Милкана Добавено Май 28, 2006 Доклад Share Добавено Май 28, 2006 Как общуваме, умеем ли да общуваме, с кого общуваме, защо общуваме? Коя е притегателната сила, която сближава хората и коя е тая сила, която ги раздалечава. Общуването като начин на изява. Интровертност, екстравертност. Как реагираме - в ролята на инициатори и в ролята на ответници. Какво очакваме от общуването и какви са резултатите. ISTORIK 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Май 28, 2006 Доклад Share Добавено Май 28, 2006 Всеки има моменти на екстровертност и моменти на интровертност,2-та полюса на общуване са на принципа -отварям се ,затварям се /преживявам. Установила съм че когато някой е твърде екстровертно настроен,добре е аз да съм интровертна,за да се получи добрата хармония,нищо да не се разпадне или пък да изтече.Толкова е лесно общуването с най-близките хора ,като че ли си говорим някакъв наш ,закодиран език,който е трудно да бъде прочетен от останалите.Вербалното и невербалното просто се преплитат в щастливо преживяване и пълнота. Общуването за мен е усилена работа /натрупване и отдаване на енергия,изграждане на психични центрове ,свързани с асоциирането,пробвала съм да си изграждам добри възлови асоциативни центрове на възприемане ,за да развивам постоянното си щастие и постоянното щастие на човека срещу мен..С други думи да забелязвам нормалното равновесие на човека до мен и да внимавам да не го нарушавам ,както и моето собствено. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Никола_ Добавено Май 29, 2006 Доклад Share Добавено Май 29, 2006 Общуването е начина да се обогатиш и да обогатиш някого както духовно, така и психически. Ако общуването е приятно и ако темата интересува участващите събеседници, помежду им протича една невидима духовна и емоционална благост. Когато обаче разговора е неприятен за някого от участниците в беседата кръга не е затворен и това може да доведе до недоразумения и дори до конфлокт. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Saper Добавено Юни 10, 2006 Доклад Share Добавено Юни 10, 2006 Общуването също е част от човешкото богатство. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Таня Добавено Юни 10, 2006 Доклад Share Добавено Юни 10, 2006 "Общуването е начина да се обогатиш и да обогатиш някого както духовно, така и психически. Ако общуването е приятно и ако темата интересува участващите събеседници, помежду им протича една невидима духовна и емоционална благост. " "Общуването също е част от човешкото богатство." Общуването ни дава възможност да опознаем живота,то ни помага да разширим съзнанието си, да повишим вибрацията си,да еволюираме, да се доближим до Любовта, Мъдростта и Истината, да се осъзнаем като Божествени същности. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юни 10, 2006 Доклад Share Добавено Юни 10, 2006 дамммммммммм Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Юни 15, 2006 Доклад Share Добавено Юни 15, 2006 Милкана, благодаря ти за хубавата тема. Мислех от известно време по нея и ето, че ти я пусна. На една „вълна” сме. Та ето ги и моите разсъждения по темата: Общуването е в основата на човешките взаимоотношения. То е като кръвта, която разнася кислорода в организма на семейството, групата, обществото, народа, Цялото. Позитивното общуване, общуването чиято основа е Доброто, изгражда духовни мостове. То е в основата на идеята за братството между човеците. Като мисля по въпроса, бих казал, че според това с кого взаимодейства човек, съществуват следните видове общуване: -----> На първо място бих сложил общуването със самия себе си, най-вече с Висшия Аз, с Божественото в човека, с Висшия Разум. Ако това общуване не е задействано, като че ли другите никога няма да бъдат пълноценни. -----> Друг вид общуване е общуването с близък човек, с партньор. -----> Идва ред на общуването в група – семейство, училище, работно място, приятели и т.н. -----> Имаме и общуване с Природата в най-разнообразните и форми и проявления. -----> Както и общуване с други енергийни / невидими нива. Според това как общуваме бих казал, че имаме два основни вида общуване: -----> вербално общуване: звуково - с думи -----> невербално общуване (според някои над 90%): писмено, чрез жестове и мимики, чрез предаване на мисли и образи - телепатично, чрез споделяне на емоции, чрез обмяна на енергия и т.н. Горните разсъждения са само някакъв бърз опит за класификация. Може би ще предложите още... а може би да помислим и за видове общуване между колективни единици. Като цяло, мисля че няма да е силно да се каже, че всички проблеми в съвременното общество идват от проблеми свързани с един или друг вид общуване. Особено в България мисля, че голяма част от хората нямат елементарна култура на общуването. Понякога не мога да повярвам, че в 21в е нормално хората да са агресивни , да си викат, да употребяват насилие в къщи, да се измъчват себе си и себеподобните... Наистина, както казаха по-горе Никола и Таня, общуването е ценност, особен вид богатство. Затова за изграждането на добри навици в общуването на запад има курсове и системи (например НЛП), а на изток използват силата на Универсалния език – сърцето. Мисля си също, че за хармонично общуване човек трябва да изгради голям набор от добродетели и способности като: способност да обича, способност да благодари и прощава, способност да подбира и подрежда правилно думите, способност да говори истината и то в най-подходящата форма за ситуацията, способност да дава главно мнения и да избягва оценките, способност да слуша и разбира / възприема, способност да вярва в доброто в хората, способност за отворено взаимодействие – без предразсъдъци, способност за невербално взаимодействие, способност за доволство от общуването – да носи радост, способност за спазване на дистанция – фокусно разстояние, способност за прозорливост - за разбиране отвъд думите на хората, способност за адекватна реакция в недобронамерена среда, способност за себеконтрол – в мисли, чувства и постъпки.... Какви други способности и добродетели според вас трябва да изгради човек, за да може да общува пълноценно? Мислите ли, че интернет общуването спомага за изграждането на някои от тези способности? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sony Добавено Юни 15, 2006 Доклад Share Добавено Юни 15, 2006 Мислите ли, че интернет общуването спомага за изграждането на някои от тези способности? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Никола_ Добавено Юни 15, 2006 Доклад Share Добавено Юни 15, 2006 Мислите ли, че интернет общуването спомага за изграждането на някои от тези способности?Хммм... Аз лично когато съм сам и няма никой до мен се съсредоточавам по-лесно и бързо в темите във форумите. И когато пиша по някоя тема или чета такава на друг участник, я осмислям по-добре заради усамотението и тишината. Действа като вид релакс! А способностите, които трябва да се развият за едно истински пълноценно и завършено общуване са много, едно от тях, което е много важно е да се научим да изслушваме другите и да не прекъсваме разговора по какъвто и да е повод. Прекъсва се енергията на речта и вложените емоции..... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Виктор Добавено Юни 17, 2006 Доклад Share Добавено Юни 17, 2006 В земния си път се "раждаме" и "умираме" сами. Пълноценното общуване невъзможно. В себе си съзираме духовната си принадлежност. Но бъдещето ни предполагаемо е неизвестно. Кон Круз и danielaa93 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Юни 17, 2006 Доклад Share Добавено Юни 17, 2006 Само ще добавя, че ние сме едни малки частички от цялото и нашето осъзнаване на това, само по себе си е общение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 18, 2006 Доклад Share Добавено Юни 18, 2006 В земния си път се "раждаме" и "умираме" сами. Пълноценното общуване невъзможно. И аз съм споделяла първото схващане докато самата аз не станах майка. Не знам какво са усещали другите майки при раждането и отглеждането на децата си, но аз определено усещах връзката си с тях от първия миг. Отначало тя е толкова силна, че усещаш същото, каквото усеща и детето ти, разбираш го без думи и жестове дори, жлезите ти реагират на гладното му стомахче сами... Постепенно този тип общуване закърнява (но се запазва), за да се развие вербалното... Какво означава пълноценно общуване? Има ли критерии, които го оценят, и то ще бъде пълно само ако те са изпълнени? Ние сме различни и свободни, а според мен общуването е процесът, в който ние намираме общото в нас - онова, което ни свързва като "частички на цялото". Ако ние се стремим към някаква пълноценност, ще можем ли да се зарадваме на общуването, което ни се случва непреднамерено? Ами ако смятаме, че "пълноценно" общуване е невъзможно, то не се ли опитваме да оправдаем нежеланието на егото ни да се смири и да се учи да намира у другите това, което го свързва с тях, а не само това, което го прави уникално? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юни 19, 2006 Доклад Share Добавено Юни 19, 2006 Точно така , Донка , НИЕ НЕ СМЕ САМИ , никога , ние всички сме БЛИЖНИ помежду си . Но когато Егото е станало с огромни размери и непрекъснато има нужда да се унифицира и да поглъща комплименти , признания и доказателства за неговите качества , то ни пречи да общуваме пълноценно , и да се радваме на красотата от общуването , обменът на идеи и енергийната информация , която трябва да протича свободно , дори не сме способни да изслушаме чуждо мнение . Много добре съм изпитвала робството на моето его и все още не мога да кажа ,че сме в много добри отношения с него ... Предполагам борбата за надмощие между представата /нашата супер представа за самите нас / и това , което наистина сме, си е непрестанна битка , която всеки човек води всеки ден , точно като положителните и отрицателните частици в една молекула . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юни 19, 2006 Доклад Share Добавено Юни 19, 2006 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Юни 19, 2006 Доклад Share Добавено Юни 19, 2006 Птиците умират сами! Биха могли да бъдат обаче придружаване в елементи от полета им! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Таня Добавено Юни 19, 2006 Доклад Share Добавено Юни 19, 2006 НИЕ НЕ СМЕ САМИ , никога , ние всички сме БЛИЖНИ помежду си . Но когато Егото е станало с огромни размери и непрекъснато има нужда да се унифицира и да поглъща комплименти , признания и доказателства за неговите качества , то ни пречи да общуваме пълноценно , и да се радваме на красотата от общуването , обменът на идеи и енергийната информация , която трябва да протича свободно , дори не сме способни да изслушаме чуждо мнение. Много добре съм изпитвала робството на моето его и все още не мога да кажа ,че сме в много добри отношения с него ... Предполагам борбата за надмощие между представата /нашата супер представа за самите нас / и това , което наистина сме, си е непрестанна битка , която всеки човек води всеки ден , точно като положителните и отрицателните частици в една молекула. Здравей Инатари, Предлагам ти да прочетеш няколко цитата от беседата на Учителя "Великите условия на живота" и да се замислиш /а и всеки друг, който чете тези думи на Учителя/ върху възможността ни да се справим с твърде порасналото си его и по този начин да улесним живота си и живота на ближните си. "Христос трябва да полее почвата на нашия живот, да я озари със своята светлина и топлина, за да възкръсне Божественото. Както любовта възкреси Христа, така ще възкреси всяка човешка душа. Затова е нужно познаване на Отца и Сина. Познаването означава разбиране и прилагане на великия закон на Любовта, който спасява и възкресява. Спасението няма да дойде нито от водата, нито от въздуха, нито от земята. Спасението иде от Слънцето на живота, носител на светлината и топлината. Водата символизира надеждата, а въздухът – вярата. Ако имаш вода в себе си, ще имаш и надежда; ако имаш въздух, ще имаш вяра. Надеждата и вярата съществуват в света, но хората не са ги възприели и приложили. Вярата развива ума, а надеждата- сърцето. Радвайте се, че водата тече, а въздухът се движи и образува ветровете, защото подтикват хората към мисъл и чувство. Защо идат изпитанията и страданията? За да се усилят вярата, надеждата и любовта на хората. Каквото е отношението между водата , въздуха и светлината, такова е отношението между вярата, надеждата и любовта. Който иска да усили вярата, надеждата и любовта си, трябва да работи съзнателно върху себе си. Кой борец е придобил сила, без да прави упражнения и да развива мускулите си? Философът се отличава със силен ум и дълбока мисъл, защото постоянно работи със своя мозък. Добродетелният човек има велико сърце, защото постоянно го упражнява. И водата се пречиства , след като мине през ред процеси; утаяване, прецеждане, изпаряване. Нищо не се постига изведнъж и на готово. На мнозина усилията се виждат безпредметни, глупави, но трябва да се знае, че мъдрите и умни неща се крият в превидно глупавите, а глупавите – в превидно мъдрите и умни. Когато мисли, че е много умен, човекът престава да работи и загубва всичко, което е придобил. Когато богатият мисли само за богатството си и разчита само на него, той постепенно обеднява. Хората се питат: защо идат страданията и нещастията? Отговорът е прост:Хората страдат, за да научат закона на жертвата. Растенията , плодовете и животните се жертват за хората, а хората трябва да се жертват за по- възвишените същества от тях. “Както ме познава Отец”. Познаването има отношение към жертвата. Само за онзи можеш да се жертваш, когото познаваш. Затова и Христос казва:”Както Отец се жертва за мен от любов, така и аз проявявам Любовта Му” Жертвата е Божествен закон, който трябва да проникне в умовете и сърцата на хората, да ги направи силни. Жертвата има отношение към любовта. Само любящият може да ес жертва. Дето любовта отсъства, там животът се обезмисля и човек очаква на хората, а не на Бога. Той търси светлина, топлина и сила отвън, а не от Божественото начало в себе си. Божественото се познава по жертвата и любовта. Силата на човека се крие в любовта, а не в думите. Бог сам определя момента, когато трябва да проговори на една душа. Милиони житни зрънца има в хамбара, но всички няма да бъдат посяти. Част от тях ще бъдат хвърлени на нивата, а останалите ще се превърнат на хляб. Само напредналите души ще чуят гласа на Бога и ще Го познаят. Кой човек е напреднал? Който е силен по ум, по сърце и по душа, т.е. , който носи в себе си вярата, надеждата и любовта. Ако любовта е проникнала дълбоко в човешката душа, никаква сила в света не може да отнеме мира, който Бог е вложил в нея;никаква сила в света не е в състояние да отнеме светлината на човешкия ум и топлината на неговото сърце. Това значи да живееш в реалност. Излезе ли от тази реалност, човек изгубва мира си търси помощ отвън. Вяра е нужна на чавека:вяра в Бога, в ближния и в себе си." Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юни 19, 2006 Доклад Share Добавено Юни 19, 2006 Благодаря Таня ! Ще си препрочитам този текст . Ъспокоява и оформя нови въпроси . Дава малко отговори Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Никола_ Добавено Юни 20, 2006 Доклад Share Добавено Юни 20, 2006 Общуването е терапия. Чрез него се лекува всяка душевна травма, всеки недуз и всяка злоба. Да общуваш дори на езика на глухонемите е дар! Ти взаимодействаш с цял един свят! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Таня Добавено Юни 20, 2006 Доклад Share Добавено Юни 20, 2006 Благодаря Таня ! Ще си препрочитам този текст . Ъспокоява и оформя нови въпроси . Дава малко отговори. Здравей Инатари, Бих искала да ти помогна да разбереш текста като даващ отговор на всички въпроси, които биха могли да възникнат при четенето му. Ако в основата на общуването си-независимо на каква основа, поставим Любовта, Христос, то ще бъдем в състояние да развием ума си чрез вярата, чийто символ е въздухът;сърцето - чрез надеждата, чийто символ е водата и да проявим Божествената си същност чрез жертвата, която трябва да направим в името на тази Любов,т.е. да бъдем от посятите, а не от смляните житни зърна. И докато успеем да се научим да общуваме по този начин, на основата на Любовта, ще минем през ИЗПИТанИя и страдания, чиято големина и продължителност ще зависят от начина ни на мислене и от това доколко сме напреднали в еволюционното си развитие." Кой човек е напреднал? Който е силен по ум, по сърце и по душа, т.е. , който носи в себе си вярата, надеждата и любовта." "Ако любовта е проникнала дълбоко в човешката душа, никаква сила в света не може да отнеме мира, който Бог е вложил в нея;никаква сила в света не е в състояние да отнеме светлината на човешкия ум и топлината на неговото сърце. Това значи да живееш в реалност. Излезе ли от тази реалност, човек изгубва мира си търси помощ отвън. Вяра е нужна на чавека:вяра в Бога, в ближния и в себе си." Източник:"Великите условия на живота" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Оринави Добавено Юни 20, 2006 Доклад Share Добавено Юни 20, 2006 Общуването е терапия. Чрез него се лекува всяка душевна травма, всеки недуз и всяка злоба. Да общуваш дори на езика на глухонемите е дар! Ти взаимодействаш с цял един свят! Следователно който иска да ти навреди - ти пречи на свободното общуване. И така с течение на времето ...неусетно почти те прави зависим. Тук на земята властва дуалистичния принцип- не съм го забравял и за секунда. Опитвам се да разсъждавам, дано съм успял. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Таня Добавено Юни 20, 2006 Доклад Share Добавено Юни 20, 2006 Следователно който иска да ти навреди - ти пречи на свободното общуване. И така с течение на времето ...неусетно почти те прави зависим. Тук на земята властва дуалистичния принцип- не съм го забравял и за секунда. Опитвам се да разсъждавам, дано съм успял. А не сме ли ние, които сме се поставили в тази зависимост, макар и неусетно. Прощаваме дребните неща заради моментното си удобство и спокойствие, самозалъгваме се, че това, което правим, е най- доброто за момента и така , докато станем напълно зависими от начина си на нагаждане и от хората, спрямо които сме се нагаждали. Когато се осъзнаем е твърде късно и цената, която трябва да платим е твърде висока. Никога обаче, не е толкова късно, че да не е възможно да заменим моментното спокойствие с удоволствието да живеем истински пълноценно, като уважаваме и обичаме себе си.Успеем ли, ще можем да уважаваме и обичаме и другите около себе си, а те непременно ще ни отговорят със същото.Говаря от личен опит. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Оринави Добавено Юни 20, 2006 Доклад Share Добавено Юни 20, 2006 ... Не ...! Не винаги ние сме виновни. Има един филм .. "Мумията" от Стивън Спилбъргс, дето е женен за българка. Ако имате възможност вземете го и го гледайте но касета или ДВД. Показано е точно за какво става въпрос и то в съотношение 1:1 . Приятно гледане и после ще си говорим пак. Дадени са въпросите и отговорите там великолепно. Сигурен съм - ще изкочат поне още 100 теми във форума след гледането му. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 20, 2006 Доклад Share Добавено Юни 20, 2006 Напълно подкрепям Таня. И аз от личен опит... Само ние можем да си навредим на себе си. Никой не може да го направи, ако ние не го допуснем сами. Тук на земята, както и в цялата Вселена властва Божественият принцип на единството, безкрайността и Доброто. Дуалистичният начин на възприемане е характерен за ограниченото мислене на егото ни. Дуализмът е човешкото съновидение, но не е неизлечимо и задължително. Тъкмо обратното - нормалното състояние на нашите души го изключва. Дуализмът не не отличителен белег, а детска болест на човечеството... според мен... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юни 20, 2006 Доклад Share Добавено Юни 20, 2006 докато станем напълно зависими от начина си на нагаждане и от хората, спрямо които сме се нагаждали. Когато се осъзнаем е твърде късно и цената, която трябва да платим е твърде висока. Никога обаче, не е толкова късно, че да не е възможно да заменим моментното спокойствие с удоволствието да живеем истински пълноценно, като уважаваме и обичаме себе си. А може би Бога на първо място? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Оринави Добавено Юни 20, 2006 Доклад Share Добавено Юни 20, 2006 Дуализмът не не отличителен белег, а детска болест на човечеството... според мен... Хе.хеее... е да де ... ))) Въпросът е колко са "децата " на човечеството, процентното съотношение имам впредвид. А и относителното съотношение за дадено общество в дадени граници ...))) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.