Общуването

[Ashtoning]

Често се случва и да си отваряме очите пред удобната истина. След като това трябва да е поредното послание насочено срещу технологиите, то нека бъде така. След като пътят към постигането на някакви цели трябва да минава през обрисуването на апокалистични действителности и принасяне на технологиите в жертва, то нека бъде така.

И все пак има къде, къде по-интересни неща, в които може да участва човек...

[mvm]

Моят телефон не може да прави снимки, няма интернет, освен за разговори, за друго не става да се ползва

Няма как да прекарвам времето си вторачена в екрана на телефона си, защото там няма нищо интересно за гледане

[АлександърТ.А.]

Веднъж в трамвая едно около 10 годишно , през целия път (15 мин ) се уговаряха ( по телефона) със съученик, кой при кого да дойде .Той ли на последната врата или другото отпред до ватмана .   Няма лошо .

Дори : мъжете не обичат играчки . те ги обожават.

Само вижте проблемите в ,,психотерапия онлайн "   Повечето са вследствие намалени комуникативни  способности или заседнал живот .Все придобивки покрай  новите технологии ...Все още очите ни са в основата при общуването .

  Но имам един проблем . Не ми е ясно това често споменавано общуване със себе си .Не е ли по точно да се каже превъртане на спомените , разиграване на ситуацията . А общуването с висшия Аз  , тези преди нас са го наричали  разговор с Бога . Нещо ми се размива това ,, общуване със себе си" ...  Не , най точно е да се каже  възпитаване и облагородяване на звяра . Някакси е грубо , простовато май . Ще трябва да прочета повече мнения и да .......пообщувам със себе си .
 

Редактирано Май 21, 2014 от АлександърТ.А.

[Ashtoning]

Определено технологиите нямат нищо общо с глупостта... Всъщност имат едно общо нещо, технологиите са жертва на глупостта.

Александър и ти кви ги бръщолевиш, от девет кладенеца вода домъкна, пък как ги натъкми, па ги нагласи, то направо от темата за Кончита Вурст по - зле стана. Абе отидете изяжте по един сладолед и... изобщо за какво става въпрос...

Редактирано Май 21, 2014 от Ashtoning

[АлександърТ.А.]

Като си оставиш детето да виси на компютъра по .......часа на ден ,се намаляват адаптивните му способности . Естествения родителски контрол , поставен върху неправилни основи ,рефлектира негативно върху здравето на бъдещите родители . Общуването сс децата , но истинското общуване , като равностойни души е най важното . Защо хората раждат деца ? Мисля , природата не и е интересно това което мислим за нея и нейните закони . Тя е подсигурила всичко и нищо от нас не зависи . Тя е поставила този нежен , мъничък живот в ръцете ни . Та чрез общуването си с него да учим . За да се повдигнем от сегашното си положение на гласуващи с партиини бюлетини, се учим общувайки най вече с децата си. Светът има нужда не от играчките,, технологии" , а от отговорни същества ,способни да съпреживяват . Това се учи чрез общуване . Само живото общуване е пълноценно . Само при него човек има достъп до възможно най пълната картина .

П.п. Технологиите са нашите играчки , нашите учебни помагала , нашето общуване със света . Необходимото зло . В това няма съмнение , примерите са излишни .

Образно : бебето само прохожда . Но някой няма търпение и му дава проходилка няма лошо , различно е .

Редактирано Май 22, 2014 от АлександърТ.А.

[Inatari]

Досадно като цяло  това с технологиите вече. Не мисля, че пречат. Пречат на ограничените хора по принцип. Използвам интернет и фейсбук и скайп, за да намирам хора, които са недостъпни в дадения момент. Няма нужда да им имам  телефона, за да си уговоря среща с тях, да разменя няколко думи или да работим върху някакъв проект. Дори и да оставя някакво съобщение на стенд бай, пак ми отговарят, когато имат възможност. Социалните мрежи са ми добре дошли, правим дискусии за изкуство в няколко групи и няма нужда да се виждаме, защото отнема много време да се организират толкова хора, да използват интерактивни образи за анализиране и дискутиране. Но присъствам и на живи дискусии за изкуство. Последната беше "Неразказаната абстракция", кураторски проект на Станислав Памукчиев, модератор проф. Свилен Стефанов. За съжаление не можах да присъствам до края, защото трябваше и да държа изпит по Авторско право в Академията. Ето колко ни е натоварено ежедневието. Технологиите са добре дошли за общуването. Подпомагат го. 

[АлександърТ.А.]

Имах предвид пълноценно общуване между хора . Не размяна на sms или работни срещи . Напълно си права ако приемаме общуването за рутина . По скаипа обикновенно хората не усещат емоциите на събеседника . Удобно е това общуване ама на тъщата и стига и телефон . Опасното е при малките ,. Психическото им и емоционално узряване зависи точно от общуването ,игрите с други деца , очи в очи ...мислим си че на нас като ни е добре и за всички е така

Редактирано Май 23, 2014 от АлександърТ.А.

[Станимир]

Малките деца във възрастта в която започват да използват компютъра, ходят и на училище. Там искат-не искат комуникират с другите деца. Освен това 99% от децата предпочитат игрите с други деца пред компютъра. Зависимостта към компютъра, ако се създаде се създава след 13-14 години според мен и даже по-късно. Но това е свързано и с характера, и типа темперамент на детето. И преди е имало необщителни деца, които разбира се вместо да играят на компютър, по цял ден са гледали телевизия, видео или са чели книги, а игрите и разговорите с останалите не са им били приоритет.

[Inatari]

Имах предвид пълноценно общуване между хора . Не размяна на sms или работни срещи . Напълно си права ако приемаме общуването за рутина . По скаипа обикновенно хората не усещат емоциите на събеседника . Удобно е това общуване ама на тъщата и стига и телефон . Опасното е при малките ,. Психическото им и емоционално узряване зависи точно от общуването ,игрите с други деца , очи в очи ...мислим си че на нас като ни е добре и за всички е така

 

Александър не си схванал, какво обяснявам. Технологиите подпомагат общуването правят го възможно, дори, когато физически е невъзможно. Какво предлагаш? Да се откажем от компютрите и телефоните, за да общуваме по- пълноценно ли ? Това не е съвременно мислене! Времето вече тече на много бързи обороти. Т.е. за много по кратко време можем да свършим много повече неща, да живеем по- активно, отколкото в средновековието или през 20-те. На някои не им е удобно, защото не издържат на този ритъм и са някакси вън от съвремието, не могат да се включат активно. 

    За пълноценното общуване всеки отделя време, имам предвид приятели, роднини, близки. Но и с тях почти не се губи връзката благодарение на скайп, всички компютърни софтуерни програми и смарт телефоните. Да инкорпорираш образи, да дадеш информация за средата, в която се намираш в момента, да онагледиш мисълта си.

    Всеки ден се чувам с всички близки хора и комуникираме, срещам се при първа възможност с приятелите си и прекарвам възможно най- много време с роднините си, но върша още хиляди неща и комуникирам с още хиляди хора, благодарение на компютъра. Просто това е съвременността, това е 21 век. Няма какво да се недоволства от това. Децата усвояват технологиите най- бързо и живеят много активно. Вече даже самия училищен живот включва още толкова много занимания, които са извън образователния процес. Просто всичко е по- бързо и става за по-кратко време. 

Редактирано Май 23, 2014 от Inatari

[Ashtoning]

Какъв 21 век бе братче... глупостта е навсякъде и определено не и трябват телефони, компютри или каквото и да е. Един безкраен низ от утопии, социални истерии и всякви чудесии се въртолят насам-натам. Но определено не смятам да свършвам така:

Обичам своето дебело черво
Аз съм отворен канал за доброто.

То може да се влива в мен и да протича през мен свободно, изобилно, радостно.

С охота се освобождавам от всички мисли и неща, които създават хаос и ме спъват.

В моя живот всичко е нормално, хармонично и безупречно.

Живея само във вечното пастояще.

Избирам мислите, които ме държат отворен/а и възприемчив/а за потока на живота.

Поглъщам, усвоявам и отделям всички продукти на живота по съвършен начин. Обичам и ценя своето прекрасно дебело черво!

[Лиула]

Какво общуване, какви 5 лева.

То тук отсъства.

 

Не виждате ли, че всеки говори сам за себе си и иска да покаже колко си е повярвал?

Отвъд това, не виждам повод за комуникация, той е обречен, защото е негативен. Негативен е, защото има хора, които са повярвали, че въздават благородство. Смешки.

 

По същия начин смешки, по които тук си мислят, че ядат гръцка салата с български домати.

[mvm]

тооо, български домати няма, внос са от Гърция..или Турция

[АлександърТ.А.]

Inatari blagodarq za wnimanieto . .Веднага се вижда че работата ти е невъзможна без мобилните връзки. За теб  интернета е необходимост за мен  удоволствие .С месеци се радвах на телефона от който пиша сега . Не мисля че от пишещите тук , някой  може сериозно да е против ,, технологиите" . Въпреки че нструментите винаги имат опасна страна . както от молива можеш да се нараниш така опасен е и  компютъра , и др. нови технили . Разбира се не съм специалист и може би Стани мир е по точен : и преди е имало по затворени деца . Дали ще седи пред прозореца и ще гледа врабчетата или ще седи и играе на компа. , не е едно и също .Макар и двете са поведение на по затворен характер .

Технологиите не могат да бъдат лоши . такива могат да ги направят неразумните наши действия .Няма да  споменавам за електромагнитното и др. замърсявания . Ще ви дам една стара картина на кошерите ми , върху окосената плътно залена трева .По някой път отивам и събирам фасовете след посещение на приятел .Те ясно се виждат откроявайки се и сякаш ми бъркат в очите ...Това е важното , човешкото отношение ...Да се радваме на играчките си ,но да не си затваряме очите защото винаги има цена която плащаме .

Като става въпрос за общуване ,,технологиите" , всичко което вършим  резонира в околния свят .Може да се каже че това е общуване със природата , както околната външна , така и вътрешната .

п.п Да ви пратя домати Вчера още имаше български розови по 2.60

пак п.п. Има един общоизвестен аспект затрудняващ общуването . Когато слушаме нечие мнение ,  го възприемаме през призмата на предварителните си нагласи и собствени мнения .

Редактирано Май 24, 2014 от АлександърТ.А.

[Guest Avidila]

Ashtoning, много е "умно" да поставяш цитати извадени от контекста на дадена тема и да пишеш в тема за общуването.

 

А относното другото... Може би щеше да има нормална комуникация, ако нямаше толкова много хора, които да обичат да манипулират останалите. Да унижаваш човек за мен не е човешко.
 

[Inatari]

Александър, така е всеки комуникира или "слуша" другите през призмата на собствените си възприятия, както си написал. И да, в крайна сметка аз също обичам да общувам с природата, да прекарам цял един ден с някой без да броя часовете, да се разхождам без определена цел и т.н. И аз си открадвам тези мигове понякога, радвам им се. И се стремя да са по - на често. Разбира се не винаги се получава, защото имам и други задължения. 

Под задължения имам предвид отговорности, които са свързани с израстването ми професионално, въпреки, че моята професия е свързана с изкуството и може да се каже, че когато работя върху нещата си си почивам психически от цялата тази истерия. Има болести обществото и аз си ги отразявам във всичко, което правя. Работя, развивам се и това е. Нямам време да съжалявам, защо технологиите си толкова напреднали и защо толкова често ги използваме. Просто съм се вписала с живота си във времето, такова, каквото е. И така. Поздрави от мен!

Редактирано Май 25, 2014 от Inatari

[ISTORIK]

Потребността от общуване се изразява най-силно, когато човек е изолиран от своите близки хора. Специални изследвания разкриват, че продължителната самота може да доведе до нарушаване на процесите, свързани с концентрацията и с вниманието, на емоционалната сфера на личността, на представата й за себе си, на възприятието й за преживяното време и за заобикалящата я действителност. Информационният дефицит може да се превърне в причина за душевни разстройства. Или, казано с други думи, в определени случаи общуването, или пък - липсата на такова, може да оказва пряко влияние върху психичното състояние на хората.

През XXI век хората все по-малко общуват помежду си. Човекът е социално същество и, когато по една или друга причина загуби социалните си умения, той започва да се чувства самотен и нещастен. Това го изпълва с тревожност и впоследствие води до депресивни състояния, които пък от своя страна провокират други сериозни заболявания. Това е един порочен кръг, характерен за нашето съвремие.

Постепенно губим социалните си умения докато прекарваме все повече време сами пред телевизора и компютъра, вместо - с приятели. Ставаме егоисти, интересуващи се само от своите собствени интереси и чуващи само своите собствени мисли. Мълчим дори в семейството си, защото търсим тишина и спокойствие, дразним се и не искаме да чуем какво мислят и какво вълнува другите хора около нас. Съвременният човек става все по-голям егоист и това го прави нещастен, без той да го осъзнава.

Толерантността и общуването, независимо от това, дали общуващите помежду си хора си приличат или - не, трябва да вървят ръка за ръка. Общуването е поддържане на някаква връзка, разговор, допир до личността и същността на Другия. Толерантността идва в следствие от това общуване между хората. Тя е готовността и способността на човека да зачита и да уважава чуждите мнения, възгледи, начини на мислене и преценки, различни от неговите. Толерантността и общуването са по-разпространени сред по-високо образованите хора, защото „образованието е упражнение в намирането на различия”. Образованият човек умее да общува и да бъде толерантен спрямо другите, ценейки различното у тях.

Лошото е, че днес, ние наистина сме забравили, че трябва да общуваме помежду си и да си помагаме взаимно. Ако разгледаме живота по света, ще видим, че човек, бидейки потопен в ежедневието си, се сблъсква с редица бюрократични и междуличностни проблеми и, в крайна сметка, се отчайва от баналността и еднообразието на съществуването си, и се настройва враждебно към околните. Така толерантността за него остава на заден план, започва да открива недостатъци и различия в другите хора. Забравя какво е да бъдеш толерантен към другите, да проявяваш добри чувства и емоции, да гледаш смело напред и да обръщаш повече внимание на стойностното в живота.

Дори най-силната връзка, а именно - между родител и собственото му дете, в днешно време е много силно разхлабена, защото двете страни са твърде различни, като двете страни на една монета. Те са представители на различни поколения, живеещи в различни времена, всяко поколение - в своето собствено време. Къде отиде времето, когато родителят - майката или бащата - беше най-добрият приятел на детето си? Къде е отишло общуването, къде се е загубила връзката между тях? И защо трябва различията в характерите и в начина на мислене да спират нормалното общуване в семейството?

Друг вид общуване, в което можем да открием както много различия, така - и толерантност, е приятелството. Участвайки в приятелски взаимоотношения между различни характери, различни начини на мислене и различни становища, не бива да забравяме, че както собственият "Аз", така също - и Другият - е прав по свой собствен начин. Начинът, по който можем да общуваме цивилизовано и да изгладим възникналите различия, е посредством толерантността, защото какво друго би скрепило по-силно приятелството, ако не биха могли да сторят това взаимното разбирателство, взаимното уважение и взаимната обич!

Трябва да се научим да общуваме с нашите родители, с приятелите си, с нашите деца и внуци, с другите свои роднини, с приятелите и с колегите си... Изобщо - с хората около нас, били те от друга раса, друг етнос, друга националност, друга социална прослойка. И, общувайки с тях, да се опитаме да притъпим (не)преодолимите различия и (не)преодолимите предразсъдъци. 

А, всъщност, кое е различното?! Ами нали всеки един човек спи, храни се, разхожда се, ходи на работа, използва автобуса..., независимо от това, дали е беден или богат, независимо от това, дали цветът на кожата му е бял, жълт  или черен! Общуване и толерантност - това са двете ключови думи, чрез които ще можем да преодолеем страха от различията по между ни.

Накъде върви светът? Докъде ще стигне човечеството в резултат от негативните си действия и помисли? Необходимо ли е да се самоунищожаваме заради различността на Другия и предразсъдъците относно тези различия? А толкова малко ни трябва, за да живеем сговорно! Какво е необходимо? Просто да бъдем добри! Да бъдем толерантни! Да общуваме! Да се изслушваме взаимно! Да проявяваме разбиране, уважение и човечност към другите! Да не се боим от различията! Да имаме волята да правим компромиси! 

Нека не се боим от различията! Нека, общувайки, да се опитаме да изгладим множеството различия помежду си!