Искам да спася брака си! Порно и мастурбация зависимост в мъжа ми!

[Норма Джейн]

Здравейте,

Пиша ви относно съпруга си. С него сме женени от 12 години, имаме прекрасни деца. Проблемите започнаха още в началото на брака ни. Още в първите месеци усетих, че нещо със секса между нас не е наред.Започнахме да правим сравнително рядко секс, който с годините става все по-рядко. Първоначално потърсих причината в себе си, защото липсата на интерес на съпруга ми към мен ме измъчваше много. Стараех се да изглеждам привлекателна за него, да върна нещата така, както бяха точно преди да се оженим...Но нещата просто не се получаваха. Започнах да търся друга жена, с която евентуално се среща. Абсолютно нищо не открих по този въпрос и до ден-днешен /вече 12 години/....Но открих друго: съпруга ми през нощта, докато ние спим, гледаше порно и мастурбираше.Когато разбрах това, бях като потресена. Не ме питайте как изобщо разбрах….За тези 12 години се превърнах в истински експерт по намиране на „улики” J или в „нещотърсач”, както казва Пипи Дългото чорапче. Не можех да повярвам, че мъжа ми ме заменяше с порно-филмчета...Последва скандал, заплаших го, че ще го напусна и известно време спяхме разделени в отделни стаи. После оправихме отношенията си и той ми обеща, че това повече няма да се случи....Само че това продължаваше да се случва отново и отново вече 12 години.....

Намирала съм и касети, и дискове, и порно, което е теглил от интернет, толкова много пъти, че вече дори не съм в състояние да изброя всички случаи.....Криеше ги на невероятни места, а мен ме засипваше с купчина лъжи всеки път, когато нещо намерех или разберях…..Обяснявах му как се чувствах, че всичко това ме наранява много, че смачква самочувствието ми, че сексуалният ни живот вече е замрял, че секса е важен за брака ни, но не можах да се преборя с порно-индустрията....Тя винаги присъстваше като трета страна в брака ни.

Той всеки път обещаваше, че това е за последно, но то не беше за последно....Просто ставаше по-изобретателен да се крие от мен, да ме гледа в очите и да ме лъже, без да го е грижа какво ми причинява. И така 12 години....Имам чувството, че не съзнаваше точно как ми се отразява това на мен, беше с притъпена чувствителност относно емоциите на другите около него…..Всичко това отвори пропаст между нас и подкопа доверието, което му имах в началото….След всичките тези лъжи през годините, дори не зная как бих могла да се науча да му вярвам отново.

Брака ни върви към пълен провал, но той като че ли не си дава сметка за това. Винаги омаловажава това, което се случва, отрича тотално, че има някакъв проблем въобще и ме изкарва едва ли не параноична.

Преди седмица за пореден път разбрах, че през деня е се е връщал от работа и е гледал порно.... Това ме убеди окончателно, че съпруга ми има зависимост към порнографията и мастурбацията....Възникна поредния скандал....Той отричаше изобщо да се е прибирал специално заради това вкъщи и че това едва ли не се е случило случайно. Само че аз имам горчив опит какво точно се случва и отново съм в безизходица. Пак започнахме да спим разделени.... Обясних му, че вече съм на предела и не издържам повече - искам да имам нормален живот и ще се разведа с него. Така поне ще ми спести лъжите си, защото отдавна не вярвам на обещанията му.....

Няколко дни след този конфликт, той отново е гледал порно……Оказа се, че въпреки конфликта, който имахме, въпреки, че му казах, че този път ще го напусна и ще се разведем, въпреки, че отново спим разделени.....той отново е гледал порно....Същото порно филмче, заради което спи в другата стая.....Разбрах, че той просто не може да контролира тази ситуация, че тези неща ще се случват винаги и винаги при него и това никога няма да спре.......

Казах му, че в крайна сметка трябва да направи своя избор, защото този абсурд не може да продължава повече. На едната страна на везната стоя аз и децата, на другата страна – порното и самотните му занимания……От него зависи в чия полза ще се наклони везната. Разбира се, реших да му дам време да направи избора си.

И така.....започнах да търся и намерих в интернет доста материали по този въпрос и бях доста впечатлена....Всъщност тези постове и статии по темата отговаряха на много мои въпроси - защо съпруга ми е така неуверен, плах, защо няма амбиции да постигне нещо повече в живота от настоящето, защо не расте професионално нагоре и т.н. Неща, които изобщо не съм предполагала, че могат да имат някаква връзка със случващото се, но всичко описано съвпада напълно със съпруга ми. Извиках го и му прочетох всички материали, които бях открила.....Той ме слушаше много внимателно през цялото време. Може би тези материали наистина убедиха и него, че нещо много сериозно се случва, защото, когато приключих с четенето, той за пръв път от 12 години насам си призна, че действително има проблем.. После той ми обеща, че ще изтръгне този проблем "от корен" напълно....и ще го направи сам. Само че от всичко, което прочетох, останах с убеждението, че човек не може да се справи с това сам. Тази зависимост се сравнява с хероиновата зависимост, което означава, че ще бъде много трудна борба.....Просто не зная какво да правя! Не зная дали ще има силите и решителността да се справи с проблема сам.

Това ме накара да пиша в този форум....Бих искала да му помогна. Дори и да си тръгна утре от него /ако нещата не се променят/, поне да живея в мир със себе си и да зная, че съм опитала всичко, за да му помогна да стане пълноценен човек, както и че съм направила всичко, за да спася брака си. Смятам, че можете да ми дадете ценни съвети, които да ми бъдат полезни.

Благодаря!

[Орлин Баев]

Здравейте!

Много тъжна история. И твърде разпространена!

Той вече много пъти ви е обещавал, че ще се справи сам, пробвал е, вероятно е издържал по няколко дни или седмица, но отново се е хлъзгал по наклонената плоскост на страстта, заливаща каквито и да е аргументи на разума! В миналото народопсихологията е наричала зависимото поведение обсебеност, завладяване... И наистина, сякаш в подсъзнанието на човека, манипулиран от зависимостта си, е проникнал един метафоричен зловреден дух, програма. Програма, наситена с много лъжи, обещаващи щастие, сила и омнипотентност, радост и блаженство. Лъжи тихо нашепващи сладки илюзии за могъщество, енергия и страст. Лъжи всъщност отнемащи силата, страстта за живот, щастието от живота, амбицията. Лъжи, подрязващи мъжкия заряд из основи периодично. С такъв поддържан на ниско ниво психоенергиен плам остава енергия единствено за още зависимо поведение. То за малко изсмуква биохимични и невроенергетични резерви, сякаш залива едва мъждукащ огън с бензин... Но след приключване на обсебения обир на вътрешни ресурси, когнитивната и афективна хазна остава празна, с липсваща светлина, сила и обич! Затова пък на нейно място заживява тъмнината на безинициативността, страха, нерешителността, защитното лесно дразнене и гняв. Остават сенките на болезнената застиналост, отбягване на трудностите, които сега плашат... Обсебеният от порно и мастурбация зависим бива обгърнат от един фантазен мехур от въображение, но за реално общуване с жени сили не остават. Не остава и смелост за това! Желание има, но силата на желанието е периодично изразходвана за подхранване на фантазния балон.

Порното наистина е дрога за мъжкия мозък. Гените на мъжа искат да се предават на колкото се може повече самки, без оглед морал и социални бариери. При гледането на порно чрез визуални стимули сигналите, получавани от подсъзнанието са: "самки, още и още, много, млади и невероятно красиви и подходящи за предаване на гените ми!" Подсъзнанието е нелогично - само след десетина минути гледане цялостната когниция на мъжа се срива в допира си с реалността. При изпълнението на навика си, порно зависимият е ръководен от подсъзнанието си, което през това време е силно убедено, че е в контакт с реални жени. Както и да звучи, това е прекогнитивен механизъм и при мастурбацията подсъзнанието буквално залива рационалната и съзнателна връзка с реалността и кара човека в тези мигове да вярва, че е в контакт с истинските жени и секс, а не само с техни образи... Подсъзнателният мъжки мозък не може да направи разликата между реалността на живите образи, подкрепени със звук и реалността на актуалното общуване с жени и сексуалност!

С горното само разсъждавам и се чудя в какъв свят живеем - как развратът опошлява Любовта, как грубото чукане и бройки заместват красотата на любовното сливане, което обхваща и душите и телата! Жените масово са станали толкова "лесни", несъзнавано следвайки насоките на глобалната порнохолизация. Но въпреки все по-ниската им "летва" на готовност за сексуално общуване, стават масово все по-самотни. Защото порно културата убива способността на мъжете за истинска обич и отдаване. А при развиване на зависимост, което сега се наблюдава наистина масово, отнема и силата и смелостта им за реално съблазняване, за очароване на жената. Порното и мастурбацията отнемат чара, харизмата на зависимия, правят го слаб. А опитите за поставяне на маски от мъжественост над слабостта лесно се сриват при първия женски (нормален) отказ. И зависимият отново се връща към онзи метафоричен енергиен балон от фантазни илюзии, захранван от порното и мастурбацията. С годините този навик води до проблеми с ерекцията, което само допълнително отдръпва мъжа от реалните жени - съпругата например... Това са научно проследени факти - мъжът има нужда от все по-силни стимули, за да се отделят хормоналните и биохимични вещества, а приемащите ги неврални рецептори в мозъка стават все по-малко...

Справянето сам е хипотетично възможно... Но е малко вероятно! Защото човек започва да се бори - за малко успява, но битката само натрупва изтласканите желания в подсъзнанието, откъдето те скоро изригват... Като казвам сам, имам предвид както без помощта на терапевт или терапевтична общност, така и без помощта на жена! Той е щастлив, че вие сте до него! Това, че не иска помощта на терапевт обаче, не е добре... Означава, че го е страх от мнението, от погледа и отхвърлянето на друг човек. Означава също и че не приема компулсивния си навик за нещо достатъчно сериозно, за да си позволи да предизвика срама си, да извади на бял свят навика си и да го погледне фронтално в очите.

Най-добрият вариант за справяне би бил пребиваването му в общност за зависимости, където ще има по няколко часа на ден психотерапия, трудотерапия, дисциплина и възможност за начално откъсване от навика си. Възможност да погледне ясно себе си, живота си, причинените щети, да получи нужната мотивация за справяне и активен "трезвен" живот! Средствата за пребиваване там са наистина смешни в сравнение със загубите, които причинява на себе си, на собствения си живот, съдба и на вас и децата ви със зависимостта си! Ако решите да предприемете стъпки за постъпване там, свържете се с мен!

По-слабият вариант е посещението на мъжа ви на психотерапия - стандартните един или два часа седмично плюс помощ от ваша страна. Но, както чувам, той не желае и такъв вариант!

Третият вариант - единствено помощ от ваша страна. Може, всичко може, макар че когато няма готовност от негова страна за сериозна работа и разбиране на сериозността на проблема, нещата стават сложни...

Как да пробвате да му помогнете при сегашната му съпротива и неразбиране?

- Може да му предложите да прочете тази теоретична и тази практична статии, както и да слуша всекидневно този и този ( йога нидра, 15 и 16-ти записи) записи. Както и да почете този наистина богат и добър сайт - в него има материали както за секса въобще, така и за мастурбацията и справянето с нея. Тези материали биха му помогнали да погледне по-трезво на проблема си, както и да събудят мотивацията му за промяна!

В психотерапията е известен принципът на синхрона и повеждането! За да промениш нещо, първо е нужно да си в резонанс с него. Представете си го в една хлъзгава урва на зависимостта си, пълна с илюзии и лъжи яма. Ако стоите горе и му викате, не му помагате особено. Нужно е да завържете здраво едно въже за силното дърво на собствения си живот, стабилност и обич и тогава да се спуснете при него, да го прегърнете, приемете, простите и му помогнете заедно да се качите нагоре. Това са алегории, разбира се! Можете да му помогнете ако иска, разбира се... Но, да речем, че иска! Пробвайте да го мотивирате: обличайте се предизвикателно, епилирайте се добре, погрижете се за тялото си - спорт, винаги много добра интимна хигиена и т.н. Забравете задръжките, бариерите и стандартността. Събудете в себе си сексуалната съблазнителка, съумяваща да проникне до дъното на мъжкия нагон, след което да го поведе в посоката, която реши! Нека пробва той, а и вие, в началото на съвместните ви опити за справяне, да гледате заедно любимото му порно. Гледайте го заедно с него, вижте какво му харесва - но бъдете в резонанс със страстта му, приемете я, обвиненията тук не вършат работа. Вижте какво му харесва и се постарайте да резонирате с тези желания - отначало няколко пъти докато гледате заедно порно, а след това малко по малко с негово желание в брачното ви ложе! Ако е възможно да бъдете сами, без децата, разбира се. Ако ли не, по-тихичко, но пак страстно, много страстно, така че да "му бръкнете в подсъзнателната нагонна природа" докрай, да го разгорите максимално силно и продължително. За това обаче и вие е нужно да поискате да бъдете кучката, която подсъзнанието му иска! Нарочно пиша тази дума и не я спестявам. Защото подсъзнанието му се е нагледало с години именно на подобно сексуално поведение от образите на екрана. От негова страна проявата на желание за справяне в началото би било усилието му да гледа порно само с вас, не и сам! От ваша страна желанието ви за справяне би било разбирането, приемането и липсата на осъждане към порното и заниманията му - за да можете и да го изтеглите от там. Отричайки ги, искате от него да направи един огромен лъвски скок - но не става - той се хлъзга обратно в ямата на псимодела на обсесивната си компулсия. Затова в началото временно, като едно психоайкидо ползвайки енергията на ставащото кажете с поведението си "да" на зависимостта му, резонирайте с него в гледането заедно, както и в страстния секс. Но за това наистина е нужно да смъкнете всякакви табута и да запълните сега зейналата помежду ви емоционална пропаст с пълно разкриване не само на телата, но и на душите си! Приемете страстта му, за да можете да го поведете в добра за общността ви посока! В началото важното е да го приемете заедно със зависимостта му, да сте в синхрон с желанията му, да бъдете кучката, която подсъзнанието му иска! Защото, каквото и да си говорим на морално и съзнателно ниво, нагонът на мъжа иска в леглото си именно такава жена! Особено на мъж, програмиран от съвременната порно индустрия... Когато така спечелите доверието на подсъзнанието му, можете малко по малко да започнете да го водите. Не рязко, но постепенно - две стъпки напред, една назад. Постепенно ще изоставите гледането на порното - подсъзнанието му ще прехвърли фокуса си във вас. Важното е да чувствате подсъзнанието му и да може да танцувате с него (искам да кажа, че това е майсторска работа...). Тогава за него ставате като една Богиня - защото дълбоко в нас несъзнаваното ни приема сексуалната партньорка/ партньор за Богиня/ Бог. Свързано е с контрасексуалните комплекси Анима и Анимус. В древните науки това се е знаело и сексуалният акт е бил обожествяван и сливан с духовността, като партньорът е приеман за божествен. Вижте за това в тази книга. Та, може и сами - доста по-трудно. Неговото желание, мотивация и разбиране са много важни! Ако ги има, чудесно, всичко е възможно! Ако ли не, ще ви е много по-трудно. Не знам как ще реагирате на горните ми послания. просто в тях влагам опита и познанията си, съчетани с положението, в което сега сте, резонирайки със ставащото помежду ви! Пишете, ще се радвам да съм ви полезен!

Искам да си довърша постинга от вчера. Когато единият не осъзнава важността на промяната, справянето наистина е трудно, а понякога и кауза пердута. Горните насоки за резонанс с него биха действали само ако той разбира сериозността на положението си и иска да се промени от една страна, а вие сте готова за известно време да разберете и се синхронизирате с подсъзнанието му - за да можете да го поведете след това в качествено различна посока! Това може да е по силите ви, а може би не, вие си знаете. Във всеки случай гореописаният начин е само един от възможните. По-важното е собственото му осъзнаване и работа, способност за трансформация на страстта и страховете зад нея! Собствената мотивация, готовност за здрави усилия, за издържане на напрежението при справянето, за приемане на 'подхлъзванията" и учене от тях. Както и една добра способност за метакогнитивно наблюдение на собствената психика, за самосъзнание! Тази способност идва от едно добро ниво на интелект, който дава умението за осъзнаване на собствената когниция от надемоционалната позиция на свободната воля! От тази позиция осъзнаването, приемането и оттам и промяната на собствените слабости е напълно възможна!

Дори и веднъж откъснал се от порното, пак би имало опасност за връщане към навика, ако мъжът ви не съумее да прехвърли нагона си освен в добър и качествен секс с вас, в установяването на здраво психично ядро отвътре, способно да понася и обичащо предизвикателствата, трудностите и растежа. Здраво психично ядро, мъжественост, която би се проявила като способност за отлагане на удоволствието и задоволяването му по социално градивни начини - кариера, спорт, обръщане повече внимание на вас и децата и т.н.

Със или без помощта на терапевт/ терапевтична общност, според мен е добре да видите ясно собствените си цели и приоритети. Ако мъжът ви упорито не желае да осъзнае щетите, които причинява на собствения си живот и оттам и на семейството си, прилича на алкохолно зависим, оправдаващ пиенето си или уж правещ някакви опито за справяне, отказвайки помощ. Но, понякога помощ е нужна! А за да я потърси човек, трябва да има ясно разбиране за ставащото, както и силно желание, вътрешна мотивация за промяна! Сега дори и да започне терапия по ваше настояване, мотивацията му би била външна, натрапена, не и неговата собствена, съответно ще ходи на психотерапия по задължение, за да отбие номера... А тогава всичките опити на терапевта да му помогне биха били наливане в бездънен кладенец! Така че, преди всичко важно е ясното му осъзнаване за ставащото, искреното му и силно желание за промяна и готовност за понасяне на нужните трудности! Ако той, прочитайки горните статии (линковете) и виждайки вашите усилия за запазване на семейството ви, осъзнае случващото се и развие такава мотивация, въпросът е наполовина решен! Ако обаче това не се случва, това би значело, че мастурбацията и порното му е по-важна от вас и децата... ! Или че предпочита да се разделите, отколкото честно и разкрито да признае проблема си и потърси помощ...!

Редактирано Ноември 1, 2011 от Орлин Баев

[Норма Джейн]

Здравейте, Орлине!

Обръщам се към вас така, защото прочетох някъде, че предпочитате това обръщение пред скучното и официално „Г-н Баев”.....

Останах дълбоко развълнувана от вашия пост. Прочетох го още снощи, но по обективни причини не можах да ви отговоря. Първата част от писмото ви звучи просто страшно, смазващо. Може би защото съм жена и не съм способна да изпитам в същата степен това „виртуално помитане” като мъжете, но ми звучеше просто безнадеждно.....Винаги съм знаела, че това е мното сериозен проблем, но след вашия отговор разбирам, че положението всъщност е в пъти по-сериозно от това, което съм си представяла.

Междувременно ние отново разговаряхме. Той отново ми показа твърдата си решимост да се справи с проблема. Обясних му, че ако ще започваме на чисто, трябва на първо място да изчистим всички лъжи помежду си, т.е на първо време да изхвърли касети, дискове и др. подобни изкушения. Получих уверението му, че това вече е направено. Имах много въпроси към него.....всъщност за толкова години ние за първи път разговаряхме искрено. Искам да ви благодаря за това, защото именно вашите статии и постове по темата „обърнаха” нещата в правилната посока. Това, което той ми каза, в голяма степен подкрепя казаното от вас. Да, действително, той призна за такава зависимост, призна, че нещата много пъти са излизали от контрол, но не е смятал, че това е толкова сериозно обстоятелство, което може наистина да разруши брака му.Мисля, че сега за пръв път си дава сметка за това, което само по себе си е голям успех. Отчитам като успех самото признание, че проблем действително има, както и тежестта на този проблем. Също така, съвсем откровено ми призна, че ако аз го напусна, това също би могло да доведе до задълбочаване на проблема и че всъщност през всичките тия години конфликтите, които сме имали помежду си по този въпрос, само са задълбочавали проблема и че той е мастурбирал най-много именно, когато сме скарани.

Напълно сте прав, че при толкова изгледано порно, в най-различни конфигурации, с най-различни жени, в най-различни ситуации, аз едва ли бих могла да му предложа нещо впечатляващо. Давам си сметка и за това! Досега, по неговите думи, той не е прекрачвал границата и не е търсил секс с проститутки. Това беше също голямо мое притеснение.....Също така ме притеснява силно факта, че той не желае и няма да се подложи на терапия нито при психотерапевт, нито в групи за взаимопомощ.

Решила съм, че ще бъда до него в преодоляването на тази зависимост. Само че се чувствам несигурна как да помогна и да не би неволно да не навредя. Аз съм най-близкият му човек и поради тази причина мисля, че би се доверил по този въпрос само на мен. Само че аз нямам никакъв опит за справяне със ситуацията....

Вие психолозите, вероятно бихте ми отговори така: „О, скъпа Норма Джейн, по всяка вероятност ти самата имаш някакъв проблем, защо иначе си се обвързала с такъв човек? И как смяташ да му помогнеш, ако не си помогнала на себе си? Потърси причините, поради които се обвързваш с неподходящи за теб хора и работи върху тези причини....Може да се дължат на недостатъчно любов в детството или ниска самооценка....Може пък и ти самата подсъзнателно да смяташ, че не заслужаваш нещо по-добро, щом продължаваш да стоиш при мъж, който те наранява и не те зачита....”. И всъщност ще сте прави!

Всъщност всичко е възможно....Старая се да отделям време всеки ден и да работя и върху себе си, защото всеки носи своите травми. Смятам, че в такива случаи терапията е задължителна и за двамата партньори.

Имам още много въпроси, както и много притеснения. Извинявам се за дългия пост. Често зависимостта към порнографията се сравнява по сила и интензитет със завимостта от хероина. Незнам как точно лекуват зависимите от хероина, но мисля, че след като веднъж е взето решение за лечението, даването/вземането на дрога се преустановява от раз. Мислех, че по същия начин трябва да се подходи и към порнографията. В смисъл, че просто порнографията трябва да се избягва, независимо дали ще я гледаш само със съпругата. Защото е напълно възможно /поне според мен/ да дойде момента, в който да решиш, че щом така и така пак си гледаш порно, съпругата не е необходима като зрител до тебе и да се започнат пак самотните занимания...Смятах, че отказването от порното би следвало да е нещо подобно като отказването на цигарите: просто хвърляш кутията и запалката, скриваш пепелниците и стоиш далеч от пушачи, които биха те подлъгали да започнеш отново...Тези неща не са ми ясни. Наясно съм, че това е начин да изразя своята съпричастност към проблема му, но дали това пък няма да е катализатор, който да го подтикне да действа отново сам след известно време. В мен възникват множество въпроси, които искам накратко да ви задам:

1.Ако започнем да гледаме порно двамата, това всеки ден ли трябва да става? И колко време ще продължи така?

2.По какво мога да разбера, че той гледа порно само с мен, а не го прави сам? За какви признаци трябва да следя?

3.За колко време човек може да се освободи от такава зависимост?

4.Има ли голяма вероятност, когато той се справи с тази зависимост, да започне връзки с други жени, извън семейството си, за да удовлетворява тези потребности, които преди е удовлетворявал с гледане на порнография?

5. Как да разбера, че вече няма зависимост?

6. Вярно ли е, че от каквато и да е зависимост, не можеш да се откажеш завинаги, а само за определен период и после всичко започва отначало?

7.Как действа хипнозата при тези проблеми, може ли трайно да ги разреши?

И още нещо искам да споделя. В резултат на всичко прочетено до тук за зависимостите, за себе си разбрах, че също имам зависимост. В резултат на двете раждания на децата ни, на проблемите, които имам и стреса, които неизменно съпътства живота ни и който с годините се натрупва все повече, напълнях драстично през последните шест години. Нито като дете, нито пък като момиче или млада жена не съм имала някакви проблеми с теглото до този момент /до преди шест години/. Разбира се, това изобщо не е и не може да бъде извинение за наднорменото тегло.Нямам хормонални нарушения или сериозен здравословен проблем / слава богу/. Стигнах до извода, че имам пристрастяване към храната, като отдушник за нерешени емоционални проблеми. Не обвиням никого за тях, те са си мои и трябва да се справя с това сама. През годините съм опитвала многократно да се справя с проблема, изчела съм купища книги и многократно съм посещавала диетолози, но без особен успех. В резултат на наднорменото си тегло в момента, аз трудно бих могла да мина за „кучката”, от която мъжа ми има нужда в леглото, въпреки, че по неговите думи, това, че съм с повече килограми в момента, не го притеснява особено. Но за себе си знам, че не мога да се конкурирам със самките от екрана – нито по опитност, нито по външен вид.

Та реших да направя следното. Казах му нещо в този смисъл: „Виж сега, ние и двамата си имаме проблем. Страдаме от различен тип зависимости, от които и двамата искаме да се отървем, за да се чувстваме пълноценно. Затова нека да сключим сделка: ти не се докосваш до порнография и приключваш с мастурбацията, а аз се вземам в ръце, не се докосвам до непозволени храни и започвам да отслабвам. Всеки от нас си запазва правото да контролира какво прави другия и дали спазва уговорката. И при двамата нещата ще си проличат на физическо ниво, така че няма да има място за шикалкавене и отричане. Ти спираш да мастурбираш, аз спирам да ям вредни храни......”

Той се съгласи. Правилно ли беше да му поставям така въпроса? Това може ли да се приеме като израз на съпричастност? Едно време моята майка ме възпитаваше така, че когато поиска да спра да правя нещо, тя самата също не го правеше. Например, много родители казват на децата си да не пушат, но те самите продължават да го правят.... Затова реших да подходя по този начин. Ако той се бори да преодолее нещо, трябва и аз да се боря заедно с него. Ако казвам на него: „Спри!”, то същото трябва да си го кажа и на себе си. Исках да разбере, че и двамата правим жертви, като се отказваме от нещо, което ни е било приятно преди, но в голяма степен ни е вредяло, и че аз също си налагам ограничения, а не ги налагам само на него, както и че двамата правим всичко това, за да се чувстваме добре в "кожите си", както и за да продължим да бъдем заедно.

Редактирано Ноември 1, 2011 от Орлин Баев
коригиране на шрифта

[Орлин Баев]

Искам да ви благодаря за това, защото именно вашите статии и постове по темата „обърнаха” нещата в правилната посока.

Чудесно! А сега следва доста работа, тръгвайки в тази нова посока! Тя е стръмничка, но не прекалено. Като един приятен родопски хълм е, изкачването по който носи много радост и вдъхновение, нови хоризонти и простор отвътре!

Също така ме притеснява силно факта, че той не желае и няма да се подложи на терапия нито при психотерапевт, нито в групи за взаимопомощ.

Това си е за притеснение! Страх го е да покаже слабостта си пред друг човек, да се разкрие. Което показва, че бяга от сянката си и в процеса на справянето би действал по силата на автоматичния психичен защитен механизъм изтласкване, би се борил с проблема си, с което би нагнетявам страстта и страха в несъзнаваното си. А това ги прави изключително трудно контролируеми, когато се натрупат. Начинът за справяне е сублимацията, не потискането на борбата! Нищо не споменавате за статиите и записите, към които ви дадох линкове! Там са обяснени подходящите насоки, които водят до освобождаване от зависимостта и намиране на свободата! Страх го е да се разкрие, но може би и не съзнава достатъчно дълбоко зловредността на навика си. Може би се съгласява с вас и донякъде разбира смътно, че навикът е вреден, но само в някаква степен... Може би част от него се съгласява с вас, защото го е страх от развод и затова кима и изявява някакво желание за работа. Но това е сравнително външна по отношение на навика мотивация за справяне... Дано му е достатъчна...

Решила съм, че ще бъда до него в преодоляването на тази зависимост. Само че се чувствам несигурна как да помогна и да не би неволно да не навредя. Аз съм най-близкият му човек и поради тази причина мисля, че би се доверил по този въпрос само на мен. Само че аз нямам никакъв опит за справяне със ситуацията....

Да, нямате опит и не сте в позицията да му бъдете терапевт! Тук ви давам само общи насоки, останалото зависи от него! Но, нека бъдем оптимисти - човек има неограничен ресурс за справяне! Възможно е да успеете и сами...

Вие психолозите, вероятно бихте ми отговори така: „О, скъпа Норма Джейн, по всяка вероятност ти самата имаш някакъв проблем, защо иначе си се обвързала с такъв човек? И как смяташ да му помогнеш, ако не си помогнала на себе си? Потърси причините, поради които се обвързваш с неподходящи за теб хора и работи върху тези причини....Може да се дължат на недостатъчно любов в детството или ниска самооценка....Може пък и ти самата подсъзнателно да смяташ, че не заслужаваш нещо по-добро, щом продължаваш да стоиш при мъж, който те наранява и не те зачита....”. И всъщност ще сте прави!

Добре формулирано! В горното писмо ви писах за поставянето на ясни срокове за справянето! Какво би се случило, ако той продължава да е зависим и след 3 години примерно? А след 2?

1.Ако започнем да гледаме порно двамата, това всеки ден ли трябва да става? И колко време ще продължи така?

Имайте си един ден в седмицата, в който правите подарък на слабостите си! В този ден никакво осъждане, никакъв контролиращ морал и самоосъждане! В този ден вие можете да си хапвате колкото и каквото си искате - наречете го денят гуляй примерно. В друг ден от седмицата, когато можете да сте сами, без децата, си определете "порно ден". Но само двамата, той с вас. В този ден забравете морала, ползвайте въображението си и се присъединете към механизмите на подсъзнанието му, така печелейки доверието му, както обясних в горния постинг. След месец или два този ден може да се разреди на два пъти месечно. А след още месец - два на веднъж месечно, до пълното му премахване! Така смекчавате процеса по промяна - две стъпки напред, една назад. Искам да подчертая, че тази стъпка е подходяща само ако вие и той я желаете. Ако ли не, просто я забравете! Все пак тук не правим терапия, а само даваме общи насоки. Съответно няма кой да ви мотивира, побутва лекичко в подходящата посока и т.н.

2.По какво мога да разбера, че той гледа порно само с мен, а не го прави сам? За какви признаци трябва да следя?

Ако наистина е гледал и мастурбирал ексесивно, се познава лесно по невербалното му поведение и реакция на стрес и трудности. Езикът на тялото става по-рязък, невротичен, неспокоен. При сравнително ниско ниво на стрес активираната тревожност продуцира защитно дразнене, избухване, рязкост, гняв или отдръпване, отбягване на трудността и действеността. И обратно - когато се отдели от зависимостта си, ще видите в него един различен човек, с блеснал поглед, с много повече мотивация за действие, за развитие, промяна, активност, с много по-високо ниво на радост и жизненост! Ако обаче се изкуши периодично да се връща тайничко към навика си без кой знае какви ексцесии, трудно можете да разберете за това! Ще познаете пак по продължаващата липса на мотивация в живота му! Но, най-важното е да бъдете честни един с друг - напълно! Ако той не съумее да бъде честен с вас, в усилията и дори провалите си, само бихте се залъгвали, както сте правили и досега!

3.За колко време човек може да се освободи от такава зависимост?

Няколко месеца до година са добър период за едно относително стабилно ниво на свобода от навика! Едно по-цялостно и още по-стабилно ниво на освободеност от навика се постига за 2-3 години. В сравнение с толкова години обсебеност тези срокове не са много.

4.Има ли голяма вероятност, когато той се справи с тази зависимост, да започне връзки с други жени, извън семейството си, за да удовлетворява тези потребности, които преди е удовлетворявал с гледане на порнография?

Има някаква вероятност и тук вече всичко зависи от взаимоотношенията ви! Вие какъв мъж предпочитате? Зависим и слаб, който обаче е верен? Или силен, свободен и преливащ от енергия? Може би сегашното състояние на мъжа ви задоволява нещо във вас и семейната ви система?

5. Как да разбера, че вече няма зависимост?

Вижте някой спокоен, амбициозен и силен мъж, когото познавате! Всеки може да бъде такъв! Мъжът ви също, когато либидният му заряд се покачи до по-високи нива! В началото на преодоляването е добре като компенсация да имате повече интимност. Но след време и съвместният ви сексуален живот може да се сведе до нормална честота - тогава мъжът ви евентуално би могъл да ползва част от психичната си енергия за кариера, новаторство, както и за поддържане на едно постоянно стабилно състояние на вътрешно щастие! Но, всичко зависи от него! Възможностите винаги са налични, но докъде ще стигне в осъществяването им, зависи от неговата свободна воля!

6. Вярно ли е, че от каквато и да е зависимост, не можеш да се откажеш завинаги, а само за определен период и после всичко започва отначало?

Не! Това е ултра песимистична гледна точка! Моят опит говори, че в рамките на броени години човек може буквално да се "прероди" метафорично - тоест с помощта на подходящо насочени усилия да моделира качествата и живота си в посоката, в която свободната му воля реши!

7.Как действа хипнозата при тези проблеми, може ли трайно да ги разреши?

Два от линковете в предното ми писмо водят до записи на хипноза за зависимости. Всяка хипноза е автохипноза! Това означава, че терапевтът помага на собственото ви желание за потъване в хипноза, за случването и, за да работите за промяна на нещо в себе си! Имате ли силното желание за това, хипнозата също е успешна! Тя е добър помощен метод. тя може да заложи в подсъзнанието нужните настройки, отношение към преодоляването на навика, които човекът ползва през ежедневието си! Прочетете внимателно статиите, осмислете ги заедно! И пак и пак! Тогава започнете да слушате записите - по два пъти на ден. Останалото зависи от мотивацията ви!

И още нещо искам да споделя. В резултат на всичко прочетено до тук за зависимостите, за себе си разбрах, че също имам зависимост. В резултат на двете раждания на децата ни, на проблемите, които имам и стреса, които неизменно съпътства живота ни и който с годините се натрупва все повече, напълнях драстично през последните шест години. Нито като дете, нито пък като момиче или млада жена не съм имала някакви проблеми с теглото до този момент /до преди шест години/. Разбира се, това изобщо не е и не може да бъде извинение за наднорменото тегло.Нямам хормонални нарушения или сериозен здравословен проблем / слава богу/. Стигнах до извода, че имам пристрастяване към храната, като отдушник за нерешени емоционални проблеми. Не обвиням никого за тях, те са си мои и трябва да се справя с това сама. През годините съм опитвала многократно да се справя с проблема, изчела съм купища книги и многократно съм посещавала диетолози, но без особен успех. В резултат на наднорменото си тегло в момента, аз трудно бих могла да мина за „кучката”, от която мъжа ми има нужда в леглото, въпреки, че по неговите думи, това, че съм с повече килограми в момента, не го притеснява особено. Но за себе си знам, че не мога да се конкурирам със самките от екрана – нито по опитност, нито по външен вид.

Наистина имате нужда от семейни консултации! Защото взаимно подхранвате проблемите си! Вие преяждате, защото ви липсва дълбока съпричастност, разбиране и топлота! Той мастурбира, защото ... Вие довършете!

Справяйки се със зависимостите си, ще получите възможност да запълните зейналата помежду ви емоционална пропаст, както и социалните дефицити в живота си!

Успехи!

Редактирано Ноември 3, 2011 от Орлин Баев

[Норма Джейн]

Здравейте, Орлине!

Благодаря ви отново за изчерпателния отговор! Да, пътят наистина е труден и не особено приятен....Чувствам, че всеки момент ще експлоадирам от напрежение. Покрай всички тези преживявания /с отрицателен знак/, съм станала супер нервна и всеки ден намирам с кой да се скарам....Незнам защо се получи така, но колкото повече разговаряме с мъжа ми и той е по-откровен с мен, толкова повече моето вътрешно напрежение /а може би и негодувание/ се засилва. С него в момента сме в много добри отношения и аз се стремя към близостта му, както и той към моята, но емоционалното ми състояние е като картонена кула, която ще се срути всеки момент. Имам чувството, че тоя път много ми дойде и като че ли за пореден път от мен се изисква твърде много.

Съпругът ми категорично отказва да се подложи на терапия и упорито твърди, че ще се справи с проблема си сам. Аз съм доста скептична по въпроса и просто се чудя какво да правя. Прочетох му статиите, които ми препоръчахте. Той е като цяло съгласен с постулатите, заложени в тях, но отказва да следва начертаните вътре стъпки, като ми казва, че нямал нужда от това. За някакви духовни техники, които да включи в своето лечение, и дума не може да става....Имам чувството, че докато той реши проблема си, аз ще се "издухам" тотално.

Категорично ми отказа да гледа порно с мен, като изтъкна довода, че той вече не гледал порно, но ако аз искам,мога да си гледам - той нямал нищо против

Та това е засега....Ще ви държа в течение и за в бъдеще за развоя на събитията и благодаря много още веднъж за разбирането, което срещнах тук.

[Орлин Баев]

Здравейте, Орлине!

Благодаря ви отново за изчерпателния отговор! Да, пътят наистина е труден и не особено приятен....Чувствам, че всеки момент ще експлоадирам от напрежение. Покрай всички тези преживявания /с отрицателен знак/, съм станала супер нервна и всеки ден намирам с кой да се скарам....Незнам защо се получи така, но колкото повече разговаряме с мъжа ми и той е по-откровен с мен, толкова повече моето вътрешно напрежение /а може би и негодувание/ се засилва. С него в момента сме в много добри отношения и аз се стремя към близостта му, както и той към моята, но емоционалното ми състояние е като картонена кула, която ще се срути всеки момент. Имам чувството, че тоя път много ми дойде и като че ли за пореден път от мен се изисква твърде много.

Съпругът ми категорично отказва да се подложи на терапия и упорито твърди, че ще се справи с проблема си сам. Аз съм доста скептична по въпроса и просто се чудя какво да правя. Прочетох му статиите, които ми препоръчахте. Той е като цяло съгласен с постулатите, заложени в тях, но отказва да следва начертаните вътре стъпки, като ми казва, че нямал нужда от това. За някакви духовни техники, които да включи в своето лечение, и дума не може да става....Имам чувството, че докато той реши проблема си, аз ще се "издухам" тотално.

Категорично ми отказа да гледа порно с мен, като изтъкна довода, че той вече не гледал порно, но ако аз искам,мога да си гледам - той нямал нищо против

Та това е засега....Ще ви държа в течение и за в бъдеще за развоя на събитията и благодаря много още веднъж за разбирането, което срещнах тук.

Аз също съм доста скептичен за самостоятелното му справяне. Но, нека сме оптимисти! Когато ви отговарях, беше с презумпцията, че съпругът ви желае помощ, макар и индиректно. Ако имаше истинско желание и мотивация за справяне, питащият би бил той, не вие! Всъщност той отхвърля помощта изцяло... Реакцията му говори за липса на познание за сложността на собствената психика и липса на желание за опознаването и. Както и за липса на смелост да погледне сериозно на ставащото, като го сподели с друг човек, да си признае, че е слаб и потърси помощ. Такова признаване вече би било признак на сила и осъзнаване. Без познание справянето прилича на преминаване през река, пълна с крокодили, без ползване на спасителен мост и водач. Да, възможно е... Дано той може. Пожелавам му го и ще се радвам, ако напишете след време, че той е свободен и чист от зависимостта си.

А за вас - нормално е да ви дразни нежеланието му за по-сериозно отношение към проблема! Може би е нужно да се оттеглите мъничко в желанието си за помощ - струва ми се, че не е твърде желано от него. Вече сте заявила пред него нуждата си от по-дълбоко емоционално съжителство и промени от негова страна. Той ви е заявил, че нещата ще се променят. Чудесно, останалото сега е в неговите ръце! А вие бихте могла да определите собствените си приоритети, цели, посоки. Например работа по отслабването, ако наистина го искате. То също не е лесно и изисква доста добро вглеждане в себе си и съзнателни усилия, правени по правилния начин. Не с насилие, а с радост! По-лесно е да се случи с любящ съпруг! И не само отслабването и не задължително отслабването! Вижте какво ви радва в този живот, какво наистина искате от него! Ако бихте се чувствала слаба и щастлива, чудесно и ако докато отслабвате полагате усилия, но радостни, прекрасно! Но ако слабото тяло е приемано за предпоставка за щастие, това е илюзия! Точно сега, точно в този момент, застанете пред огледалото, усмихнете се от сърце, погалете се и си кажете: "Обичам се! Приемам се - изцяло и безусловно! Точно в този миг и точно с това коремче и дупе се приемам изцяло и се обичам напълно! Обожавам тялото си, всеки сантиметър от него, всяка гънка и извивка!" Оттам насетне с отслабване или без, вие си знаете, но по-важно е щастието! А то не е дестинация, а радостта при всяка стъпка при следване на цел! Ако ще отслабвате, направете го заради себе си, не заради мъжа ви, не заради социалните клишета за анорексично тяло, заливащи ни от медиите и т.н. Заради себе си - ако искате и не непременно като ултимативна цел! Нежно и с обич! Именно липсата на обич, взаимност, споделяне, разговор, преливане на чувствата в дълбочина ви карат да замествате тези липси с повечко хапване! Обърнете повече внимание на социалния си живот, на приятелите, на хобита като танци, спорт, четене на вдъхновяващи книги... Всичко, което ви радва, вдъхновява и кара да се чувствате пълна отвътре и щастлива! Разрешете си време за себе си! Намалете очакванията, които сама поставяте на себе си и увеличете сферата на радостта! Казвайте си понякога: "Позволявам си да бъда щастлива! ". В дългосрочен план преценете отношенията с мъжа си, с или без зависимостите му. Ако е нужно, посетете терапевт. Ако той не желае поради бягане от сянката си, отидете сама! Вие можете да бъдете щастлива!

Редактирано Ноември 5, 2011 от Орлин Баев

[Норма Джейн]

Здравейте, Орлине!

Толкова се радвам, че има хора като вас. Хора, които отделят от времето и енергията си, за да помогнат със знаниено и опита си на такива като мен, като при това го правят абсолютно безкористно.....Има един американски художник, много успешен творец, когото наричат "Художника на светлината". Във всички негови картини се вижда неизменната му любов към природата, към хората и към живота въобще. Неговото име е Томас Кинкейд. Позволете ми, съвсем виртуално, да ви подаря една от неговите зимни картини, защото откривам, че между него и вас съществува аналогия като житейска философия:

http://kinkade.ru/im...ss_1024x768.jpg

По отношение на другото, да....съпруга ми действително отказва всякаква помощ. Говорим по този въпрос всеки ден, но засега абсолютно безрезултатно. Смятам, че с времето ще успея да го убедя да посетим психотерапевт или поне да изпълнява някои медитативни техники вкъщи, но засега това е положението. Той никога досега не се е вглеждал в себе си, за да потърси причината за много от нещата, които се случват, но за съжаление това важи и за 90% от всички хора изобщо.

Решила съм да не поставям ултиматуми и да не оказвам натиск, защото така нещата не се оправят.

Редактирано Ноември 6, 2011 от Орлин Баев

[Орлин Баев]

Смисълът на подаръците всъщност е в емоционалната стойност, вложена в тях! Благодаря ви за благодарността! Когато човек благодари, през него преминава особена енергия! Енергия, идваща от света на живата сърдечна мъдрост, обич и знание! Когато човек има достъп до този вътрешен свят, той може да бъде щастлив! щастлив не поради това, че нещата отвън са идеално случващи се и наредени - те никога не са! Щастлив въпреки, щастлив относително самостойно! Щастие, идващо от връзката с този божествен свят отвътре!

Бъдете щастлива!

Редактирано Ноември 6, 2011 от Орлин Баев

[Норма Джейн]

......ако той не промени нещата, да се разделим. Той знае за това мое решение и се надявам това поне малко да го мотивира. Сега поне е наясно, че всичко зависи от него.

По отношение на моя проблем, той също не е никак маловажен. Преди време прочетох една книжка, която промени изцяло представите ми за психологията на напълняването,както и отговори на въпроси като: защо хората по света са с наднормено тегло, защо не могат да отслабнат и защо след като отслабнат, връщат килограмите отново. Авторът намира причината в т.нар. животински мозък, най-древната част от нашия мозък /предполагам, че се визира лимбичната система/....Та нашия животински мозък държи всички козове - дали ще ядем, по колко ще ядем, дали ще отслабваме, по колко ще отслабваме, и т.н.....При това, той не го прави, за да ни нарани или накаже, а защото действително смята, че да сме с наднормено тегло, е в наш най-добър интерес в момента.И тъй като всичко това става на подсъзнателно равнище и от гледна точка на нашия животински мозък се касае за оцеляване /мозъка реагира на стреса при различните хора с диаметрално противоположни стратегии - борба или бягство/, ние можем да си пазим колкото диети искаме, дори да се уморим от глад, но пак без особен резултат. Тази част от мозъка контролира метаболизма ни и може да го направи толкова бавен,че да обезмисли всичките ни усилия. Според автора, ако ние не положим усилия да решим проблемите в главата си, никаква диета или режим няма да ни помогнат /между другото,използвайки собствения си метод, автора на тази книга успява да отслабне с над 100 кг/. Та, спазвах всички препоръки и техники в книгата в продължение на шест месеца, но резултат нямаше. Да, през този период наистина са чувствах много добре, но до отслабване така и не се стигна.

Знам, че измествам темата в момента, но хранителните зависимости са също сериозен проблем. Защо не мога да стигна до т.нар. животински мозък и да му обясня, че това положение в момента, не е добро за мен? И изобщо как трябва хората да контактуват с подсъзнанието си, за да намерят решение на проблемите си? Считам, че това всъщност е ключът към справяне с проблема - както при мен, така и при съпруга ми. Хипнотерапевтката Долорес Кенън твърди, че нашето съзнание е най-глупавата част от нашия мозък.....Как тогава тази най-глупава част да стигне до несъзнаваното и да управлява процеси? Защото всичко, което прави нашето подсъзнание в момента, е да влошава качеството ни на живот чрез различни зависимости, да ни разболява и да ни кара да се чувстваме непълноценни личности /в тази връзка визирам себе си и съпруга си/.....Как да стигнем до самия източник на чувствата? Как да се научим да разговаряме с нашето несъзнавано и да му предадем правилните послания? Мисля, че докато не разбера отговорите на тези въпроси, няма да мога да бъда полезна нито на себе си, нито на съпруга си.

[Орлин Баев]

"Как стигаме до подсъзнанието, до животинския мозък, за да преодолеем дадена зависимост?"

Ето това е въпрос от ядрена значимост! И веднага отговарям:

1) Директно през работата с алфа и тета честота на мозъка, в които присъстваме осъзнато и сме в допир с работата на стария мозък. На практика това става при медитация/ хипнотерапия, работа с транс.

2) През поведението. След като са осъзнати дефицитите в живота, които стария мозък задоволява чрез храненето или пък трудностите, от които той се обгръща със защитния слой от резерви/ мазнини, се вземат мерки по задоволяване на дефицитите.

3) Чрез работа през тялото - с психотеатър човек се вживява дълбоко в нуждите си, в компенсаторните си поведения, прави се двупосочна разтворена и преживелищна връзка съзнание-подсъзнание. През тялото работи психотелесната школа в терапията. Тя е една от най-ефективните школи по мои наблюдения. Аз самия имам да се уча оттам на умения!

[Норма Джейн]

Здравейте Орлине!

Можете ли да ми предложите по-конкретни техники или литература, където да се запозная с тях?

Благодаря предварително.

[Орлин Баев]

Литература: ето тук. В книгите на Бандлър има много конкретни техники за самостоятелна работа! Още литература, ако четете руски: koob.ru , lib.ru ...

Относно терапевти, които наистина добре работят с хиперфагия, моля пишете ми на лични!