169. И Петър Го взе настрана - Неделна беседа, 30 юли 1922 г., Чамкория

[Ани]

Молитвен наряд за начало:

Добрата Молитва

Беседа: И Петър го взе настрана

Беседа, държана на 30 юли 1922 г. в Чамкория, горското училище.

Молитвен наряд за край:

Няма любов като Божията Любов - формула

И Петър Го взе настрана, и начна да Му запрещава и да казва: „Смили се за себе си, Господи, няма да ти бъде това“. (Матей 16:22)

Сега в света все отрицателната страна се проповядва. И Петър взел Христа настрана и започва да Му говори какво не трябва да прави. И ние започваме с това, което не трябва да правим. Казваме в обществото: „Не трябва да правим това, не трябва да крадеш, не трябва да лъжеш, да убиваш“... Настанало е време, когато трябва да говорим за положителните неща в живота. Трябва да говорим за Любовта, за това, което трябва да се прави.

...

Този Петър е основа, но и образ на съвременните християни. И ние като него казваме: „Не му е времето сега“. Аз навсякъде слушам това, но казвам: „Не, сега му е времето!“ Защо сега не му е времето? Понеже те казват, че ако ние приложим туй учение, ще страдаме, ще ни отлъчат от обществото, ще изгубим.

Питам: Туй общество, което може да ни отлъчи, какво е спечелило? Какво ще спечелят един ден хората на туй общество, като ни отлъчат? ...

Аз казвам: Животът произтича от Любовта, и за да придобием Любовта, трябва да се въдвори хармонията и да излекуваме всички недъзи.

...

Най-после, защо ни е този живот на земята? – Да накараме всички да живеят. Вие как живеете, какъв е вашият стремеж? По 3 пъти на ден ядете, къщи имате, от които след 60 години нищо няма да остане. Какъв е тогава смисълът на вашия живот? Смисълът на всеки живот е да пробудите в себе си туй възвишено и благородно чувство, чрез което ще дойде животът. Животът ще внесе знанието; знанието ще внесе Истината, а Истината ще направи човека свободен, безсмъртен, ще му даде простор да се развива, да разбере защо е създаден целият космос, какво е предназначението на човека.

...

Сега този свети Петър живее във вас. Среща ме веднъж един и ми казва: „Аз съм православен“. Той е свети Петър, който казва това. Друг казва: „Аз съм евангелист“. Той е свети Петър. „Аз вярвам в кръщението“, и ми цитира: „Повярвай в Бога, ще бъдеш спасен ти и домът ти“. А аз му казвам: „Ти повярвал ли си в това учение на Любовта? Ако си повярвал, ще спасиш дома си и себе си“.

...

Аз бих желал сега всички вие да мислите тъй, както Христос е мислил. А Христос, преди 2,000 години, е бил човек на Любовта. Навсякъде в света трябва на хората Любов! Тя липсва. Единственото нещо, което не достига на хората, не е знанието – знание имат, – а свещената Любов.

...

Аз бих желал всички да изпълните волята на вашия Баща на Любовта, Който ви е изпратил, и ще бъдете щастливи и сега, и всякога, и през всичкото време.

И Петър го взе настрана

Редактирано Октомври 23, 2011 от Ани

[Ани]

Предполагам, че посещението на тази беседа (42 – почти за едена седмица ) се дължи на неумението ми да отварям беседи...? Не мога да си го обясня по друг начин? Толкова ли е лоша беседата базирана на разговора между Петър и Христос? А за какво са си говорили? Ето как е в евангелието, към което съм дала линк:

13. А Исус, като дойде в околностите на Кесария Филипова, попита учениците Си, казвайки: Според както казват хората, Човешкият Син Кой е?

14. А те рекоха: Едни казват, че е Иоан Кръстител; други пък - Илия; а други - Еремия, или един от пророците.

15. Казва им: Но според както вие казвате, Кой съм Аз?

16. Симон Петър в отговор рече: Ти си Христос {Т. е. Месия, Помазаник.}, Син на живия Бог.

17. Исус в отговор му каза: Блажен си, Симоне, сине Ионов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на небесата.

18. Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър {Значи: Канара} и на тая канара ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да й надделеят.

19. Ще ти дам ключовете на небесното царство; и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата.

20. Тогава заръча на учениците, никому да не казват, че Той е Исус Христос.

21. От тогава Исус почна да известява на учениците Си, че трябва да отиде в Ерусалим, и много да пострада от старейшините, главните свещеници и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен.

22. Тогава Петър Го взе и почна да Го мъмри, като казваше: Бог да Ти се смили, Господи; това никак няма да стане с Тебе.

23. А Той се обърна и рече на Петра: Махни се зад Мене, Сатано; ти си Ми съблазън; защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките.

24. Тогава Исус каза на учениците Си: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си, и така нека Ме последва.

25. Защото който иска да спаси живота {Или: Душата; и така до края на главата.} си, ще го изгуби; а който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери.

26. Понеже какво ще се ползува човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби? или какво ще даде човек в замяна на живота си?

В този цитат от евангелието на Матей има няколко на пръв поглед противоречащи си момента:

Първо – малко преди цитирания в беседата разговор, има друг – където свети Петър казва на Христос кой е Той /стихове от 16-19/. Тук се дават и правата на Петър – тези права на които се опира днес римокатолическата църква.

Второ – изведнъж Петър замъква Христос настрани и започва да му говори доста свойски и назидателно. И следа няма от онзи апостол, който само преди минути е казал – „Ти си Христос, Син на живия Бог“. В думите му се усеща желание за разколебаване на Спасителя от мисията Му. Какво става!?

Мисля, че отговорът е в думите на Христос – „Махни се зад Мене, Сатано...“ Значи за секунди може би Петър не е бил Петър. А някой друг? Така си го обяснявам.

Защо е трябвало Учителя да се спре точно на тези стихове? Много пъти в живота всеки се е срещал с подобни „Петровци“ – хора, които ще ти кажат няма смисъл да правиш това, не си заслужава, нищо няма да излезе и т.н. В Библията става дума за много висши неща, но от житейска гледна точка – пак е неприятно. Дали някой чужд дух говори през тези хора, които имат за цел да ни разколебаят или са просто те – няма никакво значение. Всеки или е бил подложен на опит да бъде разколебан или самият той е правел подобен опит. Как реагираме, когато на желанието ни да направим нещо, биваме поливани със студения душ на отрицанието и негативизма?

За съжаление и аз съм правила грешката на Петър. Казвала съм на човек, че от неговата идея за паневритмичния пояс нищо няма да излезе. И сега не съм убедена, но прочитайки беседата разбрах, че човек не всякога може добре да прозре чуждата истина и не бива да я оценява негативно и отрича.

Май за нас, българите това е много характерно?

Този път не съм слагала цитати. Беседата е доста голяма, ако някой желае – все ще си намери нещо.

Редактирано Октомври 27, 2011 от Ани

[Розалина]

Ани,беседата е чудесна.

Благодаря ти.Много интересно разяснение си дала .

В "Завета на цветните лъчи на светлината" Учителят ни напомня:

Изпитвайте писанията.

И.5;39

Всичко що е от по-напред писано,

за поучение нам е преднаписано;

та чрез търпението и утешението

на писанията да имаме надежда.

Р. 15;4.

Ама ,за да стигне човек до извода,че в тези писания има много жизнеутвърждаващи и важни истини,които правилно разбрани,разтълкувани и приложени, ще ни помогнат да пораснем поне мъничко ,е нужно време,труд ,постоянство и голямо търпение.Аз за себе си класифицирах беседата от по-трудните ми,поради факта,че в момента чета Бибията.Това,че чета нищо не означава .Едно е човек да чете,а съвсем друго да успее да осмисли и разбере посланията.

Търпение + Благост

Поздрави

Редактирано Октомври 27, 2011 от Розалина

[Лъчезарна]

22. Тогава Петър Го взе и почна да Го мъмри, като казваше: Бог да Ти се смили, Господи; това никак няма да стане с Тебе.

23. А Той се обърна и рече на Петра: Махни се зад Мене, Сатано; ти си Ми съблазън; защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките.

Всяко нещо, което ние обичаме, може да ни го вземат или да го развратят, и това ще ни причини страдания. Затуй казваме, че любовта произвежда страдания. Но любовта произвежда страдания при ония условия, при които ние живеем и не може да се прояви. Онова дете, което сте любили, ако се изврати, поквари – ще ви причини страдания. Туй е любовта, която се проявява на физическото поле. И защо така? – Защото ние, съвременните хора, нямаме понятие за Бога. Ние и досега все още спорим за Бога, къде е Той, на кое място, на небето или на земята, в църква ли е или не, единичен, двуличен или троеличен е Той? ...Ти Христа като Любов познал ли си Го? Неговото разположение, туй, благородното разположение да се пожертва за самото човечество, да въздигне всичко, ти познал ли си го? Туй е важният въпрос. Че е Син Божи, какво от това? То е второстепенен въпрос.

А ако Петър е искал Учителя си само за него... Като притежание, но и като..... гордост, духовна гордост. По човешки е искал любимото си да е там до него, неотлъчно и да го напътства... и той да расте, расте... но и да направи Учителя си по-важен от Бога, да го възвеличи... Това е като да спреш реката да тече в пътя си и да се опиташ да я отклониш с голи ръце... Изглежда страшничко. Още повече, че реката движи света.

И още... бъди като мен Господи, а не аз като теб...

...сега между християните се повдига въпрос за възкресение, че всички хора ще възкръснат. И питат: „Как ще възкръснат хората – с тези си тела или с други тела?“ Те не разбират въпроса. Възкресението е въпрос само на душата. То е пробуждане на съзнанието. Не се ли пробуди у тебе съзнанието, възкресение няма. И сега може да се прероди в тебе съзнанието. Това тяло, в което сега седиш, е един гроб. Следователно, ако ти като една пъпка се разпукнеш, ще цъфнеш и ще завържеш, ще образуваш новия плод. Нима с онези тела, с които сме заровени, с тях ще възкръснем? Нима с тия хилави тела, за които сме изхарчили 50–60,000 лева да ги лекуваме, с тях ще възкръснем? Не, друго нещо се подразбира. С други тела ще възкръснем. Ние подразбираме ония тела, за които се говори, че са храм на Бога живаго.

~

...ако вие ме питате защо страдате, ще ви кажа: „Отрекли сте да изпълните онзи велик закон на Истината и Любовта“. Ако не вярвате на моите думи, опитайте това и вижте резултатите. Когато откажете на една благородна мисъл у вас, когато се подвуомите, вижте какво ще дойде. Направете си един поменик за това.

~

На нас ни казват, че ние сме нищо, проповядват ни, че сме родени в грях, че сме грешници. Що от това? Родени в грях, но кога? Първоначално ли? – Не. Първоначално, когато излязохме от Божията уста, когато Той ни издъхна, ние всички бяхме чисти. На всинца първоначално душите са били чисти, но при второто положение не разбрахме Божествения закон и всички се опетнихме. Защо? – Защото не искаме да говорим истината.

~

Когато аз говоря за Любовта, някои питат: „Защо трябва да любим?“ – Защото е необходимо да се люби. Любовта носи живот. Всеки, който иска да живее, първо трябва да положи Любовта като основа. Имате ли Любов, вие вече имате почва, условия, при които може да живеете. В този смисъл Любовта ще роди живота, животът ще даде знания, знанията ще донесат Мъдростта, след нея ще дойде Истината. Но самата Мъдрост, самата Истина вън от Любовта нямат никакви съотношения.

~

...Всички на силата се уповаваха. Бъдете уверени, че в света има само една сила – Любовта! Тя е, която ще повдигне света. Всичко друго е суета! Цялата материя на земята показва, че има една култура на насилие, а насилието насилие ражда. И всички ония, у които се зародило туй съзнание, да познават Бога като Любов, и искате да живеете, трябва да приемете тази нова култура. Тя ще създаде друг род църкви – не други форми, но ще даде друга насока на съвременните хора, да живеят разумно и да използват благата, които сега има.

~

Вложете Любовта като една велика сила, любете другите тъй, както любите себе си, и не използвайте никого! И този Господ, Който живее във вас, е Господ на Любовта.

~

...всички души са живи, разумни, стига на всяка душа да се дадат условия да се повдигне и да се пробуди. Едни по-рано, други по-късно. И ние отиваме по-далеч, казваме, че не само хората, но и животните имат туй съзнание – да се повдигнат. Онзи вълк или мечка, и те един ден, при тази нова култура, ще изменят своя живот.

Нима мислите, че в съвременното общество няма много мечки и вълци между нас? Там е опасността, че в обществото има двукраки мечки и вълци. Вълците из горите и балканите изчезнаха, но дойдоха и се вселиха между хората. Е, какво ще правим с тях? – „Ще им създадем затвори.“ Да, но затворите няма да ги спасят.

На всинца ви препоръчвам този велик закон на Любовта, разумния закон. И той е вътре във вас. Това, което ви проповядвам, не е нищо странно, вие го знаете и желаете. Ние не искаме да създадем нов дом, но искаме до основите да съборим туй здание и да почнем да градим нещо ново. Тъй правят и съвременните архитекти. Дойде архитектът и казва: „Тази къща не е здрава, но има здрави основи“ – събарят всичко до основите и градят отдолу нагоре.

~

Аз не казвам да имате вяра в мене, но опитайте моите думи 99 пъти и тогава кажете: вярвате или не. Ние не искаме да поддържаме сляпата вяра, ние искаме да вярваме в Любовта. В тази жива природа, в която живеем, има вложени всички тия живи сили. И този Господ, Когото търсим, Той е вън и вътре в нас, и ако спазим Неговите закони, Той е в сила да ни подмлади, да ни даде всички условия, които търсим, за да живеем. За Него е безразлично дали ти си българин, евреин или какъв и да е. Изпълниш ли Неговия закон на Любовта, Той ще ти даде всички благоприятни условия. Не изпълниш ли този закон, Той ще те напусне.

~

Ние казваме: „Няма я Любовта в света“. Момата казва: „Аз ще се представя, че обичам момъка“. И момъкът казва: „Аз ще се представя, че обичам момата“. И двамата се представят, че се обичат, почват да се лъжат, и всичко е свършено. И сега всички се лъжат, представят, че се обичат, но няма Любов. Не считам как води мъжът жена си вън пред света, пред хората, не вън, когато ви гледат хората, но как е вкъщи с нея, как се отнася там, как е в интимния си живот. В интимния си живот Любов, Любов нямат. И ние самите, вътре в себе си, имаме ли тази Любов?

Някой път аз ви говоря много религиозно, но работата е, когато се отделя вътре в стаята си, когато съм сам, тогава да се види какво е туй дълбоко интимно схващане за Любовта. Туй ще покаже колко е Любовта ми. Ако след като ви напусна, кажа: „Те са простаци, нищо не разбират“, туй не е Любов. Ако след като се отдалеча, след беседата си от вас, ви изпратя една свещена мисъл от Любов, че ви обичам, това е всичко. Сега може да е егоистично това, но казвам: Ако приемете Любовта, ще бъдете щастливи. Туй е зарад вас. Казвам ви: Излезте от туй положение, идете в живата природа.

И Петър го взе настрана