Guest Христо Добавено Октомври 23, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 23, 2011 Тема, в която може да споделяте нови български думи - измислени от вас или от други хора. Може да споделяте и стари български думи - неизползвани вече или почти неизползвани. Бихте могли да споделяте информация за диалектите, да публикувате диалектни думи като посочвате от кой край са, от къде сте ги научили. Използвате ли диалектни думи ? veselinvalchev1981 и Латина 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Октомври 23, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 23, 2011 Окашествяване - произхожда от "каша". Синоним на : "миксира", "смесва". Думата е измислена от мен. Латина 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Октомври 24, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 24, 2011 стъкмистика = статистика Латина 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Октомври 25, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 25, 2011 (edited) стъкмистика = статистика Произлиза от "стъкми" (нагласи) и "статистика". П.п. : Окашествяване - произхожда от "каша". Синоним на : "миксира", "смесва". Исках да кажа, че "окашествяване" е синоним на "миксиране", "смесване". "Каша" може да се използва като синоним на "микс", "смеска". Поне така ми се струва. Дори и темата да не се възприеме сериозно, аз мисля, че обикновените хора могат да помагат за обогатяване на родния им език, а не това да се върши само от филолози и тем подобни. Все пак нефилолозите и нежурналистите са много повече на брой, и сред тях има поне средноинтелигентни хора, и те говорят български език. Пък и не е нужно човек да е умен, за да създаде нова дума. Така че давайте съфорумци, бъдете ковачи на българската реч. Редактирано Октомври 25, 2011 от Христо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Октомври 26, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 26, 2011 (edited) Мразач - нова българска дума, заместител на английската дума "хейтър" ( човек, който мрази; това да мрази му е страст, просто обича да мрази без значение кого и какво). Редактирано Октомври 26, 2011 от Христо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Florestan Добавено Октомври 26, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 26, 2011 Христо, интересно ми е кое те е накарало да насочиш темата към новите български думи и към диалектите по-конкретно. Прегледах малко форума, така и не видях обща тема за българския език. Идеята ми е следната - интересно хрумване е да се мислят нови български думи, но поне аз, като се замисля, не винаги съм си давал сметка за наличните ресурси в българския език по отношение на старите. При съвременните американци се наблюдава едно явление - и не само при тях - езикът, който се употребява в ежедневието започва да използва все по-малко и по-малко изразни средства. Някой веднъж ми бе споменал, че човек там се оправял в рамките на няколко месеца с едно двеста основни думи и около 100 специфични, които варират в зависимост от професията му и условията, при които живее, всичко едно 200-300 думи. Това е крайно малко. Трябва да внимаваме в България да не настъпи нещо подобно - първо, защото образованието ни поощрява по-скоро зазубрянето на готови фрази, които после се забравят, но не поощрява толкова развиването на един широк диапазон от изразни езикови средства, с които човек да може да борави умело, в зависимост от това къде се намира и какво иска да каже. Второ, тук настъпва в някои сфери същият спад по отношение на приоритетите в обществения сектор - технологизация на работните места, разлика в изискваната квалификация. Ако компютърен техник "си разбира" от "своите термини", останалото може да го каже и на неандерталски, "дет' се вика". Аз лично мисля, че по-опростеният език и дори самият сленг също могат да изпълняват своята функция (прекалено високомерно може да звучи един безсмислено висок изказ и това също може да има своите негативни черти), но общо взето без езикова култура човек се ограничава малко или много в експресията си, на места в нейната прецизност, на места в нейната способност да покрива определена дълбочина на разсъждение - въпреки че с прости думи понякога може да се достигне до поразяваща дълбочина, която няма нищо общо с някаква необходимост от висок, прецизен, елитарен изказ. Интересно е да се търсят нови думи, но в някои случаи, с такива не може да се стигне толкова далеч, ако те просто са комбинация от чуждици или от технологични термини. Например, появява се проблемът със звученето на думата и с начина, по който е конструирана - различните езици имат различна конструкция, която отговаря както на начина на мислене на съответния народ, така дори и на някои негови духовни предразположения. В това отношение, много хора просто преминават покрай многото шедьоври в българската литература, без да обръщат внимание на богатствата, които се крият в нея в езиково отношение - нашите писатели са измисляли не по една или две интересни думи, които звучат експресивно и придават нови нюанси на значението на думите, от които са взети - а понякога не са и взети от други думи. Лично аз неотдавна прочетох нещо на Николай Райнов - бях леко учуден да установя, че имаше известен брой думи, които изобщо не познавам и значението на които ми стана ясно само от контекста. От друга страна, не можах и да не забележа експресивността на неговата реч - изказът му сам по себе си, извън всякаква дискусия относно съдържание и смисъл, е един шедьовър. Това може да се каже и за други български писатели, и то за много от тях. Излишно е да споменавам имена. Естествено, хубаво е човек да може да се изразява просто и ясно. Също така, ако човек не е склонен да приеме простата реч на друг човек и да вникне чрез нея в определено съдържание, това по-скоро означава, че той има известна склонност да се захласва по лъскавата страна на езика, който използват другите около него - а в това може също така да има редица заблуждения (и тук ми се струва, че например дори разговорният език може да изиграе една положителна роля, когато е използван на място). На мен поне ми изглежда, че езикът също може да си има своята "майя" - и неговите воали може би са повече от един. От друга страна, спомням си един цитат от Учителя, в който той казва, че е предпочитал да свири на цигулка и да рисува, но не и да пише, защото за него все още българският език е бил прекалено груб. И все пак, той е този, който е казвал, че именно българският език е езикът, на който може да се предаде духовното най-добре. Не съм сигурен за източниците на второто твърдение, обаче. Така че въпросът за езика си има много страни, както всички сложни въпроси. По темата за езика може да се пише много, не видях тук такава тема и също така тема за българският език конкретно, с изключение на тази, но може би съм пропуснал. smehy 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Октомври 27, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 27, 2011 (edited) Редактирано. Като имам повече време, ще ти прочета мнението, Флорестан. Благодаря за поста. дъскокарач - скейтбордист забабление - забавление за баби музувир - врачанска дума за човек, който обича да прави мръсно на другите (мръсник, може би подходяща е и думата "подлец"). Хвърлих поглед отгоре отгоре върху поста ти - може да се посочват и стари български думи. Пък и аз не съм твърдо против навлизането на чуждици, но в някои случаи биха могли да се ползват (по-) български думи, а не както правят някои хора да се залита в прекомерна употреба на чуждици. Насоката на темата е главно към още по - голямо обогатяване на езика ни (освен това дето се прави с чуждици) - не съм за строга забрана на чуждиците, защото то в българския език повечето думи като че ли са с някакъв чужд произход или са направо чужди. Насоката е към разширяване на броя думи, обогатяване, създаване на български думи. Пък ако ги прочетат достатъчен брой хора и ги харесат, нека да ги направят част от езиковото ни богатство и да ги ползват ако желаят. После може да пиша повече. Чао за сега. ---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- но поне аз, като се замисля, не винаги съм си давал сметка за наличните ресурси в българския език по отношение на старите. На мен ми се струва, че старите български думи като цяло са диалектни думи. Ако ще се ползва английското "хейтър", би могло да се употребява побългарен вариант на думата що се касае до ж.р. - "хейтърка". Редактирано Октомври 27, 2011 от Христо Латина 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Октомври 28, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 28, 2011 (edited) Христо, интересно ми е кое те е накарало да насочиш темата към новите български думи и към диалектите по-конкретно.Флорестан, породилото се в мен желание да направя стъпка, която евентуално би довела до обогатяване на българския език по принцип, или поне на българския език на някои българи. Вече може и да не споменавам, че аз съм измислил дадена дума, защото може и да не е така, а и за да не се възгордявам. Оакъляване - поумняване ("акъл" май не е българска дума, но "оакъляване" е що годе такава). Налюби - установих, че не съм я измислил аз тази дума (не знам дали е била книжовна или винаги е била диалектна, но в един македонски форум гледам :"Налюби ме негър."; така че явно думата е от македонския диалект на българския език). Налюби - сещате се какво означава, синоним на на...абе синоним на цинична дума, синоним който смятам, че е по - красив за употреба, отколкото нае*а - освен това "налюби" звучи по - любовно, по - духовно, предполага се че може да е имало някакви по - човешки чувства. Облюби - 1.синоним на детайла любовна игра. 2.Може да се използва и като синоним на "обгръща с любов" що се касае до отношение към човека изразяващо се в думи, извънсексуални действия с които се демонстрира любов и уважение, както и чувства на любов към въпросния човек (а може и да не е човек обекта на втория тип облюбване). Редактирано Октомври 28, 2011 от Христо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
smehy Добавено Октомври 28, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 28, 2011 Тема, в която може да споделяте нови български думи - измислени от вас или от други хора. Може да споделяте и стари български думи - неизползвани вече или почти неизползвани. Бихте могли да споделяте информация за диалектите, да публикувате диалектни думи като посочвате от кой край са, от къде сте ги научили. Използвате ли диалектни думи ? Привърженик съм на книжовният език. Използването на диалекти ме дразни още от дете - не зная защо, но все пак проявявам интерес към тях като източник на познание. Обожавам живият, експресивен език на метафорите, а разговор, диалог базиран изцяло на тях ме зарежда в буквалния смисъл с енергия. А по темата - май се превръща не в обогатяване на българският език, а в някаква степен в поругаването му... Флорестан, благодаря за изказаното мнение и начина, по който е написано. Благодаря! Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
venera2008 Добавено Октомври 28, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 28, 2011 Здравейте и благодаря за тази важна и интересна тема! Напоследък, през последните 15 - ина години, се промени изцяло произношението на буквата, с която започва думата "Любов", сиреч буквата "л". /напр. лале - уале, ла -уа, латинка - уатинка.../ Изключително некрасиво е изговарянето на буквата като "уъ". Младите хора днес изобщо не могат да изговарят буквата правилно. Бих искала да апелирам тук към педагози, учители, родители, логопеди и прочее образователни и здравни специалисти - да се замислим сериозно как и какво бихме могли да направим разговаряйки с децата и младежите за правилното изговаряне. 1. Разбираме, че промяната на звуковия състав променя и вибрацията на думите. 2. Разбираме, че при промяна на произнасянето /уъ/, се променя и лецево-челюстния апарат, което би довело до съществени изменения на други нива и пр. .... Моите деца също изговарят буквата не много правилно, въпреки, че аз я изговарям правилно. Напоследък правим с тях упражнения пред огледало, за да наблюдават къде до небцето и зъбите трябва да бъде езика при правилното ´и изговаряне. Може да се споделят и други идеи за упражнения и прочее. По-нататък бих се включила с примери за нови български думи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Октомври 29, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 29, 2011 (edited) Редактирано. А по темата - май се превръща не в обогатяване на българският език, а в някаква степен в поругаването му... Не мисля така, не съм съгласен. Обоснови се ако обичаш ? Имаше намек за нормални неща. Езикът е свързан и с тях, особено този в устата. Споко, споко Смехи, не се ядосвай, дишай дишай. Говоря сериозно. Нямам за цел да обругавам езика, а и ми се струва, че преувеличаваш. Темата не е за сакрализиране на езика, а за обогатяване. Налюби Сетих се, че и Ванга е ползвала тази дума. Може би за пръв път съм видял думата във "Ванга" на Красимира Стоянова. Съществува такава дума. Изключително некрасиво е изговарянето на буквата като "уъ". Младите хора днес изобщо не могат да изговарят буквата правилно. Ако в техния край се "уека", може да им се изкриви произношението. Що се касае до "любов", май хората не изговарят "уъюбов", понеже не е удобно за изговаряне ? За други думи сигурно може да се "уека", но за тази ми се струва трудно. Може да се споделят и други идеи за упражнения и прочее. Би било интересно да споделиш, а и други които са запознати също да споделят. Предполагам, че различните диалекти могат да доведат до различни изкривявания на говора ? Но всъщност, защо изкривяване ? Съответният говор е нормален за съответния край. Маам, дармяскам, дера, лабутя - думи използвани в панагюрско; имат значение на "бия, удрям". Четири алтернативни думи за биене - засега не съм запознат с нито една алтернативна, от онзи край, дума за любов. Кютек - македонска дума за бой. Глупендер (глупак), тъпагьос/тъпунгер (тъпак, тъпанар) - думи използвани в панагюрско, а може и на други места в страната. ------------------------------------------------------------------------------------------------------ Либе - любима жена, любим мъж ( звучи по - красиво от "гадже"); дечко - македонска дума за гадже, приятел/приятелка в смисъл на гадже Редактирано Октомври 29, 2011 от Христо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Октомври 29, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 29, 2011 (edited) Ха познайте "лъчина" откъде идва?! Страхотност! Редактирано Октомври 29, 2011 от kuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Октомври 29, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 29, 2011 "Лъчина" идва от "лъч" - значи "лъчина" е синоним на "светлина". Не бях се замислял за такава дума, звучи красиво. Латина 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Октомври 29, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 29, 2011 Ще взема да се кръстя така! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Октомври 29, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 29, 2011 (edited) Съгласни ли сте, с по - долуцитирания текст, свързан със значението на националните езици? За хармонията и дисхармонията Нека се върнем отново на най-познатото ни копие на Словото - човешкото слово. При съвременния начин на живот - с масовото навлизане на технологии, които изместват живото слово, като: телевизия, интернет мрежа и аудио и видео технически средства, може да се говори за изземване на основните функции на човешките езици - устната и писмена индивидуална комуникация. Така се стига до обезличаване на диалога, дори до липса на такъв. Все по-малко статистически и фактически стават словесните лични контакти. Словото, поставено от нас в условия на тотално обезценяване и поради неразбиране на същността му, става оръжие, което може да убие и своя автор, и човека, към когото е адресирано. Водим видима и невидима битка срещу словото - без ясни правила и разбиране на истинската същност на собствената и противниковата стратегия. А тя, както по-горе се спомена, е една: хората и словото са създадени по един универсален механизъм - на Словото на Твореца. Може да се каже, че тече гигантска битка между хармонията и дисхармонията на словото. Тя не е нито локална, нито национална, нито даже само човешка. Засягайки човека или някой аспект от живота му - тя се отразява и във Вселената. В момента тази битка в конкретен глобален мащаб е например битката за хегемонията на английски език над останалите. Като игнорираме нейния политически аспект, нека се концентрираме върху идейния аспект и същностните резултати, които се очертават на нейния фон. Отдавна е известно, че за оцеляването на всеки народ е важно да помни езика си и да пази и умножава културното си наследство. По-малко известният факт е, че Всеки народ има свое предназначение, а щом е верен на предназначението си, ще успее. В думите на великия българин Петър Дънов се съдържа сакралното послание както към хората, които отричат и тъпчат своя роден език, така също и към онези, които са се самозабравили и смятат, че светът се крепи единствено на човешкия замисъл. Подчиняването на народите по света чрез унищожаването на главния идентичен фактор - националния език - е добре познат факт в човешката история и конкретно на Балканите. Така че идейният аспект е стар, колкото и човешката цивилизация. Борба за власт, надмощие и пари. И въпреки това и малки народи като нашия са оцелели и оцеляват. Излиза, че не е задължителна гибелта на който и да било народ, защото прогнозите на оторизирани учени или пожеланията на великите сили са неблагоприятни. Нека се насочим отново към нашия пример. Какви са вече очертаващите се същностни характеристики на хегемонията на англоговорящите, пишещите и още повече - мислещите. На първо място - нарушава се хармоничното развитие на националната ни матрица, като се внедряват словесни модели, които по същество са вид психотронно оръжие. Например „Българите са...” - и следва всяка отрицателна характеристика, която се опитва да се внедри в националната ни памет. От друга страна тече процес на подмяна на официалния стил. Езикът ни се задръства от чуждици, за които има много точни български езикови аналози. От „джогинга” на Бил Клинтън до „Стар академи”, „Файв старс” и други езикови модели на английски език в националния ефир и останалите масмедии се натрапват неприсъщи понятия и изрази за нашата психика. В резултат - някой си въобразява, че, използвайки чуждицата, става по-интелигентен или интелектуален в очите на другите - факт, който не може да кореспондира с истинската интелигентност и интелектуален заряд. По-важният резултат обаче е този, че езиковият модел води след себе си до смяна на поведенческия модел, който повечето пъти променя и подменя общонационални и най-вече - общочовешки ценности и идеали. В едната посока - отвън - примерът е, че много от филмите, които стигат до масовия потребител в България, са забранени в родината им САЩ, а тук кината се посещават предимно от младежи. Без коментар. Примерът отвътре не трябва да се търси надалеч - вече и България има своите деца убийци, което също е в резултат и на разпространението на отрицателните езикови модели, колкото и невероятно да прозвучи на някого този извод. Полуинтелигентността на повечето деятели на телевизиите, които нямат дори понятие от сериозно филологическо образование, усложняват и задълбочават този процес. Заложените бомби в езиковите модели на отрицанието и агресията и обезличаването на главната национална ценност - езика - са налице. За съжаление това е тенденция, към която си позволяваме лукса да проявяваме завидно равнодушие. А като се замислим в един мелодраматичен план как започна всичко: смеехме се безгрижно преди години на често повтаряната и доста звучна ругатня на английски... от екрана. И как се обръщат нещата днес... Изглежда така, сякаш над главите ни са се струпали много Дамоклеви мечове. Не трябва обаче да се заблуждаваме, че всичко е черно и „отнийде взорът надежда не види”. И то в момент, когато е открит кодът на Библията и този факт е в състояние да просветли нашия поглед върху себе си и света. Твърди се, че в настоящия момент с превес тече и процесът на национализация на съзнанието на българите и този процес е в хармония с подобни такива по цял свят. Този процес е безспорно положителен, защото опазва нашата основа - духовната матрица на България. Той е предизвикан от естествения отпор или вътрешната необходимост да оцелеем точно защото натискът да се обезличим е толкова силен. В този смисъл опазването на националния ни език и на други духовни приоритети се оказва важно дори в контекста на европейското обединение. И един положителен знак. Нашият химн, с решението за приемането ни в ЕС през януари 2007 година, е преведен на всички езици на европейските партньори. Това е зачитане на нашата уникалност и стойностна същност в семейството от народи, в което влизаме. Засега. Откъс от "ЗА БЛЯСЪКА НА СЛОВОТО И СЛОВОТО", Розалия Александрова : http://liternet.bg/p...ova/slovoto.htm Редактирано Октомври 29, 2011 от Христо Латина 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Октомври 31, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 31, 2011 (edited) Маам, дармяскам, дера, лабутя - думи използвани в панагюрско; имат значение на "бия, удрям". Четири алтернативни думи за биене - засега не съм запознат с нито една алтернативна, от онзи край, дума за любов. Сетих се и за "пуам". Има и "лупам", която обаче май е по - широко използвана, по - национална ( "тупа лупа"). параспур - мъж, който ходи по жени, женкар, лек мъж ...( знам, че в панагюрския край се ползва, но е възможно и на други места). Темата е и за диалектни думи, не толкова, за да започнем да ги използваме - не. Просто би ми било интересно да се запозная с диалектни думи, които не съм чувал/чел ...е, евентуално може понякога да ползвам поне някои от тях. На други хора също може да им е интересно да научат такива. Още от панагюрско : сакатулник - некадърен, непохватен човек тиквеник, тутманик - имена на храни, които се използват и като обиди ( мисля, че смисълът е на "глупак, ненормалник" - нещо от сорта). Нови думи : присърцен - който ти е присърце ( "ти си ми присърцен); присърцена - която ти е присърце ( "тя ми е присърце"), присърцено - което ти е присърце ("това ми е присърцено"); нещо, което много обичаш. Редактирано Октомври 31, 2011 от Христо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Октомври 31, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 31, 2011 Хехехехе, доста се посмях тук в тази тема.Яко. И аз да напиша една диалектна дума- "барем", използва се много в района на Малко Търново и означава - "поне". И още една уникална дума за там "папалюшка"- означава малко, сладко дете,бебе. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Ноември 1, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 1, 2011 (edited) "папалюшка"- означава малко, сладко дете,бебе. Според вас, защо българският език е огрубял ? Преди като че ли е имало повече поетични и красиви думи ? Защо езикът ни е огрубял в сравнение с това, което е бил през османското владичество ? Кога е започнало това огрубяване и защо ? Ако в езика ни навлязат много нови и по - красиви думи (български думи), ако започнат да се използват стари поетични думи - това ще се отрази ли на живота на българите ? Или може би няма как да се промени езика, преди да се променят хората ? От друга страна ако хората си наложат да използват по - красиви думи, това ще доведе сигурно до някаква промяна в живота им, но за да си наложат - трябва вече да са променени поне в някаква степен, в сравнение с това което са били. --------------------------------------------------------------------------------------------- Част от думите, които съм споделил досега, са потвърждение на думите на Учителя Дънов, че българският език е груб, или поне част от него. Ето още думи : любеница - диня ( "любеница" доколкото помня е дума ползвана в "Маминото детенце" - не съм сигурен, но действията в творбата май се развиваха в Копривщица) водъ, камик, бащъ, козъ, сайъ (горска къщичка, нещо като виличка), барабой (картоф), вратъ,майкя - думи от панагюрско ; и още от онзи край - "баламурник" (нещо като глупак, балама). сонце - слънце ( мак. диалект) ; и още от македонския диалект : ке (ще), нок (нощ) ба - пещерска частица, която може да се използва като заместител на "не" уе, уа - заместители на срички като "ма", "бе" използвани в края на изречение предимно ( "К`во уе, к`во уа") - "уе" и "уа" се ползват в пещерско, пазарджишко. "Ко жа жа, Брацигово град жа" - "Каквото и ще да става, Брацигово ще бъде град". Явно лафът е възникнал, когато това градче е било още село ( населението на Брацигово са потомци на българи от днешния македонски град Костур). любав - мил, любим любородие - родинолюбие Вчера се сетих за някои стари (и може би нови и измислени от мен) български имена : Огнин, Водин, Любин, Змейчин, Ястро (от "ястреб"), Благород, Възвиш, Боголюб, Слънцеслав, Вълчин, Горин, Лъчин, Луналина,Звездин, Богослав... Мисля, че ако хората искат да запазят българщината, по - добър вариант са някои стари или нови български имена за кръщаване на отрочетата им, отколкото западни имена като Матю, Франк, Джони, Питър, Линда, Джулия... Редактирано Ноември 1, 2011 от Христо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Ноември 1, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 1, 2011 (edited) Мисля,че да изобретяваш нови думи и имена е гениално занимание,хах, поздравления,Христо! И аз харесвам много старите български имена, въпреки,че моето име и старогерманско, има го също и в персийския език.Но истината е ,че съм много доволна от него, не се сещам за по- подходящо, не мога да си представя да се казвам по друг начин.Просто съм се страстнала с неговата вибрация и ми става много приятно, когато някой се обръща с истинското ми име към мен.Не понасям галени имена, още повече,че в моя случай те стават по дълги от самото ми име,хахаха. Е тук яко се отплеснах, но да ме прощавате. Започвам да се замислям за български имена със С,Ф и Й. Чакам идеи! Редактирано Ноември 1, 2011 от Inatari Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
smehy Добавено Ноември 2, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 2, 2011 Вчера се сетих за някои стари (и може би нови и измислени от мен) български имена : Огнин, Водин, Любин, Змейчин, Ястро (от "ястреб"), Възвиш, Слънцеслав, Вълчин, Горин, Лъчин, Луналина... Христо, когато ти се роди детенце - би ли го кръстил с някое от изброените по-горе звучни български имена? Ама бъди честен! Или как би се чулствал ако ти носеше подобно име? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Ноември 2, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 2, 2011 Но истината е ,че съм много доволна от него, не се сещам за по- подходящо, не мога да си представя да се казвам по друг начин. Не съм казвал някой да си сменя името. Просто казах, че ми се струва по - добре хората да се кръщават със стари или нови български имена, вместо да залитат по разни имена като Джони, Матю, Джеферсън и тем подобни. Христо, когато ти се роди детенце - би ли го кръстил с някое от изброените по-горе звучни български имена? Ама бъди честен! Или как би се чулствал ако ти носеше подобно име? Ако ми се роди детенце, сигурно ще бъде кръстено с някое от имената на бабите и дядовците : 1) традиция - нелоша 2) вид признание, а и да не се обидят 3) защо пък не с някое от имената на старите би ли го кръстил с някое от изброените по-горе звучни български имена? Гледай сега, аз предложих варианти, но това не означава, че ако продължа да мисля и да се сещам, бих се спрял само дотук - бих измислял още. На един може едно да му харесва, на друг - друго. Бих го кръстил с някое от по - горе изброените имена ( или с някое друго ново или старо българско име - например "Благолюб"), но това най - вероятно щеше да стане ако българската нация беше по - патриотична и тези (и подобни на тях) имена бяха (по-) разпространени и нямаше опасност да бъдат счетени за ненормални и детето да бъде бъзикано постоянно. Или пък бих го кръстил ако тези имена поради една или друга причина ...почнат масово да навлизат сред българите (а и първо да свършат имената на бабите и дядовците). При друго положение, детето сигурно не бих го кръстил с никое или поне не бих го кръстил с някои от по - старовремскитеили нови имена - било то, защото някои от тях не ми харесват достатъчно или просто защото ще се опасявам, че повечето българи ще му се смеят (това е Главната причина). Що се касае до мен и как бих се чувствал ако нося някое такова име - зависи от името ( като пак казвам, че вариантите за нови и стари имена не се изчерпват с цитираните от теб) и Още Повече Зависи от положението сред българите, от имената сред тях. Но каквото и да е името ми, ако не ми се подиграват, или се подиграват но на мен не ми дреме - няма да има проблем щом не ми дреме. И за накрая - ако се зареча, че няма да нарека мое дете с някое от по - горе изброените от мен стари/нови български имена или пък с някое друго старо/ново българско име, аз ще те излъжа, защото няма как да съм напълно сигурен. Ина, моето име също не е българско. То какво ли българско име. Повечето ни имена и думи като че ли са чужди. Прошко е едно забавно българско име. Звучи някак смачкано, просешко, но човекът сигурно си го обича, въпреки бъзиците. любя - българска дума, която е по - хубава и дълбока от латинската дума " sex", която лат. дума на всичкото отгоре означава и "разделям", докато българската дума не носи такова значение и сигурно е с по - високи вибрации ( в предвид и на по - дълбокия смисъл, който може да се види в нея). прелюби - нова бълг. дума : означава да обикнеш нещо прекомерно. Например да заобичаш даден човек повече от Бог (Цялото).С.Н. Лазарев говори за прелюбване в посочения от мен смисъл, макар да не ползва тази дума. Имена като "Огнян" и "Орлин" са стари бълг. имена, за която смятам, че децата ми не биха брали срам в днешна България. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Ноември 2, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 2, 2011 Ина, моето име също не е българско. То какво ли българско име. Повечето ни имена и думи като че ли са чужди. Хех, аз просто ти споделих някои неща, за името си.Тъпото е ,че нямам имен ден, но баба ми ме упълномощи да празнувам с нея на Иванов ден,хахах. А иначе напротив, както вече казах, на мен много ми харесват българските имена.Дори попитах за конкретни предложения за определени букви,хаха. Мен също не ме кефят имена като Мелинда,Дейвид,Томас и др., когато те са използвани за български деца, но и това като явление си има своите причини.Не,че осъждам тези хора, но аз самата бих се спряла на красиво старобългарско или новобългарско име,хахах.Това е , което имам предвид.А иначе само мога да благодаря на Бог и родителите си, че са ме кръстили така, това си е моето име.Изразява ме напълно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Ноември 2, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 2, 2011 но и това като явление си има своите причини. Да си правят каквото си искат. Аз лично струва ми се бих бил против такова име за детето си - и то дори не от някакъв голям патриотизъм, просто си има и по - български имена, по - свойствени като че ли за тук. То май, това кръщаване с модерни западни имена като че ли е по - характерно за циганите, отколкото за българите, макар че и при българите се наблюдава. Просто дори да не става дума за родолюбие или нещо от сорта, струва ми се някак ...абе защо е нужно чак такова чуждопоклонничество и имитаторство та хората да умуват за някакво модерно западно име за детето си и да го кръстят с него, вместо да го кръстят с някое по - българско име. Ние не сме ли народ, нямаме ли история, достойнство, някакви културни постижения, някаква стойност. Но всеки си преценява. Inatari 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Ноември 2, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 2, 2011 Абе не само циганите го правят този номер. И много българи си кръщават децата на футболни звезди, на модни марки, на актриси и актьори и т.н. Но това е тенденция в момента и навън.Примерно е голяма тъпотия да си кръстиш детето"Кадилак" или "Версаче", но негрите мног обичат да го правят,хах, пък и не само те. Въпрос на интелект и съзнание. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Ноември 2, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 2, 2011 (edited) Абе не само циганите го правят този номер. Да де. на модни марки, на актриси и актьори и т.н. Но поне от хората около моята възраст, не изобилства с притежатели на такива имена. Това явление сигурно е в по - голяма сила за хора, които сега има малки деца. Редактирано Ноември 2, 2011 от Христо Inatari 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.