49. Ръцете на любовта

[Розалина]

Молитвен наряд за начало :

В начало бе Словото- песен

Добрата молитва

49. Беседа: -Ръцете на любовта

8-ма гл. от Евангелието на Йоана

Молитвен наряд за край:

Господнята молитва

Да се прослави Бог... - формула

Човек се нуждае от право разбиране. Щом е така, не се заблуждавайте да мислите, че Царството Божие ще дойде още днес, когато не сте подготвени. То и днес е на земята, но за готовите. Обаче, ако хората още продължават да се убиват, да колят агнета и кокошки, те са далеч от Царството Божие. Да живееш в Царството Божие, това значи да изпълняваш волята Божия. Колцина от вас сте готови да изпълните волята Божия в пълния смисъл на думата?

На земята щастието се обуславя от някакъв обект: една ценна книга, една къща, едно дете, един приятел, един ваш възлюбен. Обаче всичко това лесно може да ви се отнеме. Докато възлагате щастието си върху тези обекти и докато разчитате на тях, всякога може да ги изгубите. Ето защо, докато сте на земята, вие трябва да имате само един приятел. Това е по отношение на Бога. Да имате много приятели, това значи да имате много богове. -Не, един Бог ще имате, а много приятели. Нека всички хора ви бъдат приятели – братя и сестри. Казваш: Искам да имам само един приятел. – Ти си на крив път. Ако имаш много приятели, все един от тях ще ти помогне. Казано е: "Направете си неприятели от неправдата". Значи, един Бог, много приятели. Един Бог, много братя и сестри. Единият Бог е над всички. Той може да ни свърже, да ни обедини.

Мислете право, за да разберете нещата правилно. Иначе ще изпаднете в положението на онези, които помнят повече хората, причинил им зло, а малко помнят хората, които им правят добро. Щом помниш хората, които ти правят зло, ти не ги познаваш. Изкуство е да познаваш човека, който ти прави добро. Пътят ни към Бога е път на страдания. Така обаче ще Го познаете. Ще с научите да оценявате това, което бог ви дава, както и това, от което ви лишава. Страданията са път на освобождение. Натоварен си, Бог те среща и те разтоварва. – Как? – Чрез страдания. Като те разтоварват, ти страдаш и не съзнаваш, че те освобождават от това, което те спъва.

33. Утринно Слово от Учителя, държано на 28 май 1933 г., София – Изгрев.

[Слънчева]

Благодаря за прекрасната беседа!

От прочетената глава можем да извадим заключението, че Царството Божие не може да дойде при сегашните условия на живота. И наистина, каквото мисли човек днес, нищо не може да постигне. Ето, от две хиляди години се проповядва Христовото учение, но не се е приложило. Христос казва: "Аз не съм от този свят". Хората се питат: Как е възможно Христос да основе своето Царство на земята, щом не е от този свят? Според мене, сегашният свят трябва да си замине, за да дойде Царството Божие на земята. Въпреки това хората искат още сега да бъдат щастливи. Колкото червеят, който рови в земята, може да бъде щастлив, толкова и човек ще бъде щастлив. Колкото къртицата е щастлива, толкова и човек ще бъде щастлив.

Като изучавам хората, чудя се на тяхното невежество. Те говорят за ангелите, а са далеч от тях. Време е нужно, докато дойдат до ангелите. Хлябът е в пещта, но време е нужно докато се опече. Сега и вие се печете в огъня на страданията, за да станете хляб. Хлябът е ценен, когато е добре опечен. Неопеченият хляб е за низшите същества, но не и за човека. Разбраното Слово Божие е за човека, а неразбраното – за по-нискостоящите от него. Питате: Защо светът е направен така? – Как трябва да е направен? Такъв въпрос не може да се зададе. Да зададеш този въпрос, това значи да си готов сам да си отговориш. Питаш: Защо еди-коя си майка е изоставила детето си? – Та коя майка не е изоставила детето си? Виждате едно гнездо с малки птиченца, без майка си. Те църкат, викат майка си. – Къде е майка им? – Отишла е да им търси храна. Като им донесе, те ще престанат да църкат. И хората църкат като птиченцата. Какво лошо има в това, че и хората църкат? Според някои страданията са зло за човечеството. Христос, Син Божи, най-светлата личност в света, мина през такива големи страдания, а вие, обикновените хора, не искате да страдате. Той, Който не трябваше да страда, мина през страданията, а вие, които неизбежно трябва да страдате, искате да ги избегнете. Страшни са страданията на хората, защото не ги разбират. Разбраното страдание е благословение, а неразбраното – мъчение. Същото се отнася и за радостта. Постигнатата радост е благословение, а непостигнатата – мъчение....

...Който прави зло, може да прави и добро. Вълкът, като иска да прави добро на своите вълчета, непременно ще направи зло на агънцата. Обаче, ако вълкът се откаже да прави зло на агънцата, ще направи зло на своите вълчета. Питате: Защо Бог направи вълците? – Бог не е направил вълците. Това е все едно да питате защо Бог направи мишката, която гризе, или защо Господ направи вилицата, с която бодеш. Всичко, което пакости и прави зло, е човешко изобретение. Бог ли е виновен, че двама души се карат и бият? Когато братята и сестрите се обичат, това се дължи на Бога, а когато не се обичат, това е човешка работа. Доброто иде от Бога, а злото – от дявола. Под "дявол" разбирам глупавия, неразумен човек, който се отказва да изпълни волята Божия. Има два вида хора: едните доброволно изпълняват волята Божия, а другите не я изпълняват. Първите наричаме добри хора, светии, ангели, а вторите – лоши хора, злосторници, грешници. Те всякога вършат своята воля. Те са роби на дявола. Не мислете, че всички хора са от Бога родени, че са чада Божии. Чадо Божие е само онзи, който върши волята Божия. В който момент вършиш волята Божия, ти си Негово чадо. Щом измениш желанието си, не вършиш вече волята на Бога, ти си под влиянието на дявола. Значи моментът определя твоето място, дали си горе, или долу...

Примерът с момата и светията е показателен. И днес свещениците анатемосват хубавата жена, защото техните мисли са криви. Ако имаме сили, т. е. чисти мисли няма да се изкушим от някой, който е дошъл за помощ. В друга беседа тези дни срещнах, че не плътта ни /тялото/ е греховна, а нашите чувства и помисли. Така е...

И тъй, за да бъдете силни, вие трябва да се самоанализирате. Не е въпрос човек да се самоосъжда, нито да констатира фактите. Казваш за някого, че е черен. – Това не е знание. Има смисъл да кажеш на човека, че е черен, ако можеш да го избелиш. Лесно е да направиш бялото черно, но колцина владеят изкуството да избелят черния плат? Може би съвременната химия да е дошла до изкуството да превръща черното в бяло, но за това се изискват специални условия. Черният цвят е ограничен, тъмнина без светлина, при която човек не може да мисли правилно. Когато човек не може да разреши един въпрос правилно, това показва, че отсъства онази светлина, носителка на великата Божия мисъл. И чувствата не могат да се проявят без светлина. И постъпките не се проявяват без светлина.

Какъв извод може да направите от този пример? Колко години е работил светията върху себе си? – Цели 30 години. Той се запитал защо младата мома дошла да го безпокои. Според мене, светията трябваше да каже на момата: Не стой срещу мене, но обърни се и ти към господа и се моли. момата се обърнала с гръб към Господа, а с лице към светията. Тази мома имала нещо нечисто в себе си. Чиста мома е онази, която се обръща с лице към Бога, а с гръб към човека. Права мисъл ли е тази, която ви гледа като красивата мома? Онази мисъл, която е насочена във Великия Център на живота, е права. Вие не знаете къде всъщност е грешката – в момата, или в светията. Вие не знаете защо момата е дошла при светията. Тя била от високо произхождение. Обикнала един млад красив момък, който я напуснал. Като го търсела тук-там, най-после тя дошла при светията да се помоли за нея, да намери възлюбления й. Светията не знаел как да й помогне. Момата го гледала, очаквала помощ от него. В случая светията не разбрал истинското положение на момата. Той си помислил, че тя търси мъж, но тълкуването му било криво. Под "мъж" аз разбирам правата мисъл, която определя пътя на човека. Като го гледала, младата мома искала да каже на светията: Само ти можеш да ме упътиш. Кажи ми какво да правя. Той обърнал гърба си към момата, но само физически. Мисълта му била заета от нея. Светията трябваше да се моли гласно, и тя да чува молитвата му. Така той щеше да бъде свободен и да разбере страданието на момата.

Сегашните хора се заблуждават от външните положения, както се заблудил светията. Някой тъжи, страда, обезсмислил живота си и търси причината вън от себе си. Единствената причина е във вътрешното неразбиране на човека. Трябва ли да ви съблазнява красотата, която е образ на истината? След като се помолил, светията се свързал с разумния свят, отдето получил следния отговор: Остави своята молитва настрана и свърши работата на момата. Няма защо да се молиш за себе си. Бог е в красивата мома, помогни й да се просвети. И момата разбира, че като страда, Бог е в нея. Следователно, за да не те изкушава младата мома, обърни погледа си навътре. Колкото и да викаш отвън, Бог няма да ти отговори.

Помни: Ти можеш да живееш добре, ако имаш вяра и надежда. Те са двете ръце на любовта. – Що е вярата? Що е надеждата? – Те са двете ръце на любовта. Дето е любовта, там са и двете й ръце – вярата и надеждата. Дето са ръцете, там е и любовта. Не делете вярата от любовта. Не делете надеждата от любовта. Дето е Вярата, там е и Любовта; дето е Любовта, там е и Вярата. Тя е ръката, която помага на ума. Надеждата е ръката, която помага на сърцето. А Любовта е родила човешката душа. Тя помага на човешкия дух.

Проявената Любов на Духа, проявената мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота.

Ръцете на Любовта Редактирано Ноември 5, 2011 от Слънчева