Аделаида Добавено Април 10, 2007 Доклад Share Добавено Април 10, 2007 Всички ние се нуждаем от приятели, любими, партньори, хора с които да споделим радости, мъки, опасения и успехи. Това общуване докосва най-нежните ни струни и обогатява и най-затънтените кътчета на душата ни.Всички се нуждаем от дружба, любов, добра компания и чувство за принадлежност и въпреки това често остваме на разстояние един от друг, не желаейки или неможейки да протегнем ръка и да осъществим пълноценен контакт. Нуждаем се от нови подходи и по-голяма готовност за изследване на възможностите при взаимоотношенията между хората. ISTORIK 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Април 24, 2007 Доклад Share Добавено Април 24, 2007 Основната тема за разговор на мъже и жени са жените. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Април 29, 2007 Доклад Share Добавено Април 29, 2007 Общуването е много важно за отношенията ни , какво означава аз имам "хубави " отношения с този и онзи ? Или пък аз не съм в "добри " отношения с този и този човек ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Април 30, 2007 Доклад Share Добавено Април 30, 2007 Ина! Мисля, че и обратното също е вярно - отношението ни един към друг определя общуването ни. Когато подхождаме към контакта с някого резервирани и подозрителни, то общуването между нас е заредено с това подозрение и често води само до затвърдяване на резервираността. Обратно - когато започваме общуване с позитивно отношение към човека, ние забелязваме позитивното в него, в отношенията си, с това ги "подобряваме"... Отдавна ми е интересен и един друг аспект - общуването с хора в пряк контакт и въртуално - тук в нета. Чувала съм и чувам доста негативни мнения за второто - аз лично тук общувам понякога дори по-пълноценно.. Как е при вас? ISTORIK 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Април 30, 2007 Доклад Share Добавено Април 30, 2007 Общуването е част от пътя по койсто се стига до Божествените нотки в човека, начина да откриваме и преоткриваме тези с които общуваме, както и самите себе си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Април 30, 2007 Доклад Share Добавено Април 30, 2007 Отдавна ми е интересен и един друг аспект - общуването с хора в пряк контакт и въртуално - тук в нета. Чувала съм и чувам доста негативни мнения за второто - аз лично тук общувам понякога дори по-пълноценно.. Как е при вас? Във виртуалното пространство човек е много по-освободен , отпадат ограниченията, които играят голяма роля при прекия контакт. Тук общуването е предимно на духовно ниво и това е много хубаво, когато останалите събеседници имат съответната адекватна духовна нагласа, както е например тук в Портала. Но има други места, където отпадането на задръжката от прекия контакт за много хора е добре дошла да реализират най-долните страни на своето его, да избият комплексите си, изхвърляйки във мисловното пространство всякакъв боклук. Нещо като духовен ексхибиционизъм. Например мненията след статиите на вестник "Новинар" или форума на Вип Брадър. Там всеки пише каквото си иска и модераторският контрол е съвсем занижен. Мисля, че атмосферата във форума на Портала до голяма степен се дължи и на модераторският екип, за което съм им благодарна. Затова ако имат нужда трябва да им се помогне! Защото ако са създадени необходимите условия, общуването наистина става по-пълноценно! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Май 20, 2007 Доклад Share Добавено Май 20, 2007 (edited) Общуването и въобще чувешките взаимоотношения са подвластни на Луната и на подчинените й приливи и отливи. Редактирано Май 20, 2007 от Вендор Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Май 20, 2007 Доклад Share Добавено Май 20, 2007 Да, и не само. Например ако Меркурий на събеседника ви е в квадратура с вашата Луна, колкото и да се стараете да имате позитивно отношение и всички рецепти дадени по-горе, до приятно общуване така и няма да се стигне. Неговите думи буквално ще оставят в аурата ви енергийни дупки или ще я изкривяват. Това по отношение на задушевността на разговора. А що се отнася до конкретиката - ами опитайте се да се разберете правилно с човек, на който планетата с най-точен аспект към Меркурий е Нептун. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
jul Добавено Май 20, 2007 Доклад Share Добавено Май 20, 2007 Не смятам, че е съвсем адекватно да се съди за общуването само по един аспект на Меркурий и Луната. Човекът, с когото имам изградени най-чистосърдечни, изпълнени с обич, доверие и разбирателство взаимоотношения има също така Меркурий в квадратура с моята Луна. При това не бяха нужни особени напъни, за да протича хармонично това общуване още в началото на запознанството. Ако се вторачим само в този аспект, би ни убягнало цялостното впечатление на преплитащите се елементи, които всъщност да разкриват една доста по-различна картина на отношенията.. Както е в моя случай и на преден план изпъкват други доминиращи и подчертано хармонични аспекти. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Май 20, 2007 Доклад Share Добавено Май 20, 2007 Самата посока на размисъл тръгна в погрешна посока. Не Луна в астрологичен смисъл, а в метефоричен.Приливи и отливи.Първоначалния ентусиазъм от запознанството, пламъка с който се характеризира общуванетов самото начало, близостта и взаимността(прилив), в последствие заменени от олегналост, умереност дори хлад(отлив).С времето общуването изминава пътя между две крайни положения, често пъти "отлива"може да доведе до край на взаимоотношенията поради липса на интерес, докато не се появи нещо, което да го пробуди отново и да даде начало на нов "прилив". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Юли 10, 2007 Доклад Share Добавено Юли 10, 2007 Трудно общуваме. Във всички групи ,слоеве на обществото, между различните групи ,общуваме трудно. Много .много мисля защо се получава така,защо се пораждат конфликти понякога за несъществуващи неща дори. Агресия може би , която трябва да излезе по някакъв начин- чиста непреработена,без желание от проявяващия да я пренасочи или преосмисли. Защо?-незнам .От незнание може би.От егоизъм.От комплекси.От остатъчни подсъзнателни моменти от детското възпитание.Незнам.Но ми е много ,много мъчно и това го казвам с цялата искренност на която съм способна. Наблюдавам поведението на хората-агресия ,мноого агресия,нежелание за разбиране,нежелание за преосмисляне на гледната точка или поне опит да се погледне през очите на другия. Аз съм много благ човек ,но понякога ми идва в повече.Не искам да общувам с хората на моменти,въпреки че понякога си мисля че нежеланието ми да общувам с хора които ме натоварват е егоизъм,а то май е защитна реакция. И тук виждам силно напрежение на моменти - умни ,знаещи хора все ,повечето умеещи да погледнат през чуждите очи ,а и тук конфликти някакви ,несъществуващи вини и обвинения.Явно навсякъде е така.Но защо се получава ето това не разбирам. По принцип аз с общуването проблеми нямам ,затова имам много контакти дори прекалено много бих казала.Но това наистина ми коства много само по себе си общуването с даден човек е вид отдаване (така е при мен)и когато само се отдава ,а не се получава и то продължително време е много изтощително.Агресивното общуване може би е точно предпазване от отдаване ,не умеейки да презарежда агресивния човек се предпазва по този начин,но да му мислят околните.Да разбереш другия означава да погледнеш в него дълбоко ,да видиш душата му и да се слееш с мисълта му,това е пълноценното общуване ,но за него трябва да има предпоставка и от двете страни ,кога ли ще стигнем до това ниво. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ris_78 Добавено Юли 25, 2007 Доклад Share Добавено Юли 25, 2007 Общуването както стана въпрос е дар от Бога ,с което съм напълно съгласна.Не подбира ли той и с кого общуваме, понякога независимо от това харесва ли ни или не?Прощаваме ли по-лесно на хората, които обичаме когато ни покажат грешката ни-нали сме хора и не сме- или ни обидят?Как да говорим с този непознат, който нещо не ни харесва?Първо с кого да говорим?Дано не е много объркано. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Ноември 1, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 1, 2008 "Общуването започва, когато човек престане да вижда само себе си, когато започне да живее чуждия живот като свой, когато намери в щастието на друг своето собствено щастие. Да общуващ, означава докрай да съхраниш ценността на другия, да запазиш неговата неповторимост и незаместимост. Общуването е отговорност, а участието в живота на друг човек е избор, който Азът прави за себе си, този избор придава отговорност на учасността. Избирайки за себе си, аз избирам за другия. Общуването изисква безусловно уважение към тези, с които общуваме. Засвидетелстването на уважението става чрез признаване на ценността на другия. Себеприемането е условие за приемането, а с приемането започва общуването. Себеприемането се основава на чувстветулността, която имаме за собствените си силни страни - способности, талант, добродетели, черти на характера. Несебеприемането, с което мога да се обградя, създава само тревожност, несигурност, депресия и цинично отношение към себе си. Общуването се изгражда върху доверието, да се довериш, означава да се повериш на другия. Доверието предполага съзнание за възникване на добри и лоши неща, съзнание за зависимост от чуждите действия, антиципиране на определено страдание, антиципиране на конструктивно пжведение. Доверието е свързано с преодоляването на страха от това, че можем да бъдем наранени или отхвърлени. То зависи от нагласите ни към другите и към самите себе си. Общуването предполага не само приемане, любов и загриженост за съдбата на другия, но и честност. Дълбоката загриженост не се изразява в скриване на разрушителното поведение на другия само защото се страхуваме да не бъдем наранени или отхвърлени. Честното изправяне срещу слабостите открива възможност да предпазим другия от повторение на грешките. " източник ISTORIK 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Ноември 1, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 1, 2008 (edited) Иво, тоя линк се "размножава" прогресивно като го кликне човек. Слава Богу не ми се скапа компютъра и не загубих важна информация, която пиша от часове. Но дано не се случи на друг... Да се опитваш да разбереш с любов, това е общуване. Да се поставиш на мястото на другия. Простичко е впрочем. Редактирано Ноември 1, 2008 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Ноември 1, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 1, 2008 (edited) За да се постави човек "на мястото" на другия, трябва и ...малко пространство. Но ако другият се е разпрострял в "собствените си граници" като пет пари в кесия, случват се безсмислени усложнения от териториален характер. Редактирано Ноември 1, 2008 от aorhama Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Ноември 1, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 1, 2008 Свободен си да хвърляш камъни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Ноември 1, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 1, 2008 (edited) Не искам В живота - камъни бол. Стават и за хвърляне, и за строеж на мостове. Редактирано Ноември 1, 2008 от aorhama ISTORIK 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Ноември 1, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 1, 2008 (edited) Чудесно. Познат ли ти е този пасаж от Новия Завет: Защото (когато грешите) вие правите не това, което искате, а това, което не искате. Май беше Римляни. Редактирано Ноември 1, 2008 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Ноември 1, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 1, 2008 (edited) Точно върху тези думи не съм се концентрирал. Но ги намирам за истинни. Редактирано Ноември 1, 2008 от aorhama Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Ноември 1, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 1, 2008 Е, значи общуването се е получило. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Ноември 1, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 1, 2008 Е, значи общуването се е получило. Знам ли, веднъж сънувах "съвършеното сърце" като камък. Голям колкото ябълка диамант. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Ноември 1, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 1, 2008 (edited) Е, значи общуването се е получило. Знам ли, веднъж сънувах "съвършеното сърце" като камък. Голям колкото ябълка диамант. А сега де, чие ли е било? Чувствителното сърце, преди да удари, чувства. В идеалния случай (на отворено сърце) би го боляло също толкова или повече от човека, когото удря... тъй като при висока степен на осъзнато единство с другия, е ясно, че може да удари само себе си, включително и с грубите думи. НО и да не е ясно, така се чувства. Редактирано Ноември 1, 2008 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Ноември 2, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 2, 2008 Общуването както стана въпрос е дар от Бога ,с което съм напълно съгласна.Не подбира ли той и с кого общуваме, понякога независимо от това харесва ли ни или не?Прощаваме ли по-лесно на хората, които обичаме когато ни покажат грешката ни-нали сме хора и не сме- или ни обидят?Как да говорим с този непознат, който нещо не ни харесва?Първо с кого да говорим?Дано не е много объркано. Хубави въпроси! Между хората, с които ни се налага да общуваме, винаги има такива, с които ни е хубаво от самосебеси и такива, с които усещаме дискомфорт. Дискомфортът лично при мен всеки път е сигнал, че нещо в мен самата не е съвсем наред - другите само ми помагат да го осъзная. Възможно е да съм влезнала в територия, която не е определена за мен и дискомфортът цели да ме върне на моето място и в моя път. Възможно е да съм с гръб към положителната страна на ситуацията и човека, който ме дразни - тогава боцкането цели да ме накара да се огледам и вгледам по-внимателно. Възможно е несъзнателно да съм втвърдила някакви уж временни рамки - за себе си, а това значи и за другите. Всяка ситуация е различна... Различен урок... Прощаваме ли по-лесно на хората, които обичаме когато ни покажат грешката ни-нали сме хора и не сме- или ни обидят? При мен се случва така, че когато някой се обръща към мен с критика и ми показва грешките, всъщност казва на глас своите собствени грешки пред мен и може би това е начинът, по който Бог му помага да види и оправи себе си. Когато на мен ми се прииска да покажа грешките на друг, удържам се от порива и внимателно се оглеждам дали аз не го правя същото по мой си някакъв начин. За обидата - ами ако я усетя, значи са ме пипнали по болно място, което трябва да лекувам... Забелязали ли сте, че когато някой се опитва да ви обиди и удря по място, за което той си мисли, че ще ви заболи, но при вас е здраво, ви става много смешно? Всъщност този, който удря с цел да обиди другия, несъзнателно ви показва къде е неговата собствена болка.... Когато осъзнах това, започнах да ловя в себе си моментите, в които си помислям, че другия ще го заболи някъде - е, при мен се проявява не в удряне, а в предпазване на другия да не докосна това място. Което е същото с обратен знак. Започна ли да пазя другия от някаква болка, значи аз самата нося тази болка и имам такова болно място. "Как да говорим с този непознат, който нещо не ни харесва?" Това беше сериозен проблем при мен дълги години. Вече смятам, че съм го решила. Забелязвам негативното отношение, но запазвам независимостта си от него - то не е мой проблем, а на човека, който го носи. Говоря с много любов и уважение с него, но не задоволявам неговите претенции - "Ти имаш право на твоето мнение точно толкова, колкото аз на моето." Приятелката на моя син се дразни, че в нашия дом няма традиция да не се започва храненето докато не са седнали всички. Разбирам я - това е чудесно, но с нашето разписание на деня да поддържаме тази традиция това означава единият да стои гладен и да чака другия. Това няма как да не предизвика раздразнение, че другият се бави някъде... Когато сме заедно традицията се спазва от самосебе си, защото всеки участва в приготвянето и слагането на храната до последния момент. Когато някой не е бил с нас, а ние вече сме приключили и седнали, минута преди това предупреждаваме, че сме готови и сядама и после.... петима петка не чакат . Тя си се цупи, но това е нейния урок или да участва в приготвянето на трапезата с всички, или да уважава времето, в което тези, които са го направили, сядат да се хранят... Аз си я обичам и я разбирам заедно с цупенето и претенциите, но не ги вземам предвид. На въпроса "Защо започнахте без мен?" отговаряме - Защото бяхме гладни и всичко беше готово. И повече не коментираме това дори и тя да настоява... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Ноември 2, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 2, 2008 (edited) Чувствителното сърце, преди да удари, чувства. В идеалния случай (на отворено сърце) би го боляло също толкова или повече от човека, когото удря... тъй като при висока степен на осъзнато единство с другия, е ясно, че може да удари само себе си, включително и с грубите думи. НО и да не е ясно, така се чувства. A ако не се усещам, че удрям ... Ако грубите думи според мен не са груби, а просто едно малко по-енергично изказване на истината(?! ), от която другия би имал полза ... Между хората, с които ни се налага да общуваме, винаги има такива, с които ни е хубаво от самосебеси и такива, с които усещаме дискомфорт. Дискомфортът лично при мен всеки път е сигнал, че нещо в мен самата не е съвсем наред - другите само ми помагат да го осъзная. Донче, този дискомфорт, за който говориш, наистина го има от само себе си - това си личи примерно при сравняване на наталните карти на двамата. Той няма как да говори, че нещо в теб или в събеседника ти не е наред. Просто не сте на една вълна, така да се каже. На това ниво, на което се намираме в момента, няма как някой да бъде в идеална хармония с всички останали. Бих могла да дам пример от теория на сигналите, защото на практика при общуването се получава точно такова взаимодействие. Всеки от нас е сигнал с различна основна честота, ниво на сигнала и амплитуда (това в опростен вид, защото е ясно, че нямаме само една честота) - надявам се в училище повечето са виждали осцилоскоп. Общуването с друг човек си представете като наслагване на двата сигнала. Каква картинка ще се получи - зависи от сигналите. Ако двама души си паснат доста точно, ще изглежда така, все едно че е един човек или напротив, ако са доста различни, но се допълват, така че резултатът да бъде хармоничен (примерно честотите им са кратни една на друга) - добре. Може обаче сигналите да са пълна противоположност (взаимно се унищожават) и резултатът от общуването да е буквално 0, може честотите им да са такива, че да се получава силна дисхармония, а най-изненадващия резултат е може би този, в който двама приличащи си хора, влизат в резонанс и тогава може да се получи или космическа идилия, или пълен разрив(взрив). Много е важна и силата на сигнала - ако единият е много по-слаб от другия, то на практика силният изцяло заглушава слабия и се получава или монолог, или пълна зависимост/манипулация. Ако някои има амбицията да влиза в хармония с всички останали, той може би трябва да има характеристиките на белия шум (?! ), което е еквиваленто на пълна липса на идентичност (а може би това е състоянието нирвана ?). Редактирано Ноември 2, 2008 от Диана Илиева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Ноември 2, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 2, 2008 Ако грубите думи според мен не са груби, а просто едно малко по-енергично изказване на истината(?! ), от която другия би имал полза ... Информацията за това как се чувства някой по повод изказванията ти, в случай че сама не усещаш, не ти ли е важна? Човек има право да каже: Така не. И да се отдръпне. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.