Atilu Добавено Октомври 23, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 23, 2011 Здравейте! От известно време се опитвам да намеря начин, по който мога да помогна на сестра си.Тя е пълнолетна и има проблем с психиката. Не приема помощ и съвети от никого, включително от най- близките й хора - тя дори не признава, че има проблем. Именно поради тази причина диагностицирането и лечението се оказват трудна задача. От години не живеем заедно и сме далеч една от друга, а и много рядко я виждам ( в различни градове сме, достъпа ми до нея е само чрез телефонните ни разговори). Сестричката ми живее още с родителите ни, които вече не знаят какво да сторят... На няколко пъти правиха опити да заведат специалист вкъщи, защото само това е начина. Неофицианата и предполагаема диагноза е обсесивно-компулсивно разстройство. Моля, посъветвайте ме какво бих могла да сторя! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Октомври 24, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 24, 2011 (edited) Сестра ви учи ли, работи ли, на колко е години? А в какво се изразява предполагаемото окр в психиката и поведението и? Какви са характерите на родителите ви, как се държат с нея сега? А за вас защо е важно да и/им помогнете? Какво означава за вас да не им помогнете? А какво не би станало, ако не им помогнете? Редактирано Октомври 24, 2011 от Орлин Баев Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Atilu Добавено Октомври 24, 2011 Автор Доклад Share Добавено Октомври 24, 2011 Сестра ви учи ли, работи ли, на колко е години? Сестра ми завърши висше образование, на 25 години е, не искаше да захваща никаква работа, винаги си намираше оправдание, но в момента работи(това ми звучеше обнадеждаващо в началото, тъй като смятах че работата ще я разведри, раздвижи и мотивира...). Относно предполагаемата диагноза - от това което чета в интернет все повече си мисля, че тя бяга от истината. Специалистът чието предположение е тази диагноза, се е срещал със сестра ми, мисля че два пъти( като тя не е ходила доброволно при него, осъзнала проблемите си...а той я е посещавал вкъщи по молба на родителите ми). Тя винаги е била с труден характер, но и изключително чувствителен човек, подредена, държаща на изрядността и чистотата. Първоначално наблюдавах едно маниакално хигиенизиране на всичко около нея, продължително миене на ръце, спиртосване и т.н.Не мога да кажа със сигурност кога е била последно в това състояние, но може би преди около 3 години. Изисквнията и всичко да бъде едва ли не стерилно, тогава не са ми се струваха толкова странии. В един момент спря да излиза от стаята си (дори спря да стъпва в другите стаи от апартамента), само лежеше и спеше. Молила съм я многократно да излеза с мен, когато съм там...да излезем на по кафе, да се разходим, да си говорим глупости.... но не се поддава на настойчивите ми молби. Не разрешава никой да влиза в стаята й. Спря и да се докосва до разни предмети, дори не докосва подаръците, които и се подаряват. Сега вече не докосва и дръжките на вратите вкъщи,т.е. не можа да си отвори сама. Винаги трябва да има човек вкъщи, който да и отвори вратите, за да излезе и отиде на работа. Всичко и се поднася на тепсия, не можа дори да отвори хладилника и да си вземе нещо за хапване, когато е гладна. Изведнъж стремежа и към стерилност малко се изкриви - спря да поддържа стаята си, заприлича на свърталище на микроби, мръсотии от всякакъв тип, но едновременно с това тя продължи с недокосването на предметите около нея, с мазането и спиртосването. Не се вслушва в съветите ни, обвинява, без да търси и вина в себе си, измисля си разни неща. Изкривява изреченото от хората по свой начин. "Какви са характерите на родителите ви, как се държат с нея сега?" Родителите ми са изключително добри, толерантни и поткрепящи ни във всичко. Така както са отгледали мен, така са отгледали и нея. Сега са поставени в ситуация, в която трябва да и угаждат( носят и храна в леглото, принасят, изнасят). Сякаш никога не е пораствала, а си е останала бебето отпреди 25 години. "А за вас защо е важно да и/им помогнете?" Доста странен ми се стори въпросът Ви. На първо място за мен е важно, разбира се защото става въпрос за семейството ми. Защото ГИ ОБИЧАМ! Искам да опазя хората, дали ми всичко, възможно най-дълго време. Защото.... сестра ми заслужава да изживее младостта си не по нози начин, тя в момента не живее. Защото... е едно изключително интелигентно и красиво момиче, незаслужаващо всичко това, което й се случва. "Какво означава за вас да не им помогнете?" Най-малко, че не съм съпричастна, към нещо което е обвързано с мен. Все едно да не помогна на себе си. "А какво не би станало, ако не им помогнете? " Мога да кажа какво би станало, ако не им помогна…бих се обвинявала цял живот, затова какво съм могла да направя, а не съм. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Октомври 25, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 25, 2011 Това което описвате по- скоро ме кара да мисля за шизофренно заболяване. В случая верен избор са медикаментите.Как обаче ще убедите сестра си да ги пие / разбира се, преди това трябва да се прегледа от психиатър/ не ми е много ясно. Във всеки случай трябва да се опитате да я убедите, иначе нещата ще стават все по-лоши. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Atilu Добавено Октомври 25, 2011 Автор Доклад Share Добавено Октомври 25, 2011 Благодаря д-р Първанов! А как бих могла да я убедя, т.е. как трябва да подходя, за да не се отдръпне съвсем. Два пъти вече загубвам връзка с нея, спира да отговаря на телефонните ми обаждания. След това ми трудно да възстановявам комуникацията и не искам да се стига до там. Ако знам със сигурност, че ще има ефект това което ще й кажа...но то няма да стане с едното казване. Трябва да намеря подходящия начин, а именно това не знам. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Октомври 25, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 25, 2011 Един от основните симптоми на шизофренията е загубата на връзка с реалността и хората, включително най- близките. В трудна ситуация сте. Ако не реагирате, връзката постепенно ще се загуби поради заболяването. Ако реагирате....нещата може да се подобрят, може и да не се подобрят. Но все пак има шанс това да стане. По тази причина трябва да не се притеснявате от нарушаване на връзката ви - тя и без това ще се разпадне в един стадий на заболяването, а да вложите всички възможни усилия от ваша страна да я убедите да се срещне с психиатър и започне лечение. Обяснете това и на родителите си. ПП-разбира се, има вероятност да греша и не това да е диагнозата, но в случая трябва да се мисли за най-лошото и се действа все едно, че то е станало. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Октомври 25, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 25, 2011 (edited) На пръв поглед, по описанието ви, състоянието на сестра ви прилича на окр. Включително отварянето на вратите и т.н. Застояването вкъщи с месеци, постоянното лежане и т.н. могат и да са свързани с психотичност, както казва Тодор. Това през интернет обаче трудно може да се каже... От описаното от вас мога да си извадя някои общи заключения за ставащото в сестра ви, но предпочитам да се въздържа! Във всички случаи, можете да предприемете по-директни мерки (като принудително задържане в болнично заведение) само ако ставащото със сестра ви наистина е заболяване от психотичния спектър! Ако мисленето и е сравнително логично и в някаква нормална, макар и невротична степен свързано с реалността, нещата остават 'в ръцете" на собствената и воля (колкото и да е странно, при окр нямаме налудности в мисленето, а силно преувеличени страхове при запазена, макар и изкривена връзка с реалността). Това, което ми прави веднага впечатление, са свръхгрижите и угаждането на родителите ви, което вероятно е заложило и поддържа онова базисно доста детско и твърде ранимо ядро в психиката и, от което тя бяга с тази постоянно контролираща и свръхнапрегната външна 'стена" в характера, поведението и общуването си. Това "ядро" поражда и страховете и, които тласкат обсесивно компулсивното мислене и поведение. Според мен едно здраво емоционално отдръпване от тяхна страна сега би било по-добър израз на обичта им. Емоционално отдръпване, ясни по-твърди правила за общуване с нея и безкомпромисно изискване за срещи с терапевт, успоредно с прием на медикамент, поне за известно време! Редактирано Октомври 25, 2011 от Орлин Баев Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Atilu Добавено Октомври 28, 2011 Автор Доклад Share Добавено Октомври 28, 2011 Хиляди благодарности за насоките! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Severen Добавено Октомври 29, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 29, 2011 (edited) Ще се опитам да интерпретирам едно мое чувство и едно вътрешно виждане.Проблемът и е,че бяга...Крие се зад болестта.Не твърдя,че е съзнателно,ние сме многопластови.Ако и се помогне да застане лице в лице с проблема,има специалисти и методи,предполагам,че ще се излезе от ситуацията. Няма да влизам в детайли защото те зависят от модераторите. Редактирано Октомври 29, 2011 от Орлин Баев Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts