Никола_ Добавено Май 28, 2006 Доклад Share Добавено Май 28, 2006 Повечето хора твърдят, че не е хубаво да се мисли само за утре, за утрешният ден, а е добре да се мисли с години напред. Да но задавали ли сте си въпроса, че утрешният ден и участието ни в него са важни за онова "напред във времето"? Подготвени ли сме за утрешния ден и неговите предизвикателства? Сигурни ли сме, че можем да се справим със всяка ситуация в работата, в дома, в личния живот? И как бихме реагирали, ако нещо спонтанно и неочаквано промени намеренията ни? От страна на психическата настройка, ние можем да твърдим, че сме 100% сигурни в утрешните си намерения и цели и амбиции, забравяки за непридвиденото. Как се действа в непридвиден момент? Само със спокойствие? Не мисля. Необходима е концентрация. Ние не говорим със самите себе си, с вътрешните си гласове! Без да вземем под внимание съществуването на вътрешния си глас, ние вече сме твърдо убедени в онова, което сме решили, че ще предприемем утре. Казваме сигурни в себе си : "Да, ще ти се обадя, за да се видим!", "Ще пътувам извън града.", "Ще получа заплатата си утре", "О, аз ще дойда със сигурност!", малко доказателства за това, че ние не сме достатъчно подготвени за утре. Изключваме твърде много вероятности и понякога принудени от обстоятелствата се оказва, че сме излъгали някого и дори себе си за своята сигурност в делата си. Един път така, втори път така и няма да си вярваме самите ние, какво остава за нашите близки, роднини или приятели?! И така...подготвени ли сме за утрешният ден? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Юни 4, 2006 Доклад Share Добавено Юни 4, 2006 Да.Подготвена съм За другите( повечето...по малкото твърдящи разни неща ) не знам-всеки си знай отговора най-добре. Сигурното е знайно и очеизвадно гробищата от векове са пъъълни все с осигурени хора обаче диамантено твърдо ЗНАМ, че ще го бъде както аз НЕ знам!Има си Божи Промисъл + Божи План! И съм винаги готова да реагирам според както е Волята Божия както знам + мога + искам...И се получава обикновено /преобладаващо хармонично резултатче - за цялото и за ближните/ аз по принцип съм си винаги супер добре и винаги съм абсолютно доволна + благодарна не забравяйки , че ...Бог дал - Бог взел а нали знаем и крилатката : Човек - предполага , Бог - разполага... Което не означава обаче, че не предполагам и не искам туй онуй отвреме на време обаче само разумни нещааааа...околосветско + вселенско пътешествие +... и изобщо служене ...без-край-но и без-корист-но. За Славата и Волята Божия. Отправната точка е ясна:Божията Воля - моя воля, Божият Дух - мой Дух! Амин Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Никола_ Добавено Юни 4, 2006 Автор Доклад Share Добавено Юни 4, 2006 Кристално ясен и точен отговор както винаги! Благодаря ви! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Юни 4, 2006 Доклад Share Добавено Юни 4, 2006 Да и на мен ми харесва,"защото утре започва от днес". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Никола_ Добавено Юни 4, 2006 Автор Доклад Share Добавено Юни 4, 2006 И със "сега"! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Юни 5, 2006 Доклад Share Добавено Юни 5, 2006 Мисълта за деня май е по темата: "Не трябва да мислите, че след като остареете ще станете по-умни. Аз искам да имате положителна философия за живота, да разсъждавате положително. Ще бъдете умни още сега! Ако не, никога няма да бъдете умни. Това зная аз. Сега, или никога! Ако аз се силя да докажа, че някои неща ще станат за в бъдеще, те са станали вече. Ако аз не посея семето днес, как ще го дочакам да изникне утре? Значи, туй, което е станало днес и утре ще стане. Това е непреривност на нещата." (Божественото буталце, МОК4, лекция 10) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
PeaceMAker Добавено Юни 11, 2006 Доклад Share Добавено Юни 11, 2006 Според мен е хубаво човек да мисли за напред, но да си прави само бегли планове и да набелязва само основните си цели. "Достатъчно е на всеки ден злобата му". В действителност живота е пълен с неочаквани изненади, пречки и препядствия. Според мен обаче с бдителност, спокойствие, вяра, огромно количество търпение и с правилния подход към определената ситуация, човек не трябва да се притеснява от тези пречки, а да ги приеме като нещо естествено и наложително. Всяка преодоляна трудност в живота ни ни прави по - силни. Според мен малко са нещата в които можеш да си 100% сигурен. Много от плановете които правим и сме готови да си заложим едвали не главите за тяхната достоверност и сигурност, след седмица, месец се оказват пълна илюзия или несъответстващи на реалността. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Юни 11, 2006 Доклад Share Добавено Юни 11, 2006 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Никола_ Добавено Юни 14, 2006 Автор Доклад Share Добавено Юни 14, 2006 Поемането на определени отговорности в ежедневния ни живот в повечето случаи се оказват и неизпълними! Понякога не е в ръцете ни! Въпросът е тогава не е ли по-добре да се опитаме да свършим онова, което можем, вместо непремено да се стремим към задоволяването на нашите собствени гордости? Казваме си: "Е, аз обещах не мога да не го направя!", значи ли това, че с цената на всичко ние ще задгърбим дори други по-вероятно изпълними цели, защото със зъби и нокти се опитваме да спасим гордостта си заради евентуалния провал, че обещаното от нас, поетата отговорност, няма да бъдат спазени и изпълнени. Тогава значи не сме подготвени за утрешният ден и се оказва, че не ние го планираме, а той планира задачите за нас....... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 15, 2006 Доклад Share Добавено Юни 15, 2006 Всъщност нима ние сме в състояние да "планираме утрешния ден"??? И с какво право? Нима нашето его владее времето? Всъщност ако се замислим, утрешният ден наистина по право е този, който планира задачите за нас... Някои от тях можем да предвидим по закона на причината и следствието. Други са предвидими, но ние по различни причини не виждаме каузалната връзка. Трети са синхронични - нямало е как да ги предвидим, защото те не са влизали в обсега на нашето съзнание все още. Дали сме готови за утрешния ден аз лично разбирам така: - това, което бих могъл да предвидя благодарение на каузалното си мислене, го организирам или се подготвям за него. Ако това, което се случи, не съвпадне с очакванията ми или не съм в състояние да изпълня намеренията и обещанията си, значи съм пропуснала нещо в каузалната верига. Приемам го като това, което е трябвало да стане и коригирам начина на извличане на следствията. Правя всичко и само това, което е по силите ми в момента. - непрекъснато почиствам съзнанието си от моделите на личното си каузално мислене и се опитвам да видя връзките през очите и съзнанието на хората около мен. Случвало ми се е да стигна до зашеметяващи прозрения за себе си, за тях и за миналото и утрешния ден. - преди заспиване и след събуждане с помощта на молитвата свалям нивото на каузалното си световъзприемане, за да се отвори необходимото място за синхроничното. Т.е. приготвям се с любов и благодарност да приема всичко, което не съм очаквала или може би съм се опасявала (неволно) и да реагирам спокойно като направя всичко и само това, на което съм способна в момента. Засега успявам... Благодаря ти Господи... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Юни 15, 2006 Доклад Share Добавено Юни 15, 2006 Според мен е хубаво човек да мисли за напред, но да си прави само бегли планове и да набелязва само основните си цели Много от плановете които правим и сме готови да си заложим едва ли не главите за тяхната достоверност и сигурност, след седмица, месец се оказват пълна илюзия или несъответстващи на реалността. Казват, че има едно единствено "нещо", което можело силно да разгневи дълготърпеливия Господ Бог. Някой чувал ли е/знае ли кое или какво е това „нещо” Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Никола_ Добавено Юни 15, 2006 Автор Доклад Share Добавено Юни 15, 2006 Не, Благост, не знаем отговора! Поне аз за пръв път чета, че Бог може да се ядоса...................... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Таня Добавено Юни 15, 2006 Доклад Share Добавено Юни 15, 2006 Случвало ми се е да стигна до зашеметяващи прозрения за себе си, за тях и за миналото и утрешния ден. - преди заспиване и след събуждане с помощта на молитвата свалям нивото на каузалното си световъзприемане, за да се отвори необходимото място за синхроничното. Т.е. приготвям се с любов и благодарност да приема всичко, което не съм очаквала или може би съм се опасявала (неволно) и да реагирам спокойно като направя всичко и само това, на което съм способна в момента. Засега успявам... Благодаря ти Господи... Тъй като съм зодия Риби, май постоянно го правя, макар и не така организирано "Ако човек се остави свободно, с пълно доверие на своята интуиция, той ще има по-добри резултати в живота си, отколкото ако действува изключително по своя разум. Ако някой човек е болен и се остави на своята интуиция, т.е. на разумните закони, които ръководят целия му организъм, той ще се излекува в скоро време. Оставете се свободно, без страх на своята интуиция, т.е. на Божественото в себе си и ще видите какви резултати ще получите. Интуицията у човека е неговия разумен баща, на чийто гръб той може да се качва без страх, без тревога. Този кон ще го занесе дето трябва. Всички сте виждали какво правят малките деца с баща си. Като се върне той от работа едно по едно децата се качват на гърба му да ги носи. По същия начин и вие понякога се качвате на своя кон, карате донякъде, докато го изморите добре, без да свършите някаква работа. Да допуснем, че някой от вас излиза на сцената, но го освиркват. Като се върнете дома си, вие сте неразположени, цяла нощ не можете да спите, въртите се на една,на друга страна, докато най-после изморите тялото си и заспите. Какво от това,че ви освиркали? Ако нямахте уши да чуете, че ви освиркват, щяхте ли да се обидите? – Нямаше да се обидите. Какво трябва да направите тогава? – Да си признаете,че не сте играли добре и заслужавате да ви освиркват. Кажете: „Много добре направиха тия хора, че ме освиркаха”. Щом си кажете така, веднага ще ви олекне. Едва сте се примирили, натъквате се на друго противоречи: „Защо трябваше да ме освиркват? Нима толкова лошо играх?” Казвам: две противоречия в живота, не раждат една добродетел." Източник:Учителя, Време и сила Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
PeaceMAker Добавено Юни 15, 2006 Доклад Share Добавено Юни 15, 2006 Казват, че има едно единствено "нещо", което можело силно да разгневи дълготърпеливия Господ Бог. Някой чувал ли е/знае ли кое или какво е това „нещо” Любов + Светлина + Мир + Радост Ако имаше майка отговорът щеше да бъде лесен... Според мен няма такова нещо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Юни 15, 2006 Доклад Share Добавено Юни 15, 2006 Има ...има...като ви го кажа ще разберете че е близко до ума...ама когато не е задръстен с казуалност...синхроничност майтап...пробвам ви докачливостта...а е само хармония +хармония+ хармония...пустота... няма да се правя на интересна щото по начало съм си и ще ви го издам...то е шеговит отговор... Единственото нещо, което може силно да разгневи дълготърпеливия наш Отец Господ Бог е ... когато чуе някое неразумно и своенравно негово чадо да казва , има личен / собствен/фирмен ПЛАН... Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Никола_ Добавено Юни 15, 2006 Автор Доклад Share Добавено Юни 15, 2006 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 16, 2006 Доклад Share Добавено Юни 16, 2006 Моят Отец пък това много го разсмива... и после решава да си поиграе с нашия план и .... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Март 26, 2009 Доклад Share Добавено Март 26, 2009 Когато все пак имам поне бегла представа какво приблизително ще се случи утре, се опитвам да направя каквото зависи от мен, но не се завързвам прекалено много. Например, знам, че групата ми ще сменя учебник - от мен зависи да приготвя тетрадките, тестовете, учебниците... Ако не го направя се чувствам объркана и изнервена и работата е също такава... Приготвям си ги, но имам едно на ум, че ако се разболеят и ми се обадят, че няма да дойдат тази седмица, няма да съжалявам защо съм загубила това време - то е инвестирано за следващата седмица... Има и още случаи - приготвя нещо, но нещата тръгнат съвсем не така, както съм си представяла и приготвяла. Предварително винаги си оставям пътечка - може и да не стане така, тогава.... ще съобразявам в момента - зависи от ситуацията... С такава нагласа е лесно човек да отхвърли спокойно подготовката и плана... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Март 27, 2009 Доклад Share Добавено Март 27, 2009 Утрешния ден е безкрайния празник на очакването. Затова вечерите са приглушени, а сутрините изпълнени със сила. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.