метафора, а буквална и математически точно формулирана истина. Въпросът за себепознанието е всъщност въпрос за способността за усещане и познаване на собствената ни душа, за която се твърди, че е посредник между материята и духа. Не е рядкост човек да не знае от какво се нуждае душата му и да не знае как да й обръща внимание и да се грижи за нея. Най-непоносимата болка е болката на наранената душа. Приятелю, омайно красива е човешката душа. С думи не може и не бива да се описва. Очите не са огледало на душата. Огледалото е атрибут на лукавия, огледало на личността е лицето. Очите са прозорци към душата. Истината само там се открива. И светлината, която излиза през тях, е нейното сияние. Но не онази измамлива, лъстива, остра светлина, която заслепява и замъглява погледа. А тихата и мека, едва доловимата, която гали нежно и стопля. Влюбена съм в човешката душа. Когато се взра в зениците на човек, ме завихрят спирали и потъвам дълбоко там. Неизразимо е. Душата е божествената ни същност. Тя е ненаранима, приятелю. Нечисти ръце там не достигат. Силвия, днес е ден за размисъл и ще отложим спора за друг път. Не искам изборите да пострадат. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ла Горда Добавено Октомври 27, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 27, 2007 Много красиви изказвания и от двама ви . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Атлантида Добавено Октомври 27, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 27, 2007 Преди няколко дена докато мислех по тематата имах една синхроничност. Отварям една книжка с мисли и попадам на раздела Душа. Ето няколко мисли от там: "Единственото нещо, което е ценно в човека, това е неговата душа... Ако вие не можете да обичате душата си, тогава как ще можете да обичате другите хора? Кое може да обичате в другит хора? Душата. А пък всичко друго, което обичате в човека, то е все едно да обичате дрехите му. Под думата "душа " аз разбирам онова, което си ти, човекът. Що е душата? То е човекът в своята същина, която не може да умре. И онзи, който не вярва, след като умре ще види, че не умира.... Душата принадлежи на висшите светове, за които понятие нямаме. С нищо не може да бъде премерена и видяна. Някои пита има ли душа човек, или не. Душата е която чувства, която съзнава. Ако няамш душа, ти не можеш да живееш. Само че тази душа се разлиачава. Има душа по-малка, по-голяма, по-напреднала, по-ненапреднала. Всяка душа в света има своя мисия. Вие седите и питате защо сте се родили. Щом си роден, ти имаш една малка мисия. Всеки ден ти трябва да извършваш нещо за цялото човечество. Ти си човекът, който трябва да изпрати на човечеството една малка мисъл, едно малко чувство, една малка постъпка... Никой не може да измести душата от пътя, в който Бог я е поставил. Пътят на всяка душа е строго очертан и никой не е в сила да я измести от него. Като казваме че хората взаимно си влияят, това се отнася до техния физически път, но не и до пътя на душата. Душите са в ръцете на Бога, а не в ръцете на ангелите или пък в човешки ръце. ... Що се отнася до човешката душа, имайте предвид следното: никоя сила в света не е в състояние да превърне душата във въглен. Тя за вечни времена си остава един скъпоценен камък в небесното царство. Тя е излязла от Божественото Дихание. Туй трябва да считате като закон. Чистата душа не може да се опорочи, тя всякога е чиста. Помнете това, дръжте тази мисъл в себе си, за да не се обезсърчавате! Дойдете до някое противоречие кажете: "Моята душа е чиста. Ако аз се опетних, то е външно, не се отнася до душата." Следователно ще мислите, че погрешката ви е в постъпката, а не че вашата душа е станала по-добра или лоша. Аз мога да ви кажа, че някой път сте постъпили разумнно, а някой път неразумно, но то не се отнася до вашата душа. Тялото е една къща на човешката душа в духовния живот... Душата е съществувала преди тялото. Душите създават телата, но телата не могат да създадат души. Когато нашата душа е свързана с Бога, тя притежава природни сили и може да лекува рани, от които страда съвременното общество. В никакъв случай няма да жертваш висшите интереси на своята душа за благото на тоя свят." източник: Енцикплопедичен речник (с мисли от Беинса Дуно), изд Астрала, 2002, ISBN 954-562-078-1; раздел Душата, стр. 184-191 Повтарям изцяло постинга, отразяващ идеално моите лични представи и изводи по въпроса "дефиниция на душата" Не виждам какво мога да добавя или променя. Ники_ и xameleona,напълно се присъединявам към вас за мнението на aorhama . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Октомври 27, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 27, 2007 "Душата е една възможност" Георгий Гурджиев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Октомври 27, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 27, 2007 Онова, което съм видял, а не чел, е че душата има цвят. Толкова възхитително-смайващ и жив, че не е от тази земя. Той се изразява най-силно чрез очите, а се насища със сила от сърцето. Ето защо, според мен, изразът "очите са огледало на човешката душа" не е някаква си там метафора, а буквална и математически точно формулирана истина. Въпросът за себепознанието е всъщност въпрос за способността за усещане и познаване на собствената ни душа, за която се твърди, че е посредник между материята и духа. Не е рядкост човек да не знае от какво се нуждае душата му и да не знае как да й обръща внимание и да се грижи за нея. Най-непоносимата болка е болката на наранената душа. Приятелю, омайно красива е човешката душа. С думи не може и не бива да се описва. Очите не са огледало на душата. Огледалото е атрибут на лукавия, огледало на личността е лицето. Очите са прозорци към душата. Истината само там се открива. И светлината, която излиза през тях, е нейното сияние. Но не онази измамлива, лъстива, остра светлина, която заслепява и замъглява погледа. А тихата и мека, едва доловимата, която гали нежно и стопля. Влюбена съм в човешката душа. Когато се взра в зениците на човек, ме завихрят спирали и потъвам дълбоко там. Неизразимо е. Душата е божествената ни същност. Тя е ненаранима, приятелю. Нечисти ръце там не достигат. Здравей Силве! А очите на кой са атрибут? На кой свят принадлежат? Очите са огледала (по устройство) и се съмнявам, че точно на теб е нужно това да бъде обяснено. Поздрави! п.п. Кой е лукавия - умът. Мисля, че тук имаш в предвид "Луциферов принцип", за който не въднъж е споменавал Кристиян и не само той разбира се. Мило момче, с очите си гледаш, а не виждаш. Огледала не са очите, че никаква светлина не биха пропуснали зад себе си, стъкла са и си имат лещи, пречупващи пречупени светлини. Със стъклени очи гледаме още и с глинени уши слушаме, а търсим това, което никога няма да видим и чуем с тях. Бог с Вас! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.