Животът....

[Severus]

Здравейте Поздравления на хората, които участват активно тук, има много хубави теми!

Ето я и моята история...

Няма да се задълбавам в миналото, всеки си има своите добри и лоши моменти.И ето това лято се озовах в Америка-на бригааада, отивам аз с усмивка на лицето да си бича айляк като спасител, нали формулата е универсална - положителното мислене и действието водят до добри резултати (уж) Пък аз винаги съм имал едно нещо, което много ме гложди отвътре - чета Дънов, Мегре тн. от малък, из нашата красива Рила доста съм повървял, дет се вика изградил съм си някаква визия за света и хората, кое е лошо и кое е добро.... но за 21години никога не съм имал сериозна връзка.

И ето ме мен в квартирата, запознавам се с нови хора, работата започва, всяка сутрин ставам за изгрева, опитвам се да се радвам на всичко. Освен това работя с най-красивото момиче по цял ден сме заедно, говорим си и имаме много общии неща. Като изключим малката подробност, че тя е с приятеля си, с когото ходят от 2 години, че е от друга държава... всичко останало е супер. Обаче аз го приемах това,бях готов да си остана с приятелството ...до момента, в който не ме целуна, до момента в който не започна да става рано всяка сутрин за да може да имаме тези кратки минути които не мога да забравя сега. Не знам дали още от началото беше игра за нея, не знам кога започнахме да изтискваме всяка възможна минута да сме заедно, не знам кога се забърках толкова навътре.Помня когато един от свободните ни дни (разбира се само на мен и нея....) ми каза, че трябва да сме само приятели, каза ми за пореден път, че не може да скъса с него, защото имат общи билети за почивка преди връщането, защото са дошли заедно.Аз отдавна и бях предложил да дойде с мен другата година... той знаеше за предложението...Всичко стана много сложно.Преместиха ме да работя сам.Виждах ги как се карат понякога и не можех да се намеся, после се сдобряваха, всяка вечер си лягаше при него в стаята, а аз стоях сам и се чудех какво да направя за да е по-добре за нея. Опитах се да говоря с нея, обясних и всичко, казах и че съм готов да остана и да запиша да учим нещо заедно, исках само и единствено ясен отговор от нея, а тя заплака и ме целуна....

Винаги е била на първо място откакто я срещнах - никога не съм я упрекнал докато ги гледах заедно на всеки купон и умирах. И тъкмо когато си мислех, че съм я загубил в най-дългия период на пълен игнор и незаинтересованост от нейна страна (вече и беше забранено да говори с мен) тя дойде и пак ме целуна...просто така ???, каза ми че не спирала да мисли за мен. И после нещата започнаха да се повтарят.Най-лесната и приятна работа се превърна в кошмар- мисълта за нея ме побъркваше по цял ден.Към края тя ми се обади на басейна в който работих,говорихме, плакахме, смяхме се ...И ето, че дойде време да си ходим, аз толкова го чаках този момент, мислех си че като се прибера и всичко ще отмине ) И ето на летището си проверявам имеила и познайте кой ми е писал.И аз повярвах отново, казах и че ще направя всичко за да сме заедно, поканих я да дойде възможно най-скоро в БГ, говорихме. В крайна сметка след няколко дни надежди бях блокиран от всякъде без обяснение.Намерих и телефона, обадих се и ми каза, че имала проблеми, че вече не сме в Америка а там всичко било различно.Каза ми, че мен ме харесва ....а него го обича, че не може да живее без него Каза ми, че се надява, че ще и простя някой ден. И толкова. Изтри ме от контактите си, изтри ме от живота си и продължи, само че аз не можах. Пих, пуших, лежах и се молех сърцето ми да спре ) нищо не помогна. Минаха месеци, а аз си лягам и заспивам с мисълта за нея, вече нямам желание за нищо, мързелувам по цял ден, не ходя на лекции, не работя. Няма да я притеснявам и да и досаждам, тя не ми е длъжна за нищо, а и нали най-важното беше тя да е щастлива (толкова пъти и го повторих..)

"Да не виниш за всичко някой друг, Да не превръщаш обичта във бреме." е казал поетът )

Обаче така като си седя, като си слушам моята музика усещам как всичко, в което съм вярвал умира. На местото на всичките ми мечти, сега има една празнина.Не мога да си простя, че допуснах да изгубя всичко в момент, в който изглеждаше, че нещата се нареждат. Бях убеден, че всеки заслужава това, което получава...обаче това ми идва малко в повече.Спя по цял ден, нямам енергия за нищо. Явно в нашето красиво съвремие прогресират материалистите, хората не вярват в невидимото, а приоритет навсякъде са парите и колите. ) И ако за да те приемат нормално и да ти се радват, трябва да си облечен с ризка и да късаш салфетки в чалга клубовете така да бъде. Утре си режа косата, забравям за всичко и всеки и започвам на чисто....

[Inatari]

Ех, Severus, направо ме боли сърцето, като ти чета писанията, най- вече защото виждам, че си напълно искрен в историята си.

Хахаха, какво да ти кажа освен, че не бива да мислиш,че това което си ти,идеалите ти, ценностите ти не значат нищо на този свят.

Не значат истински за този човек/обекта на твоята любов/.

Напротив, ето това е урокът в цялата работа, ти сам на себе си трябва да докажеш,че тези идеали работят за теб.

Че на практика ти живееш в реалността на своите разбирания, не само на теория, четейки.

А иначе да, отрежи си косата, започни на чисто, но по дяволите не ходи в чалга клубове,хахах/това последното съвсем сериозно ти го казвам/.

Тоталната промяна във вътрешния свят не се случва за един ден, запомни това, ще са ти нужни месеци, за да поемеш в нова посока.

Но това, което си ти, дори това, което си изживял с това момиче е красиво, все пак.

Щом сте плакали и сте се смяли заедно,какво повече.Приеми го като един горчиво- сладък опит в любовта и живота и дай нататък.

Ще видиш,че ще последват други много по- вълнуващи и зрели отношения в живота ти.

Помисли за плановете си, какво искаш да правиш и да бъдеш следващите 5 години, след това 10, 15, как си се представяш изобщо ?

И тогава ще блесне един отговор на всичките ти вътрешни тревоги, който ще формулираш самият ти.

Редактирано Ноември 2, 2011 от Inatari

[Диляна Колева]

... но за 21години никога не съм имал сериозна връзка.

..................... малката подробност, че тя е с приятеля си, с когото ходят от 2 години

Привет , много добър начин на пресъздаване на историята...... и много искрено.

История с известен край, заради двата факта, които съм цитирала по- горе

Най- изтъркана фраза на света в случая върши най- голяма работа - " Времето лекува" и " Очи които не се виждат се забравят"

Първата силно светеща сигнална лампа в женската психика - сигурността.

Прекрасен летен флирт, красив като лятото, нежен като него и кратък също като него.

Не са много жените, които биха прекратили с лека ръка 2 годишна връзка с човек, когото обичат заради летен флирт.

Границите, които имате двамата са различни.

Една обвързана жена има различни граници от тези на един необвързан млад мъж.

Симпатия, последвана от закачка, преминала в лек флирт, развил се в желание.

Само че, ако ти нямаш граници и можеш да се отдадеш изцяло, за нея има сериозна бариера и този флирт си остава просто флирт, раздвижил адреналина, погъделичкал самочувствието...... и осъзнавайки, че е предизвикала чувства прави опити за извинение, дори не толкова заради теб, колкото заради себе си.

Приеми го като нещо красиво, което е имало начало и край.

Познавам мъже, които дори на 40-45 години с голяма страст разказват за неосъществени желания към жени от летните им преживявания. Тези жени са останали като нереални, идеализирани образи, обекти на копнеж.

Бъди сигурен, че ако трябваше да прекараш живота си с това момиче, нещата щяха да се развият по друг начин или ще бъдеш приятно изненадан от съдбата.......... , но не разчитай много на това

Редактирано Ноември 3, 2011 от didi_ts

[Мария-София]

Северус,много си сладък.Във всеки от нас има по едно разбито от друг човек сърце

Мога да ти помогна истински и в реално време с хомеопатия.Ако решиш да оставиш случая в миналото и да започнеш живота си отново,без да де превръщаш в чалгаджия и да останеш прекрасното момче което си,пиши ми на лични.

Редактирано Ноември 3, 2011 от Мария-София

[Winterfire]

Доста позната история, явно на всички ни са се случвали такива работи.

И аз на тая възраст имах подобни разочарования които наистина могат да ти съсипят живота.

От тогава въобще нямам желание дори да опитам с друго момиче(ако осетя че някое момиче има интерес към мене просто бягам, за инициатива от моя страна да не говорим), всякаш ме е страх че пак аз ще съм прецакания......

Женомразец не съм в никакъв случай нито пък съм сърдит на женския род(когато ме зарязаха не бях ядосан а просто разочарован), жените са прекрасни : ) , просто явно инстинкта ми за самосъхранение надделява, пък до кога ще карам така.....никаква идея нямам.

[Диляна Колева]

Това не е инстинкт за самосъхранение, а психичен защитен механизам, който трябва да преработиш.

Често се случва, не само при несполучливи емоционални връзки, но и при друг вид травмиращи преживявания.

[Winterfire]

Има логика да. А може би не ме е травмирало толкова самото преживяване, а съм разбрал как седят нещата. Жените очакват мъж който да ги командва и да ги води. Аз не обичам да командвам и да се налагам на никого, а още по-малко обичам някои мен да ме командва. Жената когато усети че мъжа се държи добре и не се налага започва тя да се налага и тогава става страшно, навлиза се в ситуацията:

"Пази боже сляпо да прогледне"

Така че някак си знам какво ще стане преди въобще нещата да са се развили.

Така седят поне нещата с Българките, общувал съм с няколко азиатки и там нещата са различни, направо не разбирам как толкова си пасваме като сме от различни континенти. Ако се държиш добре после няма да съжаляваш за това и никога няма да се опитат да те командват(много различно мислене имат- доста лишено от властова невроза), много са добрички а и сладки, е повечето не изглеждат добре, с много заоблено лице : ) , но пък някои изглеждат наистина уникално, като куклички, а и те си падат бая по бялата раса, като опиша че съм 191 см, 76 кг и със сини очи и пратя някоя снимчица много се кефят : )

Ако бях в Китай сигурно да съм се оженил вече.