nadinkapl Добавено Октомври 24, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 24, 2011 Здравейте, искам да попитам всички които имат моя проблем и притеснение. На 30год съм и от 4 години живея с приятеля си, с когото искаме вече да си имаме бебе. През времето в което сме заедно не сме се пазили въобще, като си мислехме, че все някой път ще стане, ама не. Преди 2 години ме хвана ужасна депресия, първо беше агорафобия, после социална фобия, а сега и страхова невроза. Страх ме беше да излизам на вън сред хората, да оставам сама в къщи, после започнаха страхове да не умра, да не полудея. Всичко стана нетърпимо и посетих психиатър. От 4 месеца взимам Ципралекс, и вече съм добре, спокойна, силна и уверена. Но трябва да ги пия поне 6 месеца или година. Имам ли шанс да забременея въпреки че приемам антидепресанта. Има ли някой които е пил антидепресанти през бременността. Има ли някоя сред вас, която е имала този проблем. Моля ви, споделете! И разбира се приемам всякакви съвети. Стоянка-таня 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Октомври 24, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 24, 2011 (edited) Не мисля, че е добра идея забременяване и износване на плода, когато сте на антидепресанти! Имал съм клиентки във вашето положение и винаги изборът им, подкрепен от лекарско мнение, е бил спиране на медикаментите и справяне по време на бременността с помощта на собствени сили и психотерапия! Има още нещо! Самата повишена тревожност при спиране на лекарствата не допринася положително за зачеването, както и е добре да бъде сведена до относително ниво на спокойствие и смело щастие по време на бременността! Това също предполага колкото се може по-навременно започване на психотерапия и разчитане на силите на собствената душевност! Това е целта на ставащото във вас като цяло - тревожността ви тласка към развиване на смела независимост, самостойност и здраво психично ядро! От вас зависи дали ще приемете посланието и и ще се научите на това или ще бягате от нея с хапчета! Редактирано Октомври 24, 2011 от Орлин Баев B__ и Стоянка-таня 2 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
nadinkapl Добавено Октомври 25, 2011 Автор Доклад Share Добавено Октомври 25, 2011 Благодаря Ви за вниманието Орлин, искам да допълня, че една година се борих с тези страхове и чаках да отминат, но уви ставаха все по силни, дотолкова че не можех да гледам новините, когато показват нещо по изнервящо, не можех да гледам филми-екшъни, когато срещах хора по улиците с някакъв недък усещах как всеки момент сякаш ще изгубя контрол върху себе си, сякаш полудявам. Много се страхувах да не полудея, все си мислех че страховете, стреса, тревожността и неврите ще ме победят, ще отключат нещо в мен и аз ще полудея. Наистина стана нетърпимо. От много статии и форуми разбирам, както и сега вие казвате " тревожността ви тласка към развиване на смела независимост, самостойност и здраво психично ядро!" Трябва да се отпусна и да приема ставащотот с мен и то постепенно ще изчезне. Но просто страха да не ме надвие е по голям. И докога ще продължава тази борба незнам. Стоянка-таня 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Октомври 25, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 25, 2011 Интересното е, че знаете докога ще продължава борбата! Защото вие самата я поддържате! Ще продължава, докато се борите, дотогава! Докато го правите, захранвате страховете си със самата борба и колкото повече сте нащрек и се стремите да контролирате страха си, толкова повече и той се усилва! Хубавата новина е, че когато се отпуснете и се оставите "да ви залее" страха с доверие в Себе си и Живота, той се стапя! Стоянка-таня 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts